Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 173

 

08.12.2014 година, Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на четиринадесети ноември, година две хиляди и четиринадесета, в публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

                   ЖИВКА ДЕНЕВА

 

Секретар Г.Н.

Прокурор Милена Гамозова

като разгледа докладваното от съдия Денева ВНОХД № 277 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе взе предвид:

 

Варненският окръжен съд, с присъда № 74 по НОХД № 602/2014г. по описа на същия съд, постановена на 12.08.2014г. е признал подсъдимия Г.Х.Т. за ВИНОВЕН в това, че на 08.11.2012 год. около 16.30 часа, на главен път I - 9 посока гр. Варна - к.к. „3латни пясъци”, в района на спирка „Моста”, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес CLK 320” CDI с ДК№ Р 6137 АТ, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на В.А.М., като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал.1, б.„б”, вр. чл.343, ал.1 б.„в” от НК и чл.54 НК му наложил наказание  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

На основание чл.343г от НК на подс. Т. е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

Със същата присъда подс. е осъден да заплати направените по делото разноски.

 Въззивното производство пред АС-Варна е образувано по жалба на подс. Т., с бланкетно посочени основания за незаконосъобразност, необоснованост, несправедливост, както и за допуснато съществено нарушение на пр. правила при постановяване на първоинстанционния съдебен акт.

В допълнително писмено изложение към жалбата се излага становище за липса на мотиви на съдебния акт, поради неизясняване на редица противоречия при оценката на доказателствата. Искането е за отмяна на постановената присъда и връщане на делото на първоинстанционния съд, за да бъде разгледано от друг състав.

Депозирано е писмено становище и от повереника на ч.обвинители, в което се излагат аргументи за неоснователност на жалбата на подс. Т. и за законосъобразност, правилност и справедливост на първоинстанционния съдебен акт.

В съдебно заседание пред състава на ВАС подс. не се явява, редовно призован, но се представлява от защитник, упълномощен и приет отпреди.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна намира жалбата на подс. за неоснователна приемайки, че ВОС е направил обстоен, обективен и мотивиран анализ на събраните по делото доказателства, базирайки се на обективните находки. Намира, че въпреки отчетеното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, същото не е взето от съда предвид при определяне на наказателната репресия, която на това основание следвало да се редуцира.

Защитата на подс. Т. поддържа жалбата, на изложените в нея основания и доразвива доводите си. Искането е за отмяна на първоинстанционната присъда или алтернативно за намаляване срока на наказанието лишаване от право да се управлява МПС.

 

След преценка на оплакванията и доводите на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че жалбата на подс. е неоснователна, по изложените по- долу съображения.

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Варненският окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното:

На 08.11.2012г. около 16:30часа подсъдимият Т., заедно със св. Е.Д. и св.Н.Д. пътували от гр.Варна към к.к."3латни пясъци" с лек автомобил „Мерцедес CLK 320" CDI с рег.№ Р 6137 АТ, управляван от подсъдимия. Вдясно до водача стоял св. Н. Д., а на задната седалка - св.Е. Д.. Около 17:00 часа  подс. и спътниците му се намирали в района на спирка „Моста". Времето било сухо, а хоризонталната метеорологична видимост била 20 км. В този ден слънцето залязло в 16:53 часа и до 33 минути след това времето било сумрак. Уличното осветление на Главен път 1 - 9 в района на спирка „Моста" се включило за времето до 17:00 часа.

Участъкът от пътя бил с две пътни платна, отделени чрез двойна мантинела. Платното, в което се движел л.а. на подсъдимия било в посока к.к. "Златни пясъци", а срещуположното - посока гр.Варна. Всяко пътно платно се състояло от две ленти, отграничени с непрекъсната или прекъсната бяла линия.

След разклона за комплекс "Слънчев ден" подсъдимият настигнал л.а. "БМВ 745 LI" с рег.№ В 3133 НА, управляван от св. А., като до нея стояла св. Г.. След спирка „Моста", попътно на двата автомобила, вдясно върху банкета имало поставен предупредителен пътен знак за опасност - А 18 „пешеходна пътека". На 35 метра след този пътен знак имало поставен друг предупредителен пътен знак за опасност - А 27 „кръстовище с път без предимство отдясно". На 46 метра след втория пътен знак имало поставен пътен знак със специално предписание - Д 17 „пешеходна пътека". На 6.70 метра след пътния знак Д 17 на платното за движение имало пешеходна пътека, чиято ширина била 3.80 метра. По продължението на пешеходната пътека, мантинелата между двете пътни платна била прекъсната с ширина 1.10 метра, за да се осигури преминаването на пешеходците.

Подс. Т. се движел след л.а. на св. А. в дясната пътна лента, на къси светлини. Точно когато и двата автомобила се озовали в правия участък от пътя, от дясно-на ляво в посоката им на движение, двама пешеходци предприели пресичане на дясната пътна лента - пострадалият В.А.М. и неговата съпруга Л.З.М.. М. вървяла първа, а пострадалият В.М. след нея, като те предприели пресичане на платното за движение малко след пешеходната пътека, по диагонал и придвижвайки се много бавно предвид напредналата им възраст. Двамата пешеходци били забелязани от св. А. и св. Г. на около 60 метра пред автомобила им. За да предотврати удара св. А. рязко намалила скоростта на управлявания от нея автомобил, отклонявайки се вдясно по посоката си на движение. Когато погледнала в огледалото за обратно виждане тя видяла, че управляваният от подс. Т. автомобил се движи зад нея и се притеснила да не я блъсне. От момента, когато св. А. забелязала за първи път двамата пешеходци на платното до момента, в който ги застигнала, Л.М. била по средата на платното за движение, като се придвижила до неговия ляв край, т.е. към мантинелата. Пострадалият М. бил в десния край на платното за движение и изминал разстоянието едва до неговата среда, като в един момент дори спрял на платното за движение за малко и след това продължил напред. Спирайки плътно вдясно и с дясната част на автомобила извън платното за движение, св. А. погледнала отново инстинктивно в огледалото за обратно виждане.

Моментът, в който св. А. предприела рязко натискане на спирачния педал бил възприет от подс. Т.. Поради движението му с несъобразена за конкретната обстановка скорост и в непосредствена близост зад движещия се отпред автомобил, подс. Т. също натиснал рязко спирачния педал на автомобила си. За да избегне удара с автомобила пред него, подс. предприел маневра изпреварване, преминавайки в лявата лента за движение, вместо да намали скоростта си и в случай на необходимост да спре.

В момента, в който автомобилът му излязъл от закриваното пред него пространство от лявата част на габаритите на л.а."БМВ", подс.Т. възприел пресичащите пътното платно един след друг пешеходци. За да избегне удара с тях, той завил волана леко на дясно. Въпреки това обаче успял да предотврати удара с Л.М., но с предната лява част на автомобила ударил пострадалия В.М.. Ударът настъпил, когато пострадалият В.М. бил точно в средата на платното, т.е. около прекъсната линия между двете ленти за движение. От удара пострадалият М. изхвърчал във въздуха нагоре на височина около 2-3 метра и паднал напред, в средата на лявата пътна лента на 13метра от мястото на удара. Тялото му останало перпендикулярно на оста на пътя, като главата му сочела мантинелата. Контактът между пострадалият В.М. и управляваният от подс. Т. автомобил настъпил на 18.5 метра, считано от линията на ориентира, респ. на 14.80 метра от началото и на 11.00 метра от края на пешеходната пътека, според обективните находки.

Веднага след преустановяване на движението на автомобила подс. Т. отишъл до пострадалия В.М.,  извадил дрехи и ги поставил под главата му, а с други завил тялото му. Подаден бил сигнал  на тел. 112 за инцидента. Когато на местопроизшествието пристигнали органите на полицията, подсъдимият бил тестван за наличие на алкохол, какъвто не бил  отчетен, а по-късно била изготвена и химическа експертиза. Пострадалият бил откаран в МБАЛ - гр.Варна, където около 20.00 ч. на същия ден починал.

Според заключението на изготвената СМЕ на постр. М. били  причинени множество увреждания, като смъртта му е настъпила вследствие на тежка съчетана травма, ангажираща глава, гръден кош, таз, крайници. Като водеща причина за настъпването на смъртта ВЛ е посочило гръдната травма, със счупвания на почти всички ребра, двустранен кръвоизлив в гръдната кухина, довели до неефективност на дихателните движения и до развитие на остра дихателна недостатъчност. Травматичните увреждания били резултат на удари, със значителна сила с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат при реализираното ПТП.

Налице е пряка причинно-следствена връзка между установените травматични увреждания на постр. М. и настъпването на смъртта му.

Според заключението на химическа експертиза в кръвта на подс.Т. не е установен етилов алкохол.

 

По реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които разкриват и изясняват обективната истина, установил е една подробна, точна и правилна фактическа обстановка. За да достигне до тези фактически изводи ВОС е направил задълбочен и подробен анализ на събраните доказателства – съпоставяйки най-вече заключенията по първоначално изготвената и впоследствие допълнителна САТЕ /изготвени на база протокол за оглед и фотоалбум/ с гласните доказателства – свид. показания и частично обясненията на подс. Обсъждайки заключенията по изготвената САТЕ, ВОС правилно е приел, че скоростта на л.а. непосредствено преди ПТП е била 73.4 км/ч. При тази скорост дължината на опасната зона за спиране е изчислена на 53.3 метра. Когато л.а. "мерцедес" се е намирал на 23.5 метра преди линията на ориентира, т.е. след предупредителния пътен знак за опасност А 18, за водача се е открила видимост към пешеходката М. и пострадалият М.. Видимостта към пострадалия М. от  момента, в който се е открила за подсъдимия е била 40.6 метра и пострадалият М. действително е попадал в опасната зона за спиране на процесния л.а. Разстоянието от 40.6 метра обаче е било недостатъчно при скорост на движение от 73.4 км/час, за да може водачът да спре преди достигане на линията на движение на пешеходеца, като същата е следвало да бъде 62.2 км/ч, т.е. скоростта му е била несъобразена.  

Според ВЛ ударът е бил предотвратим, ако подсъдимият Т. е предприел аварийно спиране, в момента когато са светнали стоповете на движещия се пред него автомобил „БМВ”, без да го изпреварва. Именно по този начин подсъдимият не е изпълнил задължението си по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП – да направи всичко възможно, за да намали скоростта или да спре превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението. От друга страна подс. не се е съобразил и е подминал с несъобразената си скорост и двата предупредителни пътни знака - А 18  и Д 17, указващи наличието на пешеходна пътека в района, но въпреки това не е намалил скоростта си.

АС-Варна приема, като абсолютно неоснователен и алогичен  довода на защитата на подс. Т., че първоинстанционният съд не е положил усилия да отстрани противоречието между две диаметрално противоположни хипотези изложени в АТЕ.

ВАС не намери опора в това твърдение предвид изобщо липсата на противоречие между тях, защото  ВЛ не е изложило различни хипотези в своите експертизи.

ВОС е кредитирал и е приел извода на ВЛ, че пешеходецът реално е попаднал в опаслата зона за спиране на процесното МПС, но въпреки този факт правилно е приел, че подсъдимият има вина за неговата смърт, защото е имал редица задължения, които не е изпълнил. Правомерното поведение в случая на подс. е изисквало той да намали скоростта си и да спре своевременно, а не да извърши „спасителна маневра”, чрез която сам се е поставил в невъзможност да избегне удара с пешеходеца. Именно тези му действия са причина за реализиране на наказателната му отговорност. Той е могъл и е възприел от достатъчно голямо разстояние другия пешеходец - съпругата на пострадалия, но въпреки това не е реагирал адекватно, защото е имал задължение да намали скоростта си и при необходимост да спре. По този начин той е нарушил и др. две разпоредби на ЗДвП - чл. 5 ал.1 т. 1 и чл. 116, тъй като с действията си е поставил в опасност живота и здравето на хората и е следвало да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, респ. към престарелите хора.

В този смисъл твърденията на защитата на подс., че в мотивите на съда са изложени доводи, непочиващи на валидно проверени доказателства са несъстоятелни, защото съдът е извършил пълно и всестранно изследване на всички правнорелевантни факти и обстоятелства и на базяа на тях е обосновал и правилните си правни изводи.

Безспорно е налице причинно-следствена връзка между нарушаването на конкретните правила за движение по ЗДвП, вменени във вина на подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат - смъртта на постр.М..

При така изяснената фактическа обстановка, която въззивната инстанция изцяло споделя, няма основание да се твърди необоснованост или допуснати съществени процесуални нарушения в хода на провеждане на съдебното производство, а на тази база и при формиране на вътрешното съдийско убеждение. Защо приема за осъществени именно тези факти, съдът подробно се е мотивирал, след анализ на гласните доказателства, обсъждане на противоречията между тях и вътрешните такива, без да са допуснати процесуални нарушения при събирането и проверката на същите доказателства. Именно поради гореизложеното, всички възражения, направени от страна на защитата на подс. се възприемат от настоящата инстанция като несъстоятелни.

На базата на правилно установената фактическа обстановка, ВОС е достигнал до правилни правни изводи, във връзка с извършените нарушения на ЗДвП от подс., в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, респективно и законосъобразни правни изводи досежно правната квалификация на извършеното деяние от подс. Т. по смисъла на чл. 343а, ал.1, б.„б”, вр. чл.343, ал.1 б.„в” от НК. По делото са събрани категорични доказателства за това, че след ПТП –то  подс. е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на постр., което законосъобразно е обусловило квалифициране на деянието по смисъла на привилегирования състав на чл.343а ал. 1 б. „б от НК.   

Първоинст. съд е изложил убедителни мотиви и във връзка с индивидуализацията на наказанието на подс. Т., приемайки, че е налице баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, които са отчетени правилно от съда. От друга страна в действителност е следвало да се вземе предвид и съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е попадал в опасната му зона за спиране, и това обстоятелство да бъде прибавено към смекчаващите обстоятелства. Същото обаче не следва да бъде третирано, като допълнително основание за редукция на така определеното наказание от първоинстанционния съд, предвид високата обществена опасност на този род деяния, вследствие на които ежедневно по пътищата на страната загиват десетки граждани. По – ниско наказание от така определеното към средния размер би било проява на прекалено снизхождение от страна на правораздавателния орган и то би било в ущърб най-вече на генералната превенция.

Настоящият състав споделя и друг извод на ВОС, а именно, че наказанието си подсъдимият не следва да търпи ефективно, предвид чистото му съдебно минало и млада възраст, както и с оглед най – вече на личната превенция. Лишаването от право да се управлява МПС за срок от четири години, АС – Варна намира също за справедливо и не намери основание този срок също да бъде коригиран.

Така наложените наказания на подс., ВАС намира за абсолютно правилни и справедливи, подходящи да изиграят възпитателна роля за постигане на целите и задачите, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с.з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 74 на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД № 602/2014г. по описа на същия съд, постановена на 12.08.2014г.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.