Р Е Ш Е Н И Е

 

228

 

гр.Варна, 12.09.2017 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

 

ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при секретар Г.Н.

и в присъствието на прокурор Пламен Костадинов

изслуша докладваното от съдия Янков ндв №274/2017г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

 

          Производството е по чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по нохд №6312/2016г. на  Районен съд-Варна, и отмяна на постановеното на 14.02.2017г. по реда на чл.384 ал.1 вр.чл.382 ал.7 НПК определение в частта му, в която на основание чл.343г НК осъденото лице В.И. е лишено от право да управлява МПС за срок от една година. Като основание за искането се сочат съществени нарушения на закона – както на материалния, така и на процесуалния. Формулирано по този начин възражението на Главния прокурор е относимо към основанието по  чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК във връзка с чл. 348, ал. 1, т.1 и 2 НПК вр. чл.348 ал.2 и ал.3 т.1 НПК.

          Защитникът на осъденото лице намира предложението за неоснователно – представя в съдебно заседание копие от свидетелство за управление на МПС издадено в Англия.

С оглед представеното доказателство представителят на Апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на изготвеното от Главния прокурор искане за възобновяване.

 

Варненският апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните, в пределите на правомощията си  намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.424 ал.1 вр. чл. 419, ал. 1 от НПК, като в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по  чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.1 и 2 НПК вр. чл.348 ал.2  и 3 НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК /въпреки, че в случая това не е основание за допустимост – доколкото искането е в полза на осъденото лице/. Разгледано и по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е и ОСНОВАТЕЛНО.

Нохд №6312/2016г. било образувано в Районен съд-Варна на 13.12.2016г. въз основа на внесен обвинителен акт срещу В.И.И. за престъпление по чл.343б ал.1 НК. Делото било насрочено за 14.02.2017г. На същата дата в съда било внесено постигнато между страните споразумение, по силата на което подсъдимият се признавал за виновен във вмененото му във вина престъпление по чл.343б ал.1 НК, за което съгласно споразумението му се определя наказание три месеца лишаване от свобода , отложено на основание чл.66 ал.1 НК за срок от три години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. В съдебно заседание от същия ден – 14.02.2017г. съдът с определение по реда на чл.384 ал.1 вр.чл.382 ал.7 НПК одобрил постигнатото между страните споразумение – във вида , в който то било изготвено от страните.

С това си действие Варненският районен съд постановил един незаконосъобразен съдебен акт. Отговор на въпроса може ли неправосопособни лица да бъдат лишени от право да управляват МПС е даден отдавна – в т.6 на Постановление №1/83г. на Пленума на ВС на РБ /като оттам насетне съдебната практика е изключително еднопосочна/ , и той е категорично отрицателен. Или както е посочила върховната инстанция „ наказанието лишаване от право да се управлява МПС се налага на правопоспособните водачи…, и на водачи, които временно са били лишени от това право…“. В настоящият случай видно е от доказателствата по делото, че осъденото лице В.И. не притежава свидетелство за правоуправление, т.е. не е правоспособен водач. Този извод не се променя и от факта на представяне пред настоящата инстанция на преведено копие на свидетелство за управление на МПС на В.И., издадено в Обединеното кралство. Представено в този си вид то не оттговаря на изискванията на чл.161 ЗДвП, поради което и не може да се приеме за валидно. А след като И. не е правоспособен водач, то съдът не е имал възможност да го лиши от право да управлява МПС. Следвало е след внасяне на споразумението съдът да предложи по реда на чл.382 ал.5 НПК промени в тази му част – да не се налага този вид наказание. Като не е сторил това, а е одобрил споразумението във вида, в който е било внесено, съдът е допуснал нарушения на закона, които следва да бъдат окачествени като такива на материалния и процесуалния закон. Което пък съгласно разпоредбата на чл.422 ал.1 т.5 НПК представлява основание за възобновяване на делото. Доколкото искането е в полза на осъденото лице, то очевидно този пропуск следва да бъде отстранен от апелативния съд по реда на чл.425 ал.1 т.3 НПК – чрез отмяна на съдебния акт в частта му, в която осъденото лице В.И. е било лишено от право да управлява МПС.

Предвид изложеното и на основание чл.424 ал.1 НПК и чл.425 ал.1 т.3 НПК Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд №6312/2016г. на  Районен съд – Варна.

          ОТМЕНЯ постановеното по  реда на чл.384 ал.1 вр.чл.382 ал.7 НПК  в рамките на това производство определение от 14.02.2017г. в частта му, в която на основание чл.343г НК осъденото лице В.И.И. е било лишено от право да управлява МПС за срок от една година и на основание чл.59 ал.4 НК е било приспаднато времето , през което е бил лишен от това право.

Решението е окончателно  -  не подлежи на обжалване и протест.

 

Председател :                                   Членове :