Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 172/20.10.       Година  2015                      Град Варна

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На втори октомври                 Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ:       Румяна Панталеева

Росица Тончева 

съдебен секретар С.Д.

прокурор Милена Гамозова

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 276 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 58/18.06.2015 г. по НОХД № 1393/15 г. на Окръжния съд в град Варна, с която подсъдимите К. Благов Я. и С.Г.С. са били признати за виновни и осъдени по чл.249, ал.3, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18 и чл.54 от НК на лишаване от свобода за срок от по една година и шест месеца, а изпълнението на наказанията е било отложено по чл.66, ал.1 от НК за всеки от тях  с изпитателен срок четири години. В съответствие с внесеното обвинение, първоинстанционният съд е приел, че на 25.07.2013 г. в гр.Варна, в съучастие, всеки от тях като извършител, двамата подсъдими са направили опит да монтират технически средства, предназначени да снемат и записват информация за съдържанието на платежни инструменти, като деянието останало недовършено по независещи от волята им причини.

 

Въззивното производство е по жалби от защитниците на подсъдимите, поддържани в съдебно заседание, с които искат признаването им за невинни, а в условията на алтернативност – и връщане на делото или изменение на присъдата чрез намаляване на наказанието на подсъдимия Я.. От въззивната прокуратура се предлага присъдата да бъде потвърдена.

 

Въззивната проверка констатира, че по реда и със средствата, предвидени в НПК, първоинстанционният съд е събрал наличните фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, които допринасят за тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина. Установил е без никакви отличия именно твърдените във фактическото обвинение обстоятелства, като накратко относимите по предмета на делото от тях са:

На 25.07.2013 г. вечерта свидетелите И.И. и З.Ц., служители на МВР, не били на работа и се разхождали в КК „Златни пясъци”. При наближаване на хотел „Адмирал”, пред поставения в партерния му етаж банкомат на „Райфайзен банк” АД,  те забелязали две лица, чието поведение ги впечатлило с това, че извършвали някаква манипулация, при което били застанали необичайно плътно и под ъгъл един към друг – телата им били така доближени, че банкомата почти не се виждал.

Свидетелите И. и Ц., чиято месторабота към момента била в намиращото се в курортния комплекс полицейско управление,  били инструктирани във връзка със зачестилите случаи на нерегламентирани тегления на пари от банкомати. Те приближили двете лица /в последствие установени като подсъдимите/ на около 15 - 20 метра и забелязали, че Я. ровел с ножче във входното устройство за поставяне на карта в банкомата, а С. – физически по-едър, с тялото си се опитвал да го прикрива. Свидетелите извикали „стой, полиция!" и им разпоредиби да си вдигнат ръцете, при което от подсъдимия Я. изпаднали към земята ножчето и една пластика.

След пристигане на мястото на дежурен полицейски екип и задържане на подсъдимите, били иззети сгъваемото джобно ножче, попаднало в кошчето под банкомата, и пластиката, наподобяваща банкова карта. В носената от подсъдимия Я. чантичка били намерени две пластмасови парчета, едното от които облепено с двойно залепващо тиксо, а другото с интегрална платка, както и едно пластмасово парче с прорез, които той предал доброволно, като отбелязал в протокола, че това не са негови неща, не знае какви са и за какво служат.

Предметите били обследвани в хода на назначена техническа експертиза, която установила, че парчето с монтирани електронни компоненти и това с прореза могат да се използват при механизма на подправяне на карти с магнитна лента, като извличат необходимата информация за PIN кода и номера на картата и след презапис на данните върху друга карта може да се извърши теглене от името на друг човек от ATM устройства, като за целта обяснила и какво е възможното приложение конкретно за всеки един от предметите и синхронизацията между тях. Заключението на експертизата било, че две от трите пластмасови отливки представляват заготовка, която след определена обработка и монтаж на електронно записващо устройство би могла да представлява скимиращо устройство за снемане на данни от магнитни банкови карти.

При разследването бил приобщен диск от монтирана на входа на банковия офис охранителна камера, от който били разпечатани снимки.

 

При тези данни и наличните доказателствени източници, които ги установяват безспорно, съставът на въззивния съд намира, че от всички възражения на защитниците са основателни само две от оплакванията за неправилно приложение на материалния закон:

1. По отношение на подсъдимия С. - в частта на квалификацията във връзка с чл.20, ал.2 от НК, при това не защото липсва доказателствена основа, а защото такава квалификация е компрометирана с начина, по който прокуратурата е изложила фактите по обвинението.  Поведението на подсъдимия С.С., което се инкриминира и със самия обвинителен акт, а в последствие е възприето и от съда при излагане на фактическата обстановка в мотивите, е сведено до заемането на такава позиция пред банкомата, при която с тялото си, доколкото това е било възможно, да прикрива действията, извършвани от подсъдимия Я.. Тъй като обвинителният акт очертава рамката на обвинението и е недопустимо инстанциите да излизат от нея, при тези факти С. не може да отговаря с качеството извършител, тъй като срещу него няма фактическо обвинение да е взел пряко участие в самото изпълнително деяние, представляващо опит за монтиране на техническо средство с определена цел. За това и неговата отговорност, в рамките на безспорно установената общност на умисъла, съответства на съучастие в качеството на помагач, каквото обичайно се придава на съизвършителя в кражба, когато пази останалите извършители. А иначе по делото – от приложения снимков материал, извлечен от диска на охранителната камера, и по-конкретно от подобрените кадри, предмет на една от техническите експертизи /л.143-144 в д.п./ е видно, че ако на първите два от тях – в 21:47:07 и 21:47:35 ч., Я. е с ръце на банкомата, а С. е в ляво от него и се оглежда, то на следващите три – съответно в 21:47:39, 21:47:44 и 21:47:51 ч. е видно, че върху банкомата вече са ръцете на С., респ. той е този, който стои непосредствено плътно пред него и извършва някакви действия, а Я. се е отдръпнал малко зад него. Тези очевидни факти обаче, не могат да обосноват осъждането във връзка с чл.20, ал.2 от НК, доколкото прокуратурата не се позовава на тях в обвинителния акт, и единствено следва да се ценят във връзка със степента на отговорността на подсъдимия С. по смисъла на чл.21, ал.2 от НК.

2. По отношение и на двамата подсъдими – че са осъдени по чл.249, ал.3 от НК и за опит към изпълнителното деяние „използване” на техническо средство за престъпно придобиване на информация за съдържанието на платежен инструмент. По делото не са налични не само доказателства в подкрепа на това обвинение, но и конкретни факти, твърдяни с обвинителния акт.   

 

Всички останали възражения са неоснователни.

Независимо от санкционната част на специалната норма, предвиждаща наказание глоба с размери в зависимост от получените неправомерно суми, опит по чл.249, ал.3 от НК е възможен, доколкото нормата на чл.18, ал.1 от НК изключва тази форма единствено за непредпазливите престъпления. Въз основа на събраните по делото доказателства безусловно следва да се приеме правния извод на окръжния съд, че в случая е налице започнало изпълнение на умишлено престъпление, останало недовършено по независещи от подсъдимите причини. Видно е, че те не са се ограничили единствено до подготвянето на нужните пособия и създаването на условия да бъдат монтирани техническите средства за извличане на информация, в които единствено рамки остава приготовлението по смисъла на чл.17, ал.1 от НК, а са ги взели със себе си и са отишли до конкретен банкомат, върху който са предприели конкретни действия, позволяващи монтирането на единото от тях – с джобното ножче са опитвали да манипулират отвора за поставяне на банкови карти, където са щели да вместят онази пластмасова отливка с тънък прорез по средата, предназначена да се монтира в кабината на банкомат като вход за карти с магнитна лента за да чете и запомня информацията от втора пътечка на такива карти, отнасяща се за номера на съответната магнитна карта. Фактът, че отливките все още не са били извадени, а са се намирали в чантата, носена от подсъдимия Я., по никакъв начин не променя правните изводи, тъй като се касае до такива технически средства, на които се инкриминира дори само притежаването, и е естествено да останат скрити до момента, в който възможно най-бързо ще бъдат поставени на нужното място. 

Не може да бъде споделено и становището за ненаказуемост на деянието поради негодност на средството за извършване на престъплението. Това възражение също е правено и пред първостепенния съд, който е дал своя отговор в мотивите, позовавайки се на разбирането на наказателно правната доктрина, което не може да бъде пренебрегнато, че опит с негодно средство е налице и когато деецът, вместо планираното годно средство в момента на деянието погрешно използва друго – конкретно негодно или недостатъчно ефикасно да предизвика целенасочения съставомерен резултат. Към този аргумент може да бъде допълнено и следното:

Спорът по делото възниква предвид една констатация на вещите лица по техническата експертиза, че интегралната платка, прилепена към единия от обектите, в хода на експертизата не е била работоспособна, защото, свързана с компютър, не е могла да бъде разпозната като външно устройство. Тук следва обаче да се има предвид, че ролята на тази платка е конкретна, и се състои в това, да запише данните за PIN кодовете на банковите карти. Посредством двете пластмасови отливки, заедно обозначени за нуждите на изследването като обект 1, това устройство е следвало да се постави като декоративна лайсна над клавиатурата на банкомата.   Отделно от това обаче е налице обект 2, който също е средство за извършване на престъплението, има независимо и самостоятелно предназначение, и именно действията на подсъдимия Я. с ножчето, целящи неговото поставяне, са били наблюдавани от свидетелите И. и Ц.. Обект 2 е бил оборудван с електронно устройство, позволяващо презапис на данните от втора пътечка на магнитната лента на банковата карта, където е записана информацията, използвана от банкоматите, и в частност нейният номер.  Експертизата е посочила, че неговата интегрална схема работи коректно и прочетените от нея данни са достоверни.

Синхронизирането на данните, които двата обекта биха записали /при положение, че и двата са работоспособни/, би позволило изготвянето на неистински платежни инструменти, които ще могат да се използват чрез поставянето им в банкомат и въвеждане на разкрития PIN код. Но съставът на престъплението по чл.249, ал.3 от НК не изисква наличието на такива елементи – за да е осъществен, е достатъчно да се установи, че се монтира техническо средство „за да се придобие информация за съдържанието на платежен инструмент”. В случая е налице опит именно към такова деяние и само въз основа на наличието на обект 2, предвид така описаните му възможности и фактът, че номерът на една банкова карта безспорно е защитена информация, включена в нейното съдържание като платежен инструмент.

Оплакването, че при инкриминираното престъпление има пострадало лице, неучастието на което в производството е съществено процесуално нарушение, представляващо отменително основание, не намира процесуална опора съгласно нормата на чл.74, ал.1 от НПК и съдебната практика.

Неоснователни са твърденията, че подсъдимият Я. е осъден при превратно тълкуване на доказателствената маса и при позоваване на процесуално негодни доказателствени средства.

С включването в протокола за оглед на веществени доказателства от 15.03.2014 г. на поемно лице, идентифицирано с ЛНЧ, не се нарушава определено процесуално правило, а фактът, че същото е положило подписа си, е едно косвено доказателство, че е разбирало български език. По-същественото е, че действието, обективирано с този протокол, няма някакъв принос в изясняването на делото. Вещественото доказателство по делото е технически носител на информация – CD-R Verbatim”, съдържащ един файл, записан от охранителната камера, заснемаща предметното АТМ устройство. Този запис е бил предмет на отделна видео-техническа експертиза от 14.01.2014 г., която го е прегледала, извлякла е съответен снимков материал и е дала своето заключение, ведно със съответен коментар по поставените въпроси. Решението на разследващия полицай, два месеца по-късно, лично и в присъствието на поемни лица да прегледа диска и да разпечата също снимков материал, не е било необходимо и с нищо не е допринесло за изясняването на нови факти. Като веществено доказателство по делото, на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е приобщен в доказателствения материал носителят на информация, с което е на разположение както на страните, така и на инстанциите, да се запознават лично с неговото съдържание при нужда, или конкретно във връзка с някакво съмнение, каквото в жалбата се изразява единствено по повод това дали третото и четвъртото лице, които в кадрите приблизително около 21:49 часа последователно подхождат към подсъдимите, са свидетелите И. и Ц.. За въззивният съд не съществува съмнение, че това е именно така, като основание за това убеждение наред с техните показания са и докладните им записки от следващия ден, в които сочат часа на приближаването си към местопроизшествието - около 21:45 часа, и времето за пристигане на автопатрула – около четири минути след като те са се намесили, представили и разпоредили на лицата да останат на място. Не е вярно твърдението за констатация при видеотехническата експертиза, че кадрите са „трудно различими”, там единствено е казано, че качеството на записа не позволява лицево-идентификационно изследване. Но съпоставката на фактите от така отбелязаните доказателствени средства и съобразяването на времето дават достатъчно основание да се приеме именно установеното от съда по повод поведението на подсъдимите и полицейските служители в съответната хронология. По делото има извлечен снимков материал и от момента, когато са се появили униформените служители – и това са двата кадъра по експертизата, заснети съответно в 21:54:23 и 21:58:03 часа /номерирани последователно съответно като снимки № 7 и 8/.

Не е налице несъответствие в намерения и иззетия при огледа на местопроизшествие обект - карта с надпис „Лоялен клиент”, тъй като номерата са напълно идентични /№ 100 000 0985/, но е налице перфорация върху последната част при скрепването на досието делото.

Не е налице нарушение при протоколиране разпита на свидетеля И.Г. И. от 25.07.2013 г., изводимо от времето на приключване на огледа и времето на започване на разпита, с оглед отстоянието на хотел „Адмирал” от сградата на Пето РПУ в КК „Златни пясъци”.

Еднаквостта на протоколираните показания от свидетелите И. и Ц. веднага след произшествието не съставлява съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на страните, тъй като съдът е взел решението си въз основа на подробните им разпити, проведени в съдебно заседание, с активното участие на защитниците.

Относно възраженията, свързани с изготвения протокол за доброволно предаване на трите пластмасови отливки, становището на настоящия въззивен състав е следното: ако трябва да бъде съобразено становището на касационната инстанция, изразено в цитираното от защитата решение № 362/2011 г., III н.о., доколкото протоколираното доброволно предаване в случая не е сторено в рамките на процесуалните действия претърсване и изземване, то може да бъде отнесено към хипотезата по чл.159, ал.1 от НПК, която се коментира със същото решение и изрично се отбелязва, че в нейните случаи не е необходимо участието на поемни лица. Но дори и ако според друго тълкуване на това решение се налага изключването на конкретния протокол като негодно доказателствено средство, въпросните предмети са и веществени доказателства по делото, за които има убедителни доказателства, че са били у Я. при извършване на престъплението. Свидетелите Ц. и Г. установяват, че този подсъдим е носел мъжка чантичка, а вторият от тях и, че при извършения полицейски обиск /в условията на чл.80 от Закона за МВР/, от тази чантичка са извадени електронни елементи, които той описва пред съда, както и в инкорпорирания чрез прочитане негов разпит от досъдебното производство. Налице е, приобщен като доказателство в хода на съдебното следствие, и самият протокол по чл.82 от ЗМВР, в който са вписани както предметните вещи, така и чантичката. 

Правилно е възражението срещу свидетелските показания от полицейския служител Стоян Васков С., който е разпитан от съда в нарушение на забраната по чл.118, ал.2 от НПК, но и при изключването им пак са налице достатъчно доказателства за установяване на съставомерните факти, като в жалбата не се сочи конкретно обстоятелство, което без тях би останало недоказано.

Не са налице нарушения на законови изисквания, относими към изготвянето на техническата експертиза. Разследващият орган е поставил на експертите четири въпроса, а в своето заключение те са формулирали осем отговора, без обаче с тях да излязат от предмета на експертизата. Независимо, че при формулираните осем финални извода не се открива отговор на конкретния въпрос „работоспособно ли е устройството, обект на изследване”, такъв е даден при описанието на проведените изследвания и резултатите от тях. Експертизата коректно е разграничила определеното от разследващия като „устройство” на две отделни такива – първото, с предназначение да запише данните за ПИН кода, а второто – да запише информацията, отнасяща се за номера на картата, както и изрично е посочила, че първото от тях, при свързване към персонален компютър, не може да бъде разпознато, което го определя като неработоспособно, а второто, обратно, е било разчетено, съответно данните от него са били свалени за нуждите на разследването. В съдебно заседание вещите лица са били разпитани подробно и са отговорили на всички въпроси от тяхна компетентност, поставени им от страните. Установено е, че не е възможно да бъде даден отговор на въпроса кога е повредена платката, който единствен би имал практическо значение за делото – дали повредата е била налична и към инкриминираната дата, или е последвала в условията на съхраняване на иззетите веществени доказателства до представянето им на експертите почти година по-късно. Като е оставил без уважение искането за допълнителна експертиза, първостепенният съд не е ограничил правото на защита на никой от подсъдимите, тъй като въпросите относно причината за констатираната неизправност на първото устройство нямат пряка връзка с предмета на доказване, а изследването на въпроса съдържат ли се или не в интегралната платка всички компоненти, необходими за да се извърши видеозаснемане би бил излишен при изложените аргументи във връзка с годността на опита. Същото доказателствено искане е било направено и във въззивната инстанция с жалбата на адвокат К., като настоящият състав вече се е произнесъл с определение по чл.327, ал.1 от НПК, в което е изложил виждането си, че въпросите нямат съществено значение за правилното решаване на делото.

Неправилно е разбирането, че устройството, условно означено като обект 2, също е нефункциониращо. Това, че вещите лица, за нуждите на изследването, са демонтирали интегралната схема и са я поставили върху макетна платка, съвсем не означава, че после не са я свързали с компютър, за да разчетат запаметената информация – използването на компютър, на който да е инсталиран необходимия софтуер, в случая е възможност без алтернатива – не съществува друг начин за „прочитане и записване във файл” на такъв вид информация. И съвсем не буди недоумение фактът, че експертите са процедирали така – както изрично са посочили, за да се прехвърлят данните от паметта на микроконтролера към компютър за последващото им използване, е необходимо свързване „със съответното устройство за връзка с персонален компютър тип „USB-to-Serial Comm Port”. При липсата на „съответното устройство” /такова не е иззето, а и не е било необходимо на подсъдимите в момента на деянието/, вещите лица са приложили друг способ за връзка. Или в заключение, обратно на становището на защитата – второто от двете устройства е било годно средство за извършване на престъплението „монтиране на техническо средство с цел придобиване на информация за съдържанието на платежен инструмент”.

Не е налице противоречие относно извода на експертизата за възможност да бъдат синхронизирани по време данните от двата обекта – поначало разсъжденията в тази посока остават без пряка връзка с конкретиката на делото, доколкото е безспорно, че първият от тях е неработоспособен. Но доколкото в представите на подсъдимите това не е било така /очевидно не биха правили опит да монтират негоден обект, ако съзнаваха, че е такъв/, то следва да се подчертае установеното от експертизата, че обект 1 записва в реално време, а обект 2 записва в паметта отместване във времето спрямо някакво начало, така че всеки негов информационен пакет съдържа данни за времевия момент на записа, при което съвпадението във времето на два записа от двете устройства би обусловило и свързването на определен номер карта с определен ПИН код.

Това, че вещите лица не са посочили изрично наименованието на „специализираната програма” /софтуерна/, чрез която се разчита информацията от обект 2, не поставя под съмнение техните изводи, нито проведените изследвания – факт е, че те самите са разчели данните, и надлежно са посочили, че са го сторили след изготвянето на софтуерен модул, съобразен с образците и препоръките, посочени от фирма производител, нещо повече – посочили са и точната електронна страница, от където са ги взели /стр.128, абзац 3/.

 Наличието или не на възможност за извършване на аудиозапис посредством устройството – обект 1.2 е въпрос без никаква определена връзка с конкретната цел на деянието, тъй като информацията от този вид платежни инструменти не съдържа звукови елементи. Но принципно – ако „шпионските химикалки” предлагат възможност и за двата вида запис, то приспособяването на тяхната електронна част за нуждите на изготвянето на т.нар. „скимиращи устройства” не налага възползването от аудиозаписа.

Техническите характеристики на устройствата, намиращи се в обект 1.2. и обект 2, са надлежно описани от вещите лица такива, каквито са ги констатирали. Възраженията на защитата в тази връзка са неуместни, защото не държат сметка за следното - тези устройства - намиращите се в обектите интегрални платки, са фабрично изработени, с присъщите им характеристики, посочени в експертизата. Не са фабрично изработени самите обекти в тяхната цялост – такива, каквито са извадени от чантата на подсъдимия Я., и които са изработени при ръчно приспособяване чрез монтиране на устройствата /платките/ съответно върху пластмасова декоративна лайсна – за да се постави незабележимо над клавиатурата на банкомат, и върху пластмасова отливка, имитираща процепа за поставяне на банкова карта при извършване на операция, отново за да се постави като действителен вход за картите. Дали само чрез двойно залепващото тиксо, намерено на първия обект, или и с помощта на лепилото, чиято тубичка се вижда на фотоснимките към огледа, но не е посочена сред фактите по обвинението, или чрез просто механично наместване - е въпрос, без практическа стойност за конкретното деяние, останало във фазата на опита, при това такъв въпрос, който ако е интересувал защитата, с оглед развиването на някакви предполагаеми аргументи с действителна защитна стойност, не са съществували пречки да бъде поставен при разпита на вещите лица в първата инстанция.

Присъдата на Варненския окръжен съд не е постановена при превратно тълкуване на доказателствената съвкупност и не е допуснато нарушение по чл.107, ал.ал.1, З и 5 от НПК. Показанията на свидетелите Ц. и И. /по отношение на чиято процесуална годност вече беше изразено становище/, не си противоречат в съществените части, нито с други доказателства по делото. Местоположението на ножа, така, както се установява от фотоснимките към протокола за оглед, е в пълно съответствие с казаното от свидетелите – че при подхождането им към двамата подсъдими и отправеното разпореждане да не мърдат, защото са представители на полицията, подсъдимият Я. е пуснал на земята инкриминираните вещи, които до този момент е държал в ръцете си – нож и пластика. Ако защитата съзира несъответствие между израза „пусна на земята” и факта, че при огледа ножчето се намира върху изхвърлените от клиенти на банкомата бележки в кошчето, въззивният съд не го възприема по този начин, тъй като от албума е видно, че кошчето е именно на земята под банкомата, при което не е налице никакво противоречие, дори със законите за гравитацията.

Не е налице противоречие на доказателствата и по въпроса за състоянието на АТМ. Свидетелката Ж.Н. е установила, че след деянието банкоматът не е бил повреден и с него е можело да се извършват съответните операции. Това не изключва разказаното от свидетелите Ц. и И. за това в какъв вид са го възприели те същата вечер, а този вид е добре установим и от фотоснимките.

 

Във връзка с наложените наказания настоящият въззивен състав споделя мнението на защитата на подсъдимия Я., че те не са определени правилно съобразно правилата на НК, и в частност, че правилната индивидуализация обуславя приложението на чл.58, б.”а” от НК, тъй като престъплението не е довършено, прегледът на обстоятелствата по чл.18, ал.2 от НК сочи, че степента на осъществяване на намерението е ниска, а сред причините, поради които престъплението е останало недовършено, наред със своевременната намеса на свидетелите, полицейски служители, следва да се посочи и очевидната липса на умения у подсъдимите бързо и успешно да се справят с техническата страна – елемент от инкриминираното поведение. При прилагането на тази хипотеза, в условията на обвързаност с правилото по чл.55, ал.1 ,т.1 от НК, справедливото и съответно на извършеното престъпление наказание лишаване от свобода по размер би било в рамките на осем месеца за подсъдимия Я., а за С., поради качеството му помагач и като се вземат предвид характера и степента на участието му според изложената вече фактическа обстановка – за срок от шест месеца. Въпросът за изтърпяването на тези наказания, предвид липсата на протест срещу приложението на чл.66 от НК, е предопределен от взетото вече благоприятно решение в окръжния съд, като подлежи на изменение /за да бъде спазено изискването по чл.66, ал.2 от НК/ единствено размерът на изпитателния срок, който според становището на въззивния съд следва да бъде намален на три години.

 

По всички изложени до тук съображения и на основание чл.337, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ присъда № 58/18.06.2015 г. по НОХД № 1393/14 г. на Окръжен съд Варна, като за това, че на 25.07.2013 г. в гр.Варна, КК „Златни пясъци”, в съучастие, Я. като извършител, а С. – като помагач, двамата подсъдими направили опит да монтират технически средства, за да придобият информация за съдържанието на платежни инструменти, но деянието останало недовършено по независещи от волята им причини, им налага следните наказания:

- на Я. – на основание чл.249, ал.3, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.58, б.”а”, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК – лишаване от свобода за срок от осем месеца, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК отлага с изпитателен срок три години и

- на С. – на основание чл.249, ал.3, вр.чл.20, ал.4, вр.чл.58, б.”а”, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК – лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК отлага с изпитателен срок три години,

като ги признава за невинни и ги оправдава по първоначалното обвинение за изпълнителното деяние опит към „използване” на технически средства за престъпно придобиване на информация за съдържанието на платежни инструменти, а С. – и за обвинението да е действал в качеството на извършител.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: