Р Е Ш Е Н И Е

 

225/24.10.2016г., гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на тридесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков

ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

Павлина Димитрова

 

секретар Г.Н.

   прокурора Пламен Костадинов,

   като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

   ВНДОХ №277 по описа за 2016 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба на адв. Зл.Й., като повереник на Р.Д.И., Р.И.К. и К.И.К.– частни обвинители и жалба от К.Г.Щ., подсъдим  по нохд № 129/16г. по описа на Добричкия окръжен съд, против присъдата на същия съд от 27.04.2016г., с която подсъдимият Щ. е признат за виновен за деяние по  чл.343а ал.1 б.”б” вр.чл.343 ал.1 б.”в” НК и чл.58а НК и му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от две години при общ режим, както и на осн. Чл.343г вр.чл.37 т.7 НК-лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.

В жалбата на частните обвинители се сочат основания за нарушение на материалния закон, както и явна несправедливост на наложеното наказание като се прави  искане съдът да измени присъдата като подс. Щ. бъде признат за виновен за деяние по чл.343 ал.1 б.”в” НК и са увеличи размера на наложеното наказание лишаване от свобода и лишаването от права.

В жалбата на подс. Щ. се сочи основание за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание като в с.з. се уточнява че оплакването е за намаляване размера на наказанието и неприложение на чл.66 НК при определяне на същото.

Защитата на подсъдимия изразява становище за неоснователност на жалбата на частните обвинители.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите.

Въззивните жалби са  подадени в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 27.04.2016г. по нохд № 129/2016г. Добричкият окръжен съд е признал подсъдимия К. Г.Щ. за виновен в това, че на 28.04.2015г. в гр.Каварна, на кръстовището на ул.”Р.Даскалов” и „Цар Калоян” при управление на МПС –л.а.”Фолксваген Голф” рег.№ТХ 7743 КХ, нарушил правилата за движение – чл.6 т.1 пр.3ЗДвП и чл.45 ал.2 ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И. К.И., починал на 05.05.2015г., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия и на основание чл.343а ал.1 б. „б” вр.чл.343 ал.-1 б.”в” НК вр.чл.58а НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години при общ режим, както и лишаване от право за управлява МПС за срок от три години. Осъдил го е да заплати и съответните такси и разноски, произнесъл се е и по веществените доказателства.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено следното:

Производството се е развило по реда на глава ХХVІІ НПК като подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства по обв. акт, признал е вината си и е заявил, че не желае да се събират нови доказателства и ще се ползва от вече събраните.

Преценявайки доказателствата по делото съдът е приел, че признанието на подсъдимия се подкрепя от така събраните доказателства и го е признал за виновен по повдигнатото обвинение.

Спор по фактическата обстановка няма. Тя е такава, каквато е отразена в обв. акт.

Спори се от частните обвинители наличието на оказана помощ от страна на подсъдимия спрямо пострадалия в необходимата степен.

Установено е, по безспорен и категоричен начин, че подс. Щ. е управлявал л.а. „Фолксваген Голф” рег.№ ТХ 7743 КХ на 28.04.2015г. в гр.Каварна като около 15.00ч. се движел по ул.”Р.Даскалов” приближавайки се към кръстовището с ул.”Цар Калоян”.Навлизайки в кръстовището без да спре на знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”, отнел предимството на движещия се с велосипед постр. И. К. И. като последвал удар. Веднага след удара подс. Щ. спрял автомобила, уведомил на тел.112 за станалия инцидент, изчакал пристигането на екипа на „Бърза помощ” и полицейските служители като съдействал за качването на пострадалия в линейката. В резултат на удара постр. И. получил контузия на мозъка, обусловила постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота като на 05.05.15г. същия починал.

Подсъдимият бил тестван на място с дрегер, който не отчел наличие на алкохол. В последствие отказал да даде кръв за химически анализ за упойващи вещества.

От АТЕ е видно, че непосредствено преди удара лекият автомобил „Фолксваген Голф” се е движил с около 22 км/ч и опасната му зона е била 11м. Велосипедът, управляван от пострадалия се е движил с около 18 км/ч и опасната му зона за спиране  е била 10м. Подсъдимият е могъл да предотврати произшествието, ако преди навлизане в кръстовището беше спрял на знака „Стоп” и пропуснал велосипеда. В момента когато лекият автомобил е навлязъл в кръстовището, велосипеда се е намирал на около 5м. от мястото на удара и при това положение не би имал техническа възможност да предотврати произшествието като спре преди мястото на удара. Мястото на удара се е намирало на около 3м. вдясно от левия край на платното за движение по ул.”Р.Даскалов”. Вещите лица са описали подробно механизма на удара като получените от пострадалия увреждания са в резултат на удар с или върху тъп твърд предмет и отговарят да са получени по описания механизъм на произшествието. Фактическата обстановка се подкрепя и от самопризнанията на подсъдимия. ПТП е настъпило в резултат на пренебрегване от страна на подсъдимия Щ. н правилата по чл.6 т.1 ЗДвП и чл.45 ал.2 ЗДвП като е навлязъл в регулирано с пътни знаци кръстовище без да осигури предимство на преминаващите по пътя с предимство.

Правилно съдът е отчел, че подс. Щ. е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия /а такова е било и повдигнатото в обв. акт обвинение/. Оказаното от него съдействие е било в границите на всичко което е могъл да направи към този момент.

Правилно, обосновано и законосъобразно съдът е приел, че са нарушени посочените правила за движение. Налице е и причинно следствената връзка между деянието и настъпилия противоправен резултат като са нарушени посочените по-горе разпоредби на ЗДвП.

По жалбата на частните обвинители:

Същата е в смисъл за липса на основание за приложение привилигирования текст по чл.343а НК и завишаване размера на определеното наказание, след приложение на основният текст по чл.343 ал.1 б.”в” НК.

Жалбата е неоснователна.

На първо място налице са достатъчно данни от които да се направи извод за оказана помощ от страна на подс. Щирионов на пострадалия. На второ място повдигнатото обвинение с обв.акт е по привилигирования текст и не е налице изменение на обвинението от страна на прокурора за по-тежко престъпление. Определеното наказание, преди редукцията по чл.58а НК, е над средния размер и е съразмерно с тежестта на извършеното деяние и обществената му опасност, както и тази  на дееца.

По жалбата на подсъдимия:

Основното възражение е за явна несправедливост на наложеното наказание като се прави искане за приложение на разпоредбата на чл.66 НК.

Това възражение е неоснователно. Съдът е отчел всички смекчаващи обстоятелства и правилно е преценил, че не са налице нито многобройни, нито изключителни такива. Съдът е отчел и отегчаващите отговорността обстоятелства- предходното му осъждане, многобройните нарушения и наложени административни наказания по ЗДвП, недобрите му характеристични данни. Определеното наказание по размер, със съответната редукция по правилата на чл.58а НК, е законосъобразно и правилно определено и би изиграло соята възпираща и предупреждаваща роля.

Правилно съдът е приел, че не е настъпила реабилитация по отношение предходното наказание на подсъдимия, тъй като наложеното наказание глоба не е изпълнено и глобата не е платена. Поради това и правилно не е приложил разпоредбата на чл.66 ал.1 НК.

Водим от горното настоящата инстанция намира, че присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена изцяло. Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 27.04.16г. на Добричкия окръжен съд, постановена по нохд № 129/16г. по отношение на подсъдимия К.Г.Щ. с ЕГ№ **********. 

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                    2.