Р Е Ш Е Н И Е

 

194

 

гр.Варна, 18.07.2017 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  осемнадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

            ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА ТОНЧЕВА

                                   СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

С участието на секретаря Соня Дичева

и в присъствието на прокурор Анна Помакова

изслуша докладваното от съдия Янков вчнд №272/2017г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

 

          Производството е по реда на чл.48 ЗЕЕЗА.

          С решение №155/06.07.2017г. по чнд №718/2017г. Варненски окръжен съд е допуснал изпълнението на Европейска заповед за арест  издадена на 07.04.2017г. от компетентните органи на съдебните власти на Унгария, за предаване на българския гражданин Н.И.Т. ЕГН ********** за провеждане на наказателно производство срещу него.

          Срещу така постановеното решение е постъпила жалба от адв.И.А. в качеството му на защитник на Т., в която се навежда довод за нарушение на закона. Отправя се към настоящата инстанция искане за отмяна на първоинстанционния съдебен  и уважаване на исканията на защитата по чл.40а ал.1 и 2 ЗЕЕЗА.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло.

          Представителят на Апелативна прокуратура намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

          Варненският апелативен съд след като извърши проверка правилността на атакуваното решение и като взе предвид подадената жалба, както и становищата на страните, констатира:

          Жалбата е неоснователна.

          В рамките на настоящото производство въззивният съд следва да извърши проверка спазени ли са законовите изисквания при постановяването на контролирания съдебен акт, и в частност – налице ли са условията за предаване на българския гражданин Н.Т. по чл.36 и 41 ЗЕЕЗА, и дали съществуват основания за отказ по чл.39 и 40 от същия закон.

          По отношение изискванията на чл.36 от Закона – унгарските съдебни власти са приели, че действията на Т. при доказуемост биха могли да се квалифицират като престъпления по §375 ал.1 и 2 на Наказателния кодекс на Унгария, чл.393 ал.2 от Наказателния кодекс и чл.394 ал.2 от същия кодекс. Предвиденото наказание за престъплението по чл.375 ал.2 от НК на Унгария е от една до пет години лишаване от свобода, а за останалите се предвиждат  наказания лишаване от свобода до три години и по-ниски. Същевременно според издаващата държава действията на Т. и неизвестният му съучастник биха се окачествили като престъпления, свързани с компютри, и мошеничество. Това са престъпления, включени в разпоредбите както на чл.2 т.2 от Рамково решение на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки (2002/584/ПВР), така и на чл.36 ал.3 Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, и на двете места – под т.11 и 20. Т.е. престъпления, за които по силата на посочените законови текстове не се изисква двойна наказуемост при предаване на лица, ако в издаващата държава те /престъпленията/ са наказуеми с лишаване от свобода за максимален срок не по-малко от три години. Както се спомена унгарските съдебни власти под условието на евентуалност са определили част от действията на Т. като запълващи състава на престъпление, визирано от тамошния наказателен закон в чл.375 ал.2 , който предвижда до пет години лишаване от свобода. Поради което и правилно първостепенният съд е отбелязал , че проверка за двойна наказуемост в случая е излишна. Въпреки това за пълнота на изложението следва да се отбележи, че деянията, за които е издадена заповедта за арест, биха съставлява евентуално и престъпление по законодателството на Република България, и по-точно – такова по чл.249 ал.1 и 3 НК, наказуеми с лишаване от свобода  до осем години. С оглед изложеното очевидно е, че условията на чл.36 от ЗЕЕЗА са налице.

          Гаранциите по чл.41 ал.3 от ЗЕЕЗА и чл.5 т.3 от Рамковото решение – те също са налице. В рамките на проведеното първоинстанционно производство по предаване на лицето унгарската държава писмено е поела ангажимента, че след като лицето бъде изслушано на нейна територия, ще бъде върнато в Република България за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода.

          Основания за отказ – такива не съществуват.Видно от доказателствата по делото не са налице нито абсолютните основания за отказ по чл.39 от ЗЕЕЗА /или което и да било от тях/ , нито факултативните по чл.40 ал.1 от ЗЕЕЗА.

          Липсват и предвидените от текста на чл.52 от ЗЕЕЗА хипотези за отлагане изпълнението или за условно изпълнение на заповедта.

          По отношение възражението на защитата, направено и в жалбата – чл.40а ЗЕЕЗА установява задължение за издаващата държава да предостави копие от задочно постановено съдебно решение при условие, че такова бъде поискано от предаваното лице. Т.е. този текст цели чрез предоставяне на информация да гарантира правото на защита на лицата, които не са участвали в провежданото срещу тях съдебно производство и са осъдени задочно. Поради което не е относим и не може да намери приложение в хипотезата, когато лицето се иска от издаващата държава да провеждане на наказателно преследване срещу него. Какъвто несъмнено е и настоящия случай.

          По останалите възражения на защитата, свързани с липсата на компетентност на органа  издал акта за задържане, следва  да се посочи, че ЕЗА е издадена от съдебен орган – Централен районен съд - Буда, който е извършил преценка на изискуемите предпоставки за издаването й. 

Предвид разпоредбата на чл.44 ал.7 изр.2 от ЗЕЕЗА следва да бъде потвърдена и взетата  по отношение на Т. мярка за неотклонение задържане под стража.

          Поради изложеното в крайна сметка следва да се заключи, че атакуваното решение се явява правилно и законосъобразно, постановено е съобразно изискванията на чл.44 от ЗЕЕЗА, и тъй като не са налице основания за неговото изменение или отмяна  , на основание  чл.48 ал.2 от ЗЕЕЗА Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №155/06.07.2017г. по чнд №718/2017г. Варненски окръжен съд.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател :                                   Членове :