Р    Е    Ш    Е   Н   И    Е

№  171/20.10.    Година 2015  Град Варна

 

Варненски апелативен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на втори октомври, две хиляди и петнадесета година в следния състав:

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

                             ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

                                                                                              РОСИЦА ТОНЧЕВА

СЕКРЕТАР: С.Д.

ПРОКУРОР: И. Тодоров

Като разгледа докладваното от съдия Тончева ВНОХД № 274 по описа на съда за 2015г., при произнасянето взе предвид следното:

            Въззивното производство относно правилността на Присъда №1/30.01.2015 година по НОХД №269/2013 година по описа на Окръжен съд – Добрич е второ по ред. Развива се след отменително решение №249/04.08.2015 година по н.д.№793/2015 година на ВКС, 3 н.о., съдържащо конкретни указания по приложението на закона.

Недоволни от първоинстанционната присъда на Окръжен съд – Добрич са останали адв.Д. и адв.В. – защитници на подс.И.П.. В жалба по чл.318 ал.6 от НПК развиват доводите си относно необснованост на съдебния акт. Оплакванията касаят основно аналитичната дейност на първоинстанционния съд, оценявана като противоречива. Така според защитниците, превратното тълкуване на доказателствата по делото е довело до неправилно приложение на материалния закон. Изводимо от съдържанието на въззивната жалба е и оплакването за липса на мотиви, доколкото възприетото от първоинстанционния съд е копие по същността на фактическото обвинение, въведено с обвинителния акт на ОП-Добрич. Извън горните аргументи стои в алтернатива твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание.

Пред настоящата инстанция се прилага допълнително писмено изложение от адв.П.В.. В същността си то кореспондира с опорните аргументи от допълнителното писмено изложение към въззивната жалба. Ново е виждането на защитника относно допуснатите съществени процесуални нарушения в досъдебното производство, касаещи разпитите на двама от свидетелите – С.С. и В.С..

С обжалваната присъда Окръжен съд – Добрич е признала подс.И.П. за виновен в извършването на престъпление по чл.302 т.1 вр. чл.301 ал.1 от НК, защото на 27.11.2012 година в гр.Добрич, в качеството си на длъжностно лице – полицейски орган – полицай в 1 РУП-Добрич, поискал и приел дар – 200 лева, които не му се следват, за да не извърши действие по служба – да състави акт за установяване на административно нарушение по чл.315 ал.1 пр.2 вр. чл.320 ал.1 от КЗ и по чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДП, извършени на 23.11.2012 година в гр.Добрич от Съби Руменов И..

Наложено е наказание в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода, изпълнимо при първоначален общ режим в ЗООТ, като подсъдимият е лишен от право да заема държавна длъжност, включително полицай за срок от три години и шест месеца. С присъдата е решен въпроса относно разноските по делото и веществените доказателства.

            В съдебното заседание на апелативния съд, жалбата по аргументи се поддържа от адв.В..

Пледоарията на въззивния прокурор е организирана около правилното приложение на материалния закон. В тази връзка публичният обвинител намира основание за изменение на първоинстанционната присъда, като подс.П. бъде оправдан за извършване на изпълнителното деяние „поискал дар“. Въпреки наличието на основание за прилагане на закон за същото наказуемо изпълнение, размерът на наказанието се счита за справедлив.

В последната си дума подс.П. заявява, че е невинен. Приема, че доказателствата по делото са категорични – на 23.11.2012 година като полицейски служител не е имал правомощие да състави акт за установяване на административно нарушение. Анализира доказателствата по делото, като отдава сериозно значение на показанията на св.Б. относно върнатите документи на л.а.“Сеат Ибиза“, считайки че установените факти в тази връзка потвърждават неговата теза. Подсъдимият се спира и на противоречието в показанията на свидетелите К. и Б. Обсъждайки установеното посредством проведения следствен експеримент и „недостатъците“ на СРС, заявява че е напълно невинен по повдигнатото му обвинение.

Настоящият състав на апелативния съд преценява въззивната  жалба за  частично основателна по следните съображения:

И.П. е предаден на съд по обвинение за извършен пасивен подкуп чл.302 т.1 вр. чл.301 от НК.

Първоинстанционният съд провел съдебно следствие, в което подложил на проверка събраните в досъдебното производство писмени и гласни доказателствени средства и доказателства, попълнил доказателствената съвкупност с нужните факти, позволили произнасянето на първоинстанционен съдебен акт. С допустими доказателствени способи накратко са установени следните релевантни факти:

Подс.И.П. е служител на МВР. Със Заповед №З-1809/03.05.2010 година на Директора на ОД на МВР-Добрич, същият е назначен на длъжност „Старши полицай /впа/“ в група „ООР“, Сектор „Охранителна полиция“ на 1 РПУ-Добрич.

На 23.11.2012 година в 20.00 часа започнала работната смяна на подсъдимия П. и св.С.. В този наряд подсъдимият бил водач на патрулния автомобил „Опел Астра” с ДК№Тх8239Тх.

По същото време св.С.И. поискал от своя роднина – св.Б. нейният л.а.“Сеат Ибиза“. С него пътувал до магазин, след което се  насочил обратно към дома на родителите си. По пътя свидетелят видял патрулния автомобил, управляван от подсъдимия.  След преустановяване на движението на двете МПС-та на ул.“Виолета“ в гр.Добрич, подс.П. и св.С. пристъпили към проверка на св.И.. По искане на подсъдимия водачът удостоверил самоличността си с личната карта, заявил че няма свидетелство за правоуправление. Предал личния си документ, малък отрязък на регистрационен талон и гаранционна карта за акумулатор на подс.П.. Последният попитал св.И. какво ще правят, като не пропуснал да отбележи че следва глоба и „отива на пробация“. Подсъдимият допълнил „Виж как ще ме задоволяваш…. Утре идваш зад пожарната, има един сервиз, монтьор, казваш му да ми звънне и аз ще дойда там“ /л.65 от НОХД №269/2013 година/. Свидетелят се притеснил, съзнавайки че няма пари. Във връзка с намерението си да работи в чужбина, логично изпитал притеснение от споменатите от подсъдимия наказания.

Действията по проверката били възприети от св.св.Р.И., С.И. и А.С..

Самата проверка приключила по обективна причина – разпореждане на дежурния служител в 1 РПУ-Добрич към подс.П. и св.С. във връзка с изпълнение на служебните им задължения.

Документите за л.а.“Сеат Ибиза“ се намирали в найлонов джоб. Подс.П. ги задържал, прибирайки ги в сенника на служебния автомобил.

В същата вечер св.И. съобщил на св.Б. за случая. Разказал на братовчедка си за проверката, как полицай го спрял и му взел документите, като ставало дума за някакви пари. Свидетелят обещал „да оправи работата и че ще ми донесе документите на колата, но до ден днешен документите на колата ги няма“ /протокол за разпит на св.Б., т.2, л.169 от д.пр., приобщен по реда на чл.281 от НПК/.

Извършената проверка на св.С.И. не била отразена в докладна записка. Изготвянето й било задължение на св.С. в качеството му на ръководител на наряда. Нито един от двамата полицейски служители не съобщил за проверката на ОДЧ – св.С.Д..

На следващия ден св.С.И. се срещнал със св.А.С.. В 15.09 часа се провел разговор между С.И. и подс.П., осъществен на телефона на св.С. с №0895001530. Повикването било прието от подсъдмия на неговия телефон с №0878918019. В продължение на 43 секунди подсъдимият напомнил на свидетеля, че ще пусне документите за нарушението. Уточнил, че би спрял ако получи л.а.“Сеат Ибиза“. Последвали две нови обаждания, от подс.П. до св.С. с времетраене съответно 32 секунди и 28 секунди. Подобни разговори са фиксирани и на 26.11.2012 година в 16.15ч и 18.32ч, продължили съответно 33 секунди и 184 секунди.

На 25.11.2012 година подсъдимият с л.а.“Нисан Микра“ отишъл пред дома на св.И.. Двамата провели разговор във връзка с документите за нарушението. Подсъдимият поискал 500лв, за да не предприеме действие във връзка с последното. Свидетелят заявил, че няма пари. Обещал да продаде коня на баща си и да плати, намалената в хода на разговора сума до 200 лева от подс.П.. С факта на плащането подсъдимият обвързал връщането на документите за л.а.“Сеат Ибиза“.

На 26.11.2012 година св.И. разбрал от разговор с познати, че проблем със същия полицейски служител имал св. Г.Х. /Г./.  В следобедните часове между двамата се състояла среща. Св.И. разказал за поисканата сума от 500 лева от полицейския служител П., намалена до 200 лева, за да не му съставя акт. Св.Христов имал сходен инцидент със същия полицейски служител. Близостта в случаите следва от идентични действия на подс.П. по отношение на зета на посочения свидетел. Воден от интереса да се сложи край на подобно поведение св.Христов отвел св.И. в 1 РПУ-Добрич, където двамата съобщили факти по случая. Св.Христов предоставил за нуждите на разследването четири банкноти от по петдесет лева, обработени с фосфорициращ прах. На следващия ден банкнотите били предадени на св.С.И..

На 27.11.2012 година подсъдимият участвал в наряд със св.С.С.. Водач на патрулния автомобил отново бил П.. Около 13.30 часа св.И. позвънил на подсъдимия от тел.№087898019 и му съобщил, че намерил парите. Подсъдимият определил мястото на срещата – в магазин за хранителни стоки на ул.“Гоце Делчев“№2, гр.Добрич.

На срещата св.И. пристигнал с оборудвана връхна дреха с микрофони.

След пристигането на патрулния автомобил, подсъдимият и св.И. влезли в магазина. Вътре продавала св.С.М.. Подсъдимият поискал кафе и торбичка. Св.М. включила машината за кафе и му подала бяла найлонова торбичка, непрозрачна с надпис в зелено и оранжево „My market“.

Присъствието на св.И. в магазина било забелязано от св.С.. Стоейки в помещението, вторият полицейски служител чул репликата на колегата си, свързана с описаната торбичка. Постепенно подсъдимият и св.И. преминали към вътрешната част на магазина. П. сгънал торбичката до получаването на правоъгълна форма с размери 11/15см. Св.И. казал „Бате И., 200лв имам, продадох коня на баща си“, подавайки белязаните банкноти. Подсъдимият отворил торбичката и наредил на свидетеля да ги пусне вътре. Той не докоснал физически парите. Държал въпросната торбичка с лявата си ръка. Казал на свидетеля, че документите на колата ще ги получи на същото място в 15.30 часа.

Веднага след излизането на св.И. от магазина, вътре влезли служители на Дирекция „Вътрешна сигурност“. В екипа работели св.Б. и св.К.. Св.Б. възприел движението на подсъдимия към дъното на магазина. Видял дясната му ръка. В лявата ръка на подсъдимия се намирало нещо бяло – торбичка, която той се опитвал да подпъхне между самия плот. Опитът бил неуспешен. Торбичката паднала на земята. Последвалата „странната“ реакция на св.М., направила впечатление на присъстващите. Въпреки сложната ситуация, свидетелката пожелала да изчисти със стирка пода на магазина, като доближила зоната на падналата торбичка. Действията й били преустановени чрез разпореждане от св.Б.

На 27.11.2012 година в 14.25 часа се провел оглед на местопроизшествие. Установена и фиксирана била сгънатата торбичка - на 10см от задния край на щанда на земята. При проведения динамичен оглед на вещественото доказателство паднали четири банкноти по петдесет лева с №№АЗ2512897, БЕ0323160, БА1770653 и БА1253623 /обект на специалното мероприятие/. При просветване с ултравиолетова лампа банкнотите и торбичката от страната на надписа реагирали. При извършеният просвет с ултравиолетовата лампа на ръцете на подсъдимия не се установило наличие на флуоресциращо вещество.

На 27.11.2012 година, в 16.50 часа започнал обиск на подсъдимия.  От него била иззета сумата от 2 304.40лв. В началото на работния си ден, подсъдимият декларирал че разполага с 9лв лични средства.

В досъдебното производство са приложени хронологични разпечатки за проведените телефонни разговори от 01.10.2012 година до 30.11.2012 година, касаещи телефоните на св.С. и подс.П.. Между двамата имало оживена комуникация, в която подс.П. демонстрира по-голяма активност. Същият 23 пъти търсил по телефона свидетеля, като два от разговорите са регистрирани на 26.11.2012 година.

Във връзка с приложеното СРС е изготвено съответно ВДС. Относно достоверността на последното първоинстанционният съд е назначил фоноскопна експертиза /л.344 и сл. от НОХД №269/. Вещите лица установили лошо качество на звукозаписа, което не позволило идентификация на гласове. Експертите обаче са категорични, че съдържанието на записа съответства на съдържанието на ВДС.

Така описаната в мотивите към присъдата фактическа обстановка е установена правилно и се подкрепя от съвкупния анализ на всички събрани доказателства.

Подсъдимият П. отрича авторството на деянието. С обясненията си изцяло  отхвърля обстоятелствата по фактическото обвинение.

Варненският апелативен съд извърши на основание чл.13, чл.14, чл.18 и чл.107 ал.3 от НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното производство, като във връзка с оплакванията на защитниците постави акцент върху тези, които уличават подсъдимия П. в извършване на инкриминираното деяние. 

Доказателствата по делото очертават няколко безспорни фактически положения. Те са свързани с длъжностното качество на подсъдимия и участието му в наряди на 23.11.2012 година и на 27.11.2012 година. Изяснени са подробно произтичащите от службата задължения на подс.П. /стр.4-9 от мотивите/. Доколкото фактическите изводи на окръжния съд в коментираната насока са логично единство с писмените доказателства по делото /заповед - т.2, л.82; длъжностна характеристика – т.2, л.83 и сл.; кадрова справка – т.2, л.86; ежедневна ведомост – т.2, л.104 и сл.; Инструкция – т.3, л.2; заповед – т.3, л.101 от д.пр./, въззивният съд споделя същите изцяло.

Във връзка с предмета на доказване по делото, съществено значение има Заповед на Директора на РДВР-Добрич /т.3, л.101 от д.пр./, с която се делегират правомощия по чл.189 от ЗДП на служителите със съответни категории от звената „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Добрич. Сред тях попадат подс.П. и св.С. /т.3, л.103 от д.пр./.

Горното изцяло има отношение към субекта на престъплението по чл.302 т.1 вр. чл.301 ал.1 от НК

Съществена във връзка с авторството на деянието е срещата между подс.П. и св.С.И. на 23.11.2012 година. Както правилно е установил първоинстанционния съд, тя е в рамките на работното време на подсъдимия и св.С.. В този наряд подсъдимият бил водач на патрулен автомобил, а св.С. – старши полицай. За предмета на доказване по чл.102 т.1 от НПК са ирелевантни фактите относно посоката на движение на л.а.“Сеат Ибиза“ и полицейския автомобил, заемането на установъчен пункт и наличното основание за извършване на проверката по чл.137 от Инструкцията за патрулно-постовата дейност на МВР. На тях е отдадено сериозно значение от защитниците на подсъдимия. Доколкото обаче същите нямат отношение към фактическия състав на престъплението, не се нуждаят нарочен анализ.

В мотивите към присъдата, първоинстанционният съд е приел за безспорна срещата между св.С.И. и подс.П. на 23.11.2012 година /стр.12 - 13 от мотивите/. Въззивната инстанция споделя фактическите изводи, т.к. същите намират опора в показанията на св.С.И. /л.65, л.67, л.70 от НОХД №269/, на св. Р.И. /л.70 от НОХД №269/, на св.С.И. /л.74 от НОХД №269 и прочетените по реда на чл.281 от НПК показания л.207, т.3 от д.пр./ и на св.А.С. /л.76 от НОХД №269/.

Няма съмнение относно повода за извършената проверка – фактът на управление на л.а.“Сеат Ибиза“ от св.С.И. /в тази насока са и показанията на св.Б. – л.204 от НОХД №269 , включително приобщените по чл.281 от НПК – т.2, л.168 от д.пр./. Следва да се има предвид, че самият водач е признал пред подс.П. и колегата му това обстоятелство. Така, заявеното в обясненията на подсъдимия незнание остава само защитна теза.

Факти за срещата между подс.П. и св.И.  на 23.11.2012 година се съдържат и в показанията на св.С. /л.83-85, л.247 от НОХД №269/.

Защитниците на подс.П. ангажират собствена версия относно надеждността на този свидетел, правейки изводи, дискредитиращи истинността на заявеното от него. Основание черпят от контролни факти, свързани с посоката на движение автомобилите и причината за проверка на л.а.“Сеат Ибиза“. Дали на 23.11.2012 година л.а.”Сеат Ибиза”  и полицейския „Опел Астра” са се движили един срещу друг или един зад друг, няма никакво значение относно факта на извършената проверка на св.С.И.. Именно последната попада в обхвата на чл.102 т.1 от НПК. Доколкото се касае за несъществен детайл от изложението на св.С. и то в проведената очна ставка с подсъдимия по време на съдебното следствие, коментираното от защитниците противоречие не би могло да има разколебаващо значение по отношение на доказателствената съвкупност, включително не се отразява на изводите на първоинстанционния съд. 

Доказателствата по делото са категорични, че именно подс.П. бил активният полицейски служител по време на проверката на св.И..  В тази насока са показанията от стадия на съдебното следствие на свидетелите С.И. и С.И.. След като на подсъдимия станало ясно, че л.а.“Сеат Ибиза се управлява от неправоспособен водач, той  попитал „Какво ще правим сега, Съби?“ /л.65 от НОХД №269/. После взел личната карта на С.И., малкия талон на автомобила и гаранционна карта за акумулатор.  Други документи не е имало, т.к. този л.а. преминал във владението на св.Б. без големия отрязък на регистрационния талон и без полица за застраховка „Гражданска отговорност“ /л.204 от НОХД №269/. Впрочем, до продажбата на автомобила на 11.12.2012 година документите не са били върнати, а самата сделка е извършена със съответните дубликати /показания на св.Рефет –л.102 от съдебния протокол, договор за покупко-продажба от 11.12.2012 година/. Няма съмнение по тези факти, което прави оплакването на защитниците неоснователно.

 За получените документи от подсъдимия на 23.11.2012 година сведения дава св.С. /л.83 от НОХД №269/. Свидетелят заявява пред окръжния съд, че взел от подс.П. документите за л.а.“Сеат Ибиза“. Огледал ги, след като отворил петата врата на служебния автомобил. Свидетелят каталогизира документите по идентичен начин с този на св.С.И. и св.Б.. Така не остава място за спор, че на 23.11.2012 година подс.П. получил от св.И. малък талон за „Сеат Ибиза“ и гаранционна карта за акумулатор. Документите се намирали в джоб, който бил поставен от подс.П. в сенника на служебния автомобил.

Не се спори от страните, относно настояването на подс.П. към  С.И. да приведе в работен режим двигателя на л.а.“Сеат“ /показания на св.св.С.И., В.С., С.И./. Подсъдимият също не отрича този факт. Твърдението на П. относно причината за разпореждането му са защитна теза. Доколкото чрез показанията на св.И. и св.С. се установява личен интерес на подсъдимия към л.а.”Сеат Ибиза”, привеждането на двигателя в работен режим по негово указание намира логичното си обяснение.

На 23.11.2012 година подс.П. заявил на св.С.И., че за управление без правоспособност и без застраховка „Гражданска отговорност“ наказанието е глоба или пробация. Не може да се оспори наличието на основание за санкциониране на св.С.И. за две административни нарушения – по чл.315 ал.1 т.1 от КЗ и по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП. Началото на административно-наказателното производство се поставя със съставянето на АУАН. Както е посочено от първоинстанционния съд и споделено от настоящия състав, подс.П. е имал задължението да състави акт за установяване на административно нарушение. Вярно е, че същото задължение е имал и св.С..Всеки един от двамата полицейски служители е можел да бъде актосъставител по см. на чл.37 от ЗАНН. Защо св.С. не е съставил акт? Отговорът следва от анализа на гласните доказателствени средства.  Според  показанията на св.С.И., Р.И., С.И. и В.С., на 23.11.2012 година подс.П. пръв установил факта на извършените административни нарушения. Той получил документите от св.С.И. и съответно имал задължението да състави АУАН. Вместо това, подсъдимият първо разяснил на нарушителя „строгостта на закона“. Използвайки притеснението му дал индикация, че нещо може да се направи. После, свързал „благосклонното си отношение“ с продажбата на колата и накрая недвусмислено заявил на И.: „Виж как ще ме задоволяваш? Утре идваш зад пожарната има един сервиз, монтьор, казваш да ми звънне и аз ще дойда там“ /показания на св.И. – л.65 от съдебния протокол/. Св.С. не може да бъде упрекван за действията на подсъдимия. Самият той е предприел действия във връзка със службата си, но те са били прекъснати от поведението на колегата му.

На следващия ден е установена поредица от събития, която потвърждава причината за действията на подс.П. от 23.11.2012 година и създава предпоставка за осъществяване на първото изпълнително деяние на пасивния подкуп.

Тогава е проведен разговор по телефона между подс.П. и св.С.. Подсъдимият съобщил на А.С. за проверката на С.И. и факта, че му иска пари. Последвалата среща между св.С. и св.И. е във връзка с посочения разговор, т.к. по делото няма доказателства двамата да имат лични отношения. Св.С. присъствал на разговор между С.И. и подсъдимия, осъществен чрез мобилния телефон на самия С.. Тогава подсъдимият питал св.И. „Какво ще правим с тебе, пускам документите на полицията….. Хубаво, виж намери.“  Показанията на св.С. в тази част кореспондират с приложените по делото разпечатки за телефонните разговори между него и подсъдимия. Те са многобройни, като обхващат период и преди инкриминирания. По този повод са депозираните обяснения от подсъдимия в стадия на съдебното следствие, според които отношенията му с А.С. касаят прехвърлянето на МПС. И в тази част обясненията на подсъдимия не са достоверни. Към доказателствената съвкупност първоинстанционният съд е приобщил показанията на св.С. от д.пр./т.2, л.94-95/. Чрез тях се установява, че подсъдимият търгува с коли. Св.С. лично му е доставил три автомобила. По отношение на този факт, показанията на свидетеля кореспондират с показанията на св.Аспарух Славов /л.101 от НОХД №269/, също продал кола на П. без документи.

На 25.11.2012 година, в автомобил на подсъдимия се състояла срещата му със св.И.. На тази дата П. е поискал подкуп. Подсъдимият напомнил на свидетеля, че трети ден минава и не може да държи документите за нарушенията, като в заключение поискал сумата от 200лв. Показанията на св.И. в коментираната част кореспондират с показанията на св.Г.Х.. По инициатива на последния е оплакването на св.И. в РДВР Добрич и започналата по този сигнал проверка от Дирекция „Вътрешна сигурност“. Въззивният съд не може да подмине логичния мотив за действията на св.Христов – член на неговото семейство страдал също от сходни действия на подс.П.. Много интересна реплика, даваща представа за личността на подсъдимия, се съдържа в показанията на св.Христов: „В махалата, ако питат кой е началника на полицията не знаят, обаче кой е И. знаят“ /л.197 от НОХД №269/.

С постановление от 26.11.2012 година /т.2, л.1/ прокурор от ОП-Добрич възобновил д.пр.№3/2011 година. На тази дата св.С.И. подписал декларация по чл.12 ал.2 от ЗСРС /т.2, л.12 от д.пр./. Защитниците атакуват законосъобразното получаване на съгласието на свидетеля. Според тях  И. е неграмотен, а в декларацията липсва отразяване за прочитане на съдържанието й. Въззивният съд не намира аргументи, които да дискредитират валидността на декларацията по чл.12 ал.2 от ЗСРС. От данните за самоличността на св.С.И. става ясно, че е завършил първи клас, т.е. знае да чете и пише. В потвърждение, лично той изписал с букви името си във въпросната декларация. Факт е, че една от буквите липсва. Доказаното авторство обаче е достатъчно да обоснове извод, че св.И. е бил запознат със съдържанието на декларацията. Следва да се отбележи, че незаконосъобразно би било всяко действие по разкриване пред свидетеля на оперативните способи и технически средства, които ще се прилагат при експлоатацията на СРС, доколкото същите представляват държавна тайна според Приложение №1 към ЗЗКИ. 

На 27.11.2012 година подс.П. осъществил второто изпълнително деяние на пасивния подкуп, приемайки сумата от 200лв. Първоинстанционният съд много подробно е коментирал в мотивите си доказателствата за авторството на деянието и неговата съставомерност /стр. 30-37 от мотивите/.

Във връзка с наведените доводи във въззивната жалба и допълнителните писмени изложения относно събитието от 27.11.2011 година, въззивният съд счита, че за отправна точка на доказателствения анализ следва да  послужат показанията на св.С.. За страните не е спорно, че този полицейски служител е работил в екип с подсъдимия на 27.11.2012 година. Разпределението е сходно с това от 23.11.2012 година - П. бил водач на патрулния автомобил, а св.С. старши полицай. По време на работната им смяна, двамата се озовали в магазин за хранителни стоки в гр.Добрич. Св.С. видял подс.П. да говори с лице в дъното на магазина. Чул колегата си да иска найлонова торбичка от св.М. /л.94 от НОХД №269/. Спор по последния факт няма.

Лицето, с което говорил подсъдимия е св.С.И.. Този факт се установява чрез показанията на последния, косвено от възприетото специално облекло във връзка с експлоатацията на СРС от св.Г.Х. /л.199 от НОХД №269/, чрез показанията на св.К. /л.256 –л.261 от НОХД №269/ и от протокол за ВДС. Към доказателствената съвкупност следва да се добавят веществените доказателства, установени при огледа на местопроизшествието – четири банкноти и една бяла, непрозрачна торбичка. Както правилно е приел първоинстанционния съд, св.Христов предоставил сумата от 200 лв за нуждите на разследването. Банкнотите били четири, с номинал от петдесет лева, копирани във връзка с идентификацията им /л.11, т.2 от д.пр./. Точно тези банкноти били предадени на св.И. от полицейски служител /л.72, л.198 от НОХД №269/. Няма съмнение, че същите банкноти са иззети от местопроизшествието /протокол за оглед и фотоалбум, т.2 от д.пр./. Посоченото изключва достоверността на заявеното от подсъдимия, че на процесната дата се срещнал с непознато лице. Лицето е С.И. и от него подсъдимият получил сумата от 200 лева, защото не му съставил акт за административни нарушения на 23.11.2012 година.

Защитниците на подсъдимия атакуват приложеното по делото  ВДС от гледна точка на заключението на фоноскопната експертиза. Този въпрос не е нов за процеса. Той е стоял на вниманието на първоинстанционния съд и мотивирано отречен като неоснователен. Във връзка с поддържаните и пред настоящата инстанция сходни аргументи, следва да се направи съпоставка между разрешението за СРС и получените при експлоатацията му резултати. Разрешението е дадено на 27.11.2012 година в 10.43ч. В рамките на експлоатацията на СРС, в 13.30ч св.С.И. се обадил на подсъдимия, като в разговора уточнили мястото на срещата.  Звукозаписът продължава от 13.38ч до 13.52ч. След като св.И. излиза от магазина, тогава се развиват действията на служителите от Дирекция „Вътрешна сигурност“. Отразеното във ВДС изцяло кореспондира с останалите доказателства по делото.

Какво установява фоноскопната експертиза? Невъзможност да се направи гласова идентификация поради фоновия шум на звукозаписа. Вещите лица обаче са категорични, че няма несъответствие между звукозаписа и писменото му възпроизвеждане. Тогава, защитните аргументи остават такива извън заключението на фоноскопната експертиза, включително и тези по изготвяне на записа на друго място, а не в магазина. Преди да кредитира ВДС първоинстанционният съд го е съпоставил с останалите доказателствени източници по делото. Установил е, че приложеният към делото ВДС кореспондира с доказателствената съвкупност, като в никой случай атакуваната присъда не нарушава чл.177 ал.1 от НПК.

На 27.11.2012 година е извършен оглед на местопроизшествие. Той започва в 14.25 часа /т.2, л.14 от д.пр./. Пред настоящата инстанция са представени два протокола за разпит на св.св.С. и С., които по време съвпадат с провеждане на огледа. Според защитата, този факт е разколебаващ относно достоверността на писменото доказателствено средство. Адв.В. отива по-далеч, заявявайки че в д.пр. са допуснати съществени процесуални нарушения. Последното не е вярно, защото:

1.При огледа на местопроизшествие са присъствали поемните лица Н. И. и Р.Х.. В разпита си пред първоинстанционния съд двамата подробно описват участието си в действието по разследването /л.99-100 от НОХД №269/. Заявеното от тях е достатъчно, за да се приеме че протоколът за оглед на местопроизшествие е съставен съобразно изискванията на  чл.129 и чл.137 от НПК. В случая поемните са осигурили ефективно необходимия граждански контрол по законосъобразното извършване на огледа. Личните им възприятия са резултат от прякото им участие в действието по разследване, поради което и протоколът за оглед на местопроизшествие е годен доказателствен източник относно закрепените в него обстоятелства /Р 92-2009-3 н.о./.

2.Действително, във времето на провеждане на разпити на св.св.С. и С. според представените протоколи пред ВАпС и протокол за оглед на местопроизшествие има съвпадение. Вероятността да се касае за техническа грешка е голяма. Това обаче не е от съществено значение за стабилността на доказателствената основа по делото, защото първоинстанционният съд не е приобщил към проверената непосредствено от състава доказателствена съвкупност показанията на свидетелите от досъдебното производство. Доколкото основен принцип в наказателното производство е принципа на непосредствеността, законосъобразно първоинстанционният съд е изградил изводите си само върху събраните и проверени в стадия на съдебното следствие доказателствени източници.

Представените от адв.В. два протокола за разпит не могат да дискредитират и законосъобразността на  извършения оглед на местопроизшествие. В тази връзка важими са аргументите от предходния абзац на настоящето решение.

Въззивният съд не установи заявеното от защитниците противоречие в показанията на св.св.Б. и К.. Възприятията на двамата свидетели следват от поредността им на влизане в магазина за хранителни стоки. Пръв  е влязъл св.Б. Той  видял бялата торбичка в лявата ръка на подсъдимия, както и опита да я подпъхне под плота на щанда. Чрез протокол за оглед се установява, че торбичката е фиксирана на 10см от задната част на щанда. Този факт потвърждава показанията на св.Б. в коментираната част. В случай, например че подсъдимият държи торбичката с дясната ръка, тя не би могла да падне толкова близо до щанда.

Представа за разположението на оборудването в търговския обект може да се добие от протокола за оглед и най-вече от детайлните снимки във фотоалбума към него. Тези с №№13-19 потвърждават изцяло показанията на св.Б. в коментираната част.

Св.К. влязъл в магазина след св.Б. Той също видял бялата торбичка и изпадналите банкноти. Показанията му в тази част доказателствено хармонират с показанията на свидетелите Б., С., с веществените доказателства, с протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него. Използваният подход на защитата за фрагментарно позоваване  на части от доказателствени източници с цел обезпечаване на оправдателна теза е в разрез с принципите по чл.13 и чл.14 от НПК и не може да бъде приет за основателен.

Първоинстанционният съд е провел и следствен експеримент /л.390 и сл. от НОХД №269/. Според настоящия състав, този способ на доказване не е постигнал съществен резултат от гледна точка на предмета на делото по чл.102 от НПК. Това е така, защото обстановката в магазина към датата на следствения експеримент  била променена. Въпреки това, св.Б. отново потвърдил заявеното в съдебното следствие /л.104 от НОХД№269/.

Въззивният състав споделя изцяло аргументите на първоинстанционния съд, че липсата на дактилоскопни следи по ВД – торбичка не подкрепя тезата на подсъдимия, отричаща авторството на деянието. Вещите лица Ф.Ф. и А. С.  са обвързали отсъствието на отпечатъци с материала на торбичката и времето на обработване на вещественото доказателство за следи по него. Касае се за пропуск при разследването, който е неотстраним. Дори и този дефицит обаче няма съществено значение за изводите относно деянието и авторството.

Въззивният състав, счита че от липсата на положителна индикация по ръцете на подс.П. при просветването с ултравиолетовата лампа на 27.11.2012 година не се извлича оправдателен аргумент. Подсъдимият е проявил завидна изобретателност относно начина на получаване на сумата от  200лв, като в края на краищата не е имал физически  контакт с парите. Това е постигнал, сгъвайки дадената от св.М. торбичка, така че банкнотите да се поставят във вътрешността й. Голямата част от надписа също остава към вътрешната част на сгъвките, което обяснява резултатите от просветването.

 При изложеното съставът на ВАпС не намери за състоятелно оплакването на защитниците от слабости в доказателствения анализ на първоинстанционния съд. Обсъдени са всички доказателства в тяхната взаимовръзка и логична последователност, без да се отдава значение на т.нар.“изключително доказателство“ или пък да се подценяват съставни на доказателствената съвкупност.

При спазване на стандарта на доказване „извън разумното съмнение“ според практиката по чл.6 на ЕСПЧ, обосновано и законосъобразно окръжният съд е стигнал до единствения възможен извод относно виновното поведение на подс.П.. Изложените мотиви са пълноценни от гледна точка на изискването на чл.305 ал.3 от НПК и доразвити от настоящата втора инстанция по фактите.

Подс.П. е извършил престъпление по чл.302 т.1 вр. чл.301  ал.1 от НК. Той е длъжностно лице от състава на полицията. В кръга на службата му влиза задължението да констатира административни нарушения по ЗДП, включително и по чл.315 от КЗ по аргумент от препращащата норма на чл.320 ал.1 от КЗ. За да не изпълни тези си действия по служба, същият е поискал и получил от С.И. дар, който не му се следва. Обективните действия на подсъдимия са доказателство за прекия умисъл при осъществяване на користното престъпление.

Въззивният съд констатира основание за изменение на първоинстанционната присъда в хипотезата на чл.337 ал.1 т.2 от НПК чрез прилагане на закон за същото наказуемо престъпление. В двете фази на наказателното производство И.П. се е защитавал по обвинение да е поискал дар на 27.11.2012 година. От доказателствата по делото се установява, че изпълнителното деяние е осъществено в един предходен момент – на 25.11.2012 година. Доколкото подсъдимият не е организирал защитата си по такова обвинение, в тази част същият следва да бъде оправдан.

            По справедливостта на наложеното наказание:

            Окръжният съд е индивидуализирал наказанието на подсъдимия при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, сред които чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и липсата на висящи досъдебни производства. Обществената опасност на деянието е приета за висока.

Настоящият въззивен състав счита, че при индивидуализацията на наказанието първоинстанционния съд е проявил неоправдана снизходителност. Тя се дължи на приетата в разрез с доказателствата по делото  положителна характеристика за личността на П. /стр.40 от мотивите/. Тези доказателства сочат, че в работното си време, използвайки закрилата и внушението за власт на полицейската униформа, П. се пазарял с различни лица за покупката на автомобили. Това обяснява отчасти защо репутацията му сред жителите на обслужвания район не е положителна. Последното е потвърдено и от свидетелите, наблюдавали поведението на П. като полицейски служител на 23.11.2012 година. 

Относително негативна е професионалната характеристика на И.П.. Същият двукратно е наказван за небрежност при изпълнение на служебната дейност с „Писмено предупреждение“ /кадрова справка, л.86, т.2 от д.пр./. При спазване на изискването за обективност, настоящият състав отбелязва и наложените две награди на същия през 2005 и 2008 година. Последният факт не променя отрицателния аспект на данните за личността на подсъдимия, доколкото констатираните дисциплинарни нарушения са се превърнали в професионална поведенческа характеристика на П. предвид наличните доказателства по делото, установени посредством гласни доказателствени средства.

Извън горното, прави впечатление изключителната упоритост на П. при осъществяване на престъпното деяние, включително чрез използване на посредничеството трето лице - св.С. на 24.11.2012 година. Особено настоятелно е поведението на подсъдимия на 25.11.2012 година. Сам отишъл до дома на С.И., извикал го в л.а.”Нисан Микра” и започнал да се пазари с него каква сума да получи, за да не му състави акт за нарушенията от 23.11.2012 година. Освен като престъпно упорито, поведението на подсъдимия П. следва да се третира и като крайно уронващо престижа на професионалната полицейска чест и достойнство.

Доколкото няма протест във връзка с размера на наказанието, въззивният съд не би могъл да утежни положението на подсъдимия. Категорично обаче няма основание за намаляване на наложеното наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода, като и в тази част въззивната жалба е неоснователна.

Окръжният съд правилно е приложил закона при определяне на режима за изтърпяване на наказанието.

Няма основание за ревизия на атакуваната присъда в частта на лишаването на подс.П. по чл.37 ал.1 т.6 от НК от право да заема длъжност на държавен служител, включително полицай за срок от три години и шест месеца.  При индивидуализация на това наказание валидни са аргументите, касаещи наказанието лишаване от свобода. Първоинстанционният съд е посочил конкретно каква длъжност не може да заема П. /Р 66-64-1988 ОСНК/. 

При служебната проверка въззивният съд не установи основания за отмяна на първоинстанционната присъда.

По изложените съображения и основание чл. 337 ал.1 т.2 и чл.338 от НПК настоящият състав на апелативния съд

Р    Е    Ш    И:

ИЗМЕНЯ присъда №1/30.01.2015 година по НОХД №269/2013 година по описа на Окръжен съд – Добрич, като прилага закон за същото наказуемо престъпление по чл.302 т.1 вр. чл.301 ал.1 от НК, защото на 27.11.2012 година в гр.Добрич, И.Г.П. с ЕГН ********** в качеството си на длъжностно лице – полицейски орган – полицай в 1 РУП-Добрич, приел дар – 200 лева, които не му се следват, за да не извърши действие по служба – да състави акт за установяване на административно нарушение по чл.315 ал.1 пр.2 вр. чл.320 ал.1 от КЗ и по чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДП, извършени на 23.11.2012 година в гр.Добрич от Съби Руменов И. и ОПРАВДАВА подсъдимия по повдигнатото обвинение относно изпълнителното деяние „поискал дар” на 27.11.2012 година.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.