Р Е Ш Е Н И Е

 

167

 

29.11.2013 град Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - наказателно отделение, на първи ноември, през две хиляди и тринадесета година, в публично заседание в следния състав :

 

                                                           

                                            

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА ДЕНЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

                                                              ПАВЛИНА ДИМИТРОВА                                                             

 

 

 

Секретар С.Д.

Прокурор Светла Курновска

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ВНДОХ № 275 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

С присъда № 68/03.07.2013 година по НОХД №100/2013 година ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е признал подсъдимите Б.Н.П. и В.С.И. за ВИНОВНИ в извършване на деяния по НК на РБ , както следва:

 

1. подс. П. в това, че:

- На 14.10.2012г. след 03.30 часа в гр.Варна, в съучастие като съизвършител с В.С.И. направил опит да отвлече И.П.Б. като деянието е извършено от две лица, представлява опасен рецидив и е останало недовършено, поради независещи от волята на дееца причини – престъпление по чл.142, ал.3, т.1, вр.ал.2, т.2, вр.ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ, при строг режим в затвор;

- На 14.10.2012г. след 14.15 часа от местност „Побити камъни" община Аксаково, в съучастие като съизвършител с В.С.И., отвлякъл Н.А.Х., като деянието е извършено от две лица и представлява опасен рецидив - престъпление по чл.142, ал.3, т.1, вр.ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от ОСЕМАНАДЕСТ ГОДИНИ, при строг режим в затвор;

- На 14.10.2012 г. след 14.15 часа в гориста местност край град Варна, в съучастие като съизвършител с В.С.И. се съвкупил с лице от женски пол Н.А.Х., като го принудил към това със сила и заплашване, като деянието е извършено от две лица и в условията на опасен рецидив - престъпление по чл.152, ал.3, т.1 и т.5 вр. ал.1, т.2 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от ОСЕМ ГОДИНИ, при строг режим в затвор;

- На 14.10.2012г. след 14.15 часа в гориста местност край град Варна, отнел чужди движими вещи на обща стойност 158 лв. /сто петдесет и осем лв./ от владението на Н.А.Х. без нейно съгласие с намерение протИ.законно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив - престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ, при строг режим в затвор;

Със същата присъда подс. П. е оправдан да е извършил деянията по отношение на постр. Х. за периода между 12.30ч. и 14.15 часа на 14.10.2012г.

 

На осн. чл.23, ал. 1 от НК ВОС е определил подс.П. да изтърпи най-тежкото от така определените наказания - лишаване от свобода за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ, при първоначален строг режим в затвор.

На основание чл. 24 от НК е увеличено определеното общо наказание с ДВЕ ГОДИНИ, като е постановено подс. П. да изтърпи наказани лишаване от свобода за срок от ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ, при първоначален строг режим в затвор.

  

2. подс. И. в това, че:

- На 14.10.2012г. след 03.30часа в гр.Варна, в съучастие като съизвършител с Б.Н.П., направил опит да отвлече И.П.Б. като деянието е извършено от две лица и е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини – престъпление по чл.142, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, при първоначален  строг режим в затвор.

- На 14.10.2012г. след 14.15часа от местност „Побити камъни" община Аксаково, в съучастие като съизвършител с Б.Н.П. отвлякъл Н.А.Х., като деянието е извършено от две лица – престъпление по чл.142 ал.2 т.2 вр. ал.1 от НК,  поради което и на осн. чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ, при първоначален строг режим в затвор.

- На 14.10.2012г. след 14.15 часа в гориста местност край град Варна, сам и в съучастие, като съизвършител с Б.Н.П., при условията на продължавано престъпление, се съвкупил с лице от женски пол Н.А.Х., като го принудил към това със сила и заплашване като деянието е извършено от две лица – престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.3 от НК, поради което и на осн. чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок ОСЕМ ГОДИНИ, при първоначален строг режим в затвор.

Със същата присъда подс. И. е оправдан да е извършил деянията по отношение на постр. Х. за периода между 12.30ч. и 14.15 часа на 14.10.2012г.

 

На осн. чл.23, ал. 1 от НК ВОС е определил подс. И. да изтърпи най-тежкото от така определените наказания - лишаване от свобода за срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ, при първоначален строг режим в затвор.

     

      На осн. чл.59, ал.1 и ал.2 НК е зачетено времето, през което двамата подсъдими П. и И. са били задържани по ЗМВР и по МНО „задържане под стража”; налице е произнасяне и досежно веществените доказателства по делото; подсъдимите са осъдени да заплатят и направените по делото разноски.

         

Въззивното производство пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД е образувано по жалби на:

- подс. П., който чрез проц. си представител обжалва присъдата, като неправилна, постановена в нарушение на материалния закон и като явно несправедлива. Молбата е за оправдаване.

- подс. И., също чрез проц. си  представители обжалва присъдата като незаконосъобразна, необоснована, неправилна и явно несправедлива. Твърди се, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, като се излагат аргументи в тази насока. Молбата е за оправдателна присъда или алтернативно за намаляване размера на наложеното наказание или връщане на делото на първостепенния съд за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения.

 

В съдебно заседание, пред настоящата инстанция подсъдимите се явяват лично и се представляват. Дават обяснения по възведените обвинения.

 Представителят на ВАП излага становище, че по делото са събрани непротИ.речиви доказателствата, широко обсъдени в мотивите на ВОС за извършените деяния от двамата подсъдими. Предлага корекция на присъдата единствено по отношение на второто престъпление по чл.142, ал.3 от НК, извършено от подс. Б.П. и подс.В.И., като определеното от първоинстанционния съд наказание да бъде намалено с подходящ размер.

Защита на подсъдимия И., редовно упълномощен от преди, поддържа изцяло мотивите, изложени към въззивна жалба и счита, че по делото не е разкрита обективната истина. Молбата е за изменение на първоинстанционната присъда, като  подс. И. бъде оправдан и алтернативно да бъде изменен размера на наложените наказания.

Защитата на подс. П. счита, че не са събрани безспорни доказателства за вината на подс. Б.П. по отношение на възведените му обвинения, като молбата е за оправдателна присъда или алтернативно за намаляне на неговото наказание, с отмяна приложението на чл. 24 от НК.

       

        В последната си дума пред настоящата инстанция подс. П. призовава съда да прочете внимателно цялото дело и да постанови оправдателна присъда; подс. И. желае да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане. 

 

Въззивната апелативна инстанция, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, с оглед изискванията на чл. 313 и чл.314 ал. 1 от НПК констатира, че жалбите са допустими, но по същество са частично основателни, по изложените по – долу съображения.

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Варненският Окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното: Подс. П. бил осъждан и изтърпявал ефективно наказания „лишаване от свобода”, а подс. И. – осъждан, като непълнолетен по четири отделни съдебни производства за извършени от него кражби. Подс. П. бил брат на майката на подс. И.. В известни периоди от време подсъдимите съжителствали, като имали обща среда и интереси.

На 18.02.2010г. подс. П. излязъл от затвора с прекъсване поради заболяване – туберколозен воден плеврит. Заминал за Италия, където провел лечение. Завърнал се в България през м. 05.2010г. Посещавал често гр. Варна. В Италия известно време пребивавал и подс. И., където работела майка му. След завръщането си в България се установил в гр. София. На 23-24.09.12г. претърпял операция поради усукване на тестис, като във възстановителния период следвало да се въздържа от сексуални контакти.

На 03.09.12г. свид. Й.П. закупила л.а. “Мерцедес” С 200 рег. № СА 5226 ТВ, който предоставила за ползване на сина си – подс. П.. Към 10-11.10.12г. подс. П. казал на подс. И.,***, за да си оправи отношенията със своя приятелка и го поканил да го придружи. Пътували с посочения л.а, като носели със себе си червено одеяло и възглавница. Пристигнали в гр. Варна и многократно се опитвали да установят контакт с приятелката на подс. П., но безуспешно.

На 14.10.12г. около 2.25ч. и 3.23ч., подсъдимите се разделили, но поддържали контакт чрез моб. телефоните си. Подс. П. ползвал номер 359897565531, а подс. И. 359897725065. П. *** и срещу магазин СБА, в района над Централна поща. Наблюдавал проституиращите на булеварда и сам ползвал такава услуга. Подс. И. обикалял из града. След като по – късно подсъдимите се срещнали, решили да вземат принудително някоя проститутка, да я отведат някъде и да се възползват от нея. С тази цел първо преминали с л.а. покрай проституиращите и ги огледали. В този момент там чакали клиенти - свид. Б. и Й.. Автомобилът продължил надолу и след пресечката с ул. „Парижка комуна” подс. П. слязъл от колата. Подс. И., поел управлението, направил два обратни завоя по булеварда – пред Пощата и пред Образцов Дом, и се придвижил до проституиращите. След разговор със свид. Б., тя се съгласила и се се качила в л.а. Продължили по пътя и завили вдясно по ул. „Парижка комуна”, а след това наляво по ул. „Велико Христов”. В задънена пресечка вляво свидетелката казала на подсъдимия да спре. Преместили се на задната седалка и там осъществили орален и вагинален полов акт с презерватив. Подс. И. платил на свидетелката 40лв., според предварителната им уговорка. След това се преместили на предните седалки и тръгнали да се връщат обратно. В това време подс. П. *** и изчаквал преминаването на автомобила, като вдигнал на главата си качулка. Малко по-нагоре по улицата имало барака, до която глухонямата свид. Й. работела с клиент. Когато подс. И. приближил знака „Стоп” на ъгъла с ул. „Парижка комуна” свид. Б. казала, че ще слезе там. Подс. И. спрял, свидетелката отворила вратата и спуснала надолу десния си крак. В този момент подс. П. излязъл иззад казаните и се засилил към нея. Действията му били възприети от свид. Й., която се опитала да извика. Свид. Б. в този момент била права, стъпила с десния си крак на земята, а с левият в колата. Когато чула свид. Й., тя се обърнала назад и видяла подс. П. да изскача пред нея откъм задната част на автомобила. Той започнал да я удря с юмруци по задната част на главата, като се опитвал да я вкара в колата. В този момент подс. И. хванал ръкава на лявата ръка на свидетелката и започнал да я дърпа към себе си и в колата. Подс. П. я хванал за косата и я блъскал навътре. Двамата започнали да й викат да влиза в колата, а свидетелката се съпротивявала, дърпала се и пищяла. Като викала силно „Крадат ме”. В близката жилищна сграда започнали да светват прозорци, неустановен възрастен мъж излязъл на терасата и се развикал. Възприемайки яростната й съпротива и появата на живущите наблизо, за да не бъдат разкрити, подсъдимите я пуснали, като тя успяла да изблъскала подс. П. и побягнала към казаните, при което изкълчила крака си. Подс. П. се качил на предната дясна седалка, изхвърлил навън останалата в колата обувка на свидетелката и продължили с л.а. напред по ул. „Велико Христов”.

През деня на 14.10.12г. подсъдимите обикаляли околностите на гр. Варна и близките села в посока гр. Девня. След 14.15ч. подс. П. управлявал автомобила, а подс. И. седял до него на предната седалка. Пристигайки на разклона за с. Слънчево видели свид. Х., която проституирала. След като спрели тя се приближила, а подс. И. я попитал за цените. Подсъдимите поискали стандартен секс. Свидетелката им показала мястото, където обичайно ходели с клиенти  - близка отбивка от пътя. Подс. И. слязъл от колата, отворил задната дясна врата и с юмрук ударил в корема свид. Х.. Хванал я през кръста и я сложил легнала по корем на задната седалка, като главата й била на лявата си страна върху тапицерията на седалката. Подс. И. седнал на краката й, в областта на седалището и притискал главата й към седалката с ръцете си. Издърпал дамската й чанта и я сложил на предната дясна седалка, като извадил и изключил мобилния й телефон. Междувременно подс. П. потеглил с висока скорост. Свид. Х. опитала да отвори вратата зад шофьорската седалка, плачела и викала да я оставят. Подсъдимите я заплашвали, че ще я пребият, ще й счупят зъбите. На въпрос на свидетелката какво е направила и защо така правят, подс. И. отговорил, че искали да спрат момичетата, които работят на пътя да го правят. След време подс. И. се махнал от краката й, седнал по средата на задната седалка, продължавайки да притиска главата й надолу, за да не вижда пътя. След около половин час колата спряла. Подс. И. я пуснал, тя седнала зад шофьора и видяла, че се намирали в гора. Подсъдимите слезли, говорели пред колата, а вратите й били затворени и свид. Х. не чувала разговора. Подс. П. се качил от задната дясна врата до нея и оставил вратата отворена. Подс. И. оставил телефона на свидетелката - «Нокия» РМ140, в багажника и взел оттам одеялото, отишъл по-нагоре и назад от колата и го постлал, след което се върнал до л.а. Междувременно подс. П. съблякъл дрехите си и останал гол. Казал на свид. Х. да се съблича. Тя не искала и ги молила да я пуснат. Подс. И. й казал да прави каквото й казват, защото ще й счупят зъбите. Подс. П. й казал да се съблича, че иначе ще станело по - лошо. Свид. Х. си събула десния крачол на черния клин, с който била облечена, както и бикините си от този крак. Подс. П. й казал да продължи да се съблича. Свид. Х. молела и казвала  че не иска. Подс. И., който гледал от прозореца на задна лява врата я отворил и казал на свидетелката да се съблича, като си разкопчал дънките. Подс. П. й хванал краката и й събул изцяло клина, а подс. И. й съблякъл потника и ръкавите. Откопчал й сутиена и го свалил, като й сложил дрехите на земята в колата зад шофьорската седалка. Подс. П. й казал да седне и че иска орален секс без презерватив. В последствие след като свид. го молела да ползва презерватив, той взел такъв от чантата й. Свид. Х. почнала да му прави орален секс, около 2-3 минути. Тогава подс. П. се възбудил и й казал да легне по гръб, след което си махнал презерватива. Свид. Х. започнала да вика. Подс. И. отворил задната лява врата и я хванал и задържал за ръцете. Свид. Х. продължила да вика, да се върти и бута подс. П., но той проникнал в нея вагинално. По време на акта подс. И. й пуснал ръцете. Подс. П. еякулирал на седалката, след което с мокри кърпи избърсал пениса си и седалката. Подс. И. казал на свид. Х. да се облече и тя се подчинила. Подс. И. взел чантата й и казал да излезе от автомобила, хванал я за ръката и отишли до постланото одеяло. Казал на свид. Х. да легне, след това съблякъл дрехите си и останал гол. Свидетелката седнала и попитала, защо правят тези работи, подс. И. й казал да мълчи, като я заплашил, че ще я удари. Тя искала да разбере какво ще правят с нея, при което подсъдимият отвърнал, че ще я върнели, но ако я видел още веднъж на пътя щял да я закара в Румъния. Свид. Х. се съблякла, а той извадил от чантата й презерватив и си го сложил. Поискал да му направи орален секс. Свид. Х. била седнала странично, а подс. И. бил легнал по гръб и бил малко възбуден. Оралният акт продължил няколко минути. После й казал да легне по гръб, преместил се върху нея и проникнал вагинално, изкарал члена си и махнал презерватива. Свид. Х. му казала да си го сложи и си мърдала краката, за да му попречи да проникне, но подс. И. успял и продължил вагиналния секс. Еякулирал извън свидетелката. После свид. Х. се облякла, а подс. И. лежал гол на одеялото. След известно време и той се облякъл, хванал я за ръката, взел чантата й и тръгнали към колата. Одеялото останало на мястото. Подс. И. оставил чантата отново на предната седалка на автомобила. Багажникът на колата бил отворен и свид. Х. видяла телефона си. Подс. И. казал на свид. Х. да седне на задната седалка в колата, където бил подс. П., а той отишъл пред колата и започнал да яде. След като се нахранил подс. И. седнал на шофьорското място. Свид. Х. питала непрекъснато кога ще тръгват и кога ще я върнат, а подсъдимите отговаряли, че ще останат още малко. Свид. Х. през цялото време плачела и не можела да се успокои от страх. Искала да я оставят в гората, само да я пуснат. През това време подс. И. слязъл, отворил задната лява врата, хванал я за лявата ръка и отново я отвел до одеялото. Легнал и й казал да легне и тя, като обяснил, че нищо нямало да правят. Малко по – късно обаче поискал от нея да си събуе клина. Тя отказала и поискала от него да вземе от колата презерватив, но подс. И. отговорил, че не му трябва. Свид. Х. била обърната с гръб към него, а той с лице към гърба й, събул клина и бикините й едновременно, свалил и своите дрехи. Проникнал в нея вагинално, докато били странично легнали. Междувременно подс. П. видял чантата на свидетелката на предната дясна седалка на автомобила. Взел портмонето й, в което имало 150 лв. - в три банкноти по 50лв, след което върнал в чантата телефона й и отишъл при тях. Подс. И. станал, облякъл се и казал на свид. Х. също да се облича. Прибрали одеялото и тръгнали към колата. След като започнало да се стъмнява,  подс. П. решил да тръгват и накарал свид. Х. отново да легне на задната седалка, а подс. И. пак седнал до нея по средата. Свид. Х. лежала настрани с лице към предните седалки. Тъй като била легнала на задната седалка свидетелката не виждала пътя, но разбрала, че излезли от гората, защото се чували и други коли и пътят бил гладък. Подс. П. спрял, дал на подс. И. да кара, като му казал да спре като стигне магистралата, защото няма книжка. Подс. П. седнал до свидетелката и й казал, че много я харесвал, не заслужавала това, те не искали да го правят. Поискал й номера на телефона, при което тя му казала измислен номер. Питал я дали би го харесала при други обстоятелства, тя отговорила, че не, казала, че не й се говори и че й било лошо. Когато стигнали до магистралата и двамата отново се разменили на шофьорското място. Позволили на свид. Х. да се изправи, като този път тя седнала зад предната дясна седалка, а подс. И. бил седнал до нея - от ляво. Той й показал табела с надпис «Варна» и попитал вижда ли че във Варна ще я докарат, а не другаде.

В 19.49:42ч. подс. П. спрял автомобила срещу Автогара Варна. Подс. И. казал на свидетелката, че не искат да я виждат повече на пътя, дал й чантата и слязъл от своята врата. Минал зад автомобила и отворил задната дясна врата, като свид. Х. слязла. Подс. П. рязко потеглил, но почти веднага спрял и подс. И. седнал на предна дясна седалка и колата тръгнала. Свид. Х. запомнила част от номера на колата извадила от чантата си  телефона си, който включила в 19.51:14ч. Позвънила на свид. А. и на своя приятелка, която помолила да й донесе пари. С такси отишла до РУ - Аксаково, за да се тъжи за случилото се.

В 19.56:13ч. подсъдимите напуснали гр. Варна посока към гр.Разград. На 16.10. и 17.10.12г. автомобилът, с който се придвижвали бил няколкократно засичан от системата за установяване на идентификационните номера на МПС. След това отпътували за гр. София.

 

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява : частично от обясненията на подсъдимите, депозирани в с.з. пред първоинст. съд и тези на подс. И. от досъдебното производство; показанията на  свидетелите Б., Х. и Й. - от досъдебното производство и частично от депозираните такива пред първоинст. съд на свид. Н., А., И. А. и Я. А., Р.П., Г., П.; от заключенията по СМЕ за освид. на св. Х. и на подс. И., по компл. СМЕ по отношение на повдс. И., по СПсихолог.Е на двамата подсъдими П. и И.; от писмените, веществените доказателства и веществени доказателствени средства.

 

Варненският Апелативен Съд възприема изцяло изводите на първоинстанционния съд относно приетата фактическа обстановка по делото, установена на базата на събраните относими доказателства чрез допустимите от НПК способи. Първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ на целия доказателствен ресурс, като в своите мотиви пространно е коментирал защо кредитира определени доказателства, както и защо дава частично вяра на обясненията на подсъдимите. Всеки опит на подсъдимите да представят една различна версия на случилото се е бил подложен на  внимателен анализ и оборен с наличните доказателства, като за настоящата инстанция няма съмнение, че именно двамата подсъдими П. и И. са автори на  деянията.

В депозираните от двамата подсъдими пред настоящата инстанция обяснения се лансират все нови версии и допълнителни подробности за „отношенията им” с двете пострадали, като по този начин се задълбочават наличните вече протИ.речия, както в изложеното от самите тях, така и с останалия доказателствен материал, поради което и настоящата инстанция прави идентичен извод, с този на ВОС, за недостоверност на обясненията на подсъдимите П. и И. -  същите, представляват защитна теза, отхвърляща всички обвинения от една страна, а от друга – омаловажаваща действията им. Дадените обяснения пред въззивната инстанция по никакъв начин не променят фактологията по делото, такава, каквато я е възприел и първоинст. съд. Сравнявайки тезите на двамата подс. по отделно, от една страна, и от друга- с тези на двете пострадали свидетелки Х. и Б. чрез обясненията и показанията им, дадени на досъд. пр-во и в хода на първонист. и въззивно съд. следствие, ясно личи стремежът на двамата подсъдими П. и И. да дискредитират показанията на двете свидетелки, както и да отрекат извършените от тях престъпни деяния.

Като характеристична данна и индиция за достоверност на обясненията на подс. П., /а вероятно и начин на  жИ.т/ са предходните му престъпни прояви – мотивите към присъдата по НОХД № 4284/09г. на СГС, 5 състав, по която подс. П. е признал вината си в престъпление по чл. 142 ал. 2 т. 2 пр. 1 от НК, извършено на 15.10.2007г. край с. Приселци, гр. Варна, спрямо проституираща жена, от които е видно, че  подс. П. е казал на жената да се качи на задната седалка на автомобила, управляван от съпроцесника му, седнал до нея, започнал да й нанася удари по тялото и главата на свидетелката, притискал главата й надолу към пода, взел й телефона. След пристигането им в гр. София, независимо от нежеланието на жената, подс. П. извършил полов акт с нея.

Показанията на двете пострадали свидетелки Б. и Х. не се възприемат от настоящата инстанция като непоследователни и протИ.речиви, пристрастни и недостоверни. Напротив: същите са били разпитани лично и непосредствено от първоинст. съд и с оглед на различната по степен личностна и интелектуална възможност са изяснили своята позиция за действията на двамата подсъдими, подбудите си да заявят, че спрямо тях са извършени престъпления и желанието си да свидетелстват. В този смисъл не е констатирано нито на досъд. пр-во, нито от първинст. съд някакво съмнение за предварителна обработка, манипулация, тенденциозност, заговор помежду им по посока на търсене на възмездие срещу подсъдимите – в каквато насока е защитната теза. Няма обективно покриване между относимите към отделните епизоди значими факти, които да допринесат за съвместното протИ.поставяне на „пострадалите” срещу „подсъдимите”. Становището, че мотивите на пострадалите следва да се търсят в неуредено плащане за предоставени от тях услуги – е напълно необосновано с оглед безспорния факт, че свид. Б. своевременно е получила цялата сума, която подс. И. е следвало да й даде. Неубедителна и изолирана от доказателствата по делото е и тезата, че свид. Б. е подала сигнала в полицията, за да „подкрепи” показанията на свид. Х.. Двете свидетелки описват два отделни – по време, място и последици епизода от действията на подсъдимите, като случилото се с едната няма никаква връзка с другата. Съпоставката на показанията на свидетелките с обективните писмени доказателства намира пълно покриване като час и място на извършване на деянията, въпреки наличието на дребни несъответствия.

Освен показанията на двете постр. свидетелки обаче, в протИ.вес на защитната теза на подсъдимите, са показанията на разпитаните свидетели, измежду които: - св. Зорница Й. – Зюлбие – същата е глухоням и поради това е разпитвана и на досъд. пр-во и пред първоинст. съд в присъствието на тълковник и въпреки, трудностите при осъществяването на словесния контакт с тази свидетелка, по безспорен начин е установено, че тя се познава с постр. Б.; че знае, че работи в чужбина, оспори че има обица на устната, като е заявила, че Ивета има обица на носа; разпознала е е подс. П. като свой клиент; потвърдила е своя подпис и заявила като е показала към очите си, че е видяла всичко, което ВОС е прочел. В тази връзка възраженията на защитата на двамата подс. , че в с.з. пред ВОС свид. Й. изобщо не е разбрала за кой случай става дума, както и че показанията й не следва да бъдат кредитирани, тъй като почиват на разказа, на свид. Б. при първите й обяснения в полицията, се преценяват като абсолютно несъстоятелни и от настоящата инстанция; -свид. Н., който е преповторил основните елементи на споделеното от св. Х., като същият е имал непосредствени впечатления за състоянието й; Съдържанието на двете ВДС се кредитират и от настоящата инстанция, респективно не се приемат за основателни възраженията на защитата на подс. И., че на записа не се вижда номерът, коя е колата и кой слиза от нея: както правилно е отбелязал ВОС, за номера и вида на л.а. са налице множество други неоспорими доказателства, а идентификацията, извършена от свид. Костадинов по първоначални данни, е потвърдена в с.з. от свид. Х..

Несъстоятелни са възраженията на защитниците на двамата подсъдими, че първоинст. съдебен акт се базира само на проведено изследване чрез полиграф, което е недостоверно, т. к. това не отговаря на действителното положение: в мотивите към присъдата изрично ВОС е отбелязал, че кредитира получените данни от полиграфското изследване /по отношение на св. Х. и двамата подсъдими /, след съпоставянето им и в допълнение към цялостния доказателствен материал.  

Следва да се отбележи, че всички възраженията на защитата на двамата подсъдими, направени пред настоящата инстанция, са идентични, с тези, изложени пред ВОС в пледоариите по съществото на делото, на същите са дадени в мотивите към присъдата задълбочени и изчерпателни отговори, които се споделят изцяло от състава на АС-Варна и поради това не следва да се преповтарят.

 

На базата на правилни фактически изводи, ВОС е достигнал и до правилни правни такива, като е приел, че подсъдимите са извършели от обективна и субективна страна следните деяния: подс. П. по чл.142, ал.3, т.1, вр.ал.2, т.2, вр.ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК по чл.142, ал.3, т.1, вр.ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК, по чл.152, ал.3, т.1 и т.5 вр. ал.1, т.2 от НК, по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК, а подс. И. по чл.142, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, по чл.142 ал.2 т.2 вр. ал.1 от НКпо чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.3 от НК.

Изложените подробни факти по делото водят до еднозначния извод за осъществени от подсъдимите две деяния по чл.142 от НК, при съответните квалифициращи признаци. Анализът на доказателствата навежда на безспорния извод за това, че  деянието по отношение на постр. Б. е останало в стадия на опита, тъй като изпълнителното деяние не е било довършено и желаните и преследвани от подсъдимите общественоопасни последици не са настъпили /поради оказаната яростна съпротива от тази свидетелка/, както и че по отношение на пострадалата Х. деянието е довършено. От друга страна, правилно първоинстанционният съд е установил, че по отношение на тази свидетелка е осъществено и още едно деяние, за което обаче не имало обвинение - противозаконно лишаване от свобода. Срещу пострадалата Х. е извършено още и деяние срещу половата й неприкосновеност по смисъла на чл. 152 ал. 1 т. 2 от НК, като подсъдимите са упражнили съвместно и двете форми на принуда спрямо нея, всеки от тях се е съвкупил с пострадалата, а подс. И. дори два пъти, поради което деянието му  е било извършено при условията на чл. 26 от НК.

Доказано е и деянието по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 от НК, извършено от подс. П., който при условията на опасен рецидив е прекъснал владението на свид. Х. върху собствените й вещи и по този начин пряко волята й е отнел имущество на стойност 158лв.

Предвид на всичко изложено по-горе настоящата инстанция счита, че възраженията на защитата на двамата подсъдими за несъставомерност на деянията, предмет на обвиненията са несъстоятелни и лишени от доказателствена основа.  

 

По отношение оплакването за несправедлИ.ст на наложените наказания:

 

ВАС намира, че същите са частично основателни, само досежно деянията по чл. 142 от НК и в този смисъл наложените наказания и на двамата подсъдими се явяват несправедливи. Всъщност, ВОС е акцентирал върху високата обществена опасност и на двамата подсъдими, но е проявил непоследователност при индивидуализацията поотделно за всяко от извършените деяния, като при две аналогични ситуации и едно и също престъпление /макар и едното останало във фазата на опита/, обосновавайки се единствено с обществената опасност на извършителите, в единия случай е определил наказание в минимален размер, а в другия случай към максимума.  Касае се за подобни деяния и независимо от високата обществената опасност на извършителите, единствено на база обществената им опасност, не е справедлИ. да се определи размер, който при същата тази обществена опасност за подобен случай да доведе до минимално наказание. В този смисъл въззивният съд счита, че присъдата следва да бъде изменена частично по отношение на наказанието за второто деяние по чл.142 от НК извършено от подсъдимите, като същите следва да бъдат намалени с по две години - за подс. П. на 16 години лишаване от свобода, а за подс. И. – на 10 години лишаване от свобода. По смисъла на чл.23 от НК и след тази корекция подсъдимите следва да изтърпят най-тежкото от така определените наказания -  подс. П. -16 години лишаване от свобода, а съответно за подс. И. 10 години лишаване от свобода при съответния първоначален затв. режим. В останалата им част определените наказания и на двамата подсъдими  са съответни на изискванията на чл. 54 от НК, индивидуализирани са правилно и не следва да се коригират.

Съставът на АС-Варна не намира за необходимо по отношение на подс. П. да бъде прилаган и чл.24 от НК, тъй като поправянето и превъзпитаването на този подсъдим може да бъде постигнато с така наложеното му общо наказание от 16 години лишаване от свобода без завишаването му, поради което следва да се отмени приложението му.

 

Изложеното по-горе обуславя изменение на присъдата на ВОС в наказателно-осъдителната част, като се намали наложеното наказание по чл. 142 от НК и се отмени приложението на чл. 24 от НК, а в останалата част присъдата на ВОС като правилна обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

 

При служебната проверка на присъдата, на основане чл. 314 от НПК, ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД не констатира други нарушения, налагащи друго изменение на съдебния акт или до отмяна на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 337 ал. 1 т. 1 и чл. 338 от НПК,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ИЗМЕНЯ присъда № 68 на Варненски окръжен съд по НОХД № 100/2013г. по описа на същия съд, постановена на 03.07.2013г., в наказателно – осъдителната й част като намалява наложените наказанията на двамата подсъдими, а именно:

- на подс. П. за престъплението по чл.142, ал.3, т.1, вр.ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК - на ШЕСТНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, като на основание чл.23 ал. 1 от НК  НАЛАГА на подс.П. да изтърпи най-тежкото от така определените наказания, а именно - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТНАДЕСЕТ ГОДИНИ, при първоначален  СТРОГ режим в затвор;

- на подс. И. за престъплението чл.142 ал.2 т.2 вр. ал.1 от НК - на ДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, като на основание чл.23 ал. 1 от НК  НАЛАГА на подс.И. да изтърпи най-тежкото от така определените наказания, а именно - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ, при първоначален  СТРОГ режим в затвор.

ОТМЕНЯ  приложението на чл. 24 от НК по отношение на подсъдимия Б.П..

Потвърждава присъдата в останалата й част.

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.