Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 166/20.11.          Година  2014                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На седми ноември                             Година две хиляди и четиринадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

Ангелина Лазарова

Секретар Г.Н.

Прокурор Пламен Костадинов

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 270 по описа на съда за 2014 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивна проверка е присъда № 53 по НОХД № 367/2014г. на Окръжен съд гр. Варна, постановена на 03.06.2014г., с която подсъдимият Н.Р.Д., бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал. 4, вр. чл. 343, ал.3, б. „Б" от НК, за което му с приложението на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години. Съдът постановил и наказание по чл. 343 Г от НК лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. На подс. Д. били възложени направените по делото разноски. Съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото.

Въззивната проверка е по протест на прокурора и жалби на поверениците на частните обвинители.

Прокурорът от ВОП счита, че наложеното с присъдата наказание е твърде занижено и предвид високата степен на обществена опасност на деянието – причинени смърт на повече от едно лице, съставомерни телесни повреди на две лица, и целите по чл. 36 от НК следва да бъде увеличено. Прокурорът предлага наказанието да бъде определено в размер на средния, отчитайки чистото съдебно минало и липсата на нарушения по ЗДвП и да бъде изтърпяно ефективно, като в този смисъл иска присъдата да бъде изменена. В с.з. пред въззивната инстанция представителят на прокуратурата намира, че изменението на присъдата следва да бъде в смисъл – да се постанови ефективното изтърпяване на така определеното от съда наказание, при алтернативност ако съдът счита, че наказанието следва да бъде условно – то да бъде увеличено към средния размер на предвиденото в закона.

Повереникът на частния обвинител Я.П. – адв. Н., намира, че съдът е допуснал явна несправедливост при определяне размера на наказанието. Счита се, че чрез така наложеното наказание с акцент върху специалната превенция подсъдимият не би могъл да се поправи и превъзпита. В случая е налице голяма човешка трагедия и съдът следва да се води от превантивния, възпитателен и възпиращ ефект, който наказанието ще окаже над цялото общество. Иска се изменение на присъдата с налагане на предвиденото наказание в размер на средния. В с.з. повереникът поддържа жалбата си.

Повереникът на частните обвинители – наследници на пострадалите от деянието Т. И. Е. и К.Н. Д., - адв. В., също счита, че наказанието е явно несправедливо. Искането за налагане на ефективно наказание се обосновава със следните аргументи – тежестта на вредоносния резултат; липсата на вина у пострадалите; причината за произшествието – скоростта на движение – основен фактор при значителен брой катастрофи; необходимостта да се промени практиката за престъпления по непредпазливост да се налагат условни наказания – с оглед нарастващата бройка на пострадали при ПТП лица и формиращото се разбиране, че най-лошото за виновния водач би било условно наказание, което не се отразява върху ритъма му на живот и може отново да причини ПТП; ефективното наказание има значение най-вече за генералната превенция с оглед поведението на останалите водачи; допуснатото от подс. Д. грубо нарушение на правилата за движение и тежкия престъпен резултат. Присъдата е явно несправедлива по отношение на близките на загиналите. В този смисъл се претендира изменение на присъдата с увеличаване на наложеното наказание и постановяване на ефективното му изтърпяване. В хода на пренията повереникът поддържа жалбата, като изразява становището си, че ефективното наказание е предвидено именно за случаи като разглеждания – за да въздейства върху подсъдимия и останалите членове на обществото с оглед предотвратяване на подобни инциденти.

Защитникът на подсъдимия - адв. А., не счита, че аргументите по протеста и жалбите са основателни. Отчита тежестта на последиците спрямо пострадалите и наследниците на починалите, като посочва и преживяното от подсъдимия – емоционална промяна на съзнанието в резултат на разбирането, че е станал причина за непоправим резултат със собственото си неправомерно поведение. Обръща внимание на представените по делото доказателства за поведението на подсъдимия като водач на МПС за дълъг период от време, за притежаваните от него личностни качества като човек и гражданин. Счита, че тежестта на вредоносния резултат не е сред критериите, определени от законодателя при преценка на наказанието, като пределът на възможното за отлагане наказание е достатъчен за подсъдимия. Посочва, че спрямо подс. Д. вече е постигната индивидуалната превенция, а конкретният случай е една от брънките за постигане на генералната. Оценява присъдата като съответна на извършения от съда задълбочен анализ и моли да бъде оставена в сила.

В последната си дума подс. Д. заявява, че много съжалява и се срамува от самия себе си.

 

Настоящият състав на въззивната инстанция след пълна и задълбочена проверка в пределите по чл. 314 от НПК на възраженията и доказателствата по делото счита следното:

І. От фактическа страна.

Производството пред първоинстанционния съд протекло по реда на глава XXVII от НПК като след депозираното от подсъдимият Д. заявление, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в  обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, съдът установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти.

В изпълнение на правомощията си и с оглед задължителните указания по Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК по т. 8 – „При проверката на първоинстанционна присъда, постановена след надлежно проведено по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 и 3 НПК съдебно следствие, е недопустимо възивният съд да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт.”, съставът на въззивната инстанция прие за установени следните факти и обстоятелства:

 

Подсъдимият Н.Р.Д. ***, е правоспособен водач на ППС от 1976 г. и притежава свидетелство за правоуправление категории-А, В, С, Д, БЕ,СЕ, ДЕ,ТКТ и М № 280989768, издадено  на 31.05.2011 г.

На 14.09.2013 г. около 08,00 часа подс. Д. предприел управление на личния си автомобил л. а. “Мерцедес С 220”СДИ с рег. №  В 23-14 РМ от гр. Игнатиево за гр. Варна през гр. Аксаково. Времето било ясно и сухо.

По същото време от гр. Добрич към гр. Девня с л. а. “Ауди 89” с рег. № ТХ 69-32 НХ, управляван от Т. И. Е., пътували на предна дясна седалка - К.Н. Д. и на задната - Я.Т.П. и А.Н.А., които отивали  на работа в циментов завод.

На около 1200 м. преди гр. Аксаково  поради движение с превишена скорост при десен завой подс. Д. загубил контрол над автомобила, навлязъл в насрещна лента за насрещно движение и се блъснал челно в движещия се там л.а."Ауди-89”.

Вследствие на удара на място починали Т. И. Е. и К.Н. Д.. Я.Т.П. и А.Н.А. били настанени  за лечение в МБАЛ”Св.Анна” гр. Варна.

  От заключението по назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза се установява:

причината за смъртта на Т. И. Е. - 52 год., е несъвместимата с живота тежка комбинирана травма гърди-корем с увреждане на жизнено важни органи-разкъсване на сърце,черен дроб,десен бъбрек и слезка. Описаните увреждания са резултат на удари с или върху твърди,тъпи предмети,реализирани със значителна сила,в областта на гръдния кош, корема, левите горен и долен крайник, респективно детайли  от купето на лек автомобил. При такива тежки травматични увреждания винаги настъпва смърт-като е налице пряка причинно–следствена връзка между тях и настъпилата смърт.

причината за смъртта на К.Н. Д. - 36 год.,  е острата  кръвоизливна анемия в резултат на травматично разкъсване на гръдната аорта с излив на кръв-2,5 л. в лявата гръдна кухина. Описаните  увреждания са резултат на удари  с или върху твърди тъпи предмети, изразени със значителна сила и биха могли  да се получат от удари в част  и детайли в кабината на катастрофиралия автомобил. Съществува пряка причинно-следствена връзка между травматичните увреждания и настъпването на смъртта.

Самостоятелна СМЕ имала за предмет уврежданията на пострадалите Андреев и П.. Видно от заключението:

вследствие на ПТП А.Н.А. - 26 год. е получил контузия на главата, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, мозъчен оток, счупване на дясната бедрена кост, ампутация на фаланга на 5-ти пръст на дясно ходило, кръвонасядания по меките тъкани в дясна челна област. Описаните увреждания са резултат на действието на твърди  тъпи предмети, реализирани в областта на главата, десния долен крайник. Преценени в своята съвкупност същите биха могли  да бъдат получени при удари от детайли на МПС при ПТП в указаното време. Налице е травма на главата, която е протекла с развитие но кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, мозъчен оток, което определя разстройство на здравето временно опасно за живота. Счупването на дясната бедрена кост определя трайно затруднение в движението  на десния крайник за период не-по-малък от 6 месеца. Като усложнение в травмите в хода на оздравителния процес се е развила двустранна бронхопневмония, която от своя страна определя разстройство на здравето  временно опасно за живота. Всички останали  травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

в резултат на ПТП Я.Т.П. - 22 год. е получил следните  многофрагментно счупване на тялото на 7-ми шиен прешлен и компресионно счупване на тялото на 6-ти шиен прешлен, контузия на главата, контузия на гръбначен мозък, контузия на корема, разкъсване на слезка, кръв в коремната кухина. Описаните травматични увреждания са резултат на действието на твърди тъпи предмети, реализирани със значителна сила в областта на  главата, шията и корема. Преценени в своята съвкупност същите  биха могли да бъдат получени при удари от детайли на МПС при ПТП в указаното време. Налице е  комбинирана шийна травма със счупване на 6-ти и 7-ми шийни прешлени с притискане  и вдаване  на костен фрагмент в тази област, контузия на гръбначен мозък. Контузията на гръбначния мозък на това ниво е обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота. От друга страна това травматично увреждане е обусловило трайно затруднение на движенията на горните крайници, долните крайници. Реална е възможността това затруднение да остане завинаги в смисъл на осакатяване. Комбинираната шийна  травма е обусловила трайно затруднение в движението на шията. От друга страна е налице ретенция/задържане на урина/,което от своя страна  определя постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. В хода на оздравителния процес се е развила хипостатична бронхопневмония, рани при залежаване, които от своя страна определят  разстройство на здравето временно опасно за живота. Лечението продължава, реална  е възможността от неблагоприятно  развитие на оздравителния процес предвид тежката комбинирана шийна травма. При проведеното лечение е установено наличие на кръв в коремната кухина, спадане на хемоглобина, кървене  от съдовете на слезката. Тези травматични увреждания не биха могли да бъдат преодолени без хирургично лечение, респективно без такова несъмнено биха довели до смъртен изход. В този смисъл травматичното увреждане на далака е обусловило постоянно  общо разстройство на здравето опасно за живота. От друга страна това състояние налага  по жизнени показатели отстраняване на далака и в този смисъл определя загуба на слезка. Останалите  травматични увреждания са обусловили временно  разстройство на здравето неопасно за живота.

От заключението по съдебно- химическа  експертиза е видно, че към момента на ПТП  подс. Д. не е  употребил алкохол.  

 Заключението по назначената автотехническа експертиза установява, че към момента на ПТП управляваният от подсъдимия л.а. се е движил със скорост над 100км/ч и по-голяма от критичната скорост за изминаване на завоя от 113, 87 км/ч, при която не е съществувала техническа възможност да бъде предотвратено  ПТП чрез спиране на МПС. Налице е извод, че ако водачът на л.а.”Мерцедес” се е движел със съобразена скорост спрямо пътна настилка и релеф е щял да предотврати настъпването на вредоносни последици. Уточнено е, причинно следствената връзка е налице поради неправилно избраната и несъобразена с пътните условия от водача на л.а. “Мерцедес” недопустима от закона скорост, при която л.а. се е преместил по време на преминаване през завоя от дясна  пътна лента в лява  пътна лента /насрещно движение/ и предизвикал ПТП.

     След произшествието било установено, че подс. Д. получил увреждания в областта на главата и гръдния кош. Бил откаран за оказване на медицинска помощ. Заключение на назначена по делото СМЕ посочва, че при него са налице контузия на главата, разкъсно-контузна рана в челно-теменната област и контузия на гръдния кош, които самостоятелно и в съвкупност са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

     От приложената по делото справка от Сектор КАТ – ОДП Варна се установява, че подс. Д. е допуснал едно нарушение на правилата за движение, за което е бил санкциониран с НП №7562/29.08.1996г. с глоба.

 

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства чрез свидетелските показания на В. Д., Я.П., А.А., М.К., И.Е., писмените доказателства и доказателствени средства, експертните заключения и обясненията на подсъдимия в двете фази на производството, които са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се.

В съответствие със задължението по чл. 314 ал. 1 от НПК съставът приема, че процесът на проверка и анализ на доказателствата по делото от решаващия съд е протекъл при надлежно спазване на законовите положения, в частност с оглед спецификата на производството по гл. ХХVІІ от НПК. Не са налице възражения от страните, които да наложат допълнителен коментар по тази част на мотивите. Приобщените по делото доказателства позволяват пълноценно изясняване на фактическата основа с постигане на категорични отговори по значимите положения.

 

ІІ. От правна страна.

С присъдата подс. Д. бил признат за виновен в това че на 14.09.2013 г., по пътя гр. Игнатиево - гр.  Аксаково,  обл. Варна, при  управление на л. а. м. „Мерцедес С 220 СДИ” с рег. № В 23 14 РМ нарушил правилата за движение - чл. 21 от ЗДвП и чл. 16, ал.1, т. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице - на Т.  И.  Е. и К.Н.  Д., и средни телесни повреди на А.Н.А., изразяващи се - в разстройство на здравето временно опасно за живота обусловено от травма на главата, която е протекла с развитие на кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, мозъчен оток;  разстройство на здравето временно опасно за живота обусловено от двустранната бронхопневмония, развила се вследствие на усложнение на травмите и в хода на оздравителния процес, както и трайно затрудняване в движението на десен долен крайник за период не по-малък от 6 месеца, обусловена от  счупване на дясна бедрена кост; и тежка и средни телесни повреди на Я.Т.П., изразяващи се в тежка телесна повреда - постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота и загуба на слезка обусловено от увреждане на далака, което налага по жизнени показатели отстраняването му, и средни телесни повреди: разстройство на здравето временно опасно за живота обусловено от контузия на гръбначния мозък; трайно затруднение в движението на шията, обусловено от комбинирана шийна травма със счупване на 6-ти и 7-ми шийни прешлени с притискане и вдаване на костни фрагменти; постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, обусловено от ретенция /задържане на урина/; разстройство на здравето временно опасно за живота, обусловено от развила се хипостатична бронхопневмония, рани от залежаване /пролеж/ в хода на оздравителния процес. Съдът счел, че действайки по описания начин подсъдимият осъществил обективните и субективни признаци на състава по чл. 343, ал. 4, вр.  ал.3, б. „б", вр. ал.1 от НК.

Правните съображения на ВОС по квалификацията на деянието не са оспорвани и в настоящия етап на производството. Съставът счита за необходимо да допълни следното:

В пряка причинна връзка с настъпилия престъпен резултат са нарушените от подсъдимия задължения като водач на МПС - по чл.21 от ЗДвП - при избиране  скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава за категория В извън населено място -90 км/ч, и по чл.16,ал.1,т.1 от ЗДвП - на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено по т.1- когато платното за движение има две ленти-да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при  изпреварване или заобикаляне. Установява се, че скоростта на движение на подсъдимия е била над критичната за изминаване на десния завой, явяваща се едновременно неразрешена и несъобразена с пътния участък. Последвало е другото нарушение на правилата – излизане от лентата за движение и навлизане в насрещната, където и е осъществен сблъсъкът на двата автомобила. Нарушенията на подс. Д. в съвкупността си са обусловили извършеното престъпление, като всяко от тях има своето самостоятелно значение на елемент от несъобразяването му с предписаното поведение на водачите на МПС.

 Подсъдимият е извършил деянието чрез комплекс от действия в нарушение на специалните правила на ЗДвП, и при непредпазливост във формата на небрежност по чл. 11 ал. 3 предл. 1 от НК. В мотивите към присъдата е изложено съображение, че подс. Д. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Установени са по несъмнен начин чрез доказателствата по делото всички елементи на субективната страна на деянието – подс. Д. е притежавал правоспособност като водач на МПС от 37 години, познавал е пътя добре, избрал е висока постоянна скорост на движение /показанията на свид. В. Д./ и навлизайки в пътен участък с предстоящ десен завой е могъл да съобрази, че в резултат на скоростта л.а. може да напусне лентата за движение и да последва пътен инцидент, като от друга страна не е предвиждал настъпването на конкретното произшествие и изключително тежките му престъпни последици.

В обвинителния акт и присъдата не е отразено кое от предложенията в чл. 343 ал. 3 б. “Б” от НК е относимо към деянието, но доколкото словесно отсъства позоваване на особено тежък случай, то следва да се приеме, че правната оценка на извършеното от подсъдимия Д. е по предл. 1 на посочения текст. Производна на това конкретизиране е и изясняването на приложимата в случая санкция.

 

ІІІ. По отношение на наказанието.

Основна посока на очакваната от въззивната инстанция проверка на присъдата е наложеното наказание. След съобразяване на изложеното по протеста, жалбите и в пренията в хода на с.з. се систематизират съществените моменти, по които се дължи произнасяне - основанията за определянето, размера, в който е отмерено и начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

         Предвид процесуалните разпоредби за реда, по който е преминало съдебното заседание, принципът на законоустановеност – чл. 373 ал. 2 от НПК свързва определянето на наказанието с приложението на чл. 58 А НК. С оглед времето на извършване на деянието по делото – 14.09.2013г., и промените в чл. 58 А от НК след ДВ бр. 26 от 2010г., неправилно е съждението в мотивите на ВОС, че задължителна последица от проведеното съкратено съдебно следствие е определянето на наказанието по чл. 55 от НК.

В актуалната редакция на чл. 58 А от НК при едновременно проявление на условията по същия текст и по чл. 55 от НК, преценката, че е по-благоприятен за дееца – може да обоснове наказанието да се съобрази с него - по чл. 58 А ал. 4 от НК.

В случая съдът не е преценил задължителното прилагане на нормата на чл. 58 А от НК, съответно не е изложил становище – дали чл. 55 от НК се явява по-благоприятен. В съвкупността си тези пропуски са довели до посочване в диспозитива на присъдата и отразяване в мотивите на приложение на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК - без фактическо съобразяване със следващото се от него определяне на наказанието под законовия минимум. Съдът е посочил, че прилага чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, но е наложил наказанието лишаване от свобода в размер на минималния – от три години.

Проверката на аналитичната дейност на първоинстанционния съд в тази част на присъдата установи, че след известно смесване на обстоятелствата, които съдът е счел като смекчаващи, с обсъждането на ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, са били обобщени следните смекчаващи отговорността – чистото съдебно минало, самопризнанията, високата възраст, изразеното искрено съжаление за извършеното, добрата характеристика за подсъдимия по местоживеене. Безспорно такова е и отсъствието на нарушения на правилата за движение – за 37 години като водач на МПС подс. Д. е санкциониран само веднъж, преди 18 години, и с най-лекото наказание.

Съдът не е констатирал изрично обстоятелства с характер да отегчат отговорността, въпреки че е отразил в мотивите си – “Настъпилият от ПТП вредоносен резултат действително би могъл да бъде преценен като изключително тежък, той обаче би могъл  да бъде отнесен по-скоро към дейността по определяне на вида и размера на наложеното на подсъдимият наказание…”. Причиненият престъпен резултат далеч надхвърля съставомерните граници – налице са два смъртни случая, тежка и седем средни телесни повреди, ведно с неблагоприятната прогноза за свид. П. – очертваща риск от осакатяването му на 23 години. Налице са и данните за интензитета на пренебрежението на правилата за движение на пътя, изразено от подсъдимия в деня на произшествието – границите на скоростта значително надвишават допустимата за движение извън населено място, подсъдимият трайно е поддържал висока скорост и преди случилото се – с което е съставлявал рисков фактор за останалите водачи.

С оглед на изложеното – макар и смекчаващите обстоятелства да са в значим аритметично брой, те не могат пренебрегнат относителната стойност на отегчаващите и не предполагат оценка, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното. Като последица не се установяват условия за прилагане на чл. 55 от НК, респ. чл. 58 А ал. 4 от НК, съставляващо основание за изменение на присъдата в тази част с отпадането му.

Изследвайки останалите обстоятелства от значение за отговорността на подс. Д. с оглед нормата на чл. 54 от НК съдът отчита високата степен на обществена опасност на извършеното - конкретното деяние е свързано с настъпването на смърт на две лица, поставяне в опасност на живота на още две лица, по които са установени множество тежка и средни телесни повреди. От значение са и възрастта на жертвите, отзвукът на случилото се сред семейния и обществен кръг, причинените с деянието несъставомерни имуществени вреди. Обществото е изключително критично към деяния от вида на изследваното по делото, висока е моралната укоримост към причинителите на фатални последици поради пренебрегнати правила за движение. Съблюдаването на задълженията като водач на МПС нямат стойностно измерение, но неспазването им рефлектира и може, както в случая, непоправимо да засегне широк спектър от защитени обществени отношения и гаранции за останалите участници в движението.

От друга страна съставът отчита, че подсъдимият е с ниска степен на обществена опасност. След настъпилата реабилитация, не е имал неправомерно и престъпно поведение. Представени са много добри характеристични данни. Има едно наказание за предходни нарушения на правилата за движение. Изразява разкаяние, осъзнава извършеното, срамува се от себе си.

При изложената преценка на степента на обществена опасност на деянието и личността на подсъдимия, значителният превес на смекчаващите обстоятелства предопределя налагането на основното наказание за извършеното престъпление в размер над минималния към средния – за срок от четири години и шест месеца. В този смисъл протестът и жалбите срещу присъдата се явяват основателни и наложеното от ВОС наказание подлежи на увеличаване.

Спецификата на производството налага по чл. 58 А ал. 1 от НК така определеното наказание да бъде намалено с една трета – до размер от три години.

При определен размер на наказанието лишаване от свобода до три години, без значение от вида на престъплението и тежестта на обществено опасните последици, при лице с чисто съдебно минало, съдът задължително обсъжда начина на изтърпяването.

Предложението на прокурора при алтернативност ако съдът счита, че наказанието следва да бъде условно – то да бъде увеличено към средния размер на предвиденото в закона, е незаконосъобразно доколкото границите на предвиденото в чл. 343 ал. 4 вр. ал. 3 б. “Б” предл. 1 от НК наказание лишаване от свобода са от три до десет години. Средният размер е равен на срок от шест и половина години. Условно може да бъде отложено само наказание лишаване от свобода за срок от максимум три години – една от основните предпоставки по чл. 66 ал. 1 от НК.

Съставът прие, че наказанието на подс. Д. не следва да бъде изтърпяно ефективно по следните съображения:

Наказателната отговорност е лична – всеки деец следва да понесе съответното на стореното от него и съответстващо на целите по чл. 36 от НК наказание. Правораздаването по дела за престъпления от този вид не е в състояние да пренебрегне личния характер на санкционните последици в търсенето на формално възмездие с оглед удовлетворяване на общественото напрежение и критичност. Видно е, че лице на 56 години, с правилен начин на живот и трудова заетост през годините, с чисто съдебно минало, извършило престъпление по непредпазливост, съзнаващо и преживяващо тежко случилото се и своята пряка вина, подлежи на пълноценно санкционно въздействие при запазване на своето място в обществото. Процесът на поправянето у подс. Д. реално е започнал и всеки от участниците в производството е в състояние да оцени това. Отлагането на наказанието лишаване от свобода с максималния изпитателен срок би оказало предупредително-възпиращото отражение и спрямо отделните членове на обществото.

Друг е въпросът за обсега на факторите, които влияят негативно върху правосъзнанието на хипотетичните водачи на МПС и ги мотивират да нарушават правилата за движение. Самостоятелни проучвания и анализи биха могли сериозно да подпомогнат осъзнаването на тревожните тенденции в обществото и да ориентират компетентните институции към посоките, в които следва обединят усилията си в търсенето на промяна на актуалните нагласи. В рамките на едно наказателно производство обаче, с конкретен деец и законосъобразно очертани параметри на отговорността му – наказанието, което той понася на първо място е ориентирано към специалната превенция. Наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца е в съответствие и с приеманото в съдебната практика при сходно тежки престъпни резултати. Редуцирането му по чл. 58 А ал. 1 от НК с една трета е законова възможност, от която подс. Д. се е възползвал и която обвързва съда да я приложи.

В случаите на прилагане на условното осъждане по чл. 66 ал. 1 от НК, редом с останалите материалноправни предпоставки, по силата на закона акцентът е върху индивидуалната превенция - "...преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието". Въздействието върху останалите граждани е предвидено като част от общата оценка за съзвучие с целите на наказанието, но основното внимание следва да бъде насочено към дееца и възможността за постигане на поправянето му, без да изтърпява ефективно наложеното наказание лишаване от свобода. Отговорността на съда да прецени потребностите на личността от поправяне и превъзпитаване, условията на функционирането й, потенциалните рискове, които носи, в този случай е завишена. Протича при съобразяване на личностните ресурси, ефектът на воденото наказателно производство и цялостното въздействие на наложения комплекс санкционни мерки. Отлагането при съответен изпитателен срок ведно с разясняване на възможността от привеждане на наказанието при следваща престъпна проява, е израз на обоснованото разбиране на законодателя към личности с ниска степен на обществена опасност да понесат наказанието в по-благоприятна среда и запазване на широк кръг от връзки за ресоциализация.

Отчитайки изложеното ведно с безспорно ниската степен на обществена опасност на личността на подс. Д., смекчаващите отговорността обстоятелства, степента, в която осъзнава вината си и се осъжда за стореното, съставът намира, че не се налага изолацията му от обществото по време на понасяне на определеното от съда наказание. Тежестта на престъпния резултат е съобразена при преценката за размера на основната санкция и не би се повлияла от начина на изтърпяването й.

  Кумулативното наказание лишаване от право да се управлява МПС, макар и при различен подход на първоинстанционния съд, е справедливо и законосъобразно, поради което и следва в тази част присъдата да бъде потвърдена. Възпирането на подс. Д. от управление на МПС има двояко значение и спрямо обществото – от една страна на предпазно средство от други подобни действия, и на следващо място като предупредителен останалите членове ориентир за последиците от престъпната небрежност.

Доколкото наказателноосъдителната част от присъдата е комплекс от две наказания, ефектът върху личността и спрямо обществото се постига чрез тяхното общо въздействие – по чл. 57 ал. 2 от НК. Чрез понасянето на основното и допълнителното наказание – в определените от съда размери, без да се налага лишаването от свобода да бъде ефективно изтърпяно, подс. Д. може да бъде поправен в съответствие с очакванията на закона и обществото. При отлагане с максималния петгодишен срок по чл. 66 от НК съзнанието за наложеното наказание и възможността от привеждане в този продължителен период, гарантира трайността на въздържането на подсъдимия от друга престъпна проява и редом с продължителното му лишаване от право да управлява МПС обективно удовлетворява целите по чл. 36 от НК.

Редом с подробните съображения на състава прегледът на съдебната практика позволява съпоставката на фактическата основа, правната оценка и наложените наказания на настоящото производство с други, по които е обсъждан и прилаган институтът на чл. 66 от НК – напр. в Решения №№ 25/09г. на І н.о., 9/09г. ІІІ н.о., 15/11г. ІІ н.о., 58/11г. І н.о., 66/11г. ІІІ н.о., Решение № 386/15.10.2014г. на І н.о. на ВКС на Р България.

 

При служебната проверка на присъдата не се установиха други основания за отменяване или изменяване.

По изложените съображения и на основание чл. 334 т. 3 и 6 от НПК, чл. 337 ал. 2 т. 1 от НПК и чл. 338 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

         Изменя присъда № 53 от 03.06.2014 г., на Окръжен съд - гр. Варна, постановена по НОХД № 270/2014 г., по описа на съда, като

ОТМЕНЯ приложението на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК и вместо това

На основание чл. 373 ал. 2 от НПК, чл. 58 А ал. 1 от НК и чл. 54 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подс. Н.Р.Д. за извършеното престъпление по чл. 343 ал. 4 вр. ал. 3 б. “Б” вр. ал. 1 от НК наказание лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 58 А ал. 1 от НК намалява с една трета и НАЛАГА наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.

Потвърждава присъдата в останалата част.

        

Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по чл. 340 ал. 2 от НПК по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                                   членове :