Р Е Ш Е Н И Е

 

159

 

гр.Варна, 19.11.2014 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  тридесети октомври  две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

               ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

                                   ЖИВКА ДЕНЕВА

                                     

 

при секретар Г.Н.

и в присъствието на прокурор Стефка Якимова

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №271/2014г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

         

          Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №64/25.06.2014г. по нохд №580/2014г. на Варненски окръжен съд , с която  подсъдимият Д.В.Д. е бил признат за виновен в това, че на 25.07.2013г. в гр.Варна при управление на МПС – мотоциклет „Ямаха ЮЗФ 600 Р” с рег.№ А 3187 В нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21 ал.1 ЗДвП и чл.116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В.Г. Д. ЕГН **********, поради което и на основание чл.343 ал.1 б.”в” НК и чл.54 НК му наложил наказание четири години лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 НК намалил с една трета -  до размера на две години и осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК било отложено за срок от пет години. На основание чл.343г НК съдът е наложил на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и осем месеца. В тежест на подсъдимото лице са възложени и разноските по делото.

Срещу така постановената присъда е постъпил въззивен протест от Варненска окръжна прокуратура, в който се прави възражение  единствено за явна несправедливост на наложеното наказание, изразяваща се в неговото отлагане по реда на чл.66 ал.1 НК. Иска се от настоящата инстанция отмяна на приложението на чл.66 НК, т.е. ефективно изтърпяване на наказанието.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура поддържа изцяло протеста досежно ефективното изтърпяване на наказанието, като обаче смята, че то следва да бъда намалено до размера на три години лишаване от свобода, след което да бъде редуцирано по реда на чл.58а НК до две години лишаване от свобода.

Процесуалният представител на частните обвинители също моли да бъде уважен протеста /самият той както и частните обвинители не са подали жалба/.

Защитникът на подсъдимия намира присъдата за правилна и законосъобразна и моли нейното потвърждаване, съответно – оставяне протеста без уважение.

          Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК  извърши изцяло проверка правилността на атакуваната присъда и  като взе предвид протеста, както и становищата на страните, констатира:

          Протестът е неоснователен.

          Установено е от фактическа страна по делото следното:

             На 25.07.2013г. подс.Д. ***. За целта около 11.00 часа потеглил от дома си управлявайки мотоциклет  „Ямаха ЮЗФ 600 Р” с рег.№ А 3187 В /в присъдата номерът на мотоциклетът е сгрешен/, собственост на негов приятел. Времето било ясно, слънчево, сухо и с добра видимост. В кв.”Аспарухово” Д. спрял за да си купи вода , след което продължил движението си към кв.”Галата”. По същото време св.Т., който управлявал автомобила си „Мицубиши Спейс Стар” с ДК№ В 2535 РХ от кв.”Галата” към кв.”Аспарухово”, спрял  след спирката за градски транспорт, намираща се преди заведение „Людо”. Платното за движение било с две ленти - по една във всяка посока. Св.Т. видял , че от лявата му страна, на банкета, стои висок възрастен мъж, облечен в сив панталон и риза. Възрастният мъж изчакал да преминат два автомобила по посока на кв.”Галата” , след което предприел пресичане отдясно наляво спрямо посоката към кв.”Галата”. Точно в този момент към пресичащият мъж се приближил и подс.Д. с управлявания от него мотоциклет. Той не възприел своевременно пресичащия платното човек, поради което и със закъснение задействал спирачната система и не успял да предотврати последвалия удар. Вследствие удара тялото на възрастния човек паднало в лявата лента за движение посока  „Галата”,  мотоциклетистът – в дясната лента като се плъзгал, а самият мотоциклет напуснал пътното платно и след удар в крайпътно дърво спрял. Т., който станал очевидец на случилото се, позвънил веднага на тел.112. Скоро след това на място пристигнали полицейски патрул и медицински екип, който само успял да констатира настъпилата вече смърт на пострадалия В.Г. Д..

Така изложената фактическа обстановка първостепенният съд е установил по един категоричен начин след анализ на събраните по делото гласни/свидетелски показания/ и писмени доказателствени средства/протокол за оглед ведно със скица и фотоалбум към него, съдебномедицинска, автотехническа и комплексна експертизи/, включително и чрез самопризнанията на подсъдимия, направени в хода на производство по чл.371 т.2 НПК. Затова и по фактите спор от страните понастоящем не се повдига.  Спор не се повдига и по приложението на материалния закон – тъй като ответна на закона е и правната оценка на приетите за установени фактически положения. Несъмнено с действията си подс.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343 ал.1 б.”в” НК – нарушавайки вменените му във вина правила за движение по пътищата той по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца В. Д.. Единственият спор в настоящото производство е по отношение приложението на института на условното осъждане, и той се повдига от прокурора с подадения от него протест. Последния съдът обаче счита за неоснователен. Вярно е /както твърди представителят на Апелативна прокуратура/ , че при последвалият предявяването на обвинението разпит подс.Д. не е правил самопризнания – възползвал се е от правото да не дава обяснения. Но впоследствие все още в рамките на досъдебното производство – при предявяването му, той е направил признание за вината си, и изразил съжаление за стореното. Правилно тези факти са били отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства от решаващия съд. Като такива съдът е взел предвид и младата възраст на дееца. Приел е също , че по отношение на подсъдимия са налице и добри характеристични данни. За последното наистина липсват доказателства по делото /и такива в тази насока не са въобще събирани/, но пък за сметка на това следва да се изтъкне съдебната необремененост на Д.. Неправилна преценка е направил съдът и като е приел, че отегчаващи вината обстоятелства липсват. По делото е приложена справка от Пътна полиция, от която е видно, че Д. е наказван общо осем пъти за нарушаване правилата за движение по пътищата – шест пъти с влезли в сила наказателни постановления, и два пъти – с фиш. Справедливостта обаче изисква да се изтъкне и факта, че въпросните нарушения са сравнително „дребни” /навлизане в еднопосочен път, управление без каска, неносене на документ за сключена гражданска отговорност при налична такава/ - най-тежкото наказание наложено на Д. е глоба в размер на 50лв. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете и фактът, че подсъдимият е управлявал мотоциклета със скорост повече от два пъти над разрешената – със 109,8км/ч при допустима такава в населено място от 50км/ч. Въпреки , че посочените обстоятелства не са взети предвид при определянето на наказанието, като краен резултат отмереното от първостепенния съд наказание се явява относимо както към обществената опасност на деянието, така и към тази на дееца – при предвидено наказание от нормата на чл.343 ал.1 б.”в” НК лишаване от свобода до шест години, съдът е определил наказание на подс.Д. лишаване от свобода за срок от четири години, което впоследствие по реда на чл.58а ал.1 НК намалил с една трета – до размера на две години и осем месеца лишаване от свобода. Не се налага неговото намаляне – каквато е първата част от желанието на представителя на Апелативната прокуратура. А не се налага предвид многобройните нарушения на правилата за движение/макар и дребни по своя характер/, за които Д. е санкциониран, а също и заради настоящото грубо нарушаване правилата за движение на пътищата – движение в населено място със скорост над 100км/ч. Не се налага то и въпреки категоричното съпричиняване от страна на пострадалия с допуснатото от него нарушение на чл.113 ЗДвП – първопричината за настъпилото произшествие е именно несъобразяване на Д. с пътните предписания. Не се налага обаче и отмяна на условното осъждане – искането на прокурора и във втората му част следва да бъде оставено без уважение. При наличните материалноправни предпоставки правилно съдът е отложил изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание на основание чл.66 ал.1 НК за срок от пет години – макар и да не е изложил никакви съображения в подкрепа на това се решение. Настоящата инстанция смята предвид възрастта на дееца, че за поправянето му и за постигане целите на наказанието  не е наложително той да изтърпи наказанието. Съчетанието между двата вида наказания – лишаване от свобода с отлагане изтърпяването му, и лишаване от право да се управлява МПС, по начина и във вида, в който те са определени, в максимална степен биха допринесли за постигане на онези цели, които законът преследва  -  изложени в нормата на чл.36 НК. Затова и не се налага отмяна на условното осъждане – едно ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода за непредпазливо престъпление би по-скоро довело до отрицателен ефект при млад човек, какъвто е подсъдимия.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.

Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за отмяна и изменение  на атакуваната присъда, на основание  чл.338 НПК Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №64/25.06.2014г. по нохд №580/2014г. на Варненски окръжен съд.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от уведомлението на страните.

 

 

 

Председател :                                   Членове :