Р Е Ш Е Н И Е

                            

                         № 252

 

28.11.2016 година, гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на седемнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година,  в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Петя П.а

Росица Тончева

 секретар Г.Н.

 прокурор Илия Николов,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

 ВНОХД №276 по описа за 2016 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Делото е върнато с решение на ВКС за ново разглеждане, като е отменена предходна присъда на въззивната инстанция, с която е била отменена първоинстанционната присъда на Варненски окръжен съд и подсъдимите С.О.А. и М.С.А. са били признати за виновни и осъдени за деяние по чл.115 вр.чл.20 ал.2 НК. В решението на ВКС са изложени съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Приети са за основателни възраженията на защитата, отнасящи се до приетото време за причиняване смъртта на пострадалия, довело до осъждане на подсъдимите по непредявено обвинение. Прието е и че изводите относно авторството на деянието са изградени в нарушение на изискванията на чл.13 и 14 и чл.303 НПК, в каквато посока са интерпретирани и всички възражения в жалбите, относно доказателствената съвкупност. Излагат се съображения, че контролната инстанция е заменила дължимия доказателствен анализ с недопустими предположения относно редица правно значими обстоятелства.

Касационният съд е изтъкнал и друго съществено нарушение на процесуалните правила, свързано със събирането и проверката на доказателствата като е посочил, че АС се е позовал на доказателства, които не е събрал лично.

Производство пред въззивната инстанция е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура Варна, както и въззивна жалба от М.И.К. и Я.И.З., чрез пълномощникът им, адв. Ст.И., частни обвинители и гр. ищци против присъдата постановена от ВОС на 18.09.2012г, с която подсъдимите С.О.А. и М.С.А. са признати за невиновни и са оправдани по обвинението им  за деяние по  чл.115 вр.чл.20 ал.2 НК. като са отхвърлени и предявените от гр. ищци искове за претърпени неимуществени вреди.

В допълнителното изложение към протеста се излагат подробни съображения в подкрепа на същия. Твърди се, че събраните косвени доказателства в своята съвкупност представляват подредена и взаимосвързана редица от факти и обстоятелства, водещи до еднозначен и категоричен отговор на въпроса за авторството и съставомерността на деянието. Според изложеното в протеста въпросите кога е убит пострадалия, как е убит, кой е извършителят и защо е извършено деянието са получили убедителен отговор в набора от косвени доказателства. Прави се искане въззивната инстанция да отмени първоинстанционната присъда и признае двамата подсъдими за виновни по възведеното им обвинение, като им се определи наказание, така както е поискано в пледоарията по същество.

В с.з. пред настоящата инстанция протестът се поддържа изцяло.

Частните обвинители и гр. ищци излагат съображения за основателност на протеста, поддържат жалбата си и молят съда да постанови осъдителна присъда като уважи и предявените гр. искове.

Защитата на двамата подсъдими оспорва протеста и жалбата на частните обвинители. Пред настоящата инстанция се излагат съображения свързани с отменителното решение на ВКС. Като се предлага въззивната инстанция да се съобрази изцяло с това решение и потвърди първоинстанционната присъда поради недоказаност на деянието.

С оглед указанията на ВКС беше проведено съдебно следствие като бяха приобщени заключението по допълнителната СТЕ от л.210-214по внохд 307/14г. ВАС, изготвена от в.л.Ал.С., писмените доказателства, намиращи не в нохд№918/12г. ВОС, подробно описани в протокола от с.з. от 13.09.16г. Изискана беше справка от мобилните оператори относно собственика на тел.№0892767109, с който номер подс. А. има проведен разговор сутринта, след деянието, както и справка за местонахождението на лицето А.С.К., имащ отношение според обвинението, към предвижването на подс. А. във времето преди и след деянието.

По отношение тел.№0892767109 беше разпитана свид. С. А.Д., притежател на номера по време на извършване на деянието. Свидетелката живее в гр.Дулово, заявява, че не познава двамата подсъдими, тел. номер се е водил на нейно име но не си спомня да го е ползвала. Двамата й сина са ползвали номера на моб. оператор „Глобул” като големият й син е роден 1994г., а малкият -1999г. или към момента на извършване на деянието са били съответно на 16 и 11г.

За лицето А.К. се установи, че същият е търпял наказание в затвор в Австрия от м.април 2011г., освободен е условно, след което няма данни да се е завърнал в страната.

Протестът и въззивната жалба са подадени в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 18.09.2014г., постановена по нохд № 403/2013г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимите С.О.А. и М.С.А. за невиновни в това, на 24.11.2010г. в с.Дюлино обл. Варна, в съучастие като съизвършители умишлено да са умъртвили И.Г.З. и на осн. Чл.304 НПК ги е оправдал по обвинението чл.115 вр.чл.20 ал.2 НК. Отхвърлил е предявените гр. искове от М.И.К. и Я. И.З. за претърпени неимуществени вреди, като неоснователни и недоказани. Произнесъл се е и по веществените доказателства.  

За да стигне до този резултат окръжният съд е приел следното:

Постр. И.З., на 76г. към м.ноември 2010г. живеел сам в с.Дюлино. Занимавал се със земедение, като имал два трактора, отглеждал крава, прасета и няколко кошера пчели. Дъщеря му, свид.  М.К.,*** като го посещавала често, а през останалото време подържали връзка по телефона. Другата му дъщеря – Я., живеела в чужбина. На 25.11.2010г. свид. М.К. потърсила баща си на стационарен тел. №209, но той не отговорил. На следващия ден отново позвънила, но не получила отговор и притеснена потърсила свид. Ж.М. като я помолила да отиде и провери защо баща й не се обажда. М. отишла до дома на З., повикала го, но никой не отговорил. Свидетелката отишла до дома на сви.. Й.М., попитала е дали е виждала  И.З., но получила отрицателен отговор. Тогава двете решили да се върнат до дома на З. и да влязат в двора от към обора. Когато влезли в двора видели постр. З. да лежи на земята. В близост била кофа, с която хранел добитъка и шапката му. Свидетелките се уплашили и напуснали двора като М. тръгнала да съобщи на кмета, а М. – да се обади на дъщерята на З.. Кмета, свид. С., се обадил на тел.112 и заедно със свид. Б. отишли в двора на пострадалия. Междувременно свид. Л.Л. чул свидетелките М. и М. и също отишъл там. Свид. Б. и Л. забелязали, че в близост до заключената външна порта била нарушена целостта на оградата и от там влезли в двора, като свид. Б. отворил от вътрешната страна входната порта, която се заключвала по специфичен начин. Първоначално свидетелите помислили, че постр. е получил инфаркт, но като видели кръв по главата му разбрали, че е убит. На мястото пристигнал полицейски екип като бил извършен оглед. От извършената СМЕ на труп се установява, че постр. З. е получил тежка черепно-мозъчна травма, контузия на мозъка в дясна слепоочна област, мозъчен оток,разкъсване и кръвоизлив под твърдата и меките черепномозъчни обвивки, многофрагментарно счупване на черепа в дясно, счупване на черепната основа, достигащи до лявата слепоочна и тилна област, разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и ожулвания по главата и лицето вдясно. Оток и аспирация на кръв в белите дробове, счупвания на 6-9 ребра вляво. Като непосредствена причина за смъртта се сочи тежката черепно-мозъчна травма. Контузиите са причинени от един или няколко наслагващи се удара с твърд тъп предмет с широка и плоска повърхност, около 12-15 см., нанесени по дясната странична част на главата. По време на нанасяне на ударите в дясно, възможно е постр. З. да е бил в легнало по гръб положение, с извита на ляво глава, опираща се в лявата си слепоочно-тилна област на земята. Смъртта е настъпила за минути до час, като пострадалият обикновено изпада в безсъзнателно състояние и не може да извършва активни движения и да се придвижва самостоятелно. Счупванията на ребрата могат да се получат както при падане наляво и удар в земната повърхност, така и от притискане на лявата част на гръдния кош с крак, коляно и пр. Всички описани травматични увреждания са получени приживе. Състоянието на трупа отговаря на второ-трето денонощие при престояване на сравнително ниски температури. В с.з. вещото лице не може да посочи точен час на смъртта, но е в рамките на повече от няколко часа и по-малко от четири дни и най-вероятно да е вечерта на 24.11., като аутопсията е извършена на 27.11.

След определи оперативно-издирвателни мероприятия разследващите органи се насочили към две възможни лица – извършители на деянието, а именно подсъдимите А. и А..

Първият, с прякор „Д.” и турско име „А.” и вторият – с прякор „Л.” и турско име „М.” се познавали, тъй като в гр.Поморие живеели в съседство. Често пътували заедно като А. се занимавал с продажба на стари автомобили. През лятото на 2010г. подс. А. ***, при близките си и започнал работа в „Агроспектър”ООД. Ползвал телефон с аб.№0899548327. На 24.11.2010г. сутринта, в 05.30ч. тръгнал за работа, на обект в гр.Варна кв.”Младост” и се върнал в гр.Долни чифлик около 18.00ч. като провел няколко разговора регистрирани от клетка в гр.Д.Чифлик ул.”Камчия” до 18,49ч. След това провел разговор със зет си, свид.Н.Ю. в 19,54ч. обслужен от клетка – с.Бърдарево-с.Кривини –с.Солник, а последният разговор – в 21.55ч. с оператор 123 , обслужен от клетка Ст.Оряхово ул.”Цар С.” 22.

От своя страна, подс. А. по това време се занимавал с обичайната си дейност и ползвал телефон с аб.№0898831590. На 24.11.2010г. подс А. *** от сутринта, до 16 часа. Пруез деня разговарял със свои клиенти намиращи се в района на с.Дюлино- с.Попович. В 15,45ч. водил разговор със свид. Ив.С., който се намирал в района на с.Гроздьово,също в близост до с.Дюлино. В 17,08ч. подс. А. и слид.С. провели още един разговор като се уговорили да се видят в с.Дюлино. В 18.10ч. подс- А. провел разговор със свид. Н.Ж. като след този час вече бил на територията на с.Дюлино където се срещнал със свид. С., който бил заедно с приятелката си Н.Ю. и синът й и всички отишли в зома на свид. Н.Ж.. В 18,40 подс. А. провел разговор от клетка в с.Дюлино с абонатен номер на името на М.М., намиращ се на територията на гр.Поморие.

От СТЕ е видно, че разговорът от аб.№0899548327, на подс. А. в 19,54ч. е обслужен от клетка 4413/1 като е възможно абоната да се е намирал в района на с.Кривини-с.Солник, пътна отсечка със с.Бърдарево или с.Солник-с.Дюлино. Следващият разговор, в 21,55ч. вече е през клетка 4032/3, обслужваща югозападния край на с.Ст.Оряхово, посока с.Рудник. Този абонат не би могъл да се намира по време 19,54ч. в гр.Д.Чифлик, на адреса на който живее, тъй като клетка 4073/2 /Д.Чифлик/ и клетка 4032/3/Ст.Оряхово/ нямат обща граница на покритие.

Аб.№0898831590 в интервала18,40ч. има проведен един разговор в зоната на обслужване на кл.4249/3 в района на с.Дюлино.

През зимните месеци, след деянието, подс. А. бил на гости  в с.Венелин в дома на свид. В.Х., негов братовчед, и по думите му, подс. А. му споделил, че с „Л.” са направили беля, като са пребили някакъв възрастен мъж в с.Дюлино. Свид. Х. казал на подс. А. да млъкне и да не споменава имена, но подсъдимия продължил разказа си, вече и в присъствието на свид.А.А., като описвал как изтръгнали решетка на магазин, връзвайки я за автомобила си. На следващия ден свид. А. отново попитал свид. Х. за какво е ставало дума и последния му обяснил, че Д. и още някакви хора направили някаква беля в с.Дюлино. Свид. Х. разказал още, че подс. А. му споделил, че заедно с Л. и други хора са ходили в дома на бай /С. Х. Д. – пострадал при грабеж, ДП4063/09г. на ІV РПУ Варна/ да търсят пари, но те двамата не влезли вътре, защото бай С. ги познавал. Според свид. Х. подобен разговор се провел още веднъж, известно време след първия, когато били отишли да крадат кабел. Тогава присъствал и свид. А., който от своя страна твърди, че подс. А. му разказал да нападението в дома на бай С., както и че с Л. били ходили при някакъв дядо, когото били за да им каже къде има пари и като паднал го оставили и избягали, че това станало в с.Дюлино и след случая с бай С..

За такъв разговор с подс. А. съобщава и свид.И. С.. Той познавал и двамата подсъдими и знаел, че ходят да крадат бакър и коли за старо желязо. При едно от пътуванията си с подс. А. минали през с.Дюлино и станало въпрос на някакво убийство заради акумулатор в това село.

Свид. В., през м.юни 2011г. получил оперативна информация, че подс. А. се хвалил, че е участвал в убийство и че той и лице с турско име „М.” и прякор „Л.” са влезли да крадат меден казан, но били изненадани от собственика. От информацията ставало ясно, че двамата се предвижвали с бял Опел с две врати и пукнато предно стъкло. Установило се, че такъв автомобил е управлявал подс. А., а за второто лице се установило, че е от Поморие и е с прякор „Л.” – подс. М.А.. За подс. А. и свид. А.С. имало информация, че обикалят из района на общината под предлог, че изкупуват стари автомобили, а в същност извършвали кражби на такива и на други метални отпадъци. Подс. А. участвал и в група занимаваща се с кражба на ел.проводници. Било установено и че на 24.11.2010г. в 18,40ч. същият се е намирал в района на произшествието.

Въз основа на тези събрани данни било взето решение за задържане на двамата подсъдими на 07.07.2011г. Освен двамата подсъдими били задържани и други лица, като всички били отведени в РПУ Бяла. По време на конвоирането задържаните лица Д.А. и М. М. чули разговор между братята А. и М. А., в който се коментирало защо са задържани и подс. М.А. предположил, че е „заради убийството на дядото в Айвъджик” /Дюлино/.

Тогава били използвани СРС при допусната среща между свид. Х. и подс. А.. След като разбрал, че свид. Х. е д. показания относно убийството, подс. А. казал „ти ме изгоря” и твърдял, че разказаното от него касаело случая с бай С. /С. Д./.

По обвинението:

Прокуратурата е повдигнала обвинение на двамата подсъдими за това, че на 24.11.2010г. в с.Дюлино, в съучастие като съизвършители са умъртвили И.З. без да е уточнен времеви интервал. С първата присъда, по нохд 918/12г., подсъдимите са били признати за невиновни и оправдани по това обвинение без да има посочен времеви интервал. От особеното мнение към мотивите на тази присъда става ясно, че се обсъжда времеви интервал около и след 20.00ч. Коментират се разговори по мобилни телефони и обслужващи ги клетки – разговор на свид. С. в 20,44ч. от кл. Н.Шипка, пътувайки към с.Дъбравино и разговор на подс. А. в 19,54 от кл. Бърдарево- Кривини- Солник. Прието е, че двамата подсъдими са се движили с един автомобил и сле деянието са се оттеглили по пътя с.Сюлино-Ст.Оряхово-гр.Д.Чифлик. В 21,55г. подс. А. се е свързал с оператор 123 от кл. Ст.Оряхово.

При повторното разглеждане на делото от окръжния съд, с присъдата, предмет и на настоящото въззивно производство, двамата подсъдими са оправдани отново по така възведеното им обвинение, без да е посочен времеви интервал на извършване на деянието. От мотивите става ясно, че съдът приема, че подс. А. уговаряйки се със свид. С., след 18,10ч./когато е проведен разговор със свид. Ж./ е бил на територията на с.Дюлино, където се е срещнал със свид. С. /незрящ/, който се предвижвал с л.а. „Волво”, управляван от сина му като с него била и свид. Н.Ю.. Всички отишли в дома на свид. Ж., който дължал пари на подс. А. за закупен автомобил. Ж. предал на подс. А. 50лв., след което се разделили. В 18,40ч. подс. А. провел разговор с аб. № на името на М.П. като все още се е намирал на територията на с.Дюлино. По това време подс. А. *** от кл.Д.Чифлик – 18,46-49ч., а в 19,54ч. в района на кл.Бърдарево-Кривини. Т.е. подс. А. не се е придвижвал заедно с подс. А. и не се е намирал по това време в с.Дюлино. Следващият му разговор и последен за деня е от района на кл.Ст.Оряхово в 21.55ч. Може да се заключи, че времевия период през който евентуално би могло да се извърши деянието е отново около и след 20.00ч.

При първото разглеждане на делото във въззивния съд двамата подсъдими са признати за виновни и осъдени по възведеното им обвинение отново без да има фиксиран времеви интервал за датата 24.11.2010г. В мотивите са обсъдени и приети за установени същите обстоятелства относно предвижването на двамата подсъдими по часове. Прието е, че двамата са пътували заедно с автомобил на подс. А. и че са могли да се намират на територия на с.Дюлино около и след 20.00ч. изхождайки от записите на моб. оператори.

Този състав на въззивния съд приема за установено времето и направлението на предвижване на двамата подсъдими като около и след 18ч. подс. А. се е намирал на територията на с.Дюлино, а по това време и до около 20.00ч. подс. А. се е предвижвал от гр.Д.Чифлик – Бърдарево – Кривини, а след 21.55ч. се е намирал в района на с.Ст.Оряхово. Данни къде се е намирал този подсъдим за времето 20-21.50ч. по делото няма. Възможно е да се е намирал също в района на с.Дюлино, тъй като разС.ията между изброените села е малко, но това е само една от възможностите. Безспорно е само, че за времето 18,41-47 подс. А. не би могъл да се намира в района на с.Дюлино. Същият има и два разговора проведени на 25.11. в 5,47ч. и 8,16ч. регистрирани в кл.4413 – района на с.Ст.Оряхово – с.Бърдарево – с.Кривини

Относно самото деяние:

Обвинението е приело, че двамата подсъдими, след като познавали добре обстановката в с.Дюлино, както и постр. З., за когото знаели, че притежава селскостопанска техника решили да влязат в двора му и да видят какво могат да откраднат. Докато те оглеждали двора, били изненадани от постр. З., който излязъл да храни животните си. Двамата го нападнали, блъснали го на земята и му нанесли удари с неустановен предмет в дясната слепоочна област, докато пострадалия лежал на земята, уплашили са, че са го убили и избягали през дъсчената порта.

Преки доказателства за авторството на деянието няма. Не са установени и липси от имуществото на пострадалия. Обвинението е повдигнато на базата на косвени доказателства и най-вече показанията на свид. В.Х. – братовчед на подс. А..

По делото са събрани доказателства защо подс. А. се е намирал в с.Дюлино въпросната вечер. Установено е, че е бил заедно със свид. С., приятелката му и синът му, че е посетил дома на свид. Ж. от когото е взел 50лв., дължими му от продажба на автомобил. След това няма данни къде се е намирал този подсъдим. Подс. А. заявява, че по времето, когато са били със свид. С. в с.Дюлино, след това е останал в с.Синдел, а по-късно е карал автомобили в гр.Сливен /има съставен АУАН №3078/27.11.2010г. л.263 нохд 918/12г./.

Подс. А. отрича да е бил въпросния ден в с.Дюлино и твърди, че свид. В.Х. не е разбрал правилно за кой случай му е говорил и че това, за което е споменал пред него е било случая с бай С. през 2009г.

Освен твърдяните от свидетелите В.Х., Ан.А., И. С., Д. А. и М. М. извънсъдебни признания на подсъдимите други преки или косвени улики не са събрани. Полицейските служители В.В. и Б.Б. са пресъздали оперативните беседи с двамата подсъдими и с петимата свидетели. Както и ВКС в отменителното си решение е посочил заявеното от всички тях по естеството си представлява източник на производни доказателства, които са допустими в посочените три случая – проверка или разкриване на първични такива, както и когато първичните са се оказали недостъпни. Що се касае до направени самопризнания или извънпроцесуални изявления на подсъдимите, следва да се държи сметка за разпоредбата на чл.116 НПК, недопускаща присъдата да се основава само на тях. Дори да се приеме, че подсъдимите са направили признания пред повече от едно лице, при липсата на други безсъмнени доказателства или доказателствени средства в подкрепа на тези признания, не може да се преодолее забраната на чл.116 ал.1 НПК.

В случая, всички съобщени от тези свидетели факти и обстоятелства, нямат едно единствено обяснение и не водят до един и безсъмнен извод за наличие на виновно поведение от страна на двамата подсъдими. Беседата провеждана от полицейските органи не е сред доказателствените средства предвидени в НПК за установяване на правно релевантни факти. Както е посочил ВКС тя има само оперативна стойност и съдейства за разработване на следствени версии. Фиксирането й посредством СРС не й придава процесуална стойност и не  я превръща в източник на доказателства. Видно в конкретния случай е, че като косвени доказателства са залегнали именно такива беседи и то най-вече със свид. В.Х.. Информацията за правно значимите факти произхожда основно от него. Т.е. не може данните дадени от този свидетел за извънпроцесуални признания на подс. А. да се подкрепят със данни събрани чрез СРС спрямо същия свидетел или пък от подслушани тел. разговори между този свидетел и трети лица, на които именно същия свидетел е споделил за разказаното му от подс. А. вкл. и причината за задържането им.

Въззивната инстанция изправи посоченото процесуално нарушение като приобщи изброените материали към настоящото СП.

От тези материали обаче не се привнасят никакви съществени и значими факти и обстоятелства, които да навеждат на друг извод. От събраните пред тази инстанция доказателства също не се внасят някакви  нови и неизвестни обстоятелства. Както вече беше посочено не би могло да се установи кой е ползвал аб.№089276109, водещ се на името на свид.С.А.Дал към датата на извършване на инкриминираното деяние. Не беше установено и местонахождението на свид. А.С.К., който според обвинението има отношение към предвижването на подс.А. към датата на деянието.

Показанията на свид. Б. нямат отношение към авторството на деянието, не дават особена светлина и по въпроса относно часа на настъпване на смъртта на постр. З.. Същото важи и за показанията на свид. Д.Я., Гр.К. и Д. П..

По протеста:

От всичко изложено до тук става ясно, че на първия въпрос – кога е убит постр. Ив З. може да се отговори, че най-вероятно това е вечерта на 24.11.2010г. изхождайки от състоянието на трупа и атмосферните условия, като не може да се посочи по-точен времеви отрязък. От събраните доказателства може да се направи извод, че е било в тъмната част на денонощието и преди 21.00ч. Отнесено към данните за предвижване на подсъдимите – би могло да се приеме, че евентуално деянието е извършено около и след 20.00ч. и преди 21.00ч.

На въпроса как е причинена смъртта на пострадалия, отговор дава СМЕ, като оръдието, с което са нанесени ударите не е установено и не е намерено.

На третия въпрос – кой е извършителят, от събраните по делото доказателства не може да се даде категоричен и еднозначен отговор, че това са именно двамата подсъдими А. и А.. Категорично е опровергана тезата, че двамата са пристигнали заедно в с.Дюлино с един автомобил. Установено е и че около 18-19ч. двамата също не са били заедно. Дали след този час и до 21.50 са се срещали, по делото няма преки доказателства. Събраните косвени доказателства, най-вече показанията на свид. В.Х. не дават еднозначен извод за евентуално виновно поведение на двамата подсъдими и то действайки в съучастие като съизвършители.

Обстоятелството дали подс. А. е казал на брат си, А. А., че вероятно ги задържат заради убийството в с.Дюлино или не води до несъмнен извод, че подс. А. е участвал в това убийство. Самият А. А. заявява пред съда, че е бил задържан и приведен първоначално в ІV РУ в „Меден рудник” гр.Бургас, където му казали, че го задържат за убийство и че това е споделил с брат си, подс. М.А., по време на конвоирането им до гр.Бяла.

По отношение показанията на свид. А.А., същият в с.з. на 07.01.2014г. е заявил, че вторият ден когато са отишли да крадат кабели подс. А., му е казал, че в Дюлино направили едно убийство, че бил с някакви хора от Бургаските села и от Поморие, след това, че били двама, първо, че не разбрал кой бил ударил пострадалия, след това, че и двамата са го удряли по главата. След това казва,че „тогава Д. ми каза, че е бил със същите хора/с които крадяли кабел/ и още двама имало с тях”. Показанията на този свидетел са непоследователни и неубедителни.

По отношение показанията на свид. В.Х. вече беше взето отношение по-горе. Освен това от неговите показания също не може да се направи категоричен извод дори за някакви извънпроцесуални признания на подс. А.. Сам той заявява, че когато е казал „Ти ме изгоря” е имал предвид, че свидетелят не е разбрал, че разказаното от него касаело случая с „бай „С.”/по отношение на когото действително е имало нападение и е било образувано ДП/

Показанията на свид. И. С. също са преразказ на чуто от трети лица, а това, че знаел от подсъдимите че ходят да крадат бакър и коли за старо желязо с нищо не подкрепя тезата на обвинението.

Свидетелите В. и Б. също коментират в показанията си косвени сведения.

Както е посочено и в отменителното решение на ВКС, нито един от тях не е очевидец и не свидетелства за собствените си възприятия.

Техническата експертиза на мобилните телефони вече беше коментирана. От нея се установява само, че без съмнение подс. А. се е намирал на територията на с.Дюлино и че в същото това време подс. А. не се е намирал там.

Коментираното в протеста поведение на подсъдимите също не води до несъмнен извод за тяхната виновност. Освен това няма никаква логика подс.А. „да се хвали” , че е извършил убийство, още повече и в присъствие на непознати, извън неговите по-близки или по-далечни роднини.

По отношение ВДС също беше изразено становище по-нагоре. Не може да се приеме ,че извънсъдебните признания на подс. А., разказани от свид. В.Х., се подкрепят от ВДС, тъй като самите те представляват преразказ на същия свидетел В.Х.. Същото важи и за подслушаните телефонни разговори на същия този свидетел В.Х. с трети лица, на които разказва отново цитираните обстоятелства.

По никакъв начин не може да се стигне до приетия от прокурора извод, че подс. А. се е срещнал с подс. А. на 24.11 2010г., като го е потърсил лично, след което двамата да са влезли в имота на И.З. с цел да извършат кражба. Всичко това може и да е било така, но от събраните по делото изцяло косвени доказателства, преценени с тяхната съвкупност, не може да се направи такъв еднозначен извод.

Не може да се приеме за безспорно и че обстановката в селото е била позната и на двамата подсъдими, че те са знаели за постр.З., че същия живее сам и има техника, автомобилни части и бакърени предмети, което да ги мотивира да проникнат в двора му. Докато за подс. А. може да се приеме, че има данни да е посещавал по-често с.Дюлино, то за подс. А. такива данни в делото няма /освен случая с „бай С.”/. Оперативната информация, че същите се занимават с такива кражби може само да бъде насочваща, но не представлява доказателство.

Възможно и дори вероятно около 20-21 часа, вечерта на 24.11.2010г. двамата подсъдими да са действали по описания от обвинението начин, но това е само едно предположение и както вече неведнъж беше посочено категорични изводи от така представените доказателства в тази насока не могат да бъдат направени, а както е известно, всяко съмнение следва да се тълкува в полза на подсъдимите.

Настоящата инстанция няма да коментира цитираните в отменителното решение обаждания на подс. А. на тел.150 и 166 на 25.11.2010г. тъй като не се пазят данни за съдържанието на тези разговори и е невъзможно към настоящия момент от това да се направят каквито и да е относими изводи.

Доколкото в жалбата на гр. ищци и частни обвинители се посочват същите основания, както и в протеста, то казаното важи и за тях.

Предвид всичко изложено въззивната инстанция намира, че правилно и законосъобразно окръжният съд е приел, че липсват преки доказателства, както че двамата подсъдими са подържали връзка помежду си през инкриминирания период, така и че са извършители на деянието, а косвените доказателства, изводими от показанията на разпитаните свидетели не са достатъчни и не могат да обосноват еднозначен извод за авторството на деянието, поради което и правилно съдът ги е оправдал.

Поради това протестът  и жалбата се явяват неоснователни, а постановената присъда следва да бъде потвърдена изцяло.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НК Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 18.09.2014г. на Варненския окръжен съд, постановена по нохд №403/2013г. по отношение на подсъдимите С.О.А. с ЕГ№ ********** и М.С.А. с ЕГ№**********

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                             2.