П Р И С Ъ Д А

9

 

 

02.12.2014 година, град Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД      НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,

на ВТОРИ ДЕКЕМВРИ         ДВЕ ХИЛЯДИ И ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА,

в публично заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

 

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

секретар Г.Н.

прокурор СТЕФКА ЯКИМОВА

като разгледа докладваното от съдия ЯНКОВ

ВНОХД № 272 по описа за 2013 година

 

На основание чл.336, ал.1, т.2 от НПК

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ОТМЕНЯВА присъда от 14.03.2002 година по НОХД № 1884/2001 година на Окръжен съд - ВАРНА в частта по пунктове 3, 4, 11 и вместо това ПОСТАНОВЯВА

ПРИЗНАВА подсъдимия Й.С.П., роден на *** ***, жител и живущ ***, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че:

1. На 15.02.1999 година в град Варна, след предварителен сговор със З. З. /починал на 01.02.2001 г./, отнел от владението на Р.Н. движими вещи: лек автомобил “ВАЗ 2107” с ДК № В 0378 АА, на стойност 1630 лева, собственост на Т. С., цигари и захарни изделия и други стоки на обща стойност 3952.40 лв., собственост на Ж.Д., златни накити на стойност 90 лева, собственост на Р.Н., всичко на обща стойност 5672.40 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и заплашване и грабежа е в големи размери, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.т.1 и 2 от НК и чл.54 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ при СТРОГ РЕЖИМ.

 

2. На 27.10.1999 година в град Варна, след предварителен сговор със З. З. отнел от владението на К.д. движими вещи - 5000 щатски долара, с равностойност на 9267.50 лева, собственост на "Интерсервиз Узунови” АД Варна, чанта с ключове и пари на обща стойност 161.60 лв., собственост на К.д., всичко на обща стойност 9429.10 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и заплашване, грабежът е в особено големи размери и е бил въоръжен, поради което и на основание чл.199, ал.2, т.З, вр.ал.1, т.2 от НК и чл.54 НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ при СТРОГ РЕЖИМ.

 

3. На 16.01.2001 година в град Варна, в съучастие като съизвършител със З. З. /починал 01.02.2001 година/ държал огнестрелно оръжие - пушка 5.6 мм, JW – 20 CAL, 22 L.R., китайско производство, без да има затова надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ при ОБЩ РЕЖИМ, като го ПРИЗНАВА за НЕВИНЕН да е придобил същото оръжие в съучастие със З., както и да го е държал за периода преди 16.01.2001 година.

 

ИЗМЕНЯ същата присъда в частта по пункт 12, като ПРИЗНАВА подсъдимия Й.С.П. за ВИНОВЕН на 16.01.2001 година да е държал боеприпаси в голямо количество – 29 броя патрони 7,62 мм, 145 броя патрони 9 х 19 мм и 1 патрон 9 мм, като го ПРИЗНАВА за НЕВИНЕН да е придобил и държал същото количество боеприпаси за периода преди 16.01.2001 година и го ОПРАВДАВА по тази част на обвинението.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 14.03.2002 година по НОХД № 1884/2001 година на Варненски окръжен съд в останалата й наказателна част.

 

На основание чл.23, ал.1 от НК НАЛАГА на подсъдимия Й.С.П. да изтърпи най-тежкото от така определените наказания, а именно ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР при СПЕЦИАЛЕН РЕЖИМ В ЗАТВОР - на основание чл.61, т.1 и чл.65, ал.2 от ЗИНЗС.

 

ОТМЕНЯ същата присъда в гражданската част и специално в частта, с която са отхвърлени предявените граждански искове от Т.С., Р.Н. и Г.У., в качеството й на представител на Интерсервиз Узунови АД, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА подсъдимия Й.С.П. да заплати на Р.С.Н. сумата от 4042.40 лв., представляващи имуществени вреди, претърпени от нея в следствие на деянието, ведно със законната лихва, считано от 15.02.1999 година.

ОСЪЖДА подсъдимия Й.С.П. да заплати на Г.П.У., като представител на “Интерсервиз Узунови” АД сумата от 9267.50 лева, имуществени вреди, претърпени от нея в следствие на деянието, ведно със законната лихва, считано от 27.10.1999 година.

 

ИЗМЕНЯ присъдата в частта, с която на ищците П.П. и С.П. са определени обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди, в размер на по 10 000 лева за всеки един от тях, като УВЕЛИЧАВА тези обезщетения до размера на 15 000 лева за всеки един, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието.

ОТМЕНЯ присъдата в гражданската й част, с която подсъдимия Й.С.П. е осъден да заплати на гражданския ищец И.Д.И. сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от 16.01.2001 година и ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от гражданския ищец И. граждански иск.

 

В останалата гражданскоправна част ПОТВЪРЖДАВА присъдата.

 

На основание чл.190 НПК ОСЪЖДА подсъдимия Й.С.П. да заплати направените по делото пред въззивната инстанция разноски в размер на 1218.36 лева.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на касационна проверка в 15-дневен срок от днес пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                           2. /О.М./


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

Година 2014                                                                           Град Варна

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                  Наказателно отделение

На ВТОРИ ДЕКЕМЕВРИ       Година ДВЕ ХИЛЯДИ И ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

Секретар Г.Н.

Прокурор СТЕФКА ЯКИМОВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия ЯНКОВ

ВНОХД № 272 по описа за 2013 година

 

На основание чл.317, вр.чл 309, ал.1 от НПК и чл.270 от НПК, СЪДЪТ като взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и вида на определеното общо наказание на подсъдимия Й.С.П., намира, че мярката му за неотклонение „Задържане под стража” следва да бъде потвърдена, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение «ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА» по отношение на подсъдимия Й.С.П., ЕГН **********.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                        2.

 

МОТИВИ към ПРИСЪДА №9/02.12.2014г. по внохд №272/13г. на

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

 

         Въз основа на решение на Европейския съд по правата на човека по делото „Й.П. срещу България” (жалба №22926/04г.), влязло в сила на 24.04.2012г. , Главният прокурор на РБ е отправил искане до ВКС на РБ по реда на Глава тридесет и трета от НПК за частична отмяна на въззивната присъда от 31.01.2003г. по внохд №212/2002г. на Варненски апелативен съд , постановена по отношение на подс.Й.П.. С решение №121/04.09.2013г. по кнд №1152/2012г. на ВКС на РБ е отменена по реда на въозбновяването на наказателните дела  присъда от 31.01.2003г. по внохд №212/2002г. на Варненски апелативен съд само в частта, която се отнася до отговорността на осъдения Й.С.П. за грабежите по чл.199 НК, извършени на 15 февруари и 27 октомври 1999г., и на 25/26 юли 2000г., за палежа по чл.330 НК – на 26 юли 2000г., за незаконното държане на оръжие и боеприпаси в периода 2000 – 16 Януари 2001г., както и за убийството по чл.116 НК-на 16 Януари 2001г., и делото върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане.

         При така формулирания диспозитив на решението на ВКС на РБ настоящият съдебен състав намира , че на нова въззивна проверка подлежи отново присъдата от 14.03.2002г. по нохд №1884/2001г. на Варненски окръжен съд, но само в частта й по отношение пунктове 3, 4, 5, 6 , 7, 10, 11, 12. По тези пунктове на присъдата подс.Й.П. :

         - по пункт 3е признат за НЕВИНЕН в това на 15.02.1999г.год. в гр.Варна, след предварителен сговор със З. З. /починал на 01.02.2001 год./ да е отнел от владението на Р. Н. движими вещи - лек автомобил “Ваз 21-07” с ДК № В 03-78 АА на стойност 1 630 лева, собственост на Т. С., цигари, захарни изделия, други стоки и парична сума на стойност 3 952,4 лева, собственост на Ж.Д., златни накити на стойност 90 лева, собственост на Р. Н., всичко на обща стойност - 5 672, 4 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и заплашване и грабежът да е в големи размери, поради което и на основание чл.302 от НПК/отм./  и е ОПРАВДАН по възведеното му обвинение по чл.199 ал.1 т.1 и т.2 от НК.

- по пункт 4 – е признат ЗА НЕВИНЕН на 27.10.1999год. в гр.Варна, след предварителен сговор със З. З. /починал на 01.02.2001 год./, да е отнел от владението на К.д. чужди движими вещи - 5 000 ЩД с левова равностойност 9267,50 лева, собственост на “Интерсервиз - Узунови” АД - Варна, чанта с ключове и парична сума на стойност 161,60 лева, собственост на К.д. - всичко на обща стойност 9429,10 лв., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и заплашване, грабежът да е в особено големи размери и П. и З. да са били въоръжени, поради което и на основание чл.302 от НПК е ОПРАВДАН по възведеното му обвинение по чл.199 ал.2 т.З и ал.1 т.2 от НК.

- по пункт 5 – е признат НЕВИНЕН през нощта на 25/26.07.2000 год. в с.Куманово, обл.Варненска, след предварителен сговор със З. З. /починал на 01.02.2001г./ да е отнел от владението на германските граждани С. К., А.-М.К. и Я. М. движими вещи - л.а. “Ауди А 4” с per. № VHSK 149, видеокамера “Сони”, фотоапарат “Канон”, компактдисково устройство за л.а марка “Блаупункт”, поставка за компактдискове, 5 бр. компактдискове, сак с дрехи, неустановени по вид и количество и 500 германски марки, всичко на обща стойност 29 653,65 лв., собственост на С. К. и А.-М.К., с намерение противозаконно да ги присвои, да е употребил за това сила и заплашване и грабежът да е придружен с убийството на К., К. и М., да е в особено големи размери, както и да са били въоръжени, поради което и на основание чл.302 от НПК е ОПРАВДАН по възведеното му обвинение по чл.199 ал.2 т.2 пр.1, т.З и ал.1 т.2 от НК.

- по пункт 6 признат е за НЕВИНЕН на 26.07.2000 год. в района на язовира на с.Плачи дол, Добричка област, в съучастие като съизвършител със З. З. /починал на 01.02.2001 год./, да е запалил имущество със значителна стойност - лек автомобил “Ауди А 4” с регистрационен номер № VHSK 149 на стойност 27 972 лева, собственост на С. К. и А.-М.К., поради което и на основание чл.302 от НПК е ОПРАВДАН по възведеното му обвинение по чл.330 ал.1 от НК вр. чл.20 ал.2 от НК.

         - по пункт 7 – признат е за ВИНОВЕН В ТОВА, че на 18.12.2000 г. и на 16.01.2001 год. в гр.Варна е държал огнестрелно оръжие - автоматичен пистолет “Pieter 91” 9 мм PARA PROIZVEDENO U HRVATSKOJ, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339 ал.1 от НК и чл. 54 от НК му налага наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ, което да изтърпи при ОБЩ режим, като е оправдан по първоначално възведеното му обвинение по чл.339 ал.1 от НК вр. чл.20 ал.2 от НК да е придобил огнестрелното оръжие в съучастие, като съизвършител със З. З. /починал/ за времето от м.07.2000 г. - 18.10.2000 г.

         - по пункт 10 – признат е за ВИНОВЕН в това, че на 16.01.2001 год. около 01,45 ч. в гр.Варна, в съучастие като съизвършител със З. З. /починал на 01.02.2001г./, направил опит умишлено да умъртви лица от състава на Министерство на вътрешните работи при изпълнение на службата им - служителите от РПУ - Варна Ф. Ф., И.И., В. И., като е последвала смъртта на Ф. Ф., със средства опасни за живота на мнозина - огнестрелно оръжие, с цел да бъде прикрито друго престъпление - по чл.339 от НК, като деянието останало недовършено по отношение на И.И. и В. И., поради независещи от тях причини, поради което и на основание чл.116 ал.2 пр.4, вр. ал.1 т.4 пр.З т.6 и 8 пр.2 от НК вр. чл.18 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание - ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, което да се изтърпи при специален режим на основание чл.127 б.”б” от ЗИН/отм./.

- по пункт 11 – признат е за НЕВИНЕН през периода 2000 год. - 16.01.2001 год. в гр.Варна, в съучастие, като съизвършител със З. З. /починал на 01.02.2001г./ да е придобил и държал огнестрелно оръжие - пушка 5,6 мм JW-20 CAL.: 22 L.R. MADE IN CHINA, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.302 от НПК е ОПРАВДАН по възведеното му обвинение по чл.339 ал.1 от НК, вр. чл.20 ал.2 от НК.

         - по пункт 12 – признат е за ВИНОВЕН в това, че през периода 2000 год. - 16.01.2001 год. в гр.Варна придобил и държал боеприпаси в голямо количество - 29 бр. патрони 7,62 мм, 145 бр.патрони 9x19 мм и 1 патрон 9 мм., без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339 ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ШЕСТ ГОДИНИ, което да изтърпи при СТРОГ режим, като е оправдан по възведеното му обвинение по чл. 339 ал.2 вр. чл.20 ал.2 от НК за разликата до 143 бр. 7.62 мм., за разликата до 206 бр. патрони 9x19 мм., както и за 10 бр. патрони 5.6 мм.

С гражданската част на присъдата съдът :

На основание чл.45, вр. чл.52 от ЗЗД е осъдил ПОДСЪДИМИЯ Й.С.П. да заплати на гражданските ищци П.Ф.П. и С.Т.П. сумата от по 10 000 лева, за всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно съсзаконната лихва считано от 22.01.2001 г. до окончателното им изплащане, като е ОТХВЪРЛИЛ исковете до 20 000 лв., за всеки един от тях.

На основание чл.45, вр. чл.52 от ЗЗД е осъдил ПОДСЪДИМИЯ Й.С.П. да заплати на гражданската ищца Р.П.Ф. ЗА НЕЯ ЛИЧНО И КАТО МАЙКА И ЗАКОНЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ НА малолетното дете С.Ф.Ф. сумата от по 10 000 лева, за всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва считано от 22.01.2001 г. до окончателното им изплащане.

На основание чл.45, вр. чл.52 от ЗЗД е осъдил ПОДСЪДИМИЯ Й.С.П. да заплати на гражданския ищец И.Д.И. сумата от 4000 лв., представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва считано от деня на увреждането - 16.01.2001 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 12 000 лв.

ОТХВЪРЛЕНИ са       предявените        граждански искове от С.С.К., М.У.М. лично и като майка и законен представител на малолетния М.М., на Р.М. и К.М., на  Т.Н.С., Р.С. Н. и Г.П.У., като представител на “Интерсервиз Узунови“ АД.

         В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото, както и държавната такса върху уважените части от гражданските искове.

 

         В останалата си част присъдата не е отменена, поради което и не следва да се проверява.

Срещу така постановения съдебен акт   е постъпил протест от Варненска апелативна прокуратура, в който пространно се излагат съображения за неговата необоснованост и нарушение на материалния закон, както и за явна несправедливост на наложеното наказание по п.10. Отправя се към съда искане присъдата в частите, в които  подс.П. е бил признат за невинен, да бъде отменена и да се постанови нова, с която той да бъде признат за виновен и осъден по предявените му обвинения. По п.10 от присъдата се иска увеличаване на наказанието – определяне на наказание „Доживотен затвор без замяна”. По п.12 – да се коригира количеството боеприпаси, за които подсъдимият е признат за виновен.

Постъпила е жалба от адв.Й.Ч. – в качеството му на повереник на гражданските ищци и частни обвинители С.П. и П. П., в която се навежда довод за явна несправедливост на наложеното наказание по п.10 от присъдата , както и за присъденото обезщетение. Прави се искане наложеното на подсъдимия наказание да бъде заменено с „Доживотен затвор без замяна”, както и да се увеличи размера на присъдените обезщетения до първоначално предявената претенция – 20 000лв.

Постъпила е жалба и от адв.О.А. в качеството му на повереник на гражданския ищец и частен обвинител И.И., в която жалба също се твърди явна несправедливост на наложеното наказание и присъденото обезщетение по п.10 от присъдата. Иска се налагане на наказание „Доживотен затвор без замяна” , както и увеличаване на присъденото обезщетение до пълния размер на претенцията.

Постъпила е жалба и от адв.Г.К. в качеството му на процесуален представител на С.К., М.М., М.М., Р.М. и К.М., в която се прави възражение за нарушение на закона – по п.5 и 6 от присъдата. Иска се отмяна на присъдата в тази й част, и постановяване на нова, с която подс.П. да бъде признат за виновен и осъден по тези два пункта, като по първия от тях му се наложи наказание „Доживотен затвор без замяна”, а по втория наказание лишаване от свобода. Иска се също да бъдат уважени и предявените граждански искове.

Постъпила е въззивна жалба от адв.Й.Ч. – в качеството му на процесуален представител на гражданските ищци и частни обвинители Р.Н. и Т.С., в която се развиват доводи за нарушение на закона по п.3 от присъдата. Иска се отмяна в тази й част и постановяване на нова, с която подс.П. да бъде признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение, както и да бъдат уважени гражданските искове в пълния им размер.

Постъпила е жалба и от гражданския ищец К.У. – представляващ „Интерсервиз Узунови”АД-София по отношение на п.4 от присъдата. Иска се отмяна в тази й част и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъсде признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение, както и да бъде уважен предявеният граждански иск.

         Подадена е жалба срещу присъдата и от подс.Й.П., с която се правят възражения за нарушение на закона – по п.10, и за явна несправедливост на наложеното наказание – по п.7.  Иска се намаляване на наказанието, а по п.10 – отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан.

В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник изразяват становище, че подс.П. следва да бъде оправдан по всички обвинения в отменената част на присъдата.

          Представителят на Апелативна прокуратура поддържа протеста изцяло.

Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители С.К. и фамилия М. – адв.Г.К. /назначен за служебен от настоящата инстанция в хипотезата на чл.100 ал.2 НПК по отношение на М. – след проведен телефонен разговор с тях се установи, че същите не са в състояние да присъстват по делото и молят за служебен адвокат/ също поддържа жалбите изцяло.

Адв.Ч. в качеството му на повереник на ищците и частни обвинители Р.Н., Т.С., П. П. и С.П. поддържа жалбите си също изцяло.

От гр.ищец и частен обвинител И.И. е постъпила молба/т.1 л.402 внохд №272/13г./ с която депозира отказ от предявения граждански иск , заявява, че няма никакви претенции към подс.П. и моли да не бъде призоваван в рамките на въззивното производство.

Апелативният съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на обжалвания съдебен акт, и като взе предвид възраженията, направени в протеста и жалбите, както и становищата на страните изразени в съдебно заседание, а също и събраните по делото доказателства, констатира :

         Преди да пристъпи към изложението на фактите и приложимото спрямо тях право, въззивният съд намира за абсолютно необходимо първо да даде отговор на въпроса годно доказателствено средство ли са обясненията на подс.Й.П., обективирани в протокол за разпит извършен пред съдия на 19.01.2001г. ,  намиращ се на л.63 и следв. т.16 д.п. , при отговора на който въпрос следва да се държи сметка и за категоричното становище на Европейския съд по правата на човека, изразено по отношение именно на този разпит. Абсолютно необходимо - защото те са единствено доказателствено средство за някои от деянията,  поради което и основна опорна точка на обвинението. От Решението на Европейския съд по правата на човека /като задължително за ратифициралите ЕКПЧ Държави – съгласно чл.46 ЕКПЧ/ относими към воденото наказателно производство са  два от направените изводи : 1. Че е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията - § 88 от Решението на Съда, тъй като жалбоподателят в периода 18-22.01.2001г. е бил подложен на третиране, чийто последици надхвърлят необходимия предел на сериозност и то представлява нечовешко и унизително отношение - §86; 2. Че вътрешните съдилища не са разгледали въпроса дали лицето е понесло полицейско насилие, за да бъде принудено да направи признания /визира се признанието от 19.01.2001г./. Според Съда поради този пропуск съдебните органи не са разсеяли сериозното съмнение, изразено от жалбоподателя относно валидността на неговите признания от 19.01.2001г. Така самото използване на въпросните показания като доказателство за виновността на жалбоподателя само по себе си е нарушило справедливостта на водения срещу него процес. Следователно, заключава Съдът, е налице нарушение на член 6 §1 от Конвенцията - §§142 и 143 от решението.

         В рамките на своите правомощия , близо четиринадесет години след последното деяние и ареста на подсъдимото лице, въззивната инстанция направи безуспешен опит да отстрани тези съмнения. Безуспешен – защото при проведеното въззивно производство въпросните съмнения не само не бяха отстранени, а нещо повече – те бяха задълбочени. Повод за този извод на съдебния състав дава заключението по назначената съдебномедицинска експертиза/л.114 т.2 от внохд №272/13г. на АС-Варна/. Самата експертиза е изготвена на база писмени доказателства по делото, вкл. и СМЕ за освидетелстване №81/2001г./т.15 л.31 д.п./, както и на свидетелски показания и обяснения на подсъдимия. От заключението на вещите лица става ясно, че към момента на проведения клиничен преглед по тялото на подсъдимия П. са установени следните увреждания : 1. Травматичен оток в дясна челна половина, над вътрешния полюс на дясната вежда, линейно хоризонтално разположено ожулване в горния полюс на оточната подутина, линейно ожулване в тилната област на главата, ориентирано в посока отпред назад, кръвонасядане по предностраничната лява повърхност на гръдния кош, на ниво 6-8 леви ребра, с диаметър около 6-7 см., контузия на гръдния кош в тази област, контузия на пояса, двете поясни половини повече в ляво, три кръвонасядания по предната повърхност на дясната предмишница, в средна трета, с диаметър по около 1см, отстоящи едно от друго на 1-1,5см., такива кръвонасядания по предната повърхност на лявата предмишница в средна трета; 2. Множество огнестрелни рани по страничната повърхност на дясното бедро, разпределени равномерно, на площ с ориентировъчен диаметър около 20см , огнестрелни рани по вътрешната повърхност на лявото бедро на едно ниво – външната с диаметър около 20-35мм, ориентирана с големия размер хоризонтално, вътрешната с диаметър около 8мм.  По отношение описаните по-горе в т.1 травматични увреждания вещите лица заключават, че те са в резултат на действието на твърди, тъпи предмети. Тези увреждания могат да бъдат получени при удари с юмруци и други в областта на челото, окосмената част на главата, гръдния кош, стискане с ръце в областта на горните крайници. По своя вид същите отговарят да са получени в едно време, вкл. във времето 18.01.2001г. Основание подобно твърдение на вещите лица дава вкл. и давността на получените увреждания. Така направени изводите на вещите лица кореспондират и с останалите по делото доказателства. Това са писмо от РДВР-Габрово /л.105 т.16 д.п./ от което става ясно, че П. е задържан във времето от 1.30 до 3.30 часа на 18.01.2001г. в къмпинг „Стринава” край гр.Дряново, че не е бил въоръжен и не е оказал съпротива, след отвеждането му в РДВР-Габрово не е разпитван от служители на РДВР-Габрово, и още същият ден е предаден на служители на РДВР-Варна/ от доказателствата по делото се установява, че е предаден лично на топкриминалиста Б.Б., който заедно с други полицейски служители го е отвел до гр.Варна/.  Установява се още по делото/вкл. и от постановлението за отказ за образуване на предварително производство на Плевенската военноокръжна прокуратура – л.481 т.1 внохд №272/13г. на АС-Варна/, че на 18.01.2001г. в 3.31 часа на задържаното лице е извършен медицински преглед от д-р Надежда Г. от ЦСМП-Габрово, при който са установени единствено огнестрелни рани в ляво и дясно бедро. На фона на изложеното логични и правдоподобни изглеждат обясненията на подсъдимия, че на 18.01.2001г. при транспортирането му от гр.Габрово до гр.Варна, а после и в РДВР-Варна, е бил подложен на полицейско насилие. След което на 19.01.2001г. е извършен и въпросният разпит на обвиняем пред съдия от Варненски окръжен съд, при който П. е направил самопризнания. Несъмнено разпитът пред съдия е гаранция за неговото законосъобразно провеждане, но не и за правомерно поведение на полицейските служители преди него. В тази връзка показателно е становището, което Съдът е изложил в § 140 от своето Решение, и тъй като настоящият състав изразява пълно съгласие с него, ще си позволи да го цитира : „Съдът счита, че са възможни ситуации, когато насилието, целящо получаване на признания от заподозрян, и моментът, когато той решава да направи признания, да са отделени от известен период от време, без това да прекъсва причинно-следствената връзка между наложеното малтретиране и решението на заподозрения да признание твърдяните факти. Според съда при конкретните обстоятелства опасността от физическо насилие, наложена на жалбоподателя, за да го накарат да направи признания, е особено висока : лицето, заподозряно в извършване на няколко тежки престъпления, е било арестувано само от няколко часа, то още не се е явило пред магистрат, за да изтъкне причините в полза на освобождаването си, и се е намирало под контрола на органите, които провеждали наказателното разследване. В подобно положение психологическото напрежение, изпитвано от лицето, изправено пред възможността да понесе повтарящо се физическо насилие от страна на отговарящите за разследването, може да бъде достатъчно, за да поддържа причинно-следствената връзка между вече извършеното малтретиране и признанията на заподозрения.” По нататък Съдът продължава : „ … вътрешните юрисдикции са длъжни да извършат задълбочен анализ на фактите по случая, за да установят истинността на това твърдение и да решат, ако е необходимо, дали е целесъобразно да изключат тези доказателства…”.  В продължение на този последен извод – фактите по делото сочат, че /както вече се спомена/ задържаният П. е бил обект на полицейско насилие, което обстоятелство само по себе си хвърля дълбока сянка на съмнение върху истинността на направените от него признания. Затова и въззивният съдебен състав намери за необходимо да ги изключи от доказателствения материал – но на това основание, а не поради съображенията изтъкнати от първостепенния съд на л.28 т.2 от съдебното производство по нохд №1884/01г., които са напълно несподеляеми. Но така или иначе в крайна сметка резултатът е същия – изключване от доказателствената съвкупност на обясненията на обвиняемия, дадени пред съдия на 19.01.2001г. , като негодно доказателствено средство.  Като логическа последица от това от тази доказателствена съвкупност следва да бъдат извадени и показанията на св.Б.Б. – при положение, че лицето е понесло насилие, и с оглед факта, че Б. е пътувал с П. ***, и после единствено той е осъществявал беседи със задържания /което се твърди и от самия Б. – „Беше в моите ръце и в ръцете на О., и в ръцете на никой друг след идването ни в гр.Варна”-л.26 т.2 нохд №1884/2001г. г. на ВОС / , то със сигурност полицейският служител Б. е бил наясно, че върху задържания е оказвано насилие. Следва да се отбележи, че тези показания не са били взети предвид от първоинстанционния съд, но да друго основание – събражения за това се съдържат на л.63 т.2 нохд 01884/01г. на ВОС, но и те не се споледят от настоящата инстанция. Но следва пак да се повтори, че крайният резултат е един и същ – игнориране при оценката на доказателствените материали обясненията на подсъдимия от 19.01.2001г. и показанията на св.Б.. Затова и въззивната инстанция частично споделя крайните изводи на Варненски окръжен съд по отношение оправдателната част на атакувана присъда. Частично -  защото понастоящем втората инстанция разполага с процесуални възможности, с каквито първостепенният съд не е разполагал. Това е хипотезата на чл.279 ал.2 НПК – приета със ЗИДПНК обн. ДВ бр.32/2010г. И тъй като процесуалните норми действат занапред, то настоящият съдебен състав не се намери ограничен в използването й, което пък доведе до постановяване на осъдителна присъда по два от пунктовете /по п.3 и 4/.

 След тези необходими уточнения, следва да бъде разгледана присъдата в нейната отменена част, и въззивният съд да изложи какво приема за установено от фактическа и правна страна :

 

 

По пункт 3 от присъдатаСвидетелката Р. Н. работела като продавач на павилион за захарни изделия, цигари и ядки, собственост на фирмата на дъщеря й Ж.Д.. Поради заболяване на Д., свид. Н. движела делата й. Търговският обект се намирал на ул.”Д-р Пискюлиев” в гр. Варна, в близост до Колхозния пазар.Свидетелката работела вечер до около 22 часа, след което натоварвала непродадената стока в л.а. “ВАЗ” с ДК №В 0378 АА, собственост на другата й дъщеря - свид.Т. С.. Автомобилът със стоката тя оставяла през нощта на платен паркинг, находящ се на ул.”Роза” в гр. Варна. Свид.Н. била придружавана от домашното си куче, порода “немска овчарка”. На 15.02.1999 год. около 22 часа Н. приключила работа в павилиона и пренесла в автомобила си различни по вид и количество цигари, захарни изделия, кафе, запалки и ядки /вещите са подробно описани на л.12-14 т.З и л.71 т.4 и са били обект на счетоводна оценка - л.59 т.4/. В купето тя поставила и касов апарат марка “Елка-752”, 1200 нови лева, секретни ключове, охранителни болтове, след което поела по обичайния си маршрут. По ул.”Роза” свидетелката се натъкнала на препятствие - на пътя били поставени камъни и бетонни блокчета и поради това Н. преустановила движението на управлявания от нея автомобил. В този момент непознато за нея лице -  З. З. рязко отворил предната лява врата, извадил я от колата със сила, хващайки я за косата и рамото, съборил я и започнал да натиска главата й към пътната настилка. В това време кучето, което се намирало на задната седалка се спуснало към втория нападател – подс.Й.П., който произвел изстрели срещу животното и го умъртвил, след което изхвърлил трупа му на пътя /л.9, т.З/. Вследствие стрелбата се счупило стъклото на дясната задна врата/протоколи за оглед л. 3-4, л.5,6 и 7 том 3/. З. продължавал да притиска Н. към земята, пребъркал джобовете на дрехите й и се опитал да свали от дясната й ръка два златни пръстена. След като не успял, той й разпоредил сама да свали бижутата си и да му ги предаде. Крайно изплашена свид. Н. изпълнила заповедта и му предала златен пръстен - 14 карата, 2,5 грама с рубин , както и втори златен пръстенсъщо 14 карата, 2,5 грама. Докато свидетелката се опитвала да свали другите златни пръстени от лявата си ръка, подс.П. който вече бил седнал на предната дясна седалка извикал на З. да тръгват. С автомобила на пострадалата двамата напуснали местопроизшествието и впоследствие го изоставили до паркинг на ул.”Евлоги Г.”***, където по-късно бил намерен /л.5-6 т.З / без стоката и парите.        Според заключението на оценителните експертизи стойността на инкриминираното имущество е: - л.а. “Ваз” с ДК № В 03-78 М - 1 630 лева- л.67 т.4, два златни пръстена - 90 лева - л.64 т.4, цигари, ядки, захарни изделия, кафе, газови запалки, касов апарат, подробно описани по вид и количество в заключението на вещото лице - 2 752,40 лева - л.59-61 т.4., или общо 5672.40 лева / заедно със сумата от 1200лв. пари в брой/. Минималната работна заплата за страната за 1999г. е в размер на 61 000лв./61 деноминирани лева/ и предметът на грабежа съгласно ТР №1/98г. на ОСНК на ВКС на РБ се явява в големи размери.

При огледа на местопроизшествието на ул.”Роза” от пътното платно била иззета една гилза /л.3-4 т.З/. На 20.02.1999г. пред бл.24 на ул.”Евлоги Г.”***/ бил открит отнетия от свид.Н. л.а. “ВАЗ” с ДК № В 03-78 АА. При извършените огледи /л.5-8 т.З/ било установено - счупване на стъклото на дясната задна врата, две разкъсвания на плата на облегалката на задната седалка, 3 отвора в ламаринената преграда на багажника, отстояща зад облегалката на задната седалка. На задната седалка е била открита 1 гилза и 1 проектил, а в плата на облегалката - 2 метални пластини от обвивки на проектили. В багажника, до металната му преграда били намерени 2 проектила.От назначените /том 3 л.17-22 и л.26- 31/балистични експертизи се установява , че гилзата намерена при огледа на л. а. ВАЗ, както и проектилите иззети от аутопсията на кучето са от един и същ пистолет и могат за принадлежат на “Макаров” или “Стечкин”. От заключението на вещите лица по назначената комплексна балистична експертиза  се установява, че посочените гилзи са изстреляни от пистолета „Макаров”, с който се е самоубил З. З..

При изложената фактическа обстановка окръжният съд е приел, че единственият факт , свързващ подс.П. с грабежа по този пункт са самопризнанията му в том 16 от сл.д. дадени пред съдия и прочетени по реда на чл.277 ал. 1 т.З от НПК –от 19.01.2001 година./стр. 63-73/. Ако това бе така, то би се приело, че присъдата и в тази си част е правилна и законосъобразна, защото тези обяснения са негодно доказателствено средство. Те обаче не са единствените обяснения на подсъдимия по този пункт от обвинението. Както се спомена новата редакция на чл.279 ал.2 НПК /обн. ДВ бр.32/2010г./  дава възможност за прочитане обясненията на подсъдимите, когато те са дадени пред защитник, при условията на ал.1 т.3 и 4 НПК. Възползвайки се от тази възможност настоящата инстанция прочете обясненията на подс.П., дадени в присъствието на защитника му, и обективирани в протоколи за разпит на обвиняем от 26.01.2001г., 20.02.2001г., 26.03.2001г., 04.04.2001г., 26.04.2001г. и  12.09.2001г., като по този начин ги включи в доказателствения по делото материал.  За тях липсват каквито и да било данни да са опорочени по какъвто и да било начин, достатъчно отдалечени са във времето от 18.01.2001г. щото да се прекъсне онази причинно-следствена връзка, за която стана въпрос по-горе, и всички те /без първия разпит/ са проведени в присъствието на друг адвокат – адв.О.С., който подсъдимият е упълномощил след изразено от него недоволство от първия му защитник. Т.е. за съда не съществува съмнение , че те са годно доказателствено средство. Относими към грабежа по настоящия пункт са обясненията на подс.П., дадени по време на разпитите от 26.03.2001г./т.4 л.73 д.п./  и 12.09.2001г./т.16 л.88 д.п./. И при двата разпита подс.П. се признава за виновен по това обвинение, като в първият от тях уточнява, че не са искали да откраднат автомобила, а само го преместили по-надолу , че при произведените от него изстрели се е счупило задното дясно стъкло на автомобила, че лично той не е вземал златни накити от пострадалата, че са изхвърлили касовия апарат в контейнер за смет. Макар и кратки тези обяснения напълно се покриват с останалите по делото доказателства – извършените огледи на местопроизшествието, балистичните експертизи, не на последно място  - с показанията на пострадалата жена. Установява се от тези обяснения на подс.П., че той е произвел изстрелите, и че накитите са отнети от З., че е налице разпределение на ролите – което се потвърждава и от показанията на Н.. Самият пък начин на извършване на грабежа - с поставени препятствия на пътя за да спре автомобила говори и за предварително планиране и сговаряне, за познаване на жертвата и маршрута й, за предварителна подготовка. Затова и събраните доказателства – обясненията на подс.П./макар и частични/, показанията на св.Н., извършените огледи на местопроизшествието, заключенията на вещите лица по назначените балистични експертизи , съдът счита че са напълно в състояние да дадат категоричен и несъмнен отговор на въпросите , включени в предмета на доказване съгласно чл.102 НПК , а именно – че е налице извършено престъпление и негови автори са подс.Й.П. и З. З.. Затова и въззивната инстанция отмени присъдата в тази й част, и постанови нова, с която призна подс.П. за виновен по чл.199 ал.1 т.1 и 2 НК. Без съмнение с действията си П. и З. са осъществили състава на посоченото престъпление – използвайки сила и заплашване са отнели движими вещи от владението на Р. Н., на обща стойност 5672.40лв., с намерение противозаконно да го присвоят, като грабежът е в големи размери. С оглед предходната и последваща деятелност на двамата от само себе си се налага изводът, че те са се сговорили отнапред да вършат кражби и грабежи. Т.е. налице са квалифициращите обстоятелства по т.1 и 2 на чл.199 ал.1 НК. При определяне на наказанието за това престъпление съдът взе предвид като единствено смекчаващо вината обстоятелство чистото съдебно минало на П., а като отегчаващи отчете проявената дързост при извършване на престъплението, подготвения план за извършването му, употребата на оръжие. Като се добави към това и високата степен на обществена опасност на дееца – предвид броя на извършените престъпления и начина им на извършване, то съдът отмери наказание за подс.П. десет години лишаване от свобода. Така определеното наказание разбира се следва да бъде изтърпяно при строг режим. Тук следва да се отбележи, че според настоящия съдебен състав принципът за забрана влошаване положението на подсъдимия е приложим и в настоящия случай. Присъдата е отменена и делото върнато за ново разглеждане по реда на възобновяването, след постановено Решение от Европейския съд, произнесъл се по жалба на подс.П.. Затова е и процесуално немислимо налагането на наказания по-тежки от вече веднъж наложените с присъдата на Варненски апелативен съд от 31.01.2003г. по внохд № 212/2002г. Като логична последица от признаването на подс.П. за виновен в извършването на това престъпление съдът го осъди и да заплати на пострадалата Райна Н. сумата от 4042.40 лева, представляваща претърпени от нея имуществени вреди, вследствие на деянието, ведно със законна лихва считано от датата на увреждането – 15.02.1999г. Това е равностойността на отнетото от Н. движимо имущество – стока и пари, без лекият автомобил на стойност 1630лв., който е намерен на следващия ден и върнат на собственика.

 

         По пункт 4 от присъдата   - “Интерсервиз-Узунови” АД - Варна, с представител Г.П.У., притежавало валутно бюро в сградата на супермаркет “Пикадили”, находящ се на бул.”Чаталджа” в гр. Варна. Като валутен касиер там работел свид.К.д.. Бюрото било охранявано от 9,30 до 18,30 часа.Съгласно инструкцията в АД за движение на валутния оборот, когато в края на работния ден наличната сума в бюрото надхвърляла 1000 долара валутата следвало да се отчете от валутния касиер в централното бюро на дружеството, находящо се на ул.’’Мусала” в гр. Варна. На 27.10.1999 год., малко след 18,30 часа, свид.Д. заключил валутното бюро, включил алармената инсталация и придружен от пристигналата в края на работния ден своя близка - свид.М.Д., излязъл от сградата на търговския обект “Пикадили”. В едната си ръка той държал черна платнена чанта, в която се намирали 5 000 щатски долара, собственост на “Интерсервиз - Узунови” АД, лични 160 лева, документи, ключове за лек автомобил. Д. отключил паркираният си в близост автомобил марка “Фолксваген” с ДК № В 74-ЗЗ АК и поставил на задната седалка чантата с парите. В момент, когато той и Д. сядали на предната седалка, но преди да затворят вратите, подс.Й.П. и З. З. с нахлупени шапки се приближили бързо до тях - единия към свид. Д., а другия се нахвърлил – към Д.. З. опрял пистолет до главата на свидетеля и му разпоредил да излезе от автомобила. Д. се подчинил, но не изпълнил следващата заповед да предаде ключовете на МПС и да легне на земята. З. го заплашил, че ще го застреля, държейки непрекъснато оръжието насочено към него. Уплашен, свидетелят подал ключовете и започнал да крещи за помощ. В същото време подс.Й.П. хванал свид. Д. за косата, натискайки грубо главата й и успявайки със сила да я извади от автомобила и да я събори на улицата. Докато З. се опитвал да приведе двигателя на автомобила в движение, към местопроизшествието започнали да се приближават граждани, между които свидетеля П. С.  и В. Ш. , които чули виковете за помощ. След като не успял да запали двигателя, тъй като дистанционното за алармата останало в св.Д., и виждайки приближаването на хората, З. излязъл от колата, произвел два изстрела във въздуха , след което взел чантата с парите и заедно с П. се отдалечили. При извършения впоследствие оглед на местопроизшествие /л.7-8 т.5/ били открити две гилзи. Балистичната експертиза /л.20-24т.5/ 255/ 9.11.99год. е дала заключение , че гилзите са изстреляни с пистолет ”Макаров” , а гилзата, намерена на 16.02.1999 год. при огледа на местопроизшествие на грабеж, извършен на ул.”Роза” в гр. Варна и тези намерени в района на супермаркет “Пикадили” са изстреляни от едно и също оръжие. От съдебно-медицинската експертиза /л.10 т.5/ става ясно, че в резултат на нападението свид.Д. получила: червеникави насинявания по двата клепача на лявото око, оток на дясната долночелюстна става, петнисти морави насинявания по страничната дясна повърхност на шията, предната повърхност на брадата, по лявото рамо на долната челюст, дълбоко червеникаво ожулване по дясната колянна област - телесни увреждания, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Левовата равностойност на 5 000 долара, съгласно оценителната експертиза е 9267,50 лева, а стойността на ключовете и чантата 11,60 лева /л.110 т.5/. Или общата стойност на предмета на престъплението /като се включи сумата пари в брой 160лв. на Д./ възлиза на  9439,10 лева. Размерът на минималната месечна работна заплата към м.10.1999 год. е 67лв. и предметът на грабежа съгласно ТР №1/98г. на ОСНК на ВКС на РБ се явява в особено големи размери – надхвърля 140 минимални работни заплати, които се равняват на 9380лв.

         И за настоящото престъпление е относимо изложеното по горния пункт. При същите факти Окръжният съд е признал подс.П. за невинен. Основното му съображение е било, че разпитът му пред съдия е негодно доказателствено средство , а липсват други доказателства, сочещи на участието на П. в грабежа. Такива са съществували само по отношение на З. – предвид намерения в него при самоубийството му пистолет „Макаров”, от който са изстреляни гилзите , намерени и иззети при огледите и на двете местопроизшествия – на ул.”Роза” и до магазин „Пикадили”. Това съждение по съществото си е било вярно към датата на постановяване на присъдата. Понастоящем както вече се спомена няма пречка да бъдат прочетени обясненията на подс.П., дадени при проведените разпити с участието на защитника му /без разбира се разпита от 19.01.2001г./. Възползвайки са от тази процесуална възможност, на основание чл.279 ал.2 НПК въззивният съд прочете обясненията на подс.П., обективирани в протоколи за разпит от 04.04.2001г. /т.5 л.132 д.п./ и 12.09.2001г. /т.16 л.88 д.п./. И при двата разпита подс.П. се е признал за виновен по обвинението по пункт 4 /за грабежа до магазин „Пикадили”/. В първият от тях е заявил, че той е произвел два изстрела във въздуха, и че са разделили парите по равно, а чантичката изхвърлили по пътя. Във вторият също се признава за виновен, като уточнява, че изстрелите били произведени от З.. Доколкото обясненията на подсъдимия са и доказателствено средство, и при липса на други доказателства в тази насока, то следва да се приеме, че оръжието е било в З. и той е лицето, което е произвело два изстрела при приближаване на свидетелите С. и Ш.. При това положение се налага извода, че З. е бил лицето, което насочило оръжие към св.Д., а подс.П. е лицето извлякло от автомобила св.Д.. Макар и частични , обясненията на П. напълно отговарят и се потвърждават от останалите по делото доказателства – показанията на свидетелите Д. и Д., и тези на св.С., а също така и от намерените и иззети веществени доказателства при извършения оглед на местопроизшествието - два броя гилзи. Анализът на тези доказателства в тяхната съвкупност дава възможност на настоящият съдебен състав категорично да направи извода, че авторите на въпросния грабеж са именно З. и подс.П.. Тази категоричност на съдебния състав не се разколебава и от факта, че по делото са били предявени обвинения и на други лица/междувпрочем това е станало и при разследването на грабежа по предходния пункт/. Нито пък от факта, че Д. и Д. не са могли за разпознаят подсъдимия, а са разпознали други лица. Никой от двамата свидетели никога не е твърдял, че може със сигурност да разпознае извършителите – свидетелите не са имали основание за такова категорично твърдение. В тази насока са показанията на Д., дадени пред съда – за единият извършител той твърди, че бил с маска, а другият видял за съвсем кратко.”Не съм категоричен, че словесният портрет, който съм дал е точен и пълен, поради самата бързина и в момента беше трудно да възприема нещата. …посочих лице и казах, че прилича на това, което е извършило обира, като казах, че не съм сигурен 100%, че това е той.” Това е заявил свидетелят пред съда. Св.Д. пък е заявила, че е погледнала с периферията си и нищо не могла да види, защото лицето било с шапка. При това положение не е за чудене защо Д. е посочил друго лице като евентуален извършител при извършеното разпознаване. Но дори и без извършителите да са разпознати, то налице са достатъчно доказателства, от които по категоричен и несъмнен начин се установява авторството на престъплението. Това са частичните обяснения на подс.П., показанията на св.Д., св.Д., св.С., протоколът за оглед на местопроизшествие, иззетите веществени доказателства – два броя гилзи. За последните категорично е установено, че са изстреляни с пистолет ”Макаров”. Същевременно гилзата, намерена на 16.02.1999 год. при огледа на местопроизшествие на грабеж, извършен на ул.”Роза” в гр. Варна и тези намерени в района на супермаркет “Пикадили” , и при самоубийството на З. са изстреляни от едно и също оръжие система „Макаров”, и това е пистолетът „Макаров”, иззет от дясната ръка на трупа на З. – балистични експертизи т.14 д.п. Затова и съдът прие, че с действията си подс.П. и З. са осъществили състава на престъплението, визирано в текста на чл.199 ал.2 т.3 вр. ал.1 т.2 НК – чрез употреба на сила и заплашване двамата са отнели движими вещи от владението на К.д. , с намерение противозаконно да ги присвоят. При извършването на грабежа е било използвано оръжие – пистолет „Макаров”, а предметът му се явява в  особено големи размери. Т.е. налице е квалифициращият признак по т.3 на чл.199 ал.2 НК. С оглед останала деятелност на П. и З.  не е трудно да се стигне до извода, че между тях двамата е налице предварителен сговор за извършване на престъпления кражби и грабежи –налично е и квалифициращото обстоятелство по чл.199 ал.1 т.2 НК. По отношение индивидуализацията на наказанието бяха изложени кои обстоятелства съдът приема за смекчаващи и кои за отегчаващи вината. При същите следва да бъде определено и наказанието за престъплението по този пункт, но и при спазване забраната за утежняване положението на подсъдимия, за което вече стана въпрос. За престъплението по чл.199 ал.2 т.3 НК наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. С присъдата на Варненски апелативен съд от 31.01.2003г. по внохд № 212/2002г. на подс.П. за престъплението по п.4 от обвинението /и съответно първоинстанционната присъда/ е било наложено наказание 10 години лишаване от свобода. По изложените вече съображения настоящият съдебен състав се счита за обвързан да определи същото наказание, макар и то да е под долната граница на предвиденото от текста на чл.199 ал.2 т.3 НК и да не са налице условията на чл.55 НК. Изложеното се отнася  и до размера на предмета на престъплението – той е 9439.10 лева, а подсъдимият бе признат за виновен и осъден за 9429.10лева. Десет лева са му били спестени при предходното разглеждане на делото вследствие на грешка, но понастоящем този размер не може да бъде коригиран в посока утежняване положението на подсъдимото лице.

         Изложеното дотук наложи корекция и в гражданската част на присъдата – отхвърлителната й част по отношение на Г.У. като представител на „Интерсервиз Узунови”АД бе отменена, и подс.П. бе осъден да заплати на ищеца сумата от 9267.50 лева/равностойността на 5000 щатски долара/, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, ведно със законната лихва , считано от деня на увреждането – 27.10.1999г.

 

         По пункт 5 и 6 от присъдата   

         От фактическа страна въззивната инстанция намира по тези пунктове за установено следното:

Българинът по произход С. К. и семейството му - А.-М.К. /съпруга/ и свид. С.К. / дъщеря/ живеели в Република Германия и били граждани на тази държава.К. притежавал наследствен имот в с.Куманово, обл.Варненска, върху който изградил вила. През 1998 год. К. закупили лек автомобил “Ауди А 4” /рег. VHSK 149/, с който идвали през летните месеци в България. Автомобилът бил оборудван с компактдисково устройство “Блаупункт” и поставка за компактдискове. Семейството притежавало и видеокамера “Сони” и фотоапарат “Канон” /показания на свид. С.К. - л.89 т.6, л.53 т.8, л.60 т.8 прочетени от първоинстанционния съда по реда на чл. 279 ал. 3 от НПК/отм./.На 22-23.07.2000 год. С. и А.-М. К. пристигнали с лекия си автомобил от Германия в с.Куманово и се установили във вилата си.В багажа, освен другите вещи и пари, те носели видеокамерата и фотоапарата, компактдискове с изпълнения на Волфганг Петри, “Куин”, “Фуджис”, два компактдиска, съдържащи “Четирите годишни времена” на Вивалди.Семейство К. било придружавано от брата на К. - Я. М. – също гражданин на Република Германия /свидетелката М.У.М. - л.88 т.6-включени в доказателствения материал от окръжния съд по реда на чл. 279 ал. 3 от НПК/отм.8/. На 25.07.2000 год., вечерта, К. и М. гостували на свои роднини в гр.Варна.

На 26.07.2000 год., сутринта, съселяните на постр. К. - Г.Томов /л.38/ и Н.И. /л.39 от с.з./ от с.Куманово открили труповете на К. и Я. М. в къщата им в с.Куманово и уведомили полицията. При извършените огледи на местопроизшествие /двора и вилата на семейство К./ - л.4-35 т.6, наред с другите веществени доказателства били иззети гилзи, проектили, части от проектили, 5 броя следи от ходила на различни обувки. При аутопсиите на труповете на жертвите, в телата им били намерени пластмасови тапи, оловни стабилизатори, бели пластмасови парчета, 3 бр. торбички съдържащи оловни сачми, както и 1 проектил.

Според заключението на балистичната експертиза /л.8-13 т.8/ :

- иззетите при огледа на местопроизшествието в с.Куманово веществени доказателства от описа на огледния протокол с номера от 8 до 16 и ог 22 до 29, както и 3 бр. торбички, 1 бр. проектил, иззети от труповете на пострадалите в аутопсионна зала представляват части от боеприпаси;

         - обектите с номера 8, 9, 10, 13, 14, 16 и 26 представляват гилзи калибър 9/18 за система “Макаров”;

         - обекти с номера 11, 12, 15, 22, 27 и 28 представляват гилзи калибър 7,62/39 за система “Калашников”

- обект номер 27 е част от проектил, калибър 7,62мм

         - обект номер 24 представлява части от проектил калибър 9 мм “Макаров”

         - обекти номера 25 и 29 представляват проектили калибър 9 мм

- трите броя торбички са от стоп патрони калибър 9 мм за “Макаров”

         - всички обекти, предназначени за калибър 9/18 гилзи и проектили са изстреляни с едно и също оръжие система “Макаров” 9 мм

            - обектите калибър 7,62/39 мм са изстреляни от оръжие система АК, калибър 7,62 мм, с тях не е причинена смъртта на никое от пострадалите лица, представляват рикошет и в телата на жертвите не са намерени такива боеприпаси.

Според друга балистическа експертиза изслушана в с.з. по реда на чл. 280ал. 1 от НПК/л.5-6 т.8/, описаните в огледа на местопроизшествие 2 разрушения на мазилката по тавана и 1 от стените в коридора на вилата на К. са получени от проектили 7,62 мм за АК, като върху тавана е резултата от пряко попадение, а върху стената - от рикошет.

Заключенията на съдебно - медицинските експертизи, изслушани и приети от съда, са :

I. За Я. М. /л.38-42 т.6/ - При огледа, изследванията и аутопсията върху трупа на Я. М. било установено :

1. Входно огнестрелно нараняване в тилната област със следната характеристика: започва с окръглената и контузионен пръстен с липса на тъкан рана в лявата тилна област до голямата тилна издатина, конусообразен дефект на лявата тилна кост, бразда на преораване и контузия на малкия мозък, мост, слепоочен дял на лявото мозъчно полукълбо, конусообразен дефект на лявата слепоочна кост и завръшва в левия слепоочен мускул, където е намерен силно деформиран куршум без изходно нараняване. 

2. Огнестрелно нараняване на лицето, започващо с входна огнестрелна рана в дясната половина на лицето, с липса на тъкан и контузионен пръстен, преминаващо през меките тъкани на носа, меките тъкани на лявата половина на лицето и завършващ в лявата половина на лицето с рана с диаметър 6 мм., като по хода на раневия канал е разстрошена на множество по форма и големина фрагменти лявата яблъчна кост. Каналът на това нараняване не преминава през черепната кухина.

3. Входно огнестрелно нараняване в лявата половина на гръдния кош на височина 125 см. от петите с диаметър заедно с контузионния пръстен - 22 мм., с раневи канал в меките тъкани на гръдната стена без да навлиза в гръдната кухина. Дължината на канала е 5 см., като в дъното му е остановена пластмасова зелена капачка, раздробени парчета от бяла пластмаса и 12 много дребни метални сачми.

Непосредствена причина за смъртта на Я. М. е огнестрелното нараняване в областта на главата, довело до тежка контузия на малкия мозък, моста и главния мозък, засегнало жизнено важни мозъчни центрове, несъвместимо с живота. Описаното нараняване в областта на главата, което е довело до смъртта е в резултат на огнестрелно нараняване с приблизителен калибър на куршума 9 мм. Посоката на това нараняване е отзад - напред, отдолу-нагоре и отдясно-наляво. При това нараняване не са били установени недоизгорели барутни частици, което говори, че то е от неблизък изстрел. Описаното огнестрелно нараняване в областта на лицето е в резултат на действието на проектил с приблизителен калибър 8 мм. Посоката му е отдясно-наляво, хоризонтално, като не навлиза в черепната кухина. Не са били установени недоизгорели барутни частици, което говори за нараняване от неблизък изстрел. Описаното нараняване в областта на гръдния кош е с посока отпред-назад, отдясно-наляво, с пръстен на почерняване и налице на недоизгорели барутни частици, което говори за изстрел от близко разстояние. Намерените пластмасова капачка със зелен цвят, бели пластмасови парченца и дребни сачми имат характеристиката на стоп патрон, а такава е характеристиката и на самото огнестрелно нараняване. Няма медицински данни, по които с категоричност да се даде заключение за последователността на нараняванията, но всички наранявания са получени прижизнено и в кратко време едно след друго, за което говорят добре изразените кръвонасядания около тях.

При такива наранявания в областта на главата смъртта настъпва бързо и е била неизбежна. Обичайно, при подобни по обем и тежест наранявания на мозъка, пострадалият не би могъл да извършва каквито и да било действия след нараняванията.

 

ІІ. За А.-М.К. /л.44-47 т.6/: При огледа и аутопсията върху трупа на К. се установило:

         1. Входно-изходно огнестрелно нараняване на черепа с вход тилната част на главата, преминаващ и разрушаващ по хода на раневия канал мозъчното вещество на дясното и ляво голямомозъчно полукълбо и излизащ през рана в лявата челна област на главата.

         2. Входно - изходно огнестрелно нараняване на главата с вход зад дясната ушна мида, преминаващ през пирамидната кост, устната кухина и излизащ през лявата буза.

Смъртта на А.-М.К. се дължи на огнестрелното нараняване на главния мозък. Описаните рани са резултат от две огнестрелни наранявания, изстреляни са от към гърба на жертвата. Проектилите са със диаметър 9 мм. Огнестрелното нараняване в областта на тила е без наличие на допълнителни фактори около входната рана и няма морфологичните белези на близък изстрел. Ходът на раневия канал е отзад-напред, отдолу-нагоре и отдясно-наляво /при изправено положение на тялото/. Второто огнестрелно нараняване с вход зад дясната ушна мида е от близко разстояние, което личи от опушването около входната рана. Ходът на раневия канал е отдясно-наляво, леко отзад-напред, и леко отгоре-надолу /при изправено положение на тялото/. При такива наранявания смъртта настъпва бързо и е била неизбежна. Обичайно, при подобно по обем и тежест нараняване на главния мозък, пострадалата не би могла да извършва каквито и да било действия след получаването на нараняването.

 

ІІІ. За С. К. /л.51-55 т.6/: При огледа и аутопсията върху трупа на С. К. било установено:

         1. Еднопроектилно огнестрелно нараняване на главата и главния мозък с входна рана в средата на задната теменна област на главата и изход в ляво на горната устна с избиване на четвърти горен ляв зъб и горна челюст в основата му, кръв в мозъчните стомахчета.

         2. Две огнестрелни наранявания със стоп патрони на гърдите отпред и по задната повърхност на лявото рамо с проникване в лявата гръдна кухина, избиване на четвърто ляво ребро и нараняване на левия бял дроб, наличие на сачми и други елементи на стоп патрони в раневите канали.

         3. Две огнестрелни еднопроектилни, пронизващи левия крак наранявания, със счупване на коляно и кости на подбедрица.

         4. Ожулвания на лява подбедрица.

Причина за смъртта на С. К. е огнестрелното нараняване на главата и главния мозък, което е несъвместимо с живота.

Посоченото нараняване на лява гръдна половина и левия бял дроб би могло също да доведе до смърт, макар и по-късно. Нараняването на главата е резултат, на еднопроектилно огнестрелно нараняване с калибър на проектила 9 мм. Наличието на опушване около входната рана говори за близък изстрел. Изстрелът е произведен откъм гърба на жертвата с посока отзад-напред, отгоре-надолу и леко отдясно-наляво. Двете наранявания на гърдите са причинени от стоп патрони, като морфологията на една от раните и подлежащите увреждания /проникване в гръдна кухина и разстрошаване на четвърто ляво ребро, нараняване на белия дроб и др./ говорят, че стрелбата е произведена от упор с отпечатване на част от дулото около входното отвърствие. Тези две наранявания са произведени при странично ляво положение на пострадалия спрямо стрелящия. Огнестрелните еднопроектилни наранявания на левия крак са произведени от неблизък изстрел, но липсват морфологични данни за доказване калибъра на проектила. Тук изстрелите са произведени отляво, странично на жертвата. Посоката на раневите канали е отляво-надясно и хоризонтално /при изправено положение на тялото/. Описаните ожулвания по задната повърхност на лява подбедрица са резултат на тангенциално действие на твърди тъпи предмети и е възможно да са причинени при падане върху твърда земна повърхност и други повърхности. Всички наранявания са причинени приживе, но кръвонасяданията около раневите канали на ляв крак са по оскъдни, т.е. те са причинени по-късно и в по-близко време до настъпването на смъртта.

На 26.07.2000 год. свид.Й. Т. отишъл около 5 часа сутринта при язовира до село Плачи дол и видял догарящ вече лек автомобил. От други рибари, пристигнали около 3 часа, той разбрал че по това време огънят бил силен. Прибирайки се към обяд в гр.Добрич, свидетелят уведомил полицейските органи за пожара. При извършените огледи на опожарения автомобил било констатирано ,че липсват четирите гуми с джанти и резервната гума с джанта /л.62-67 т.6, л.8 т.7, л.21 т.8/. Впоследствие било установено, че автомобилът принадлежи на сем.К.. От изготвената пожаротехническа експертиза е видно, че пожарът е предизвикан от действията на човек /а не поради техническа неизправност/, като най-вероятно е бил използан открит огнеизточник - кибрит, запалка или горим материал. Определянето на точното огнище на пожара било затруднено от факта, че изгарЯ.ето на МПС в целия му обем е сравнително еднакво /л.69 т.6/.

През м.09.2000 год. З. и второ лице , което свид. С./л.37 от с.з./ не видял , с л. а. „Фолсваген Пасат “ бордо на цвят отишли в сервиз за вулканизатор и продажба на гуми втора употреба, находящо се в местността “Сотира”, по пътя за кв.”Виница” в гр.Варна. Сервизът било собственост на свид.К.С. /л.З7 от с.з./. Свидетелят забелязал, че непознатите за него младежи пристигнали с л.а. “Фолксваген Пасат” комби, “вишнав на цвят”,/а такъв се притежавал от подс.П./, като единия от тях останал в автомобила, а другия му предложил за закупуване 5 алуминиеви джанти, 4 автомобилни гуми и автокомпактдисково устройство. Джантите били с фирмения знак на “Ауди”. Свид.С. закупил гумите и джантите, които след това продал. През м.01.2001 год. от показани по телевизията снимки, свидетелят разпознал З. като човека, с когото преговарял за гумите , а за второто лице не може да даде описание, тъй като то не слязло от автомобила и въобще не го видял.

При извършеното на 16.01.2001 год. претърсване и изземване в дома на Р.Д. З.а от гр.Варна - сестра на З./починал/, били открити мъжки кожени обувки, летни, тип “сандали” №42 с надпис “RICCARDO” /л.31 т.8 и л.10 т.12/. З.а заявила /отбелязано е в протокола за следственото действие/, че всички иззети вещи са на брат й.

От заключението по назначената трасологическа експертиза става ясно, че описаните в протокола за оглед на местопроизшествие от 26.07.2000 год. под №2,3,4,5 и 6 следи представляват следи от ходила на четири различни обувки: тип ”войнишка кубинка” №42-44, тип “маратонка” 37-38, тип “половинка” № 42-43, тип “половинка” с неопределен номер /л.21 т.8/. Следваща трасологическа еспертиза/том.8л.34/ дава заключение за идентичност на една от следите от ходила, иззети при огледа на местопроизшествие във вилата на сем.К. в с.Куманово, с отпечатъка от подметката на дясна обувка от чифта мъжки кожени обувки тип “сандали”, 42, с надпис “RICCARDO” /л.35 т.8/, собствност на З. и иззети от дома на сестра му.

При извършеното на 16.01.2001 год. претърсване и изземване в дома на сестрата на З. - Радка З.а бил открит и фотоапарат “Канон” /л.10 т.12/, впоследствие разпознат от дъщерята на пострадалите К. - свид.С.К..

На същата дата, при претърсване и изземване в едноетажна постройка в местността “Дуанка” в землището на с.Горен Чифлик/том12л.7-8/, обл.Варненска /използвана за скривалище на З. / били открити и иззети и автокомпактдисково устройство “Блаупункт” със заличен фабричен номер, поставка с 6 гнезда за компактдискове и пет компактдиска, съдържащи изпълнения описани в началото на този пункт и представляващи вещи на пострадалите германски граждани.

При извършените на 02.08.2001 год. разпознаване на предмети свидетелката С.К. разпознала като семейна собственост иззетия от дома на З. фотоапарат “Канон” /л.55 т.8/, компактдисковото устройство за л.а., марка “Блаупункт” и поставката за компактдискове, иззети от постройката в местност “Дуанка” /л.56 и 60 т.8/.

 

До същите фактически констатации е достигнал и първостепенният съд, като обаче недопустимо е изложил своето виждане в детайли за случилото се вътре във вилата в нощта на престъплението. Недопустимо – защото от една страна съдът е отхвърлил разпита на подс.П. от 19.01.2001г. като негодно доказателствено средство , а от друга – за случилото се вътре в дома на К. се е позовал на същия този разпит/никъде другаде по делото не се съдържа информация за това/. Затова и настоящата инстанция изложи фактите такива, каквито тя ги възприема – въз основа на събраните доказателства по делото, и при изключване на обясненията на подсъдимия, дадени в протокола за разпит от 19.01.2001г.

         При изложената почти идентична с настоящата фактология, Варненският окръжен съд е направил съждението, че от събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства - трасологични следи, криминалистически експертизи , оглед на местопроизшествието, иззети при него веществени доказателства, съдебно - медицински експертизи по безспорен начин е установено , че извършителите на това престъпление са не по-малко от две лица, и едното от тях  е З. З.. Съдът е приел , че събраните по делото доказателства, включително и ВД оръжия – автомат ”Калашников” и пистолет “Макаров” могат само с голяма степен на вероятност да свържат подс. П. с това престъпление , но с такава степен на вероятност с това престъпление може да се свърже и всяко трето лице , което е имало достъп до тях , или което се е намирало в някаква друга връзка с починалия З. , чиито следи са намерени на местопроизшествието, на което са намерени и други разнородни следи от стъпки, които не са идентифицирани с конкретни лица. Поради това и в крайна сметка съдът е заключил, че наличните доказателства по посочените две обвинения са недостатъчни и НЕ МОГАТ да обосноват категорично и безспорно ЕДИНСТВЕН ИЗВОД за участие на подсъдимия П. в това престъпление , поради което и на основание чл. 302 от НПК/отм./ съдът го е оправдал по тях.

                Този извод на съда напълно се споделя и от настоящата инстанция. Защо тя приема, че протоколът за разпит на подс.П. от 19.01.2001г. е негодно доказателствено средство, вече бяха изложени соъбражения в началото на настоящото изложение. Затова тук въззивният съд ще спре вниманието си единствено върху останалите доказателствени средства – кои са те, и в състояние ли са те да обосноват извод за участие на подс.П. във въпросните две деяния. Какви са доказателствата по делото :

·        Веществени доказателства иззети при огледите на местопрестъплението в с.Куманово - гилзи, проектили, части от проектили, 5 броя следи от ходила на различни обувки, и при извърпшените аутопсии на  жертвите - пластмасови тапи, оловни стабилизатори, бели пластмасови парчета, 3 бр. торбички съдържащи оловни сачми, както и 1 проектил.Съгласно заключението по балистичната експертиза : - иззетите при огледа на местопроизшествието в с.Куманово веществени доказателства от описа на огледния протокол с номера от 8 до 16 и ог 22 до 29, както и 3 бр. торбички, 1 бр. проектил, иззети от труповете на пострадалите в аутопсионна зала представляват части от боеприпаси; - обектите с номера 8, 9, 10, 13, 14, 16 и 26 представляват гилзи калибър 9/18 за система “Макаров”; - обекти с номера 11, 12, 15, 22, 27 и 28 представляват гилзи калибър 7,62/39 за система “Калашников; - обект номер 27 е част от проектил, калибър 7,62мм; - обект номер 24 представлява части от проектил калибър 9 мм “Макаров”; - обекти номера 25 и 29 представляват проектили калибър 9 мм ; - трите броя торбички са от стоп патрони калибър 9 мм за “Макаров” - всички обекти, предназначени за калибър 9/18 гилзи и проектили са изстреляни с едно и също оръжие система “Макаров” 9 мм.; - обектите калибър 7,62/39 мм са изстреляни от оръжие система АК, калибър 7,62 мм, с тях не е причинена смъртта на никое от пострадалите лица, представляват рикошет и в телата на жертвите не са намерени такива боеприпаси. Според друга балистическа експертиза /л.5-6 т.8/, описаните в огледа на местопроизшествие две разрушения на мазилката по тавана и една от стените в коридора на вилата на К. са получени от проектили 7,62 мм за АК, като върху тавана е резултат от пряко попадение, а върху стената - от рикошет; - От заключението по балистична експертиза №309/11.06.2001г. /л.32 т.14 д.п./ става ясно, че гилзите и проектилите за пистолет, иззети при огледи на местопроизшествия на ул.”Роза” /грабежа по п.3/, до магазин „Пикадили” /грабежа по п.4/, от вилата на сем.К. в с.Куманово /п.5/ , убийството на полицай на ул.”Дрин” и ул.”Христо Самсаров”/п., и при самоубийството на З. З. в гр.Долен Чифлик,  са изстреляни от пистолет „Макаров” със заличени номера, и намерен в дясна ръка на трупа на З.. Т.е. налага се извода : Убийството на сем.К. и Я. М. е извършено с пистолет „Макаров” 9мм, намерен в дясната ръка на трупа на З. след самоубийството му в гр.Долен Чифлик. От заключението по назначената трасологическа експертиза става ясно, че описаните в протокола за оглед на местопроизшествие от 26.07.2000 год. под №2,3,4,5 и 6 следи представляват следи от ходила на четири различни обувки: тип ”войнишка кубинка” №42-44, тип “маратонка” 37-38, тип “половинка” № 42-43, тип “половинка” с неопределен номер /л.21 т.8/. Следваща трасологическа еспертиза/том.8л.34/ дава заключение за идентичност на една от следите от ходила, иззети при огледа на местопроизшествие във вилата на сем.К. в с.Куманово, с отпечатъка от подметката на дясна обувка от чифта мъжки кожени обувки тип “сандали”, 42, с надпис “RICCARDO” /л.35 т.8/, които са иззети при извършеното на 16.01.2001 год. претърсване и изземване в дома на Р.Д. З.а от гр.Варна - сестра на З., за които тя отбелязала, че са на брат й. Което означава, че една от следите от ходила на обувки, иззети при огледа в с.Куманово, е оставена от обувка , принадлежаща на З. З..

 

·        Веществени доказателства , иззети при извършените претърсвания и изземвания - При извършеното на 16.01.2001 год. претърсване и изземване в дома на сестрата на З. - Радка З.а бил открит и фотоапарат “Канон” /л.10 т.12/, впоследствие разпознат от дъщерята на пострадалите К. - свид.С.К..

На същата дата, при претърсване и изземване в едноетажна постройка в местността “Дуанка” в землището на с.Горен Чифлик/том12 л.7-8/, обл.Варненска /собственост на близки на бащата на З. и използвана за скривалище от З. / били открити и иззети и автокомпактдисково устройство “Блаупункт” със заличен фабричен номер, поставка с 6 гнезда за компактдискове и пет компактдиска, съдържащи М.ални изпълнения, описани в началото на този пункт. Компактдисковото устройство и поставката за дискове също били разпознати от св.С.К.. Т.е. част от вещите , предмет на грабежа – фотоапарат „Канон”, взет от дома на К., компактдисково устройство „Блаупункт” и поставка за компактдискове, взети от автомобила на К., са иззети от дома на З. и от постройката, собственост на близки на родителите му, в местността „Дуанка” над с.Горен Чифлик.

 

·        Веществени доказателства – оръжия. Относими към престъпленията по тези пунктове – 5 и 6/тъй като са неразривно свързани/ са пистолет „Макаров”, с който са извършени убийствата и който е намерен у З. З. – за това стана вече въпрос, както и АКМС 47. Въпросният АКМС-47 е намерен и иззет на 22.01.2001г. от гориста местност над с.Горен Чифлик, ведно с други оръжия и боеприпаси, със заличени номера. От балистична експертиза №122/2001г. /по погрешка датирана от 14.01. , което не е възможно, тъй като самото оръжие и боеприпасите са намерени едва на 22.01.2001г./ , намираща се в т.14 л.5 и следв., става видно , че гилзите , иззети при огледа в дома в с.Куманово, са изстреляни именно с това автоматично оръжие. На 15.02.2001г. при изследване на оръжието в лабораторни условия за наличие на дактилоскопни следи върху него /въз основа на постановление за назначаване на експертиза на водещия разследването/ вещо лице-криминалист открил и иззел/фотографирал/ дактилоскопна следа от газовото бутало на АКМС-47. Следата била обемна/релефна/ от смазка. Била идентифицирана като оставена от десен палец на подс.Й.П.. Иззета е по надлежния ред, с приложена фотоснимка на следата. За годността на това доказателствено средство /доколко експертизата е такова съгласно правната теория е друг въпрос/ у съда не възниква съмнение – разпитано и пред настоящата инстанция вещото лице категорично потвърди извода си, като уточни, че фотографирането е единствения възможен начин на изземване и запазване на обемни следи /в случая от смазка/. Т.е. фактът на оставената от десния палец на Й.П. дактилоскопна следа върху газовото бутало на АКМС-47 въззивният съд намира за несъмнен. Не може да се даде отговор обаче на въпроса кога е оставена тази следа – дали след произвеждането на изстрелите в с.Куманово, или преди това. В т.8 от балистична експертиза №122/01г. /л.24 т.14 д.п./ вещите лица са заключили : „С оръжието е стреляно, като след последната стрелба не е смазано”. Разпитан в съдебно заседание пред окръжния съд/л.104 т.2 нохд №1884/01г. вещото лице Е.А. е заявил : „При смазване на автомат и поставяне на дактилоскопна следа върху затворната рама, ако автомата се постави в найлонов плик и се зарови в земята, дактилоскопната следа може да се запази в продължение на две години….Като имаме предвид, че е доказано, че този автомат след заравянето му през 1999г. е използван при убийството в Куманово и са произведени най-малко шест изстрела, тази следа е невъзможно да остане, тъй като при изстрела температурата на барутните газове стига до 2000-2400 градуса и това ще унищожи следата, като смазката се стопи. При непочистен автомат и произвеждане на стрелба смазката тече по ръцете и се пръска на всички страни и запазването на тази следа е невъзможно. Тази следа е оставена след лятото на 2000г., когато е извършено убийството в Куманово, след използване на оръжието.”. Разпитани пред настоящата инстанция /л.544 и следв. т.1 внохд №271/13г. на АС-Варна/ вещите лица вече заявяват, че не могат да кажат дали следата е оставена преди или след изстрела, и това което са твърдяли пред първостепенния съд е само хипотеза. Вещото лице А.:”  Разбира се, че не може да се каже дали следата е оставена преди изстрел или след това, това са само хипотези…. Това , което сме го казали го казваме принципно, теоретично написано в литературата. Не можем да конкретизираме, не знаем дали изобщо е било смазано, какво количество смазка. Следата може и да остане, но може и да не остане след изстрел, категорично не можем да отговорим на този въпрос.”  С оглед изложеното следва да се направи  и извода, че въпросната дактилоскопна следа върху газовото бутало на АКМС-47, принадлежаща на Й.П., може да е оставена както преди произвеждане на изстрели от автомата, така и след това. Т.е. сама по себе си тя не е в състояние да обоснове извода, че на 26.07.2000г. оръжието се е намирало у подс.Й.П.. Тя е доказателство, че подсъдимият е смазвал или разглобявал оръжието преди това , или след това, но тези факти не правят П. причастен към убийството. Сам П. е заявил пред окръжният съд, че след грабежа на автомата от военното поделение със З. са разглобявали и смазвали оръжията, а от цитираните думи на вещото лице се установява , че следата може да се запази /в зависимост от условията/ в продължение и на две години. Липсват и доказателства АКМС-47 да е съхраняван у Й.П.. От обясненията му дадени пред окръжния съд /л.82 т.2 нохд №1884/01г./ става ясно, че до гористата местност над с.Горен Чифлик П. е отнесъл автоматичен пистолет „Плетер” и пистолет „Макаров” , след като преди това ги е взел от мястото, където са ги хвърлили със З.. АКМС-47 и малокалибрената пушка китайско производство били поставени в торбата от З. в постройката в местността „Дуанка”, след което тези оръжия били отнесени от двамата до багажа, скрит от П.. Че от дома си не  е вземал оръжия, се потвърждава и от приятелката му св.Ж..  

·        Свидетелски показания - имащи значение за престъпленията по п.5 и 6 са показанията на свидетеля К.С.. От тях става ясно , че З. З. предложил за продан на свидетеля пет броя джанти за „Ауди” с четири гуми, използвани, както и компактдисково устройство. С. закупил гумите и джантите за 380лв., след което ги продал на неустановено лице. З. пристигнал при С. с лек автомобил „Фолксваген Пасат” комби „вишнав на цвят”, с него в автомобила имало и друго лице, което не слязло от автомобила и поради тъмнината С. не успял въобще  да го види. Автомобил с този марка и цвят притажавал към онзи момент и подс.П.. Когато отишъл при С. З. управлявал автомобила. От разпита на св.Ж. се установява, че през 2000г. З. бил взел обект под наем в Кранево и П. често му преотстъпвал автомобила си. Т.е. безспорен е фактът, че гуми и джанти с фирмен знак на „Ауди” са продадени на св.С. от З. З..

·        Одорологична експертиза – тук съдът няма да се спира на въпроса има ли миризмата веществен характер и може ли тя да е предмет на научно изследване – на този въпрос е даден отговор в Решение № 590 от 11.11.2003 г. на ВКС по н. д. № 507/2003 г., I н. о.  Със застъпеното в това решение становище настоящият състав напълно се солидаризира, т.е. приема че миризмата може да бъде предмет на изследване. За целта обаче следва както мирисовите следи от произшествието, така и сравнителния материал от подсъдимия да са иззети при спазване на процесуалните изисквания. Огледът на местопроизшествието в с.Куманово/или по-точно първият и основен/ е извършен на 26.07.2000г., за което при съблюдаване на процесуалните разпоредби е съставен протокол за оглед – т.6 л.4 и следв. д.п. На л.6 е фиксирано, че са иззети одорологични следи с протокол за изземване №0024836/26.07.2000г. Въпросният протокол е приложен непосредствено след протокола за оглед и той носи №0024866 /очевидно номера в протокола за оглед е сбъркан от изготвилия протокола/, и в него е отразено кой точно е иззел мирисовите следи и от кои точно обекти. В края на протокола за оглед е посочено какво е иззето, и сред иззетите следи като такива там  също са посочени „одорологични следи”. Очевидно е при това положение , че мирисовите следи като вид следи са иззети по предвидения процесуален ред – при извършване на огледа в присъствието на поемни лица, това действие е отразено в протокола за оглед, изготвен е и допълнителен протокол /на стандартна бланка/ за изземване на следи от миризми, иззети са от експерт-криминалист. Т.е. надлежността на изземването на тези следи не поражда никакво съмнение.  Но ако процесуалните изисквания в настоящия случай по отношение изземването на мирисови следи от местопроизшествието са спазени , то не може да се твърди същото и за изземването на сравнителен материал. За изземването на образци за сравнително изследване законът е предвидил специален ред – като и сега действащия НПК, така и отменения, който е действал към 2001г., когато подсъдимият е бил задържан и привлечен като обвиняем. Към онова време този ред е бил указан от разпоредбата на чл.119 НПК/отм./, съгласно която органът, който назначава експертизата, има право да изисква от обвиняемия и заподозрения образци от почерка или други образци за сравнително изследване, като лицата  са длъжни да предоставят изискваните образци за сравнително изследване, а при отказ те се изземват принудително. Органът на разследване в случая е следователят. Никъде в рамките на досъдебното производство/в нито един от томовете/ не се съдържа постановление или протокол, с който по реда на НПК да са иззети образци за сравнително мирисово изследване от подс.П./тогава обвиняем/. Нещо повече – в рамките на предварителното разследване/досъдебното производство/ одорологична ескспертиза въобще не е назначавана. Такава е назначена от следователя след приключване на първоинстанционното съдебно производство. Присъдата на Окръжния съд е постановена на 14.03.2002г. , а постановлението на следователя е от 20.06.2002г.. Въз основа на това постановление е извършена експертиза №44/18.07.2002г. от НТЛ при РДВР-Перник/ и постановлението, и експертизата се намират в самия край на внохд №212/2002г. на АС-Варна/. Към това време вече е образувано въззивното производство по внохд №212/02г. , поради което с писмо екпертизата е изпратена от Окръжна прокуратура-Варна на Апелативна прокуратура-Варна. Последната от своя страна е отправила искане до Апелативен съд-Варна за назначаване на нова одорологична експертиза, тъй като назначената от следователя е негодно доказателствено средство. Варненски апелативен съд назначил нова експертиза със същите вещи лица, които изготвили експертиза №62/19.11.2002г. /л.168 от внохд №212/02г./ , която впоследствие била изслушана и приета в съдебно заседание. И по двете експертизи са приложени ксерокопия на Протокол за изземване на сравнителен мирисов материал от лица от 19.01.2001г. Оригинал на този протокол не съществува нито в рамките на досъдебното производство, нито в рамките на съдебното. Което обаче е по-съществено – изготвен е от лице с неясно процесуално качество. Посочен като иззел сравнителния материал е ст. л-т К.М., който не е водещият разследването следовател, нито му е възлагано извършването на такова действие. Въпросното действие не е извършено в присъствието на поемни лица, а като присъствали са вписани служителите на полицията /към онзи момент/ Г.Д. и Е.А., които са вещи лица – изготвили са криминалистическите по делото експертизи. В самия протокол е отразено : „Сравнителният мирисов материал се иззе негласно със стерилни абсорбенти, добре камуфлирани в мястото за сядане…”. Вече бе посочен по-горе реда за изземване на образци за сравнително изследване и той не включва негласно изземване. Повече от очевидно е, че е нарушен предвиденият процесуален ред при изземването на сравнителен материал. При положение, че протоколът е изготвен на 19.01.2001г. той би следвало да се намира в кориците на досъдебното производство, но той не фигурира там /за пръв път се появава в рамките на въззивното производство/ , съответно не е предявен на страните при приключване и предявяване на разследването. Не съществува и негов оригинал. Всички тези процесуални пропуски и нарушения на процесуалния закон дават пълното основание на настоящия състав да приеме, че протоколът за изземване на сравнителен мирисов материал от лица от 19.01.2001г. представлява негодно доказателствено средство, което опорочава и извършената впоследствие експертиза като вид способ на доказване. Поради това и тя следва да бъде изключена от доказателствените материали. Въпросният процесуален порок би бил лесно отстраним от настоящия съдебен състав по реда на чл.146 и 153 НПК – чрез изземване на сравнителен материал от подсъдимия понастоящем и назначаване на повторна експертиза. Това разбира се би било възможно ако все още съществуват мирисовите следи, иззети от местопроизшествието. Същите обаче са били изследвани два пъти, поради което и изразходвани – писмо на ОД-МВР-Перник /л.385 т.1 внохд №272/13г. на АС-Варна/.

След изложеното, от съвкупната оценка на всички годни доказателствени средства, може да се направи категоричният извод, че престъпленията по п.5 и 6 са извършени от най-малко две лица, едното от които със сигурност е З. З.. За другото лице, участвало в извършването на тези престъпления, доказателствата не сочат безсъмнено и еднозначно че е Й.П.. Затова и в тази си част атакуваната присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Съответно протестът и жалбите на частните обвинители– оставени без уважение като неоснователни. Неснователни, защото в основата им е залегнало виждането на прокуратурата и процесуалния представител на частните обвинители, че въпросният разпит на подс.П. от 19.01.2001г. представлява годно доказателствено средство /а също и въпросната одорологична експертиза/ и като такива следва да бъдат ценени ведно с останалите по делото доказателствени материали. Виждане, което не се споделя от настоящия състав – по изложени вече съображения. А след като не са такива, то твърдението, че Й.П. е автор на престъпленията по п.5 и 6 от обвинението, не намира никаква опора в доказателствата по делото. За участието на П. в тези деяния съществува само едно съмнение , породено от задружната престъпна дейност на П. и З. по другите пунктове. То обаче по никакъв начин не е в състояние да обоснове една осъдителна присъда.

По изложените съображения следва да бъде потвърдена присъдата и в нейната гражданска част – касаеща тези два пункта, с която исковете на С.С.К., М.У.М. лично и като майка и законен представител на малолетния М.М., на Р.М. и К.М. са отхвърлени като неоснователни.

 

По пункт 7 от присъдата - съдът е признал подс.П. за виновен по чл. 339 ал. 1 от НК , затова че на посочените дати- 18.12.2000год. и на 16.01.2001 година в гр.Варна държал огнестрелно оръжие - автоматичен пистолет “Pleter 91-9мм , без да има за това надлежно разрешение, като го е оправдал по първоначално възведеното му обвинение по чл.339 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК  - да е придобил огнестрелното оръжие в съучастие като съизвършител със З. З. и да го е държал за времето от м.07.2000година до 18.10.2000година. Държането на оръжието на тези две дати се произнава и от самия подсъдим. Искането, което се отправя с протеста е, да бъде подсъдимият признат за виновен да е държал въпросното оръжие и в периода от месец 07.2000г. до 16.01.2001г. То обаче е несъстоятелно. Категорично установено по делото е, че подсъдимият е държал автоматичен пистолет „Плетер” на 18.12.2000г. при извършване на грабежа по п.8 от присъдата /в която си част тя е влязла в сила/, както и на 16.01.2001г. при опита за кражба по п.9 от присъдата /където също е влязла в сила/ и при последвалата стрелба по полицейските служители същата вечер. Липсват каквито и да било доказателства въпросното оръжие да е придобито от П., и това да е станало в съучастие със З.. От обясненията на подсъдимия /които представляват доказателствено средство/ се установява, че автоматичният пистолет е бил закупен от З., който и го съхранявал в дома си, откъдето на два пъти П. го взел. Тези обяснения по никакъв начин не се опровергават от останалите по делото доказателства, затова и присъдата като правилна и законосъобразна в тази си част следва да бъде потвърдена, а протестът – оставен без уважение. Справедливо се явява и наложеното на подсъдимия наказание – с оглед вида на оръжието, начина му на използване, техническите му възможности които го правят изключително опасно, степента на обществената опасност на деянието и дееца. При тези обстоятелства наложеното наказание, макар и близко до максималното предвиденото тогава /шест години лишаване от свобода – преди изм. с ДВ бр.26/2010г./ не се явява несправедливо , а напротив – отговарящо на целите на закона. Междувпрочем по наказанието от прокуратурата спор не се и повдига, неговото намаляване се иска в подадената въззивна жалба от защитника на подсъдимия. То обаче е неоснователно – с оглед изложеното по-горе.

 

По пункт 10 от присъдата - установено е от фактите по делото следното :

Полицай Ф. Ф. започнал работа в органите на МВР през м.08.1995 год. От м.04.1999 год. заемал длъжността старши полицай - водач на патрулен автомобил от сектор “Охрана на обществения ред” към I РПУ - Варна /л.24 и л.27 т.13/. Свид.И.И. работел в органите на МВР от м.02.1999 год. на длъжност полицай в сектор “Охрана на обществения ред” към I РПУ - Варна /л.25 и л.28 т.13/. Свид.В. И. бил назначен в органите на МВР през м.02.1999 год. на длъжност полицай в сектор “Охрана на обществения ред” към I РПУ - Варна /л.26 и л.29 т.13/. На тримата, като полицейски служители, били зачислени полицейски атрибути зимна униформа, както и оръжия - пистолети”Макаров” със съответни номера , бойни и стоп патрони /л.17-20 т.13/. В служебните задължения на тримата полицаи влизали да работят по осигуряване на обществения ред, да предотвратяват и оказват съдействие при разкриване на престъпления и нарушения, да опазват държавната, кооперативната и частната собственост, да издирват лица, вещи и МПС, обявени за издирване, като в служебните им задължения влизали и проверки на самоличност на лицата или проверки на лица със съмнително поведение или вещи, вкл. и оръжие /л.23 т.13/. Съгласно плана за дежурства в I РПУ - Варна като автоекип №112 за времето от 22 часа на 15.01.01 г. до 6 часа на 16.01.2001г. год. били определени Ф. /старши на групата/, и свидетелите И. и И.. Територията , на която следвало да изпълняват служебните си задължения обхващала район от гр.Варна, в който влизали Кооперативния пазар, улиците “Христо Б.”, “Владислав”, “Бенковски”, “Съборни”, “Д-р Пискюлиев”, “Христо Самсаров”, “Дрин” и пр. /л.11-16 ил.49 т.13/. При започване на дежурството си, Ф., свид.И. и свид. И. били облечени с полицейски униформи, въоръжени с пистолети “Макаров” с пълнители в оръжията, съдържащи по 8 стоп-патрона. Всеки от тях носел в себе си и резервен пълнител с по 8 бойни патрона.

Около 1,30-1,45 часа на 16.01.2001 год. полицейския патрул се движел със служебния л.а. “Лада” с ДК № В 21-19 ЛК по ул.”Д-р Пискюлиев”, оборудван със синя лампа и специален надпис. Автомобила управлявал Ф., до него седял свид.И., а на задната седалка бил свид. И..

В същото време подс.П. и З. се връщали от неуспешния опит за кражба по пункт 9, като П. носел със себе си пътна чанта. Полицейските служители ги забелязали по ул.”Дрин”. Изпълнявайки служебните си задължения, те решили да извършат проверка на непознатите за тях лица. Настигнали ги на кръстовището на ул.”Дрин” и ул.’’Христо Самсаров” и ги осветили на фаровете на служебния автомобил. От автомобила слезли и тримата полицейски служители. Свид.И. застанал срещу З., свид.И. - срещу подс.П., който държал чантата, а Ф. - встрани, в ляво до двамата извършители. Полицаите забелязали, че в незатворения сак има полиетиленова торба, черна на цвят със златисти ивици. Свид.И. се представил и поискал личните документи за проверка, като разпоредил на подс.П. да остави чантата на земята. З. подал на свид.И. свидетелството си за правоуправление на МПС, а подс.П. дал на свид.И. личната си карта и свидетелството си за управление на МПС. Междувременно полицай Ф. забелязал нож със синя дръжка-сгъваем, който се подавал от джоба на якето на З., взел го и го поставил на предния капак на полицейския автомобил. Свид.И. поискал от П. да покаже какво има в пътната чанта. Подс.П. показал 2-3 см. от полиетиленовата торба , след което я напъхал обратно и затворил сака. Свид.И. разпоредил на П. да извади на пътната настилка съдържанието на чантата. Подс. П. се навел над сака, бръкнал с две ръце в него, извадил полиетиленовата торба и с думите “Така няма да стане”, я насочил заедно с намиращия се в нея автоматичен пистолет Плетеркъм полицаите. Св.И. видял ръкохватката и задната метална част на оръжието. Разбрали, че срещу тях е насочено огнестрелно оръжие, когато чули и характерния звук ”остро металическо щракване” - от зареждане на автомат. Едновременно с това свид. И. видял и движението на ръката на подс.П. /напред-назад/, красноречиво показващо извършването на тази манипулация. Последвала втора команда на подсъдимия към полицаите да легнат на земята, защото имал заглушител. Свид.И. легнал перпендикулярно от лявата страна на служебния автомобил, като главата му се намирала между предна лява гума и предна лява врата. Свид. И. легнал перпендикулярно също от лявата страна, с глава към задната врата, а полицай Ф. легнал от дясната страна на МПС. Свид.И. възприел, че З. извадил от вътрешността на якето си пистолет, заредил го и го насочил към Ф.. Подс.П. продължавал да държи автоматичния пистолет Плетер”, насочен срещу полицаите. Когато тримата служители на полицията били вече на земята, подс.П. застанал откъм краката на свид.И. и свид. И., взел си личните документи и същевременно се надвесил над свид.И.. Опитал се да вземе от кръста му личното му оръжие. Действията му били затруднени от факта, че оръжието се закачило за ластика на връхното яке на полицай И.. В това време свид.И. успял да извади пистолета си от кобура и произвел два изстрела със стоп-патрони в областта на краката на П.. След изстрелите подсъдимият насочил оръжието, което държал, към И. и натиснал спусъка. Поради засечка изстрел не бил произведен. Тогава П. се обърнал и побягнал в посока ул. “Хр. Самсаров” и ул. “Ж. Кюри”, а св. И. използвайки създалата се ситуация, произвел изстрели със стоп-патрони по П.. Веднага след произвеждането на изстрелите от св.И., свид.И. чул звук от изстрел и откъм мястото, където бил полицай Ф.. Свид.И. продължил да стреля към Подс. П. със стоп-патроните. От мястото, където бил полицай Ф. се появил и З., който държал насочен пистолет. Свид.И. продължил да стреля и по З.. Той започнал да се изтегля, продължавайки да стреля по посока на полицейските служители. При произведените срещу него изстрели И. почувствал силна болка в слабинната област. В стрелбата се включил и свид.И., възпроизвеждайки изстрели със стоп-патрони със своето лично оръжие. Подсъдимият и З. бегом се отдалечили от местопроизшествието. Минали по ул.’’Христо Самсаров” и продължили по ул.”Фр.Ж.Кюри”. Там подсъдимият предприел действия за отстраняване засечката на оръжието, при което произвел неволен изстрел с цев, насочена към земята, след което свалил пълнителя на автоматичния пистолет, при което изпадали патрони на пътната настилка. Действията му били наблюдавани от свид.В.Д., който изпълнявал служебните си задължения като нощна охрана във фирма “Денил Инвест”, находяща се на ул.’’Христо Самсаров” № 39.

В това време свид. И. и свид.И. отишли при полицай Ф. и го намерили в локва кръв , полулегнал. От главата му също се стичала кръв. Пострадалият бил неадекватен, с неконтролируеми несъзнателни движения и действия. Свид.И. се свързал по радиостанцията с оперативния дежурен при I -во РПУ - Варна успял да докладва за инцидента и да продиктува името на З. по останалото свидетелство за правоуправление на мястото на произшествието. Организирано било незабавното пристигане на полицейски и медицински екипи. Полицай Ф. и свид. И. били откарани в болнично заведение.

При извършения оглед на местопроизшествието били открити пътната чанта, носена от подс.П., свидетелството за правоуправление на МПС на З., множество гилзи, проектили, части от стоп- патрони, подробно описани в протокола за оглед /л.4-8 и л.9-25 т.11/,както и черния полиетиленов плик със златисти ивици, в който преди престрелката се намирало оръжието на подс.П..

Разбирайки, че личния документ на З. е останал на местопроизшествието, двамата предприели незабавно действия по укриването си. С автомобила на подс. П. отишли до паркинга на бл.56 ул.”Под игото” - Варна и оставили в намиращите се там храсти автоматичния пистолет Плетер”, пистолета “Макаров” и бойни патрони. Оръжията и боеприпасите те поставили в черна полиетиленова торба. След това З. и П. отишли в жилището, обитавано от З., сестра му и зет му - свид.М. Г. /л.18-19 и л.23-24 т.16/ - Варна, ж.к.”Младост” бл.115. Взели багаж в сакове , и помолили свид. Г. да изведе автомобила на подс.П. ***, където те щели да го чакат. На въпроса на свидетеля, какво се е случило, подсъдимият отговорил, че “са се гърмяли с ченгетата”. Свид.Г. изпълнил молбата и чрез осъществена връзка по мобилни телефони тримата се събрали на изхода на гр.Варна, посока - гр.Белослав. При пристигането си на ж.п.гара Белослав Подс.П. и З. оставили там свид.Г., след което с автомобила на подсъдимия отишли в гористата местност “Дуанка”, находяща се в околностите на с.Горен Чифлик, Варненско. Там се намирала постройка, използвана от З. като убежище. П. и З. свалили багажа си. З. останал в бараката, а Подс.П. отишъл в гр.Белослав, където около 7 часа на 16.01.2001 год. се срещнал със свид.В.А. - братовчед на З.. П. поискал от свид.А. да продаде още същия ден лекия му автомобил “Фолксваген  Пасат”, но А. отказал.

Около 8.00 часа на 16.01.2001 год.подс. П. се обадил по мобилния си телефон на приятелката си - свид.К. Ж., живуща *** , и й казал, че я чака пред аптека близо до дома й. При срещата Ж. видяла , че П. е ранен в крака , а той й казал , че раната е от стоп-патрон. Двамата отишли в жилището на брата на посъдимия в ж.к. “Чайка” - Варна, обитавано и от П., откъдето той взел дрехи и обувки в голям сак , купил и хранителни продукти. С такси отишли до един блок на ул.”Под игото”,  посочен впоследствие от свидетелката, откъдето П. взел оставените след престрелката оръжия и боеприпаси в черен полиетиленов чувал/ “Плетер”, пистолета “Макаров” и патрони/. Подс. П. взел торбата, в която се намирали оръжията и боеприпасите и се върнал в таксито, с което отишли до автомобила на П. в кв.Аспарухово. След като П. прехвърлил багажа си в своя автомобил, двамата с Ж. напуснали Варна, като автомобила управлявала Ж., а П. й указвал посоката на движение. В района на гориста местност, по пътя за местността “Дуанка”, в землището на с.Горен Чифлик, подсъдимия П. свалил целия си багаж и се сбогувал със свид. Ж., която поела с автомобила обратно за Варна. Пешком, носейки чантата и торбите, обвиняемият поел към постройката в гората, където го очаквал З.. Тъй като оръжията и боеприпасите тежали торбите се скъсали, и П. ги оставил в гората. Отишъл при З. , който  поставил в сак автомат „Калашников”, малокалибрена пушка и други боеприпаси. С вещите тръгнали към мястото, където П. оставил преди това своите торби. Там решили З. да остане да чака на място, а П. да отиде до селото и по телефона да извика свид.Ж. отново да дойде с автомобила, за да ги прибере. Докато се опитвал да осъществи връзка с приятелката си, в с.Горен Чифлик подс.П. видял преминаването на няколко полицейски коли и преценил, че повече не може да се върне при З.. От с.Горен Чифлик П. отишъл в гр.Белослав. Там успял да се свърже със свид. Ж. и разбрал от нея, че го търсят. С нощен влак той заминал за гр.Стара Загора, където отседнал в мотел. На 17.01.2001 год. по телевизията П. видял собствената си снимка и тази на З. и чул съобщението на МВР , че е издирван. Поради това заминал за Дряновския манастир и се укрил в необитаемо бунгало в къмпинг „Стринава”, в който район преди време бил с компания. На 18.01.2001 год. около 03,30 часа подс.П. бил задържан от полицейските органи и отведен в РДВР - Габрово. Същият ден бил транспортиран до РДВР-Варна от полицейски служители начело с Б.Б..

На 01.02.2001 год. при извършване на полицейска акция по залавЯ.ето му, З. се самоубил в жилището на баба си и дядо си в гр.Долен Чифлик, Варненско, където се укривал. Това той сторил, прострелвайки се от упор в дясното  слепоочие е пистолет “Макаров” - предмет на грабежа по пункт 1.

На 16.01.2001 год. била извършена медицинска операция на простреляния полицай свид.И.И.. От тялото на свид.И.И. бил изваден проектил, който бил предаден на следствените органи /л.18 т.12/.

На 22.01.2001 год. полицай Ф. починал в КАРИЛ на МБАЛ “Св.А.” - Варна/л.48 т.13/. Заключението на съдебно-медицинската експертиза /л.8-14 т.15/ е : при огледа и аутопсията върху трупа на Ф. Ф. се установило огнестрелно нараняване на главата - входно огнестрелно нараняване в дясната теменна област, раневи канал ангажиращ кожа, подкожие, черепни кости в същата област, твърдата мозъчна обвивка, дясното-голямо мозъчно полукълбо, черепния покрив, втори раневи канал /рикошет/ от черепния покрив в дясното голямо мозъчно полукълбо, твърдата мозъчна обвивка, черепната основа в областта на дясна средна черепна ямка, меки тъкани, ставния израстък на дясната ябълковидна кост, изходно отвърствие в областта на дясното рамо под долната челюст; ожулвания в областта на дясната мишница, десния глезен, като смъртоносното увреждане на главата е причинено от 9мм боеприпас,съответен на пистолета “Макаров”, намиращ се у З. в момента на престрелката. Причина за смъртта на Ф. е тежката контузия на мозъка. При такива тежки травматични увреждания винаги настъпва смърт. Описаното огнестрелно нараняване е резултат на действието на проектил със значителна кинетична енергия в условията на близък изстрел, при което входното огнестрелно нараняване е разположено в дясната теменна област. Налице са два раневи канала: 1/ - с направление отдясно- наляво и отдолу-нагоре от входното огнестрелно нараняване към черепния покрив; 2/ - рикошет на проектила и раневи канал от черепния покрив към изходното огнестрелно нараняване, разположено под дясното рамо на долната челюст. Установените успоредни линии ожулвания над и пред входното огнестрелно нараняване биха могли да бъдат получени от действието на детайл на оръжието. По своя вид същите кореспондират с установените особености на представеното веществено доказателство /пистолет Макаров/ .От това следва, че непосредствено преди произвеждането на изстрела детайл на оръжието /мушката/ е бил в съприкосновение с кожата на пострадалия в описаната област. Съпоставяйки морфологичните особености на входното огнестрелно нараняване, описаните ожулвания, отсъствието на характерни за изстрел от упор травматични увреждания, следва да се приеме, че изстрелът е възпроизведен от непосредствена близост, в порядъка на сантиментри. Наличието на рикошет в черепния покрив дава основание да се приеме по-слаб заряд, овлажнял барут и др. Описаните кръвонасядания по меките черепни обвивки и в дясната половина на челото, ожулвания в областта на дясната мишница и десния глезен са резултат на удари с или върху твърди предмети. По своя вид същите отговарят да са получени във времето на получаване на описаните по-горе травматични увреждания от огнестрелно нараняване. Обичайно след получаване на такива тежки травматични увреждания /огнестрелно нараняване на главата с два раневи канала, ангажиращи мозъчно вещество/, пострадалият изпада в безсъзнателно съС.ие, което не може да се твърди по категоричен начин. В медицинската практика са известни случаи с тежки наранявания, когато пострадалите извършват определени макар и неадекватни действия.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза за получените телесни увреждания от полицай свид.И.И. /л.25-26 т.15/ се установява , че : Свид.И. е получил огнестрелно нараняване на лявата слабинна област, ангажиращо кожа, подкожие, подлежаща мускулатура и меки тъкани, лява хълбочна кост. По оперативен път с достъп откъм лява седалищна половина е бил евакуиран проектил. Описаните травматични увреждания са резултат на действието на проектил със значителна кинетична енергия в посока отпред-назад. Диаметър на проектила е от порядък 9-10 мм. Това огнестрелно нараняване е обусловило затруднение във функциите на левия долен крайник за период от около 1,5-2 месеца и представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК. Установено от гласните доказателства е, че в продължение на три месеца пострадалия се е движил с помощни средства -патерици и бастун , а в продължение на около пет месеца е бил в болнични до пълното възстановяване на функциите на долния крайник. Не се касае за изстрел от упор.

На 16.01.2001 год. полицай И. разпознал по снимки подс.П. и З. като лицата, участвали в инцидента на същата дата /л.12-15 т.16/.

Това сторил на 17.01.2001 год. и полицай И. /л.32-35 т.16/в болничното заведение.

         До същите факти с малки изключения  е достигнал и Окръжният съд. Неправилно е прието от него единствено, че изстрелите към подсъдимия са произведени от св.И., когато той /П./ бил побягнал. Обективните находки по тялото на подс.П. не отговарят на такова твърдение. От заключението на вещите лица по назначената съдебномедицинска експертиза се установява, че П. вследствие прострелването със стоп-патрони е получил множество огнестрелни рани по страничната повърхност на дясното бедро, разпределени равномерно, на площ с ориентировъчен диаметър около 20см , огнестрелни рани по вътрешната повърхност на лявото бедро на едно ниво – външната с диаметър около 20-35мм, ориентирана с големия размер хоризонтално, вътрешната с диаметър около 8мм. Според медиците при получаването на огнестрелните рани в областта на двете бедра произвеждащият изстрелите се е намирал вдясно от Й.П., при което последният е бил в движение в крачка с изнесен напред ляв долен крайник.. Т.е. и медицинските находки отговарят изстрелите да са произведени в момента, в който П. е бил над св.И. при опита да му вземе оръжието.   Това се потвърждава и от показанията на св.И., и от обясненията на подс.П..

         Така изложените факти се оспорват от една страна от прокуратурата – която твърди, че П. е произвел изстрел с автоматичния пистолет „Плетер”, и от друга – от подсъдимия, който пък и пред първата , и пред въззивната инстанция твърди не само че не е произвеждал изстрел, но не е натискал и въобще спусъка/ поради което пък и твърди несъставомерност на деянието въобще/. Въззивният съд намира извода на Варненски окръжен съд за липса на изстрел и за настъпила засечка след натискане спусъка от страна на подсъдимия, за обоснован – като намиращ опора в доказателствения по делото материал. И то по следните съображения :

·        Безспорно е установено , че смъртта на полицай Ф. и прострелването на полицай И. е резултат от произведени изстрели с пистолет „Макаров” от страна на З. З., с който пистолет после той се е самоубил. В тази насока са балистичните експертизи в т.14 , както и съдебномедицинските експертизи. Заключенията по тях /по балистичните/ детайлно са били посочени в мотивите към присъдата, и повтарЯ.ето им тук е напълно излишно. Следва само да се подчертае, че нито един от пострадалите не е прострелян с автоматичен пистолет „Плетер”.

·        На местопроизшествието не са намерени никакви гилзи , изстреляни от пистолет „Плетер”. Единствената такава е пред офиса на фирма „Денил”, където подсъдимият е произвел неволен изстрел, и това е станало достояние на св.В.Д.. Черната полиетиленова торба, в която първоначално е било поставено оръжието, е намерена на мeстопроизшествието и в нея не са установени гилзи /каквито колебливи вероятности прокарват някои от страните в процеса/. Оръжието е било извадено от тази торба още преди това – няма как с едната ръка П. да прави опити да вземе оръжието на св.И., а с другата да държи и автоматичния пистолет и торбата, нито пък да го зареди. Самият П. заявява, че впоследствие е изкарал оръжието от торбата. Това се потвърждава и от нейното намиране на местопроизшествието. Св.Д. също не твърди, че оръжието е било в торба. От разпита на вещите лица пред настоящата инстанция става ясно, че оръжието е така конструирано, че при стрелба гилзите не излитат встрани, а падат долу в близост до оръжието – то ги „изсипва”. Т.е. ако имаше гилза то тя би била намерена, защото би се намирала непосредствено под стрелящия пистолет – в близост до лежащия на земята полицай И.. Гилза обаче не е открита въпреки щателно извършения оглед.

·        Св.И. не е видял при изстрела, който твърди , че П. е произвел, излитането на пламък от дулната цев/л.50 долния край , т.2 нохд №1884/01/. Вещите лица обаче твърдят, че в студено време при първия произведен изстрел се получава пламък – тъй като оръжието е студено – само при първия. Такъв пламък е бил забелязан от св.В.Д.. Което означава, че първият изстрел е произведен именно там, а не до полицейския автомобил.

        

Същевременно и св.И. и св.И. твърдят, че подс.П. е произвел един изстрел. Съдът не дава вяра на тези им показания – не защото смята, че говорят неистина, а защото те не се подкрепят от никакви други по делото доказателства. Тези им твърдения съдебният състав си обяснява с изключителното психическо напрежение и стрес, под което и двамата са се намирали, и многобройните изстрели , които З. е произвел /той е стрелял докато му свърши пълнителя/. Сам св.И. заявява „ситуацията беше много динамична”. Несъмнено е било така, и за кратко време са били изстреляни много изстрели /затова и св.В.Д. заявава , че чул автоматична стрелба, каквато всъщност не е имало – били са много на брой единични изстрели от пистолети/ . При това положение нормално е полицейските служители да допуснат грешка – действията се развиват в тъмната част на денонощието, З. не е бил далеч от П. /както свидетелите твърдят двамата се срещнали пред предницата на служебния автомобил/. Св.И. дори не е гледал към П. – сам заявява, че изстрел не видял, защото гледал към колегата си - надясно към И.И.. С оглед изложеното и въззивният съд намира, че изстрел от страна на подс.П. не е произведен. Но не защото той не е искал да произведе изстрел и не е натиснал спусъка на оръжието, а защото последното е засякло. В тази връзка твърденията на подс.П. следва да бъдат окачествени като неверни. При разпита си пред първоинстанционния съд подсъдимият е заявил, че автоматичен пистолет „Плетер” няма фабричен предпазител, поради което той го обезопасил вечерта преди произшествието , като ръчно поставил патрон в цевта, и по този начин оръжието не можело да произведе изстрел. Второто твърдение е вярно, но не и първото – че оръжието нямало предпазител. На л.107 т.2 нохд №1884/01г. /а и пред настоящата инстанция/ вещото лице Ц. подробно е описал конструктивното устройство на оръжието.  Към затвора е прикрепена ръкохватка, която може да се движи надолу към затвора и в обратна посока да се издърпва нагоре. При положение , че тази ръкохватка е спусната и притисната към затвора, тя играе ролята на предпазител – защото затворният механизъм не може да се издърпа в крайно задно положение, а това е начинът за зареждане на този вид оръжие. Тук е мястото да се отбележи и какво е действието на този вид автоматично оръжие : поставя се пълнител в гнездото, отключва се автомата посредством издърпване на описаната вече ръкохватка, същата тази ръкохватка се издърпва в задно крайно положение и при това затворният механизъм зацепва с пусковия зъб и остава в задно крайно положение.  При натискане на спусъка спусковия зъб освобождава затвора и той полита напред, изважда /подбира/ патрон от пълнителя, вкарва го в цевното гнездо и едновременно с вкарването иглата на затвора удря капсула на патрона и се произвежда изстрел. След което пов влиянието на барутните газове се връща назад, изхвърля гилзата, подбира нов патрон, вкарва го в цевта и това действие продължава докато се държи натиснат спусъка, или докато свършат боеприпасите в пълнителя. При този вид оръжие не е предвиден режим за единична стрелба, но това може да се постигне при бързо натискане и пускане на спусъка. С оглед изложеното то очевидно е неверно твърдението на П., че оръжието нямало фабричен предпазител. Очевидно е осъзнал тази своя грешка, защото пред настоящата инстанция не твърди, че автоматичния пистолет няма предпазител, а че този предпазител не бил надежден. Нещо , което също не отговаря на истината. Автоматът се заключва чрез описаната ръкохватка и то само когато затворният механизъм е в предно положение, т.е. когато не е зареден. Иначе казано за да бъде произведен изстрел е необходима винаги човешка намеса – отключване на ръкохватката и издърпване на затворния механизъм в задно крайно положение, когато вече оръжието е заредено и готово за стрелба. От всичко изложено очевидно е, че за обезопасяване на оръжието въобще не е необходимо ръчно вкарване на патрон в цевта – и без него, при затворен механизъм в предно положение, и при неотключена ръкохватка оръжието не е в състояние да произведе изстрел. Затова и напълно безмислено е допълнително подсигуряване чрез ръчно вкарване патрон в цевта. Освен, че е безмислено, то крие и определен риск от произвеждане на неволен изстрел – тъй като оръжието не е конструирано да стои  с патрон в цевта /за разлика от други системи оръжие – „Макаров” , АК и др./ , то първо следва да се издърпа затворния механизъм в задно крайно положение при свален пълнител, да се постави ръчно патрон в цевта, след което също ръчно и много внимателно да се спусне затвора в предно положение , за да задържи патрона в цевта – при положение на затвора в задно крайно положение то патрона би изпаднал от цевта, защото нищо не би го задържало. При това спускане напред винаги се рискува да бъде произведен изстрел. Едва след всички тези безмислени манипулации може да бъде поставен пълнителя. А те са безмислени, тъй като оръжието е достатъчно безопасно при незаредено и заключено положение. Това твърдение на П. се прави единствено с цел да обслужи неговата защитна теза, а оттам и да оправдае действията му посочени от св.Д.. Поставянето на патрон в цевта ръчно /то иначе не може и да стане/ обезмисля и последващо зареждане на оръжието, тъй като по никакъв начин не би могло да произведе изстрел – би се получила сигурна засечка. Въпреки това обаче подсъдимият е заредил – в тази насока показанията на полицаите са категорични. Тъй като първоначално оръжието е било в полиетиленова торба именно звукът от зареждане – металическо щракване,  дал на полицаите възможността да разберат, че срещу тях е насочено оръжие. Същевременно звукът от зареждане на автоматичния пистолет „Плетер” не може да се сбърка със зареждането на пистолет „Макаров” , с който е бил З.. При зареждане на първото оръжие металическото щракване е едно – тъй като се дърпа назад затвора и той остава в тази позиция, а при „Макаров” звукът от зареждането е двойно металическо щракване – дърпане на затвора назад и пускане напред. А при вкаран патрон в цевта зареждането както вече се спомена, е безмислено и нелогично. За засечката : При проведената експериментална стрелба с 30 патрона, вещите лица са установили три засечки. Според тях засечката се дължи на дефект на горния край на единият от пълнителите, който не позволява затвора да вкара патрона в цевта, а той /патрона/ застава напречно на цевта. След което трябва ръчно да се освободи. Защото след засечка „Това, което казва пазача /св.В.Д./ , точно такива са действията, които биха довели до освобождаване на патрона и ново зареждане” – в.л. Ц. пред първостепенния съд. Но и вещите лица признават, че  това не е единствената възможност за засечка– причините може да са различни и може да се дължат както на оръжието , така и на използваните боеприпаси /или на някои от тях/. Така или иначе факт е, че при произведени изстрели с 30 патрона оръжието е засякло три пъти/което е много за такъв вид скорострелно оръжие/. Липсва логика и логическа последователност в хронологията на засечките. Този факт, обсъден ведно с факта на зареждане на оръжието от П., фактът на честите засечки на оръжието, на изваждането на оръжието от торбата и насочването му към полицаите, на последващите действия на подсъдимия, насочени към ръчно освобождаване на засеклия патрон /и оттам произвеждане на неволен изстрел/, навеждат на недвусмисления извод , че П. е направил опит да стреля, натиснал е спусъка, но изстрел не е бил произведен поради засечка на оръжието. Последното действие на подсъдимия пък е показателно за умисъла му – натискайки спусъка на автоматично оръжие, което е с висока плътност на огъня и оттам и висока поражаемост на близко разстояние,  заредено с пълнител с 30 патрона, със скорострелност 300-400 изстрела в минута, и насочено срещу двама полицейски служители , отстоящи на разстояние около 2 -3 метра от оръжието, то несъмнено целта на стрелящия е да ги умъртви. При тези характеристики на оръжието и близкото разстояние друг резултат не би бил възможен. Налице е хипотезата на „довършен опит” – деецът е сторил всичко зависещо от него за причиняване смъртта на полицейските служители – заредил оръжието, насочил го срещу тях, натиснал спусъка, но поради обективна пречка – засечка на оръжието, престъплението останало недовършено. С оглед изложеното в съответствие със закона се явява и  правната оценка на действията на подсъдимия П.. Правилно съдът е приел, че те следва да бъдат квалифицирани като престъпление по чл.116 ал.2 предл. 4 вр. ал.1 т.4 пр.3 т.6 и 8 пр.2 НК вр. чл.18 ал.1 НК и чл.20 ал.2 НК. Всички квалифициращи елементи на посоченото престъпление са налице – деянието е насочено срещу трима полицейски служители при изпълнение на службата им, смъртта на единия от тях и раняването на втория дават основание да се приеме опит към убийство на повече от едно лице, извършено е със средства опасни за живота на мнозина – с огнестрелни оръжия/макар и в късната част на денонощието действията се развиват в централната част на града/, и дейците са целели да прикрият друго престъпление – такова по чл.339 НК.  Налице е и общност на умисъла между двамата – въоръжението  им и големия брой боеприпаси, с който двамата са тръгнали да извършват престъпление /кражба от златарско ателие/ сочи на готовността им да използват това оръжие във всеки един момент, в който бъдат възпрепятствани. Че е така индиректно се установява и от поведението им при извършване на останалите престъпления, в които имат задружно участие – във влязлата в сила част на присъдата, и по пунктове 3 и 4, за които П. бе признат за виновен в настоящото производство. Ответно на извършеното и на обществената опасност на деянието и дейците се явява и наложеното на подсъдимия наказание – доживотен затвор. Това е втората алтернатива , предвидена от текста на чл.116 ал.2 НК , и съдът намира това наказание по вид и размер като подходящо да изпълни целите на закона. Не е необходимо налагане на по-тежкото предвидено наказание – доживотен затвор без замяна. За да съобрази това съдът взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимото лице и младата му възраст към момента на извършване на деянието. Следва да се отчете все пак , че първоначално животът му е бил изпълнен с благородни намерения – да завърши висшето си образование , да издържа родителите си. За съжаление впоследствие изкривили се до неузнаваемост. Но така или иначе съдът намира налагането на наказание доживотен затвор без замяна за крайност, която в случая не е наложителна. Неоснователно е и направеното пред настоящата инстанция искане от подс.П. за евентуално приложение на чл.55 НК по този пункт. Това си искане подсъдимият мотивира с големия период от време, изтекъл от ареста му до момента, като посочва в в своя подкрепа и съдебна практика. Несъмнено прекалената продължителност /извън всякакви разумни граници/ на един процес, за която продължителност и забава подсъдимото лице няма вина, представлява изключително смекчаващо вината обстоятелство. В случая обаче сме изправени пред коренно различна хипотеза – наказателното производство е приключило въпреки фактическата си сложност своевременно, но впоследствие по пътя на възобновяването въз основа на Решение на ЕСПЧ  част от присъдата е била отменена от ВКС на РБ. Поради тази причина и развитите от подсъдимия съображения в тази насока не се споделят от съдебния състав.

С оглед изложеното въззивният съд намира както протеста, така и жалбите на подсъдимия и на частните обвинители и граждански ищци /последните само в наказателната им част/, за неоснователни и като такива и ги остави без уважение. Присъдата като правилна и законосъобразна в тази си част бе потвърдена. Липсват основания за нейната отмяна или изменение – по този пункт.

В гражданската си част жалбата на ищците Павлови е частично основателна. Те са родители на полицай Ф. – починал вследствие на действията на З. и П.. Съществуват по делото доказателства, че са съществували много добри отношения между Ф. и родителите му. Без съмнение вследствие нелепата му и ненавременна загуба те се претърпели неимуществени вреди, ще търпят такива и до края на живота си. Обезвреда в размер на по 10 000лв. за всеки един от тях не е в състояние да репарира тези вреди. Затова и съдът увеличи размера на присъдените на ищците обезщетения до 15 000лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва считано от датата на деянието. И тук е относима забраната за влошаване положението на подсъдимия – при първото разглеждане на делото пред Варненски апелативен съд исковете са били увеличени също до размера на 15 000лв.

По пункт 11 от присъдата   - в тази си част протестът е частично основателен. Въпросната пушка/както и останалите оръжия и боеприпаси/са намерени в гориста местност над с.Горен Чифлик. Установява се от обясненията на подс.П. /които съдът кредитира при липса на други доказателства в тази насока/, че въпросната пушка и АКМС-47 , както и част от боеприпасите, са били поставени в сака от З. – в постройката в местността „Дуанка”, след което били отнесени от З. и подсъдимия до мястото, където двамата се разделили, и където впоследствие са намерени. При това положение очевидно е, че на 16.01.2001г. двамата в съучастие са държали въпросната пушка. Затова и съдът отмени присъдата в тази й част и постанови нова, с която призна подс.П. за виновен в това, че на 16.01.2001г.  в съучастие като съизвършител със З.,   е държал огнестрелно оръжие - пушка JW – 20 CAL, 22 L.R.р 5,6мм, без надлежно разрешение. По този пункт относимо към извършеното , личността на дееца , и обществената опасност на деянието съдът намери едно наказание в рамките на 4 години лишаване от свобода. За придобИ.ето и държането на това оръжие преди въпросната дата – 16.01.2001г. не съществуват никакви доказателства, поради което и въззивният съд за тези обстоятелства  призна подс.П. за невинен.

По пункт 12 от присъдата   - изложеното по предходния пункт касае напълно и настоящия. Липсват доказателства въпросните боеприпаси да са придобити и държани от подсъдимото лице преди 16.01.2001г., поради което и съдът измени присъдата в тази й част, призна подс.П. за виновен да е държал посоченото количество боеприпаси само на 16.01.2001г. , и го оправда да ги е придобил и държал преди тази дата. Междувпрочем по отношение количеството боеприпаси протестът е основателен – очевидно първоинстанционният съд е допуснал грешка, тъй като по протокола на л.39 т.11 те са значително повече. С оглед обаче забраната за утежняване положението на подсъдимия /за което вече стана реч защо съдът приема че тя е налична/, то присъдата в тази й част няма как да бъде коригирана в насоката , желана в протеста.

На основание чл.23 ал.1 НК съдът определи на подс.П. за изтърпяване най-тежкото от така наложените му наказания – доживотен затвор при специален режим в затвор – на основание чл.61 т.1 и чл.65 ал.2 ЗИНСЗ.

 

С оглед постъпилата изрична молба от гражданския ищец и частен обвинител И.И., с която той депозира отказ от предявения граждански иск  и заявява, че няма никакви претенции към подс.П. , то съдът отмени присъдата в тази й част и прекрати производството по предявения от И. граждански иск.

В останалата гражданска част съдът потвърди присъдата.

 

В тежест на подсъдимия бяха възложени и разноските , сторени от настоящата инстанция за възнаграждение на вещите лица – 1218,36лева.

 

При тези си съображения съдът постанови въззивната присъда.

 

 

Председател :                                       Членове :

                                                                          

Мотивите и присъдата са подписани с ОСОБЕНО МНЕНИЕ от член от състава – А.Лазарова.

 

 

Особено мнение към присъда по НОХД № 272/13г. по описа на Апелативен съд гр. Варна

 

 

         Не съм съгласна с приетото от мнозинството на съдебния състав при произнасяне на присъдата по НОХД № 272/13г. по описа на ВАпС за потвърждаване на присъдата на Окръжен съд гр. Варна по НОХД № 1884/2001г. в оправдателната част по пунктове № 5 и № 6. Считам, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че подс. Й.П. е осъществил и тези престъпления, поради което разглежданата присъда на ВОС следва да бъде отменена в съответните части и подсъдимият да бъде признат за виновен с произтичащите от това последици за наказателната и гражданската му отговорност. Съображенията ми затова са следните:

        

         С присъдата от 14.03.2002г. състав на ВОС е приел, че подс. П. е невинен и на основание чл. 302 от НПК /отм./ го оправдал по п. 5 и 6 от обвинителния акт, а именно затова:

         п. 5 – през нощта на 25/26.07.2000г. в с. Куманово, обл. Варненска, след предварителен сговор със З. З. /починал на 01.02.2001г./, да е отнел от владението на германските граждани С. К., А.-М.К. и Я. М., движими вещи – л.а. “Ауди А 4” с рег. № VHSK 149, видеокамера “Сони”, фотоапарат “Канон”, компактдисково устройство за л.а. марка “Блаупункт”, поставка за компактдискове, 5 бр. компактдискове, сак с дрехи, установени по вид и количество и 500 германски марки, всичко на обща стойност 29 653, 65лв., собственост на С. К. и А.-М.К., с намерение противозаконно да ги присвои, да е употребил за това сила и заплашване и грабежът да е придружен с убийството на К., К. и М., да е в особено големи размери и дейците да са били въоръжени – престъпление по чл. 199 ал. 2 т. 2 предл. 1, т. 3 и ал. 1 т. 2 от НК;

         п. 6 – на 26.07.2000г. в района на язовира на с. Плачи дол, Добричка област, в съучастие като съизвършител със З. З. /починал на 01.02.2001г./, да е запалил имущество със значителна стойност – л.а. “Ауди А 4” с рег. № VHSK 149, на стойност 27 972 лв., собственост на С. К. и А.-М.К. – престъпление по чл. 330 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.

 

         В хода на производството по ВНОХД № 212/02г. на ВАпС с присъда от 31.01.2003г. подс. П. бил счетен за виновен и по двете обвинения като за престъплението по чл. 199 ал. 2 т. 2 предл. 1, т. 3 и ал. 1 т. 2 от НК му било наложено наказание доживотен затвор без замяна, а по чл. 330 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК – лишаване от свобода за срок от пет години. След отмяна и изменение в други части на присъдата, по чл. 23 от НК на подс. П. било наложено най-тежкото от определените наказания – “доживотен затвор без замяна”. Частично били уважени предявените от наследниците на пострадалите К. и М. граждански искове за обезщетение за причинени с деянието неимуществени вреди ведно с дължимата законна лихва.

 

         С Решение № 523/26.07.2004г. състав на ВКС на РБ, ІІ н. о., произнесената от ВАпС съд присъда била оставена в сила.

 

         Наказанието “доживотен затвор без замяна”, наложено на подс. П. било приведено в изпълнение. В хода на изтърпяването му с жалба от 12.06.2004г. подсъдимият сезирал Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ с множество оплаквания относно нарушения на правата му по Европейската Конвенция за правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/, допуснати при осъждането и в хода на понасяне на наказанието му. С Решение в сила от 24.04.2012г. ЕСПЧ установил нарушения по чл. 3 и чл. 6 от ЕКПЧОС, имащи съществено значение за делото.

 

След иницииране на производство по чл. 422 ал. 1 т. 4 от НПК от Главния прокурор с Решение № 121 от 04.09.2013г. на ВКС на Република България, І н.о., по реда на възобновяване на наказателните дела, присъдата по ВНОХД № 212/02г. на ВАпС била отменена, включително и за деянията “на 25/26 юли 2000г. и палежа по чл. 330 НК – на 26 юли 2000г.”. Делото било върнато за ново разглеждане във въззивната инстанция и става повод за настоящата проверка по ВНОХД № 272/13г. на ВАпС по присъдата на ВОС от 14.03.2002г. по НОХД № 1884/01г.

 

         Доколкото разглежданата присъда в п. 5 и 6 е оправдателна, въззивната проверка следва да протече по съображенията, изложени в протеста на Окръжния прокурор, жалбата на повереника на наследниците на пострадалите К. и М., при отчитане на Решението от 24.04.2012г. на ЕСПЧ и спазване указанията на ВКС в Решение № 121/04.09.13г.

 

         Не приемам становището на мнозинството на състава, че съобразяването с Решението на ЕСПЧ налага оценката на обясненията на подс. П. от 19.01.2001г. им като негодно доказателствено средство.

         Считам, че Решението на ЕСПЧ, станало повод за възобновяване на настоящото производство не би могло и не съдържа заключения относно действителната доказателствена стойност на депозираните от подс. П. на 19.01.01г. обяснения.

         В съответствие с принципа на субсидиарност ЕСПЧ не упражнява правомощия като “четвърта” инстанция и няма право да препотвърждава факти по делото, да подлага на поредна проверка твърденията за нарушения на националното законодателство (Bernard,§§37-41), нито да се произнася по допустимостта на доказателствата (Schenk, §§45-49).

Дори в случаите на кредитиране на незаконосъобразно събрани доказателства от националните съдилища, ЕСПЧ проверява и удостоверява – дали незаконосъобразността спрямо националните условия не съвпада с несправедливостта по самостоятелните норми на Конвенцията, и дали жалбоподателят е имал възможност да повдигне този проблем пред националните съдилища.

Въпросите по оценката на определен факт, произтичащи основно от твърденията за ненадежност на доказателствата, ЕСПЧ по правило предоставя в компетентността на националния съдия. В резултат на това много от жалбите с оплаквания по чл. 6 от Конвенцията за “ненадежни доказателства” са отказвани като налагащи произнасяне като “четвърта” инстанция.

Когато са налице сериозни съмнения в качеството на доказателствата, изготвени от обвинението по наказателни дела, ЕСПЧ съобразява процесуалните гаранции при събиране и проверка на тези доказателствата вместо да прави преоценка на самите доказателства /Cornelis v. The Netherlands/.

         В този смисъл са и съображенията на ЕСПЧ в Решението № по делото “Й.П. срещу България” от 24.04.2012г. – “Съдът, като не забравя субсидиарния характер на своята задача и императива да не поема ролята на юрисдикция от първа инстанция при установяване на фактите… отбелязва, че обстоятелствата, свързани с арестуването на жалбоподателя, не са били обект на независима и пълна преценка от вътрешните съдилища. … Доказателствата, с които разполага съдът не му дават възможност да определи извън всякакво разумно съмнение дали жалбоподателят е бил малтретиран по описания от него начин… Апелативният съд и Върховният касационен съд не са разгледали въпроса дали лицето е понесло полицейско насилие, за да бъде принудено да направи признания предишния ден… Съдът е на мнение, че поради този пропуск съдебните органи не са разсеяли сериозното съмнение, изразено от жалбоподателя относно валидността на неговите признания от 19.01.2001г. Така самото използване на въпросните показания като доказателство за виновността на жалбоподателя е нарушило справедливостта на водения срещу него наказателен процес. Следователно налице е нарушение на член 6 пар. 1 по тази точка на обвинението.”.

         С оглед на изложеното считам, че при съобразяване и с указанията, дадени от ВКС в Решение № 121 от 04.09.2013г. – “за необходимост от нова оценка на доказателствата за част от инкриминираната дейност…”, от значение за правилното решаване на делото е задълбоченото изследване на:

 - обстоятелствата по задържане на подс. П.,

 - твърденията, че спрямо него е оказано полицейско насилие с оглед изтръгване на самопризнания,

 - физическото и психическото му състояние по време на процесуално-следствените действия след задържането му.

 

І. Изложеното налага на първо място да бъдат конкретизирани доказателствата, свързани с тези елементи от хронологията на събитията и тяхното отражение върху създадените в хода на процеса доказателствени средства.

         Значими са следните фактически положения:

 

         При престрелката на 16.01.2001г. бил тежко ранен полицай Ф. и пострадал полицейският служител – свид. И.И.. Незабавно била уточнена самоличността на З. З., след което и на подс. П.. Последвало обявяването им на издирване ведно с информация, че извършителите са въоръжени. Били предприети редица действия по установяването им на известните адреси и чрез контакти с близките и познатите им.

Двамата извършители били простреляни със стоп патроните на свид. И. и И., но това не им попречило сами и с помощта на свои близки да предприемат действия по укриване на оръжията, вещи от престъпленията, снабдяване с храна и лекарства.

При поредния курс по пренасяне на оръжие и вещи, подс. П. се върнал в района на с. Горен Чифлик, където се разделил със свид. Ж. и се насочил към м-ст “Дуанка”. Там била постройката, в която със З. оставили част от вещите от престъпленията и планирали да се укрият. Заровили оръжията в ров на около 500 м от с. Горен Чифлик. По-късно решили, че могат да бъдат заловени и затова напуснали постройката, З. останал в гората, а подс. П. се насочил към селото. Потърсил помощ в дома на собственика на постройката – свид. С.Ч./л. 64 , т. 12 от сл.д./, ползвал телефона с цел да помоли свид. Ж. да ги прибере обратно, но не успял да я намери. Тъй като видял масираното полицейско присъствие, помолил сина на свид. С. Ч. – свид. Ч. Ч. /л. 62, т. 12/ да го откара до близка жп гара. Подс. П. останал с впечатление, че З. е заловен в района на хижата, което споделил със свид. В.А..

Видно от доказателствата по делото – протокол за претърсване и изземване, на 16.01.2001г. от 22.30ч. до 23.30ч. дървената едноетажна постройка „пчелин” действително била обект на претърсване. Намерени били документи на З., вещи от извършените престъпления, в това число компактдисково устройство за л.а, поставка и дискове – отнети при деянието в с. Куманово, вещи от престъплението, извършено на 18.12.2000г. /п. 8 от присъдата, влязла в сила в тази част/, както и права лопата, донесена от П. и ползвана при заравяне на оръжието.

По същото време, преди полунощ, подс. П. се качил във влак за гр. Стара Загора. На 17.01.01г. бил в този град докато разбрал, че спрямо него се провежда мащабна акция по задържане. Насочил се към хижа “Бачо Киро” близо до Дряновския манастир, където потърсил помощ от свид. К. И.. След това подс. П. се отправил към необитаемите през този период на годината бунгала в къмпинг „Стринава”, разбил вратата на едно от тях и се укрил вътре.

         На 18.01. в 01.30ч. служители на РДВР Габрово блокирали района на бунгалата. С оглед информацията, че заподозреният е въоръжен и с цел неутрализиране на опитите му да се изскубне и побегне, за задържането му били използвани бойно приложни техники – „ключови техники за блокиране на китката, лакетната и раменната става на двете ръце”, при което бил повален на земята и са му били поставени белезници на ръцете отзад. Бил конвоиран до РДВР Габрово.

         Задържаният бил прегледан в ЦСМП гр. Габрово от дежурния лекар д-р Г., след което отведен в полицията. По време на последващ обиск било установено, че по краката на П. има следи от прострелване.

Последвал втори преглед от дежурния лекар, която в 03.31ч. удостоверила, че задържаният има огнестрелна рана по ляво бедро и следи от сачми по дясното.

         В полицейското управление била съставена Заповед за задържане № 244/18.01.01г., били извършени два обиска на задържаното лице. След обяд на 18.01.01г. П. бил транспортиран със служебен автомобил на екипа от РДВР Варна, който бил изпратен за целта. На задържания били задавани въпроси относно местата, където би могъл да бъде установен З.. П. разбрал, че съучастникът му все още се издирва. Заедно с конвоиращите задържания П. ***  пътувал и свид. Б. Б.. По време на пътя П. разкрил отделни факти и за други извършени престъпления, в това число и за участието си в деянията в с. Куманово.

         След пристигането в гр. Варна на 18.01.01г. П. разговарял със свид. Б. и Началник Направление „Оперативно” при РДВР Варна – О. /неразпитван по делото/, след което бил настанен в помещение за задържани лица в сградата на РДВР Варна.

         На 19.01.01г. – упълномощил адв. Г. Б. като свой защитник. Било изготвено постановление за привличане към наказателна отговорност по чл. 116 ал. 2 пр. 4 вр. ал. 1 т. 4 пр. 3 т. 6 пр. 1 вр. чл. 18 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, което било предявено на обв. П. и защитника му. В 14.30ч. започнало производството по ЧНД № 144/01г. на ВОС, по което съдът в публично съдебно заседание изслушал искането на прокурора за определяне на мярка за неотклонение, становищата на защитника и на обвиняемия и след обсъждане на повдигнатото обвинение, обстоятелството, че един от извършителите не е заловен, данните за действията по укриване на подс. П., и взел мярката “Задържане под стража”.

         В 15.15ч. дежурният съдия при ВОС разгледал искането на разследващите за провеждане на разпит на обвиняем пред съдия и го уважил с отбелязване, че ще бъде проведен в РДВР. Обвиняемият бил отведен там.

В 15.55 ч. започнал разпит на обв. П. в присъствие на съдия от ВОС и упълномощения защитник.

След приключване на разпита в 20.20ч. обв. П. прочел протокола, нанесъл множество поправки в съдържанието му, които приподписал с подписа си и след като се убедил, че напълно съответства на обясненията му – го подписал под всяка страница и в края. Протоколът бил подписан от съдията, адвокатът и следователят и подпечатан с печат на Окръжен съд гр. Варна.

         Обв. П. бил отведен в Ареста на ОСС гр. Варна, където дежурният лекар го прегледал и установил охлузвания и нараняване в лява бедрена област. Обв. П. не споделил оплаквания. По време на прегледа било измерено кръвно налягане 140/100, пулс 82 и чисто везикуларно дишане.

         На 20.01.01г. обв. П. бил конвоиран и участвал в две следствени действия за проверка на обясненията му от 19.01.01г. Първо, в 11ч., след извеждането му от ареста показал местата около с. Горен Чифлик където оставил торбите и впоследствие се разделили със З., както и къщата в селото, от където се обаждал по телефона. /т. 11, л. 26 от сл. д./. След това, в 14.30ч., отвел разследващия в района северно от паметника на българо-съветската дружба и в присъствието на други поемни лица показал мястото, където укривали оръжия – дупка с размери 20х60см с правоъгълна форма. /т. 11, л. 33 от сл.д./. Разследващият и поемните лица подписали документите без забележки и възражения. Изготвени били и фотоснимки.

         На 22.01.01г. преди обяд обв. П. бил отведен за освидетелстване в Съдебна медицина при Окръжна болница – Варна. При прегледа били установени травматични увреждания, описани в СМЕ за освидетелстване № 81/2001г., отразени и по СМЕ по ВНОХД № 272/13г. на ВАпС – “В дясната челна половина, над вътрешния полюс на дясна вежда, се установява оток и палпаторна болезненост на площ с диаметър около 3 см. В горния полюс на тази подутина личи хоризонтално разположено линейно ожулване с кафеникав цвят и дължина 15мм. Такова ожулване с дължина 12 мм личи в тилната област на главата, ориентирано в посока отпред назад. По предно-страничната лява гръдна половина на ниво 6-8 леви ребра, на площ с диаметър 6-7см, се установява синкаво насиняване и палпаторна болезненост, засилваща се при дишане. Двустранно в поясната мускулатура, повече вляво, е налице палпаторна болезненост засилваща се при дишане. По предната повърхност на дясна предмишница в средна трета се установяват едно под друго три насинявания със синкаво-жълтеникав цвят и диаметър по около 1 см, на разстояние едно от друго 1-1,5 см. Такива личат и по предната повърхност на лявата мишница в средна трета. По страничната повърхност на дясното бедро в горна-средна трета, на площ с диаметър около 20см, се установява множество рани с кръгловата форма, диаметър 2-4мм, неравни ръбове, леко зачервени. Описаните рани са разпределени в тази площ практически равномерно. По предно-странична повърхност на лявото бедро в горна трета се установява рана с овална форма, размери 20/35мм, ориентирана с големия размер хоризонтално. Раната е с неравни ръбове, които са зачервени, покрита е с надигната кафеникава коричка. По вътрешната повърхност на лявото бедро, на същото ниво, се установява рана с кръгловата форма диаметър 8 мм, покрита с кафеникава коричка. Ръбовете са неравни, леко зачервени. Не се установяват др. травматични увреждания…”. Всички увреждания в областта на лицето, окосмената част на главата, гръдния кош и горните крайници са резултат на действието на твърди, тъпи предмети, и биха могли да бъдат получени при удари с юмруци и други в областта на челото, окосмената част на главата, гръдния кош, стискане с ръце в областта на горните крайници, като отговарят да са били получени в едно време, вкл. във времето 18.01.01г. и са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Огнестрелните рани по двете бедра, причинени към 16.01.01г., са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

         На 22.01.01г. по посочените от подс. П. ориентири било установено скривалището на оръжията, ползвани от него и З. при извършване на престъпленията. Видно от протокола за оглед /л. 39, т. 11 от сл.д./ сред останалите вещи били намерена и черна чантичка за кръст с виолетова предна част с джобчета и ципове, в която били намерени патрони за автомат Калашников /АК/ и автоматичен пистолет Плетер /АПП/. В черна торба за смет в сак бил намерен и АК със сгъваем приклад с изтрити номера на капак, затвор и газова тръбичка, като вътре по механизмите се намерила смазка. При изследването в лабораторни условия по затворната рама с газово бутало на АК била установена и дактилоскопна следа, заснета и поставена по картон в т. 14, л. 46 от сл.д. При подлагане на изследване за идентичност се установило, че дактилоскопната следа е оставена от десен палец на подс. П.. Констатациите по изготвената експертна справка № 58/23.01.01г. били потвърдени по експертиза № 46/15.02.2001г., чието заключение е потвърдено при всички проведени в с.з. изслушвания на експертите. В съдебното следствие по ВНОХД № 272/13г. вещите лица посочиха, че не би могло да се установи кога е оставена следата, тъй като мястото на което е намерена не се влияе от температурата, достигана по време на стрелба.

         По заключение на извършена съдебно балистична експертиза № 122/14.02.2001г., редом с другите отговори, в т. 6 е констатирано и че:

При изследването на гилзите 9х18 и проектилите кал. 9 мм, иззети при огледите на местопроизшествията на 15.02.1999г. – в гр. Варна на ул. “Роза”, на 27.10.1999г. в гр. Варна, на паркинг до магазин “Пикадили”, убийството на трима германски граждани в частен дом в с. Куманово на 26.07.2000г., убийството на полицай и телесна повреда на друг полицай в гр. Варна на кръстовището на ул. “Дрин” и ул. “Христо Самсаров” на 16.01.01г. може да се направи категорично заключение, че са изстреляни от едно и също оръжие.

По гилзите от местопроизшествието в с. Куманово от 25/26.07.00г. са налице промени в следите, оставени от жилото на ударника – поради въздействие върху следообразуващата му повърхност или подмяна на жилото. Промяна в следата, оставена от жилото на ударника в следообразуващата й част и върху отражателя е констатирана по гилзите при огледа на 16.01.01г. Посочените промени не оказват влияние върху категоричния извод, че гилзите са изстреляни от едно и също оръжие.

В т. 7 вещите лица са установили, че гилзите /6 бр./ на местопроизшествието – убийство в частен дом в с. Куманово, са изстреляни от намерения на 22.01.01г. АК със заличени номера. Отразено е, че АК – 7, 62 мм е технически изправен и с него е стреляно, като след последната стрелба оръжието не е смазано.

        

Заключението на СБЕ № 309/11.06.2001г. уточнява, че гилзите и проектилите за пистолет, иззети при огледите на местопроизшествията на 15.02.1999г. – в гр. Варна на ул. “Роза”, на 27.10.1999г. в гр. Варна, на паркинг до магазин “Пикадили”, убийството на трима германски граждани в частен дом в с. Куманово на 26.07.2000г., убийството на полицай и телесна повреда на друг полицай в гр. Варна на кръстовището на ул. “Дрин” и ул. “Христо Самсаров” на 16.01.01г. и на самоубийството на З. З. на 01.02.01г. са изстреляни от едно и също оръжие от система “Макаров” – иззето от дясната ръка на З.. Тази експертиза обобщава и че АК, АПП и пистолетът “Макаров” са със заличени по механичен начин номера на голяма дълбочина и не е възможно да се проявят.

 

         На 20.01.01г. по предоставените от обв. П. данни бил установен свид. К.С. /т. 8, л. 52 и т. 12, л. 72 от сл.д., л. 37 от с.з. по НОХД № 1884/01г. на ВОС/. Свидетелят през м. 09.2000г. след разговор със З. купил гуми с джанти от отнетия л.а. “Ауди А4”, като отказал да купи предложения му компактдиск за л.а., който бил в л.а. - ползван от подс. П..

         Свид. П. П. /т. 12, л. 78 и л. 125-126 от сл.д./ познат на подс. П. и автомонтьор, докато оправял възникнала повреда по лекия му автомобил на 12.01.2001г. /четири дни преди последното престъпление/ имал възможност да види в багажника компактдисковото устройство за л.а. и провел разговор за него. Свидетелят видял, че компактдискът не е нов, а кабелите му стърчали отзад. Попитал подсъдимия дали си е взел касетофон, а той отговорил, че си е взел компактдиск, без да уточнява откъде.

 

         След надлежната процесуална проверка на твърденията на подс. П. в разпита му като обвиняем на 19.01.2001г. с постановление от 19.03.2001г. следователят по делото обединил материалите по водени сл. дела № 1043/2001г. за деянието на 16.01.1999г., № 1260/2000г. за деянието на ул. Роза от 15.02.1999г., № 1261/2000г. по деянието от 27.10.1999г. и № 6077/2000г. за извършеното в с. Куманово на 26.07.2000г. към воденото сл.д. № 1007/2001г. по обвинението за престъпление по чл. 116 от НК. С постановление от 22.03.2001г. към материалите били обединени и дознания № 3967/2000г. – за деянието на 18.12.2000г., и № 129/2001г. – за опита за кражба от златарски магазин.

 

         ІІ. Изложената поредица факти, извънпроцесуални и процесуални действия очертава стабилна основа за анализ на значимите положения:

 

         1. Обстоятелствата по задържане на подс. П..

В резултат на проведена проверка по жалба на подс. П. е била водена преписка № В-172/03г. по описа на Плевенската Военноокръжна прокуратура. В постановлението за отказ да се образува предварително производство от 12.05.2003г. са отразени действията по задържане на издирваното лице. Прието е, че на 18.01.2001г. спрямо него е била упражнена физическа сила, изразена в бойно-приложни ключови техники и поваляне на земята с цел поставяне на белезници отзад на гърба.

Данните на СМЕ от 22.01.2001г. и тези по последната СМЕ по ВНОХД № 272/14г. по описа на ВОС категорично сочат, че травматичните увреждания, различни от огнестрелните наранявания, могат да бъдат причинени във времето към 18.01.2001г.

В Решението на ЕСПЧ – т. 17, при интерпретиране проверката на Варненската ВОП, е отразено – “Самият жалбоподател е заявил, че полицаите, които са го арестували на 18 Януари 2001 г., са използвали физическа сила, за да го овладеят”.

Следователно не се установява противоречие, че при задържането на подс. П. в резултат на законосъобразно употребената на основание чл. 78 от ЗМВР /действащ от 19.12.1997г. до 01.05.2006г./ физическа сила са му били причинени известните увреждания. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба физическа сила и помощни средства се използват при изпълнение на служебните си функции само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин, при: 1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане; 2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган; 3. конвоиране на лице или при опит да избяга, да посегне на своя живот или на живота на други лица; и т.н.

При данните за въоръжен извършител на изключително тежко престъпление, който се укрива в затворено пространство с ограничени възможности за проникване, са били налице основания за употреба на сила без задължително предупреждение – по чл. 79 ал. 1 от същия ЗМВР – т.к. се е касаело за внезапно нападение.

Силата е била съобразена с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя – по ал. 2 на чл. 79.

Предвид степента на физическо засягане на издирваното и задържаното по този начин лице – са били причинени минимални травматични увреждания, съответни на действия за поваляне и притискане към земята, извиване на ръцете с цел поставяне на помощните средства. Съобразяването на констатираните от вещото лице травмирани зони по тялото на освидетелствания на 22.01.01г. обв. П. с действията по задържането – напълно потвърждава този механизъм за причиняването им.

         За степента на засягане на телесната неприкосновеност на задържания П. категорични изводи могат да бъдат направени с оглед констатациите при двата прегледа от дежурния лекар д-р Г. в ЦСМП Габрово и от приелия обв. П. *** дежурен лекар. На 19.01.2001г. преди да бъде настанен в килия, обв. П. е бил прегледан. Докторът е възприел гръдния кош на арестанта преслушвайки го, видял и състоянието на ръцете му – при измерване на кръвното налягане и пулса му. И пред двамата лекари самият задържан не е изразил никакви оплаквания.

         Изложеното позволява да се направи категоричен извод, че използваните за задържането на П. физическа сила и помощни средства са били съобразени със задължението на полицейските органи по възможност да пазят здравето и да вземат всички мерки за опазване живота на лицата, срещу които са насочени – съгласно чл. 79 ал. 3 от действащия тогава ЗМВР.

Считам, че използването на физическа сила и помощни средства е било преустановено незабавно след постигане целта на приложената мярка. В тази насока са и заключенията на назначените СМЕ, свързващи получаването на комплекса от телесни увреждания от тази група по едно и също време отнесено към 18.01.2001г.

В съответствие с практиката на ЕСПЧ, чл. 3 от ЕКПЧОС не изключва употребата на сила за целите на предприето задържане, но силата следва да е необходима и не прекомерна /Rehbock v. Slovenia, Spinov v. Ukraine и др./. При оценката на доказателствата за употребена сила ЕСПЧ прилага стандартите на доказване “извън основателно/разумно съмнение”, което може да следва от съвместното съществуване на достатъчно неоспорими, определени и съгласувани заключения или на сходни неопровергани презумпции /Yerokhina v. Ukraine/. Тежестта на доказване по делата с претендирано малтретиране по време на задържане налага ответната държава да представи правдоподобно обяснение как са причинени травмите по задържания и да докаже, че използването на сила не е било прекомерно, като в противен случай възниква обсъждане на нарушение по чл. 3 от Конвенцията /Rehbock v. Slovenia, Zeliof v. Greece, Lewandowski and Lewandowska v. Poland, Staszewska v. Poland, Mikiashvili v. Georgia/.

Определяйки дали е налице правдоподобно обяснение за употребата на сила и последвалите травми, следва да бъде отдадено внимание на адекватността на националното разследване, проведено по оплакванията за малтретиране. /Напр. в Решение от 16.10.2014г. по делото ZALEVSKIY v. UKRAINE, ЕСПЧ е приел, че няма нарушение на чл. 3 от Конвенцията при употреба на сила спрямо лице, което след конфликт с бившата си съпруга не допускало полицейските служители и притискало вратата на жилището си отвътре. При насилственото отваряне от полицията било отхвърлено и паднало назад като наранило на няколко места тялото си, по-късно се съпротивило на поставянето на белезници и при извиването на ръцете му зад гърба, дясната му ръка била счупена, а поставените все пак белезници довели до контузии на китките му. След първоначалните констатации на наблюдаващия прокурор, че травмите са от падането на лицето, било разпоредено по-задълбочено изследване и след констатациите на експерт медик бил постигнат същия извод. Въпреки твърдението на лицето, че не е оказало съпротива и че е било малтретирано, от материалите се установило, че решението за поставяне на белезници било оправдано от известното за предходните проявления на личността му и от обстоятелствата, а участието на двама други граждани в помощ на полицията било с оглед едрото телосложение на задържания. В заключение ЕСПЧ приема, че властите са предоставили достатъчно обяснение за травмите по жалбоподателя и са доказали, че използваната спрямо него сила не е прекомерна./

 

Изискваното правдиво и категорично обяснение на механизма на получаване на травматичните увреждания по подс. П. към настоящия момент по делото е налице.

Прострелванията в областта на краката са били получени в резултат от изстрелите на свид. И., поставен в условия на неизбежна отбрана с оглед противоправното нападение на подсъдимия при престрелката на 16.01.2001г. Тези травми, въпреки посочването им от подсъдимия пред ЕСПЧ като свързани с оплакванията за „малтретиране” по чл. 3 от ЕКПЧОС не могат да повлияят при изследване на въпроса – бил ли е и в каква степен обект на полицейско насилие подсъдимия към момента на последващото му задържането и по-късно.

Травмите от другата група са били в резултат на физическа сила употребена за задържането на П. - издирван за тежко престъпление, с данни, че е въоръжен, пребиваващ в тясно затворено пространство, без светлина на която да могат да се установят предприеманите от него действия. С оглед на изложеното силата е била крайно необходима. От вида и обема на установените на 22.01.01г. по подс. П. травматични увреждания, (при съпоставка например с тези в горепосоченото решение на ЕСПЧ – травми по цялото тяло, използване на сила от граждани, извън състава на полицията, счупена дясна ръка при поставяне на белезници, което не е довело до нарушение на правата на задържания), обективно и несъмнено се доказва и че силата не е била прекомерна. С оглед ситуацията, възможните проявления на лицето, което е следвало да бъде задържано и предвид служебните си правомощия, полицейските служители са били длъжни да предотвратят поредно незаконосъобразно и застрашаващо поведение от страна на подс. П.. С овладяване на лицето и поставяне на помощните средства, рискът е бил неутрализиран и употребата на сила е била прекратена.

Съществено е, че компетентните органи на власт са провели разследване, което, макар и с други аргументи, е довело до извод, че използваната при задържането на подс. П. сила не е надхвърляла законоустановените рамки. Допълнителната СМЕ в настоящия етап на производството, ведно с медицинската бележка от дежурния лекар на ареста на ОСС Варна, допринасят към получаването на необходимия категоричен отговор за характера и броя на травматичните увреждания, уточняват момента и изясняват механизма на получаването им.

 

           В този смисъл и намирам, че доказателствата по делото изясняват несъмнено поводът, времето и обема на контролираната сила, упражнена спрямо подсъдимия. Към момента на задържането с пряка цел предаването му на разследващите, е била употребена сила, но подс. П. не е бил подложен на физическо насилие, което да изпълва съдържанието на термина “малтретиране” и да е в степен да наруши правото по чл. 3 от ЕКПЧОС.

        

         2. Твърденията на подс. П., че спрямо него е оказано полицейско насилие с оглед изтръгване на самопризнания.

 

Налице са обяснения от подс. П. пред съдебните инстанции в посока, че е бил жертва на полицейско насилие с цел признаване на вина по престъпления, които не е извършил.

         При запознаване с материалите по делото се установяват изключително съществени противоречия в съобщените от подс. П. – време, място и автор на насилието – физическо и психическо, упражнено спрямо него. За постигане обективност на съпоставката в отделните изявления при запазване на смисловото им съдържание, посочвам цитатите изцяло.

 

         Пред първата съдебна инстанция той сочи :

“Понеже бях много изтощен съм задрямал и се събудих от нахлуване в бунгалото. Няколко човека ме натиснаха към земята и ми бяха нанесени удари с тъп предмет, в областта на главата при което тя явно се пукна на няколко места и започна да кърви. Тогава разбрах, че въпросните лица са полицаи. Закопчаха ми ръцете отзад и ме изнесоха на снега, където ме оставиха да лежа по очи. Кръвта продължи да се стича. Бяха ми нанесени удари с ритници, бях заплашван, че ще бъда убит и благодарение на мъж, който беше с костюм и шлифер, полицаите спряха по негова заповед след което с кола ме закараха в гр.Габрово. Там бях в стая с три клетки. Съблякоха ме гол при което установиха раните по краката, които бяха превързани, дадоха ми дрехите, които бяха мокри от снега, като не ми разрешиха да си сложа обувките. Тогава дойде същия господин с костюма и им каза: "какво искате, да направи плевмония ли, да го изтървем" след което излезе и обувките ми бяха дадени. В стаята останаха трима сержанти, които ми нанесоха побой след което бях накаран да стоя прав с глава опряна на стената, ръце заключени на гърба, крака широко разкрачени, на разстояние- метър от стената. Имаше реплики от рода, че съм имал късмет, че там е бил въпросният господин с костюма и че за мене живота е свършил. Впоследствие отново бях удрян от въпросните трима сержанти. На другия ден, може би към 10.00-11.00 ч. ме закараха в една стая, където лицата бяха цивилни. Беше голяма стая с голяма маса, нещо като за конференции. Там ми се представи Б. Б. и ми каза: "ти знаеш ли какво си направил и за убийството на полицаите ще получиш Доживотен затвор". Разговора беше насочен по-нататък изцяло към това, как да бъде открит З. на което заявих, че нямам информация за него,  за местонахождението му.  След като ми каза, че ме чака Доживотен затвор, Б. Б. ме заплаши, че вънка чакали 50-60 полицаи от Варна, които изгаряли от нетърпение да се саморазправят с мен.  същият ден следобяд ме качиха в джип в който бяха двама сержанти на задната седалка и аз между тях,  с ръце  заключени на гърба, гърди опряни в коленете и глава извита назад. На предната седалка бяха шофьора и Б. Б.. Пред джипа пътуваше друга кола, бяла на цвят, не знам кои хора са били в нея. Ескортира ни до гр.Варна. Докато пътувахме Б. Б. започна  да  ме  пита  за  ул."Роза",  "Пикадили"  и с.Куманово, каза, че на него и колегите му всичко им било ясно и започна да ми задава въпроси в които се съдържаха и самите отговори, като: "на тенекиджийта ли  дадохте  гумите  и  джантите,  защо  при  Куманово използвахте  стоп патрони,  какво  правеше  жената  в голямата  стая..".  При  моя  отказ  да  отговоря, сержантите до мен ми нанасяха удари в областта на тила  при  което  частично  се  замайвах.  По  тъмно пристигнахме в РДВР Варна. Първоначално ме вкараха в кабинет, който според мен се намира на първия етаж. Кабинета е с кожена врата отвън, вътре с голяма маса, бюро - перпендикулярно на масата и черен фотьойл. Вътре бяха Б. Б. и друг цивилен господин, който не ми се представи, изглеждаше малко по-възрастен, с по-дълга  коса и  врата му,  хлътнал,  следствие  на операция или нещо такова. После бях изкаран от стаята и закаран в кабинет на по-горен етаж, където имаше 5-6 сержанта.  Бяха ми взети отпечатъци, бях бит и заплашван след което ме свалиха отново в кабинета, където беше Б. Б., но същият отсъстваше, беше само въпросният господин, който държеше листи. Този господин започна да ме пита за ул."Роза", "Пикадили", Куманово и полицаите. Виждайки, че не мога да му дам информация, започна да ми споделя информация. Даде ми да прочета някакъв  протокол  в  който  подробно  се описваше,  как  две  лица  са  извършили  грабеж  на ул."Роза" и "Пикадили" след което влезе Б. Б., а господина с костюма, излезе. Б. Б. започна да им задава въпроси за същите - ул."Роза",  "Пикадили", Куманово и полицаите, и след като неполучи желаните отговори, бях закаран отново на по-горен етаж, мисля че на третия. В стаята имаше две успоредни бюра, метална каса и е в близост до тоалетните. Там бях бит от полицаите и не мога да определя, колко време стоях с лице опряно на стената, ръце заключени отзад и разкрачени крака на метър от стената. След всички тези действия ми стана ясно, че ако не правя това, което се иска от мен, физическия тормоз ще продължи. После отново ме свалиха в кабинета, където беше Б. Б. и ми каза, че няма смисъл да отричам, че всички престъпления са били извършени с едно и също оръжие. Това оръжие било пистолет "Макаров" и каза, че това е въпросният пистолет  с който е прострелян полицая, полицаите са изпълнявали служебните си задължения и доживотната ми присъда е била в "кърпа вързана", нямало смисъл да отричам за останалите престъпления, по-добре било да призная,  като по този начин ще облекча положението си и в по-късен етап ще може да ми  окаже  някаква  форма  на  помощ след  което  бях изкаран от кабинета и отново закаран на третия етаж, където стоях по гореописания начин, с глава опряна в стената. Това продължи докато ме свалиха и качиха в "Уазка" и докаран в Окръжен съд Варна.  Преди да започне делото ми за мярката при мен дойде адв.Галина Б., която ми заяви че е упълномощена и аз се подписах. Преди  идването на съдийката тя ми заяви, че трябва да потвърдя разговора си с Б. Б., като по  този  начин  щяло  да  има  смекчаващо  вината обстоятелство и ще можело да ми се окаже помощ, да не взема най-тежкото наказание след което ме обвиниха по чл.116 от НК за убийство на полицай на което отговорих, че не съм стрелял и не съм убивал. После отново ме върнаха в РДВР, качиха ме на третия етаж и ме охраняваха  двамата полицаи, които ме конвоираха от гр.Габрово.  Те заявиха,  че трябва да потвърдя казаното ако не съм искал всичко да се повтори. След известно време ме свалиха на първия етаж, в някакъв кабинет. Тогава за първи път видях следователя Георги М.,  съдийката,  която  наложи  задържането  ми  и адвокатката. Не ми беше разяснено, че трябва да давам обяснения само за задържането ми.”

 

         В жалбата си до ЕСПЧ – подс. П. представя следните факти – /цитат от превода на български език на Решението по дело “Й.П. срещу България”/:

“7. На 17 Януари 2001 г. регионалното полицейско управление на Габрово е информирано, че жалбоподателят вероятно се намира в околностите на Дряновския манастир. По време на полицейската операция за издирване и задържане на лицето група от деветнадесет полицаи започва обиск на къмпинг недалеч от този манастир. На 18 Януари 2001 г., в 3,30 ч. сутринта, жалбоподателят е открит и задържан в едно бунгало на къмпинга. Според доклада на регионалния директор на полицията в Габрово от 25 април 2001 г. по време на задържането му жалбоподателят не е оказал съпротива и не е бил въоръжен.

8. Лицето незабавно е отведено в регионалното управление на министерството на вътрешните работи в Габрово, където е прегледано от лекар. Той установява наличието на рани от огнестрелно оръжие по бедрата на жалбоподателя. По тялото на г-н П. не е имало други следи от физическо насилие.

9. На 18 Януари 2001 г. следобед жалбоподателят е предаден на дошлите от Варна полицаи с ръководител Б.Б., висш служител от националната полиция. Лицето е отведено под полицейски ескорт във Варна. Според жалбоподателя по време на целия преход Б.Б. му задавал въпроси относно няколко въоръжени грабежа, едно убийство и престрелката от 16 Януари 2001 г.; той е заподозрян в участие в тези престъпления; жалбоподателят запазил мълчание, но всеки път, когато отказвал да отговори, един от полицаите, който бил близо до него, му нанасял удар в тила.

10. Полицейският конвой пристига в регионалното управление на министерството на вътрешните работи във Варна на 18 Януари 2001 г. следобед. Според жалбоподателя още с пристигането си в полицейското управление са му нанесени множество удари от няколко полицаи, след което е отведен в стая на първия етаж, където Б.Б. и лицето Х.О., високопоставен служител на варненската полиция, му връчили лист, съдържащ вече написани показания, които трябвало да подпише; тъй като лицето отказало да направи това, Б.Б. повикал двама полицаи, които му поставили белезници на китките зад гърба и го принудили да застане с разтворени крака с лице към стената; под тежестта на тялото си той рухвал и щом паднел на пода, полицаите му нанасяли удари с крака и юмруци и го изправяли, за да го върнат отново в същата поза; искали са от него да признае, че е стрелял срещу полицаите на 16 Януари 2001 г. сутринта, че е извършил въоръжени грабежи и че е замесен в убийство. Жалбоподателят твърди, че са го третирали по същия начин в различни помещения на сградата, като това продължило до 14 часа на другия ден.

11. На 19 Януари 2001 г. следовател от следствената служба във Варна го обвинява в опит за убийство на трима полицаи: обвинен е, че е участвал в престрелката на 16 Януари 2001 г. На същия ден в 14,30 ч. жалбоподателят е изправен пред съдия от районния съд на Варна, който нарежда да му бъде наложено предварително задържане. Заседанието приключва в 14,45 ч. и жалбоподателят веднага е върнат в регионалното полицейско управление. Той твърди, че е бил малтретиран по същия начин, както предишния ден, и бит от полицаи, които се опитвали да изтръгнат от него признания.

12. На същия ден от 15,55 до 20,20 ч. жалбоподателят е разпитван от следователя в присъствието на съдия от районния съд на Варна и на своя адвокат. Около 22 ч. е отведен в следствения арест във Варна. Той твърди, че бил бит от надзирателите, преди да бъде затворен в килията си: получил е няколко юмручни удара и ритника в главата и гръдния кош и по-конкретно в областта на бъбреците…”….

В резултат на проведената пред ЕСПЧ процедура в Решението от 24.04.2012г. се приема:

“1. Относно твърденията за малтретиране, свързани с инцидентите от 18 и 19 Януари 2001 г.

а) Аргументи на страните

76. Жалбоподателят твърди, че е бит и ранен с куршум при арестуването му на 18 Януари 2001 г., че полицаите са го малтретирали на 18 и 19 Януари 2001 г., за да го принудят да направи признания, и че е получил много удари от страна на надзирателите на 19 Януари 2001 г. вечерта при пристигането му в следствения арест във Врана. Той посочва, че медицинският доклад от 22 Януари 2001 г. е установил наличие на множество рани и синини по тялото му, които, според лекаря, който го е прегледал, е възможно да са получени през първите два дни след арестуването му. Лицето счита, че използването на физическа сила и огнестрелно оръжие при арестуването му е било непропорционално, че полицаите, които са го малтретирали на 18 и 19 Януари 2001 г., са имали за цел да изтръгнат от него признания и че е бил подложен на грубо предумишлено отношение от страна на надзирателите на 19 Януари 2001 г. вечерта.

 

         Пред настоящата инстанция в п. І, т. 1), от “Нови искания” от 10.02.2014г. подс. П. сочи – “Това, че от 17.01.2001г. до 21, 40ч. на 19.01.2001г. със страх за живота си, при системен побой, изтезания и мъчения от служители на МВР и ОСС-Варна ми бяха вменени показания от Б. Б. и Х. О. уличаващи в извършване на престъпления, които препредадох пред съдия. Поставени пред свършен факт адв. Симеонов, адв. Д. и адв. Г.. ми казаха, че единствената форма на защита е “смекчаващи вината обстоятелства”, като потвърждавам част от показанията. Бях изключително млад и наивен, правно неграмотен и се съгласих…”.

 

         В с.з. от 12.09.2014г. пред ВАпС подс. П. сочи, че първият човек, който го е ударил е бил свид. Б., че по пътя до гр. Варна конвоиращите го са го удряли в раните по краката, че до 15.55ч. е бил оставен без вода, храна и тоалетна, обяснява ожулването на главата си като резултат от протриване до кръв на челото от свличането му на земята.

 

         При изследване на отделните твърдения неминуемо се установяват различия, визуализирани в съответните части при излагане на цитатите.

И така – от твърденията за започнало физическо насилие спрямо него от момента на задържането и продължило десетки часове, оказвано от повече от десет полицейски служители, от Габрово до Варна и в интервала между двете съдебни производства на 19.01.2001г. – производство по мярка за неотклонение и производство по излагане на обяснения на обвиняем пред съдия, в последните си обяснения пред ВАпС подс. П. твърди, че е бил бит за първи път от свид. Б. в РДВР Габрово.

От твърдението пред ВОС, че главата му е била пукната, изтекло значително количество кръв – преди първия преглед от д-р Г., през продължителното му принудително заемане на позата срещу стената с разтворени крака /позната като един от методите за задълбочен разпит в Северна Ирландия през периода 1971-75г., по Решение от 18.01.1978г. на ЕСПЧ по дело Ирландия срещу Обединеното кралство/, до обяснението, че челото му било протрито от суркане по стената.

         Промяната в обясненията на подсъдимия относно обема и авторите на насилието, упражнено спрямо него, е напълно съзнателна. Тя произтича от етапа на производството, от интензитета и стратегията на упражняваната от подс. П. лична защита.

Именно поради това пред ЕСПЧ е съобщено само за втория преглед на д-р Г.; неправилно е интерпретирано заключението на СМЕ от 22.01.01г. – която категорично не отнася травмите към двата дни следващи задържането му на 18.01.01г.; добавени са два съществени /с оглед трайната практика на ЕСПЧ по други дела/ елемента - че насилието в полицията в гр. Варна е било придружено с представянето за подпис на предварително написани показания, както и че след произнасянето по мярката за неотклонение малтретирането и боя спрямо него продължили с цел изтръгване на признания. Видно е и, че пред ЕСПЧ в аргументите на подс. П. като страна е посочено, че при задържането му спрямо него е било употребено и огнестрелно оръжие – . Жалбоподателят твърди, че е бит и ранен с куршум при арестуването му на 18 Януари 2001 г.” /Решение от 24.04.12г./. Сам подс. П. посочи, че пред ЕСПЧ е проявил хитрост с оглед линията на защита, която имал.

         Вътрешната противоречивост, доразвиване и обогатяване на твърденията за понесено насилие след фактическото му задържане от полицията на РДВР Габрово разколебават достоверността им. Не споделям приетото от мнозинството, че обясненията на подс. П. че при транспортирането му до гр. Варна и после – в сградата на РДВР Варна, е бил подложен на полицейско насилие са логични и правдоподобни. Напротив, при съпоставка с останалите доказателства – обясненията на подс. П. в тази част остават изолирани, тъй като:

         -Обективно по подсъдимия не са установени пукната глава, следи от побой – от повече от десет лица, продължил във времето от около 20 часа. Налице са констатациите на трима лекари. Последният от тях - специализиран в областта на съдебната медицина, и в условията на съответния кабинет в болнично заведение, прецизно /до милиметри/ е посочил – оток в дясната челна половина, над вътрешния полюс на дясна вежда около 3 см с линейно ожулване с кафеникав цвят и дължина 15мм, друго ожулване с дължина 12 мм в тилната област на главата, насиняване на ниво 6-8 леви ребра, на площ с диаметър 6-7см, болезненост двустранно в поясната мускулатура, повече вляво, по предната повърхност на дясна предмишница в средна трета - три насинявания със синкаво-жълтеникав цвят и диаметър по около 1 см, на разстояние едно от друго 1-1,5 см, сходни и по предната повърхност на лявата мишница в средна трета.

-Травматичните увреждания като тежест, обем и разположение – напълно съответстват на употребена физическа сила по време на задържането и медицински обосновано датират към този момент. Категорично не са обективирани следи от ритници, не са налице увреждания в долната част на тялото – с изключение на раните от прострелване, не са установени травми, причинени извън общия времеви интервал – към 18.01.2001г. Именно поради това датиране – всичко описано от подсъдимия – отнесено към действия след задържането му на 18.01.2001г. няма обективна медицинска основа. Състоянието на челото – е ясно видимо по снимките в т. 15, изготвени по време на освидетелстването. Ожулването с дължина около 15 мм е линейно, а не от протриване/суркане по стена.

В съвкупността си уврежданията от тази група са обусловили лека телесна повреда и не са налагали каквото и да е медицинско лечение.

         -Пребиваването на подс. П. във връзка с производството по ЧНД № 144/01г. по описа на ВОС предпоставя и явното възприемане на физическото му състояние от неограничен кръг лица в условия на свързаната със съдебната сграда публичност. Производството е протекло в открито съдебно заседание, при спазване на процедурните гаранции, че обвиняемият, тогава, П. е пълноценен участник при разглеждане на искането за определяне на мярка да неотклонение. В залата поради естеството на производството са се намирали съставът на съда, съдебният секретар, прокурор, упълномощен защитник, а с оглед широкия обществен интерес присъствали независими представители на медии. Нито един от посочените не е констатирал какъвто и да е признак на понасяне на физически болки от страна на изправеното пред съда лице.

         -В условията на конвоиране на следващия ден – 20.01.2001г. са били извършени и две действия по разследването - следствени експерименти. И в двата са участвали поемни лица, по време на присъствието си в с. Горен Чифлик подсъдимият е бил видян и от семейството на свид. Слави и Ч. Ч.и. Направени са били фотоснимки. Свид. Костадин И. – поемно лице при следствения експеримент на 20.01.2001г. сочи, че в негово присъствие подсъдимият е показал мястото, където е било укрито оръжието. Никой от тези неутрални, необвързани пряко с разследването, лица не е възприел каквото и да е физическо затруднение или проблемно състояние на подсъдимия.

        

С оглед на изложеното и считам, че твърденията на подсъдимия, че след задържането му е бил подложен на малтретиране от страна на полиция и разследващи не съдържат достоверни факти и обстоятелства и не следва да бъдат кредитирани. По аргумент на по-силното основание – изцяло следва да бъде отхвърлена тезата, че подобни действия са били предприети с цел изтръгването на самопризнания.

 

3. Обсъждане на физическото и психическото състояние на обвиняемия П. по време на процесуално-следствените действия след вземането на мярка за неотклонение “Задържане под стража” по ЧНД № 144/2001г. на ВОС.

 

Предвид наведените от подс. П. аргументи, че е бил измъчван, изтезаван, принуждаван и че всичко, което е съобщил на разследващите, му е било внушено, ЕСПЧ и ВКС са счели, че до момента съдилищата не са разсеяли сериозното съмнение по тези оплаквания и е необходима нова оценка на доказателствата.

 

А. За да бъде формулиран обоснован от доказателствата по настоящото дело извод по депозираните от подс. П. оплаквания, на първо място следва да бъдат ясно очертани рамките, приети в практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6 от ЕКПЧОС при сходни факти:

Един от институтите, включени в доктрината за справедлив процес по чл. 6 пар. 1 от ЕКПЧОС по наказателни дела, е правото обвиненият “да запази мълчание и да не се уличи в извършването на престъпление”. Съответно е задължението на обвинението да не събира доказателства пряко волята на обвинения да не говори срещу себе си.

Обвинено лице, което е решило да запази мълчание, би могло да бъде мотивирано да изложи обяснения. В практиката на ЕСПЧ се приема, че средство за това може да бъде принуда - физическа (Jalloh v. Germany, §§103-123; Ashot Harutyunyan,§§58-66) или психологическа (Gafgen v. Germany, §§169-188).

         Но дори и принудата, респ. потискането на волята на обвиняемия, могат да бъдат счетени за допустими в зависимост от три основни критерия – 1. същност и степен на принудата, използвана за сдобиване с доказателства, 2. относителен превес на обществения интерес при разследването и наказването на съответното престъпление, 3. наличието на съществени процесуални гаранции, при които е събран доказателствения материал.

         По правило доказателства, събрани по този начин не следва да имат решаващо значение при обосноваването на осъдителна присъда /отнесено към теорията за “плодовете на отровното дърво”/, като ако са били постигнати чрез мъчение и изтезания – следва изобщо да не бъдат ценени като доказателства.

От друга страна, изключването на доказателствата, събрани пряко волята на обвинения, не винаги се изисква по силата на чл. 6 от ЕКПЧОС – когато принудата е била непряко свързана с обвинителните доказателства, по които е постановено осъждането. По този начин използването на веществени доказателства, разкрити от полицията с помощта на информация, придобита чрез заплахи за малтретиране не е в нарушение на чл. 6 пар. 1 от ЕКПЧОС, когато обвиненият с оглед стабилността на всички събрани доказателства срещу него е признал вината си в последвалия етап на процеса, и когато принудата е била използвана не за доказване на вината, а в интерес на жертвата (Gafgen v. Germany).

         Разясняването на правото да не се дават обяснения, респ. да се запази мълчание, като формално предупреждение е изискуемо преди първия разпит, когато съществува възможност разпитваното лице да стане заподозрян и когато разпитът се провежда в стресираща и застрашаваща ситуация и без защитник. С предоставянето на такава подходяща гаранция, последвалият отказ на обвинения от правото да запази мълчание е без значение (Aleksandr Zaichenko v. Russia, §§52-60). Не следва да се цени като доказателство самопризнание, направено по време на разпит при сплашващи обстоятелства веднага след арест или ако на обвинения е бил отказан достъп до адвокат, освен ако е било изразено разумно разбиране или обмислено старание при ползване на процесуалните права при излагането на самопризнанието (Zhelezov v. Russia, dec.; Latimer v. the United Kingdom).

 

Б. Съобразявайки рамките на изложеното, дължимият задълбочен анализ по документите на делото обосновава извод, че при извършваните процесуални действия на 19.01.2011г. на обв. П. са били предоставени необходимите гаранции за охраняване на правата му по НПК /действащ към онзи момент/, както и тези по чл. 6 от Конвенцията, в това число и правото да запази мълчание и да не се самоинкриминира:

Преди повдигане на обвинение за престъпление по чл. 116 ал. 2 от НК, същият е упълномощил защитник, който е участвал и във всички по-нататък проведени действия.

След публичното съдебно заседание по ЧНД № 144/01г. на ВОС, следователят е завел в съда искането за провеждане на разпит на обвиняем пред съдия. Дежурният съдия го е разгледал и уважил. След необходимото техническо време по организация, разпитът е започнал около 40 минути по-късно.

Видно от съдържанието на самия протокол, в началото на разпита, след снемане на данните за самоличността на обвиняемия, изрично са били разяснени правата по чл. 25, 44, 49, 51, 73, 87 /чиято ал. 3 сочи, че обвиняемият има право да откаже да дава обяснения/ от НПК /отм./. Самостоятелно е било подчертано значението на обясненията, които предстои да изложи с оглед разпоредбата на чл. 277 ал. 1 т. 3 от НПК /отм./ и е бил предупреден, че могат да бъдат използвани като доказателство пред съда.

На разпита са присъствали упълномощения защитник и съдия, гарантиращ законосъобразността на провежданото процесуално-следствено действие.

 

Дължимите гаранции, извлечени от практиката по приложение по чл. 6 пар. 1, пар. 3 – б. A, B, C, D, от ЕКПЧОС са били спазени. Налице е официално предупреждение за естеството на действието, изрично е посочено качеството, в което обв. П. предстои да бъде разпитан, разяснено е правото да не се дават обяснения. Присъствал е лично упълномощен адвокат, на когото към този момент обв. П. е поверил защитата си. Съдията от компетентния по подсъдност на повдигнатото обвинение съд е осъществил пряко функция по контрол на действията на органите на предварителното производство, следил е за спазване на процесуалния ред и осигуряването на възможност обвиняемия да упражни правата си, в това число физическата и психическата му пълноценност. В заключение е удостоверил правилността на действието и достоверността на записаното в протокола с поставянето на подпис и печат.

 

В. Изследването на съдържанието на протокола от 19.01.2001г. позволява да се направят категорични изводи за физическо и психическо състояние на обв. П..

Не се установява и следа от заявеното от него сломяване на духа му чрез физическо малтретиране, заплашване и престъпно внушаване да потвърди неизвършени от него деяния. Напротив:

1). Запитан дали се признава за виновен, обв. П. е заявил, че не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. В свободен разказ е изложил данни за местоживеенето си, познанството си със З., за образованието, автомобила, военното поделение, в което е служил, след което подробно обяснява за 11 престъпления, извършени с негово участие. Фактите са придружени с разкаяние и “безкрайно” съжаление за извършеното, разкриване на мотивите и съзнаване на отражението на извършеното от него спрямо родителите му.

2). След приключване на изложението и разпечатване на протокола обв. П. е нанесъл саморъчно шест поправки, които заверил с подписа си. Налице е изключителната прецизност при окончателното оформяне на протокола от страна на обвиняемия – задраскана излишна буква на стр. 2; задраскване на думи, чрез които се променя съдържанието на изявлението му – стр. 6, - досежно предложението към П. да пласира гумите, но не и да ги купи, както и за това че в Куманово двамата били с шапки, но не и с ръкавици; уточняване на мястото, където са го търсили родителите му – стр. 10.

3). Паралелно по време с провеждания разпит на 19.01.2001г., и с оглед получената от обв. П. информация относно опитът да извършат кражба вечерта на 15-16.01.2001г., следователят възложил на полицейски служители извършването на оглед на златарския магазин /п. 9 от присъдата, влязла в сила в тази част/. Видно от показанията на свид. Христови и Дерменджиев – те са научили за опита да се проникне в помещението от полицията на 19.01.2001г.

4). Сред описаните деяния обв. П. хронологично подрежда и грабеж на 1600 щ.д. и 100лв. от лице, изкупуващо компютри, за което предполагали, че няма да се оплаче. Съобщил е и че със своята част от тези пари си е купил колата “Фолксваген Пасат.”. Видно е, че не е постъпил заявителски материал за подобно престъпление. Никой освен един от извършителите му не би могъл да го посочи. Обективно не е било възможно някой да внуши на обв. П. да поеме вина за официално неизвестен акт. Свързването на този източник на средства със закупуването на колата на обвиняемия също няма как да бъде под давление на разследващите, защото те не са имали информация за двата факта – че има подобно престъпление, и че от него обвиняемият е придобил сума, достатъчна да си купи л.а.

5). Състоянието на обв. П. – спокоен, подробен и презицен в съобщаваните от него факти, се установява и чрез отделеното от него внимание на дребни и несъществени за разследването обстоятелства – напр. цвят и описание на носената от него чантичка за кръст – намерена дни по-късно, вида на носените от тях шапки, начина на изпробване на оръжията и т.н. Това категорично не съответства на поведение на лице, поставено в състояние на психическа принуда, а точно тези “интерпретирани по внушение факти” – са извън предмета на доказване, респ. изцяло не са необходими за удовлетворяване интересите на разследващите.

6). Излагайки спомените си за цялостната престъпна дейност, обв. П. е знаел, че съучастникът му се укрива и не е задържан. Старателно е разграничил всеки от епизодите, ползваните различни оръжия, описал е както свои, така и действия на З.. Съобщил е, че в с. Куманово З. е прострелял пострадалия М. с АК, а за себе си е разказал, че е ползвал пистолета Макаров, описал е как е бил снаряжен. Посочил, че именно той е произвел изстрели в главите на двамата пострадали, като за третия не се сещал /при пострадалия М. смъртоносната рана в главата е причинена от неблизък изстрел от подс. П./.

 

Тези фактически детайли, представят по недвусмислен начин, че формулирайки обясненията си обв. П. е бил воден от единствено от собствените си подбуди да признае извършените от него престъпления. Говорейки часове наред, следвайки поредността на престъпленията и осъзнавайки тежестта на последиците, обвиняемият е проявил неподправеното си дълбоко съжаление. Използваните изразни средства допълнително потвърждават автентичността и доброволността на обясненията.

Съобразно категоричните изводи за охраняване правата на обв. П. чрез предоставЯ.е на възможните законови гаранции, за пълноценността на физическото и психическото му състояние, то следва да се изключи съмнението за допуснато нарушение по чл. 6 от ЕКПЧОС, доколкото обясненията му са израз на собствено формирана воля. /подобен казус по дело KURALIĆ v. CROATIA на ЕСПЧ, по Решение на ВКС 69/28.04.2014г. на ВКС, І н.о. и др./.

 

         Г. Не следва да се пренебрегва и значението на поредицата от действия с участието на обв. П., които са били свързани с проверка на обясненията му. Доброволно посочил на разследващите споменатите от него места – в гр. Варна, с. Горен чифлик, които са били известни само нему. Поемното лице Костадин И. – разпитан и като свидетел в с.з. потвърдил, че в негово присъствие обв. П. показал мястото в района на Паметника на българо-съветската дружба, където укривали оръжие. Цялостната му позиция в първоначалния етап на разследването, включително и последващите му обяснения, приобщени  в хода на последното съдебно следствие и кредитирани от настоящата инстанция, е била в съответствие с посоката на признаване на вината по извършените престъпни деяния, съдействие на разследващите и подкрепа на обясненията с факти от обективната действителност.

 

         Проверката по опорните точки, значими за категоричното отхвърляне на съмненията за депозиране на обясненията на 19.01.2001г. в резултат на принуда, води като резултат до извод, че те съставляват процесуално годен източник на доказателства. Не са налице нарушения на процесуалните правила, които да опорочат формата и да дискредитират съдържанието им.

 

Признанието на обвиненото лице за конкретни факти може да бъде включено в доказателствената съвкупност и да послужи при решаване на делото без да има предварително установена доказателствена сила. Оттеглянето на самопризнанието в последващ етап на производството не влияе на валидността му, а изисква задълбочена проверка – по вътрешната им стабилност и връзка с останалите източници, за да се установи кои твърдения са достоверни. /Решение № 717/15.11.2007г. на ВКС, І н.о., Решение № 69/28.04.2014г. на ВКС, І н.о. и др./

 

ІІІ. В рамките на п. 5 и 6 от разглежданата присъда обсъждането на релевантните доказателства установява следното:

1. Веднага след установяване на тежкото престъпление в с. Куманово органите на разследването са събрали съществуващите материални следи чрез надлежно извършени процесуално-следствени действия. По време на огледа са били фиксирани броя, разположението на жертвите, били са открити попадения от рикошети, проектили, гилзи от две оръжия, иззети са трасологични и одорологични следи /видно и от видеозаписът, извършен паралелно със следственото действие/.

2. Заключенията по СМЕ установяват преките попадения по жертвите, спецификата на използваните боеприпаси, в това число стоп патрони, изстрели от упор в главите на тримата пострадали. Намерен бил опожареният лек автомобил без гуми и регистрационни табели, като са били предприети свързаните с това огледи и експертно изследване. Проведени са множество разпити на свидетели, във връзка с установяване на извършителите.

3. На 16.01.01г. при претърсването и изземването от постройката в м-ст Дуанка са били иззети вещи, сред които компактдисковото устройство, поставка и дискове, отнети от сем. К. по п. 5. Сред иззетите са били електронен бележник и част от телефоните, предмет на деянието по п. 8 – извършено на 18.12.2000г. Към този момент собствеността върху посочените вещи не е била известна на разследващите.

4. Издирван за участието си в престрелката с полицейските служители, към момента на задържането си подс. П., без съмнение воден от желание да смекчи отговорността си, съобщил на свид. Б. факти, свързани и с други престъпления.

Считам, за разлика от мнозинството на състава, че не са налице пречки показанията на този свидетел да бъдат ценени като източник на доказателства. От позицията си в йерархията на полицията и в рамките на служебните си правомощия свидетелят съпроводил подсъдимия от РДВР Габрово до РДВР гр. Варна. Възприел извънпроцесуалното му частично признание за съпричастност към няколко престъпни акта, в това число в с. Куманово. Доколкото тези първоначални твърдения на подс. П. са били подкрепени от заетата от него позиция при първия му разпит не се установява изолираност на свидетелските показания. Кредитираните от състава последващи обяснения на подс. П. в досъдебната фаза относно п. 3 и 4 от обвинението – също са във връзка със съобщеното от свид. Б..

По насоките от подс. П. е установен и свид. К.С., за когото той е съобщил на свид. Б.. Свид. С. е човекът, на когото са били продадени гумите от извършителите. Следователно съобщеното от подс. П. на свид. Б. е издържало проверката за достоверност в хода на разследването и събирането на относими доказателства.

Не се установява преднамереност, предубеденост у свидетеля Б. спрямо подсъдимия и конкретното наказателно производство. В показанията му е изразена рутина от позицията на професионална компетентност. Обясненията на подс. П., че свидетелят го е удрял, за да изтръгне самопризнания, че му е внушавал факти и предопределил позицията му по обвинението не издържат проверката чрез съпоставка с другите доказателствени средства – коментирана в настоящото мнение.

В този смисъл и при отчитане на практиката на ВКС – напр. Решение № 90/25.02.2010г. на ВКС, ІІІ н.о., Решение № 216/27.05.2011г. на ВКС, ІІ н.о., Решение № 507/22.11.2012г. на ВКС, ІІІ н.о., намирам, че показанията на свид. Б.Б., интерпретиращи извънпроцесуалното признание на подс. П. следва да бъдат кредитирани.

 

5. Преди повдигането на обвинение, подс. П. си е ангажирал защитник. По време на разпита си пред съдия сам е решил да изложи цялостната си престъпна дейност.

Изследването на фактите и обстоятелствата по пунктове 5 и 6 от присъдата по НОХД № 1884/2001г. на ВОС установява високата доказателствена стойност на обясненията на обв. П. от 19.01.2001г., приобщени на основание чл. 277 ал. 1 т. 3 от НПК /отм./ в с.з. на 06.03.2002г. по НОХД № 1884/01г. на ВОС. 

         Депозирани по силата на личното му решение, в отсъствие на физическо или психическо насилие, повлияло върху съдържанието им, тези обяснения са междинна точка в хода на разследването. Към формалната последователност и логическата издържаност на самопризнанията, се добавя обективната им връзка с останалите доказателства.

За случая в с. Куманово при първия си разпит /т. 16, л. 67-69/ обв. П. е обяснил следното /при отчитане на въведените от обв. П. саморъчни корекции/:

“Лятото на 2000 год. Видях, че германците са пристигнали на село - Куманово. Мисля, че са германци, защото бяха с едно Ауди 4 с немска регистрация. Предната година по същото време дойдоха в Куманово, те си бяха в къща, където отсядат. По принцип идваха двама- мъж и жена, тази година също предполагах, че са двама. Решихме сьс З. че имат пари за почивка и решихме да направим грабеж. Решихме да ги изчакаме да се върнат вечерта и като влязат да влезем и ние и да им направим грабеж. Взехме автомата и пистолета и с моята кола отидохме до Куманово, моята кола я оставихме извън селото посока гробищата и пеша отидохме натам, беше около 22 – 22.30 часа. вече се беше стъмнило. Ние наближихме, нямаше я колата, значи ги нямаше и хората, ние влязохме в двора от долната страна — там няма ограда и чакахме до старата къща в същия двор. Пристигна колата, слязоха трима човека — двама мъже, от които единия едър, и една жена. Колата я спряха пред самия вход на къщата, като преди това я вкараха там в двора. Когато влизаше последния - среден на ръст, ние го избутахме го и него навътре в коридора и затворихме вратата след нас. Понеже мислехме, че са немци и не знаехме езика, размахахме оръжието заплашително, калашника беше в Златко, а пистолета в мен. Първите четири патрона в пистолета бяха стоп-патрона, бяха ми ги дали отнякъде. Вътре светеше само в коридора където се намирахме. Двамата мъже се нахвърлиха срещу нас, за мен бяха пияни и започна ръкопашна схватка. Бяхме изблъскани към вратата, вратата се отваря навътре, нямаше начин за излизане. Златко произведе изстрел, не мога да се сетя дали единичен, бяхме паникьосани и двамата. Аз видях, че куршума пронизва средния на ръст мъж, жената също помагаше при схватката. Едрият мъж ме беше изхвърлил към вратата с удар с глава в корема. Пистолета със стоп-патрон в цев, имаше 1 стоп-патрон в цевта, 3 стоп-патрони в пълнителя и 4 бойни патрони в пълнителя. Гръмнах от упор в гърба едрия мъж, мисля, че два пъти, той беше с глава в корема ми и ме блъскаше отзад във вратата, тогава аз си изкривих ръката и гръмнах два пъти в гърба му със стоп-патрон. Мъжа отпусна хватката и падна на земята до другия мъж, който беше паднал до вратата. двамата бяха подпряни на земята. средния на ръст имаше доста огнестрелни рани от автомата по тялото. Тогава аз се уплаших, че извършваме убийство, жената се затича към стаята, с последния стоп-патрон аз я засяках и тя падна, беше в стаята – в голямата стая и беше тръгнала да бяга към балконската врата. Като видях окървавения, прострелян от Калашника мъж, разбрах, че ще ни обвинят в убийство, това ме принуди да използвам бойните патрони и да прострелям жената и едрия мъж в главата, за другия не се сещам, бяхме се паникьосали, от около 30 см ги прострелях в главата. В стаята на жената беше тъмно и не мога да кажа къде точно. В паниката си въобще не сме тарашили къщата за пари, в коридорчето имаше сак с дрехи и друг сак с камера, на масичката имаше някакви пари - немски марки и ключовете от колата и за входната врата. Понеже не бяхме планирали да убиваме хората, решихме да инсценираме, че са го направили автоапаши, това стана за 2 минути преди да излезем се спряхме и решихме да вземем колата и да а изхвърлим, не сме имали предвид да крадем колата, защото сме наясно че моделите след 1986 год имат чип, сателитно проследяване и ще я открият веднага, автомобила според мен беше 97-98 година модел. Вратите на стаите бяха отворени, но в другите стаи не сме влизали въобще, аз влязох в голямата стая 1 -2 крачки. Взехме сака с дрехи, марките от масата - бяха около 400-500 германски марки и сака с видеокамерата, предполагахме че може да има пари в сака, бяхме паникьосани и не смятахме да се задържаме да търсим пари и ключовете. Качихме се в колата, докато Златим, палеше аз отключих и отворих външната врата, потеглихме с колата към моята кола, спряхме там, качих се в нея и последвах аудито. Бяхме се разбрали да караме към Кранево, тръгнахме натам, пътьом заровихме оръжието в гората на Куманово. От там продължихме, някъде в Добричко, З. отби към някакъв язовир и там решихме да изгорим аудито, за няма влакна и косми наши в колата. Свалихме и 5-те гуми на аудито, пробихме резервоара с една отверка и я запалихме. Не знам защо взехме гумите, сложихме ги в моята кола. От отсрещната страна на язовира гореше огън, хора не съм виждал, разстоянието е поне 200 метра. Качихме се и се върнахме обратно във Варна, беше вече сутрин и ние веднага разглобихме гумите нa вулканизатор, джантите бяха оригинални от ауди, след това ги оставихме в моята маза гумите и джантите. След време гумите и джантите ги продадох на вулканизатор над кв.Чайка над бензиностанцията по посока Виница по пътя вляво, предлагаше ниско цена за гумите, тогава предложих да направим бартер - да взема четири Мишелинки и да му дам петте,  като ми извърши баланса безплатно, той се съгласи, аз му дадох само гумите, джантите му ги продадох за около 280 лв. От тези пари аз дадох на З., а гумите ги сложих му пасата. Гумите на аудито бяха 15-цопови. Аз преди това бях предложил на П. да           ги пласира гумите, той работи в автосервиз при Данчо – така се казва собственика, намира се до ресторант “Острава”, аз ги бях закарал при него и около 1 ден стояха при П..

Оръжията бяха останали в гората на Куманово, бяха заровени, след това ги взехме от там, променихме част от игпите и затворите, за да дават друг отпечатък на гилзите, аз зарових пистолета на същото място до паметника, където ги слагахме преди, а Златко взе nacaтa и отиде да зарови калашника, решихме, че автомата трябва да е извън града. Не знам къде е скрил Златко автомата и не съм го питал, защото знам че ако го поискам ще го донесе. Повече този автомат не се е появявал. Тогава вече бяхме купили другия автомат, защото е по-компактен и по-лек.

Дрехите изгоряха в колата, камерата продадохме чрез обява. Златко пусна обява във в. “Позвънете”, не знам как точно, той се занимаваше с това нещо. Марките ги разделихме.

Аз ходя редовно събота и неделя при майка ми и баща ми в Куманово, тяхната вила се намира на околовръстния път Аксаковска панорама. През лятото оставам да им помагам, това лято също беше така, те гледат животни.        В Куманово аз бях облечен с черни дънки и поло, обут – не се сещам, тогава и двамата бяхме с шапки.

След като мъжете бяха паднали в коридора, оставаше процеп на вратата, колкото да се проврем, защото тя се отваря навътре.”.

 

Независимо, че като цяло не кредитира обясненията на подс. П. в протокола от 19.01.2001г., ВОС е изградил фактическата обстановка по тази част на мотивите към присъдата придържайки се към тези първоначални обяснения. И това е така, защото в тях е налице подробен, последователен и свързващ обективните следи с действията на извършителите, разказ.

Предходният състав на ВАпС, кредитирайки обясненията от 19.01.2001г. и установил някои незначителни разминавания с други източници. От позицията на водения от П. и З. начин на живот, другите извършени престъпления, динамиката на действията в с. Куманово и изтеклият период от време от извършването до разказа за тях – появата на неточности е обяснима. Считам, че от такъв характер са обстоятелствата: в кого е попаднал третият изстрел със стоп-патрон, кой от двамата извършители и как са се разпоредили с отнетите гуми, джанти и фотоапарат/камера. По тези елементи на фактическата обстановка – съпоставката с категорични гласни и писмени доказателствени средства /СМЕ, свидетелски показания, протоколи за изземване, разписка и др./ налага частичното изключване на обясненото от обв. П. в първият му разпит.

 

6. След приобщаване на обясненията на подс. П. от 19.01.01г. по множество водени производства е настъпил обрат. Посочени от него и събрани от разследващите били несъмнени и неоспорими доказателства, чрез които било изяснено:

 -къде са и преди това са били скрити, използваните от подсъдимия и З. оръжия;

 -кой е човекът, който го е откарал до жп гара;

 -установени са били АК и АПП, ведно с боеприпаси за тях;

 -фиксирана била обемна следа от десен палец на подс. П. по газово бутало на АК;

 -намерена е описаната от обв. П. чанта за кръст – “на цвят черно и лилаво” ведно с патроните в нея;

 -какво е било предназначението на откритата в м-ст Дуанка права лопата;

 -от кои престъпления са вещите, иззети на 16.01.01г. от м-ст Дуанка.

А) По силата на депозираните обяснения и след тяхната проверка са били изискани и обединени наказателните производства по п. 1, 3, 4, 5, 8, установен бил опитът за проникване в магазина по п. 9 от присъдата, а воденото разследване срещу обв. К. и И. – свързвани до този момент с престъпленията по п. 3 /грабеж на ул. Роза/ и 4 /грабеж от паркинг на м-н Пикадили/ от присъдата – било прекратено.

Б) Били установени, по посочените от обв. П. в обясненията му, свид. К.С. и П. П. – и двамата даващи показания, свързани с вещите, предмет на грабежа от с. Куманово.

Свид. С. е купил гумите от З., донесени с л.а. на подс. П..

В л.а. на подс. П. не е намерен възприетия от свид. П. ползван компактдиск, за който подс. П. на 12.01.01г. му бил казал, че си го е купил.

В) Намерените в м-ст Дуанка компактидиск, поставка и дискове и иззетата от дома на свид. Р. П. – сестра на З. вещ – фотоапарат, били разпознати от наследницата на пострадалите К.. Телефоните, ел. бележник – част от отнетото по п. 8 – разпознати от собственика им.

Г) СБЕ установила заявеното от обв. П. променяне в механизмите на оръжията, заличаването на номерата им. Тези факти също са били неизвестни на разследващите преди експертизата и не е било възможно да бъдат “внушени”, “наведени” на обв. П.. Несъмнено била потвърдена идентичността на използваните от тях оръжия. Установяването на пистолета “Макаров” довело до допълнително изследване, което също потвърдило, че с това оръжие е стреляно при деянията по п. 3, 4, 5, 10 и е извършено самоубийството на З..

Д) Пострадалите са пристигнали на 22-23.07.2000г. - събота и неделя, дни за които обв. П. ***, помагал на родителите си и видял идването на “германците”.

Е) По тримата простреляни са установени общо три попадения със стоп патрони – два - отпред в гърдите и по задната повърхност на ляво рамо с проникване в лявата гръдна кухина на К. / “едрия мъж” описан от обв. П., по СМЕ с ръст 176см/ и един в гръдния кош на М. / “средния на ръст”, по СМЕ – 173см/. В обясненията от 19.01.2001г. обвиняемият описва също три изстрела със стоп-патрони.

Ж) Прострелването от З. на пострадалия М., съобщено от обв. П., се установява чрез заключението на СМЕ в частта за огнестрелно нараняване в областта на лицето, резултат от действието на проектил с приблизителен калибър 8 мм, при калибър на куршумите за АК – 7, 62 мм. /Пистолетът Макаров е снаряжен с патрони 9 мм, с какъвто е причинена смъртоносната рана в областта на главата на М. от подс. П./.

З) В главите и на тримата пострадали има “контролни изстрели”, от упор при К., произведени от извършителя П. с използваното от него оръжие пистолет “Макаров”, кал. 9 мм. Тези изстрели с оглед заключенията на СМЕ са пряката причина за настъпване на смъртта им. Чрез обясненията от 19.01.01г. за това, се установява характерната за личната му защита оневиняваща го логика – “Като видях окървавения, прострелян от Калашника мъж, разбрах, че ще ни обвинят в убийство, това ме принуди да използвам бойните патрони и да прострелям жената и едрия мъж в главата, за другия не се сещам, бяхме се паникьосали, от около 30 см ги прострелях в главата.”. Причинил смъртта на трима човека, тъй като бил принуден, с оглед евентуално бъдещо обвинение. Заключението на приетата по делото СППЕ за личността на подс. П., от позицията на професионалната компетентност подкрепя изложения извод, тъй като установява, че в поведението му доминира себеоневиняването. Подсъдимият не се притеснява от последиците на действията си, отличава се с емоционална студенина, примитивен егоизъм, удивително отсъствие на годност за емоционално вживяване в мъките, радостите и страданията на другите.

 

Всички изброени гласни и веществени доказателства, документи по разследването и експертни заключения са обвързани помежду си. Извън трите отчетени неточности /в кого е попаднал третия стоп-патрон, разпореждането с гумите и фотоапарата/, депозираните обяснения от обв. П. в разпита му от 19.01.2001г. издържат проверката за достоверност и не могат да бъдат изолирани, а следва да бъдат кредитирани. Налице е неделима съвкупност от доказателства събрани преди, чрез и след излагането на първоначалните обяснения на подс. П.. Посочената съвкупност от непротиворечиви и взаимносвързани доказателства по безспорен начин изяснява хронологията на събитията в дома на К. и относно опожаряването на л.а., авторството и механизма на извършването на двете престъпления.

7. Анализът на доказателствата налага да се разгледат и обясненията на подс. П., с които отрича участието си по тези пунктове. Установява се следното:

А) В публикациите на отразяващите случая в с. Куманово журналисти – видно от статиите, приобщени към доказателствения материал, били отразявани различни работни версии и предположения – прочит на съответните автори. Видно от тези източници, в публичното пространство не са били изнесени такива детайли, за каквито той съобщава в обясненията си. Статиите съдържат и факти, които не съответстват на действителните събития и не са били “преповторени” от обв. П. – например, че са почукали на вратата, че жената е била убита последна, не е посочено, че пораженията са от упор и т.н. Отделно от това не би могло да се знае кой с кое оръжие е стрелял, колко сака са взети, къде са били поставени ключовете за вратата и автомобила, къде в жилището е имало светлина, каква е причината да се отнеме автомобила, след което да бъде опожарен. Всички тези факти са съобщени от автора на престъплението, който е доброволно и последователно е изложил спомените си за случилото се, като обясненията – изопачаващи тази истина са изолирани и непълноценни.

Б) Твърденията на подс. П., че лично и чрез близките си е бил в контакт с поемните лица, присъствали по време на огледа в с. Куманово не могат да бъдат кредитирани. Още в следствената фаза, разпитани като свидетели поемните лица Д. и И. са категорични, че не са споделяли с никого, още по-малко с подс. П. за възприятията си.

Не е трудно да се прецени, че при извършването на огледа разследващите са събирали обективните следи от престъплението и дейците, обсъждали  са различни версии – видно и от видеозаписа, приложен към делото. Цялостната интерпретацията на находките е била възможна само след експертното им изследване и съпоставка с останалите доказателства.

И тук следва да се има предвид, че към този момент разследващите не са знаели какви са мотивите за подобно деяние, кои вещи липсват от дома, по каква причина има рикошети по стените и т.н. Не би могло да се кредитира твърдение, че поемните лица са имали повече информация за случилото се.

В) “Алибито”, предоставено на подс. П. от брат му свид. П. П., също не издържа проверка за достоверност. Показанията на този свидетел с основание не са били кредитирани от ВОС. В допълнение следва да се очертаят противоречията между твърденията на свид. Ж., че от години живеят заедно с подс. П. на семейни начала в кв. Аспарухово, нелогичността на 26.07.2000г. З. да се е обадил в 06ч., за да събуди подс. П. – с оглед възможността брат му - свид. П. да го стори, още повече, че и той е излязъл “в този ден” в 06, 45ч.

Г) Видно е, че според подс. П., за да изложи обясненията си от 19.01.01г. бил бит и малтретиран, внушено му било какво да казва. Тези обяснения считам за категорично недостоверни по изложените по-горе аргументи.

Допълнително подсъдимият прехвърля отговорност и върху упълномощения от него към момента адв. Б. – доколкото наложената му от нея теза била да се търси смекчаване на вината му. В присъствие на същия защитник са обясненията от 26.01.01г. и на 30.01.01г. обв. П. е заявил, че оттегля пълномощията си от нея.

В производството е встъпил адв. О.С. и той е участвал при разпитите от 20.02.01г., 20.04.2001г., 26.04.2001г. и на 12.09.2001г. Дадените тогава обяснения по подлежащите за изследване в настоящото производство пунктове сега също са отречени от подс. П..

В писменото си изложение до ВАпС – “Нови искания” от 10.02.2014г., подсъдимият многократно повтаря, че бил млад, наивен, правно неграмотен и се съгласил с линията на защита. В групата на защитниците, от които бил подведен подс. П. поставя и адв. Симеонов, адв. Д. и адв. Г... Следователно – и без да е бил бит и принуждаван от тях, подс. П. е посочвал твърдения, които сега отхвърля.

Дори вещите лица по дактилоскопната експертиза на АК и по СБЕ са оценявани като некомпетентни и назначени в нарушение на процесуалните правила.

Нарастваща е веригата от хора, обвинени от подс. П., че са допринесли за неправилния ход на производството и личното му участие в него.

         Д) Всички актуални изявления на подс. П. – и до момента на последното с.з., са в посока да отрече изцяло своята престъпна дейност и да оспори всички действия по разследването – в това число и своите фотоизображения по албума към следствения експеримент.

Пример за непрекъснатото доразвиване на защитната теза с набавяне на необходимите “доказателства” в нейна подкрепа е представянето в писмен вид пред ВАпС на “частични обяснения” ведно с фотоснимки на газово бутало на АК, които З. го накарал да направи и той след като ги предал на З. запазил лентата, от която сега ги изготвил.

 

Поради изложените съображения, нелогичността, нестабилността и крайната изолираност на обясненията му, свързани с отричане авторството по п. 5 и 6 от разглежданата присъда, имат за своя последица законосъобразното им изключване като източник на доказателства. Тези обяснения имат значение само като израз на личната му защита, без да бъдат тълкувани в негова вреда.

 

         8. Настоящото производство е специфично, доколкото се касае за отмяна и възобновяване в отделни пунктове на постановената от ВАпС присъда.

С влязъл в сила съдебен акт е било прието, че през периода 16.01.1999г. – 16.01.2001г. подс. П. и З. са придобили и държали огнестрелните оръжия, с които е извършено на 25/26.07.2000г. деянието по чл. 199 ал. 2 т. 2 предл. 1, т. 3 и ал. 1 т. 2 от НК в с. Куманово – п. 5 от подлежащите на проверка. Силата на пресъдено нещо налага да се приеме, че в периода на държане на оръжията АК и ПМ подс. П. ведно със З. са упражнявали трайна фактическа власт и необезпокоявано владение върху тях. Фактическата и правна връзка между оръжията – предмет на престъпление по п. 2, и средство на престъплението по п. 5 от разглежданата присъда, е неразривна.

Поради което е налице допълнително основание за признаване, че на 25/26.07.2000г. подс. П. и З. са държали същите оръжия при деянието спрямо пострадалите К. и М.. Самото използване на огнестрелните оръжия е доказано от редица други източници, подробно коментирани в настоящото становище.

От друга страна – приетото от мнозинството на състава, че подс. П. не следва да бъде признат за виновен по този пункт, фактически влияе върху неподлежаща на преразглеждане част от присъдата като променя времевите рамки на деянието по чл. 339 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.

 

         С оглед на всички изложени съображения считам, че подс. П. заедно с починалия З. са извършили деянията по п. 5 и 6 от присъдата на ВОС по начина, описан в обвинителния акт на Окръжната прокуратура. При изложеното изследване на спорните фактически положения и формиране на кредитираната доказателствена съвкупност, считам за законосъобразна правната квалификация на извършеното от подс. П.. Не са налице самостоятелни възражения относно правната оценка на действията по тези пунктове. Следва да се подчертае, че с оглед произнесената осъдителна присъда от настоящата инстанция по п. 3 и 4 от обвинението, се допълва необходимото съдържание за наличието на квалифициращия елемент по чл. 199 ал. 1 т. 2 от НК. Обективните признаци по чл. 199 ал. 2 т. 2 предл. 1 и т. 3 от НК, както и по чл. 330 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК са безспорно установени от събраните релевантни доказателства.

 

ІV. Съответно, намирам, че с оглед изключителната тежест на престъпния резултат по чл. 199 ал. 2 т. 2 предл. 1, т. 3 и ал. 1 т. 2 от НК и изключително високата степен на обществена опасност на личността на подсъдимия са налице материално-правните предпоставки по чл. 38 ал. 1 от НК. Съзвучието на принципите на индивидуализация и законоустановеност в случая би могло да бъде постигнато единствено чрез определянето на подс. П. на наказание доживотен затвор без замяна. Касае се за престъпен резултат, надхвърлящ многократно пределите на съставомерните признаци. Причинена е смъртта на трима човека, оказващи съпротива на намеренията на извършителите според силите и възможностите си. Многобройните изстрели и попадения в жертвите, с решаващата стрелба от подс. П. са напълно съзнавано средство за справяне с пречките към отнемане на материалните ценности, при ясно отчитане на смисъла и значението на извършваното. Деянието е най-тежко във веригата от престъпления, в които подс. П. е признат за виновен. Категорично е отразена обществената опасност на личността му – подсъдимият набелязва обектите на нападение, съставя план за действие, готов е да го изпълни, въвежда промени в движение, прострелва в главите пострадалите, за да е сигурен, че са мъртви, хладнокръвно прибира вещи и пари, по-късно участва в опожаряването на автомобила, за да бъдат унищожени попаднали в него веществени следи от извършителите. Рационалност, комбинативност, престъпни навици, безразличие към жертвите са сред отличителните черти на личността му. Видно е развитието на нагласите му - по характеристиката в справката от поделението, в което е служил, свързваща го с бой и убиване на кучета в района, през стрелбата по п. 3 и 4 от обвинението, до проявлението му в с. Куманово и следващите престъпни действия. Изследването на подсъдимия от специалистите по СППЕ, установява склонност към извършване на тежки престъпления срещу личността, липса на висши ценности и идеали, без да се притеснява от последиците на собственото си поведение при доминиращо себеоневиняване. За обществената опасност на подсъдимия недвусмислено сочи предприетото бягство от затвора и степента на осъществяването му. Поради изложените съображения считам, че единственото законосъобразно наказание е най-тежкото по специалната норма и съществуващо в НК.

За деянието по чл. 330 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК намирам, че целите по чл. 36 от НК биха се постигнали с определяне на наказание в размер над средния, в съответствие с наложеното по ВНОХД № 212/2002г. на ВАпС.

Безспорно при прилагане на правната техника по чл. 23 от НК, подлежащо на изпълнение наказание би следвало да бъде доживотен затвор без замяна.

V. С оглед пълнота по подлежащите на обсъждане въпроси, намирам, че осъждането в наказателната част налага да бъде ангажирана и гражданската отговорност на подс. П., за деянието, от което са последвали неимуществени вреди спрямо наследниците на пострадалите К. и М.. Поради обосноваността и доказаността на претенциите, считам, че се явява справедливо уважаването на предявените граждански искове изцяло.

                                               Съдия:

                                                         /Ангелина Лазарова/