Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 94

 

гр.Варна, 10.05.2016 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  двадесет и пети март  две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

               ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА

                                   СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

                                     

 

при секретар С.Д.

и в присъствието на прокурор Иван Тодоров

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №28/2016г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

         

          Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда от 30.09.2015г. по нохд №1579/2014г. на Варненски окръжен съд , с която  подсъдимият Г.Н.И. е бил признат за виновен , както следва :

      І. За това, че на 01.08.2014г., в гр. Варна, без надлежно разрешително, държал високорискови наркотични вещества с цел разпространение, както следва: метамфетамин с нетно тегло 0,31 грама с процентно съдържание на активен компонент метамфетамин 74,1 %, на стойност 7.75л.,; метамфетамин с нетно тегло 1,03 грама с процентно съдържание на активен компонент метамфетамин 70,7 % , на стойност 25.75 лв.; половин бяла кръгла таблетка с нетно тегло 0,16 грама със съдържание на активен компонент - MDMA 28,2 % , на стойност 4.00 лв. и 1 бр. зелена кръгла таблетка с нетно тегло 0,22 грама със съдържание на активен компонент -MDMA 32,5 %, на стойност 5.50 лв., всичко на обща стойност 43.00 лв., поради което и съдът на основание чл.354А, ал.1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да търпи първоначално в затвор при строг режим, както и глоба в размер на 6 000 лева.

II. За това, че на 01.08.2014 г. в гр.Варна, без надлежно разрешително, държал:

1. Прекурсори - сиво прахообразно вещество 0.34 грама с наличие на ефедрин /псевдоефедрин/ на стойност 0.67лв., поставен под контрол съгласно Регламент на ЕС № 273 / 2004г. - чл.2. буква "а", Приложение I, Категория 3/;

2.Материали, предназначени за синтез на наркотично вещество-метамфетамин, както следва: сиво гранулирано вещество - 38,15 грама йод, на стойност 5.72 лв.; 900 мл. метанол, на стойност 6.84 лева и парацетамол, с нетно тегло 11.66 грама на стойност 42.91 лева, общо 55.47 лева.

3. Съоръжения, предназначени за синтез на наркотично вещество метамфетамин, както следва: стъклена делителна фуния със следи от ефедрин /псевдоефедрин/ и толуол, зелена пластмасова фуния със следи от метамфетамин, празно кафяво стъклено шише със следи от йод, хронометър със следи от метамфетамин, стъклено шише със следи от червен фосфор, голяма зелена пластмасова фуния със следи от парацетамол и метамфетамин, 2бр термометри, празна облодънна колба, стъклена тава, поради което и на основание чл.354А, ал.1, изр.2 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода  за срок от  пет години,  което да търпи първоначално в затвор при строг режим, както и глоба в размер на 30 000 лева.

               III.На 01.08.2014 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително, държал високорисково наркотично вещество - марихуана, с нетно тегло общо 0.18 грама, на обща стойност 1.08 лева, разпределено както следва: 1бр. саморъчно свита цигара, с нетно тегло 0.12 грама, съдържаща активен компонент тетрахидроканабинол 1.33 процента, на стойност 0.72 лв. и остатъци от марихуана, поставени във фабрична цигара „Парламент”, с нетно тегло 0.06 грама, съдържаща активен компонент тетрахидроканабинол 1.13 процента, на стойност 0.36 лв., поради което и на основание чл. 354А, ал.3, т.1, пр.1 от НК и чл. 55, ал.1, т. 1 и ал. 3 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да търпи първоначално в затвор при строг режим. 

На основание чл.23, ал. 1 и ал. 3 от НК  съдът наложил на подс. И. да изтърпи най-тежкото от така определените наказания, а именно – лишаване от свобода за срок от пет години, което да търпи първоначално в затвор при строг режим, както и глоба в размер на 30 000 лева.

На основание чл. 68,ал.1 от НК съдът привел в изпълнение наказанието, наложено със споразумение  по нохд № 289/2014г. на Специализирания наказателен съд, а именно – лишаване от свобода за срок от две години и единадесет месеца, което да търпи първоначално в затвор при строг режим.

 

Срещу така постановената присъда е постъпила бланкетна въззивна жалба от подс.Г.И., в която се твърди необоснованост /липса на доказателства за извършените престъпления/. Отправя се до съда искане присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно – да бъдат намалени наложените му наказания.

В съдебно заседание защитникът на подс.И. поддържа жалбата изцяло, като излага подробни съображения в подкрепа на исканията си. А исканията му са за постановяване на нова, оправдателна присъда, алтернативно – намаляне наложените наказания с приложение на чл.55 НК.

Представителят на Апелативна прокуратура намира присъдата за правилна и законосъобразна и моли нейното потвърждаване.

          Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК  извърши изцяло проверка правилността на атакуваната присъда и  като взе предвид протеста, както и становищата на страните, констатира:

          Жалбата е частично основателна.

          Установено е от фактическа страна по делото следното:

             Подс.Г.И. живее на съпружески начала с приятелката си св.Андрияна А. в жилището й, намиращо се на ул.”Капитан Райчо” №  45-47 ет.3 ап.8. В началото на 2014 година подсъдимият наел гараж, който се намирал недалеч от жилището му - на ул.”Иван Срацимир” № 68. Гаражът бил собственост на Надежда А.а, а бил отдаден под наем на подсъдимия от сина й – св.О. А. въз основа на устна договорка между двамата. Св.А. дал ключ на подсъдимия, когото познавал под името Г. Всеки месец  двамата се срещали пред гаража , за да получи А. дължимия наем.

Подсъдимият и св.Ш. се познавали от около две години преди задържането на И.. Ш. употребявал наркотични вещества – марихуана, и синтетична дрога-„пико”. Той се занимавал със земеделие в района на с.Стожер, общ.Добрич, поради което и имал в това село пункт за зареждане с дизелово гориво. Подсъдимият управлявал лек автомобил „БМВ” с дизелов двигател. Поради тази причина известно време след началото на запознанството им подс.И. помолил Ш. да му даде дизелово гориво , срещу което ще получи дрога. Ш. се съгласил на сделката. По този начин Ш. започнал да предава на И. по около 20-30л дизелово гориво в туби, като в замяна на това получавал от него наркотично вещество – „пико”. Уговаряли се по телефона, а срещите осъществявали на различни места – пред гаража на подсъдимия в гр.Варна, по пътя за с.Стожер, на отбивка преди гр.Добрич, наречена „Пети километър” и т.н., при които срещи подсъдимият бил с управлявания от него автомобил „БМВ”. При всяка среща Ш. предавал на И. туба с дизелово гориво - 20-30 л., а получавал дрога – според него  около половин грам. Налкотичното вещество , което получавал от И. всеки път било с различен цвят, но подсъдимият го уверявал, че това е най-доброто. Нито той теглел дрогата, нито подсъдимият – горивото. Последната им уговорка станала на 31.07.2014г., но срещата не се осъществила тъй като Ш. бил задържан от полицията в Добрич. Бил задържан в рамките на полицейска разработка, която започнала през пролетта на 2014 година в ОД-МВР-Добрич по повод постъпила в полицейските служби информация, че подсъдимият разпространява наркотични вещества-метамфетамини в района на това населено място. Било установено, че лицето живее в гр.Варна, където освен квартира ползва и гараж, че често пътува до гр. Добрич, събрани били и данни за негови близки и познати. От събраната информация у полицейските служители възникнали съмнения , че И. сам произвежда наркотичните вещества и че това вероятно става в наетия от него гараж. Местонахождението на гаража било установено включително и чрез проведено наблюдение, уточнено било и че лицето управлява лек автомобил ”БМВ”. На 31.07.2014 година във Второ РУ-Добрич бил задържан с намерени в него наркотични вещества св.Ш., за когото било установено, че е купувач на метамфетамини от подс.И.. Събраната по отношение на И. информация била предадена на Служба „Наркотици” към Сектор „Криминална полиция” при ОД-МВР-Варна. Това  дало повод на полицията в гр.Варна да организира група с участието и на полицейски служители от гр.Добрич, които посочили на колегите си къде се намира гаража на И., както и с какъв автомобил се движи. Допълнително уточнили, че според информацията им в гаража би могло да се съхраняват химични елементи и евентуално да се произвеждат наркотични вещества. На 31.07.2014 година около 21,30 часа св.А. и негов колега- К. и двамата служители на ОД МВР-Варна, паркирали служебния автомобил така,че да осъществяват визуално наблюдение към гаража , който ползвал И.. В един момент видяли, че откъм ул.”Капитан Райчо” приближава л.а.м.”БМВ” с рег.№В 37 77 НС, който спрял до гаража и от него слязло лице отговарящо по описание на подс. И.. Той се забавил в помещението около  10-15 минути,след което излязъл, при което бил задържан от полицейските служители. След идването на разследващ полицай започнало и извършването на процесуално-следствените действия. На 01.08.2014 година в 01,06 часа. започнал огледа на лекия автомобил с отбелязване,че по-късно ще бъде извършен допълнителен и щателен оглед. На същата дата вече от 01,15часа автомобилът бил отключен и от него били иззети: 1. От предна лява седалка - 2 пликчета със светлокафяво прахообразно вещество и пликче,съдържащо част от саморъчно свита цигара и фас от цигара; 2. От ниша с капак под волана-полиетиленово пликче,съдържащо множество други пликчета и 1 бр.друго пликче с бяло прахообразно вещество ; 3. Мобилен телефон „Айфон” с ИМЕЙ 013065003156492. Веднага след това - на 01.08.2014 година от 02,10 часа започнало претърсване и изземване от гараж, намиращ се на ул.”Иван Срацимир” № 68.Там на пода , зад параван от камъш били намерени и иззети множество вещи, подробно описани в протокол за претърсване и изземване /л.20-23 д.п./ - колби, фунии, шишета, електронен хронометър, около 70 пластмасови и стерилни контейнера, шишета с надписи ”червен фосфор”, ”метилов алкохол”, „натриев хлорид” и други. На 01.08.2014 година в 03,30 часа започнало претърсване и изземване от апартамент, намиращ се на ул.”Капитан Райчо”  № 45-47 ет.3 ап.8. Били иззети следните вещи: шише с тъмнокафява утайка, термометри, блистери с по 4 таблетки и надпис „Хюмекс”, от пространството зад кухненските шкафове - 3 броя пликчета съдържащи всяко едно от тях  - зелена кръгла таблетка, половин бяла таблетка, тъмнокафяво прахообразно вещество, а вътре в него в сгъната хартия-кафяво прахообразно вещество. Впоследствие била назначена ФХИ , от чието заключение става ясно , че по изследваните обекти:

          1.стъклена делителна фуния - са установени следи от ефедрин/псевдоефедрин и толуол;

          2. по зелена пластмасова фуния са установени следи от метамфетамин;

          3. в празно кафяво стъклено шише са установени следи от йод;

          4. по хронометъра са установени следи от метамфетамин;

          5. по стъкленото шише има следи от червен фосфор;

6. безцветна течност от 900мл. / в пластмасова бутилка със синя капачка /-представлява метанол;

7. бяло кристално вещество с тегло от 990 гр./ в пластмасова кутия с черна капачка/ представлява натриев хлорид;

          8. сиво гранулирано вещество /в 1 бр. стъклено шише, с черна капачка/ представлява йод с тегло 38.15 грама;

          9. голяма зелена пластмасова фуния- съдържа следи от парацетамол и от метамфетамин;

          10. бяло прахообразно вещество съдържащо се в 22 броя синьо-бели капсули/ таблетките от посочените по-напред блистери/- е с тегло 11,66грама и съдържа парацетамол;

          11. бежово кристално вещество, съдържащо се в 1 бр. пликче- с нетно тегло от 0.31 грама съдържа метамфетамин -74.1 %

12. бежово кристално вещество, съдържащо се в 1 бр. пликче- с нетно тегло от 1.03 грама съдържа метамфетамин -70.7 %

13. бяло прахообразно вещество с нетно тегло от 1.81 грама съдържа креатин и не съдържа вещества, контролирани по ЗКНВП;

14. сиво прахообразно вещество, поставено в сгънат лист хартия -  с нетно тегло е 0.34грама и съдържа ефедрин, псевдоефедрин;

          15. 1 бр. Зелена таблетка - с нетно тегло 0.22гр. съставлява „МDМА" 32.5 % ;

16. половин бяла таблетка - с нетно тегло 0.16 грама съставлява „MDMA"  28.2 %;

          17. белезникава течност - 20л., съдържаща се в пластмасова туба – установени са следи от петролни продукти /дизелово гориво/ и наличие на амониеви йони.

          По останалите изследвани обекти, не са установени контролирани вещества.

         

При така установените факти прави се възражение от защитата и подсъдимия за необоснованост на съдебния акт. Иначе казано твърди се, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за виновност на подсъдимото лице в престъпленията, в които е обвинен. В тази връзка подс.И. твърди, че намерените в гаража вещи са останали от предходното му осъждане, а тези намерени в колата и в апартамента – че са на съпругата му. Тези възражения, както и обясненията на И., дадени пред настоящата инстанция, въззивният съд намира за несъстоятелни – защото не намират подкрепа в доказателствения по делото материал.

Твърди се на първо място, че намерените в автомобил „БМВ” с рег.№ В 3777 НС наркотични вещества не са на подсъдимия, а на съпругата му, както и че те не били на седалката,а били поставени там от полицаите, след като били извадени от ниша, намираща се под волана на автомобила. Това не отговаря на истината. Съобразно разпоредбата на чл.131 НПК протоколите, съставени при условията и реда , предвиден в НПК, са доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда , по който са извършени, и за събраните доказателства. По отношение на въпросния лек автомобил са извършени две следствени действия. На 01.08.2014г. за времето от 01.06  часа  до  01.10 часа е извършен оглед отвън на автомобила, при който е констатирано, че автомобилът е с неработещ двигател и със затворени и заключени врати. След този оглед водещият разследването е предприел извършването на второ следствено действие – претърсване и изземване, започнало в 1.10 часа и приключило в 1.55 часа. То е станало в присъствието на подс.И., който е отключил и автомобила. Изрично е отбелязано, че още преди отварянето на автомобила на предна лява седалка се виждат три  прозрачни полиетиленови пликчета. След отварянето същите са описани подробно. Едва тогава от ниша под волана е извадено друго, четвърто полиетиленово пликче, съдържащо празни полиетиленови пликчета и бяло прахообразно вещество, за което впоследствие е установено, че е креатин, който не е поставен под контрол. В трите пакетчета, поставени на седалката на водача, са установени обаче накротични вещества. Двете от тях във ФХЕ са обозначени като обекти VІ.1.1  и  VІ.1.2  и  е установено , че представляват метамфетамин – обозначени по-горе като поредни номера 11 и 12 в експертизата. Третото съдържа зелена растителна маса, намираща се в саморъчно свита цигара с обгорял край, и във фас от фабрична цигара – те са били обект на изследване на втората ФХЕ, която е заключила, че : 1.Сухата зелена маса, съдържаща се в 1бр. саморъчно свита цигара, с обгорял край, поставена в прозрачно полиетиленово пликче, представлява части от марихуана с нетно тегло 0.12 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол- 1.33 %;  2.Остатъците суха зелена растителна маса, примесени с тютюн, съдържащи се във фабрична цигара „Парламент", поставена в прозрачно полиетиленово пликче, представляват части от марихуана с нетно тегло 0.06 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол  1,13%.    Като се има предвид и неоспоримият факт, че въпросната вечер подсъдимият е управлявал автомобила си , спрял го е пред гаража и го заключил, и е отключен малко след това след задържането му, то категорично може да се направи извода, че тези наркотични вещества /метамфетамин и марихуана/ са притежание на И..

На второ място навеждат се от защитата твърдения, че с наличните и иззети от подсъдимия съоръжения и вещества, не може да бъде произведено наркотично вещество, а от подсъдимия – че не произвеждал наркотични вещества, а били останали от предходното му осъждане. Тук следва да се отбележи, че подс.И. е предаден на съд и осъден за това, че е държал прекурсори, както и материали и съоръжения, предназначени за синтез/производство на наркотично вещество метамфетамин, а не че е произвел, преработил или придобил наркотични вещества, които действия представляват отделни изпълнителни деяния на престъплението по чл.354а ал.1 НК. От обективна страна престъплението по чл.354а ал.1 НК в тази му изпълнителна форма предполага : първо - упражняване на фактическа власт върху инкриминираните вещи – прекурсори, материали и съоръжения,  второ – наличие на възможност от държаните прекурсори, материали и съоръжения да бъде добито наркотично вещество /в случая-метамфетамин/, или иначе казано – в своята съвкупност да могат да бъдат предназначени за добив на метамфетамин. Така посочените два обективни елемента в настоящия случай са налице. За иззетите вещи от гаража, нает от И., не се спори че са негова собственост – самият той признава това. Твърди обаче , че както и иззетите от колата наркотични вещества, така и тези иззети от апартамента са притежание на съпругата му, и той не знаел за тях. В тази насока са и показанията на съпругата му А.. Защо съдът смята, че намерените и иззети от автомобила наркотични вещества са негово притежание  /на подсъдимия/ вече бяха изложени съображения. По отношение на тези иззети от дома му и досежно показанията на св.А. – първоинстанционният съд е изложил своите аргументи защо не дава вяра на свидетелката, и защо приема, че наркотичните вещества не са нейни, като по този начин е изпълнил задълженията си вменени му от текста на чл.305 ал.3 НПК. Основание за подобен извод на съда е дала неувереността и колебанието на А. по отношение на някои факти , които емоционални състояния е било възможно да бъдат възприети и оценени от съда единствено вследствие спазване принципите на чл.18 и 19 НПК - непосредственост и устност. Към това следва да се добави и незнанието на свидетелката какво точно е иззето от дома им – тя твърди, че са иззети таблетка и половина MDMA /т.нар. екстази или метилендиоксиметамфетамин/, и марихуана. Това обаче не отговаря на истината – таблетка и половина екстази наистина са иззети изпод шкафовете в кухнята. От същото място е иззето и  трето полиетиленово пликче с кафяво прахообразно вещество, като в него е било поставено и сгънато хартиено пликче – отново с кафяво прахообразно вещество. Марихуана е иззета единствено под формата на съдържимо в две части от цигари, и това е станало от автомобила. Протоколът от претърсването и изземването на апартамента се намира на л.31 от д.п. и в него са отразени като иззети следните вещи : 1. 1 бр. стъклено шише; 2. 5бр. блистери с по 4 таблетки „Хюмекс”; 3. 1 бр. полиетиленото пликче с жълто хапче, 1 бр. полиетиленото пликче с ½ бяло хапче, 1 бр. пликче съдържащо тъмнокафяво прахообразно вещество и хартия сгъната във формата на квадрат съдържаща кафяво прахообразно вещество, всички намерени и иззети от пространството под кухненските шкафове. Прахообразното вещество съгласно заключението на ФХЕ е обект VІ.4.2 и представлява ефедрин/псевдоефедрин. Посоченото вещество представлява прекурсор и е включено в Приложение №1 /Категория 1/ на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 273/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11.02.2004г. относно прекурсорите на наркотичните вещества. Обяснимо е и разминаването в цветовете на веществото – по протокол за изземване и по експертизата – предвид многобройните нюанси на сиво и кафяво, доближаващи се помежду си/такова разминаване има и по отношение на една от таблетките  - жълто – зелено/. Следва да се отбележи, че друго прахообразно вещество с подобен цвят не е изземано  - нито от автомобила, нито от гаража. Поради изложеното настоящият съд счита , че показанията на св.А. правилно не са били кредитирани от окръжния съд, и в крайна сметка са продиктувани изцяло от желанието й да помогне на съпруга си. Желание лесно обяснимо предвид факта, че понастоящем И. следва да търпи ефективно наказание.

Дотук се установи, че прекурсорът, материалите и съоръженията са били във фактическа власт на подсъдимия. От заключението на вещите лица по т.11 от ФХЕ /л.63 д.п./ става ясно, че веществата ефедрин/псевдоефедрин, червен фосфор, метанол, толуол, йод, солна киселина и натриева основа, както и лабораторното оборудване  -  колби, чаши, делителна фуния, термометър, фунии, филтърна хартия и др., могат да участват в схема за синтетично получаване на метамфетамин, както и в схема за извличане на ефедрин/псевдоефедрин, вероятно от таблетки. Синтезата на метамфетамин от изходна суровина ефедрин/псевдоефедрин се извършва чрез редукция на хидроксилната група от молекулата на ефедрина/псевдоефедрина при нагряване в присъствието на йодоводородна киселина и фосфор. Към това следва да се добави и наличието на знание на подсъдимия относно химическите реакции за добиване на крайния продукт – че такова е налице се установява от предходното му осъждане. Вярно е както твърди защитата, че по-голямата част от откритите вещества в гаража и в дома на подсъдимия не са поставени под контрол и се продават свободно на пазара – това са червения фосфор, йод, солна киселина, натриева основа. Така е и с оборудването – колби, чаши, делителна фуния, термометър, фуния, филтърна хартия. Всички те обаче в своята съвкупност /плюс ефедрин/псевдоефедрин и толуол, които се намират под контрол съгласно посоченото Приложение №1 на Регламент №273/2004г. /  след подходящи химически реакции могат да доведат до синтетично получаване на метамфетамин.  А че това е така  и  че тези вещества и съоръжения са участвали в схема за получаване на метамфетамин говорят следите по тях : - по стъклена делителна фуния са установени следи от ефедрин/псевдоефедрин и толуол; - по зелена пластмасова фуния – следи от метамфетамин; - по хронометър – следи от метамфетамин; - по голяма зелена пластмасова фуния – следи от парацетамол и следи от метамфетамин. Тук може би е място да се обърне внимание на защитата , която твърди, че парацетамол се намира в жилището на всяко българско семейство. Така е, но в гаража на всяко българско семейство не се намират фунии със следи от парацетамол и следи от метамфетамин. А наличието на тази вещ със следи по нея от парацетамол в гаража на подсъдимия говори, че той използва този лекарствен продукт не по първото му и пряко предназначение.

          Що се касае за противоречията в показанията на св.Ш. – Окръжният съд убедително се е аргументирал защо не дава вяра на показанията на този свидетел , депозирани в съдебно заседание, а крадитира изцяло тези, дадени в разпитите му пред водещия разследването и пред съдия на досъдебното производство. Доколкото се споделят и от настоящата инстанция то тяхното повторение не е необходимо. Следва да се отбележи, че от показанията на този свидетел се установява държането на наркотични вещества, прекурсори, материали и съоръжения от подсъдимия с предвидената от закона специална цел –с цел разпространение. Частично показанията на този свидетел дадени на досъдебното производство се подкрепят и от факта, че в гаража нает от И. е установена пластмасова туба с дизелово гориво.

          По изложените съображения въззивният съд намира изтъкнатите пред него доводи за неубедителни, направените възражения за несъстоятелни, а искането за оправдаване на подсъдимия – за напълно неоснователно. При изложените факти след като е признал подс.И. за виновен и го осъдил по вменените му във вина престъпления Варненски окръжен съд е спазил закона – правната квалификация е ответна на фактите, и съобразена с действията на подсъдимия. Несъмнено са осъществени съставите на престъпленията по чл.354а ал.1 и ал.3 НК при посочените форми на изпълнителните деяния.

По наказанията – основателна се явява жалбата в частта си досежно явна несправедливост на наложените наказания, и по-точно на наложените за престъплението по чл.354а ал.1 изр.2 НК  наказания. В тази връзка следва да се признае, че права е защитата като твърди, че при определяне на наказанията за отделните престъпления съдът е подходил по различен начин – приложил е различни стандарти. Това е така, защото при наличие на едно и също единствено отегчаващо вината обстоятелства за първото престъпление е определено наказание една година над минимално предвиденото /предвиденото наказание е от две до осем години, определеното – три години лишаване от свобода/, а за  второто престъпление при минимално предвидено наказание три години лишаване от свобода на подсъдимия е определено за изтърпяване пет години. Аналогично е положението и при наложените наказания глоба – при първото то е с хиляда лева над минимално предвидения размер, а при второто престъпление – с десет хиляди лева над минимума на глобата. Тук следва да се обърне внимание, че неправилно първоинстанционният съд е приел липса на каквито и да било смекчаващи вината обстоятелства. Като такова следва да бъдат отчетено семейното положение на И. – с дете на една година от съжителството си с А., което е с вродена нарушена хватателна функция на горен ляв крайник. Поради това обстоятелство, преценено ведно с изложеното по-горе, следва да бъде намалено наложеното на подс.И. наказание за второто престъпление – от пет години на четири години лишаване от свобода. В тази насока следва да бъде коригирана и наложената за това престъпление глоба от тридесет хиляди лева на двадесет и пет хиляди лева. Неоснователно и ненамиращо опора в доказателствения материал е обаче искането на защитата за приложението на чл.55 ал.1 и ал.3 НК – по отношение на престъпленията по чл.354а ал.1 НК. Липсват доказателства по делото, от които да се направи извода , че са налице многобройни /или изключителни/ смекчаващи вината обстоятелства, които да обосноват извода, че и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Стойността на предмета на престъплението, когато той се държи с цел разпространение , по обясними причини не може да бъде квалифицирано като такова.

Основателно е също и искането за отмяна на присъдата в частта, в която на основание чл.53 ал.1 б.”а” НК са отнети в полза на държавата два броя мобилни телефони – „Самсунг” и „Айфон”, както и на основание б.”б” - сумата от 937,67лв. Подс.И. е признат за виновен и осъден за държане на наркотични вещества, материали и съоръжения с цел разпространение и синтез, а не за разпространение на наркотични вещества. Поради това няма как двата мобилни телефона да са послужили за извършване на тези престъпления. Изложеното е относимо и към сумата от 937,67 лева – тя е отнета като придобита от престъпление/при което очевидно е допусната грешка при цифровото изписване на текста/ – продажба на наркотични вещества. За престъпление разпространение на наркотични вещества обаче И. нито е обвинен, нито е осъден. А от държане няма как да реализира печалба. Затова и тази й част присъдата следва да бъде отменена, а мобилните телефони и паричната сума – върнати на подсъдимото лице – ако и когато решението влезе в сила.

По отношение приложението на чл.68 ал.1 НК – очевидно е че са налице предпоставките за привеждане на наказанието, наложено на И. с предходна присъда/споразумение – доколкото този съдебен акт е влязъл в сила на 05.03.2014г., а деянията предмет на настоящото производство са извършени на 01.08.2014г.,  т.е. в изпитателния срок по предходното осъждане. В тази си част присъдата също е законосъобразна.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.

По жалбата на адв.Б. – доколкото същият не е представил пълномощно, легитимиращо го като страна в процеса – защитник, то очевидно и не разполага с процесуална легитимация да атакува присъдата. Жалбата му се явява недопустима и поради това производството по нея следва да бъде прекратено.

Предвид изложеното, и като намира че са налице основания за изменение  на атакуваната присъда, на основание  чл.337 ал.1 т.1 НПК Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ присъда от 30.09.2015г. по нохд №1579/2014г. на Варненски окръжен съд в частта, в която на подс.Г.И. за престъплението по чл.354а ал.1 изр.2 НК са наложени наказания пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лева, като намаля така определените наказания на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ГЛОБА В РАЗМЕР НА 25 000 лева.

ИЗМЕНЯ присъдата в частта, в която на подс.Г.И. на основание чл.23 ал.1 и 3 НК са определени за изтърпяване най-тежките наказания, като на основание чл.23 ал.1 НК ОПРЕДЕЛЯ за изтърпяване на подс.Г.И. най-тежкото измежду определените му наказания, а именно – ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, към което на основание чл.23 ал.3 НК присъединява наказанието ГЛОБА В РАЗМЕР НА 25 000 лева.

ОТМЕНЯ присъда от 30.09.2015г. по нохд №1579/2014г. на Варненски окръжен съд в частта, в която на основание чл.53 ал.1 б.”а” и „б” НК са отнети в полза на държавата два броя мобилни телефони марка „Самсунг” и „Айфон”, и сумата от 937,67 лева,  като ПОСТАНОВЯВА посочените мобилни телефони и парична сума да бъдат върнати на подс.Г.И. след влизане в сила на настоящото решение.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство пред въззивната инстанция по жалбата на адв.Б.Б..

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от уведомлението на страните.

 

 

 

Председател :                                   Членове :