Р Е Ш Е Н И Е

64

31.03.2016 година, гр. Варна

в името на народа

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на единадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Илия Пачолов

ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

Живка Денева

секретар Г.Н.

прокурор Ст.Андонов,

като разгледа докладваното от съдията Р.Лолова

ВНОХД №27 по описа за 2016 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по протест на Варненски окръжен прокурор и жалби на адв.Г.К. като повереник на К.И.Н. и И.И.Н. –частни обвинители и гр. ищци, адв. Вл.Й., като защитник на подс. В.Д.Р., адв. Ив.С., като служ. Защитник на подс. М.Д.Х. и адв. Бр.Б., като защитник на подс. Ф.Г.Ф., против присъдата, постановена от Варненския окръжен съд на 03.11.2015г., с която подсъдимите са признати за виновни за деяния по чл.199 ал.1 т.1 и т.4 вр.чл.198 ал.3 вр.ал.1 и чл.54 НК.за подс. Р., по чл.199 ал.1 т.1 вр.чл.198 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.55 ал.1 т.1 НК за подс. Х. и по чл.199 ал.2 т.3 вр.чл.198 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.55 ал.1 т.1 НК за подс. Ф., както и по чл.215 ал.1 НК за тримата като на основание чл.23 ал.1 НК им е наложено общо наказание както следва: на подс. Р. –шест години лишаване от свобода при строг режим, на подс. Х. – три години и шест месеца лишаване от свобода при общ режим и на подс. Ф. – девет години лишаване от свобода при строг режим.

Оправдани са по обвиненията им по чл.195 ал.1 т.4 пр.2 и т.5 за подс. Х. и Ф. и по чл.196ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.4 пр.2 и т.5 НК за подс. Р., както и по обвинението по чл.345 вр.чл.20 ал.2 НК.

Осъдени са да заплатят на гр. ищци обезщетение за претърпени имуществени вреди м размер на 33 500.82лв., като иска в останалата част е отхвърлен.

Протеста е по отношение оправдателната част на присъдата като се предлага същата да бъде отменена в тази й част и бъде постановена нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по първоначално възведените обвинения и им се наложат съответни наказания. Представено е допълнение към протеста където са развити съображенията на обвинението по протеста

В жалбата на частните обвинители и граждански ищци се излагат съображения за необоснованост на присъдата в оправдателната й част, явна несправедливост на наложените наказания като се прави искане същата да бъде изменена в този смисъл.  Алтернативно се предлага да се увеличи размера на наложените им наказания като не се прилага разпоредбата на чл.55 НК по отношение на подс.Х. и Ф. и се уважи предявения граждански иск в пълен размер. Представено е и допълнение към жалбата, където са развити изложените съображения.

В с.з. не поддържат жалбата си по отношение присъдения размер на обезщетението за претърпени имуществени вредим. Прави искане за присъждане на направените разноски за тази инстанция в размер на 2000лв.

В жалбата на подс. Р. се излагат съображения за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Излага се тезата, че подс. Р. не се е намирал на инкриминираното място на инкриминираната дата и не е участвал в осъществяване на деянието. Прави се искане присъдата да бъде отменена и подс. Р. бъде признат за невиновен.

Защитата на подс. Х. излага съображения за явна несправедливост на наложеното наказание и моли съда да измени присъдата като намали размера на същото и се приложи разпоредбата на чл.66 НК, а по обвинението по чл.215 НК същия  да бъде оправдан.

В жалбата на подс. Ф. се излагат съображения за неправилност, нарушения на материалния закон,непълнота и неправилно интерпретиране на доказателствата, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Прави се искане същата да бъде отменена и бъде постановена оправдателна такава като се отхвърли предявения граждански иск изцяло. В допълнителна молба са направени доказателствени искания, по които въззивния съд се произнесе в с.з.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите на подсъдимите и липсата на основания за отмяна или изменение на постановената присъда, както и за основателност на жалбата на частните обвинители и гр. ищци.

Частните обвинители и гр. ищци поддържат протеста и изразяват становище за неоснователност на жалбите на подсъдимите.

Подсъдимите изразяват становище за неоснователност на протеста и жалбата на частите обвинители и гр. ищци.

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 03.11.2015г., постановена по нохд № 390/2015г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимите М.Д.Х., В.Д.Р. и Ф.Г.Ф. за виновни в това, че на 21.03.2012г. в гр.Варна, отнели чужди  движими вещи, от владението на И. Росенов Н. – л.а. „Форд Галакси” рег.№В 1634 НА, на стойност 4500лв.,сума от 10 532,67лв., мъжка чантичка със сумата от 1 000лв. и мобилни телефони, всичко на обща стойност 50 888,49лв., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят като при кражбата били заварени от собственика и употребили за това сила за да запазят владението върху откраднатите вещи, като за подс. Ф. грабежът е бил в големи размери и деецът е бил въоръжен, а за подс. Р. – при условията на опасен рецидив и големи размери и за подс. Х. – големи размери и на основание чл.199 ал.1 т.1 вр.чл.198 ал.3 вр.ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 НК за подс.Х. му е определил наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода при общ режим; на основание чл.199 ал.1 т.1 и т.4 вр.чл.198 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.54 НК за подс. Р. като му е определил наказание от шест години лишаване от свобода при строг режим; на основание чл.199 ал.2 т.3 вр.чл.198 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.55 ал.1 т.1 НК за подс.Ф., като му е определил наказание от девет години лишаване от свобода при строг режим. Оправдал е подсъдимите по обвинението им по чл.199 ал.1 т.2 и ал.2 и 3 НК.

Признал е тримата подсъдими за виновни в това, че за времето 15.03.12г. – 16.03.12г. в гр.Варна, с цел да набавят за себе си имотна облага, придобили чужда движима вещ – л.а рег.№В 2184 КХ, на стойност 900лв. от владението на И.Х. К., за която знаели, че е придобита чрез престъпление и на основание чл.215 ал.1 НК им е наложил наказания – една година лишаване от свобода при общ режим за подс. Х. и по две години лишаване от свобода при строг режим за подсъдимите Р. и Ф..

Признал е тримата подсъдими за невиновни в това, за времето 15-16.03.12г., след предварителен сговор, чрез използване на техническо средство – метално приспособление и звездовиден ключ да са отнели чужда движима вещ л.а. „Сеат Кордоба” рег.№В 2184 КХ, на стойност 900лв. от владението на И.Х. К., без негово съгласие, с намерение да го присвоят и ги е опрадвал по обвинението им по чл.195 ал.1т.4 пр.2 и т.5, а за подс. Р. – по чл.196 ал.1 т.2 вр.ч.195 ал.1 т.4 пр.2 и т.5 НК.

Признал е тримата подсъдими за невиновни в това, на 21.03.12г. в гр.Варна и гр.Аксаково, в съучастие като съизвършители да са си послужили с контролни знаци – регистрационни табели с № В 0306 КВ, монтирани на л.а. „Сеат Кордоба”%, издадени за друго МПС-л.а. „Рено Еспейс” и ги е оправдал по обвинението им по чл.345 вр.чл.20 ал.2 НК.

На основание чл.23 ал.1 НК е определил на подсъдимите да изтърпят по-тежкото от така определените им наказания, а именно: на подс. Х. – три години и шест месеца лишаване от свобода при общ режим; на подс. Р. – шест години лишаване от свобода при строг режим; на подс. Ф. – девет години лишаване от свобода при строг режим. Зачел е времето през което са били задържани.

 Осъдил е подсъдимите да заплатят на гражданските ищци, чрез законния им представител сумата от 33 500,82лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и направените по делото разноски. Осъдил  е подсъдимите  да заплатят и съответните такси и разноски.

За да стигне до този извод съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимите Х. и Ф. се познавали от преди, както и подс.Ф. с подс. Р.. Според обясненията на подс. Х., подс. Ф. му предложил да „охранява” подс. Р., който имал някаква работа в гр.Аксаково срещу сумата от 500лв. Подс. Х. се съгласил, тъй като имал финансови затруднения и тримата се уговорили да се срещнат в началото на града на 21.03.12г. Подс. Х. отишъл до мястото на срещата с автобус, а другите двама подсъдими пристигнали с л.а. „Сеат Кордоба” рег.№В 0306 КВ. Подс. Х. се качил в автомобила и тримата продължили по ул.”Роза” в гр.Аксаково като се приближили към ул.”Дръзки”, където на №3 живеел постр. И.Н.. Последният се занимавал с продажба на мобилни телефони като държал магазин в града. Всеки ден, по едно и също време, около 8.00-8.30ч. натоварвал стоката, поставена в сакове, в автомобила си и отивал в магазина, а вечер прибирал стоката и оборота обратно в дома си.

На 21.03.12г. постр. Ив.Н., по обичайния начин, сутринта натоварил стоката, но не в собствения си автомобил, а в автомобила на свид. Христо Х. – „Форд Галакси”рег.№В 1634 НА. Два сака, кашон и бяла найлонова торба с телефонни апарати и пари, подробно описани в мотивите на окръжния съд, поставил на задната седалка и на пода пред нея. Изкарал автомобила от двора на улицата, издърпал ръчната спирачка, при запален двигател и слязъл да затвори входната врата. В този момент подс. Р. влязъл в автомобила и рязко потеглил към ул.”Роза”. Постр. Н. се затичал и успял да настигне колата като отворил шофьорската врата, успял да извие волана като буквално скочил върху подс. Р. и натиснал спирачката. Автомобила се качил на левия тротоар и спрял. Постр. Н. започнал да удря подс. Р. с ръце по главата, а последния се опитвал да избяга през дясната предна врата. В този момент към автомобила с висока скорост се приближил л.а. „Сеат Кордоба”. От него слезли подсъдимите Х. и Ф., затичали се към л.а. „Форд” и се опитали да се качат в него. Подс. Х. се опитвал да издърпа през предната дясна врата подс.Р., а подс. Ф. през задната дясна врата замахвал с нож към постр. Н., като успял да му нанесе няколко порезни рани по дясната мишница и лакетна става. Постр. Н. излязъл от автомобила и успял да издърпа през задната лява врата поставения на седалката кашон с телефони, пари и лични документи, като последните се разпилели по улицата. Подс. Р. успял да потегли рязко и се отдалечил от местопроизшествието. Подсъдимите Х. и Ф. се затичали към л.е. „Сеат”, качили се и подс. Ф. се опитал да потегли, но автомобила се блъснал в тротоара, задна и предна леви гуми спаднали и колата спряла. Двамата подсъдими хукнали са бягат по посока гр.Варна.

В това време постр. Н. започнал да вика за помощ и бил откаран в болница.

Подс. Р. по-късно изоставил автомобила „Сеат” в тревиста местност до автосалоните по бул. „Цар Освободител” гр.Варна. Отнетите вещи не били намерени. По-късно същия ден, тъй като изтърпявал наказание „пробация” подс. Р. се явил в пробационната служба като положил подпис в 12,40ч.

Оттеглянето на подсъдимите Х. и Ф. било наблюдавано от свидетелите Б.А., В.Ш.. Подс. Х. бил забелязан в м-ст”Ментешето” от свид. Д.Д. и свид. С.-служител на МВР, която заедно със свид. Здр.С. и С.И. задържали подс. Х..

На следващия ден, при претърсване на местността, свид. Д.Х. намерил чифт плетени ръкавици, а свид. Св.Т. съобщил, че видял предния ден издирваните лица, като единият от тях скрил нещо в купчина тухли. Посочил мястото и полицаите намерили нож с плетена дръжка, иззет по съответния ред и изпратен за изследване. Иззети били мирисови следи от л.а „Сеат” и л.а. „Форд”, както и дрехи на подс. Х. с кафеникави петна по тях.

В хода на разследването, след извършени разпити и разпознавания били задържани и другите двама подсъдими.

От заключението на икономическата експертиза се установява че стойността на л.а. „Форд Галакси” е 4500лв. вещите, намиращи се в сак с тъмночервени дръжки - 19 782,17лв., вещите намиращи се в черен сак – 12 506,17лв., вещите намиращи се в бяла найлонова торба – 1 212,48лв. и тези в кашона, издърпан от постр. Н.-12 887,76лв.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, изброени подробно и в мотивите на окръжния съд.

По протеста:

Съдът е приел, че няма категорични доказателства тримата подсъдими да са отнели лекия автомобил „Сеат Кордоба”, собственост на свид. И. К., поради което ги е осъдил по чл.215 ал.1 НК и ги е оправдал по първоначалното обвинение. По същата причина е приел, че не може да се установи по безспорен начин, че подсъдимите са подменили регистрационните номера на л.а. ”Сеат” с тези снети от л.а. „Рено Еспейс” управляван от свид. Л.Г. като ги е оправдал по обвинението им по чл.345 НК.

Действително, логически, обстоятелствата навеждат именно на наличие на предварителна подготовка на тримата подсъдими за извършване на грабежа на мобилните телефони. За да им са известни обстоятелствата по маниера на предвижване на постр. Н., факта, че той пренася стоката си до дома си и обратно в магазина, часа на тръгване от дома му е било необходимо наблюдение или снабдяване с тази информация по друг начин. За придвижването им до мястото на извършване на деянието и за бързото им отдалечаване е било необходимо да имат и съответно превозно средство. Автомобила „Сеат Кордоба” е бил отнет през времето от 16.30.ч. на 15.03.12г. до 16,10ч. на 16.03.12г. Бил е отнет чрез техническо средство – звездовиден ключ и метално приспособление със звездовидна форма за стартиране на двигателя. Такъв ключ е намерен в същия автомобил след изоставянето му от подс. Р..

Факт е, че регистрационните номера на л.а. „Сеат” са подменени с други, откраднати от друг автомобил – „Рено Еспейс”, а оригиналните са намерени в последствие в отсека за резервната гума на Сеат-а.

Не са събрани обаче никакви други доказателства, които да установяват, че именно тримата подсъдими, или някой от тях са извършили всички тези действия. Съмнението, че това може да е сторено от други лица, а л.а. „Сеат” да е бил предоставен след това за ползване при извършване на грабежа, респ. подсъдимите да не са знаели, че регистрационните табели не са оригинални, следва да се тълкува в тяхна полза.

Факта, че при претърсване в дома на подс. Х., на стълбището на блока, в саксия е било намерено подобно техническо средство по никакъв начин не убеждава съда, че подс.Х. има отношение към отнемането на процесния автомобил „Сеат”. В дома на подс. Р., при извършеното пресърсване, е било намерено устройство наречено „заглушител”, но то по същия начин не би могло да бъде свързано с отнемането на автомобила „Сеат”, още повече, че подс. Р. е с криминално минало и е възможно да е ползвал такова устройство, но дали това е било в конкретния случай няма как да се установи.

По отношение на регистрационните знаци, вярно е, че оригиналните такива на л.а. „Сеат” са били скрити на необичайно място в този автомобил, но това по никакъв начин не свързва подсъдимите с този факт.

Без съмнение подсъдимите са си послужили с автомобила при извършване на грабежа и това е установено по категоричен начин, но дали те са го отнели преди това не е доказано.

Законодателят не е предвид една и съща правна фигура за престъпленията по чл.195 и 199 НК. Докато за деянието по чл.195 ал.1 т.5 е достатъчно две или повече лица да се сговорят предварително за осъществяването на деянието, стига то да не е маловажен случай, за деянието по чл.199 ал.1 т.2 НК е необходимо лицата да се сговорят да извършват кражби или грабежи. Т.е. в първия случай сговора касае конкретното деяние, а във втория сговора е за извършване такива деяния въобще. При положение, че не се установява по категоричен начин участието на подсъдимите в предходните деяния, няма как квалификацията по отношение грабежа на телефоните да бъде по чл.199 ал.1 т.2 НК. Вярно е, че подсъдимите са повече от двама, че има разпределение на ролите между подсъдимите – подс. Р. отива до автомобила на пострадалия, останалите двама изчакват в л.а. „Сеат” като следят обстановката и се намесват , в момента когато виждат, че подс. Р. е затруднен, но както вече се посочи това не е достатъчно за квалификацията по чл.199 ал.1 т.2 НК.

По отношение квалификацията „въоръжен” не е установено наличието на повече от един нож, както и дали останалите двама подсъдими са знаели за наличието му до момента, когато е бил използван. Раните на пострадалия са от естество да са нанесени от едно оръжие предвид разположението им. То съответства на положението, в което е бил пострадалия, както и местоположението на подс. Ф.. Установено е и от свидетелските показания на свид. Св. Т., че само едно от бягащите лица е скрило нещо в купчината тухли и там в последствие е установен само един нож. От тук и не може да се направи категоричния извод, че и тримата подсъдими са действали с убеждението, че извършват въоръжен грабеж. Още повече, че настигането на автомобила и действията на постр. Н. по задържането му е нямало как да се предвидят от тях. Напротив, очевидно целта им е била подс. Р. да се изнесе възможно най-бързо с откраднатия автомобил от местопроизшествието и само действията на постр. Н. е объркал плановете им, което от своя страна пък е довело до използване на ножа от страна на подс. Ф. за да задържи отнетото имущество.

В този смисъл и протеста е неоснователен.

Доколкото в жалбата на частните обвинители и гр. ищци се подържат същите искания, те няма да се преповтарят. При липсата на основание за промяна на квалификацията или за отмяна на присъдата в оправдателната й част, въпросът относно размера на наказанията ще бъде разгледан по-долу.

По жалбата на подс. Х.:

Същата е само относно размера на наложеното наказание.

Съдът е приел, че по отношение на този подсъдим са налице условия за приложение на чл.55 ал.1 т.1 НК по отношение деянието по чл.199 ал.1 т.1 НК. Като изключително такова е преценил наличието на установено заболяване – личностово разстройство, намаляващо значително емоционално-волевата му устойчивост и правещ го податлив на външни влияния. Отчел е и останалите смекчаващи обстоятелства – чисто съдебно минало, сравнително добри характеристични данни, признанието и оказаното съдействие на ДП. Правилно е приел, че и най-лекото предвидено по този текст наказание би било несъразмерно тежко за него като е слязъл под предвидения законов минимум и му е определил наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода при общ режим. Така определено по размер наказанието не е завишено и несъответно. Правилно съдът е преценил, че едно условно наказание не би изиграло своята възпираща и предупреждаваща роля и че е необходимо подсъдимия да бъде изведен от средата, в която се е движил.

По тези съображения и настоящата инстанция навира, че жалбата на този подсъдим е неоснователна.

Неоснователни са и протеста и жалбата на частните обвинители и гр. ищци в това отношение.

По жалбата на подс. Р.:

Същия счита, че не са събрани никакви доказателства свързващи го с грабежа извършен на 21.03.12г. в гр.Аксаково. Не е давал обяснения.

На първо място съществуват обясненията на подс. Х. дадени на дп и потвърдени и в с.з. Същия обяснява подробно с каква цел се е намирал на процесното място и кои са били с него. Как при срещата им подс. Р., който до тогава е управлявал л.а. „Сеат”, излязъл от шофьорското място и там седнал подс. Ф.. След като подс. Р. е излязъл от автомобила, подс. Ф. и подс. Х. са останали вътре при включен двигател като за целта е било използвано техническо приспособление /намерено след това при огледа на същия автомобил/. След това подс. Х. видял подс. Р. в другата кола/л.а. „Форд”/ на шофьорското място и че някой го бие. След това двамата с подс. Ф. отишли да помагат на подс. Р.. Описва и последващите си действия по бягството и залавянето му./Тези обстоятелства говорят очевидно за знанието му относно целта на пребиваването на тримата на това място и че тя в никакъв случай не е била свързана с „охрана”./  В този смисъл, окръжният съд е развил обстойни мотиви за липсата на оговор, които се споделят и от настоящата инстанция и няма да се преповтарят. Освен всичко това обясненията на подс. Х. се намират и в логическа връзка с останалите установени по делото факти и обстоятелства, последователни са е не са изолирани от останалата доказателствена маса.

Показанията на постр. Н. от дп не са приобщавани, поради противопоставяне от страна на защитата на подсъдимите, поради което и не са ценени от съда. Съществува обаче протокол за извършено разпознаване от постр. Н. от 08.08.12г. където след подробно дадено описание същия е разпознал категорично подс. Р. като лицето влязло в автомобила му, привело го в движение и на когото след това е нанасял удари с цел да го отстрани от там.

В подкрепа на обстоятелството, че подс. Р. е получил наранявания по лицето си в резултат на ударите на постр. Н. са и показанията на инспекторите от пробационната служба, които са забелязали тези наранявания и дори са се пошегували с подс. Р. в този смисъл.

Като косвено доказателство следва да се ценят и показанията на свид. Д. Е., съжителката на постр. Н., която е пресъздала неговия разказ за случилото си, описала е точното местоположение на автомобилите, на участниците, техните действия. Същите съвпадат с обясненията на подс. Х..

Особено място след доказателствените средства заема одорологичната експертиза. От иззетите и съхранени по съответния начин мирисови следи се установява присъствието на подс. Р. на местопроизшествието. Това идва отново в подкрепа на преките доказателства.

В подкрепа на тези доказателства са и свидетелските показания на случайно присъствалите на мястото на инцидента свидетели като свид. С., свид. А.С. Г.Г. като техните показания взаимно се допълват и очертават цялостната картина на деянието.

От преценката на всички събрани доказателства може да се направи категоричния извод за участието на подс. Р. в деянието.

В този смисъл и жалбата на този подсъдим е неоснователна.

По жалбата на подс. Ф.:

Защитата на подс. Ф. оспорва всички доказателства и доказателствени средства по делото. Подс. Ф. не дава обяснения.

Па първо място се оспорва присъствието на подс. Ф..

Това се оборва от събраните по делото доказателства.

Подс. Х., в показанията си описва подробно съвместните си действия с подс. Ф.. /относно липсата на оговор вече бяха изложени съображения/.

Подс. Ф. е разпознат от постр. Н., като лицето нанесло му наранявания с нож в автомобила „Форд”. /Следи от кръвта на постр. Н. е установена по дрехите на подс. Х. по метода на ДНК профилиране/.Свидетелите А.С.,Св. Т. и В.Ш. разпознават подс. Ф.. Свид. Т. макар да е изразил съмнение във възприятията си е посочил мястото, където Ф. е скрил ножа/намерен при извършения оглед/.

Нараняванията по местоположението, начин и посока получени от постр. Н. съответстват на мястото, на което се е намирал подс. Ф. според събраните доказателства.

Събрани са и други гласни доказателства, които са в подкрепа на горните и ги допълват. Това отново са показанията на свид. Д.Е., която освен своите възприятия пресъздава и разказаното от постр. Н.. Действията на подсъдимите са наблюдавани и от свид. А.С.. Нейните показания са обективни и последователни и в никакъв случай не могат да бъдат предубедени или пристрастни по някаква причина. В този смисъл са и показанията на свидетелите А.С. и Г.Г., случайно оказали се на местопроизшествието. Свидетелите Д.Д. и Б.А. са били свидетели на бягството на двамата подсъдими Х. и Ф.. Свид. Ш. и Т. по различно време също са видели бягащите подсъдими. В синхрон с тези доказателства са и показанията на полицейските служители Пл.Т., П.Б. и Д.Х..

По метода на ДНК профилиране и установен клетъчен материал по намерените при огледа чифт плетени ръкавици, както и по дръжката на ножа от подс. Ф..

Одорологичната експертиза е установила мирисови следи от подс. Ф. в автомобилите.

Защитата на този подсъдим е оспорила и тези експертизи.

Правилно съдът е приел, че при изготвянето им не са допуснати нарушения, които да поставят под съмнение направените в тях изводи. Обяснено е от експерта, че не се изследва начина на оставяне на следи, а самите следи. При изследването на едната ръкавица от чифта е намерен годен материал за изследване, което е направило излишно изследването и на втората. Посочен е основният ДНК профил и че той е единственият, който може да бъде отчетен. Безспорно е, че намереният биологичен материал по ножа и по ръкавицата произхожда от подс. Ф.. Това от друга страна е доказателство за присъствието му на това място.

Правилно съдът е приел тезата на подс. Ф. като защитна и не я е кредитирал. Няма как на мястото да са намерени биологични и мирисови следи от този подсъдим ако той не е бил там. Твърденията на защитата за привнасяне на такъв материал е абсолютно несъстоятелно.

Неоснователно е твърдението, че съдът проверявал избирателно събраните доказателства. В кориците на делото се намират абсолютно всички събрани доказателства и всички те са изследвани обективно, пълно и всестранно. Факта, че съдът е отказал допускането на искания на защитата  за повторно събиране на доказателства, като ги е приел за неоснователни не предполага нито избирателност нито предубеденост. Напротив – защитата, с възраженията си да се приобщят доказателства /показанията на постр. Н., починал по време на процеса/ е лишил делото от такива.

Всички тези доказателства прецени в тяхната съвкупност, ведно с показанията на свидетелите И. К. и К.Д. /последните макар и непряко по отношение грабежа/ очертават цялостната картина на деянието както и последователно и непротиворечиво действията на тримата подсъдими от момента на пристигането им в Аксаково, през отнемането на л.а.”Форд” и мобилните телефони, до бягството им, задържането на подс. Х. и отдалечаването на другите двама към изхода на града.

Защитата на подс. Ф. прави оплакване и за допуснати съществени процесуални нарушения.

Едно от тях е по отношение пълномощникът на частните обвинители и гр. ищци – адв. Г.К.. Твърди се, че същия няма право да участва в процеса в това си качество, тъй като бил давал съвети на подс.Х.. В този смисъл неколкократно са правени искания за събиране на сведения дали същия е посещавал в ареста подс. Х.. Това искане е неоснователно, тъй като няма как да се установи целта на едно такова евентуално посещение. Още по-несъстоятелно е искането да бъде установено дали адв. Б.Желязков е посещавал подсъдимия Х., след като същия не е участник в процеса.

Несъстоятелно е и направеното искане за събиране на сведения за дейността на фирмата на постр. Ив.Н..

Направено е и искане за нова икономическа експертиза относно стойността на отнетото имущество. Това искане също е неоснователно. По делото са назначени и изслушани две икономически експертизи. Събрани са били всички налични доказателства относно предмета на престъплението. Оценката е детайлна и съобразена с тези доказателства. Вещите лица са категорични, че аксесоарите са неразделна част от телефонните апарати. Те могат да имат различна стойност само ако се продават като резервни части или като самостоятелна вещ, каквито данни в случая няма. Всички телефони са идентифицирани по марка, модел и IMEI. Те са окомплектовани фабрично и цената е за целия комплект.

Направеното искане за повторна експертиза по метода на ДНК профилиране също е неоснователно. Необективно наличната се тълкува от защитата. Твърди се, че е изготвена след вземане биологичен материал от подс. Ф., далеч след образуване на ДП, което навеждало на извод, че иззетия материал е привнесен върху веществените доказателства.

Първата експертиза по метода на ДНК профилиране е назначена на 16.05 12г. със задачи да се установи наличие на биологичен материал по веществените доказателства вкл. ръкавици и нож, иззети с протокол от района на местопроизшествието. За сравнение е бил предоставен биологичен материал от лицата Здравко Н., Явор Божинов и М.Х., които към този момент са били заподозрени. Поставена е и задача за сравнение на евентуално установен БМ по веществените доказателства с националната ДНК база данни. Експертизата №12/ДНК-56 на БНТЛ Бургас е установила наличие на БМ по дръжката на ножа от мъж с посочените там алели и по изследваната една от чифта ръкавици –мъж с посочени алели. Установено е, че основният кл. материал установен по дръжката на ножа и по ръкавицата произхождат от едно и също лице от мъжки пол и този профил не е на нито едно от лицата чийто БМ към този момент е бил изследван. След насочване на разследването към заподозрените Ф. и Р. и съответно изземване на БМ от тях, на 20.09.12г. е назначена нова експертиза, която има за задача да сравни вече установения ДНК профил по дръжката на ножа и ръкавицата дали съвпада с БМ иззет от тези двама заподозряни към него момент лица. По делото има и писмо от НИКК-МВР с рег.№5751/1.10.12г. /л.494 т.3 ДП/ в което института уведомява директора на ОД на МВР Варна и разследващия полицай, че установения профил от иззетата проба от подс. Ф. е регистриран в базата данни под баркод 502160 и напълно съвпада с профила установен по веществените доказателства, обект на изследване в експ.12/ДНК-56, предоставена им от БНТЛ Бургас. Т.е. напълно се опровергава тезата на защитата за привнасяне някъде от някого на БМ от подс. Ф. и по този начин опорочаване на ДНК експертизата. Последващата експертиза №12/ДНК-142 на БНТЛ Бургас е от 9.10.12г., т.е. след получаване сведението от националната база данни. Заключението на тази експертиза само потвърждава  вече установеното, че клетъчния материал иззет от подс. Ф. напълно съвпада с този установен месец преди това по веществените доказателства.

Същото се отнася и до изследването на мирисовите следи, иззети от двата автомобила след деянието, на 21.03.12г.

По отношение на подс. Х. това изследване е направено на 18.04.12г., тъй като към този момент само той е бил задържан на местопрестъплението. По отношение на подс. Ф. и Р. това е станало с постановление от 08.10.12г., след привличането им в съответното качество по делото. От сравнителното изследване е установено идентичност на мирисова следа от подс. Ф. с тази иззета от предна лява седалка на л.а. „Сеат Кордоба” лег.№В0306КВ, както и идентичност на мирисова следа иззета от подс. Р. с тази иззета от предна лява седалка на л.а. „Форд-Галакси” рег.№В1634НА. Относно процесуалната стойност на тези изследвания вече беше взето отношение по-горе.

Следва да се посочи, че при изземването на образци за сравнително изследване от тези двама подсъдими са присъствали и техните защитници, образците са били запечатани пред тях по предвидения по НПК ред.

Защитата на подс. Ф. възразява и по начина на преценка от съда на гласните доказателства, като твърди, че някои свидетели /свид. А.С./ въобще ги е нямало там, а други са променили показанията си, като първоначално не са разпознали никой от извършителите, а в последствие разпознават някои, респ. подс. Ф..

Тези твърдения са абсолютно голословни, а интерпретацията на показанията на свидетелите е синхронизирана с възприетата форма на защита.

Свид. С. не само е присъствала на мястото на деянието, но е и участвала при задържането на подс. Х.. Дала е подробно описание както на задържания малко по-късно подс.Х. така и на другия участник – шофьора на авариралия автомобил /л.а. „Сеат”/. Уточнила е, че може да разпознае втория участник на живо поради специфичния гърбав нос, тъй като го видяла в профил. По-късно при извършеното разпознаване на живо лице отново е дала подробно описание и белези по-които би могла да разпознае лицето. Заявила е, че лицето под №1/подс.Ф./много прилича на лицето седяло на шофьорското място на „Сеат-а”. В с.з. е посочила като извършители подсъдимите Х. и Ф.. В потвърждение показанията на свид. С. са показанията на свидетелите Здравко С., Свилен Веселинов.

Свид. Б.А. е обяснил в показанията си на ДП, че е видял две момчета да бягат силно, все едно някой ги гони като навлезли в района на жк „Самолета”, където ги изгубил от поглед. Дал е описание на двамата като е заявил че не е сигурен но ще се опита да ги разпознае. По късно, на извършеното разпознаване на живо лице е дал отново описания на лицата и по какви белези би ги разпознал. Посочил е №3, под който номер не е бил подс. Ф.. В с.з. потвърждава показанията си и отново дава описание на двамата подсъдими.

Свид. С. Т. видял пред къщата си две лица, на които е дал описание, лицата се лутали, очевидно не познавайки района и се спрели до купчина тухли, където единия, с по-тъмната дреха се навел и сложил нещо под тухлите, разменили няколко думи със съседа му „баща на Ербил”, прехвърлили се през една ограда след което се скрили от погледа му. В последствие насочил полицаите към купчината тухли, където бил открит ножа. На извършеното разпознаване по снимки, първоначално посочил №5 /подс. Ф./ като едно от лица, след това и №4/друго лице/ като заявил, че се колебае между двамата. Добавил е, че според него този с по-тъмното яке е имал водеща роля, а другия бил по-зависим и бягал след него. В с.з. подържа показанията си.

Свид. В. Ш. съобщава, че е видял мъж да прескача съседна на дома му ограда, последния го погледнал и го попитал накъде е Винишкия път. Свидетеля му посочил накъде и мъжа хукнал в указаната посока. Секунди след това видял и второ лице да прескача оградата и се насочил към пътя за Добрич.Дал е описание на лицата като е заявил, че може да познае на живо лицето с което е говорил. При извършеното по-късно разпознаване на живо лице отново е описал случката, дал е описание, но не е могъл да разпознае никого. В с.з. е заявил, че подържа показанията си и е добавил, че в момента би могъл да разпознае лицето с което е говорил, като е посочил подс. Ф.. Обяснява, че при разпознаването е имало много мъже и не е могъл да го разпознае сред тях, но в момента понеже са по-малко хора го е познал.

Описания на двамата бягащи извършители дават и свидетелите А. С. и Г.А.. Подържат показанията си в с.з. Не са разпознавали подсъдимите.

От всичко посочено дотук може да се направи категоричния извод за участието на тримата подсъдими в извършването на процесното деяние, така както го е възприел окръжния съд. Както вече се посочи, въпреки наличието на индиции за по-тежкото престъпление, категорични доказателства в този смисъл не са събрани.

Подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.199 ал.1 т.1  вр.чл.198 ал.3 вр.ал.1 НК и квалифициращи признаци по чл.199 ал.2 т.3 на чл.199 НК за подс. Ф. и т.4 на чл.199 НК за подс. Р.. Налице е квалифициращия елемент особено големи размери, тъй като общата стойност на имуществото предмет на грабежа е 50 88,49лв. като при кражбата на вещите подсъдимите са били заварени от свид. Ив.Н. и са употребили сила за запазване на откраднатото, а подс. Ф. е бил въоръжен с нож, като е нанесъл телесни увреждания на свид. Н., а подс. Р. е действал при условията на опасен рецидив. Това квалифициращо обстоятелство се определя от предходното му осъждане за също такова деяние с присъда на ВОС по нохд№374/02г. вл. в сила на 17.06.03г. и привеждане в изпълнение на основание чл.68 НК и на друго наказание, за което е бил условно предсрочно освободен.

Поради липса на доказателства подсъдимите правилно са били оправдани по повдигнатите им обвинения по чл.195 НК, респ. чл.196 НК за подс.Р. по отношение кражбата на л.а. „Сеат”, както и за деянието по чл.345 вр.чл.20 ал.2 НК, а подс. Х. и Р. и по т.3 на чл.199 ал.2 НК. Относно правната квалификация окръжният съд е изложил подробни съображения, които се споделят изцяло.

Налице е и деянието по чл.215 НК. Тримата подсъдими са използвали отнетото МПС при извършването на грабежа. Този автомобил първоначално е бил управляван от подс. Р., а при навлизането в гр.Аксаково – от подс. Ф.. Непосредствено преди изоставянето му на кръстовището на ул.”Роза” и „Г.Петлешев”, отново е бил управляван от подс. Ф. като на седалката до шофьора е седял подс. Х.. При огледа са намерени технически приспособления за привеждането на автомобила в движение, различни от оригиналния ключ, което по недвусмислен начин показва знанието на подсъдимите, че този автомобил преди това е бил придобит чрез престъпление. Умисълът при това деяние не се изключва дори когато лицето само предполага, че вещта е придобита чрез престъпление. Деянието е извършено при условията на чл.20 ал.2 НК, в който смисъл и присъдата следва да бъде изменена.

По отношение размера на определените наказания, съдът е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Приел е по отношение подсъдимите Христови Ф. наличието на изключителни или многобройни смекчаващи такива. За подс. Х. съдът е приел като изключително смекчаващо обстоятелство наличното му заболяване – личностово разстройство, което не е психично заболяване в тесния смисъл на думата. Същия е емоционално и волево неустойчив и податлив на влияния. Освен него съдът е взел предвид и други смекчаващи обстоятелства като частичните признания и оказаното съдействие при разследването,чистото му съдебно минало. По отношение на подс. Ф. съдът е приел наличие на чисто съдебно минало /реабилитиран/ и невисока степен на обществена опасност. Възрастта и семейното му положение не биха могли да се ценят в този смисъл, но при него основното е, че предвиденото наказание би било несъразмерно тежко. Квалификацията по т.3 на чл.199 ал.2 предвижда наказание от петнадесет до двадесет години лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна както и конфискация на част или цялото имущество. Едно наказание от и над 15 години лишаване от свобода би било неоправдано тежко за този подсъдим. В случая следва да се има предвид цялостния механизъм на извършване на престъплението. По отношение на подс. Р., съдът е отчел наличието на предходни осъждания извън квалификацията „опасен рецидив” и е приел, че едно наказание към предвидения законов минимум ще бъде достатъчно за поправи и превъзпита този подсъдим. Така определени наказанията са съобразени с характеристичните данни за извършителите и са справедливи. Определени по-високи по размер, така както е поискало обвинението и без приложение на чл.55 ал.1 т.1 по отношение на подсъдимите Х. и Ф. биха били несправедливи и не биха имали възпитателен ефект.

По отношение присъденото обезщетение на причинени имуществени вреди, то е доказано по основание. Предявен е от наследниците на починалия пострадал И. Г.. Размерът му е преценен съобразно събраните доказателства – отнетият автомобил, оценен на 4500лв. е установен изоставен от един от извършителите, недалеч от гр.Аксаково в цялост. Намиращият се в същия автомобил кашон с вещи  на обща стойност 12 887,67лв., при извършване на деянието, по време на движението на автомобила е бил свален от постр. Н. и е останал в негово владение. Поради това и размерът на уважената част от иска е съобразен с тези обстоятелства. По отношение на останалите вещи е налице  причинно следствената връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.337 ал.1 т.2 и чл.338 НПК Варненският апелативен съд

Р  Е  Ш  И :

ИЗМЕНЯВА присъдата от 03.11.2015г. на Варненския окръжен съд, постановена по нохд №390/2015г. в частта с която подсъдимите М.Д.Х. с ЕГ№**********, В.Д.Р. с ЕГ№ ********** и Ф.Г.Ф. с ЕГ№ ********** са признати за виновни за деяние по чл.215 ал.1 НК като постановява деянието да е извършено при условията на чл.20 ал.2 НК.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                       2.