Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 146

 

 

Гр.ВАРНА,06.11.2013 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският апелативен съд-наказателно отделение в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ:  ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                                    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

 

При секретар: С.Д.

и в присъствието на прокурор: СВЕТЛА КОРНОВСКА,

 разгледа докладваното от съдия Димитров

 ВНОХД №271/2013 год. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на въззивното производство е присъда по НОХД № 308/2013 год. на Шуменския окръжен съд, постановена на 05.08.2013 год.,с която, подсъдимия по делото: Р.Х.М., български гражданин, е признат за виновен по обвинението по чл.343, ал.3, пр. първо и пето, б „Б”, вр. с ал.1, вр. чл.58а от НК и му е наложено наказание –лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален „Общ” режим. Признал е подсъдимия за не виновен и го оправдал да е извършил деянието в нарушение на чл.5,ал.2, т.1 от ЗДвП. Признал е за не виновен и го е оправдал по обвинението по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК. Зачел е предварителното задържане на подсъдимия, произнесъл се е по веществените доказателства и го е осъдил да заплати направените разноски по делото.

Въззивното производство е образувано по жалба на адв. Г.П.И. ***, защитник на Р.М..  Жалбата е бланкетна , твърди се , че наложеното наказание е завишено и не е справедливо. Молят съда да намали наложеното наказание и да се приложат разпоредбите на чл.66 от НК.

Представителят на прокуратурата изразява становище, че подадената жалба е неоснователна. Присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна. Деянието е доказано по безспорен начин и определеното наказание е правилно и справедливо. Моли, да се потвърди присъдата.

Подсъдимият редовно призован, не се явява, за него се явява адв. Г.И. ***. Подържат жалбата, като твърдят, че наложеното наказание е завишено. Молят наложеното наказание да бъде намалено и искат отлагане на основание чл.66 от НК.

 

Първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

 

Подсъдимият Р.Х.М. е роден на *** ***. Живеел в същото село на ул. “Ален мак” № 3. Бил безработен, семеен. Имал незавършено начално образование, можел да чете и пише. Притежавал лек автомобил “Опел Вектра” с ДК № Н 53-07 АМ, нямал свидетелство за управление на МПС, но въпреки това често управлявал автомобила си. Бил санкциониран като неправоспособен водач с НП № 22 от 27.01.2012 г. на Началника на РУП гр. Велики Преслав, в сила на 29.05.2012 г. и с НП № 176 от 03.04.2012 г. на Началник на РУП гр. Велики Преслав, в сила на 29.05.2012 г. Пренебрегвайки наложените му глоби и направените писмени предупреждения от полицейските органи подсъдимият продължавал да шофира. На 27.10.2012 г. посетил питейно заведение в гр. Върбица и консумирал значително количество алкохол. Около 17.30 ч. се качил в автомобила си, като се движел по ул. “Септемврийско въстание” в града. Видимостта била добра, пътната настилка - суха. Подсъдимият се движел с 48 км/ч. При приближаване към дом № 113 загубил контрол над управлението на автомобила, като излязъл вдясно извън платното за движение. Автомобилът се простъргал с дясната си част в метален парапет, разположен от дясно на пътното платно. Подсъдимият се опитал да го овладее, като го насочил вляво, но се ударил с предния ляв калник в стена на хранителен магазин, намиращ се на ул. “Септемврийско въстание” № 113. След удара в стената автомобилът ударил с предната си част пейка, поставена до стената на магазина. В този момент на пейката седял пострадалият Ш.Х. Я. от с. Станянци, който бил отхвърлен от удара на няколко метра и паднал на тротоара. Лекият автомобил се ударил с дясната си предна странична част в дървен стълб и преустановил движението си, оставайки напречно на пътното платно. Подсъдимият сам излязъл от колата, а свидетели на произшествието повикали полиция и спешна медицинска помощ. Пострадалият Я. и подсъдимият М. били транспортирани до Спешно отделение на МБАЛ - Шумен. Пострадалият бил приет в Спешно отделение, където му били назначени и извършени множество медицински изследвания. Медицинският персонал, след получаване на резултатите от изследванията и консулт със специалист-ортопед, започнал подготовка за хоспитализация на Я. в Травматологично отделение с насочваща диагноза: Счупване на таза и за наблюдение за евентуално усложнение на други органи и системи. В този момент в отделението пристигнали близки на пострадалия - свидетелите Н. Н. и Н. Х.. На тях пострадалият заявил, че не желае да остава в болницата. Свидетелите заявили отказ от хоспитализация и въпреки обясненията на лекарите за съществуващите рискове не променили решението си. С автомобил превозили пострадалия до дома му в с. Станянци, където на 28.10.2012 г. около 03.30 - 04.00 ч. той починал.

От изготвената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза /лист 94-98, том 1-ви/ се установява, че на пострадалия Я. е причинена съчетана травма:                                                         ожулвания и  кръвонасядания и контузно-разкъсни рани по главата и лицето; гръдна травма - счупване на IV, V, VI, VII и VIII ребра вляво, тежка контузия на белите дробове; коремна травма - травматично разкъсване на тънко черво, счупване на тазови кости вдясно, ретроперитонеален хематом; морфологична картина на травматичен шок. Заключението на експертите е, че всички увреждания са получени по механизма на удари с/или върху твърди тъпи предмети и са причинени прижизнено. Налице е пряка причинно-следствена връзка между получените травми и настъпването на смъртта. В заключението е отразено още, че при оказване на своевременна, адекватна и високоспециализирана медицинска помощ е било възможно предотвратяването на смъртния изход.

След като бил закаран в МБАЛ - Шумен, подсъдимият бил тестван с техническо средство - дрегер за наличие на алкохол от полицейски служител. Уредът отчел наличие на алкохол в издишания въздух 2.10 промила. Издаден бил талон за медицинско изследване и на М. била взета кръвна проба. От заключението на назначената по делото химическа експертиза /лист 129, том I/ се установява, че наличието на алкохол в кръвта е в размер на 2.05 промила. В хода на досъдебното производство била назначена и СМЕ по писмени данни /лист 141, том I/, от заключението на която се установява, че алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия към момента на ПТП била 2.24 промила, което отговаря на средна степен на алкохолно опиване.

 

ОТНОСНО ОБОСНОВАНОСТТА И ЗОКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО Е ПРОТЕКЛО ПРИ УСЛОВИЯТА НА ГЛАВА 27 ОТ НПК.

 

Първоинстанционния съд е събрал необходимите доказателства по делото, извършил е анализ на всички събрани доказателства по делото и е направил своите правни изводи.

В съдебно заседание подсъдимия е заявил ,че му е разяснено процедурата по чл.371,т.2 от НПК. Признава изцяло вината си и фактите изложени в обвинителния акт.

Направените самопризнания от подсъдимия се подкрепят от всички останали събрани доказателства по делото, събрани съгласно изискванията на НПК.

От събраните доказателства по делото ,безспорно е установено ,че подсъдимия е нарушил разпоредбите на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Алинея първа на горния текст го задължава да контролира непрекъснато превозното средство, а алинея втора – да шофира със съобразена скорост, позволяваща му да спре при възникване на опасност. С деянието си нарушил и разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1, пр. 1 от ЗДвП, като е управлявал автомобила съгласно заключението на експертизата с 2,24 промила алкохол в кръвта. Освен това подсъдимия е управлявал автомобила без необходимата квалификация ,тъй като никога не е имал свидетелство за правоуправление.

Съдът го е признал за виновен, умишлено да е нарушил горните разпоредби на закона и по непредпазливост да е причинил смъртта на Ш. Я. от с. Станянци. Признал го е за невиновен и го е оправдал да е нарушил чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, тъй като правилно е приел,че пострадалия не е бил участник в движението, не е бил пешеходец, а е бил седнал на пейката , която подсъдимия е блъснал с автомобила си.

Съда е оправдал подсъдимия и по второто обвинение по чл.343в , ал.2 от НК, тъй като управлението на МПС без необходимата правоспособност, е квалифициращ елемент на деянието предмет на обвинение по чл.343 , ал.3 от НК.

Първоинстанционният съд е обсъдил направените възражения от подсъдимия и неговия защитник по време на пледоариите пред съда. Изводите на съда са правилни и законосъобразни и напълно се споделят от настоящия състав.

След като подсъдимия и неговия защитник са поискали делото да се гледа по съкратената процедура, след като подсъдимия е заявил ,че признава всички факти и обстоятелства, така както са записани в обстоятелствената част на обвинителния акт, не е възможно съда след пледоариите да събира допълнително доказателства по делото. Мотивите на защитника са били ,че подсъдимия е твърдял ,че същият е загубил управлението над МПС , вследствие на спукана гума. Съда е взел предвид направените самопризнания на подсъдимия , заключението на вещите лица, че предните гуми са спукани вследствие на удара и преди ПТП същите са били здрави и е приел, че признанието на подсъдимия за виновен се подкрепя от събраните доказателства по делото и не е необходимо да отменя хода на делото и да връща делото да протече по общия ред.

Пред въззивната инстанция такива искания и такива доводи не се правят, единственото нещо което се иска- намаляване на наказанието и прилагане разпоредбите на чл.66 от НК.

Правилен е извода на първоинстанционния съд, че независимо, че пострадалия и неговите близки не са поискали пострадалия да остане в болница, заключението на експертите е категорично, че получените травми са получени вследствие на ПТП и независимо дали е била оказана своевременна или квалифицирана медицинска помощ, след като е настъпила смъртта и е налице причинно следствена връзка между получените травми и настъпилия летален изход, подсъдимия следва да носи отговорност за причинена смърт по непредпазливост.

Правилно и обосновано съда е осъдил подсъдимия по чл.343, ал.3 от НК.

Относно довода на прокурора от Апелативна прокуратура, че въззивната инстанция следва да измени присъдата, тъй като първоинстанционния съд бил записал в диспозитива на присъдата, че оправдава подсъдимия по първоначалното обвинение по чл.343, ал.3 от НК. Настоящият състав намира ,че това не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като в диспозитива е записано, за какво съда признава подсъдимия за виновен и кои текстове от ЗДвП е нарушил. Освен това в мотивите си съда е конкретизирал точно какво е имал предвид. Не е необходимо да се изменя присъдата и относно „предложението” дали е пето или седмо, след като в диспозитива, текстово е изписано и става пределно ясно ,че елемента на обвинението е, за управление на МПС без да е имал необходимата квалификация.

 

 

ОТНОСНО СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

 

При определяне вида и размера на наложените наказания, първоинстанционния съд е извършил анализ на всички обстоятелства, влияещи на решението на съда при определяне на размера на наложените наказания.

При определяне на вида и размера на наложеното наказание съда правилно е отчел, като смекчаващо вината обстоятелство: чистото съдебно минало на подсъдимия, изразената готовност да поеме разходите за лечение на пострадалия.

Съда е приел , като отегчаващи вината обстоятелства-високата концентрация на алкохол в кръвта му, предишните наказания по административен ред за нарушения на ЗДвП.

Съда е определил наказанието при условията на чл58а от НК, но според настоящия състав на съда неоснователно е определил наказанието към минимума, който предвижда закона, но по делото липсва протест и настоящият състав не е в състояние да завиши определеното наказание..

От събраните доказателства по делото е видно , че подсъдимия е проявявал упоритост и многократно е бил хващан да управлява МПС ,без да има свидетелство за управление , а в конкретния случай и след употреба на голямо количество алкохол.

От доказателствата по делото става ясно ,че подсъдимия системно е нарушавал правилата за движение, като е проявявал упоритост и според настоящия състав правилно първоинстанционния съд не е приложил разпоредбите на чл.66 от НК.

Необходимо е подсъдимия да бъде изолиран за известно време от обществото за да има възможност да преосмисли поведението си. Ако се приложат разпоредбите на чл.66 от НК и се отложи изпълнението на наложеното наказание, подсъдимия отново няма да оцени своето поведение и ще продължи да допуска нарушения на нормативните актове.

Предвид на гореизложеното, искането в жалбата на подсъдимия и неговия защитник за приложението на чл.66 от НК, е неоснователно и необосновано и следва да бъде оставено без уважение и да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд.

 

Така постановеното наказание е правилно и справедливо , същото ще изиграе възпитателна роля, както върху подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото и по този начин ще бъдат постигнати целите и задачите на чл.36 от НК.

 

 

При извършената служебна проверка на присъдата от въззивната инстанция, не бяха констатирани пропуски или нарушения ,водещи до отмяна на обжалваната присъда.

 

Водим от горното и на основание  чл. 338  от НПК ,ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

                                                                                                                            

                               Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда на Шуменския окръжен съд- постановена на 05.08.2013 год. по НОХД № 308/2013 год.,с подсъдим: Р.Х.М., ЕГН-**********.

 

 

Решението може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от получаване на съобщението по чл.340 ,ал.2 от НПК пред ВКС на Р. България.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                            2.