Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 233/07.11.           Година  2016                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На тринадесети октомври                    Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Ангелина Лазарова

Светослава Колева

Секретар С.Д.

Прокурор Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 271 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивна проверка е присъда № 52 по НОХД № 399/2016г. на Варненски Окръжен съд, постановена на 04.05.2016г., с която подсъдимият П.А.Г. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 354 А ал. 1 от НК, за което му било наложено за изтърпяване наказание, определено по чл. 54 от НК в размер на лишаване от свобода за срок две години, по чл. 58 А ал. 1 от НК редуцирано до срок от една година и четири месеца, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, и глоба в размер на 5000лв. Съдът постановил и пробационната мярка задължителни периодични срещи с пробационен служител през изпитателния срок. На подсъдимия били възложени направените по делото разноски.

Производството е образувано по въззивна жалба на подсъдимия чрез защитника му. Посочва се, че съдът е пропуснал да зачете периода, през който подс. Г. е имал мярка за неотклонение „Задържане под стража” и „Домашен арест”. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото обвинение поради липса на доказателства и умисъл за държане на наркотичните вещества с цел продажба, като се приложи чл. 354 А ал. 5 от НК. Оспорва се обвинението за част от веществата, иззети от жилището на свидетел по делото, като се иска за тях подсъдимия да бъде оправдан. Присъдата е обжалвана и в частта на разноските, доколкото някой от тях покриват плащания за експертизи, които са изследвали вещества, които не са на подсъдимия. При условията на алтернативност се иска изменение на присъдата с прилагане на чл. 55 от НК и намаляване на наказанието лишаване от свобода и освобождаване от наказанието глоба по чл. 55 ал. 3 от НК, или определяне на глобата по чл. 55 ал. 2 от НК, или в рамките на минимума по чл. 354 А ал. 1 с оглед факта, че подсъдимият не е осъждан до момента. Претендира се и отмяна или намаляване на срока на наложените пробационни мерки, които са в максималния предвиден срок, а наказанието е над минималния размер.

В хода на пренията пред въззивната инстанция защитникът на подс. Г. заявява, че оттеглят искането си за оправдаване изцяло. Молят за преквалификация и за преценка на приложението на чл. 55 от НК. Посочва като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство ниският размер на инкриминираните наркотици и невъзможността да се установи активно действащият компонент на част от веществата. Поддържат са аргументите по жалбата, като се сочи, че всички наложени наказания, с изключение на изпитателния срок, са несъразмерни с установеното по делото – в чуждо жилище, в което не е бил към момента на задържането му. Подчертава, че криминалистичните регистрации и мярката по чл. 218 от НК не може да бъде пречка за прилагане на чл. 55 от НК.

Представителят на въззивната прокуратура намира, че съдът правилно е индивидуализирал наказанието и наложеното е справедливо при отчитане на регистрациите за разнородни престъпления в последните девет години и прилагане на чл. 218 от НК. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

В последната си дума подс. Г. признава вината си и иска по-леко наказание.

 

Настоящият състав на въззивната инстанция след пълна и задълбочена проверка на възраженията и доказателствата по делото счита следното:

 

І. От фактическа страна.

 

По внесен от ВОП обвинителен акт било образувано производството, приключило с разглежданата присъда. Производството пред първоинстанционния съд протекло по реда на чл. 371 т. 2 от НПК. Подсъдимият е направил самопризнания, които съдът е ползвал без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В мотивите към разглежданата присъда в съответствие с чл. 373 ал. 3 от НПК са приети за установени съответните фактически положения като съдът се е позовал както на признанията на подс. Г., така и на доказателствата, събрани в ДП, които ги подкрепят. По този начин от ВОС е формулирана фактическата основа на делото, като съществените за предмета на доказване елементи са следните:

Подс. П.Г., по прякор „Гро“, бил близък със свид. Д.. През лятото на 2015 г. свидетелят работел като спасител. От около година преди това свидетелят и свид. П. си купували марихуана от подсъдимия като ходели до апартамента, в който живеел. През лятото на 2015 г. подс. Г. бил в интимни отношения със свид. А., с която през м. август 2015 г. заживели заедно в дома на баба му в гр. Варна, ул. „Академик Ат. Бешков“ № 35, ет. 3, ап. 12. Подсъдимият се занимавал с продажба на наркотични вещества от дома си, факт известен и на съседката им свид. И., и на целия вход, тъй като в жилището идвали хора по всяко време на денонощието.

            На 26.08.2015 г. около 22 часа в дома на свид. Д. в гр. Варна, ул. „Добри Войников“ № 15, ет. 5, ап. 11, дошли свидетелите П. и Каменов, по прякор „Трола“.  Те обяснили, че чакат по-късно и подс. Г..

            Около 01.00 часа на 27.08.2015 г. дошъл подс. Г. и свид. Д. видял, че свид. П. му дала увит в парче вестник сух прах. Подсъдимият  извадил пликче, пълно с някакво вещество, сложил в него част от това, което П. му дала и за около 20-30 минути на бар-плота в кухнята подсъдимият приготвил 5-6 дозички, като ги сложил в прозрачни найлонови пликчета, които прибрал в джобовете си. Остатъкът от това, което донесла свид. П., подсъдимият сложил в жълта кутийка –вътрешност от шоколадово яйце. Подс. Г. извадил цигара с марихуана и я предоставил всички да я изпушат.

По-късно подсъдимият и свид. П. около час седели във входа на блока и свид. Д. поискал да влязат в апартамента му, тъй като вдигали шум. Влезли и четиримата започнали да играят карти.

В 02.37 часа, видно от изисканата по реда на чл. 159а от НПК извадка от разпечатка от мобилен оператор, свид. Е.М. звъннал по мобилния телефон на подс. Г. и поискал да закупи марихуана. Подс. Г. провел разговора на балкона, след което веднага излязъл, въпреки че свид. Д. поискал да си довършат играта. Подс. Г. се срещал със свид. Е.М. и му продал марихуана за 10 лева.

След 2-3 часа, подсъдимият се върнал и отново стоял във входа със свид. П.. Свид. Д. пак им направил забележка да не вдигат шум, след което си легнал на дивана в кухнята, тъй като сутринта бил на работа.

Около 6.00 часа свид. Д. оставил на свид. П. ключовете за апартамента с уговорката да заключи, като го изчака до следобед или да му занесе ключовете на плажа. С него излязъл и свид. Каменов, а подс. Г. и свид. П. останали в апартамента. По-късно свид. П. излязла.

            Около 12 часа същия ден по телефона подс. Г. се уговорил да се види със свид. Ц., като последната искала  да закупи „материал“.  Подс. Г. чакал Ц. пред входа на блока на свид. Д.. След като я видял, извикал да отиде при него.

В същото време полицейски служители от Второ РУП – Варна, свидетелите Р. и П., извършвали обход на района около училище „Васил Друмев“. Те забелязали подсъдимия, за когото знаели, че бил лице от активния криминален контингент на Второ РУП – Варна. В момента, в който подс. Г. ги видял, веднага се скрил във входа на кооперацията, пред която стоял, но тъй като след него тръгнала и свид. К. Ц., полицейските служители я последвали и успели също да влязат във входа. Те се легитимирали и поискали документи за самоличност от подс. Г. и свид. Ц.. Подсъдимият отговорил, че нямал, а свид. Ц. представила личната си карта. Свид. П. попитал дали у тях има забранени от закона вещества, при което подсъдимият показал, че държи в ръката си 1 бр. стъклено шишенце, съдържащо бяло кристално вещество и 1 бр. полиетиленово пликче, съдържащо бяло прахообразно вещество. Полицейските служители попитали дали ще ги предаде доброволно и подс. Г. се съгласил. Подсъдимият показал апартамента на свид. Д., в който бил нощувал. Вратата на жилището била отключена, но подсъдимият обяснил, че няма ключове. Подсъдимият бил отведен до ІІ РУ. На място били извикани полицейски служители от ППД на ІІ РУ, които да пазят жилището – свидетелите И.Н. и Г.А.. При тях към 14.40ч. дошла свид. П., която обяснила, че е приятелка на собственика, който я изпратил да заключи. Свидетелката била отведена до РУ от служители на сектор КП. 

            С протокол от 27.08.2015 г. подс.Г. предал на полицейските служители горепосочените вещи, които носел. С протокол от 28.08.2015 г. предадените от подсъдимия вещи – 1 брой стъклено шише с бяло кристално вещество и 1 брой плик с бяло жълтеникаво прахообразно вещество, били предоставени на водещия разследването.

             В условията на неотложност било извършено претърсване и изземване в жилището на подс. Г. на адрес ***2, обективирано в протокол от 27.08.2015 г. От стая, находяща се в дясно от входа на жилището, обитавана от подсъдимия, били иззети пластмасова кутийка с бяло прахообразно вещество, изсипано в кутийката, върху което е поставено полиетиленово пликче, съдържащо бяло прахообразно вещество; бяла таблетка в пластмасова кутийка; електронна везна, сива с приблизителни размери 10-12 см; жълта полиетиленова торбичка, в която била сложена зелена полиетиленова торбичка, съдържаща разпръснато бяло на цвят прахообразно вещество и прозрачен плик с надпис „глюкоза“; пластамасова бутилка 1,5 л., синя на цвят с надпис „DEVIN”, съдържаща прозрачна течност и бяла на цвят утайка; 19 на брой самозалепващи се полиетиленови пликчета с размери 8x7 см; бяла картонена кутия с надпис „AM – 1024”, в която била цилиндрична пластмасова кутийка с надпис “DEPON”, съдържаща 6 полиетиленови пликчета и цилиндрична пластмасова кутийка с надпис „Защита на имунната система“. Подс. Г. вписал в протокола „вещите са мои“.

            В условията на неотложност в присъствието на майката на свид. Д., собственик на жилището в гр. Варна, ул. „Добри Войников“ № 15, ет. 5, ап. 11– Г.Г.Г., било извършено претърсване и изземване в жилището, обективирано в протокол 27.08.2015 г. Били намерени и иззети следните вещи: от стая, пригодена като спалня – синя метална кутийка с надпис „NIVEA” с диаметър около 8,5 см, съдържаща малко стъклено шишенце и разкъсано пликче; от кафява кутия на маса в кухненската част на жилището – бяла на цвят салфетка с тревиста маса с приблизителни размери 2 мм; от трети рафт от ъгловата част до масата в кухнята – жълта цилиндрична вътрешна част на шоколадово яйце, съдържащо бяло прахообразно вещество; до барплот в синя полиетиленова торбичка – свита хартия със суха тревна маса. Г. отразила в протокола, че вещите не са нейни.

            С протокол от 27.08.2015 г. Г.Г. доброволно предала на полицейските служители 1 брой тетрадка с твърди корици, синя и жълта на цвят, която с протокол от 28.08.2015 г. била предоставена на водещия разследването. При предаването Г. отразила в протокола, че нямала представа каква била тази тетрадка, намираща се в апартамента й. При извършения оглед на това веществено доказателство, обективирано в протокол от 26.02.2016 г. било установено, че тетрадката има 72 листа като първи лист, ръчно изписан от двете страни, съдържа телефонни номера, срещу които са изписани имена, прякори, сред които телефонния номер на подс. Г. с прякора му „Гро“, телефонните номера, ползвани от свид. П. П. и И.К. с прякор „Трола“ и неустановеното лице Стамбата.

           С протокол от 27.08.2015 г. свид. Е. А. доброволно предала на полицейските служители ползвания от нея мобилен телефон „Нокия“, модел 302, който с протокол  от 28.08.2015 г. бил предоставен на водещия разследването. При извършения оглед на това веществено доказателство, обективирано в протокол от 20.09.2015 г. било установено, че мобилният телефон се включва посредством въвеждане на ПИН код и съдържа входящи и изходящи текстови съобщения, сред които на 16.08.2015 г. изпратени на телефонния номер на подс. Г. – двадесет и пето /”Излизам в момента от мола отивам към него, къде да ти ги покажа? Ай бе човек кво ме моташ. Давам му ги на 7лв. 15бр.”/, двадесет и шесто /„Не те купувам, искам да ги пръснеш да направим някой лев, иначе стамбата ще вземе 50% от тях, така се разбрахме. Решавай дали са за нас парите или да него половината”/,  и двадесет и седмо /”Имам 15 жълти J вдигни ми да се видим да ти ги дам да ги пръснеш, иначе ги давам на Стамбата”/ текстови съобщения със съдържание на текст, от който недвусмислено се установява, че му се предлагат наркотици за разпространение вместо на Стамбата. При разпита на 27.08.2015 г. свид. Е. А. дала показания във връзка с извършваната от подсъдимия дейност по разпространение на наркотици, но при разпит пред съдия на 20.10.2015г. се възползвала от възможността по чл. 119 от НПК и отказала да дава показания, предвид съвместното й съжителство с подсъдимия.

            С изготвени експертни справки по отношение на вещите, предадени доброволно или иззети по съответния процесуален ред, било установено наличие на наркотични вещества или остатъци от такива. Видно от експертна справка № 570 от 28.08.2015 г. по отношение на иззетите от жилището на подс. Г. 19 броя самозалепващи се пликчета не било установено наличие на наркотична субстанция, поради което те не били предадени за изследване в НИКК – София.

По отношение на останалите веществени доказателства била назначена Физико-химическа експертиза , възложена на експерти от НИКК – МВР – гр. София. Видно от заключението й, наркотични вещества и следи от тях били установени само в следните веществени доказателства:

1.     „Обект № 1.1 - бяло вещество на кристали в нето тегло 0.09 гр., съдържа метамфетамин с процентно съдържание на активен компонент метамфетамин в него 33,1 % тегл.“ – обектът е предаден от подс. Г. с протокол за доброволно предаване от 27.08.2016г.;

2.     „По обект № 2.1 се доказа наличие на следи от метамфетамин“ –  синя метална кутийка с надпис „NIVEA” с диаметър около 8,5 см, в която има малко стъклено шишенце и разкъсано пликче, иззети от спалнята на адрес „Добри Войников“ № 15;

3.     „Обект  № 2.2 - суха растителна маса с нето тегло 0,008 гр, съдържаща канабиноиди, включително и тетрахидроканабинол, /коноп и марихуана/ - иззета от адрес „Добри Войников“ № 15. Поради изразходване на количеството при анализа, не се установило съдържанието на активно действащия компонент;

4.     „Обект № 2.4 - суха растителна маса с нетно тегло 0.15 гр., съдържа никотин и канабиноиди, включително и тетрахидроканабинол/коноп, марихуана/ - свита хартия със суха тревна маса, иззета от адрес „Добри Войников“ № 15. Чрез самостоятелно изследване по ФХЕ № 843 е установено, че съдържанието на активен компонент тетрахидроканабинол в обекта е 3,04 %.;

5.     „По Обект № 3.3 се установило наличие на следи от метамфетамин и канабиноиди, включително и тетрахидроканабинол/коноп, марихуана/“ - електронна везна, сива на цвят, с приблизителни размери 10-12 см., иззета от адрес ул. „Академик Ат. Бешков“ № 35, ет. 3, ап. 12/;

6.     „По обекти № 3.7 се доказало наличие на следи от метамфетамин, ефедрин/псевдоефедрин и триполидин.“ - бяла картонена кутия с надпис „АМ – 1024“, в която има цилиндрична пластмасова кутийка с надпис „Защита на имунната система“ – иззети от адрес ул. „Академик Ат. Бешков“ № 35, ет. 3, ап. 12.

 

Видно от заключението на назначената СОЕ:

-         високорисковонаркотичното вещество метамфетамин с нетно тегло 0,09 грама и с процентно съдържание на активен действащ компонент – метамфетамин – 33,1 % е на стойност 2.25 лв.;

-         Високорисково наркотично вещество марихуана с нетно тегло 0,008 гр., с невъзможност за установяване на процентно съдържание на активен действащ компонент – тетрахидроканабинол, поради изразходване на количеството при провеждане на качествени анализи е на стойност – 0.48 лева.

-         Високорисково наркотично вещество марихуана с нетно тегло 0,15 гр., с процентно съдържание на активен действащ компонент тетрахидроканабинол 3,04 % е на стойност 0.90 лева.

Видно от заключението на назначената СПЕ подс. Г. не страда от психично заболяване. Няма данни за зависимост към алкохол и психоактивни вещества. При него е налице вредна употреба на психостимуланти – пико. Към момента на извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

 

         Безспорно установената фактическа обстановка е обоснована върху доказателствените източници – свидетелски показания, признанията на подсъдимия пред съда по повод процедурата по чл. 371 т. 2 от НПК, веществени и писмени доказателства, включително данните от мобилните оператори, и доказателствени средства, които са безпротиворечиви и взаимно допълващи се.

Съдът е обсъдил възраженията на защитника по фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Твърдението, че наркотичните вещества в жилището на свид. Д. не са на подсъдимия, не се подкрепя от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Свидетелите сочат, че подс. Г. ги е донесъл в дома на свид. Д. предната вечер, черпил ги е с цигара марихуана, разфасовал е по дози вещества, като остатъкът /глюкоза/ е поставил в опаковката от вътрешността на шоколадово яйце. През нощта е продал на свид. М. цигара марихуана, такова вещество – в размер около 2 мм върху салфетка и във вид на самоделна цигара е оставил и в кухнята на жилището на свид. Д.. На другият ден – 27.08.2015 г. по обяд  подс. Г. по телефона се уговорил да се види със свид. К. Ц., за да й продаде „материал“, след което я е чакал пред входа на блока, където бил апартамента на свид. Д. Д., носейки със себе си веществото кристали в нето тегло 0.09 гр., съдържа метамфетамин с процентно съдържание на активен компонент метамфетамин в него 33,1 % тегловни.

Подсъдимият е бил във владение на иззетите при претърсването вещества, оставен сам в жилището на свид. Д.. Действително е нямал ключ, но видно от показанията на свидетелите полицейски служители – вратата на жилището е била отключена и той спокойно е могъл да се върне вътре при друг развой на събитията. Именно поради това след отвеждането на задържания подсъдим пред жилището е бил поставен пост от служителите на ІІ РУ до провеждане на процесуалното действие претърсване и изземване.

Установените в жилището на свид. Д. вещества са от същия вид, намерен и по вещите, които са били изцяло във владение на подсъдимия. Следите от метамфетамин по вътрешността на металната кутийка, намерена в спалнята на свид. Д. са от вида на веществото, подготвено за продажба на свид. Ц. и във вид на следи установено по множество обекти в картонената кутия, иззета от стаята на подсъдимия в дома му. Марихуана е била донесена от подсъдимия, ползвана от компанията и продадена на свид. М.. Глюкоза, намерена в опаковката от шикиладово яйце, е била намерена и в дома на подс. Г.. По електронната везна, иззета от стаята на подс. Г. са установени следи от метамфетамин, кабиноиди, включително тетрахидроканабинол.

С оглед на изложеното съвкупността от преки доказателства – показанията на свид. Д., П., М., Ц. / в показанията й от 18.03.2016г./, Р., П., веществените доказателства, и експертните изводи, напълно очертават приетата по обвинителния акт и в мотивите на съда обстановка и активните действия на подс. Г..

Не са установени противоречия и непълноти, които да осуетяват цялостната преценка върху фактите, включени в предмета на доказване по делото. Съвкупността от взаимнодопълващи се доказателства съдът е кредитирал в пълнота, като е обсъдил и самопризнанията на подсъдимия. Настоящата инстанция не установи нарушения в процеса на събиране и проверка на доказателствата и изцяло подкрепя изводите на решаващия съд.

 

ІІ. От правна страна.

В съответствие с релевантните по делото доказателства Окръжният съд признал за виновен подс. Г. в това че на 27.08.2015г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държал, с цел разпространение високорискови наркотични вещества:

-   високорисково наркотично вещество метамфетамин с нетно тегло 0,09 грама и с процентно съдържание на активен действащ компонент-метамфетамин -33.1%; на стойност 2.25лв.;

-   високорисково наркотично вещество марихуана с нетно тегло 0.008гр., с невъзможност за установяване на процентно съдържание на активен действащ компонент - тетрахидроканабинол, поради изразходване на количеството при провеждане на качествените анализи - на стойност 0.48 лева.

- високорисково наркотично вещество марихуана с нетно тегло 0.15гр. с процентно съдържание на активен действащ компонент-тетрахидроканабинол 3.04% на стойност 0.90 лева, всичко на обща стойност 3.63 лева. Съдът приел, че действайки по описания начин подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК.

В мотивите на разглежданата присъда, съдът изложил съображения по съответстващата на фактическата основа правна оценка. Във въззивната жалба и пренията бяха изразени аргументи, които съставът обсъди по следния начин:

1. И пред настоящата инстанция защитата претендира за преквалифициране на извършеното по чл. 354 А ал. 5 вр. ал. 3 от НК. Становището не може да бъде споделено.

Субективната страна на деянието, извършено от подсъдимия при пряк умисъл, е обхващала специалната цел на фактическото държане – разпространение. Целта се извлича от обективно установеното за действията му. Проявена е в хронологията на поведението му вечерта и до момента на задържането му на следващия ден - От носеното в себе си количество предоставил на свид. П., Каменов и Д. да изпушат цигара с марихуана. Продал такова вещество на свид. М.. Разфасовал на дози вещество, примесвайки го с глюкоза. Свид. Ц. е търсила именно подсъдимия, за да си закупи наркотично вещество. За нея подсъдимият бил приготвил метамфетамин. Специалната цел се извлича и от установеното за начина му на живот и трайната му обвързаност с разпространението на наркотични вещества - Свид. И., Д., Ц. сочат на системно продаване на наркотични вещества от подсъдимия. В този смисъл са и съобщенията до него, изпратени от телефона на свид. А.. В дома на подс. Г. са намерени следи от метамфетамин и кабиноиди – по везната, а по трите групи обекти в картонената кутия – АМ2-1024, съдържаща прозрачна кутийка, цилиндирчна кутийка и кутийка с надпис DEPON и шестте целофанени пликчета в нея – следи от метамфетамин, ефедрин/псевдоефедрин и триплолидин. Данни за възмездно участие на подсъдимия в разпространението на марихуана и психоактивни вещества са отразени и изготвения предсъдебен доклад от инспектор в сектор „Пробация” на ГД „ИН” ОС „ИН” гр. Варна.

С оглед на изложеното настоящият състав счете, че държането на установените високорискови наркотични вещества е било осъществено от подсъдимия с цел разпространение, а не за лична употреба. На тази основа счете, че не са налице основания за приложение на по-благоприятен материален закон по чл. 354 А ал. 3 от НК и по аргумент на по-силното основание бе отхвърлено искането за прилагане на чл. 354 А ал. 5 от НК.

2. Счита се, че подсъдимият следва да бъде оправдан за веществата, намерени в дома на свид. Д. и в частност за веществото от 0, 008г, съдържащо канабиноиди, включително тетрахидроканабинол /коноп, марихуана/, на което не е определен активно действащия компонент поради недостатъчно количество.

Съставът изложи изводите си защо счита, че веществата, намерени в дома на свид. Д. са принадлежали на подс. Г.. Следва в тази насока да се съобрази и разясненото от ТР № 1/2009г. в т. 8 – изявленията на подсъдимия по чл. 371 т. 2 от НПК не могат да бъдат оттеглени след постановяване на определението по чл. 372 ал. 4 от НПК. Въззивната инстанция е ограничена в рамките на фактическата обстановка, по която подсъдимият е направил признанията си.

По отношение на веществото от 0, 008г е установено, че съдържа канабиноиди, включително тетрахидроканабинол /коноп, марихуана/. Конопът /марихуаната/ е сред посочените в приложение 1 към чл. 3 ал. 2 ЗКНВП. В специалния закон е въведен строг ограничителен режим за държането на такова високорисково вещество. По отношение на действия спрямо коноп (канабис) със съдържание под 0,2 тегловни процента на тетрахидроканабинол, определено в листната маса, цветните и плодните връхчета, е необходимо разрешение, издадено при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и храните. Подобни разрешения подс. Г. не е притежавал.

Действително съдържанието на активно действащия компонент при количеството 0, 008г не е могло да бъде определено, но това обстоятелство не влияе върху оценката на веществото като високорисково. Видно и от Постановление № 23/29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството процентното съдържание на активен компонент има значение за стойността само на хероина и кокаина. По отношение на останалите наркотични вещества, сред които е марихуаната, са въведени „цени в лв. без изисквания за процентно съдържание”.

С оглед на изложеното и съставът не намери основания за оправдаване на подсъдимия за частта от предмета на деянието, намерена в дома на свид. Д..

        

Проверката на изложените от ВОС съображения, след съобразяване с трайната съдебна практика по приложението на материалния закон в сходни по предмет наказателни производства, позволява категоричното потвърждаване на изводите и от състава на въззивната инстанция.

 

ІІІ. Относно наложеното наказание.

Основна част от възраженията по въззивната жалба е насочена към преценка за прилагане на материалния закон относим към определеното наказание. Счита се, че са налице изключителни смекчаващи отговорността на подс. Г. обстоятелства – размера на инкриминираните наркотици, смешно нищожни, остъргани отнякъде, за част не може да се установи и активния компонент, че са намерени в чуждо жилище и няма доказателства, че е бил в това жилище към момента на задържането му, при отчитане на които следва да бъде приложен чл. 55 от НК с намаляване на наказанието, неналагане на глоба по чл. 55 ал. 3 от НК или редуцирането й по чл. 55 ал. 2 от НК. Счита се, че не е постигнат баланс при определяне на наказанието в минимален размер и постановяването на пробационна мярка за максимален срок.

Проверката на присъдата в тази част налага изследване на правилното прилагане на принципите на законосъобразност и индивидуализация на наказанието.

На първо място, самата съдебна процедура по чл. 373 ал. 2 от НПК е свързана с привилегирования състав на чл. 58 А от НК. С оглед предвидените в закона санкции за извършеното от подс. Г. деяние – то в обсега на внимание на съда са разпоредбите на чл. 58 А ал. 1 от НК и чл. 58 А ал. 4 вр. ал. 1 от НК.

Първоинстанционният съд е наложил основното и кумулативно наказание в минимални размери. Спазвайки изискването на чл. 58 А ал. 1 от НК е намалил с една трета срока на лишаване от свобода и е постановил за изтърпяване наказанието за срок от една година и четири месеца. Кумулативното наказание не подлежи на редуциране предвид чл. 58 А ал. 5 вр. чл. 37 ал. 1 т. 4 от НК. Постановена е по чл. 67 ал. 3 от НК пробационна мярка в изпитателния срок – задължителни периодични срещи с пробационен служител.

Съставът обсъди аргументите на защита и счете следното:

1. Не са налице основания за определяне на наказанието по реда на чл. 58 А ал. 4 вр. ал. 1 от НК, тоест с приложение на чл. 55 от НК.

Съдът е счел като смекчаващи отговорността на подс. Г. обстоятелства възрастта – на 24г. към момента на деянието, и чистото съдебно минало. Към тези обстоятелства следва да се добави и ниската стойност на предмета на престъплението – 3, 63лв., но предвид различния вид на веществата – метамфетамин и марихуана, стойността не би могла да се третира като изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия за извършеното обстоятелство. Следва да се има предвид, че реалната стойност на „пазара на улицата” на всяко от тези вещества е значително по-висока от ползваната за нуждите на наказателното производство.

Установяването на част от веществата в друго жилище не намалява отговорността на подсъдимия, тъй като той ги е оставил и държал там с установената специална цел. Напускането на апартамента по повод осъществяване на продажбата на метамфетамина на свид. Ц. не е било трайно, тъй като той е имал свободен достъп да се върне в същото жилище.

Проверката на състава установи, че са налице и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – данните за предходното черпене на компанията с цигара марихуана и продадената на свид. М., приготвянето на 5-6 дози, които подс. Г. е взел; свидетелските показания за трайността на тази дейност на подс. Г., подкрепени и от криминалистичните регистрации.

С оглед на изключително високата степен на обществена опасност на деянието и завишената степен на обществена опасност на подсъдимия, очертана от измерените средни стойности на риска от рецидив /59т./ и риск от сериозни вреди, съществуващите криминални нагласи към пренебрегване на законовата уредба относно наркотичните вещества, принадлежността му към активния криминален контингент, при установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства се потвърждава законосъобразното определяне на наказанието на подс. Г. по чл. 54 от НК. Не са налице многобройни или изключителни по характера си смекчаващи, при отчитането на които и най-лекото предвидено от закона наказание да се окаже несъразмерно тежко спрямо извършеното и да обосноват прилагане на чл. 55 от НК.

Предвид изложеното съставът счете, че определените от решаващия съд наказания – основно и кумулативно, в минимален размер са необходими и достатъчни да постигнат съответствие с извършеното от подсъдимия. Редукцията на лишаването от свобода е правилно проведена. Глобата като имуществена санкция има самостоятелно значение да повлияе на процеса на поправяне и превъзпитаване на подсъдимия. Така постановените по вид и размер наказания в своята съвкупност съобразно изискванията на чл. 57 ал. 2 от НК позволяват постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК. Именно по тези съображения съставът счете аргументите на защитата за прилагане на чл. 55 от НК, с последващо отражение върху кумулативното наказание по чл. 55 ал. 2 и 3 от НК, за неоснователни.

2. Самостоятелно възражение на защитата касае постановената в изпитателния срок пробационна мярка.

В резултат на изследването на личността на подс. Г. в предсъдебен доклад пробационен инспектор е установил, че подсъдимият не идентифицира източника на даден проблем, не предвижда или игнорира социално негативни последствия, не извлича поуки и е склонен да повтаря едни и същи грешки. Установено е, че притежава потенциал за вреда, като на този етап рискът не е непосредствен, освен ако не настъпят промени в обстоятелствата. При преценка на потребностите на личността за преосмисляне на неправомерното поведение е предложено упражняването на специализиран пробационен надзор с акцент поправително-превъзпитателно въздействие чрез индивидуално корекционно-възпитателна работа при срещи с пробационен служител.

Съобразявайки негативните характеристични данни, липсата на професионална квалификация и трудови навици, критичната среда и начин на живот, средната степен на риск от рецидив и вреди, правилно първоинстанционният съд е взел решението си да постанови пробационната мярка в изпитателния срок.

Действително срокът на отлагане на наказанието лишаване от свобода е минималният, предвиден в закона. За постигане обаче на необходимото трайно въздържане на подсъдимия и проследяване на очакваните позитивни промени е необходимо в рамките на целия срок от три години да бъде прилагана мярката задължителни срещи с пробационен служител.

Не се установява нарушаване на баланса при определяне на съвкупността от санкционни мерки. По чл. 42 А ал. 3 вр. ал. 2 т. 2 от НК е установена максимална продължителност на такава мярка, когато тя се налага като вид наказание. В случая по чл. 67 ал. 3 от НК законът позволява въведената мярка от този вид да бъде наложена за контрол и положително въздействие, като продължителността й е обвързана само с продължителността на изпитателния срок. В този смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Решение №№ 179/21.04.11г. на ВКС, І н.о.; 187/23.04.12г. на ВКС, ІІІ н.о.; 232/30.06.14г. на ВКС, ІІІ н.о. и др.

По този начин на подс. Г. е наложено справедливо наказание, като съвкупност от отделни наказания и пробационна мярка в изпитателния срок. От една страна, се осигурява позициониране на подсъдимия в естествената му социална среда, в която започналият процес на поправянето му може да протече в максимална степен – при поощряване на активността му и наблюдение от специализиран пробационен служител. От друга страна, се гарантира трайното му въздържане от неправомерни действия с оглед съзнанието, че ще понесе и отложеното наказание. Спрямо обществото се обезпечава стабилност чрез санкционните последици – съобразени с практиката на съдилищата при наказване на деяния от същия вид. Узнаването на наложеното на подсъдимия наказание има самостоятелно значение, при отчитане на конкретната тежест на неговата проява, на превъзпитаващ и възпиращ останалите членове на обществото от предприемане на подобни престъпни действия.

 

ІV. Относно присъдените разноски.

Защитата на подсъдимия претендира подсъдимият да бъде освободен от заплащането на разноски, изплатени за изготвяне на експертизи, които не са свързани с обвинението срещу него.

При проучване на материалите по делото не се установява нарушение на чл. 189 ал. 3 от НПК. Изготвените по делото ФХ експертизи са били необходими за изследване на инкриминираните вещества, включени в обвинението срещу подсъдимия, по което той е признат за виновен.

 

V. Относно зачитането по чл. 59 от НК.

Доколкото съдът не е приложил с присъдата чл. 59 ал. 1 и 2 от НК, е допуснал пропуск, който не може да бъде отстранен от въззивната инстанция в рамките на правомощията й.

В този случай следва да бъде приложен чл. 417 от НПК, като след влизане на присъдата в сила с постановление на прокурора бъде зачетено времето през което подс. Г. е бил задържан по ЗМВР, с мярка за неотклонение „Задържане под стража” и „Домашен арест.

 

VІ. Относно веществените доказателства.

По реда на служебната проверка съставът на въззивната инстанция установи, че в присъдата не налице разпореждане с веществените доказателства по делото. Съдът е бил длъжен да го стори на основание чл. 301 ал. 1 т. 11 от НПК.

Доколкото е налице възможност това произнасяне да бъде извършено по чл. 396 ал. 1 т. 4 от НПК, нарушението не е съществено и може да бъде отстранено от първоинстанционния след влизане на присъдата в сила.

При въззивната проверка на присъдата не се установиха основания за отменяване или изменяване.

         По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

 

Потвърждава присъда № 52 на Окръжен съд гр. Варна по НОХД № 399/2016 г., постановена на 04.05.2016 г.

 

         Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по чл. 340 ал. 2 от НПК по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

 

председател :                                   членове :