Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 70/22.04.            Година  2015                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На двадесет и трети март                        Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков

                            ЧЛЕНОВЕ: Милен Славов

Ангелина Лазарова

Секретар С.Д.

Прокурор Пламен К.

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 278 по описа на съда за 2014 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивна проверка е присъда № 49 по НОХД № 238/2012г. на Окръжен съд гр. Разград, постановена на 27.06.2014г., с която подсъдимите З.П.М., Н.Г.П., Т.Т.Т. и Д.Д.Д., бил признати за виновни по отделно формулирани за всеки от тях обвинения за извършено в независимо съпричинителство престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК. С приложението на чл. 54 от НК на подс. М. и П. били определени наказания лишаване от свобода за срок от по една година, на подс. Т. и Д. – от по две години, като спрямо всички съдът постановил отлагане на наложените наказания с минимален изпитателен срок. Съдът оправдал частично подс. М., Т. и Д. по да са осъществили деянието в нарушение на чл. 20, ал. 4, т. 11 от Наредба № 2/31.07.2003 г. на МРРБ. По повдигнати спрямо подсъдимите обвинения за престъпление по чл. 356 ал. 1 от НК съдът констатирал изтекла давност по чл. 81 ал. 3 от НК вр. чл. 80 ал. 1 т. 4 от НК. По реда на чл. 289 ал. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 3 от НПК и с оглед личната позиция на подсъдимите – с присъдата си съдът прекратил наказателното производство по това обвинение срещу подс. М., Т. и Д., а на основание чл. 289 ал. 2 от НПК признал подс. П. за виновен и му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. На основание чл. 23 от НК групирал наложените на подс. П. наказания, като постановил за изтърпяване по-тежкото – лишаване от свобода за срок от една година, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. С определение № 218/28.07.14г. на основание чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК съдът възложил на подсъдимите да платят по равна част от направените по делото разноски.

 

Въззивната проверка /втора по ред/ е по протест на прокурора и жалби на защитниците на подсъдимите.

Прокурорът счита, че наложените на подсъдимите наказания за престъпление по чл. 123 от НК са занижени, като на подс. М. и П. са наложени в минимален размер, а приносът им за настъпване на вредоносните последици е не по-малък от този на подс. Т. и Д., при идентични данни за личността. Наказанията на подс. Т. и Д. според прокурора също са под средния размер и към долната граница на предвиденото в закона. Прокурорът намира, че с оглед степента на обществена опасност на извършеното, множеството допуснати нарушения на специалните правила при съзнаване на значението и последиците им, цялостното изграждане на тръбопроводи и помпи в реконструирания басейн водещи до опасност за здравето и живота на всички ползващи го лица, то постановената присъда следва да бъде изменена с увеличаване на определените наказания спрямо всеки от подсъдимите към средния размер на предвиденото в закона, съответно за подс. П. по чл. 23 от НК да се наложи по-голямо общо наказание. Прокурорът при въззивната прокуратура в пренията по същество поддържа протеста и счита, че без неправомерните действия на всеки от подсъдимите на съответните етапи на строителния процес, басейнът ведно със съоръжението водна гъба, не би бил въведен в експлоатация, а крайният резултат – пряка и непосредствена последица от експлоатацията, би бил невъзможен при липса на някое от инкриминираните действия. Излага становището си по оценка на доказателствата по делото и сочи конкретните действия на всеки от подсъдимите в нарушение на предписания ред, с което са допринесли за настъпване на общественоопасния резултат и моли наказанията да бъдат увеличени. Счита жалбите и допълнителните писмени изложения на защитата за неоснователни.

Повереникът на частния обвинител по делото – Я.Х., майка на пострадалото дете /в хода на наказателното производство участващият като частен обвинител – баща на пострадалата – ХР.ХР., е починал/, се присъединява към становището на прокурора за изменение на присъдата с увеличаване на наложените наказания, като счита жалбите на подсъдимите за неоснователни.

В жалбата на защитника пред първоинстанционния съд на подс. М. постановената присъда се счита за неправилна и незаконосъобразна и се иска да бъде признат за невинен. В допълнителни съображения се подчертава, че подс. М. няма качеството технически ръководител на обекта, посетил го е само два пъти и не е участвал при полагането на тръбопроводите. Оспорва се изводът на РОС, че на подс. М. било възложено да подписва протоколи, свързани с приключване и отчитане на строителството, поради което изпълнявал ръководни функции, при позоваване на чл. 165 от ЗУТ, който вменява отговорност на доставчика – “Нола 7” ЕООД. Счита се, че трагичният инцидент е резултат от изграждането и функционирането на незаконно съоръжение, за което са виновни други длъжностни лица, а подписването на документация от подс. М. без да е имал съответното качество може да обоснове наказателна отговорност по друг състав, но не и по чл. 123 ал. 1 от НК. Упълномощеният в настоящата инстанция защитник – адв. П., също представя допълнителни съображения към жалбата. Като съществено процесуално нарушение се сочи разглеждането на производството в отсъствие на подсъдимите, като подс. М. присъствал само в две с.з., доводите на защитника му тогава били неправилни и съдът следвало да ги отхвърли и да не дава ход на делото, а личното изявление на подс. П. относно давността било недопустимо заместено от изявление на защитник. Според защитника са налице и други нарушения – провеждането на с.з. в отсъствие на защитници и необходимост от задължителна защита, прекъсване на разпити на свидетели от страна на вещо лице, непредявяване на веществените доказателства, формално изготвяне на мотивите от съда с ползване на посоченото в обвинителния акт. Излага становище за наличие на друга версия на смъртта, за необходимост от повторен разпит на свидетели и за внимателна оценка на свидетелските показания и останалите доказателствени източници, като съдът е направил неверни и произволни фактически и правни изводи. В пренията по същество адв. П. поддържа жалбата за подсъдимия, доразвива съображенията си и счита, че присъдата следва да бъде отменена като делото бъде върнато на прокурора или подсъдимият М. бъде оправдан. Защитникът - адв. Р., се присъединява към изразеното становище.

Въззивната жалба на защитника на подс. Д. съдържа оплаквания за неправилна, незаконосъобразна присъда, постановена в нарушение на процесуалните правила и с явно несправедливо наказание. Съответни са исканията за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или признаване на подсъдимата за невинна, а при условията на алтернативност за изменение на присъдата с намаляване на наложеното наказание. В с.з. пред въззивната инстанция защитникът се присъединява към становището за особено съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт по делото – с липсата на конкретизация на обвиненията, неясно отразяване на времето и мястото на извършване на деянието. Изразява оплакване за неправилно приложение на материалния закон и признаване на подс. Д. за виновна в нарушения, които тя не е допуснала, тъй като по инвестиционния проект съоръжението не е съществувало, договорът за доставка и монтаж е сключен месеци след това, и тя не е сред кръга лица по чл. 160 от ЗУТ. Формулират се искания за отмяна на присъдата и връщане на делото на прокурора, за оправдаване на подсъдимата и алтернативно за намаляване на наказанието. Защитникът намира, че то е определено към средния размер на предвиденото, а по отношение на други виновни да не е реализирана такава наказателна отговорност.

В жалбата си защитникът на подс. П. също счита присъдата за незаконосъобразна, необоснована, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посочва се, че подс. П. не е бил проектант на обекта и не е извършвал проектиране за него, следователно не може да бъде осъден, затова че е нарушил нормите за съставяне на актове във връзка със строителството му. Установено по делото било, че подписите срещу неговото име не са положени от него, а той е положил подпис само за заверка за екзекутив – което може да бъде извършено от проектант с правоспособност, различен от изготвилия проекта. Проектът се оценява като отговарящ на нормите за проектиране на спортни сгради и съоръжения, а съоръжението е било изготвено без проект и строителни книжа. Счита се, че не е изяснено как твърдените нарушения на нормативни актове са в причинноследствена връзка с крайния вредоносен резултат. Самостоятелно се оспорва и обвинението по чл. 356 от НК ал. 1 от НК, тъй като подсъдимият не е бил проектант на басейна, и следва да бъде оправдан. Наведени са аргументи и за допуснати съществени процесуални нарушения – неотговарящ на изискванията на чл. 246 от НПК обвинителен акт, тъй като не съдържа субективните признаци на престъплението, нарушение по чл. 305 ал. 5 от НПК, допуснато от съда при прилагане правилата на давността с налагането на наказание на подс. П. – което и повдига у защитника съмнение за предубеденост на съдебния състав по чл. 29 ал. 2 от НПК. В допълнителни съображения мотивите на съда за виновно поведение на подс. П. са счетени за необосновани. Защитникът поддържа аргументите си в с.з., като интерпретира допълнително събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателства и счита, че подс. П. следва да бъде оправдан, тъй като не е извършил вмененото му престъпление. Изрично моли делото да не бъде връщано на прокурора, за да не продължи повече терора върху подсъдимия, който в хода на производството се е разболял.

Защитникът на подс. Т. във въззивната жалба също счита присъдата за неправилна като постановена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и с явно несправедливо наказание. В хода по съществото пред въззивната инстанция моли присъдата да бъде отменена и подсъдимият - оправдан.

 

Настоящият състав на въззивната инстанция след пълна и задълбочена проверка в пределите по чл. 314 от НПК на възраженията и доказателствата по делото счита следното:

 

І. По отношение възраженията за допуснати процесуални нарушения.

1. Според възраженията на защитата обвинителният акт не е изготвен според изискванията на чл. 246 от НПК и задължителните указания на Тълкувателно Решение № 2/2002г. на ОСНК на ВКС - не съдържа субективни признаци на състава /престъпна самонадеяност или обикновена непредпазливост/ във връзка с твърденията за незнание или немарливо изпълнение на съответните професионални задължения, неиндивидуализирани обвинения /специалните правила в бланкетната норма се отнасят към най-различен кръг от лица и не могат да бъдат отнесени автоматично към подсъдимите/, неконкретизиране на времето и мястото на извършване на деянията. Изложените пропуски и слабости се считат за изключително съществено процесуално нарушение защото винаги и във всички случаи водят до основание за тълкуване, че е допуснато грубо нарушаване правото на подсъдимите да разберат точно в какво са обвинени и да се защитят пълноценно.

Съдържанието на обстоятелствената и диспозитивна част на обвинителният акт са законово уредени в чл. 246 ал. 2 и 3 от НПК. Тълкувателната дейност на ВКС е довела и до постановяване на ТР 2/02г. на ОСНК, чиито задължителни за правоприлагането указания /доколкото единствената разлика между чл. 235 ал. 2 от НПК – отм. и чл. 246 ал. 2 от действащия НПК се състои в отпадане от съдържанието на “причините и условията, способствали за извършване на престъплението”/ акцентират върху необходимото и достатъчно съдържание на заключителния акт на досъдебното производство – “да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита… В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му (чл. 82, ал. 1, т. 1 НПК). към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия.”.

Видно от внесения на 18.07.2012г. /доколкото с Разпореждане 109/10.05.12г. съдията-докладчик по НОХД № 120/12г. на РОС прекратил съдебното производство, образувано след връщането на делото за разглеждане от друг състав на съда с Решение 37 по ВОХД № 8/12г. на Апелативен съд гр. Варна, и върнал делото с изрични изисквания към съдържанието на обвинителния акт/ от прокурора са отразени фактическите положения относно изграждането на обекта – реконструкция на басейн, участието на всеки от обвинените подсъдими, дължимото по специалните правила и извършеното от тях. Словесните средства, използвани от прокурора позволяват да бъде възприето в пълнота инкриминираното поведение, времето на осъществяването му и връзката му с настъпилия по-късно престъпен резултат. За всеки от подсъдимите е обективиран различен период на неправомерна дейност, начинът на осъществяването й и доказателствените източници в основата на фактическите изводи.

Посочване на формата на вината, конкретно за всеки от подсъдимите, с разграничение между двете форми на непредпазливостта, действително в акта не се съдържа, но и законът не е поставил такова изискване. Съпоставката между чл. 246 ал. 2 от НПК и чл. 305 ал. 3 от НПК – относими към съдържанието на обстоятелствената част/мотивите на двата заключителни /досъдебното и първоинстанционното производство/ акта позволява открояване на основната разлика. Докато в обвинителния акт акцентът е поставен на “фактите”, към съдебния акт изискванията налагат и изводи “по правото”. Затова и в съдебната практика е посочено, че актът на прокурора поставя основните рамки, а главната съдебна фаза следва да гарантира пълноценно приключване на процеса на доказване и да постигне съответни на фактическите положения правни оценки.

В този смисъл съставът счете, че разглежданият обвинителен акт удовлетворява изискванията на чл. 246 от НПК и не накърнява правата и законните интереси на подсъдимите. Възраженията за липса на конкретизация за нарушени от всеки от подсъдимите специални правила, време и място на извършване на деянието са необосновани, доколкото такива уточнения се съдържат в акта. Становището, че с непосочване на конкретната форма на непредпазливостта прокурорът е допуснал съществено процесуално нарушение, се явява неоснователно. Изложено е достатъчно ясно описание на инкриминираните факти, което позволява на всеки от подсъдимите да разбере в какво точно е обвинен, да подготви защитата си и ефективно да я осъществи.

Доколкото установените по делото обстоятелства ангажират съда с формулиране на правни изводи по съществото на отделните обвинения, конкретни съображения относно индивидуализация на поведението на всеки от подсъдимите и правната му оценка ще бъдат изложени в настоящото решение.

 

2. Защитникът на подс. М. сочи, че с разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимите, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като наказуемостта на актуалната редакция на чл. 123 ал. 1 от НК налага присъствието им по чл. 269 ал. 1 от НПК. Отчита се съобразен с промяната на наказуемостта първоинстанционен съдебен състав по чл. 28 ал. 1 т. 2 от НПК. Счита се, че неправилните съображения на защитника на подс. М. е следвало да бъдат отхвърлени от съда и да не се дава ход на делото в отсъствие на подсъдимия.

Изменението на материалния закон от 6.04.2010 г. (ДВ бр. 26/2010 г.) не е придружено с разпоредба, регламентираща висящите към момента и неприключили наказателни производства /настоящото е образувано на 16.07.2009г., когато е настъпила и смъртта на пострадалата/.

Практиката на ВКС по повод състава на съда, който следва да разгледа обвинения по чл. 123 ал. 1 от НК, напр. в Решение № 506 от 24.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2384/2011 г., III н. о., приема, че “разумното тълкуване на посоченото изменение изключва възможността законодателят да е целял повтаряне на съдебното производство по вече започнали първоинстанционни дела с нов състав на съда разглеждането на делото от съдебен състав от един съдия, както е в случая, не съставлява съществено нарушение на процесуални правила, респективно не може да бъде формално основание за отмяна на атакуваното въззивно решение по реда на чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК”.

На плоскостта на конкретните обвинения срещу подсъдимите за деяния, с вредоносни последици, настъпили преди изменението в чл. 123 ал. 1 от НК и при отчитане на чл. 2 ал. 1 и ал. 2 от НК, следва да се приеме, че:

Подсъдимите не са обвинени в извършено тежко, по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК, престъпление тъй като законът, който е бил в сила към момента на инкриминираната дейност и на настъпване на смъртта на пострадалата се явява и по-благоприятен с оглед последвалите промени. Приложимият материален закон е бил и в основата на съображенията на защитника на подс. М. в първото по делото с.з., по което подсъдимият не се е явил.

Нормата на чл. 269 ал. 1 от НПК сочи, че по дела с обвинение за тежко престъпление присъствието на подсъдимия в с.з. е задължително. Формално – към момента на провеждане на съдебната фаза, обвинението по чл. 123 ал. 1 от НК се явява за тежко престъпление, но по същество – с оглед приложимата по време материалноправна норма – не е такова.

Не се установяват и формалните пречки за даване ход по чл. 271 ал. 2 т. 2 вр. чл. 269 ал. 3 т. 3 от НПК.

Независимо, че съдът не е мотивирал с изрични аргументи решението си за даване ход на делото в отсъствие на подс. М., то е било правилно. От книжата по делото е видно, че подсъдимият е бил призован лично на 19.09.12г. за с.з. на 11.10.12г., като му било връчено съобщение, с което е разяснено, че делото може да бъде разгледано и в негово отсъствие в случаите по чл. 269 от НПК. Не са налице уважителни причини за неявяване на подсъдимия, напротив, упълномощеният защитник е изразил позиция, че това не е пречка по хода на делото.

Изложеното установява, че проведените съдебни действия при неявяването на подс. М., а по-късно подс. Д. и П., в хода на първоинстанционното производство, не могат да бъдат счетени за съществено процесуално нарушение. Подсъдимите са били обвинени в извършено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода за срок до пет години, за всяко следващо с.з. са били редовно призовавани и спрямо всички е била изпълнена процедурата по чл. 254 ал. 4 от НПК. В заседанията, в които са се явили лично те са изразили своята позиция, участвали са в проведените действия. В останалата част на производството са били представлявани от надлежно упълномощени защитници в съответствие с приетата от тях съвместно линия на защита.

По друг начин е процедирал съдът, когато е възникнала необходимост от изслушването на подсъдимите по правилата на чл. 289 ал. 2 вр. чл. 24 ал. 1 т. 3 от НПК по отношение на обвинението по чл. 356 ал. 1 от НК. В периода след 14.11.2013г., когато е било възобновено съдебното следствие до 27.06.2014г. са били положени усилия по осигуряване присъствието на подсъдимите в с.з. Поради заболяването на подс. П. и ангажименти на защитници заседанията са били отсрочвани. На 14.03.2014г. от защитника на подс. П. е постъпила молба за отлагане на с.з., в която е отправено и искане до съда да бъде обсъдено дали изявлението на подс. П. относно прекратяване на производството може да бъде изразено от защитника. Посочено е, че здравословното съСт.ие на подс. П. – с определен режим “домашен – на легло” не му позволява да пътува. В последното заседание на 27.06.14г. са присъствали подс. М., Д. и Т., които са пожелали производството да бъде прекратено, а защитникът на подс. П. – адв. Н., е предал на съда настояването на подсъдимия въпреки изтеклата давност по чл. 356 ал. 1 от НК да бъде произнесен съдебен акт – “постановявайки оправдателна присъда и по това обвинение”.

Според адв. П., приемайки изявлението на адв. Н. вместо личното изявление на подс. П., съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. Действително нормата изисква и съдебната практика разяснява важността подсъдимият лично да формулира желанието си да се възползва от давността – като производството бъде прекратено, или да получи произнасяне на съда по съществото на обвинението. В случая, чрез защитника, е изразена волята на подсъдимия да получи произнасяне с оправдателна присъда, което може да бъде отнесено към втората алтернатива. Макар и да е допуснато формално нарушение – тъй като изявлението не е депозирано лично от подсъдимия – то не е съществено. Налице са данни за влошеното към онзи момент здравословно състояние на подс. П., което не му е позволявало да пътува. Защитникът е бил упълномощен на 03.06.2010г. в досъдебното производство до окончателното му приключване с пълният комплекс права, които обвиняемият е могъл да възложи, включително да се разпорежда с предмета на делото. В с.з. пред настоящата инстанция подс. П. се яви лично и със същия защитник, изслуша доклада на присъдата и постановеното с нея по отношение на приложената давност спрямо другите подсъдими, взе участие в хода на заседанието и депозира допълнителни обяснения, без да се противопостави на изразеното от защитника му волеизявление във връзка с обвинението по чл. 356 ал. 1 от НК.

С оглед на изложеното не се пораждат основателни съмнения, че възприемайки волята на подсъдимия за произнасяне по съществото на обвинението чрез изявлението на неговия защитник, първоинстанционният съд е накърнил правото на защита на подс. П..

 

3. Депозирано е възражение, че РОС е допуснал съществено процесуално нарушение като е разрешил излизане на защитниците от с.з., и е продължил съдопроизводствените действия въпреки очевидно противоречивите интереси на подсъдимите, като част от тях са имали защитници – и защитата е била задължителна.

Видно от протоколите от с.з. подобно действие се регистрира само в първото с.з. от 11.10.12г., когато адв. В., защитник на подс. Т. е помолил съда да бъде освободен, като е съобщил, че подзащитният му е съгласен. Напуснал е по време на разпита на частния обвинител свид. Х., и се е върнал в с.з. към момент, в който е била разпитвана следващата свидетелка – свид. А.. Разпитът й е продължил и след изчерпване на въпросите, в това число и на адв. В., свидетелката е била освободена.

Факт е, че отсъствието на защитника за кратко време от с.з., като е присъствал и на двата разпита, проведени един след друг, не се е отразил по никакъв начин на пълноценността на защитата на подс. Т.. Не е обоснован извод за нарушено право на защита и с оглед чл. 94 ал. 2 вр. ал. 1 т. 5 от НПК - защитата на подс. Т. е условно задължителна и преди да напусне съдебната зала, адв. В. е заявил, че подзащитният му е съгласен с временното му отсъствие.

 

4. Като нарушения на процесуалните правила защитата сочи, че свидетели били прекъсвани от вещо лице, за което се установил конфликт на интереси и било отведено от по-нататъшно участие в процеса.

От проверката се констатира, че в с.з. на 12.10.12г. са присъствали в.л. В., О., Х. и В., като в края на заседанието е било изслушано заключението само на СМЕ – в.л. В.. В това заседание в.л. Х. е взело отношение по повод казаното от свид. Г. и свид. С., като е формулирало и въпроси към тях. По време на разпита на свид. Ф. в.л. О. е пояснило на съда използвани от свидетеля понятия – “фибър” и “лагер”. Изслушването на в.л. Х., В. и О. по представените от тях заключения било отложено за следващо с.з.

На 12.11.2012г. от “Нола-7” ООД, чрез адв. С.О. е постъпила молба за отвод на в.л. О., с цел да бъде информиран съда за “възможна заинтересованост на вещото лице, което пречи на неговата обективност и препятства установяването на обективната истина по чл. 13 от НПК.”. Посочено е, че в.л. има ЕТ, а синът му – ЕООД, които са с предмет, идентичен с този на “Нола-7” ООД и развиват търговска дейност на същия пазар, като е възникнала “друга зависимост” по чл. 148 ал. 1 т. 3 от НПК по отношение на подс. П. и М. като бивши служители на “Нола-7” ООД. Твърди се, че вещото лице е заинтересовано да убеди съда, че причината за инцидента са СМР, извършени от тяхната фирма, като годините търговска конкуренция са изградили пренебрежително отношение у вещото лице към работата им, като той се явява и пряко заинтересован от уронване престижа на фирмата чрез подвеждане на съдебния състав по посока вината на бившите им служители и подсъдими по делото.

Видно е по обвинителния акт, че подс. П. и М. са били ангажирани в качеството си на служители на друго търговско дружество – “Нола – 7” ЕООД, като представителите на “Нола-7” ООД не могат да бъдат заинтересовани по чл. 148 ал. 3 от НПК и да искат отвод на в.л. О.. Нещо повече, процесуална възможност да се поиска отвод на вещото лице е предвидена само пред органа, който е назначил експертизата.

В следващото с.з. на 13.11.12г. съдът е докладвал молбата, вещото лице О. е отрекло изнесените обстоятелства и е проведен подробен разпит по представеното от вещото лице в ДП и поддържано в съда заключение. С това участието на вещото лице в производството е приключило.

Изложеното обективно обосновава извод за несъстоятелност на възражението на защитата на подс. М.. Вещото лице О. не е било отведено от участие в производството. На следващо място – право на вещото лице по чл. 150 ал. 1 от НПК е да взема участие при извършването на отделни действия по разследването. Съдът е предоставил възможност вещите лица да се включат в провежданите действия, в съответствие с техните права, като от позицията на притежаваните от тях специални знания – в.л. Х. е формулирал въпроси към свидетели, а в.л. О. – е пояснил значението на две понятия, съобщени от свидетел. С оглед на това становищата и въпросите на вещите лица Х. и О. в с.з. от 12.10.12г. – не могат да бъдат считани за нарушения на процесуални изисквания и/или за пораждащи съмнения в безпристрастността им.

 

5. Относно възражението за непредявяване на веществените  доказателства от първоинстанционния съд, съставът счете, че е основателно и отстрани допуснатото нарушение в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция.

 

6. Формулирано е възражение за съществено процесуално нарушение, допуснато от съда при изготвянето на мотивите към присъдата. Сочи се, че те са - преписани от обвинителния акт, формални, общи, противоречиви, като обобщено е налице липса на мотиви.

Доколкото настоящата въззивна проверка е втора по ред и чл. 335 ал. 3 от НПК изключва възможността от ново връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд, липсата на мотиви към присъдата няма решаващо правно значение.

При изолиране на необходимото от формална страна съдържание – с описване на обвиненията, становищата на страните в с.з., следва да се отчете, че фактическите изводи на съда ведно с анализа на доказателствата са в рамките на около 11 страници от мотивите, правните изводи заемат около 13 страници, а последните две са по въпросите на наказанието и давността. В рамките на този обем, съдът е изложил своите съображения ясно и категорично.

Предвид характера на въззивната проверката – като втора първа инстанция, както и извършените допълнителни съдебно-следствени действия, съставът също дължи в настоящото решение да изложи фактически и правни съображения.

 

7. В жалбата на адв. Н. се счита, че е налице нарушение на чл. 305 ал. 5 от НПК по отношение на подс. П. - абсолютно процесуално нарушение доколкото с присъдата е определено наказание за погасено по давност обвинение. Действията на съда според защитника сочат на  съмнения за предубеденост на съдебния състав.

В това възражение като процесуално нарушение е интерпретирано оплакване за неправилно приложен материален закон. Нормата на чл. 305 ал. 5 от НПК регламентира действия и спрямо подсъдим, който е депозирал изявление съдът да се произнесе по същество на обвинение, погасено по давност. Посочено е, че съдът го признава за виновен и прилага правилата – в случая, на давността, които имат материално-правен характер.

Видно е, че не се касае за процесуално нарушение с определянето на наказание по чл. 356 ал. 1 от НК, а за решение по приложението на материалния закон и последиците от института на давността, които са въпроси по същество и оценка на правилността им ще бъде изложена ведно с останалите изводи на състава от правна страна. От това действие на първоинстанционния съд не могат да бъдат обосновани съмнения за проява на предубеденост към правното положение на подс. П..

 

 С оглед на изложените съображения искането за отмяна на постановената присъда на процесуално основание и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора се явява необосновано и незаконосъобразно. Известна е и практиката на ЕСПЧ за негативна оценка на действия на националните съдилища по забавяне приключването на производствата поради несъществени и формални причини преди постановяване на акт по съществото на спора. Процесуалните изисквания на закона са спазени по настоящото дело в необходимата и достатъчна степен и могат да бъдат формулирани убедителни отговори по основните въпроси по чл. 301 от НПК.

 

ІІ. От фактическа страна.

 

Производството пред първоинстанционния съд протекло по общия ред, като според защитата на подсъдимите са налице неправилно установени и напълно неизяснени отделни фактически положения. С оглед пределите на въззивната проверка по чл. 314 от НПК и след събиране на допълнителни доказателства в хода на проведеното съдебно следствие, съставът обсъди задълбочено доказателствения материал и намери за установени следните факти и обстоятелства:

 

На 14.12.2002г. в гр.Разград бил сключен договор, по силата на който „Холандия-2002”ООД - гр. Разград, представлявано от управителя свид. Ш. А., гражданин на Кралство Холандия, закупило от Община-Разград недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ парцел II в кв.317 по плана на гр.Разград с площ 4460 кв.м., в това число плувен басейн с размери 25x50 м и двуетажна сграда хотел- ресторант.

С договор за проектиране от 19.12.2002г. „Холандия-2002” ООД възложило на ЕТ „Архитектурно бюро “Пеневи” - Т.П.”-гр.Разград извършването на проект за реконструкция и модернизация на съществуващия басейн и прилежаща сграда /т.Ш, л.9-л.11 от ДП/. Инвестиционното проектиране започнало с издаване на скица - виза от 04.02.2003г., приподписана от 06.02.2004г. /папка 5, л.3/. Срокът за изготвяне на проекта не бил спазен, което довело до подписване на анекс между Холандия-2002” ООД и ЕТ „Архитектурно бюро “Пеневи” - Т.П.”, по силата на който бил определен окончателен срок за предаване на проектната документация 10.07.2004г. Още при възлагаше на проекта на ЕТ”Архитектурно бюро Пеневи” свид. А. заявил желание в басейна да има водни ефекти, но не били уточнени като видове и параметри.

В гр.Разград нямало компетентни проектанти за изпълнението на басейна и свид. П. разяснила на възложителя, че се налага привличане на външни специалисти.

Управителят на „Холандия-2002”ООД-Разград свид. Ш. А. направил самостоятелно проучване за добър изпълнител. Потърсил в Интернет, при което открил сайта на “Нола 7”ЕООД - гр.София. Основният предмет на дейност на това дружество бил строителство на плувни развлекателни басейни и спа центрове. “Нола 7” ЕООД имало офис в гр.Велико Търново с ръководител свид. Л. П.. Търговски представител в същия офис бил и свид.К. Г.. Свид. Ш. А. и съдружниците му установили контакт с тях, посетили изпълнени от “Нола 7”ЕООД обекти на Черноморието. Предложената от тях оферта била за предпочитане като включвала комплексна услуга проектиране-строителство-доставка-монтаж. След проведените срещи, специалистите на „Нола 7” ЕООД били включени в проектантския екип.

Свид.Т.П. предала архитектурните подложки на проекта на свид. Л. П., който ги препратил в проектантския отдел в офиса в гр. София за изготвяне на работните проекти.

През м.06.2004г. били изготвени от специалистите на „Нола 7” ЕООД три проекта – Работен проект – част „Конструктивна” /папка 1/, Работен проект – част „Технология - ВиК”/папка 2/ и част „Технологична - Електро”/папка 2/.

Свид. Г.Ц. - проектант-конструктор поел проектирането на конструкцията на басейна и изработил част Конструктивна.

Подс. Н. П., инженер по ХМС, проектант в „Нола 7” ЕООД изработил част „Технология”. Изготвил обяснителна записка и приложил чертежи на планове за заложени части, тръбните линии - нагнетателен водопровод и смукателен водопровод, на филтърно помещение, разрези, и на детайли – външен преливен улей, вакуум дюза, дънна дюза и дънен сифон. В обяснителната записка той отразил, че „Проектът на пречиствателните инсталации и системите за басейна е разработен съгласно задание за проектиране…. Приети са 6 бр. циркулационни помпи “Friendly Water” – M с дебит 48 куб.м/ч… Брой на сифоните… – приет 6 брой… Брой на дюзите…- приети 32 броя дънни вливни дюзи, включително за тангенторната част…”. В чертежите били нанесени две хидромасажни помпи /неконкретизирани/, 6 бр. помпи “Friendly Water” – M с дебит 48 куб.м/ч, 3 kW,  по легенда били отразени голям и детски басейн, филтърно помещение и компресорен резервоар. В забележките подс. П. отразил, че напорните помпи се монтират върху бетонов фундамент с височина минимум 30см, като необходими условия за започване на работа - тръби от външен водопровод ф 63 и от външна канализация ф 90. Към тази част на проекта били приложени два чертежа от част Технологична-Ел – „план за окабеляване” и „схема на залагане на прожектор” – без да бъде посочено име на проектант. В легендата на плана за окабеляване и по самия чертеж били нанесени 6  бр. циркулационни помпи 3 kW, 380 V, циркулационна помпа 0,4 kW, 220V и две ХМД - 1,1 kW, 380V. Циркулационна помпа 0,4 kW, 220V била нанесена и на чертежите на подс. П. само като символ – без отразяване в легендата и в придружаващата обяснителна записка.

Работните проекти били изпратени по електронната поща в офиса в гр.Велико Търново. След разпечатването им неустановен служител ги подписал срещу имената на съставителите свид. Ц. и подс. П. и поставил печата на офиса на дружеството по антетките в долния десен ъгъл на чертежите.

Свид.Т.П. - архитект и собственик на ЕТ” Архитектурно бюро “Пеневи” завършила част Архитектурна на проекта през м.07.2004г. В обяснителната записка свид. П. отразила, че са предвидени специални ефекти като воден чадър, детска пързалка, джакузи и възможност за монтиране на пързалка за възрастни на втори етап. В чертежите към тази проектна част схематично намерил изражение воден чадър под № 19 /папка 5, л.11-л.13/.

В строителния процес бил привлечен и консултант - “Т.Т.”***, представлявано от управителя подс. Т.Т.. Дружеството било правоспособно /Свидетелство за оправомощаване СК-243-2а,2б от. 10.11.1999г., последващ лиценз от 25.11.2004г. от МРРБ/ за извършване на оценка на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор. В заверения списък на екипа на правоспособните физически лица, чрез които се упражнява дейността били включени подс. Т.Т. - инженер-конструктор и надзорник по част Конструктивна, и подс.Д.Д. - специалист ВиК и надзорник по част Технологична. На 16.07.04 бил сключен договор за оценка на съответствието на инвестиционния проект.

Проектите, изготвени от „Нола 7” ЕООД и ЕТ” Архитектурно бюро “Пеневи” били предадени на екипа на подс. Т.. На 16.07.04г. бил упражнен технически контрол върху част Конструктивна от инж. Т.Г., на 20.07.04г. – бил проверен проекта по част „ВиК” от подс. Д. /ползваща бащиното си име Д./, на 22.07.04г. – архитектурната част от арх. С Д..

На 23.07.2004г. „Т.Т.” ЕООД подс. Т. в качеството си на управител изготвил Комплексен доклад за оценка на съответствието на изготвения инвестиционен проект със съществените изисквания на строежите /Папка 8, л.64-л.72/. Докладът съдържал констатация, че всички проектни части са съгласувани помежду си. Заключението на надзорниците, подкрепено с подписите им, било че техническият проект отговарял на изискванията за одобряване и издаване на разрешение за строеж.

Докладът, ведно с приложенията, както и книжата по проекта – подпечатани и подписани и от подс. Т.,***, за което били поставени печати и заверки от 02.08.04г. Свид. П.С. *** издал Разрешение за строеж № 175/02.08.2004г. за реконструкция и модернизация на хотелски комплекс и реконструкция на басейна – строеж категория ІV /л. 195, НОХД № 39/11г. на РОС/.

Паралелно с книжата, необходими за издаване на строително разрешение, се движели и преговорите между „Холандия 2002” ООД и „Нола 7” ЕООД относно офертата за доставка на строителните материали и за доставка и монтаж на оборудването на басейна.

На 08.09.2004г. между “Холандия-2002”ООД, представлявано от свид. Е.Ф.А. - пълномощник на управителя, и “Нола 7”ЕООД, представлявано от свид. Л. П., били сключени два нотариално заверени договора, свързани с реконструкцията на басейна.

Договор № 7403 /т.IV, л.10/ имал за предмет изпълнението на реконструкцията на басейна, като изпълнителят “Нола-7”ЕООД поел задължението да извърши СМР по вид и обем съгласно работните проекти, представени от възложителя и одобрени от изпълнителя, които СМР били описани в Приложение 1 – количествено стойностна сметка. От своя страна възложителят “Холандия-2002”ООД трябвало да заплати 118 592, 81лв., без ДДС. В Приложение 5 – „Пълномощия и компетентни лица” като технически ръководители били посочени свид. А. и Ж., като строителен надзор – подс. Т., и като инвеститорски контрол П.М..

Вторият договор от 08.09.2004г. № на нот. зав. 7404, бил за доставка и монтаж на съоръженията за плувния басейн/т.IV, л.23-л.38/. По силата на този договор “Холандия-2002”ООД  било купувач, представляван от свид. А. и с техническо лице за контакт подс. Т.. “Нола-7”ЕООД се задължило да достави и монтира съоръжения и принадлежности, описани в Спецификация 1 към договора/л.33/ в срок до 01.05.2005г., а купувачът следва да заплати за доставката и монтажа сумата от 84 814лв. Спецификация 1 изцяло възпроизвеждала предходна оферта от 06.07.2004г., като на последно място в таблицата били посочени „Водни ефекти” – хидромасажна част с комплект принадлежности, водна гъба с размери 1200х168х2000мм с присъединителен размер ф90, гейзер с конкретни характеристики, и парапети за мостчето, общо на стойност 11563, 20лв. и част от общата сума от 84 814лв.

Свид. А. имал доверие на подс. Т. и инвеститорския контрол – П. Минчев /починал/ и не следял лично строителните работи.

Строителната площадка била открита на 20.09.2004г., била заведена надлежно заверената заповедна книга на обекта.

Реконструкцията на басейна продължила около 4 месеца. Група строители от гр. София под ръководството на свид. В.Ж. - ръководител строителство в “Нола 7”ЕООД положили кофража и арматурата. След това дошла група от Търновския офис, ръководена от подс. З.М. - монтажник в “Нола 7”ЕООД. Първата заповед по заповедната книга от 29.09.2004г., свързана с промени в предвидени материали и конструктивни елементи, била възприета от подс. М. –като технически ръководител. Той ръководил дейността по полагане на тръбите и кабелите. След одобрение от подс. Т.Т. като надзорник по част Конструктивна, бил поставен втори ред арматура и дъното на басейна било залято с бетон. Подс. М. ръководил монтажните работи по басейна и приемал извършената работа през периода 13.10.2004г. – 01.06.2005г. 

В процеса на строителството били изградени голямо и малко филтърно помещение, вместо предвидените по проекта 6 бр. циркулационни помпи с дебит по 48 куб.м/ч били монтирани такива с дебит 66 куб.м/ч, изпълнени били смукателни тръбопроводи с дънни сифони дублиращи предвидените в проекта за хидромасажните помпи, като са били променени местата им. В съответствие с договора за доставка и монтаж, била изпълнена компресорна инсталация и тръбна разводка, както и дънна решетка за ефект „Гейзер”. 

„Водната гъба” била предвидена в Спецификация 1 към договора за доставка и монтаж на оборудването на басейна от 08.09.2004г. с присъединителен размер ф90 и цена 4 606 лв. Производител на монтирания воден ефект било “Нола 7”ЕООД. Той не се предлагал свободно на пазара, а се предоставял на строители и инвеститори като съоръжение, предназначено за влагане в строежи./л.294, т.ІІ от НОХД № 39/2011г./. Произвежданите от фирмата водни ефекти не подлежали на самостоятелно проектиране и директно се влагали в строителството. По техническа спецификация монтажът следвало да се извърши от квалифициран персонал и в съответствие с одобрен технически проект.

За съоръжението „водна гъба” не бил изготвен технически проект. Монтираното в басейна било снабдено с циркулационна помпа с дебит 66 куб.м/ч и бил изпълнен смукателен тръбопровод, дублиран, като двата били снабдени с дънни сифони, допълнен и с нагнетателен водопровод. Смукателната линия с дънен сифон, присъединен с тръба PVC ф63, била с дебит 10 куб.м/ч. Помпата, която го обслужвала се намирала в малкото филтърно помещение и била монтирана на 12.04.2005г.

В процеса на реконструкцията на басейна били съставяни съответните нормативно предвидени актове /ДП, папка 8/:

Като представител на строителя подс.З.М. подписал следните актове образец 12 за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта: на 13.10.2004г. - относно 12 бр. дюзи-вентури /л.94/, на 03.11.2004г. - относно подводен прожектор /л. 11/, на 15.11.2004г. - относно кабел за прожектори и ПВА /л. 12/, на 25.11.2004г. - относно подводните вакуум-дюзи /л.95/, на 01.12.2004г. - относно тръбите за вакуум-дюзи ф63 /л.96/, на 08.12.2004г. - относно монтажа на тръби за дънни сифони и тръби между филтърното помещение и компенсатора/л.97/ и на 05.01.2005г. - относно подови сифони и тръби за дънни дюзи/л.98/.

Последните 4 акта били подписани и от подс.Д.Д. като правоспособно физическо лице по част “ВиК” към лицето, упражняващо строителен надзор.

Следващият етап от проверката за спазване на проекта бил изпитването на мрежите и детайлите. Съставени били актове за изпитване, в които било удостоверено, че проектът е спазен, изпитаните участъци са без недостатъци и могат да се закрият. Подс.М. и подс.Д.Д. подписали Акт за изпитване на водопроводната мрежа от 07.01.2005г. /л.99/. На 03.05.2005г. бил съставен актът за изпитване на ел.мрежа, подписан от подс.З.М. като представител на изпълнителя /л.28/.

Промяната в трудовото правоотношение на подс. М. след 03.05.2005г. и назначаването му в „Балнеа” ЕООД гр. София /с адрес на седалище, идентичен с този на „Нола 7” ЕООД/ като монтажник НКП 7219 на пълен работен ден, била формална и не променила фактическата му обвързаност с реконструкцията на басейна – обект на „Нола 7” ЕООД. Подсъдимият продължил да изпълнява възлаганите от ръководството на „Нола 7” ЕООД задачи.

Подс. М., в качеството на монтажник, подписал Акт за единично изпитание от 29.06.2005г. за водна помпа FW-Pro 48 m3/h - № 1 до № 6 /л.100/, Акт за единично изпитание на хидромасажна помпа Sta-Rite 24 m3/h, без дата/л. 101/ и Акт за единично изпитание на водна помпа FW S 13,9 m3/h, също без дата /л.102/. Последните три акта носят подпис на надзорника по част ВиК, но той не бил изпълнен от подс. Д.Д..

По заповед на възложителя, от 01 до 03.08.2005г. била проведена 72-часова проба при експлоатационни условия на плувния басейн. Протоколът образец 17 /л.74/, подписан и от подс.З.М., съдържа заключение, че монтираното оборудване не показва недопустими отклонения и постига технически параметри, проектна мощност и качество на продукцията. В протокола били описани 11 бр. помпи с мощност 48 куб.м/ч като отговарящи на проекта, въпреки че такъв брой помпи не били предвидени в част Технологична на проекта и в договора за доставка и монтаж. Не била отразена помпата на съоръжението „водна гъба” с дебит 66 куб.м/ч.

Към м.06.2005г. бил изготвен инвестиционният проект по реконструкцията на басейна за част „Технологична-Електро” от проектанта инж. И. Я. в офиса на „Нола 7” ЕООД в гр. София /папка 6/. По чертежите – „план за окабеляване” /идентичен досежно местата и видовете на помпите с приложения към работния проект на подс. П. от м.06.2004г./, „схема на ел. табло” и „детайл подводен прожектор”, в качеството си на проектант по част ВиК подс. П. поставил подписите си.

Последвало изготвянето на екзекутивната документация. Като неразделна част от строителните книжа тя отразявала всички несъществени отклонения от съгласуваните проекти, за които не се изисква разширяване на рамката на издаденото разрешение за строеж по процедурата по чл. 154 ал. 5 от действащия ЗУТ. Всички проектни части, следвало да се заверят от проектантите и от лицата, упражняващи строителния надзор, след като се убедят на място, че строежът е изпълнен съобразно одобрения проект и отразеното по заповедната книга на обекта.

Работният проект, част Технологична /папка 4/ бил изпратен в централния офис на “Нола 7”ЕООД в гр. София, за да бъде заверен от подс. П. като проектант. Подс. Н.П. не посетил басейна в гр.Разград и не проверил дали има отклонения от проекта. Получил уверение от колегите си от Търновския офис, че изпълнението е по проекта и заверил екзекутивните чертежи като лично изписал думите “Важи за екзекутив”, името си, а на  л.14, 17, 18 и 21 и „проектант”, и се подписал.

Екзекутивната документация била заверена и с подписите и на подс.Д.Д. и подс.Т.Т..

На 01.09.2005г. бил съставен Акт за установяване годността за приемане на строежа образец 15 /Папка 8, л.3-л.4/. В него било записано, че на обекта са се събрали всички проектанти, технически ръководители, представители на строителния надзор, запознали се с разрешението за строеж, одобрените инвестиционни проекти, договора за строителство – „№7403/08.09.2004г., договор от 08.09.2004г. и договор от 01.11.2004г.” и след подробен оглед на строителната документация и оглед на строежа установили, че строежът е изпълнен съгласно разработения проект, наложилите се несъществени промени са отразени в заповедната книга и екзекутивните чертежи. Поради което и взели решение, да приемат, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти и заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал.1 и 2 ЗУТ, условията на договора и че наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство. Неразделна част от този акт били копията от цялата строителна документация и протоколите за извършени изпитвания и измервания. Съдържанието на акта, било удостоверено с подписите на 15 лица. За строителя се подписали П.М. - технически ръководител от “Холандия 2002”ООД и подс. З.М. като технически ръководител от “Нола 7” ЕООД. Подс. Т.Т. подписал акта като консултант по част Конструкции и като ръководител на фирмата за строителен надзор. Подписите срещу имената на подс.Н.П. като проектант на част Технологична и на подс.Д.Д. като консултант по част ВиК не били положени от тях. Подс. П. не присъствал към момента на изготвянето на Акт 15.

На 08.09.2005г. подс.Т.Т. изготвил окончателния доклад на надзорника/т.1 л.124-л.130/. В част „строители” било посочено „Нола 7” ЕООД, за строително-монтажните работи на басейна и доставка на оборудването на басейна, а като приложения били включени и двата договора от 08.09.2004г. В т.2.2.4 от който било отразено, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените инвестиционни проекти, изобщо не били коментирани изпълнените водни ефекти. Докладът завършил с предложение възложителят да направи искане до Гл. архитект за издаване на удостоверение за ползване. Окончателният доклад бил подписан от всички специалисти, упражнили строителния надзор, включително от подс.Т. и от подс. Д.. В приложенията към доклада под № 167 била включена Инструкция за експлоатация на плувен басейн /л. 77 и следв., папка 8/, съставни части на която били инструкциите за експлоатация на голямо и малко филтърно помещение, на филтри за източване и оборотна промивка. В чертежите на тези инструкции – били опоменати водните ефекти – „гъба” /л. 88/ с два крана – от сифон /смукател/ и към гъбата /нагнетател/, хидромасажна помпа и компресор /гейзер/ - /л. 90/ с кран нагнетател.

На 12.09.2005г. в Община Разград били приети строителните книжа по обекта, с поставяне на дата и печат.

Въз основа на представения окончателен доклад Главният архитект на Община-Разград свид.П.С. издал Удостоверение № 75/12.09.2005г. за въвеждане на обекта в експлоатация /т.1, л.81/.

Басейнът “Аква Холандия”, започнал да работи през м. септември 2005г. Негов отговорник бил свид. Х. Ф. - работник в “Холандия-2002”ООД. В продължение на една седмица служители от “Нола 7”ЕООД го обучавали относно начина на почистване на басейна и начина на работа на съоръженията. Свид. Ф. напуснал през м.май 2009г. като до този момент осъществявал техническата поддръжка на басейна и включвал помпата, която засмуквала водата от басейна и я препращала за обливане на водната гъба.

С договор за наем от 06.11.2008г./т.1, л.93-л.98/ “Холандия2002” ООД предоставило ползването на имота, включително басейна, на “Тан” ООД с. Стражец с управител свид. Н.И.. Свид. И. назначила за спасители на басейна свид. К.К. и свид. Р.И.. След като свид. Ф. напуснал, свид. И. възложила неговите функции на свид. Ст. Х..

На 16.07.2009г. пострадалото дете Ива Х., 12г., заедно с братчето си били на басейна “Аква Холандия”. Свид. Ст. Х. бил включил помпата на съоръжението „Водна гъба”. Около 15,30 часа И. скочила в басейна заедно с момичетата свид. Т. и Г. и плувала около гъбата. След тях плувал 12г. свид. Н. Н.. Внезапно той забелязал, че И. лежи на дъното на басейна по очи и е неподвижна. Опитал се да я издърпа, но не успял. Казал на момичетата да извикат спасителя. Свид. Р.И. скочил в басейна и се опитал да отдели детето от дъното, но не могъл. С помощта на свид. К.К. извадили детето на повърхността и извън водата. Започнали да правят изкуствено дишане и сърдечен масаж. След минути пристигнал екип на „Спешна помощ”. Дежурният лекар свид. Г.В. констатирала,че детето няма сърдечна дейност и дишане, продължила реанимацията, но тя останала без ефект.

При огледа на местопроизшествието на 3 м от металната гъба, на дълбочина 1, 20м, бил намерен отвор с диаметър 20 см и счупена пластмасова решетка. Този отвор бил изход на тръба ф63, която водела до водна помпа с мощност 3 kW и дебит 66 m3/h, разположена в шахта до басейна. Кранът на водната помпа бил намерен, разположен вертикално на тръбата /т.1, л.9 и фотоснимка в долната част на гърба на лист 11/.

На 21.07.2009г. бил извършен оглед на шахтата и помпата – с мощност 3 кВ, 2900 оборота в минута и с дебит 66 куб.м/ч. Към момента на огледа – 10.30ч. – кранът на помпата бил разположен косо на тръбата – отворен наполовина.

 

На 17.07.2009г. в 09.10ч. в секционна зала на МБАЛ гр. Разград бил извършен оглед на трупа на пострадалата. По лява гръдна половина имало кръвонасядане със синьо морав цвят, напречен диаметър 24см и надлъжен 22см., от долу на вътрешния квадрант на кръвонасядането имало прекъснати охлузвания линейни, плътно червено кафяво дъно и червено кафяв цвят. По тялото били установени следи от проведените реанимационни мероприятия и от престой във вода. На извършения оглед присъствали две поемни лица, двама специалисти и следователя по делото. Съставеният протокол подписан без забележки и възражения от участвалите лица е приложен в т. 1, л. 12-15. В хода на разследването – на неизвестна дата, секретар от Окръжна прокуратура гр. Разград съставил препис на документа, който заверил за вярност с оригинала. В преписа било вмъкнато/дописано изречението „На лявата очна половина има кръвонасядане със синьо морав цвят.”.

Назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза за аутопсия І-49/2009г. от 17.07.2009г., изготвено от в.л. В., участвало и при огледа на трупа, /т.1, л.73-л.77/, дава заключение, потвърдено пред първоинстанционния съд, че причината за смъртта на Ива И.а е асфиксия от запушване на дихателните отвори от вода, доказано от находките при аутопсията, вследствие на удавяне, което е станало приживе. В горната част на лявата гръдна половина било установено кръвонасядане с размери 21смх23см, с контур на охлузване по периферията, за което експертът заключава, че са прижизнени и са получени от капака/решетката на шахтата на дъното на басейна – общата фигура на увреждането приблизително съответства на размерите й. При външния оглед, извън кръвонасядането в лява гръдна половина и следите от реанимационни мероприятия, не са били открити други механични увреждания. Вещото лице е установило картина на бързо настъпила смърт, като пострадалата е имала активни дихателни рефлекси – доказващо прижизнеността на удавянето.

На досъдебното производство, в присъствие на в.л. О. и подс. Т., бил извършен следствен експеримент за проверка силата на засмукване на водата от дънния сифон /т.1, л.145, фотоалбум – папка 9, л. 13 и следв./. За участие в него били привлечени треньорът по плуване Ж. Петкова и спасителят свид. М.. При включване на помпата двамата стъпили последователно върху декоративната решетка на дънния сифон и много трудно отлепили краката си, като водата, която обливала гъбата, намалявала. В процеса на опита решетката се счупила и парчетата потънали. Двамата участници в експеримента отказали да затиснат с гърди отвора на сифона, поради голямата сила на засмукване. Върху сифона била поставена дъска за плуване от твърд дунапрен с размери 44/30 см, при което водата спряла и не успели да отлепят дъската, поради което помпата била спряна. Едва тогава, много трудно дъската била отделена от отвора, а на повърхността й била отпечатана самата решетка с диаметър 165мм.

Назначената по делото хидротехническа експертиза с вещо лице инж.ХР. О. /Папка 9/ е дала заключение, потвърдено пред първоинстанционния съд, че проектът за реконструкция на басейна е бил спазен само в частта филтрация на водата. Липсвало хидравлично оразмеряване на смукателните и нагнетателните тръбопроводи за допустимите скорости на водата. По проект била предвидена автоматична  система за контрол и дозиране на химикалите, без да е посочено къде ще се намира, респ. без да са извършени необходимите изчисления, като в действителност на обекта няма монтирана такава. В проекта не били направени изчисления за филтърна инсталация и тръбна разводка на детския басейн. На чертежите в част Технологична /не и в обяснителната записка/ са били показани 2 бр. хидромасажни помпи и 12 бр. дюзи-вентури, но нямало хидравлични оразмерявания на помпи и тръбни разводки. Съпоставката с проекта част – Електро установила, че предвидените там 2 бр. хидромасажни помпи /ХМП/ и технологична помпа в детския басейн не са предвидени и размерени в проекта част-Технологична ВиК.

Експертът е констатирал, че на обекта са били изпълнени системи, които не фигурират в проекта, в това число система обливна гъба, състояща се от смукателна част от дънен сифон, нагнетателна част и циркулационна помпа с дебит 66 куб.м/ч. Изпълнената смукателна линия с дънен сифон, присъединен с тръба ф63 била с дебит 10 куб.м/ч. При монтираната помпа с дебит 66 куб.м/ч. скоростта на водата била 9.35 м/сек, което е 10 пъти над допустимото по чл. 255 от Нормите за проектиране на водоснабдителни системи. Регламентираните допустими скорости на водата за хидравлично оразмеряване на водопроводите са: при диаметър на тръбите до 250 мм - от 0,6 до 1,0 м/сек. Вещото лице е посочило, че при оразмерителна скорост 1,0 м/сек при дебит 18 л/сек на монтираната на басейна помпа с дебит 66 куб.м/ч, диаметърът на тръбата е следвало да бъде 160 мм, а не 63 мм, както е било изпълнено. При монтираните ХМП – 2бр. скоростта в смукателната част била 4 пъти над допустимото, като за тях изцяло липсват хидро-технически изчисления, вид на помпите, диаметри на тръбна разводка, вид на дюзите. Третата изградена извън проекта система била „Гейзерен ефект”. Заключава, че така монтираните съоръжения „гъба” и „ХМ” могат да създадат опасност от засмукване и създаване на вакуум в зоната на дънните сифони, от които обслужващите  ги помпи засмукват вода от басейна.

Съгласно заключението на назначената на досъдебното производство допълнителна комплексна експертиза № 272/2009г. с вещи лица доц. д-р ХР.ХР. - инженер-механик и д-р Владимир В. - съдебен лекар /папка 10/, потвърдено в с.з., при установените данни за ръста и теглото на Ива И.а и наличието на такава голяма засмукваща сила е било възможно тялото на детето да бъде спонтанно засмукано. След засмукването на тялото вероятността за самостоятелно освобождаване без активни двигателни действия била минимална. Поглъщането на храна, рефлекторни механизми, шокови състояния влияят върху положението на плувеца. Ако пострадалата е била в подобно състояние, при плуване под вода и при голямата засмукваща сила, то е било възможно спонтанното засмукване.

Комплексната експертиза сочи, че реконструкцията на басейна не е била изпълнена в съответствие с одобрения технически проект. При проектирането на басейна са били допуснати редица нарушения: не било направено съгласуване между проектантите по различните части, водният ефект “воден чадър” не бил правилно проектиран и оразмерен, нарушено било изпълнението на проекта в части Технологична и Конструктивна като на мястото на една от дънните дюзи бил монтиран сифон за засмукване на водата за водния ефект, неотразено в заповедната книга. Не бил упражнен съответния строителен надзор, който при приемането на обекта е следвало да забележи, че в басейна има допълнително монтирани съоръжения, които не са разглеждани нито в част Конструктивна, нито в част Технологична, но независимо от несъответствието между проектирано и изпълнено – екзекутивните чертежи били заверени. Нито сифонът, нито присъединителната тръба са били правилно подбрани /оразмерени/ като на практика се е получила скорост 10 пъти над допустимата, появила се е голяма засмукваща сила, което е довело до създаването на опасен участък от басейна в района на този сифон.

По делото била назначена комплексна три вещи лица ст.ас.инж.Боян Борисов -специалист по ВиК, преподавател по ВиК и проектант, ст.н.с.д-р О.И. - физик в БАН и арх.Г.З. - проектант, консултант и бивш главен архитект /Папка 11/. Поради невъзможност ст.ас.инж.Боян Борисов - специалист по ВиК, да се включи в поредното първоинстанционно производство, съдът е допуснал промяна в състава на вещите лица и е бил включен инж. А.Ч.. В представеното изложение от 09.11.2012г. вещите лица интерпретират по идентичен начин отговорите на зададените им въпроси. Коментират и приложенията, намиращи се в материалите по първоначалната експертиза – в папка 11 от ДП.

Установено по експертното заключение е, че скоростта на водата при засмукване е значително над допустимите 0,6-1 м/с. Площите, през които се осъществява засмукването са твърде малки, намират се на дъното на басейна и лесно могат да бъдат запушени от случайно попаднало върху тях човешко тяло, при което веднага започва генериране на вакуум с голяма засмукваща сила. Колкото площта на решетката на сифона е по-малка и колкото дебитът /водното количество/ на засмукващата помпа е по-голям, толкова рисковете са по-големи. Рисковете били два и за изясняването им експертите дефинират две понятия: засмукваща сила - силата, която действа върху вече долепено до сифона тяло; и привличаща сила - силата, която привлича към сифона, плуващо в близост до него тяло. Първият риск бил свързан с това, че площта на решетката на сифона, която в случая е с диаметър 15 см, може да се запуши изцяло от човешко тяло и в резултат от това да се генерира вакуум с голяма засмукваща сила. А вторият риск бил от привличане на плаващо близо до дъното тяло от сифона и последващото му засмукване от сифона. Силата на привличане е поставена в зависимост от много фактори, но във всички случаи колкото е по-голям дебитът на помпата и по-малка решетката на сифона, тя е по-голяма, каквато би била и при тяло плуващо по-близо до дъното преди засмукването му. По приложение 2 е изчислено, че върху тяло долепено за сифона /независимо от причината затова/ са действали сила на засмукване F от 353, 25 kN, или 36 кг допълнителна маса. Пострадалото дете може да е било привлечено от привличащата сила, която да го е доближила до сифона, или да е възприело подводното течение като ефект и да се е насочило към източника му, като при долепянето до решетката е започнало действието на голямата засмукваща сила.

Като недостатъци на проекта за реконструкция на басейна са посочени следните - няма оразмеряване на циркулационните помпи, не е предвиден дебит на хидромасажните помпи /и от оглед на място не може да се установи/, 6-те циркулационни помпи с дебит 48 куб.м/ч не съответстват на дебита на дънните сифони по проекта. При огледа на място и тези експерти са констатирали множество отклонения от одобрения проект: вместо 6 бр. помпи с дебит 48 куб.м/ч са били монтирани помпи с дебит 66 куб.м/ч; изпълнени са смукателни тръбопроводи с дънни сифони, дублиращи предвидените за хидромасажните помпи и са променени местата им; изпълнени са ефект “Гейзер” и ефект “Водна гъба” със съответните инсталации, които представляват съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, променящи вида и местоположението на общите инсталации в сгради и съоръжения.

На въпроса как се отразява положението на спирателния кран върху опасността за живота и здравето на къпещите се, вещите лица отговарят, че при напълно отворен спирателен кран – когато синята ръкохватка е успоредна на надлъжната ос на водопровода /както е фиксирано по време на първоначалния оглед/ помпата ще засмуква и изтласква по-голямо водно количество при по-малък напор. При притворен спирателен кран -когато синята ръкохватка е перпендикулярна на оста на водопровода /както е намерен по време на допълнителния оглед на 21.07.2009г./ се създават хидравлични съпротивления, помпата ще засмуква и изтласква по-малко водно количество. Съответно колкото е по-голямо водното количество навлизащо в сифона, толкова е по-голяма скоростта на водата в зоната около последния и е по-голяма вероятността от придърпване към сифона на плаващо тяло в близост до дъното.

Според вещите лица свързването на сифона с двете смукателни линии към помпата е възможно, въпреки, че при огледа не е технически установено дали затапената смукателна линия е свързана със самостоятелен дънен сифон. Но поради голямата сила на засмукване на единия дънен сифон, дори едновременното свързване на двата не би било достатъчно да се постигне нормативно изискваната скорост на водата. Като съоръжението ще продължи да бъде опасно в по-малка степен.

За да функционира басейна без да създава опасност за здравето и живота на къпещите се, е следвало да бъдат проектирани детайлите от ВиК част, които не са били проектирани, като след това бъде спазена предвидената от закона процедура. Опасни са били и трите водни ефекта.

При изследване на съставения констативен акт образец 15 вещите лица разясняват, че с него било прието, че строежът е изпълнен и съгласно условията на договорите - това са договорите за строителство и за доставка и монтаж на съоръженията, с които са били договорени водните ефекти, но такива извършени работи не са били описани. Следователно или строежът е бил изпълнен съобразно договора за доставка и монтаж, но не съответства на заверената екзекутивна документация и одобрените проекти, или не е бил изпълнен съобразно договора за доставка и монтаж, но в съответствие със екзекутивната документация и одобрените проекти. В допълнение на това вещите лица твърдят, че първоначално изпълнената облицовка от стъклокерамични плочки по дъното на басейна около дънните сифони, захранващи водната гъба, хидромасажните дюзи и гейзерния ефект, което сочи, че са били изпълнени по време на строителството, а не след това.

Като обобщение, вещите лица са посочили основните факти, довели до инцидента – на басейна са монтирани съоръжения, които не са били проектирани, съответно оразмерени и поради това опасни,одобреният инвестиционен проект е оценен за съответствие със съществените изисквания към строежите некомпетентно или/и формално, по време на строителството са били допуснати изменения, попадащи в обхвата на чл. 154 от ЗУТ, които не са били одобрени и отразени по действащите към момента правила на ЗУТ, допуснати са некомпетентни и/или формални действия при удостоверяване с печат на екзекутивната документация от органа одобрил проектите и при проверка на окомплектоваността на документите при издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация, опериращите с басейна не са установили наличието на създадения опасен участък и не са предприели мерки за обезопасяването му.

В с.з. при изслушване на вещите лица по комплексната експертиза било установено, че дънният сифон е свързан с тръба външен размер ф63, а вътрешен ф57, която води до помпеното помещение. При мощността на помпата скоростта, която се получава в тръбата осигурява светкавичен ефект на вакуумна тапа и запуши ли сифона мигновено го привлича и няма начин да  се отлепи. Считат, че няма значение дали детето е било привлечено от засмукващата сила, че увличащата сила е помогнала по някакъв начин, но дали е единствената причина не може да се каже. Имало е предпоставки това да се случи. Безопасността може да реализирана чрез намаляване на скоростта чрез увеличаване на диаметъра на тръбата или на площта на сифона, което след да бъде проектирано. Уточнено е, че ако по негласно споразумение е монтирано съоръжението, надзорната фирма е следвало да предприеме действия по спиране на строителството преди да бъде одобрено. Следвало е съоръжението да фигурира в екзекутивната документация, а това не е било отразено.

В хода на съдебното следствие по НОХД № 39/11г. на РОС била назначена графическа експертиза, чието заключение е било потвърдено и пред последния първоинстанционен състав. Подписите, положени в антетките към чертежите в Папка 1, Работен проект, част Конструктивна,, в Папка 2, Работен проект, част Технология, Папка 4 Екзекутиви и в Акт обр.15 срешу името на подс.Н.П. не са били изпълнени от него. Подписите, положени в Протокола за проведена 72-часова проба, № 4 от комисията и в актовете за единично изпитване в Папка 8 на л. 100, л. 101 и л. 102 под № 3 са изпълнени от подс.Д.Д.. В тази част заключението било оспорено, поради което е допусната повторна графическа експертиза от НИКК при МВР-София. Установено било, че подписите не са положени от подсъдимата.

Пред въззивната инстанция бе изслушано заключение по съдебно почеркова експертиза № 167. Според заявеното от вещото лице, подписите по чертежите в папка 6 срещу името на подс. П. са положени от него.

 

В хода НОХД № 39/11г. с определение от 16.05.2011г. състав на РОС одобрил споразумение, по силата на което свид. Н.И. била призната за виновна в това, че на 16.07.2009г. при независимо съпричинителство с подсъдимите М., П., Д. и Т., поради немарливо изпълнение на експлоатацията на басейна правно регламентирана от чл. 2 и чл. 14 ал. 1 от ЗЗБУТ и БДС 15288-2, част 2, представляваща източник на повишена опасност, причинила смъртта на Ива Х., престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК, за което било определено наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години.

 

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства чрез свидетелските показания на свид. А., А., П., П., Ц., Г., Ж., А., И., Ф., Ст., К., И., Т., Г., Н., Х., писмените доказателства и доказателствени средства, експертните заключения, частично обясненията на подс. М., Т. и П., които са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се при изследване на хронологията на събитията предшестващи и съпътстващи факта на престъплението.

Настоящият състав прие различни от изложените в мотивите на проверяваната присъда факти и обстоятелства предвид извършената преоценка на част от доказателствените материали, допълването на делото с нов съществен източник на специални знания и обстойната проверка на постъпилите конкретни възражения на защитата на подсъдимите.

Сред доказателствените източници и оценките на страните по тях се установяват съществени различия и противопоставяния, което налагат допълнителен анализ. При проверката си съставът съобрази следното:

 

1.Пред въззивната инстанция защитници считат, че не е изяснен механизмът на настъпване на смъртта на пострадалото дете. Позовават се на показанията, депозирани от свид. Т., Г. и Н. от ДП, които не са били приобщени в съдебно заседание, въпреки различията с изложените пред съда.

Видно е, че въпреки формалното неприобщаване на тези твърдения на децата, основно на свид. Т., показанията от ДП са били интерпретирани по заключението на комплексната експертиза от в.л. В. и Х.. Прието е, че преди да скочи в басейна пострадалата се е хранила обилно. Изведени са съответни съображения от специалиста съдебен медик и патоанатом.

Защитата на подс. М. счита за особено важен фактът, че свид. Т. – 11 г., в показанията си дванадесет дни след случилото се съобщава, че след като скочили във водата, И.Х. си извадила главата и свидетелката видяла, че има нещо синьо на челото. Свид. Т., също се била удряла под водата, защото там било плитко. От тези твърдения, според защитника може да се формулира друг механизъм за настъпването на смъртта на детето – да е загубила координация в резултат на получена от нея травма, евентуално загуба на съзнание, и да е последвало удавяне.

На предела на допустимата в наказателното производство степен на виктимизиране на участниците, децата свидетели са били поставени пред съда двукратно, за да си припомнят обстоятелствата във връзка със смъртта на друго дете, възприели неволно. Травмата за тях е била значителна, наложила е включване на психичните им защити и  преразказването на случая ги поставя в принудителна ситуация на възстановяване на неприятните преживявания. Години след събитието, което са наблюдавали, възрастовите промени и естественото заличаване на спомените категорично осуетяват изясняването на всички аспекти на случилото се – в това число – имала ли е синина пострадалата и къде. Видно е, че в последните си показания те сочат само ключовите факти. Отделно от това свид. Г. и Н. не са давали показания да са видели подобна синина.

Не се налага поредното им призоваване, само с оглед прочитане на казаното от ДП, защото по делото са приобщени категоричните констатации на специалисти, изследвали трупа на пострадалата – оглед и СМЕ за аутопсия от 17.07.2009г.

Без да бъде забелязана разликата между оригиналния оглед на труп и преписа му, в хода на НОХД № 39/11 г. на РОС, вещото лице В., категорично посочила, че по пострадалата е имало синини в резултат на последиците от смъртта, но не и от друг характер. По настоящото производство на вещото лице не е бил зададен нито един въпрос.

Съпоставката на двата варианта на огледа на труп – оригинал и препис, откроява съществена разлика - в преписа е отразено едно изречение, което отсъства в оригиналния документ. Именно това изречение, става източник на съмнението, че пострадалата е имала и по-лека травма в областта на лявата очна половина. Доколкото обаче, оригиналът на протокола за оглед е доказателственото средство относно процесуално-следственото действие, проведено по правилата на НПК, съдържа удостоверяващите подписи на всички присъствали лица, той е официален документ и източник на доказателства. Позовавайки се на оригиналния протокол за оглед на труп, като годно доказателствено средство, и на заключението на СМЕ за аутопсия, съставът прие, че по пострадалата е нямало травматични увреждания, извън кръвонасядане и охлузване в лява гръдна половина, причинени приживе в хода на инцидента.

Съмненията, че пострадалата се е намирала в някое от съСт.ията, посочени като улесняващи удавянето – прекомерно хранене, рефлекторни и шокови състояния, са поставени в сферата на предположенията. Нещо повече, предвид категоричните находки към момента на аутопсията – детето е имало активни дихателни рефлекси, поради което и са навлезли чужди частици в сфеноидалния синус и в крайните участъци на белодробния паренхим, като е налице картина на бързо настъпила смърт.

Изследвано е в хода на заседанията по делото, че при шоково състояние, когато плувецът се отпуска, водата би издигнала тялото на повърхността. За разлика от този физически оправдан механизъм при отпуснато тяло, в случая, детето плуващо под вода, без значение от причините – с оглед експертното мнение на тройната комплексна експертиза, се е оказало долепено до сифона и върху него се е проектирала голяма засмукваща сила /равнима на допълнителна маса от 36кг/. Лявата гръдна половина на детето е била засмукана от вакуумния ефект, то не е било в състояние да се освободи, като отпечатъкът на решетката, се е проектирал върху установените травматични увреждания. Подобен отпечатък в хода на извършения следствен експеримент е бил отбелязан върху използвания за опит предмет – приспособление за плуване, долепено до решетката, без да може да бъде отделено до момента, в който помпата била спряна. Фотоматериалите, изготвени при огледа на трупа и по време на следствения експеримент са красноречиви.

Поради изложените съображения съставът намери, че механизмът и причината за настъпване на смъртта на пострадалата са изяснени по несъмнен начин. Обобщеният извод, обоснован от разнородните експертни заключения сочи, че запушването на дихателните отвори на пострадалата с вода, вследствие удавяне, е настъпило поради съществуващия в този участък на басейна вакуумен ефект, постигнат чрез комбинацията: мощна помпа, тясна тръба и сифон с малка на площ решетка, разположен на пода на басейна.

 

2. Тезата, че за да се случи този инцидент близо четири години след въвеждането на басейна в експлоатация, причината е извън упражнената от подсъдимите дейност, е напълно несъстоятелна.

Установено е, че след приемането на обекта по него не са правени допълнителни СМР, не са изграждани конструктивни, технологични, тръбни елементи, обслужващата съоръжението помпа е имала нужда от подмяна единствено на техническа част. След поставянето на нов лагер и фибър, помпата е възстановила спецификационните си характеристики да поддържа дебит от 66 куб.м/ч. Само по себе си счупването на пластмасовите решетки на сифона не може да повлияе на действието на комбинацията смукател сифон, тръби ф63, мощна помпа.

В хода на производството и свид. И., и съдът са признали вината й, че в резултат на немарлива експлоатация в нарушение на правилата на ЗЗБУТ и съответния БДС стандарт, е участвала в независимо съпричинителство, довело до смъртта на детето. Но естеството на упражнената от свид. И. дейност била по ползване на така изградения басейн, без да води до каквито и да е конструктивни промени по предадения на свид. А. реконструиран басейн.

Недопустимо в наказателното производство се явява изграждането на изводи по предположения. Но вещите лица са установили комбинацията от фактори, довели до инцидента. В последното с.з. в.л. ч. е дало отговор, че това се е случило, защото е имало предпоставки, ако е нямало, е нямало и да се случи. Пред предходния първоинстанционен състав в.л. И. е посочил “Инцидентът е щял да стане дали след една или след пет години. По-същественото според мен е, че на този басейн е имало опасен участък.”.

Именно предпоставките за случилото се са подробно изяснени в назначените по делото експертизи на в.л. О., В. и Х., З., И. и ч.. Заключенията на вещите лица и по трите експертизи са компетентни и обосновани. Вещото лице З. е посочило, че има фирма за строително проектиране и консултантски услуги и че е проектирал в идейна фаза басейни, по подобни съображения е бил искан отвод на в.л. О.. В изпълнение на законовото задължение при подбора на вещи лица са търсени специалисти, които имат знания и опит в специфичната сфера на проектиране и строителство. Нормално е да имат своя стопанска дейност, което не е обективна пречка да участват в производството като експерти. Не са установени особени отношения или лични интереси, които да подложат на съмнение безпристрастността на вещите лица.

Всички специалисти са единни, че съоръжението “Водна гъба” е било изпълнено без проект, респективно без оразмеряване и поради това - опасно. Общо е становището, че при така изграденото извън проектните документи съоръжение скоростта на водата е много над допустимите по Нормите параметри, че злополуката е резултат от създаването на вакуум в зоната на дънния сифон. Трите експертизи с надграждане изясняват причините, обусловили опасния вакуумен ефект. Според инж. О., проблемът е в малкия диаметър на тръбата. Според инж.Х., основният фактор за засмукване е скоростта на водния поток, която зависи от дебита на помпата. З., Ч. и И. приемат и обобщават изложените причини, като и включват малката площ и мястото на сифона, който лесно може да бъде изцяло запушен, което генерира голямата засмукваща сила и води до вакуумен ефект. Тройната експертиза, изяснява физическите причини, довели до инцидента, съществуващите на обекта технически средства затова, и причините те да са допуснати.

Необосновано е становището, че вещите лица не са пресметнали силата на засмукване – конкретните данни съдът посочи при излагане на фактическата обстановка, предвид изчисленията в Приложение 2, папка 11.

Налице е подробен отговор и относно значението на втората смукателна линия – затапена след приключване на строежа. Свидетелските показания сочат, че тя е била предвидена за друг воден аксесоар – напр. пързалка. В инструкцията за експлоатация на малко филтърно помещение, изрично е посочен един кран към един смукател. По тази схема е бил изпълнен и монтажа, установен при огледа от вещите лица О., З. и т.н. Втората смукателна тръба е обективно скрита под облицовката и води към края на басейна, за нейното предназначение вещите лица са разговаряли със свид. Ф.. В заключението на тройната комплексна експертиза е посочено, че дори и „водната гъба” да е била свързана с тази тръба като втори смукател, това няма да заличи опасността, провокирана от голямата скорост на засмукване, малкия диаметър на тръбите и малката повърхност на сифоните, просто ще я намали. Действителното положение на изграденото съоръжение обаче е разполагало с един смукателен сифон и в този вид е функционирало от момента на 72 часовите проби до настъпване на инцидента.

Тук е мястото да бъде формулиран отговор и на възражението, че вещите лица са излезли извън обсега на компетентността си и са дали отговор по правни въпроси. Експертното заключение има особен характер, то интерпретира известните факти чрез специалните знания на експерта. Казусът предлага факти от сферата на проектиране, строителство, монтажни работи, които са изключително подробно дефинирани и уредени с разнородни нормативни източници. По този начин в пряка връзка са поставени реални факти от определено поведение в хода на строителната дейност със законово разгледаните факти за дължимо поведение. Когато вещото лице съобщи, че монтажът на съоръжението съставлява съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект, то автоматично следва да посочи някоя от хипотезите на чл. 154 ал. 2 от ЗУТ, както и каква е и следващата процедура. Не би могло да се очаква казаното от вещото лице да бъде изолирано от правната уредба на сектора строителство и да е свързано само с изреждане на факти. Експертът интерпретира интересуващите производството факти чрез задължителните правила. Изводите на вещите лица очаквано биха били свързани с правото, тъй като изясняват една правно-регулирана дейност, която освен това е и източник на повишена опасност. Дейността има своята пряка защита в предвидената административно-наказателна отговорност по ЗУТ и открояването на определено неизпълнено задължение от съответния участник в строителството, вещите лица могат да свържат с нея. /По съществено различен начин е поставена дължимата от съда оценка по правната страна на фактическите положения. При изследване на обективните и субективни признаци съдът не е длъжен да сподели определен извод от експертното заключение за „отговорността” на отделен субект./.

 

3. В мотивите на първоинстанционния съд са изложени съображения по отношение на обясненията на подсъдимите досежно отделни елементи от инкриминираната дейност, като са анализирани с оглед противоречащите им свидетелски показания и писмените доказателства. Оценката им е безспорна и се споделя и от настоящата инстанция. В допълнение, с оглед и изричните възражения на защитниците, съставът обсъди обясненията на подсъдимите, съпостави ги с останалите доказателства и изясни конкретните действия във връзка с реконструкцията на басейна по следния начин:

 

А. Подс. М. твърди, че е бил на обекта няколко пъти като дейността му е била свързана с поставяне на кабел на прожектор, от друга страна като представител на „Нола 7” ООД е подписвал актове – по няколко наведнъж. Не дава логично обяснение защо сам се е посочил като технически ръководител в заповедната книга, като такъв фигурира в Акт 15 и т.н. Не може да обясни и защо по дневника на монтажните работи на обекта басейн е приемал работата на останалите специалисти през периода 13.10.2004г.-01.06.2005г.

Тези обяснения на подсъдимия съдът не кредитира. С оглед събраните доказателства се установява, че през периода от 29.09.2004г. /първата заповед по заповедната книга/ до 01.09.2005г. при изготвяне на Акт 15 подс. М. е упражнявал дейност на технически ръководител на този обект.

Вдействителност на строежът е имало и други технически ръководители – с оглед компонентите му. Видно от показанията на свид. П. и Г. именно подс.  М. е бил натоварен с монтажните работи на басейна. Свид. Ж. е имал участие в предходен етап на изграждането на конструкцията, а свид. А. е отговарял за дейността на фирмата на територията на страната. Посочването на свид. Ж. и А. като технически ръководители в приложенията към договора за строителство, към 08.09.2004г. е непротивопоставим на множеството писмени доказателства, отразяващи реалната работа по обекта, ръководена от подс. М.. Става ясно, че във фирма „Нола 7” ЕООД е имало текучество, че специалистите не са се познавали помежду си, че на обекта в гр. Разград били изпращани различни групи с оглед етапите на строителството. Приложените обаче множество първични строителни книжа, които очертават отговорната позиция, която подс. М. е заемал, както и собственото му възприемане като технически ръководител на обекта басейн. Установено е, че извършените от него действия са били в пълно съответствие с волята на ръководството на „Нола 7” ЕООД. Независимо от формалното „преминаване на работа” в друго ЕООД, установимо чрез представените по НОХД № 39/11г. на РОС две удостоверения - УП 3, необходими за доказване стаж при пенсиониране, обективно и след 03.05.2005г. подс. М. е продължил да работи като служител на „Нола 7” ЕООД. Самата фирма – доставчик и строител на басейна, също не е възприела, че подсъдимият е напуснал, напротив продължила е да разчита на него както за монтажните работи, така и за официалното си представяне пред компетентните органи по надзор и т.н. в хода на изграждане на обекта.

С оглед защитната си позиция подс. М. не съобщава как е било изградено съоръжението „водна гъба” в обекта. Видно от материалите по делото, атракционната част на басейна, заложена в идейния проект на свид. П., е придобила характер на инвестиционно намерение след издаването на разрешението за строеж на обекта. При сключване на договора за доставка и монтаж от 08.09.2004г. по Спецификация 1 са били предвидени трите водни ефекта и перилата на мостчето, формирана е цена, която е отразена в договора. С оглед показанията на свид. Т. финансовите отношения между страните и по двата договора са изрядни. Следователно в хода на строежа са били доставени материалите, които са били монтирани – в това число елементите на ХМ, тези на ефекта „гейзер” и самата „водна гъба”. Вграждането им е изисквало строителни решения извън проектираните и одобрени от органите на надзора и Общината. Установява се обективното съществуване на серия конкретни действия, които са останали извън строителните книжа, но за тях е бил положен и платен трудът на екипите на „Нола 7” ЕООД. Неофициализираните СМР са засегнали цялостната тръбна мрежа, променили са места и предназначение на отделни елементи, добавили са конструктивни, технологични и електро – решения /напр. свид. С. сочи в хода на съдебните заседания, че гъбата е имала много интересно осветление, което налага и окабеляването й/. Отговорността за правилното  изграждане на тези системи, мрежи и детайли на басейна е била поета от подс. М.. Разбира се, това не е било възможно само с оглед спецификацията и инструкциите за басейна, но той не е потърсил изричен проект и е приел, че реалното положение ще бъде различно от документираното. Изпитвайки отделни елементи, мрежи, помпи подсъдимият е виждал едно фактическо положение, а е удостоверявал друго.

Защитата сочи, че съдът е дал вяра на заинтересовани свидетели Т., спасителите, собственикът на обекта и възложител на строителството, наемателят, треньорът по плуване, лицата по поддръжката. Анализът сочи, че свид. Т. е заинтересован в голяма степен в качеството си на управител на „Нола 7” ЕООД, той е имал и повдигнато обвинение. Свид. Т. – П., водещ архитект и проектант в друга част на проекта, във всички фази на производството депозира едни и същи показания, които са последователни, убедителни и обвързани с тези на свид. А., П. и писмените доказателства по делото. Наемателят свид. И. е понесла своята отговорност, а и заедно с лицата по поддръжката не са участвали в процеса на изграждане на басейна. Свид. Г. и П. нямат каквито и да е конфликтни отношения с подс. М., които да ги мотивират да го посочат като лицето на фирмата на обекта.

Вдействителност действията на подс. М. на обекта се установяват основно чрез изготвената от него документация, спазените темповете на строителството, доказателствата за вложените в него материали и реално произведеното.

Защитникът на подсъдимия оспорва проведения в ДП следствен експеримент. Счита, че той не може да служи като доказателствена основа, защото не възпроизвежда случилото се, участвал е заинтересован свидетел – спасител. Намира, че експериментът следва да се повтори и при евентуално работещ втори сифон, като се уточни кога е бил затапен. Според него е възможно да се поиска справка от Община Разград и полицейското управление относно състоянието на басейна и да се повтори следствения експеримент.

Протоколът за извършен следствен експеримент ясно съдържа неговия обект, конкретна задача и етапи. Извършен е в присъствието на вещото лице О. и подс. Т., едно от поемните лица е бил свид. И.. Като участници в него са били поканени специалисти – треньор и спасител, несвързани с конкретния инцидент. Извършената проверка – посочена и като метод на експертизата от в.л. О., е онази твърда основа при изследване скоростта на водата, преминаваща през сифона, на която се позовават и последващите експертизи. Действително не е било отчетено, че към момента на първия оглед на местопроизшествието кранът на водата е бил напълно отворен, тъй като синята ръкохватка е успоредна на водопроводната тръба, но и при притворено положение – силата на засмукване е била установена несъмнено. Налице са констатациите тройната комплексна експертиза, които определят зависимостите на скоростта на водата спрямо позицията на крана. Експериментът е убедителен и с отпечатъка, оставен от решетката на сифона, върху дъската за плуване, както и с факта, че за да бъде отлепен от нея е било необходимо пълното спиране на помпата. Съдът прие, че процесуално-следственото действие е извършено в съответствие с изискванията на закона и относимата съдебна практика и кредитира напълно констатациите и резултатите от него.

Обсъждането на вариант, какво би станало ако към помпата беше инсталиран вторият смукателен тръбопровод, е неотносим. Фактическото положение, в което обектът е бил предаден и фактическото положение към момента на инцидента са идентични и то е с един смукател през сифон на дъното на басейна. По този начин е разчертана инструкцията за експлоатация на малкото филтърно помещение.

/Само от гледна точка на прецизността следва да се обърне внимание, че изтеклият времеви период от инцидента до настоящата фаза, напълно обезсмисля нов следствен експеримент и изключва обективността на актуални към момента технически изследвания. След последния оглед на вещите лица по тройната комплексна експертиза, когато помпата е била разкачена от тръбите, са изтекли и гаранционните срокове на отделните елементи и материали, поради което картината на местопроизшествието към момента би била напълно различна./

 

Б. Подс. П. твърди, че не е бил проектант на инвестиционния проект, нищо не е проектирал, поставените от него подписи били „съгласувателни”, че се доверил на колеги, за да приеме, че строежът е изпълнен в съответствие с проекта. Тези обяснения на подсъдимия не могат да бъдат окачествени като достоверни и съставът ги изключи от съвкупността върху която изгради фактическите си изводи. Правилни са съображенията в този смисъл по мотивите към първоинстанционната присъда.

Действително не е представен договор за проектиране между „Нола 7” ЕООД и „Холандия 2002” ООД относно проектирането на басейна, но такъв не е бил необходим и не е изискуем по действалите нормативни правила. Фирмата е изпълнител по договора за строителство, а в договора за доставка и монтаж изрично е посочено, че проектирането на ВиК частта е нейно задължение. Задължението е било изпълнено, за което й е било платено.

Не е представено и заданието за проектиране, посочено в част „технологична ВиК” на проекта, изготвен от подс. П.. Вещото лице О. е посочило, че подобно задание е цитирано и в част Електро, но реално не е приложено. Но е видно, че всички надлежни отразявания по проектната и строителната документация, лого, бланки, телефони за контакти, имена на служители и специалисти съответстват на тези на „Нола 7” ЕООД. 

Доказателствата по делото установяват, че свид. А. е предприел собствено проучване в търсене на фирма, която е специализирана в изграждането на басейни. Осъществени са били срещи със свид. П. и Г., които са представили възможностите на „Нола 7” ЕООД и след като свид. А. е направил своя избор, проектите, свързани с реконструкцията на басейна са били възложени на тях. Не се касае до оказване на помощ с примерни разработки и чертежи на общопрактикуващите колеги, както сочи свид. Т., а до цялостен ангажимент, който „Нола 7” ЕООД в лицето на своите специалисти е поела за комплексна услуга проектиране-строителство-доставка-монтаж.

Свид. Ц., П. и Г. изясняват начина на координация между централния офис в София и този във Велико Търново. Проектите по част „Конструктивна”, „Технологична” и „Технологична-Електро” са били изготвени в гр. София в проектантския отдел. Книжата са се движили по електронна поща и след разпечатването им в офиса в гр. В. Търново са получили формални подписи и печат за заверка срещу имената на проектантите свид. Ц. и подс. П..

Подс. П. бил проектант ВиК в „Нола 7” ЕООД като специалист ХМС. Получената пълна проектантска правоспособност през 2005г., е в съответствие с промяната в нормативната уредба и е израз на надграждане на неговата квалификация, което не изключва компетентността му към момента на изготвяне на проекта през м.06.2004г.

Разработеният от него проект има сериозни недостатъци – липсва оразмеряване, отразяване на ХМП, на филтри и помпа в детския басейн. Не може да се приеме за вярно, че значението на проекта касае само оборотното пречистване на водата – като една от основните системи на реконструираното съоръжение, тя трябва да е съгласувана с останалите. Следователно при проектиране на 6 циркулационни помпи с дебит от 48 куб.м/ч са съобразени определен брой филтри, дънни сифони, тръбна разводка. В чертежите обаче има допълнителни помпи и символи, които не са отразени в обяснителната записка. Когато помпите променят своя брой и предназначение – цялостното предвиждане на обслужващата ги мрежа се променя, а това е останало извън вниманието на проектанта. Подс. П. е имал задача да изготви технологичния проект на басейна, като съобрази съществуващите параметри, необходимите промени, да планира водните количества и обслужващите системи, за които електрозахранването следва да позволи те да се движат. Съответно част Технологична – Електро и частта на подс. П. са пряко обвързани, но при съпоставка с чертежите се установяват съществени разлики.

В качеството си на проектант ВиК на басейна, подс. П. е посочен на всички проектни части и основни строителни книжа. Не е логично обяснението, че името му е останало от стара антетка, че проектът е бил на друг колега – без конкретно да бъде назован. Проектните части и чертежи към тях са съобразени с данните за местоположение, размери, нива на именно този басейн. Датите на изготвянето им са актуални и следващи хронологичната последователност на етапите на проектирането и строителството. Така по проектите е поставена заверка на Общината от 02.08.2004г., а на екзекутивите – 12.09.2005г.

Подс. П. е поставил подпис по три чертежа по „инвестиционен проект – технологична – електро” част, в качеството си на проектант. Един от чертежите – „план за окабеляване” е придружавал неговия проект от м.06.2004г. и има същото съдържание, но там за подс. П. подпис е поставило друго лице. Поставяйки лично подписите си подсъдимият е могъл да установи различния брой и характеристики на помпите в басейна, предвидени за окабеляване в сравнение с проектираното от него.

В качеството си на проектант, подс. П. е имал задължението да се запознае с екзекутивната документация. Значението на този момент в строителния цикъл е съществено, тъй като чрез екзекутивите и заповедната книга могат да бъдат въведени промени в първоначалния проект. В случая, първата заповед по книгата касае именно басейна и коментира необходими преобразувания, отпадания и нови параметри. Подсъдимият обаче не е отишъл в гр. Разград, не е извършил никаква проверка по представените му екзекутиви, не се е запознал със заповедната книга. Поставил е подписите си, „заверил” книжата, като посочил и името си и качеството проектант. Нелепо е да се твърди, че изписвайки думите „Важи за екзекутив” по този проект, подс. П. не видял, че проектант е самият той. Подобни обяснения могат да бъдат ценени само като упражняване на личната му защита.

Изпращането на документите за екзекутив точно до офиса, в който подс. П. ги е заверил, е поредното доказателство, че „Нола 7 ЕООД е имала ангажимент към този проект и тази негова част. Подс. П. е бил лицето, чийто действителен подпис е бил условие, без което не може – тъй като характерът на тези документи е официален и са част от строителните книжа по издаване на строежа.

Подс. П., заверявайки екзекутивите, е узнал, че строежът е изграден и предстои да бъде предаден. Сам е посочил, че е проектант в тази част, но не е присъствал в деня на изготвяне на Акт 15, без да е изпълнена процедурата по чл. 5 ал. 4 от Наредба № 3/2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Отразено било в акта по чл. 176 ал. 1 от ЗУТ, че подс. П. е бил на приемането на строежа, като отново е някой го е подписал. Това решение е устройвало всички заинтересувани и е позволявало преминаването на процеса в следващ етап.

Въздържането на подс. П. да изпълни задължението си и да отиде на обекта в качеството си на проектант в част „Технологична ВиК” е осуетило поредната възможност да възприеме фактически извършеното и съществено различаващо се от проектираното. Изпълнените в съответствие с договора за доставка и монтаж водни ефект, съществено са променяли част Технологична ВиК, като не е била достоверна констатацията „строежът е изпълнен съгласно разработения проект.”. Най-малко защото не е била изградена предвидената от него автоматизирана система за контрол и дозиране на химикалите за пречистване на басейна.

Ако подс. П. беше изпълнил задължението си да огледа и провери на място построеното би могъл да констатира своевременно и промяната в предназначението на сифона, което води до нарушаване на изискването броят на сифоните да е определен на базата на диаметър на тръбите не по-голям от ф-63 – за да не се предизвикат пукнатини в строителната конструкция.

При посещение на обекта към 01.09.2005г. подс. П. би могъл да установи, че по изготвения от него проект са настъпили множество промени – брой на помпи, разположение, мощност, промяна в предназначението на сифона на дъното, нова смукателна линия, две филтърни помещения – следователно пречистването на водата е поставено в нови фактически параметри. Като последица от това да бъде констатирано, че са налице съществени отклонения от инвестиционния проект и издаденото разрешение.

 

В. Подс. Т. дава обяснения, че не бил компетентен в частта ВиК и се доверявал на специалистите. По отношение на изграденото съоръжение „водна гъба” не дава категоричен отговор дали го е видял след приключване на строежа.

Като специалист с дългогодишна практика, видно от свидетелството за правоспособност от 1999г., подс. Т. се занимава със строителен надзор. Бил е доверено лице на свид. А., посочен е и като лицето за контакти от страна на „Холандия 2002” ЕООД при изпълнение на договора за доставка и монтаж на басейна, спецификацията към който включва водните ефекти – като съоръжения и стойност. Узнал е, че инвестиционните намерения са се разширили, но не е уведомил възложителя за необходимостта от предприемане на процедурата по чл. 154 ал. 5 от ЗУТ. Видно от екзекутивна документация, заверена от подс. Т. на всеки лист, промените, наложени от вграждането на водните ефекти не са били счетени и като несъществени отклонения от инвестиционния проект. Не се установява от доказателствата по делото подс. Т. да е уведомил компетентните органи за това, че строежа се монтира съоръжение, непредвидено по проект. Още по-малко, че за него, в частност „водната гъба” е изградена конструктивна промяна – фундамент, променено е предназначението на помещението за компенсаторния резервоар което е наименовано „малко филтърно”, като с това са засегнати съществено много части от проектната документация.

Подс. Т. е съпътствал реконструкцията на басейна от момента на встъпването му от името на дружеството, което управлява и лично като специалист, от 16.07.2004г., когато бил сключен договор за оценка на съответствието на инвестиционния проект.

При съставяне на Акт 15, подписите на две лица от задължителните фигури – подс. П. и подс. Д., не са били положени от тях. Отсъствието им не е отразено по процедурата по чл. 5 от Наредба 3/2003г., което подс. Т. е следвало да възприеме и да не допуска изготвянето на Акта. Въпреки че, промените по басейна са били видими с просто око и за неспециалист, в този ключов за строителството момент подс. Т. не е реагирал и е удостоверил обратното. По силата на Акт 15, е било обявено и че, строежът е изпълнен съгласно изискванията на строежите по чл. 169 ал. 1 и 2 от ЗУТ.

Упражняваният от него надзор приключил с внасянето в Общината на окончателния доклад от 08.09.2005г. ведно с приложенията към него. Видно от заключението на тройната комплексна експертиза в този доклад съществува съществено противоречие – ако строежът е изпълнен с оглед одобрения проект, то няма как да е изпълнен и изрично посочения договор за доставка и монтаж на басейна от 08.09.04г. И това е така, защото по проект не са предвидени трите атракционни системи, описани в договора. Подс. Т. обаче е удостоверил, че строежът съответства на проекта, че е изпълнен и договорът, както и че всички други книжа сочат, че е годен за експлоатация. Внесъл го в Общината и било издадено Удостоверение № 75/12.09.2005г. за въвеждане на обекта в експлоатация.

Съставените от подс. Т. книжа, приети по делото като писмени доказателства, позволяват хронологичното проследяване на действията му в качеството му на ръководител на строителния надзор на обекта. Съдът цени и показанията на свид. А., както и обясненията на подс. Т. досежно изясняване на протичането на строителството в другите части на обекта.

Обстоятелството, че подс. Т. е видял водното съоръжение „гъба” в рамките на построения обект е доказано от мястото, на което е било монтирано, размерите и цветът му, както и представената като приложение към окончателния му доклад инструкция за експлоатация на малко филтърно помещение. Тези констатации се отнасят и до другите две съоръжения – за тях също са били приложени чертежи в инструкциите за експлоатация. ХМП според експертизата на в.л. О. също са съставлявали опасен участък на басейна, тъй като скоростта на водата там е надвишавала с около 4 пъти допустимата по специалните Норми.

 

Г. Подс. Д. изчерпва обясненията си с това, че не признава вината си. Като специалист ВиК и надзорник по част Технологична на 20.07.04г. – тя проверила проекта по част „ВиК”, изготвен от подс. П.. Дейността й по надзор на този дял от строителните работи приключила с акта на подписване на окончателния доклад от 08.09.2005г.

Подсъдимата оценила за съответствие проекта на подс. П. въпреки непрецизността – напр. липсата на филтрация в детския басейн, и противоречията с проекта по част Технологична-Електро – в частта на броя помпи, разположението им. Задачата й като надзорник специалист включвала контрол върху строителните работи с цел изграждане на басейна във вида, в който е проектиран. Въпреки това, обаче, в процеса на строителството вместо предвидените по проекта 6 бр. циркулационни помпи с дебит по 48 куб.м/ч на басейна били монтирани такива с дебит 66 куб.м/ч, изпълнени били смукателни тръбопроводи с дънни сифони дублиращи предвидените в проекта за хидромасажните помпи, били променени местата им. В съответствие с договора за доставка и монтаж, била изпълнена компресорна инсталация и тръбна разводка, както и дънна решетка за ефект „Гейзер”.  Монтирана била „водна гъба”, снабдена с циркулационна помпа с дебит 66 куб.м/ч и изпълнен смукателен тръбопровод, дублиран, като двата били снабдени с дънни сифони, допълнен и с нагнетателен водопровод. Смукателната линия с дънен сифон, присъединен с тръба PVC ф63, била с дебит 10 куб.м/ч. Всички тези промени засягали тясната специализация на подсъдимата, били са съществени отклонения от проекта, но тя не предприела никакви действия да постигне регулирането им в съответствие с нормативните възможности.

Фактическите действия на подс. Д. се установяват от писмените доказателства по делото. С нейно участие били съставени актове образец 12 за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване - на 25.11.2004г. - относно подводните вакуум-дюзи, на 01.12.2004г. - относно тръбите за вакуум-дюзи ф63, на 08.12.2004г. - относно монтажа на тръби за дънни сифони и тръби между филтърното помещение и компенсатора и на 05.01.2005г. - относно подови сифони и тръби за дънни дюзи. С последните два акта – на 08.12.2004г. и на 05.01.2005г. са били закрити вградените вече в строежа елементи от инсталацията на водния ефект – „водна гъба”.

Подсъдимата е участвала при изготвяне и на акт за изпитване на водопроводната мрежа от 07.01.2005г. Екзекутивната документация също била заверена от нея.

Подс. Д.Д. била правоспособното физическо лице по част “ВиК” към лицето, упражняващо строителен надзор, била е на обекта многократно. За нея не е имало пречка да установи въведените множество промени по първоначалния проект, които иначе не биха могли да бъдат забелязани. Не била изградена автоматичната система за контрол и дозиране на химикалите. Тръбната разводка, помпите, видът на присъединяването, са били под видимата част на басейна. Спецификите относно местата на ХМП, „гейзера” – с цялостната система на изпълнението му, и „гъбата” – също специфично съоръжение, което засяга технологичната част ВиК, смукателните линии, които са въведени чрез тях, преценката на водните потоци и скоростта на водата – всички тези детайли са били от компетентността на подсъдимата, но тя не е реагирала по дължимия начин.

Отсъствала е /видно от различните подписи срещу името й/ при изпитанията на помпите, при съставянето на Акт 15. По силата на правомощията й като част от екипа на надзорническата фирма следва да се е запознала с тях. В тези актове е била частично отразена обективната ситуация на строежа – напр. били отбелязани 11 бр. помпи от 48 куб.м/с, не била отбелязана пък монтираната от 66 куб.м/с. Независимо от това, подсъдимата се е съгласила с окончателния доклад от 08.09.2005г. и е поставила своя подпис в уверение, че строежът съответства на проектите, договорите, правилата по ЗУТ.

Времето на извършване на дейността на подс. Д. се установява от заверките по проекта на подс. П. – 20.07.2004г., и датата на окончателния доклад, изготвен от подс. Т. – 08.09.2005г., поради което възражението на защитата за съществуваща неяснота, не се споделя.

 

С оглед на изложеното съставът разгледа възраженията на защитата и счете, че предметът на доказване по делото е изяснен. Приобщените по делото доказателства позволяват пълноценно изясняване на фактическата основа с постигане на категорични отговори по значимите положения. Допълнителният анализ и събраните от настоящата инстанция относими доказателства категорично разкриват фактите и позволяват единствено възможни изводи за действията/бездействията на подсъдимите.

 

 

ІІІ. От правна страна.

С присъдата съставът на РОС разгледал две обвинения за престъпления от общ характер, повдигнати спрямо подсъдимите – по чл. 123 ал. 1 от НК /с различно индивидуализирани обективни елементи/ и по чл. 356 ал. 1 от НК. Въззивната проверка следва да бъде извършена самостоятелно по всяко от обвиненията.

 

І. По обвинението за престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК.

Първоинстанционният съд приел, че подсъдимите са виновни, както следва:

Подс. М. в това че на 16.07.2009 г. в гр. Разград, в качеството му на технически ръководител, представител на „Нола - 7" ЕООД гр. София и изпълнител на строително - монтажните работи по оборудването на обект „Реконструкция на басейн" в гр. Разград с инвеститор „Холандия - 2002" ООД гр. Разград, в условията на независимо съпричиняване с Н.Г.П. ***, Т.Т.Т. и Д.Д.Д.,***, причинил смъртта на 12 - годишната Ива Х. ***, поради немарливо изпълнение на осъществена в периода 08.IХ.2004 г. - 01.IХ.2005 г. правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, съгласно нормите на: Закона за устройство на територията: чл. 154, ал. 2, т. 7 и ал. 5, определящи като съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, отклоненията, които променят вида и местоположението на общи инсталации и уредби в сгради и съоръжения и изискващи преди реализирането на такива отклонения след издаването на разрешението за строеж, те да бъдат допълнително проектирани, с одобряване на проекта и допълнителното му вписване към издаденото разрешение; чл. 163, ал. 2, т. 1 и 2, изискващи строителят да осъществи изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1 от ЗУТ, с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и с материали, изделия и продукти в съответствие със съществените изисквания към строежите; чл. 168, ал. 7, изискваща строителят да гарантира изпълнението, относно спазване на техническите правила и нормативи и одобрените проекти в минималните гаранционни срокове в строителството; чл. 169, ал. 1, т. 3 и 4, изискващи строежите да се проектират и изпълняват в съответствие с изискванията на нормативните актове и на техническите спецификации за осигуряване в продължение на икономически обоснован експлоатационен срок на съществените изисквания за опазване на живота и здравето на хората и за безопасна експлоатация; чл. 175, ал. 1 и 2, изискващи след фактическото завършване на строежа да се изготви екзекутивна документация, съдържаща пълен комплект чертежи за действително извършените строителни и монтажни работи и съставляваща неразделна част от издадените строителни книжа; чл. 176, ал. 1, изискваща след завършване на строежа проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, да съставят констативен акт, с който да удостоверят, че строежът е изпълнен съобразно одобрения инвестиционен проект, заверената екзекутивна документация и изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2 от ЗУТ, като приложат към този акт протоколите за успешно проведени единични изпитвания на съоръженията и с него предадат строежа на възложителя; на чл. 1, ал. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4, ал. 1 от Наредба 3/31.07.2003 г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, изискващи съставяне, при определени условия и ред за съответните етапи от изпълнение на строителството и приемането им, да се съставят след констатации при задължителни проверки, огледи и измервания на място и въз основа на данни от строителните книжа и документи, актове и протоколи, удостоверяващи спазването на изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2 от ЗУТ и имащи доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на строежите, с което е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 123, ал.1 НК.

Подс. П. в това че на 16.07.2009 г. в гр. Разград, в условията на независимо съпричиняване със З.П.М. ***, Т.Т.Т. и Д.Д.Д.,***, причинил смъртта на 12 - годишната Ива Х. И.а, поради немърливо изпълнение на осъществена в периода април 2004 г. - 1.09.2005 г., в качеството му на проектант в „Нола-7" ЕООД гр. София, на част „Технологична – В и К" на обект „Реконструкция на басейн" в гр. Разград с инвеститор „Холандия - 2002" ООД гр. Разград, правно - регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, съгласно нормите на Закона за устройство на територията: чл. 154, ал. 2, т. 7 и ал. 5, определящи като съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, отклоненията, които променят вида и местоположението на общи инсталации и уредби в сгради и съоръжения и изискващи преди реализирането на такива отклонения след издаването на разрешението за строеж, те да бъдат допълнително проектирани, с одобряване на проекта и допълнителното му вписване към издаденото разрешение; чл. 169, ал. 1, т. 3 и 4, изискващи строежите да се проектират и изпълняват в съответствие с изискванията на нормативните актове и на техническите спецификации за осигуряване в продължение на икономически обоснован експлоатационен срок на съществените изисквания за опазване на живота и здравето на хората и за безопасна експлоатация; чл. 176, ал. 1, изискваща след завършване на строежа проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, да съставят констативен акт, с който да удостоверят, че строежът е изпълнен съобразно одобрения инвестиционен проект, заверената екзекутивна документация и изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2 от ЗУТ, като приложат към този акт протоколите за успешно проведени единични изпитвания на съоръженията и с него предадат строежа на възложителя; на чл. 21, ал. 1, т. 3, чл. 72, ал. 5, чл. 74, т. 4, б. „г" и чл. 75, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4/21.05.2001 г. на МРРБ за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти; на чл. 1, ал. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4, ал. 1 от Наредба 3/31.07.2003 г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, изискващи съставяне при определени условия и ред за съответните етапи от изпълнение на строителството и приемането им, да се съставят след констатации при задължителни проверки, огледи и измервания на място и въз основа на данни от строителните книжа и документи, актове и протоколи, удостоверяващи спазването на изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2 от ЗУТ и имащи доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на строежите и чл. 225 от Нормите за проектиране на водоснабдителните системи, утвърдени със Заповед № РД-02-14-171/28.11.1986г. на КТСУ, изискващ проектиране с максимално допустима скорост на водата на смукателните тръбопроводи, не по-голяма от 1 м/сек., с което е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 123, ал.1 НК.

Подс. Т. в това че 16.07.2009г. в гр. Разград, в условията на независимо съпричиняване със З.П.М. ***, Н.Г.П. *** и Д.Д.Д. ***, причинил смъртта на 12 - годишната Ива Х. И.а, поради немарливо изпълнение на осъществена в периода 20.07.2004 г. - 8.09.2005 г., в качеството му на управител на "Т.Т."***, правно-регламентирана дейност по изготвяне на оценка за съответствие на инвестиционен проект, по упражняване на строителен надзор и по изготвяне на окончателен доклад за установяване годността за използване на строежа на обект „Реконструкция на басейн" в гр.Разград с инвеститор "Холандия-2002" ООД гр. Разград, представляваща източник на повишена опасност съгласно нормите на: Закона за устройство на територията: чл. 142, ал. 5, т. 5 и 7, изискваща оценката за съответствие на инвестиционния проект да обхваща проверка за съответствие относно пълнотата и структурното съответствие на инженерните изчисления и със специфичните изисквания към съответния вид строеж съгласно нормативен акт; чл. 154, ал. 2, т. 7 и ал. 5, определящи като съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, отклоненията, които променят вида и местоположението на общи инсталации и уредби в сгради и съоръжения и изискващи преди реализирането на такива отклонения след издаването на разрешението за строеж, те да бъдат допълнително проектирани, с одобряване на проекта и допълнителното му вписване към издаденото разрешение; Чл. 168, ал. 1, т. 2, 3 и 6, ал. 3, 5, 6 и 7, изискващи лицето, упражняващо строителен надзор да съставя и подписва актове и протоколи по време на строителството, отразяващи пълно и правилно  извършените дейност съгласно  изискванията  на Наредбата за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, да следи за изпълнение на строежа съобразно одобрения инвестиционен проект и изискванията на чл. 169, ал. 1 и 2 при нарушаване на техническите правила и нормативи да уведомява регионалната дирекция за национален строителен контрол в 3-дневен срок от установяване на нарушението, да гарантира годността на строежа за въвеждане в експлоатация относно   безопасност   и   законосъобразно   изпълнение   за минималните гаранционни срокове в строителството и като изготвя след приключване на строително-монтажните работи окончателен доклад до възложителя; чл. 169, ал. 1, т. 3 и 4, изискващи  строежите да  се  проектират  и  изпълняват в съответствие с изискванията на нормативните актове и на техническите спецификации за осигуряване в продължение на икономически обоснован експлоатационен срок на съществените изисквания за опазване на живота и здравето на хората и за безопасна експлоатация; Чл. 175, ал. 1 и 2, изискващи след фактическото завършване на строежа да се изготви екзекутивна документация,   съдържаща   пълен   комплект   чертежи   за действително извършените строителни и монтажни работи и съставляваща неразделна част от издадените строителни книжа; чл.  176,  ал.  1,  изискваща след завършване на строежа проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, да съставят констативен акт, с който да удостоверят, че строежът е изпълнен съобразно одобрения  инвестиционен проект, заверената екзекутивна документация и изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2 от ЗУТ, като приложат към този   акт   протоколите   за   успешно   проведени   единични изпитвания на съоръженията и с него предадат строежа на възложителя; на чл. 1, ал. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4, ал. 1 от Наредба 3/31.07.2003 г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, изискващи съставяне при определени условия и ред за съответните етапи от изпълнение на строителството и приемането им, да се съставят след констатации при задължителни проверки, огледи и измервания на място и въз основа на данни от строителните книжа и документи, актове и протоколи, удостоверяващи спазването на изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2 от ЗУТ и имащи доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на строежите, с което е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 123, ал.1 НК.

Подс. Д. в това че на 16.09.2009 г. в гр. Разград, в условията на независимо съпричиняване   със  З.   П. ***, Н.    Г.П. *** и Т.Т. ***, в качеството на специалист "ВиК"  част в "Т.Т."***, причинила смъртта на 12-годишната Ива Х. ***, поради немарливо изпълнение на дейност по изготвяне на оценка   за   съответствие   на   инвестиционен   проект,   по упражняване   на   строителен   надзор   и   по   изготвяне   на окончателен доклад за установяване годността за използване на строежа на обект „Реконструкция на басейн" в гр. Разград, с инвеститор „Холандия-2002" ООД гр. Разград,   осъществена   в   периода   20.VII.2004 г. - 8.IХ.2005 г., която като правно-регламентирана, представляваща източник на повишена опасност,  съгласно  нормите  на  Закона  за  устройство  на територията: чл. 142, ал. 5, т. 5 и 7, изискваща оценката за съответствие на инвестиционния проект да обхваща проверка за съответствие относно пълнотата и структурното съответствие на инженерните изчисления и със специфичните изисквания към съответния вид строеж съгласно нормативен акт; чл. 154, ал. 2, т. 7 и ал. 5, определящи като съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, отклоненията, които променят вида и местоположението на общи инсталации и уредби в сгради и съоръжения и изискващи преди реализирането на такива отклонения след издаването на разрешението за строеж, те да бъдат допълнително проектирани, с одобряване на проекта и допълнителното му вписване към издаденото разрешение; чл. 168, ал. 1, т. 2, 3 и 6, ал. 3, 5, 6 и 7, изискващи лицето, упражняващо строителен надзор да съставя и подписва актове и протоколи по време на строителството, отразяващи пълно и правилно  извършените дейност съгласно  изискванията  на Наредбата за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, да следи за изпълнение на строежа съобразно одобрения инвестиционен проект и изискванията на чл. 169, ал. 1 и 2 при нарушаване на техническите правила и нормативи да уведомява регионалната дирекция за национален строителен контрол в 3-дневен срок от установяване на нарушението, да гарантира годността на строежа за въвеждане в експлоатация относно   безопасност   и   законосъобразно   изпълнение   за минималните гаранционни срокове в строителството и като изготвя след приключване на строително-монтажните работи окончателен доклад до възложителя; чл. 169, ал. 1, т. 3 и 4, изискващи  строежите да  се  проектират  и  изпълняват  в съответствие с изискванията на нормативните актове и на техническите спецификации за осигуряване в продължение на икономически обоснован експлоатационен срок на съществените изисквания за опазване на живота и здравето на хората и за безопасна експлоатация; чл. 175, ал. 1 и 2, изискващи след фактическото завършване на строежа да се изготви екзекутивна документация,   съдържаща   пълен   комплект   чертежи   за действително извършените строителни и монтажни работи и съставляваща неразделна част от издадените строителни книжа; чл.  176,  ал.  1,  изискваща след завършване на строежа проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, да съставят констативен акт, с който да удостоверят, че строежът е изпълнен съобразно одобрения инвестиционен проект, заверената екзекутивна документация и изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2 от ЗУТ, като приложат към този   акт   протоколите   за   успешно   проведени   единични изпитвания на съоръженията и с него предадат строежа на възложителя; на чл. 1, ал. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4, ал. 1 от Наредба 3/31.07.2003 г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, изискващи  съставяне  при  определени  условия  и  ред за съответните   етапи   от   изпълнение   на   строителството   и приемането   им,   да   се   съставят  след   констатации   при задължителни проверки, огледи и измервания на място и въз основа на данни от строителните книжа и документи, актове и протоколи, удостоверяващи спазването на изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2 от ЗУТ и имащи доказателствена сила при установяване на обстоятелствата,  свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на строежите, с което осъществила от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 123, ал.1 НК.

Подс. М., Т. и Д. са били частично оправдани да са извършили престъплението по чл.123, ал.1 НК в нарушение на чл. 20, ал. 4, т. 11 от Наредба № 2/31.07.2003 г. на МРРБ за въвеждане в експлоатация на строежите в Р България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строително и монтажни работи, установяващи задължение за гаранция за годността на изпълнените строително и монтажни работи и съоръжения в 8-годишен гаранционен срок.

 

Срещу приетото с тази част на присъдата са постъпили множество правни възражения от защитата на подсъдимите. Оспорени са обективните елементи на престъпните състави, счетени от съда за осъществени от всеки от подсъдимите. Изразени са становища за неправилно приложен материален закон, като се обобщава, че подсъдимите не са виновни в извършено престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК.

 

При изложените изводи от фактическа страна и по анализа на доказателствата въззивната инстанция намира, че съставът на РОС е приложил правилно материалния закон, признавайки всеки от подсъдимите за виновен в извършване на престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК.

Проверката на правните изводи налага настоящата инстанция в съответствие с практиката на съдилищата – напр. Решение № 27 от 8.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 2162/2012 г., III н. о., - „да прецени осъществените от всеки един от подсъдимите действия или бездействия с оглед професионалната им компетентност, произтичаща от конкретните им задължения, да ги съпостави с настъпилото произшествие и причините за настъпването му и да съобрази наличието на пряка причинно-следствена връзка между осъществените от всеки от подсъдимите действия и настъпилия общественоопасен резултат”.

Престъпният резултат е настъпил на 16.07.2009 г. в гр. Разград, като последица от сложен фактически състав и кумулиране на допуснати от всеки от подсъдимите нарушения на правила и норми, регламентиращи дейността, която са извършвали по проектиране, контрол на изпълнението, надзор и оценка, ръководство и изпълнение на СМР на обекта. 

В условията на независимо съпричиняване фактическите действия на подсъдимите са опосредствали настъпването на смъртта на пострадалото дете. При изследването на причинната връзка като обективен признак на съставите в конструкции като независимо съпричинителство в резултат на верижни действия на няколко дейци, определящи са установените по делото факти. За разлика от съизвършителството при умишлените престъпления, в случаите на непредпазливо предпоставен престъпен резултат – престъпният резултат не е желан/предполаган – въпреки задължението за това, или деецът е мислил да го предотврати.

Конструкцията в настоящия казус е усложнена тъй като в процеса на участват повече специалисти, всеки от които немарливо е изпълнил задълженията си. Всеки от подсъдимите е действал сам за себе си, независимо от другия, но по отношение на един и същ обект, който е увредил. Степента на отражение на личното им участие в изграждането на опасната за живота и здравето среда, в която е попаднала 12г. Ива Х. не е абстрактна и се установява от фактическа страна на плоскостта на предоставени от вещите лица специални знания.

Подсъдимите са били длъжни да знаят правилата и са били в съСт.ие да предвидят настъпването на последиците от несъблюдаването им и съобразно да действат така, че да не ги предизвикат. С оглед на изложеното не е налице случайно деяние.

Конкретната дейност, за която са били професионално ангажирани, са изпълнили немарливо – при частично съблюдаване на установените правила – но не в необходимата за това степен и обем. Този извод е обоснован от съществуващия обем следи в обективната действителност, приобщен към доказателствата – чрез писмените и ескпертните източници.

Доколкото дейността на всеки един е правно регламентирана и представлява източник на повишена опасност /В Постановление № 6/1969г. на Пленума на ВС /отменящо Постановление № 1/56г. досежно изясняване на разпоредбите на чл. 131 и чл. 146 от стария НК/ са поставени няколко акцента, вкл. и приемането, че източник на повишена опасност представляват само такива занятия и дейности, при които и най-малкото незнание или немарливо изпълнение създава опасност за живота и здравето на други лица./, всяко конкретно нарушение, стоящо в причинна връзка с престъпния резултат, само по себе си, може да бъде елемент от обективна страна. Предвид различните периоди и характер на извършеното в рамките на служебните правомощия от всеки подсъдим, то допуснатите от тях неправомерни действия и бездействия следва да бъдат индивидуализирани. Натоварването на диспозитивите на обвиненията с множество нарушения, затруднява открояването на съществените и свързани с престъпния резултат. Поради това и са основателни възраженията на защитата. Съдът дължи точна оценка на извършеното, чрез която законосъобразно да ангажира наказателната отговорност на подсъдимите.

С цел постигане на максимална яснота и прецизност, съставът разгледа обвиненията срещу всеки от подсъдимите, съобрази събраните доказателства и конкретните възражения, както следва:

 

А. Относно подс. М..

 

Дейността, която същият е извършвал на обекта е протекла през периода 29.09.2004г. – 01.09.2005г., поради което посоченият в присъдата се явява недостатъчно индивидуализиран. Необходимо е чрез изменението на присъдата като вместо начална дата 08.09.2004г., да се отрази 29.09.2004г. – когато е първата заверка по заповедната книга от подсъдимия в качеството му на технически ръководител на „Нола 7” ЕООД на обекта.

Подсъдимият е бил фактически технически ръководител, въпреки, че трудовото му правоотношение е било оформено с друга длъжност, а впоследствие и с друг работодател. Възражението на защитата, че за техническия ръководител не може да има фактическо изпълнение на задълженията, такова може да бъде само формално, което става след сключването на съответно договори, възлагането на съответните задачи и изпълнението на тези задачи по надлежния ред, е необосновано от конкретната доказателствена основа на делото. Съставът изложи подробно източниците, чрез които е изяснен вида, характера, параметрите и поетата от подс. М. отговорност на обекта, които попълват съдържанието на дейност, относима към такава на технически ръководител. Сходни примери са разгледани в практиката на съдилищата – напр. в Решение № 506 от 24.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2384/2011 г., III н. о. е прието „Възможността да се носи отговорност по чл. 123 НК не зависи от наличието на правноустановена връзка между работодател и работник (в случая на технически ръководител на обекта) и наличието на надлежно сключен валиден трудов договор, а от фактическото изпълняване на посочената служебна дейност…. липсата на надлежен трудов договор между свидетеля К. - работодател на подсъдимия и Б., не може да бъде формална пречка за носене на наказателна отговорност от последния, още повече когато от доказателствата по делото е било установено по несъмнен и категоричен начин изпълнението на тези функции от подсъдимия и осъществяването на състава на престъплението от обективна и субективна страна…”, в Решение 102/10.07.2013г. на ВАпС, разглеждащо присъда по НОХД № 1465 по описа за 2010 г. на ВОС. Императивни изисквания за образователен и професионален ценз на техническите ръководители, изразяващ се в необходимост от дипломи от акредитирано висше училище с квалификация - строителен инженер, инженер или архитект, или от завършено средно образование с 4-годишен курс на обучение и придобити умения в областите "Архитектура и строителство" и "Техника", не са били действащо право към момента на инкриминираното деяние. Същите са инкорпорирани в нормативната уредба с измененията на ЗУТ с ДВ, бр. 108 от 29.12.2006 г., поради което не обвързват правното положение на подсъдимия М..

По договора за строителство “Нола 7”ЕООД, представлявано от свид. Л. П. в качеството на изпълнител поело задължението да извърши СМР по вид и обем съгласно работните проекти, представени от възложителя и одобрени от изпълнителя. В заповедната книга на обекта като представител на строителя бил посочен също свид. П.. Задълженията за представителство на строителя в хода на изграждането на басейна впоследствие били сведени до подс. М. в отсъствието на формален акт, какъвто всъщност не е бил издаден и за свид. П.. По същия начин по договора за доставка и монтаж, представляващ дружеството доставчик е бил свид. П.. По легалната дефиниция в пар.1 т. 3 от допълнителните разпоредби на Наредба 3/2003г. – „изпълнител на монтажните работи” е било „Нола 7” ЕООД,, като е било представлявано от него от технически правоспособен представител – първоначално свид. П., а след това от подс. П.. След като за упълномощаването не е изискуема особена форма, то е било гласно изразено от страна на ръководството на дружеството.

Факт е, че в процеса на монтаж на доставените по договор съоръжения за водните ефекти, подс. М. е съзнавал, че не е наличен проект, както и че вграждането им променя съществено одобрения. Независимо от това и в нарушение на процедурата за допускане на съществени отклонения по чл. 154 ал. 5 от ЗУТ той е изпълнил възложената негласно задача.

Под ръководството на подс. М. като технически ръководител и изпълнител на строително-монтажните работи строежът е бил изграден в несъответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1 от ЗУТ, с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и с материали, изделия и продукти в съответствие със съществените изисквания към строежите.

На 01.09.2005г. подс. М. е участвал в съставянето на констативен акт, с който било удостоверено, че строежът е изпълнен съобразно одобрения инвестиционен проект, заверената екзекутивна документация и изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2 от ЗУТ.

В хода на работата си на обекта, в качеството на технически ръководител подс. М. бил длъжен да изготвя актовете по време на строителството въз основа на данни от строителните книжа, от други документи, изискващи се по съответния нормативен акт, от договорите, свързани с проектирането и изпълнението на строежите и от констатациите при задължителните проверки, огледи и измервания на място. Независимо от това, подсъдимият не отдал дължимото внимание на разликата между проекта и предвиденото по договора за доставка и монтаж, не отразил действителното положение на съществените за обекта мрежи, инсталации и съоръжения.

Следвало е подс. М. да състави актовете по приемане на отделните елементи в басейна – тръби, сифони, помпи, само след като след извършена проверка, оглед и измерване на място се убеди, че са постигнати изискванията към строежите по чл. 169 ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ за съответните извършени СМР.

По този начин, чрез комплекс от действия и бездействия, подсъдимият е изпълнил немарливо предписаната му дейност в нарушение на чл. 154 ал. 5 вр. ал. 2 т. 7 от ЗУТ, чл. 163 ал. 2 т. 1 и 2 от ЗУТ, чл. 176 ал. 1 от ЗУТ, чл. 1 ал. 3 и чл. 4 ал. 1 от Наредба № 3/2003г. Така изпълнената дейност на подсъдимия е поставена в пряка причинна връзка с настъпването на престъпния резултат по чл. 123 от НК. Към момента на осъществяването й той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Деянието е извършено от него при форма на вината – непредпазливост, изразена като несъзнавана непредпазливост, небрежност.

Индивидуализацията на обвинението срещу подсъдимия изключва ангажирането на отговорността му с останалите приети за нарушени правни норми.

Чл. 168 ал. 7 от ЗУТ изисква строителят да гарантира изпълнението, относно спазване на техническите правила и нормативи и одобрените проекти в минималните гаранционни срокове в строителството – което правило не е относимо към инкриминираните действия на подс. М.. Сроковете нямат отношение към престъпния резултат.

Нормата на чл. 169, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗУТ, изискващи строежите да се проектират и изпълняват в съответствие с изискванията на нормативните актове и на техническите спецификации за осигуряване в продължение на икономически обоснован експлоатационен срок на съществените изисквания за опазване на живота и здравето на хората и за безопасна експлоатация, като общо необходимо правило е инкорпорирана в приетите от състава за допуснати нарушения по чл. 163 ал. 2 т. 1 от ЗУТ, по чл. 176 ал. 1 от ЗУТ и чл. 4 ал. 1 от Наредба 3/03г., и не следва да бъде самостоятелно включена в диспозитива на обвинението му.

Действително чл. 175, ал. 1 и 2 от ЗУТ, изискващи след фактическото завършване на строежа да се изготви екзекутивна документация, съдържаща пълен комплект чертежи за действително извършените строителни и монтажни работи и съставляваща неразделна част от издадените строителни книжа, която е следвало да бъде заверена от строителя. В случая самите екзекутиви и от заключенията на в.л. се установява, че документацията не е била подписана от представител на строителя.

Правилата по чл. 1 ал. 1, 2 и 4 от Наредба 3/31.07.2003 г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството имат разяснителен характер – въвеждат приложното поле на Наредбата, изясняват правното им предназначение и придадената им удостоверителна сила, респ. те не биха могли да бъдат нарушени от подс. М..

 

Б. Относно подс. П..

 

Дейността, която същият е извършвал и следвало да извърши в качеството си на проектант на обекта обхваща периода м.06.2004г. – 01.09.2005г., поради което посоченият в присъдата се явява неточно индивидуализиран. Необходимо е чрез изменение на присъдата вместо начален момент м.04.2004г., да се отрази м.06.2005г. – от когато е изготвен проектът и всички свързани с него отбелязвания по антетките на чертежите.

Подсъдимият е допуснал определени неточности и непрецизно е изготвил първоначалния проект, не е отдал необходимото внимание на разликата между помпите, приети от него и тези по част Технологична-Електро. Не проследил изпълнението на проекта и към момента на представянето му на екзекутивната документация не изпълнил задължението да провери действителното съСт.ие на обекта, заповедната книга, съставените по хода на процеса актове. Това въздържане на подсъдимия е довело до невъзможността му да установи, че на строежа са изпълнени съществени отклонения в разрез с процедурата по чл. 154 ал. 5 вр. ал. 2 т. 7 от ЗУТ. Необходимостта от самостоятелно проектиране на съоръжението „водна гъба” е обоснована както по спецификацията на изработвания в „Нола 7” ЕООД продукт, така и чрез експертните заключения и свидетелските показания по делото.

Предписанието на чл. 169 ал. 1 т. 3 и 4 е било самостоятелно нарушено от подс. П., тъй като в резултат на бездействието му в качеството на проектант, е бил изграден строеж в разрез с изискванията на нормативните актове и техническите спецификации за опазване на здравето и живота на хората и безопасното ползване на строежа. Следвало е да бъдат спазени и правилата на чл. 255 от Нормите за проектиране на водоснабдителните системи, утвърдени със Заповед № РД-02-14-171/28.11.1986г. на КТСУ, изискващ проектиране с максимално допустима скорост на водата на смукателните тръбопроводи, не по-голяма от 1 м/сек., тъй като не е извършил хидравлично оразмеряване и всички нужни изчисления, съответно е заверил проекта, без да установи, че е налице съоръжение със смукателна линия, скоростта на водата, в което надхвърля десетократно допустимата.

Към момента на съставяне на Акт 15 от 01.09.2005г., подс. П. не изпълнил задължението си по чл. 176 ал. 1 от ЗУТ като проектант да присъства при съставяне на констативен акт, с който да бъде удостоверено, че строежът е изпълнен съобразно одобрения инвестиционен проект, заверената екзекутивна документация и изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2 от ЗУТ.

 С това бездействие, подс. П. е нарушил и задължението си по чл. 1 ал. 3 от Наредба 3/31.07.2003 г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството да участва в съставянето на Акт 15 /подробно регламентиран в чл. 7 т. 15 от разглежданата Наредба 3/2003г./ само след като се запознае с данните от строителните книжа, от други документи, изискващи се по съответния нормативен акт, от договорите, свързани с проектирането и изпълнението на строежите и от констатациите при задължителните проверки, огледи и измервания на място. Изпълнението на задължението би позволило на подсъдимия не възприеме разликата между проекта, който е изготвил, предвиденото по договора за доставка и монтаж и действителното положение на съществените за обекта мрежи, инсталации и съоръжения.

Следвало е подс. П. да участва в съставянето на Акт 15 само след като след извършена лична проверка в качеството му на проектант, оглед и измерване на място се убеди, че са постигнати изискванията към строежите по чл. 169 ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ за съответните извършени СМР – предвидено в чл. 4 ал. 1 от Наредба 3/31.07.2003 г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.

Защитата на подс. П. сочи, че той не следва да отговаря за нещо, което не е извършил, за нещо, което е нямал задължение да извърши, и за действия на други, извършени в негово отсъствие. Това възражение не може да бъде споделено.

Съставът обоснова от фактическа страна становището си защо счита, че подс. П. е бил проектант на обекта. Специалните правила на нормативната уредба са предвидили дължимото поведение на подс. П., което той не е осъществил. Поставянето му в невъзможност да изпълни следващото се от него като проектант е било обусловено само от собствената му воля. Известно е правилото, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. В пълна сила това се отнася към подс. П.. Знанията и практиката, която е имал му е позволявала да оцени необходимостта да отиде в гр. Разград, да извърши оглед и проверка. Това, че не е отишъл лично да провери съСт.ието на строежа, не може да го освободи от задълженията, които има да удостовери определени факти в качеството си на проектант само след като лично се е убедил в тях. Това, че не е присъствал при предаване на строежа не го изключва от кръга на лицата по чл. 176 ал. 1 от ЗУТ. Той е специалист, чието присъствие е било наложително с оглед важността на документа в строителния процес и удостоверителното му значение. Това, че на изготвения констативен акт срещу неговото име е поставен подпис от неустановено лице, не може да обоснове извод, че подс. П. не е отговорен за пускането в експлоатация на басейна. Това е бил поредният подпис срещу името му, за полагането на който подс. П. е бил наясно, че ще бъде поставен и се е съгласил с това.

Така описаното поведение като комплекс от бездействия и действия– в разрез с предвиденото по чл. 154 ал. 5 вр. ал. 2 т. 7 от ЗУТ, чл. 169 ал. 1 т. 3 и 4 от ЗУТ вр. чл. 255 от Нормите за проектиране на водоснабдителните системи, утвърдени със Заповед № РД-02-14-171/28.11.1986г. на КТСУ, чл. 176 ал.1 от ЗУТ и чл. 1 ал. 3 и чл. 4 ал. 1 от Наредба 3/2003г., на подсъдимия е в пряка причинна връзка с настъпването на престъпния резултат по чл. 123 от НК. Към момента на осъществяването му той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Деянието е извършено от него при форма на вината – непредпазливост, изразена като несъзнавана непредпазливост, небрежност.

Индивидуализацията на обвинението срещу подсъдимия изключва ангажирането на отговорността му с останалите приети за нарушени правни норми по чл. 1 ал. 1, 2 и 4 от Наредба 3/31.07.2003 г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството имат общ и разяснителен характер, въвеждат приложното поле на Наредбата, изясняват правното предназначение на актовете и придадената им удостоверителна сила, респ. те не биха могли да бъдат нарушени от подс. П..

 

В. Относно подс. Т..

 

Видно от доказателствата по делото, след сключване на двата договора от 08.09.2004г., действията по строителство и доставка и монтаж на съоръженията по обекта са били ясно разпределени. Като лице за контакт от страна на „Холандия 2002” ООД по договора за доставка и монтаж, включващ приложението Спецификация 1 подс. Т. е имал възможността да възприеме лично промяната в инвестиционните намерения на свид. А.. Следователно дейността на подс. Т. има своето начало от 08.09.2004г. /вместо 20.07.2004г./ и е продължила до 08.09.2005г., което налага индивидуализация на обвинението.

Планираните водни ефекти са налагали промени във вида и местоположението на общи инсталации и уредби на басейна и това е следвало да насочи вниманието на подс. Т. към процедурата по чл. 154 ал. 5 вр. ал. 2 т. 7 от ЗУТ.

В качеството си на лице, което упражнява строителен надзор подс. Т. е следвало да контролира, съставя и подписва актове и протоколи по време на строителството, отразяващи пълно и правилно  извършените дейности, да следи за изпълнение на строежа съобразно одобрения инвестиционен проект и изискванията на чл. 169, ал. 1 и 2, да гарантира годността на строежа за въвеждане в експлоатация. При нарушаване на техническите правила и нормативи е следвало да уведомява регионалната дирекция за национален строителен контрол в 3-дневен срок от установяване на нарушението, което не е сторил. Налице е поведение, несъобразено с предписаните задължения по чл. 168 ал. 1 т. 2, 3 и 6 и ал. 5 от ЗУТ.

Изготвената и заверена от подс. Т., като лице осъществило строителния надзор, екзекутивна документация не е съответствала на действително извършените строителни работи, поради което той е допуснал нарушение на чл. 175 ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ.

На 01.09.2005г. след завършване на строежа като упражняващ строителен надзор подс. Т. участвал в съставяне на констативен акт, с което било удостоверено, че строежът е изпълнен съобразно одобрения  инвестиционен проект, заверената екзекутивна документация и изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2 от ЗУТ. Подсъдимият подписал акта, като по този начин не обективирал разликата между планираното, проектираното и действително построеното в частта на изградения басейн ведно със съоръженията в него. Налице е неизпълнение на задължението по чл. 176 ал. 1 от ЗУТ.

С действията си подс. Т. самостоятелно нарушил и нормите на чл. 1 ал. 3 от Наредба 3/2003г. МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, тъй като съставил акта по чл. 7 т. 15 на същата Наредба, без да съобрази договорите, свързани с проектирането и изпълнението на строежите, какъвто е договорът за доставка и монтаж на съоръженията по басейна, без да извърши огледи, измервания на място.

Налице е нарушение и по чл. 4 ал. 1 от Наредба 3/2003г. МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството /във връзка с чл. 7 т. 15 от същата/, тъй като Акт 15 е бил съставен без да са постигнати изискванията за строежите по чл. 169 ал. 1 т. 3 и 4 от ЗУТ.

Описаното поведение като комплекс от бездействия и действия– в разрез с предвиденото по чл. 154 ал. 5 вр. ал. 2 т. 7 от ЗУТ, чл. 168 ал. 1 т. 2, 3 и 6 от ЗУТ, чл. 175 ал. 1 и 2 от ЗУТ, чл. 176 ал.1 от ЗУТ и чл. 1 ал. 3 и чл. 4 ал. 1 от Наредба 3/2003г., на подсъдимия е в пряка причинна връзка с настъпването на престъпния резултат по чл. 123 от НК. Към момента на осъществяването му той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Деянието е извършено от него при форма на вината – непредпазливост, изразена като несъзнавана непредпазливост, небрежност.

Възразява се, че подс. Т. нямал необходимата компетентност да установи въведените в част ВиК на строежа промени. Съставът от фактическа страна изложи подробни съображения защо е могъл и е следвало подс. Т. да извърши комплекс от законови решения с оглед отстраняване на допуснатите съществени отклонения. Следва да се посочи, че подсъдимият, в качеството му на управляващ посоченото дружество, е годен субект на престъпление по чл. 123, ал. 1 НК. Според съдебната практика (Решение № 1138/70 г. на III Н. О. на ВС), правно регламентираното занятие или дейност, представляващо източник на повишена опасност, може да обхваща както действия на пряко изпълнение, така и дейност от организационен, ръководен и контролен характер, когато правилното й извършване е свързано с правилното ръководство, организацията и контрола на същата.

Сходни факти са били разгледани от ВКС по Решение № 364 от 14.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 1023/2014 г., I н. о., НК. За осъществяващия строителен надзор е било прието, че „не е бил в обективна невъзможност да осъществи цялостен контрол върху преустройството, а, напротив, разполагал е с комплекс от мерки, с които е могъл да повлияе върху хода на строителството, включително да сезира органите на Регионалната дирекция за строителен контрол. … е имал задължението да проследи дали строежът се изпълнява съобразно одобрения инвестиционен проект и при констатиране на нарушение, да задейства законовите механизми /да изготви предписание или заповед, които да впише в заповедната книга, респективно, да уведоми органите на Регионалната дирекция за строителен контрол/… Той е допуснал нарушение на служебните си задължения, тъй като не е осъществил надежден надзор при изпълнението на строителните дейности по конструкцията”. Пренесено към казуса по настоящото дело, подс. Т. е имал възможност да извърши контрол върху отделните елементи на изграждания обект. Видно е било какво се монтира в средата на басейна, как се променя предназначение на помещение и т.н., описано от фактическа страна. Действително извън обсега на посочените от обвинението възможности, с които е разполагал, по чл. 168 ал. 4 от ЗУт подс. Т. е могъл да отрази в заповедната книга /надлежно заверявана от него/ предписания и заповеди, които биха били задължителни за подс. М. – в качеството на технически ръководител на строежа. Независимо от това, подс. Т. е „премълчал” процеса на изграждане на неофициализираните съоръжения, съставял е удостоверителни документи, в които е съзнавал, че се отразяват неверни факти.

Индивидуализацията на обвинението срещу подсъдимия изключва ангажирането на отговорността му с останалите приети за нарушени правни норми.

Задължението по чл. 142, ал. 5, т. 5 и 7 от ЗУТ, изискващо оценката за съответствие на инвестиционния проект да обхваща проверка за съответствие относно пълнотата и структурното съответствие на инженерните изчисления и със специфичните изисквания към съответния вид строеж съгласно нормативен акт, не е в причинна връзка с престъпния резултат. Дори и да е била изготвена непрецизно, нарушението не е повлияло на процеса на дейността, довела до престъпен резултат. Тази оценка е предхождала договорът от 08.09.2004г., когато инвестиционните намерения са били променени с предвиждането на водните ефекти.

Нарушение по чл. 168 ал. 3 и ал. 6 от ЗУТ подс. Т. не е извършил, защото е полагал подписи по актовете и протоколите, необходими за оценка на строежите, относно изискванията за безопасност и за законосъобразно изпълнение и е изготвил окончателен доклад. Друг е въпросът за тяхното съдържание.

В чл. 168 ал. 7 от ЗУТ е постановеното носенето на отговорност от лицата, които упражняват строителен надзор – като вид, параметри и срокове. Очевидно е, че законът има предвид договорната отговорност, която е носил през инкриминирания период подс. Т.. Нормата е с общ характер, съдържа разяснения, но не и задължения, които могат да бъдат нарушени. В рамките на настоящото производство предмет на изследване е наказателната отговорност, която се поражда от различни правно значими факти.

Нормата на чл. 169, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗУТ, изискващи строежите да се проектират и изпълняват в съответствие с изискванията на нормативните актове и на техническите спецификации за осигуряване в продължение на икономически обоснован експлоатационен срок на съществените изисквания за опазване на живота и здравето на хората и за безопасна експлоатация, като общо необходимо правило е инкорпорирана в приетите от състава за допуснати от подс. Т. нарушения по чл. 168 ал. 1 т. 3 от ЗУТ, по чл. 176 ал. 1 от ЗУТ и чл. 4 ал. 1 от Наредба 3/03г., и не следва да бъде самостоятелно включена в диспозитива на обвинението му.

Правилата по чл. 1 ал. 1, 2 и 4 от Наредба 3/31.07.2003 г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството имат общ и разяснителен характер, въвеждат приложното поле на Наредбата, изясняват правното предназначение на актовете и придадената им удостоверителна сила, респ. те не биха могли да бъдат нарушени от подс. Т..

 

Г. Относно подс. Д..

 

По изложените и за подс. Т. съображения, съставът счете, че подс. Д. е извършила оценка за съответствие на проекта на подс. П., като е пренебрегнала фактическата му непрецизност и несъгласуваност с част – Технологична - електро. Нарушение по чл. 142 ал. 2 т. 5 и 7 от ЗУТ е допуснато, но то не е в причинна връзка с резултата. Необходимо от диспозитива на обвинението да отпадне словесното и цифровото отразяване на това нарушение.

Извършеното впоследствие договаряне между възложител и доставчик, разширяване на инвестиционните намерения на възложителя е могло да бъде съобразено със закона. В тази посока е основателно възражението на защитника, че отразяването на водните ефекти е станало едва в договора за доставка и монтаж от 08.09.2004г. и преди този момент подс. Д. не е могла да узнае какво всъщност предстои да бъде изградено.

От момента на откриване на строителната площадка на 20.09.2004г. до подписването на окончателния доклад подсъдимата е могла обективно да установи вида и предназначението на постъпващите материали, промяната на проектните, конструктивните и технологични решения, и е допуснала значимите, нарушения, обуславящи собствената й вина. С оглед на изложеното дейността й, от значение за обвинението, е продължила през периода от 20.09.2004г. до 08.09.2005г.

 Качеството на специалист "ВиК"  част в "Т.Т."*** подс. Д. е придобила чрез спазване на процедурата, като е била включена в кръга на компетентните за надзор специалисти.

Монтажът на водните ефекти е налагал промени във вида и местоположението на общи инсталации и уредби на басейна и това е следвало да насочи вниманието на подс. Д. към процедурата по чл. 154 ал. 5 вр. ал. 2 т. 7 от ЗУТ.

В качеството си на лице, което упражнява прекия специализиран ВиК строителен надзор подс. Д. е следвало да контролира, съставя и подписва актове и протоколи по време на строителството, отразяващи пълно и правилно  извършените дейности, да следи за изпълнение на строежа съобразно одобрения инвестиционен проект и изискванията на чл. 169, ал. 1 и 2, да гарантира годността на строежа за въвеждане в експлоатация. При нарушаване на техническите правила и нормативи е следвало да уведоми регионалната дирекция за национален строителен контрол в 3-дневен срок от установяване на нарушението, което не е сторил. Налице е поведение, несъобразено с предписаните задължения по чл. 168 ал. 1 т. 2, 3 и 6 и ал. 5 от ЗУТ.

Заверената от подс. Д., като лице осъществило строителния надзор, екзекутивна документация не е съответствала на действително извършените строителни работи, поради което тя е допуснала нарушение на чл. 175 ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ.

На 01.09.2005г. след завършване на строежа като упражняващ строителен надзор подс. Д. е следвало да участва в съставяне на констативен акт, с който да бъде удостоверено дали строежът е изпълнен съобразно одобрения  инвестиционен проект, заверената екзекутивна документация и изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2 от ЗУТ. Видно от чуждия подпис, поставен срещу името й, както и по актовете за единично изпитване на помпи, подс. Д. не се е явила в тези ключови за отделните етапи официални срещи на обекта. Била е длъжна да се яви, но не го е сторила, не е била изпълнена процедурата по чл. 5 ал. 3 от Наредба № 3/2003г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като по този начин подс. Д. не е съобразила поведението си с изискването по по чл. 176 ал. 1 от ЗУТ.

Самостоятелно са нарушени от нея и нормите на чл. 1 ал. 3 от Наредба 3/2003г. МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, тъй като съставила актовете образец 12 за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване - на 25.11.2004г. - относно подводните вакуум-дюзи, на 01.12.2004г. - относно тръбите за вакуум-дюзи ф63, на 08.12.2004г. - относно монтажа на тръби за дънни сифони и тръби между филтърното помещение и компенсатора и на 05.01.2005г. - относно подови сифони и тръби за дънни дюзи, като с последните два акта – на 08.12.2004г. и на 05.01.2005г. са били закрити вградените вече в строежа елементи от инсталацията на водния ефект – „водна гъба”, без да съобрази договорите, свързани с проектирането и изпълнението на строежите, какъвто е договорът за доставка и монтаж на съоръженията по басейна, без да извърши огледи, измервания на място.

Налице е нарушение и по чл. 4 ал. 1 от Наредба 3/2003г. МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като с нейно участие били съставени актовете от строителната документация без да е спазено задължителното условие – да са постигнати изискванията за строежите по чл. 169 ал. 1 т. 3 и 4 от ЗУТ за съответните СМР.

Описаното поведение като комплекс от бездействия и действия– в разрез с предвиденото по чл. 154 ал. 5 вр. ал. 2 т. 7 от ЗУТ, чл. 168 ал. 1 т. 2, 3 и 6 от ЗУТ, чл. 175 ал. 1 и 2 от ЗУТ, чл. 176 ал.1 от ЗУТ и чл. 1 ал. 3 и чл. 4 ал. 1 от Наредба 3/2003г., на подс. Д. е в пряка причинна връзка с настъпването на престъпния резултат по чл. 123 от НК. Към момента на осъществяването му тя не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди. Деянието е извършено от нея при форма на вината – непредпазливост, изразена като несъзнавана непредпазливост, небрежност.

Подсъдимата е следвало на място да провери изпълнението, да проследи дали проектът се спазва, да контролира спазване на нормативно предвиденото оразмеряване, да извърши надлежно изчисления, за да прецени параметрите, скоростта на водата, силата на засмукване при промените в предназначението на дънните сифони и формирането на нови смукателни линии. Тя е разполагала с компетентност да констатира фаталните пропуски в етапите на изпълнението и да ги отстрани.

 

Индивидуализацията на обвинението срещу подсъдимата изключва ангажирането на отговорността й с останалите приети от първоинстанционния съд за нарушени правни норми.

Относно задължението по чл. 142, ал. 5, т. 5 и 7 от ЗУТ бяха изложени съображения.

Нарушение по чл. 168 ал. 3 и ал. 6 от ЗУТ подс. Д. не е извършил, защото е полагала подписи по актовете и протоколите, необходими за оценка на строежите, относно изискванията за безопасност и за законосъобразно изпълнение, и е подписала изготвения окончателен доклад.

В чл. 168 ал. 7 от ЗУТ е постановено носенето на отговорност от лицата, които упражняват строителен надзор – като вид, параметри и срокове. Нормата е с общ характер, съдържа разяснения, но не и задължения, които могат да бъдат нарушени. В рамките на настоящото производство предмет на изследване е наказателната отговорност, която се поражда от различни правно значими факти.

Нормите на чл. 169, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗУТ, изискващи строежите да се проектират и изпълняват в съответствие с изискванията на нормативните актове и на техническите спецификации за осигуряване в продължение на икономически обоснован експлоатационен срок на съществените изисквания за опазване на живота и здравето на хората и за безопасна експлоатация, като общо необходимо правило са инкорпорирани в приетите от състава за допуснати от подсъдимата нарушения по чл. 168 ал. 1 т. 3 от ЗУТ, по чл. 176 ал. 1 от ЗУТ и чл. 4 ал. 1 от Наредба 3/03г., и не е нужно да бъдат и самостоятелно включени в диспозитива на обвинението.

Правилата по чл. 1 ал. 1, 2 и 4 от Наредба 3/31.07.2003 г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството имат общ и разяснителен характер, въвеждат приложното поле на Наредбата, изясняват правното предназначение на актовете и придадената им удостоверителна сила, респ. те не биха могли да бъдат нарушени от подс. Д..

 

Изложените от състава правни съображения налагат изменение на присъдата с приложението на закон за същото наказуемо и обвинение индивидуализация на обвиненията срещу подсъдимите при отразяване на периодите на осъществената от всеки от тях дейност и конкретните норми, съгласно които са я осъществили немарливо, като за останалите – следва да бъде постановено частичното оправдаване на подсъдимите. /Подобна процесуална техника остава извън приложението на чл. 336 ал. 1 т. 3 от НПК, тъй като само индивидуализира наказателната отговорност, без да я изключва. В този смисъл напр. Решение № 55/16.03.2011г. по ВНОХД № 594/10г. на САС/.

 

ІІ. По второто обвинение по чл. 356 ал. 1 от НК.

 

1.С присъдата първоинстанционният съд е постановил прекратяване  на наказателното производство по обвинението по чл. 356 ал. 1 от НК по давност спрямо подс. М., Т. и Д. – с оглед техните изявления, времето на извършване на деянията и материално правните норми на чл. 81 ал. 3 вр. чл. 80 ал. 1 т. 4 от НК. Постановеното не е обжалвано и в тази част присъдата е влязла в сила.

Служебната проверка на състава установи, че е било допуснато нарушение на правилата по чл. 289 ал. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 3 от НПК, изискващи произнасяне на определение, самостоятелно подлежащо на обжалване по реда на гл. 21 от НПК. /в този смисъл Решение № 186/20.06.2012г. на ВКС, І н.о., Решение № 157/03.05.2012г. на ВКС, ІІІ н.о.

Видно е от друга страна, че постановяването на определение за прекратяване на наказателното производство, е основание за отвод на съдията и съдебните заседатели, които са участвали в състава – чл. 29 ал. 1 б. „В” от НПК.

С включването в присъдата, като акт по съществото на делото, на прекратителните производството диспозитиви, съставът на РОС е допуснал неотстранимо в тази фаза на съдебното производство нарушение. Тъй като съдебният акт ясно формулира фактическите и правни основания от значение за внесените две обвинения срещу всеки от подсъдимите и волята на съда по тях, съставът на въззивната инстанция счита, че процесуалните гаранции на правата на страните са били предоставени. С оглед на изложеното допуснатото нарушение не може да бъде оценено като съществено.

 

2. С оглед изявлението на подс. П., съдът да се произнесе по съществото и на това обвинение, и на основание чл. 305 ал. 5 вр. чл. 24 ал. 1 т. 3 от НПК, с присъдата подсъдимият е бил признат за виновен в това че в периода април 2004 г. - 1.09.2005 г. в гр. Разград, като независим съпричинител и проектант на част „Технологична-В и К" на обект „Реконструкция на басейн" в гр. Разград с инвеститор „Холандия-2002" ООД гр. Разград нарушил установените строителни правила при проектиране на строежи, визирани в Закона за устройство на територията: чл. 154, ал. 2, т. 7 и ал. 5, определящи като съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, отклоненията, които променят вида и местоположението на общи инсталации и уредби в сгради и съоръжения и изискващи преди реализирането на такива отклонения след издаването на разрешението за строеж, те да бъдат допълнително проектирани, с одобряване на проекта и допълнителното му вписване към издаденото разрешение; чл. 169, ал. 1, т. 3 и 4, изискващи строежите да се проектират и изпълняват в съответствие с изискванията на нормативните актове и на техническите спецификации за осигуряване в продължение на икономически обоснован експлоатационен срок на съществените изисквания за опазване на живота и здравето на хората и за безопасна експлоатация; чл. 176, ал. 1, изискваща след завършване на строежа проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, да съставят констативен акт, с който да удостоверят, че строежът е изпълнен съобразно одобрения инвестиционен проект, заверената екзекутивна документация и изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2 от ЗУТ, като приложат към този акт протоколите за успешно проведени единични изпитвания на съоръженията и с него предадат строежа на възложителя; на чл. 21, ал. 1, т. 3, чл. 72, ал. 5, чл. 74, т. 4, б. „г" и чл. 75, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4/21.05.2001 г. на МРРБ за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти; на чл. 1, ал. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4, ал. 1 от Наредба 3/31.07.2003г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, изискващи съставяне при определени условия и ред за съответните етапи от изпълнение на строителството и приемането им, да се съставят след констатации при задължителни проверки, огледи и измервания на място и въз основа на данни от строителните книжа и документи, актове и протоколи, удостоверяващи спазването на изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2 от ЗУТ и имащи доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на строежите и чл. 225 от Нормите за проектиране на водоснабдителните системи, утвърдени със Заповед № РД-02-14-171/28.11.1986 г. на КТСУ, изискващ проектиране с максимално допустима скорост на водата на смукателните тръбопроводи, не по-голяма от 1 м/сек. и с това изложил на опасност живота на къпещите се в басейна, с което е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 356, ал.1 от НК.

По това обвинение съдът е изложил своите мотиви.

Съставът на въззивната инстанция, с оглед приетото от фактическа страна, намира, че действията на подс. П. не са били правилно преценени от правна страна.

Деянието по чл. 356 от НК е формално, на просто извършване, „престъпление на поставяне в опасност”. То не е свързано с определен престъпен резултат, а с пораждането на общественоопасни последици спрямо установените конститутивни и охранителни този сектор правила и отразяващи се на неиндивидуализиран и неограничен кръг лица.

Конкретните действия, извършени от подс. П. в качеството на проектант по осъществяване на престъплението по чл. 123 ал. 1 от НК, са и действията, чрез които в нарушение на установените строителни правила при проектиране на строежи е бил изложен на опасност живота на къпещите се в басейна. Следователно налице е идеална съвкупност от престъпления по чл. 23 ал. 1 от НК – с едни и същи действия са осъществени съставите на две престъпления, преди за което и да е от тях да е била постановена присъда.

С оглед изложените вече съображения относно период на дейността на подсъдимия /м.06.2004г. – 01.09.2005г./, конкретните норми на специалните закони, с които не се е съобразил /по чл. 154 ал. 5 вр. ал. 2 т. 7 от ЗУТ, чл. 169 ал. 1 т. 3 и 4 от ЗУТ вр. чл. 255 от Нормите за проектиране на водоснабдителните системи, утвърдени със Заповед № РД-02-14-171/28.11.1986г. на КТСУ , чл. 176 ал.1 от ЗУТ и чл. 1 ал. 3 и чл. 4 ал. 1 от Наредба 3/2003г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството/, то обвинението следва да бъде изменено от обективна страна и сведено до необходимите и достатъчни рамки.

При проверката на признаците от субективна страна се установява, че подс. П. е бил обвинен и признат за виновен като „независим съпричинител”, относимо само към деяния по непредпазливост, а деянието по чл. 356 ал. 1 от НК е умишлено.

В мотивите към присъдата на РОС само декларативно е счетено, че с извършеното от подс. П. са били осъществени и субективните признаци на състава. /В мотивите към присъдата по НОХД № 39/11г. на РОС са развити съображения за форма на вина по това престъпление – евентуален умисъл./.

Преценявайки установеното за престъпната дейност на подс. П., за обема на бездействията вместо дължимите действия, за многоетапното надграждане на немарливост, а от друга страна отсъствието на искани или допускани обществено опасни последици – в случая изграждане на опасен за живота на другите басейн, се налага извод, че извършеното от него не е умишлено, а непредпазливо. Не са налице доказателства подсъдимият да е съзнавал предстоящото и да е мислил да го предотврати. Допуснатите от него като проектант нарушения на строителните правилата сами по себе си не предопределят яснота за субективните представи в дееца, осъществяващ престъпно поведение. Подсъдимият не е предвиждал такива последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди, налице е несъзнавана непредпазливост, небрежност. Правилното приложение на материалния закон изисква преквалификация на деянието по чл. 356 ал. 1 от НК в такова по чл. 356 ал. 2 от НК.

Нормата на чл. 356 ал. 2 от НК съдържа санкция лишаване от свобода за срок до една година или пробация.

Съответно по чл. 81 ал. 3 вр. чл. 80 ал. 1 т. 5 /в редакция преди изменението с бр. 26/2010г. на ДВ, явяваща се по-благоприятен закон по чл. 2 ал. 2 от НК/ от НК, абсолютната погасителна давност за извършеното от подс. П. в периода м.06.2004г. – 01.09.2005г. деяние по чл. 356 ал. 2 от НК е изтекла три години след това.

В настоящото производство е декларирано желание от подсъдимия съдът да разгледа обвинението по същество. Правилната правна оценка на действията на подс. П. и приложението на института на давността /погасяващ наказателната му отговорност/ налагат съставът да измени присъдата с приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление, да го признае за виновен в деяние по чл. 356 ал. 2 от НК и да не му налага наказание. По първоначалната квалификация, неотносимите към обвинението период и нарушени норми, подс. П. следва да бъде частично оправдан. По този начин пунктовете на първоинстанционната присъдата, с които неправилно е било наложено наказание и постановено групиране по чл. 23 от НК загубват правно значение.

 

Изложените правни изводи на въззивната инстанция налагат да бъдат упражнени правомощията за изменение на присъдата по чл. 337 ал. 1 т. 2 от НПК.

 

 

ІV. По отношение на наказанието.

 

Срещу определените спрямо подсъдимите с присъдата наказания лишаване от свобода по чл. 123 ал. 1 от НК е постъпил протест. Съдът не е наложил наказания лишаване от право с оглед чл. 160 ал. 1 от НК, а и прокурорът в протеста не е формулирал такова искане.

Изследвайки обстоятелствата от значение за отговорността по нормата на чл. 54 от НК първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които напълно се споделят от настоящия състав. Не се установяват слабости и пропуски при отмерване на справедливо наказание, съответно на действащия към момента на извършването материален закон и на приноса на всеки от подсъдимите в общата верига от факти, довела до трагичния инцидент. Престъпният резултат е настъпил като кумулиран израз на небрежността на подсъдимите и на свид. И..

В изследването на обществената опасност на деянието задължително следва да бъдат отчетени и условията, в които е извършено деянието от всеки от подсъдимите – негативни, но масово разпространени практики по заобикаляне на предписания стриктен ред в сферата на проектирането и строителството, формално изготвяне на документи „по образец”, които не съдържат очакваното от обществото действително съдържание, а необходимото с оглед постигане интересите на частното лице инвеститор, неотдаване на потребното внимание към обичайни за съответната специалност и длъжност действия, за сметка на рутина и предоверяване.

В случая се е стигнало до абсурдното положение – видимите с просто око и едновременно с това опасни съоръжения, да не бъдат „видени” от общо 15 човека при подписване на Акт 15, защото не са официално документирани. Нелепо е да се обяснява, че проектът е изпълнен съобразно одобрения му вид, с оглед документите за него. Недопустимо е да се твърди, че неизвестен доставчик е доставил помпата от 66 куб.м/ч и неизвестен строител я е монтирал, защото затова липсват документи. Трагично е, че поради немарливата дейност на подсъдимите и разминаването между документооборот и реални факти, се е стигнало до смъртта на едно дете, престъпният резултат е изключително тежък.

 

От друга страна, съществено значение за наказателната отговорност на подсъдимите има собствената тежест на извършеното от всеки спрямо кумулирания общ резултат. Поради това и разграничението между подс. М. и П. и подс. Т. и Д. се явява обосновано. Параметрите на извършеното от надзорниците, доколкото от тях се е очаквал дължимия официален контрол и са изхождали ключови за строителството документи с невярно съдържание, са по-значителни. Поведението им е довело до по-интензивни общественоопасни предпоставки, поради което и следва да понесат по-тежко наказание.

При отчитане продължителността на производството, влияеща категорично негативно върху целите на наказанието, не се споделят съображенията на прокурора за завишаване на санкциите спрямо подсъдимите.

Не се установяват доказателства от значение за отговорността на подс. Д., които съдът да не е отчел и да налагат по-голяма снизходителност.

Не е оспорен обоснованият от степента на обществена опасност на личността на подсъдимите и целите на превенцията по чл. 36 от НК начин на изтърпяване на наказанието чрез отлагането му с минимален изпитателен срок.

Поради изложените съображения и съставът счете, че наказанията наложени на подсъдимите са справедливи и съответни на извършеното, като в тази част присъдата следва да бъде потвърдена.

 

При служебната проверка на присъдата не се установиха други основания за отменяване или изменяване.

По изложените съображения и на основание чл. 334 т. 3 и 6 от НПК, чл. 337 ал. 2 т. 1 от НПК и чл. 338 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

         Изменя присъда от присъда № 49 по НОХД № 238/2012г. на Окръжен съд гр. Разград, постановена на 27.06.2014г., като:

ПРИЛАГА ЗАКОН ЗА СЪЩОТО НАКАЗУЕМО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл. 123 ал. 1 от НК, по което подсъдимите са били признати за виновни, като ПРИЕМА, че е било осъществено от подсъдимите през периоди и поради немарливо изпълнение на дейност, както следва:

Подс. З.П.М. – в периода от 29.09.2004г. до 01.09.2005г. и дейност по чл. 154 ал. 5 вр. ал. 2 т. 7 от ЗУТ, чл. 163 ал. 2 т. 1 и 2 от ЗУТ, чл. 176 ал. 1 от ЗУТ, чл. 1 ал. 3 и чл. 4 ал. 1 от Наредба № 3/2003г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството;

Подс. Н.Г.П. – в периода от м.06.2004г. – 01.09.2005г. и дейност почл. 154 ал. 5 вр. ал. 2 т. 7 от ЗУТ, чл. 169 ал. 1 т. 3 и 4 от ЗУТ вр. чл. 255 от Нормите за проектиране на водоснабдителните системи, утвърдени със Заповед № РД-02-14-171/28.11.1986г. на КТСУ , чл. 176 ал.1 от ЗУТ и чл. 1 ал. 3 и чл. 4 ал. 1 от Наредба 3/2003г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството;

Подс. Т.Т.Т. в период от 08.09.2004г. до 08.09.2005г. и дейност по чл. 154 ал. 5 вр. ал. 2 т. 7 от ЗУТ, чл. 168 ал. 1 т. 2, 3 и 6 и ал. 5 от ЗУТ, чл. 175 ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, по чл. 176 ал. 1 от ЗУТ, чл. 1 ал. 3 и чл. 4 ал. 1 от Наредба 3/2003г. МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството;

Подс. Д.Д.Д. – в период от 20.09.2004г. до 08.09.2005г. и дейност по чл. 154 ал. 5 вр. ал. 2 т. 7 от ЗУТ, чл. 168 ал. 1 т. 2, 3 и 6 и ал. 5 от ЗУТ, чл. 175 ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, по чл. 176 ал. 1 от ЗУТ, чл. 1 ал. 3 и чл. 4 ал. 1 от Наредба 3/2003г. МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.

 

ОПРАВДАВА ЧАСТИЧНО и ПРИЗНАВА ЗА НЕВИННИ подсъдимите да са извършили деянието в периоди и поради немарливо изпълнение на дейност както следва:

Подс. З.П.М. – в период от 08.09.04г. до 28.09.2004г. и дейност по чл. 168 ал. 7 от ЗУТ, чл. 169, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗУТ, чл. 175, ал. 1 и 2 от ЗУТ, чл. 1 ал. 1, 2 и 4 от Наредба 3/31.07.2003 г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството;

Подс. Н.Г.П. – в период от м.04.2004г. до м. 06.2004г. и дейност по чл. 1 ал. 1, 2 и 4 от Наредба 3/31.07.2003 г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството;

Подс. Т.Т.Т. – в период от 20.07.2004г. до 07.09.2004г. и дейност по изготвяне на оценка за съответствие на инвестиционен проект и по чл. 142, ал. 5, т. 5 и 7 от ЗУТ, чл. 168 ал. 3, 6 и 7 от ЗУТ, чл. 169 ал. 1 т. 3 и 4 от ЗУТ и чл. 1 ал. 1, 2 и 4 от Наредба 3/2003г. МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството;

Подс. Д.Д.Д. – в период от 20.07.2004г. до 19.09.2004г. и дейност по изготвяне на оценка   за   съответствие   на   инвестиционен   проект и по чл. 142, ал. 5, т. 5 и 7 от ЗУТ, чл. 168 ал. 3, 6 и 7 от ЗУТ, чл. 169 ал. 1 т. 3 и 4 от ЗУТ и чл. 1 ал. 1, 2 и 4 от Наредба 3/2003г. МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.

 

ПРИЛАГА ЗАКОН ЗА ПО-ЛЕКО НАКАЗУЕМО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ и ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието по чл. 356 ал. 1 от НК, в което подс. Н.Г.П. е признат за виновен в такова по чл. 356 ал. 2 от НК, извършено по непредпазливост в периода от м.06.2004г. – 01.09.2005г. и в нарушение на правилата по чл. 154 ал. 5 вр. ал. 2 т. 7 от ЗУТ, чл. 169 ал. 1 т. 3 и 4 от ЗУТ вр. чл. 255 от Нормите за проектиране на водоснабдителните системи, утвърдени със Заповед № РД-02-14-171/28.11.1986г. на КТСУ , чл. 176 ал.1 от ЗУТ и чл. 1 ал. 3 и чл. 4 ал. 1 от Наредба 3/2003г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като го

ОПРАВДАВА ЧАСТИЧНО по първоначалното обвинение по чл. 356 ал. 1 от НК, за действия извършени в период от м.04.2004г. до м. 06.2004г. и в нарушение на чл. 1 ал. 1, 2 и 4 от Наредба 3/31.07.2003 г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, и

На основание чл. 24 ал. 2 вр. ал. 1 т. 3 от НПК и чл. 81 ал. 3 вр. чл. 80 ал. 1 т. 5 /ред. до бр. 26/2010г. на ДВ и чл. 2 ал. 2 от НК/ от НК ПРИЛАГА правилата на давността и НЕ МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ.

 

Потвърждава присъдата в останалата част.

        

Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по чл. 340 ал. 2 от НПК по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                                   членове :