М О Т И В И

към присъда № 3/10.05.2019 г. по ВНОХД № 28 по описа за 2019 год. на Варненския апелативен съд

 

 

Настоящото произнасяне е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e инициирано по протест на прокурор при ОП Силистра срещу Присъда 18, постановена на 04.10.2018 г. по НОХД № 131/2018г. по описа на Окръжен съд-гр.Силистра.

С атакувания съдебен акт е решен въпроса за наказателната отговорност на двама подсъдими:

1. В.А.Ц., ЕГН **********, е бил признат за ВИНОВЕН по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.20, ал.2 и ал.4, вр. чл.26, ал.1 НК тъй като:

I. През периода 10.12.2012г. – 15.04.2013г. в гр.Силистра, в условията на продължавано престъпление, като извършител в качеството му на представляващ „Каси лес“ ЕООД, чрез използване на документи с невярно съдържание: фактури с №34/30.11.2012г.; №20/08.12.2012г.; №21/0812.2012г.; №22/08.12.2012г.; №23/08.12.2012г.; №24/08.12.2012г.; №25/09.12.2012г.; №26/09.12.2012г.; №27/09.12.2012г.; №28/09.12.2012г.; №29/10.12.2012г.; №30/10.12.2012г.; №31/10.12,2012г.; №32/10.12.2012г.; №36/14.12.2012г.; №37/14.12.2012г.; №38/14.12.2012г.; №39/14.12.2012г., издадени от „Елбрус експорт импорт“ ЕООД; №45/27.12.2012г., издадени от „Съни палас 1“ ЕООД, №1/23.01.2013г.; №2/25.01.2013г.; №3/25.01.2013г.; №4/28.01.2013г.; №5/28.01.2013г.; №6/12.02.2013г.; №7/15.02.2013г.; №8/20.02.2013г.; №9/22.02.2013г.; №10/25.02.2013г., издадени от „В.Л.И.“ ЕООД; №35/07.12.2012г., издадена от „Съни палас 1“ ЕООД; №11/05.03.2013г.; №12/07.03.2013г.; №17/29.03.2013г., издадени от „В.Л.И.“ ЕООД, като в условията на посредствено извършителство, чрез лицата К.И. за „Стандарт“ ЕООД и И.И. за „И. Консулт“ е потвърдил неистина в подадените справки – декларации по ЗДДС №19001020950 /10.12.2012г.; №19001054142/14.01.2013г.; №19001025845/13.02.2013г.; №19001028512/14.03.2013г. и №19001030604/15.04.2013г. и като е приспаднал неоснователно данъчен кредит е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на „Каси лес“ ЕООД в особено големи размери по смисъла на чл.93, т.14 от НК – 61 834,46 лева (шестдесет и една хиляди осемстотин тридесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки) по ЗДДС, както следва:

1.На 10.12.2012 г. в гр.Силистра, в условията на посредствено извършителство, чрез К.И. за „Стандарт“ ЕООД е потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС №19001020950, използвал документ с невярно съдържание – фактура №34/30.11.2012г., издадена от „Съни палас 1“ ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС, в размер на 12 213,00лева;

2. На 14.01.2013 г. в гр.Силистра, в условията на посредствено извършителство, чрез К.И. за „Стандарт“ ЕООД е потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС №19001054142, използвал документи с невярно съдържание – фактури с №20/08.12.2012г.; №21/0812.2012г.; №22/08.12.2012г.; №23/08.12.2012г.; №24/08.12.2012г.; №25/09.12.2012г.; №26/09.12.2012г.; №27/09.12.2012г.; №28/09.12.2012г.; №29/10.12.2012г.; №30/10.12.2012г.; №31/10.12.2012г.; №32/10.12.2012г.; №36/14.12.2012г.; №37/14.12.2012г.; №38/14.12.2012г.; №39/14.12.2012г., издадени от „Елбрус експорт импорт“ ЕООД; №45/27.12.2012г., издадени от „Съни палас 1“ ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС, в размер на 16 904,55лева;

            3. На 13.02.2013г. в гр.Силистра, в условията на посредствено извършителство, чрез И.И. за „И. Консулт“ ЕООД е потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС №19001025845, използвал документи е невярно съдържание – фактури с №1/23.01.2013г.; №2/25.01.2013г.; №3/25.01.2013г.; №4/28.01.2013г.; №5/28.01.2013г., издадени от „В.Л.И.“ ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС, в размер на 9 866,91лева;

4. На 14.03.2013г. в гр.Силистра, в условията на посредствено извършителство, чрез И.И. за „И. Консулт“ ЕООД е потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС №19001028512, използвал документи с невярно съдържание – фактури №6/12.02.2013г.; №7/15.02.2013г.; №8/20.02.2013г.; №9/22.02.2013г.; №10/25.02.2013г., издадени от „В.Л.И.“ ЕООД; №35/07.12.2012г., издадена от „Съни палас 1“ ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС, в размер на 15 974,00лева;

5. На 15.04.2013 г. в гр.Силистра, в условията на посредствено извършителство, чрез И.И. за „И. Консулт“ ЕООД е потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС №19001030603, използвал документи с невярно съдържание – фактури №11/05.03.2013г.; №12/07.03.2013г.; №17/29.03.2013г„ издадени от „В.Л.И.“ ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС, в размер на 6 876,00лева.;

II. През същия период от време в гр.Силистра, в условията на продължавано престъпление, като помагач в съучастие с неизвестен извършител, чрез използване на документи с невярно съдържание: фактури с №1/30.11.2012г., №2/09.12.2012г.; №3/10.12.2012г.; №4/11.12.2012г.; №5/15.12.2012г.; №6/28.12.2012г.; №7/24.01.2013г,; №8/26.01.2013г.; №9/26.01.2013г.; №10/29.01.2013г.; №11/29.01.2013г.; №12/02.02.2013г.; №13/13.02.2013г.; №14/16.02.2013г.; №15/21.02.2013г.; №16/23.02.2013г.; №17/26.02.2013г.; №18/06.03.2013г.; №19/08.03.2013г. и №20/30.03.2013г., издадени от „Каси Лес“ ЕООД с ЕИК по Булстат 202326452, като в условията на посредствено извършителство, чрез лицата К.И. за „Стандарт“ ЕООД и И.И. за „И. Консулт“ е потвърдил неистина в подадените справки – декларации по ЗДДС №19001020948/10.12.2012г.; №19001023444/11.01.2013г.; № 19001025846 / 13.02.2013г.; № 19001028513/14.03.2013г. и №19001030604 /15.04.2013г. и като е приспаднал неоснователно данъчен кредит е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на „Дулово лес“ ЕООД в особено големи размери по смисъла на чл.93, т.14 НК – 62 884,77лева (шестдесет и две хиляди осемстотин осемдесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки) по ЗДДС, както следва:

1. На 10.12.2012г. в гр.Силистра, в условията на посредствено извършителство чрез К.И. за „Стандарт“ ЕООД е потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС №19001020948, използвал документ с невярно съдържание – фактура №1/30.11.2012г., издадена от „Каси Лес“ ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС, в размер на 12 420,00лева;

2. На 11.01.2013г. в гр. Силистра, в условията на посредствено извършителство, чрез К.И. за „Стандарт“ ЕООД е потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС №19001023444, използвал документи с невярно съдържание – фактури №2/09.12.2012г.; № 3/10.12.2012г.; №4/11.12.2012 г„ №5/15.12.2012 г. и № 6/28.12.2012 г., издадени от „Каси Лес“ ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС, в размер на 17 145,04лева;

            3. На 13.02.2013 г. в гр.Силистра, в условията на посредствено извършителство, чрез И.И. за „И. Консулт“ ЕООД е потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС №19001025846, използвал документи с невярно съдържание – фактури №7/24.01.2013г„ №8/26.01.2013г.; №9/26.01.2013г.; №10/29.01.2013г. и №11/29.01.2013г., издадени от „Каси Лес“ ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС, в размер на 10 139,73лева;

4. На 14.03.2013г. в гр. Силистра, в условията на посредствено извършителство, чрез И.И. за „И. Консулт“ ЕООД е потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС №19001028513, използвал документи с невярно съдържание – фактури №12/02.02.2013г.; №13/13.02.2013 г.; №14/16.02.2013г.; №15/21.02.2013г.;, №16/23.02.2013г. и №17/26.02.2013г.; издадени от „Каси Лес“ ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС, в размер на 10 139,73лева;

                        5. На 15.04.2013г. в гр.Силистра, в условията на посредствено извършителство, чрез И.И. за „И. Консулт“ ЕООД е потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС №19001030604, използвал документи с невярно съдържание – фактури №18/06.03.2013г.; №19/08.03.2013г. и №20/30.03.2013г., издадени от „Каси Лес“ ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС, в размер на 6 971,50лева, като общият престъпен резултат от деянията възлиза на 124 719,23 /сто двадесет и четири хиляди седемстотин и деветнадесет лева и двадесет и три стотинки/, поради което и на основание чл.54 от НК, ОС Силистра му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, чието изтърпяване е било отложено по реда на чл.66 от НК с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.

Подс.В.Ц. е бил оправдаван по първоначалното обвинение да е извършил деянията в съучастие с И.И.Д.. 

1. подсъдимият И.И.Д., ЕГН **********, е бил признат за НЕВИНЕН и изцяло ОПРАВДАН по предявеното му обвинение по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.20, ал.2 и 3, вр. чл.26 НК за това:

            I. През периода 10.12.2012г. – 15.04.2013г. в гр.Силистра, в условията на продължавано престъпление, в съучастие като подбудител на В.А.Ц., ЕГН **********, последният действал като извършител и представляващ „Каси лес“ ЕООД, чрез използване на документи е невярно съдържание: фактури 34/30.11.2012г.; №20/08.12.2012г.; №21/08.12.2012г.; №22/08.12.2012г.; №23/08.12.2012г.; №24/08.12.2012г.; №25/09.12.2012г.; №26/09.12.2012г.; №27/09.12.2012г.; №28/09.12.2012г.; №29/10.12.2012г.; №30/10.12.2012г.; №31/10.12,2012г.; №32/10.12.2012г.; №36/14.12.2012г.; №37/14.12.2012г.; №38/14.12.2012г.; №39/14.12.2012г., издадени от „Елбрус експорт импорт“ ЕООД; №45/27.12.2012г., издадени от „Съни палас 1“ ЕООД, №1/23.01.2013г.; №2/25.01.2013г.; №3/25.01.2013г.; №4/28.01.2013г.; №5/28.01.2013г.; №6/12.02.2013г.; №7/15.02.2013г.; №8/20.02.2013г.; №9/22.02.2013г.; №10/25.02.2013г., издадени от „В.Л.И.“ ЕООД; №35/07.12.2012г., издадена от „Съни палас 1“ ЕООД; №11/05.03.2013г.; №12/07.03.2013г.; №17/29.03.2013г„ издадени от „В.Л.И.“ ЕООД, като в условията на посредствено извършителство, чрез лицата К.И. за „Стандарт“ ЕООД и И.И. за „И. Консулт“ е потвърдил неистина в подадените справки – декларации по ЗДДС №19001020950/10.12.2012г.; №19001054142/14.01.2013г.; №19001025845/13.02.2013г.; №19001028512/14.03.2013г. и №19001030604/15.04.2013г., и като е приспаднал неоснователно данъчен кредит е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на „Каси лес“ ЕООД в особено големи размери по смисъла на чл.93, т.4 НК –  61 834,46лева (шестдесет и една хиляди осемстотин тридесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки) по ЗДДС, както следва:

1. На 10.12.2012г. в гр.Силистра, в условията на посредствено  извършителство, чрез К.И. за „Стандарт“ ЕООД е потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС № 19001020950, използвал документ с невярно съдържание – фактура №34/30.11.2012 г„ издадена от „Съни палас 1“ ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС, в размер на 12 213,00 лева;

2. На 14.01.2013 г. в гр.Силистра, в условията на посредствено  извършителство, чрез К.И. за „Стандарт“ ЕООД е потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС №19001054142, използвал документи с невярно съдържание – фактури с №20/08.12.2012г.; №21/08.12.2012г.; №22/08.12.2012г.; №23/08.12.2012г.; №24/08.12.2012г.; №25/09.12.2012г.; №26/09.12.2012г.; №27/09.12.2012г.; №28/09.12.2012г.; №29/10.12.2012г.; №30/10.12.2012г.; №31/10.12.2012г.; №32/10.12.2012г.; №36/14.12.2012г. №37/14.12.2012г.; №38/14.12.2012г.; №39/14.12.2012г., издадени от „Елбрус експорт импорт“ ЕООД; №45/27.12.2012г., издадени от „Съни палас 1“ ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС, в размер на 16 904,55лева;

3. На 13.02.2013г. в гр.Силистра, в условията на посредствено извършителство, чрез И.И. за „И. Консулт“ ЕООД е потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС №19001025845, използвал документи с невярно съдържание – фактури с №1/23.01.2013г.; №2/25.01.2013г.; №3/25.01.2013г.; №4/28.01.2013г.; №5/28.01.2013г., издадени от „В.Л.И.“ ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС, в размер на 9 866,91лева;

4. На 14.03.2013г. в гр.Силистра, в условията на посредствено извършителство, чрез И.И. за „И. Консулт“ ЕООД е потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС №19001028512, използвал документи е невярно съдържание – фактури №6/12.02.2013г.; №7/15.02.2013г.; №8/20.02.2013г.; №9/22.02.2013г.; №10/25.02.2013г., издадени от „В.Л.И.“ ЕООД; №35/07.12.2012г., издадена от „Съни палас 1“ ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС, в размер на 15 974,00лева

5. На 15.04.2013г. в гр.Силистра, в условията на посредствено извършителство, чрез И.И. за „И. Консулт“ ЕООД е потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС №19001030603, използвал документи с невярно съдържание – фактури №11/05.03.2013г.; №12/07.03.2013г.; №17/29.03.2013г., издадени от „В.Л.И.“ ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 6 876,00лв.

            II. През периода 10.12.2012г. – 15.04.2013г. в гр.Силистра, в условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител, в качеството на представляващ „Дулово Лес“ ЕООД с ЕИК 201851237, съгласно пълномощно peг.№2335 от 25.01.2013 г. и с помагач В.А.Ц., ЕГН **********, чрез използване на документи с невярно съдържание: фактури с №1/30.11.2012г., №2/09.12.2012г., №3/10.12.2012г.; №4/11.12.2012г.; №5/15.12.2012г.; №6/28.12.2012г.; №7/24.01.2013г.; №8/26.01.2013г.; №9/26.01.2013г.; №10/29.01.2013г.; №11/29.01.2013г.; №12/02.02.2013г.; №13/13.02.2013г.; №14/16.02.2013г.; №15/21.02.2013г.; №16/23.02.2013г.; №17/26.02.2013г;, №18/06.03.2013г.; №19/08.03.2013г. и №20/30.03.2013г., издадени от „Каси Лес“ ЕООД с ЕИК по Булстат 202326452, като в условията на посредствено извършителство, чрез лицата К.И. за „Стандарт“ ЕООД и И.И. за „И. Консулт“ е потвърдил неистина в подадените справки – декларации по ЗДДС №19001020948/10.12.2012г.; №19001023444/11.01.2013г.; №19001025846/13.02.2013г.; №19001028513/14.03.2013г. и №19001030604/15.04.2013г., и като е приспаднал неоснователно данъчен кредит е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на „Дулово лес“ ЕООД в особено големи размери по смисъла на чл.93, т.14 НК – 62 884,77 лева (шестдесет и две хиляди осемстотин осемдесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки) по ЗДДС, както следва:

1. На 10.12.2012 г. в гр.Силистра, в условията на посредствено извършителство,чрез К.И. за „Стандарт“ ЕООД е потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС №19001020948, използвал документ с невярно съдържание – фактура №1/30.11.2012г., издадена от „Каси Лес“ ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС, в размер на 12 420,00 лева

2. На 11.01.2013 г. в гр.Силистра, в условията на посредствено извършителство, чрез К.И. за „Стандарт“ ЕООД е потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС №19001023444, използвал документи с невярно съдържание – фактури №2/09.12.2012г.; №3/10.12.2012г.; №4/11.12.2012 г.; №5/15.12.2012г. и №6/28.12.2012г., издадени от „Каси Лес“ ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС, в размер на 17145,04лева.

3. На 13.02.2013г. в гр.Силистра, в условията на посредствено извършителство, чрез И.И. за „И. Консулт“ ЕООД е потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС №19001025846, използвал документи с невярно съдържание – фактури №7/24.01.2013г.; №8/26.01.2013г.; №9/26.01.2013г.; №10/29.01.2013г. и №11/29.01.2013г., издадени от „Каси Лес“ ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС, в размер на 10 139,73 лева;

4. На 14.03.2013г. в гр.Силистра, в условията на посредствено извършителство, чрез И.И. за „И. Консулт“ ЕООД е потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС №19001028513, използвал документи с невярно съдържание – фактури №12/02.02.2013г.; №13/13.02.2013г.; №14/16.02.2013г.; №15/21.02.2013г.;, №16/23.02.2013г. и №17/26.02.2013г„ издадени от „Каси Лес“ ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС, в размер на 10 139,73лева.

                        5.На 15.04.2013г. в гр.Силистра, в условията на посредствено извършителство, чрез И.И. за „И. Консулт“ ЕООД е потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС №19001030604, използвал документи с невярно съдържание – фактури №18/06.03.2013г.; №19/08.03.2013г. и №20/30.03.2013г., издадени от „Каси Лес“ ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС, в размер на 6 971,50лева, като общия престъпен резултат по пункт I и пункт II, възлиза на 124 719,23 /сто двадесет и четири хиляди седемстотин и деветнадесет лева и двадесет и три стотинки/.

ОС Силистра възложил заплащането на сторените по делото разноски на двамата подсъдими – съответно осъдил В.А.Ц., ЕГН **********,  да заплати сумата от 1833,38лв., представляваща направени по делото разноски в досъдебната фаза, а В.А.Ц., ЕГН ********** - да заплати 321,97лв. разноски, сторени в хода на съдебното производство.

 

В протеста се навеждат оплаквания за допуснати процесуални нарушения от съда на принципа за дирене на обективната истина,  произтичащо от разпоредбата на чл.13 НПК. Твърди се, че съдът едностранчиво е събирал и преценявял доказателствата по делото, което довело до неправилни изводи относно фактите и оправдаването на подсъдимия И.Д.. Твърди се и несправедлимост на наложеното на подсъдимия В.Ц. наказание, определено неправилво при превес само и единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства.

В допълнението към протеста прокурорът твръди, че за да оправдае подсъдимия И.Д., Силистренският окръжен съд е приел, че е невъзможно да се ангажира неговата наказателна отговорност като извършител на престъплението по чл.255 НК, тъй като упълномощаването му като търговски пълномощник на дружеството му предоставяло единствено правото да борави с фирмените документи, но не и да носи отговорност за съдържанието им. Съдът развивал тезата, че субект на данъчно престъпление може да бъде само данъчно задължено лице, каквото качество подс.Д. не притежавал, тъй като не е нито собственик на капитала, нито е управител на дружеството. Прокурорът твърди, че това становище е в разрез с Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2015 г., ОСНК, т. 3, с което е прието, че субект на данъчното престъплението по чл. 255, чл. 255а и чл. 256 от НК може да бъде както физическото лице, представляващо по закон данъчно задълженото лице - търговско дружество/едноличен търговец, вписано в това му качество в търговския регистър, така и всяко друго физическо лице (пълномощник по силата на пълномощно по ЗЗД и ТЗ, търговски представител, счетоводител или друго лице), което осъществява фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице - търговец. Именно като такъв е действал подсъдимия И.Д., който е фактическия собственик на фирмите „Каси лес“ и „Дулово лес“, дружества, които в правния мир формално се водят на подставени нему лица.

.В крайна сметка въззивната инстанция е сезирана с искане по чл. 336, ал.1, т.2 и чл.337. ал.2, т. 1 НПК, Варненския апелативен съд:

1/ Да отмени присъдата на Силистренския окръжен съд, в частта в която подсъдимия И.И.Д. е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 255, ал.З, вр. с ал.1, т.т. 2, 6 и 7. вр. с чл. 20, ал.2 и 3 и чл. 26 НК и постанови нова присъда, с която подсъдимия Д. бъде признат за виновен и му наложи се наложат наказания лишаване от свобода над средния предвиден в закона размер, което да бъде изтърпяно ефективно и конфискация на паричните средства, които са налични по запорираните банкови сметки в АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД, сметка № BG15BUIN95611000463865 и УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, сметка № BG80UNCR70001522880976, запорираните дружествени дялове и запорираиото МПС.

2/ Да измени присъдата в останалата част като се увеличи наложеното на подсъдимия В.А.Ц. наказание лишаване от свобода от три на пет години и се отмени приложението на чл. 66 НК.

В съдебното заседание представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста изцяло, като изразява становище за неправилност и необоснованост на първоинстанционната присъда. Счита, че събраните по делото гласни доказателства по един категоричен начин сочат, че именно подс.Д. е лицето, реално осъществяващо търговската дейност на „Дулово лес 2012“ ЕООД. Въпросът за това дали пълномощниците на търговски дружества могат да бъдат субекти на наказателна отговорност за деяния, наказуеми по чл.255 от НК, е разрешен по обвързващ начин с Тълкувателно решение № 4/2016 г. на ВКС, с което СОС не се е съобразил. Затова според прокурора, въззивната инстанция следва да отмени оправдателната част на присъдата и да постанови нова, с която да признае подс.И.Д. за виновен по предявените му на първа инстанция обвинения. Пледира за налагане на наказание на Д. над минималния размер.

По отношение на подс.Ц. прокуратурата поддържа искане за увеличаване на размера на наложеното му наказание, което намира за несъответно на обществената опасност на деянието.

Защитата на подс.Ц., макар да не е сезирала въззивната инстанция с жалба, по същество прави искане за оправдаването на подс.В.Ц., тъй като събраният доказателствен материал сочел, че фирмите са развивали дейност - участвали в търгове, спечелили са търговете, добивали са дървесина, продавали са дървесина. Адв.Т. предлага на въззивния съд да не кредитира обясненията на подс.Ц., дадени в хода на досъдебното производство, тъй като това било сторено в присъствието на служебен защитник, който по преценка на защитата не е осъществил ефективна защита на правата на обвиняемия.

В условията на евентуалност се поддържа становище за неоснователност на протеста и за правилност на проверяваната присъда.

Защитата на подс.И.Д. в лицето на адв.О.С. изразява становище за неоснователност на протеста, който най-малкото страдал от липса на мотиви. На следващо място се излага виждането за неприложимост на цитираното от прокурора Тълкувателно решение № 4/2016 г. към конкретния казус, тъй като то било влязло в сила години след т.нар. период на извършване на псевдопрестъплението.

Според адв.С. въззивната инстанция не следва да цени приобщените в хода на въззивното следствие показания на свидетелите, дадени на досъдебното производство, позоваваки се на ограничението по чл.281, ал.8 от НПК. Акцентира се върху липсата на достатъчно убедителни доказателства по делото, че И.Д. е развивал дейност, тъй като той не бил подписал нито един документ, нито една фактура. Твърди се, че обвинението било неясно, а обвинителния акт „тотално сбъркан“ и съдържал велогични твърдения. Пледира за неоснователност на протеста и потвърждаване на оправдателната присъда.

В последната си дума подс.Д. заявява, че не е виновен, както и че нищо незаконно не е извършил.

Подсъдимият Ц., упражнявайко правото си на последна дума също заявява своята невинност.

 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира за установено следното:

Въззивният протест е процесуално допустимподаден е в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледан по същество се преценява като частично основателен.

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие доказателства настоящата инстанция приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И.Д. е многократно осъждан за осъществени разнообразни състави на престъпления по НК. Затова той предпочитал да осъществява търговска дейност чрез дружества, чийто капитал не е негова собственост. През периода м.11.2011г. до 09.10.2012г. подс.Д. изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвор. Така преди и след излизането на подс.Д. от затвора през 2012 год. били създадени и двете търговски дружества, чиято дейност е обект на настоящото разглеждане - “Каси Лес “ ЕООД и “Дулово Лес 2012“ ЕООД.

Подсъдимият И.Д. познавал подс.В.Ц., тъй като последният извършил няколко ремонта на притежавани от Д. ***. През есента на 2012 г. подс.Д. помолил подс.В.Ц. да регистрира на свое име търговско дружество. Подс. Д. внесъл по банков път капитала, изискуем за регистрация на „Каси Лес“ ЕООД - сума в размер на 5000 лева, а подс.Ц. регистрирал това търговско дружество. Уговорката била реално с дейността на дружеството да се занимава подс. Д., като от подс. Ц. се изисквало той да подписва изготвените от името на дружеството документи. В замяна подс.И.Д. трябвало да внася осигуровки на Ц.. Така възникнало търговското дружество „Каси Лес“ ЕООД с ЕИК 202326452, вписано в търговския регистър на 21.11.2012 г. със седалище и адрес на управление гр. Дулово, ул. „Стефан Караджа“ № 31. Едноличен собственик и управител на капитала бил подс.В.А.Ц.. Дружеството е регистрирано по ДДС на 29.11.2012 г. и дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на данъчните органи на 02.07.2013 г.

По аналогичен начин преди това било създадено и дружеството „Дулово Лес 2012“ ЕООД, ЕИК 201851237, със седалище и адрес на управление с. Черковна, обл. Силистра, ул.„Седма“ № 67 ЕООД. То било вписано в Търговския регистър на 12.01.2012г. от св. Х.Е.Д. (приятел от детството на подс.Д.) по молба на И.Д., който към този момент изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. Едноличен собственик на капитала на дружеството бил св. Х.Е.Д., а управител била св. Х.И.Д. – сестра на подсъдимия И.Д.. Съгласно нотариално заверено пълномощно с per. № 11613 от 28.11.2012 г. сам подсъдимият И.Д. бил търговски пълномощник на „Дулово лес 2012” ЕООД. Пълномщник на търговското дружество била и съпругата на подс.И.Д. – Н.Събева Д.. За разлика от „Каси лес“ ЕООД, „Дулово лес 2102“ ЕООД развивало реална стопанска дейнсот. Нейн основен предмет бил дърводобива. Тази дейността се осъществявала основно не от собственика св. Х.Д. и управителя св. Х.Д., а от подс. И.Д. и неговата съпруга св.Н.Д.. Подс. Д. бил основната ръководна фигура за стопанската дейност на „Дулово Лес 2012“ ООД“ - той участвал в конкурси с предмет „Извършване на добив на дървесина“ в държавни горски територии, водел преговори с купувачи на дървесина като напр.“Платан“ ЕООД и „Еко форест“ ООД, разполагал със спесимен на подписа в „Уникредит банк“, имал разпоредителна власт да извършва банкови плащания от името и за сметка на дружеството и реално е нареждал плащания от името на „Дулово лес 2012“ ЕООД, както и е теглил средства от неговите банкови сметки. В тази си дейност подсъдимият бил подпомаган от сестра си – управител на дружеството Х.И.Д. и съпругата си (към инкриминирания период) Н.Д.. След като дружеството спечелило тези конкурси, били сключени три договора с ТП ДГС „Каракуз“ Дулово, съответно № 17, № 18 и № 19, всичките от 26.03.2012г. Затова и въззивната инстанция споделя направения от СОС извод, че дружеството реално е развивало дейност по добив на дървесина. През 2013г. „Дулово Лес 2012“ ООД е определен за купувач на дървесина на ТП ДГС- Силистра, като е сключен договор № 18/14.02.2013г. Работата на терен по сечта на дървесината, нейното извозване, набиране на работниците, тяхното заплащане и т.н. била съвместно осъществявана от собственика на дружеството – св.Х.Е.Д. и подс.И.Д.

При осъществяване на стопанската си дейност „Дулово Лес 2012“ ЕООД издавало фактури за извършените от него доставки (продажби) на дървесина и услуги на сеч и подвоз, сеч и извоз, по които е начислявало ДДС за внасяне. Дружеството е било и получател на материали и услуги, в резултат на което имало право да приспада данъчен кредит, за реално получените покупки съгл. чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС. Наред с това обаче дружеството фактурирало и осчетоводило няколко фиктивни сделки за покупка на дървесина и получаване на услуги - сеч, сеч и извоз, сеч и подвоз с доставчик „Каси Лес“ ЕООД, за които ще стане реч по-долу.

Подс. И.Д. запознал подс. В.Ц. със свои познати - св. Д.Д., по прякор „Пинчера“, с когото Д. се познавал от затвора Варна, и Н.Т.Н.(последният не е установен по време на разследването), с когото пък се познавал от затвора Ловеч. Със съдействието на последните двама (св. Д.Д. бил съсед на собственика на „В.Л.И.“ ЕООД, а Н.Н.е МОЛ на „Елбрус Експорт Импорт“), подс. Ц. се снабдил с фактури, издадени на „Каси Лес“ ЕООД като получател и с доставчик „В.Л.И.“ ЕООД със собственик и управител св.В.Д. Т., „Съни Палас 1“ ЕООД, със собственик и управител св. М.Г.Ж.и „Елбрус Експорт Импорт“ ЕООД със собственик и управител Д.Г.И. и МОЛ Н.Т.Недялков. Тези фактури съответно са:

издател „Съни Палас 1“ ЕООД - фактури № 34/30.11.2012 г.; № 35/07.12.2012 г. и № 45/27.12.2012 г. Трите фактури са за сеч и извоз до временен склад на 4012 куб. м. дървесина на обща стойност 118 354.00 лева. Посочените фактури не са отразени в дневниците за продажби на „Съни Палас 1“ ЕООД, но са отразени в дневниците за покупки на „Каси Лес“ ЕООД. На 03.12.2012 г. „Каси лес“ ЕООД по банков път превежда на „Съни Палас 1“ ЕООД сумите от 20950.00 лв. и 5400.00 лв. с основание „частично по фартура № 34 от 30.11.2012 г. На същата дата М.Г.Ж.изтеглил от сметката на дружеството двукратно сумите от 20500.00 лв. и 5770.00 лв.

издател „Елбрус Експорт Импорт“ ЕООД - фактури с № 20/08.12.2012 г.; № 21/08.12.2012 г.; № 22/08.12.2012 г.; № 23/08.12.2012 г.; № 24/08.12.2012 г.; № 25/09.12.2012 г.; № 26/09.12.2012 г.; № 27/09.12.2012 г.; № 28/09.12.2012 г.; № 29/10.12.2012 г.; № 30/10.12.2012 г.; № 31/10.12.2012 г.; № 32/10.12.2012 г.; № 36/14.12.2012 г.; № 37/14.12.2012 г.; № 38/14.12.2012 г. и № 39/14.12.2012 г. Фактурите са за покупка на 686.949 тона технологична дървесина на обща стойност 47 883.68 лева. Посочените фактури не са отразени в дневниците за продажби на „Елбрус Експорт Импорт“ ЕООД, но са отразени в дневниците за покупки на „Каси Лес“ ЕООД.

издател „В.Л.И.“ ЕООД - Фактури № 1/23.01.2013г.; № 2/25.01.2013г.; № 3/25.01.2013г.; № 4/28.01.201 Зг.; № 5/28.01.2013г.; № 6/12.02.2013г.; № 7/15.02.201 Зг.; № 8/20.02.2013г.; № 9/22.02.2013г.; № 10/25.02.2013г.; № 11/05.03.201 Зг.; № 12/07.03.2013г. и № 17/29.03.2013г. Фактурите са за сеч, извоз и подвоз на 5 327.95 куб. м. дървен материал на обща стойност 142 934.68 лева. Посочените фактури са включени в дневниците за продажби на „В.Л.И.“ ЕООД, но не съответстват по дати и е посочено различно основание за издаването им, а именно: „услуга“, а не както ги декларира „Каси Лес“ ЕООД като „сеч и извоз на дървесина“.

През целия инкриминиран период от време „Каси лес“ ЕООД е „осъществило“ търговска дейност само с тези три доставчици –„Съни палас 1“ЕООД, „Елбрус Експорт Импорт“ ЕООД и „В.Л.И“ ЕООД. Единствен негов клиент пък е бил „Дулово лес 2012“ ЕООД. Подсъдимият Ц. не е извършвал никакви реални действия по управлението на дружеството, по водене на преговори с доставчици или пък да е боравил с паричните потоци. Неговият единствен ангажимент бил да подписва документите, които му е носил подс.И.Д., в това число и фактурите, отразяващи фиктивната продажба на дървесина, инкриминирани от обвинението. „Каси лес“ ЕООД нямало регистрирани трудови договори, нямало стационарен обект, нямало регистриран ЕКАФП, нямало собствени или наети МПС (л.97, т.ХІІ дп). Дружеството е било дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на данъчните органи на 02.07.2013 г.

В хода на разследването е установено, че търговските дружества „Съни Палас 1“ ЕООД, „Елбрус Експорт Импорт“ ЕООД и „В.Л.И.“ ЕООД, не са имали обективна възможност да извършат такава дейност, тъй като не са имали сключени договори за сеч на дървесина, не са имали нает персонал, нито са разполагали със съответния транспорт, т. е. издадените от тези дружества фактури са с невярно съдържание, тъй като отразяват доставки, които реално не са били осъществени. Тези констатации са били фиксирани още в хода на ревизионното производство, в което данъчните органи са установили, че В.Т. - управител на „В.Л.И.“ ЕООД, има на свое име регистрирани около 10 фирми, за което е получавал по 100-150 лева; не е осъществявал с тях никаква дейност, нито пък е наясно дали инкриминираните фактури, отразяват реални сделки . «В.Л.И.» ЕООД е било дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на данъчните органи на 18.04.2013 год.

Сходни са и показанията на св. М.Ж. - управител на „Съни Палас 1“ ЕООД. Той също е получавал дребни суми, за да бъдат регистрирани на негово име различни дружества, включително и “Съни палас 1“ ЕООД, като той лично не е осъществявал никаква дейност от името на дружеството. Според показанията му, за да бъде регистрирано ЕООД с фирма „Съни палас 1“ на негово име, го е убедило лице, представило се пред него с името И.. Св.Ж.е категоричен, че не познава подсъдимите и не е влизал с тях в никакви отношения. «Съни палас 1» ЕООД е било дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на данъчните органи на 13.05.2013 год.

Собственикът на „Елбрус Експорт Импорт“ ЕООД Д.И. не е установен и не е разпитван, както и вписаният като МОЛ във фактурите Н.Недялков. «Елбрус Експорт Импорт» ЕООД е било деристрирано по ЗДДС на 01.04.2013 г. по инициатива на данъчните органи.

След като подс.Ц. във всеки данъчен период се снабдявал с описаните по-горе фактури, той лично ги предоставял на счетоводителите на „Каси Лес“ ЕООД - св. К.И., собственик на „Стандарт“ ЕООД и св. И.И., собственик на „И. консулт“ ЕООД. Последните ги осчетоводявали, и от името на „Каси Лес“ ЕООД подавали по електронен път справките-декларации по ЗДДС.

Действайки по този начин, подс.Ц. неправомерно е приспаднал данъчен кредит и е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения ДДС в общ размер на 61 834.46 лева, дължими от „Каси Лес“ ЕООД. Подс.Ц. бил мотивиран да осъществи тази деятелност от подс.И.Д. по чиято молба не само извършил регистрацията на дружеството, но и който предоставил капитала за регистрацията на търговското дружество и който му носел за подпис подготвени счетоводни документи. Установените данъчни задължения за „Каси Лес“ ЕООД, а именно ДДС за внасяне по отделни данъчни периоди са както следва:

- м. ноември 2012г. - 12 213.00 лв.

- м. декември 2012г.- 16 904.55 лв.

- м. януари 2013г. - 9 866.91 лв.

- м. февруари 2013г. - 15 974.00 лв.

- м. март 2013г. - 6 876.00 лв.

Тези данъчни задължения произтичат от неправомерно приспаднат ДДС, начислен във фактурите, издадени от „Елбрус Експорт Импорт“ ЕООД, „Съни палас 1“ ЕООД и „В.Л.И.“ ЕООД.

Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, избегнатия данък добавена стойност, дължим от „Каси лес“ ЕООД е в размер на 61 834,46 лева (шестдесет и една хиляди осемстотин тридесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки).

Така „закупената“ от „Съни Палас 1“ ЕООД, „Елбрус Експорт Импорт“ ЕООД и „В.Л.И“ ЕООД дървесина, подс. Ц. *** Лес 2012“ ЕООД. За периода м. ноември 2012 г. - м. март 2013 г. от „Каси Лес“ ЕООД били издадени общо 20 бр. фактури, съответно № 1/30.11.2012 г., № 2/09.12.2012 г„ № 3/10.12.2012 г., № 4/11.12.2012 г„ № 5/15.12.2012 г„ № 6/28.12.2012 г„ № 7/24.01.2013 г„ № 8/26.01.2013 г„ № 9/26.01.2013 г„ № 10/29.01.2013 г„ № 11/29.01.2013 г., № 12/02.02.2013 г., № 13/13.02.2013 г., № 14/16.02.2013 г., № 15/21.02.2013 г., № 16/23.02.2013 г., № 17/26.02.2013 г., № 18/06.03.2013 г., № 19/08.03.2013 г. и № 20/30.03.2013 г., които били за сеч, извоз и подвоз на дървен материал и за продажба на технологична дървесина. Общото количество на дървесината е 9 950.05 куб. метра, а стойността е в общ размер на 314 423.87 лева.

На 14.12.2012 г. «Дулово лес 2012» ЕООД по нареждане на подс.И.Д. превело по банков път на «Каси лес» ЕООД сумата от 30 000 лева с основание «по фактура № 1/30.11.2012 г.»  На същия дата парите са били изтеглени в брой от свид.М.Р.М. (работник на „Дулово лес 2012“ ЕООД и пълномощник на „Каси Лес“ ЕООД).

Оригиналите на фактурите не са установени, но за приложените по делото копия е назначена и изготвена графическа експертиза, съгласно заключението на която във всички 20 бр. фактури в графа „Съставил документа“, са положени копия на подписите на подс.Ц.. Посочените фактури, които подс. Ц. издал, били получени от подс.И.Д. и впоследствие предоставени на счетоводителите на „Дулово Лес 2012“ ЕООД - св. К.И., собственик на „Стандарт“ ЕООД и св. И.И., собственик на „И. консулт“ ЕООД. Последните ги осчетоводявали и от името на „Дулово Лес 2012“ ЕООД подавали по електронен път справките-декларации по ЗДДС, за всеки данъчен период. Издавайки тези фактури, с ясното съзнание, че тяхното съдържание е невярно, тъй като „Каси Лес“ ЕООД не е осъществявало никаква сеч и извоз на дървесина (не са сключвани договори за сеч и извоз на дървесина, няма нает персонал и няма транспортни средства), подс. Ц. подпомогнал подс.И.Д. като представител на „Дулово лес 2012“ ЕООД да приспадне неследващ се данъчен кредит и да избегне установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС, в общ размер на 62 884.77 лева, дължими от „Дулово Лес 2012“ ЕООД. Установените данъчни задължения за „Дулово Лес 2012“ ООД, а именно ДДС за внасяне по отделни данъчни периоди са както следва:

- м. ноември 2012г. - 12 420.00 лв.

- м. декември 2012г.- 17 145.04лв.

- м. януари 2013г. - 10 139.73 лв.

- м. февруари 2013г. - 16 208.50 лв.

- м. март 2013г. - 6 971.50 лв.

Тези данъчни задължения произтичат от неправомерно приспаднат ДДС, начислен във фактурите, издадени от „Каси Лес“ ЕООД.

Гореизложеното е установено и от органите на данъчната администрация, и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

В хода на досъдебното производство са предоставени копия на фактури, издадени от «Дулово Лес 2012» ЕООД на „Еко-Форест“ ООД - гр. Дулово и на „Платан“ ЕООД - гр. Шумен, подписани именно от подс. Д.. Лично той е изпълнил и ръкописния текст в една от фактурите - № 105/04.02.2013г., издадена на „Еко-Форест“ ООД. Копие на подписа на подс.Д. фигурира и в копие на платежно нареждане за кредитен превод от 14.12.2012г., в графа „подпис на наредителя“, с което по сметка на „Каси Лес“ ЕООД са преведени 30 000 лева.

И на двете дружества са извършени ревизии, като тази на „Дулово Лес 2012“ ООД е приключила с РА № 191303932/06.01.2014 г., а тази на “Каси Лес“ ЕООД е приключила с РА № Р-03001915001547-091-001/30.11.2015 г. И в двете ревизионни производства са изследвани фактурите от предходни доставчици на „Каси Лес“ ЕООД, а именно: „Елбрус Експорт Импорт“ ЕООД, „Съни палас 1“ ЕООД и „В.Л.И.“ ЕООД. В хода на производствата, органите по приходите са установили, че тези доставчици не са извършили реални доставки на „Каси Лес“ ЕООД, а то от своя страна не е извършило доставки на стоки и услуги на „Дулово Лес 2012“ ЕООД.

Становището на вещото лице по СЧЕ, анализирало счетоводната документация по делото, е че общото между четирите дружества («Каси лес» ЕООД, «Елбрус Експрот Импорт» ЕООД, «В.Л.И.»ЕООД и «Съни палас 1» ЕООД) е, че са издавали фактури за сеч и извоз, сеч и подвоз на дървен материал или продажба на технологична дървесина, но не са разполагали с изискуемите от Закона за горите и Правилника за прилагането му документи, уреждащи провеждането на сечи в горите, ползването на добитата дървесина, контрола върху горските територии и т.н. Издадените от тези дружества фактури по неосъществени доставки са дали възможност на «Дулово лес 2012» ЕООД (което осъществява реална стопанска дейност по дърводобив) да приспадне данъчен кредит по тях и да намали данъчните си задължения към бюджета.

Изложените фактически положения въззивният съд приема за установени въз основа на собствен анализ в цялост на събрания по делото доказателствен материал, включително и в хода на проведеното въззивно следствие. Описаната обстановка се извлича частично от обясненията на подсъдимите И.Д., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени от въззивната инстанция по реда на чл.279, ал.2, вр.ал.1, т.4 от НПК и В.Ц., показанията на свидетелите Х.Е.Д. (собственик на „Дулово Лес 2012“ ЕООД в инкриминирания период), М.М.М.(работник в „Дулово Лес 2012“ ЕООД и пълномощник на „Каси Лес“ ЕООД), К.К.И.(собственик на „Стандарт“ ЕООД), Д.И.Т. (служител в „Стандарт“ ЕООД), И.Й.И. (собственик на „И. Консулт“ ЕООД). Е.Ш.И.(работник в „Дулово Лес 2012“ ЕООД), В.Д.С.(работник в „Дулово Лес 2012“ ЕООД), Б. М.Х. (собственик на „Еко-Форест“ ООД), О.Б.Х. (пълномощник на „Еко- Форест“ ООД), Р.Х.З.-П.(собственик на „Платан“ ЕООД) и Г.К.П.(пълномощник на „Платан“ ЕООД), заключенията на СЧЕ, на графологичната експретиза, писмените документи – счетоводни и банкови.

Въззивната инстанция кредитира като достоверни обясненията на подс.Ц., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.279, ал.2, вр.ал.1, т.4, пр.1 от НПК, тъй като ги намира за подкрепени от другите доказателствени източници. Заявеното от него, че само е подписвал носените му от подс.Д. фактури се установява по безспорен начин от заключението на СГЕ. Фактите, че „Каси лес“ ЕООД е нямало наети работници, нито други активи се установява от писмените доказетелства по делото. Не се споделят доводите за някакъв натиск върху подсъдимия Ц. при депозиране на тези обяснения, най-малкото защото са голословни, а и сам подсъдимият не навежда подобни орлаквания. Разпитът е бил проведен от следовател в присъствието на адвокат, осъществяващ служебна защита на обвиняемия Ц..

Не е налице и забраната по ал.8 на чл.281 от НПК, тъй като горните си фактически изводи въззивната инстанция не гради единствено върху приобщените по ал.4 на същия текст свидетелски показания, дадени в хода на досъдебното производство. По делото е налична изобилна доказателствена маса, включваща писмени доказателства (счетоводна, банкова, пълномощни), експертни заключения, гласни доказателства, събрани непосредствено от съдилищата.

Единственото гласно доказателство, което въззивния съд изключи от доказателствената съвкупност при изграждане на вътрешното си убеждение са показанията на свид.Х.Д. (сестра на подс.И.Д.) поради заявения от нея отказ да свидетелства в хипотезата на чл.121, ал.1 от НПК.

По същество възприетата от въззивния съд за установена фактическа обстановка е сходна на изложената от първата инстанция, която е изложила убедителни доводи за това кои доказателства кредитира и защо. За това и настоящата инстанция се солидаризира с този анализ, които бе допълнен и от събраните в хода на въззивното съдебно следствие гласни доказателства и приобщените по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2 показания на свидетелите Х.Д. и О.Х.. Съставът на ВАпС напълно споделя доводите за нереалност на инкриминираните сделки и факта на осъществени от обективна страна престъпления против данъчната система. Единственият спорен момент в настоящото наказателно производство е дали автор на едно от тези престъпления е едно от лицата, предадено на съд – подс.И.Д..

При така очертаната доказателствена маса въззивната инстанция не споделя извода на ОС Силистра, че подс.И.Д. не е автор на вмененото му данъчно престъпление. За да достигне до този извод първоспетеният съд е приел, че тъй като подс.Д. не е единственото физическо лице, имащо представителна власт по отношение на дружеството, то не може да се търси единствено от него наказателна отговорност за обективно осъщественото данъчно престъпление. Тезата от една страна очевидно стъпва на погрешното разбиране, че субектът по чл.255 НК трябва изрично да разполага с изключителните права да действа от името и за сметка на данъчно задълженото лице, вкл. и в изпълнение на данъчни негови задължения, било то по силата на закона или на базата на упълномощаване. Представителната власт, възникнала по силата на закона или на базата на упълномощаване е възможна, но не и единствена предпоставка за определяне на дееца като субект по чл.255 НК. Лицето, което осъществява фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице - търговец, също е възможен субект на това престъпление. Въпросът е еднозначно решен в съдебната практика с ТР № 4 от 12.03.2016 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСНК на ВКС (т. 3). От решаващо значение е дали във фактически план деецът обективно е осъществявал присъщите функции на данъчно задължено лице и реализирайки съзнателно някоя от формите на изпълнително деяние по чл. 255 от НК е допринесъл за настъпване на съставомерния резултат - избягване на установяването или плащането на данъчни задължения.

Дадените разрешения, обективирани в тълкувателни решения, са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове – чл.130, ал. 2 ЗСВ. Всяко тълкуване, дадено от ВКС касае не създаването на ново правило, а само задава задължително тълкуване на съдържанието на закона и дава предписания за начина, по който определеното, вече съществуващо правило следва да се прилага в реалността. Затова и въззивната инстанция намира за неоснователно възражението на защитата на подс.И.Д. за неприложимост на указанията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2016 год. на ОСНК на ВКС в настоящия казус. Не се касае за придаване на ретроактивно действие на наказателен закон, на както вероятна база се основава това възражение, тъй като съдът прилага нормата на чл.255 от НК, действала към момента на деянията, в смисловото й съдържание, разтълкувано по обвързващ начин съда с цитираното ТР.

От друга страна, възражението на защитата за отсъствие на доказателства подсъдимият Д. да е извършвал такава дейност е оборено от установените въз основа на доказателствата по делото факти относно самото възникване на „Каси лес“ ЕООД и „Дулово лес 2012“ ЕООД, относно тяхното фактическо управление, организирането на счетоводството и на цялостната му дейност и отчитането на тази дейност пред органите на НАП. Тези факти, свързани изключително с активност на подсъдимия И.Д., определят именно него като лицето, което в процесния период е осъществявало фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице, било то като упълномощен представител на „Дулово лес 2012“ ЕООД или като фактически пълномощник на „Каси лес“ ЕООД.

В конкретният случай подс.И.Д. е инициирал създаването на „Каси лес“ ЕООД като не само е убедил подс.В.Ц. да го регистрира на свое име, но и е предоставил необходимия за това капитал. От самото начало е било ясно и за двамата подсъдими, че дружеството се създава, за да обслужва нуждите на подс.И.Д. и неговата стопанска дейност. „Каси лес“ ЕООД не е осъществявало каквато и да било стопанска дейност извън инкриминираните фиктивни сделки първо по закупуване на дървесината и после по продажбата й на „Дулово лес“ ЕООД. В.Ц. е имал ангажимент единствено да подписва представените му документи. Реална стопанска дейност подс.Д. е осъществявал чрез „Дулово лес 2012“ ЕООД, което също било регистрирано по негова инициатива от свид.Х.Д. – негов приятел от детските години. Това е сторено докато подс.Ив.Д. е бил в затвора. Фактически подс.И.Д. е контролирал дейността и на двете дружества. Анализирайки фактите, установени при съдебното разглеждане, а именно, че подсъдимият, не само е бил пълномощник на ЕООД „Дулово лес 2012”, явяващо се данъчно задължено лице, то същият обективно е осъществявал стопанската и търговската му дейност – участвал е в конкурси от името на дружеството за осигуряване на обекти за дърводобив; водил е преговори с клиенти като е уговарял количества, цена и транспортиране, подписвал е договори и фактури, извършвал е плащания от името на дружеството, теглил е средства от сметките му.

От особено съществено значение по делото е обстоятелството, че именно от подс.И.Д. е наредено плащането по банков път на сумата от 30 000 лева по сметка на „Каси лес“ ЕООД на 04.12.2012 г. Горните обстоятелства сочат именно подс.И.Д. като лицето, което е било наясно с характера на „сключваните“ между „Дулово лес 2012“ ЕООД и „Каси лес“ ЕООД сделки и тяхното изпълнение, за инкасираните приходи и направените разходи по повод осъществявана реална и фиктивна търговия. Затова и резонно той следва да носи наказателна отговорност  за умишлено избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, каквото обвинение му е било повдигнато.  

Въз основа на анализа на доказателствата по делото и правните доводи, изложени по–горе, въззивната истанция достигна до друг правен извод, а именно за осъществен от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.20, ал.2 и 3, вр. чл.26 НК от подс.Д., тъй като през периода 10.12.2012 г. - 15.04.2013 г. в гр. Силистра, в условията на продължавано престъпление, в съучастие като подбудител на В.А.Ц., ЕГН **********, последния действал като извършител и представляващ „Каси лес“ ЕООД, чрез използване на документи с невярно съдържание: фактури с № 34/30.11.2012 г., № 20/08.12.2012 г., № 21/0812.2012 г.; № 22/08.12.2012 г.; № 23/08.12.2012 г.; № 24/08.12.2012 г.; № 25/09.12.2012 г.; № 26/09.12.2012 г.; № 27/09.12.2012 г.; № 28/09.12.2012 г.; № 29/10.12.2012 г.; № 30/10.12.2012 г.; № 31/10.12.2012 г.; № 32/10.12.2012 г.; № 36/14.12.2012 г.; № 37/14.12.2012 г.; № 38/14.12.2012 г.; № 39/14.12.2012 г„ издадени от „Елбрус експорт импорт“ ЕООД; № 45/27.12.2012 г., издадени от „Съни палас 1“ ЕООД, № 1/23.01.2013 г.; № 2/25.01.2013 г.; № 3/25.01.2013 г.; № 4/28.01.2013 г.; № 5/28.01.2013 г.; № 6/12.02.2013 г.; № 7/15.02.2013 г.; № 8/20.02.2013 г.; № 9/22.02.2013 г.; № 10/25.02.2013 г„ издадени от „В.Л.И.“ ЕООД; № 35/07.12.2012 г„ издадена от „Съни палас 1“ ЕООД; № 11/05.03.2013 г.; № 12/07.03.2013 г.; № 17/29.03.2013 г„ издадени от „В.Л.И.“ ЕООД, като в условията на посредствено извършителство чрез лицата К.И. за „Стандарт“ ЕООД и И.И. за „И. Консулт“ е потвърдил неистина в подадените справки-декларации по ЗДДС № 19001020950/10.12.2012 г„ № 19001054142/14.01.2013 г„ № 19001025845/13.02.2013 г„ № 19001028512/14.03.2013 г. и № 19001030604/15.04.2013 г. и като е приспаднал неоснователно данъчен кредит е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на „Каси лес“ ЕООД в особено големи размери по см. на чл. 93, т.14 НК - 61 834,46 лева (шестдесет и една хиляди осемстотин тридесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки) по ЗДДС, както следва:

1. На 10.12.2012 г. в гр. Силистра, в условията на посредствено извършителство чрез К.И. за „Стандарт“ ЕООД е потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС № 19001020950, използвал документ с невярно съдържание - фактура № 34/30.11.2012 г„ издадена от „Съни палас 1“ ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 12 213.00 лева;

2. На 14.01.2013 г. в гр. Силистра, в условията на посредствено извършителство чрез К.И. за „Стандарт“ ЕООД е потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС № 19001054142, използвал документи с невярно съдържание - фактури с № 20/08.12.2012 г„ № 21/0812.2012 г.; № 22/08.12.2012 г.; № 23/08.12.2012 г.; № 24/08.12.2012 г.; № 25/09.12.2012 г.; № 26/09.12.2012 г.; № 27/09.12.2012 г.; № 28/09.12.2012 г.; № 29/10.12.2012 г.; № 30/10.12.2012 г.; № 31/10.12.2012 г.; № 32/10.12.2012 г.; № 36/14.12.2012 г. № 37/14.12.2012 г.; № 38/14.12.2012 г. № 39/14.12.2012 г„ издадени от „Елбрус експорт импорт“ ЕООД; № 45/27.12.2012 г„ изд. от „Съни палас 1“ ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 16 904.55 лева;

3. На 13.02.2013 г. в гр. Силистра, в условията на посредствено извършителство чрез И.И. за „И. Консулт“ ЕООД е потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС № 19001025845, използвал документи с невярно съдържание - фактури с № 1/23.01.2013 г.; № 2/25.01.2013 г.; № 3/25.01.2013 г.; № 4/28.01.2013 г.; № 5/28.01.2013 г„ издадени от „В.Л.И.“ ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 9 866,91 лева;

4. На 14.03.2013 г. в гр. Силистра, в условията на посредствено извършителство чрез И.И. за „И. Консулт“ ЕООД е потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС № 19001028512, използвал документи е невярно съдържание - фактури № 6/12.02.2013 г.; № 7/15.02.2013 г.; № 8/20.02.2013 г.; № 9/22.02.2013 г.; № 10/25.02.2013 г„ издадени от „В.Л.И.“ ЕООД; № 35/07.12.2012 г., издадена от „Съни палас 1“ ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 15 974,00 лева

5. На 15.04.2013 г. в гр. Силистра, в условията на посредствено извършителство чрез И.И. за „И. Консулт“ ЕООД е потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС № 19001030603, използвал документи с невярно съдържание - фактури № 11/05.03.2013 г.; № 12/07.03.2013 г.; № 17/29.03.2013 г„ издадени от „В.Л.И.“ ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 6 876,0 лева, поради което и на основание;

II. През периода 10.12.2012 г. - 15.04.2013 г. в гр. Силистра, в условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител, в качеството на представляващ „Дулово Лес“ ЕООД с ЕИК 201851237, съгласно пълномощно per. № 2335 от 25.01.2013 г. и с помагач В.А.Ц., ЕГН **********, чрез използване на документи с невярно съдържание: фактури с № 1/30.11.2012 г., № 2/09.12.2012 г., № 3/10.12.2012 г., № 4/11.12.2012 г„ № 5/15.12.2012 г., № 6/28.12.2012 г., № 7/24.01.2013 г., № 8/26.01.2013 г., № 9/26.01.2013 г„ № 10/29.01.2013 г„ № 11/29.01.2013 г., № 12/02.02.2013 г., № 13/13.02.2013 г„ № 14/16.02.2013 г., № 15/21.02.2013 г., № 16/23.02.2013 г., № 17/26.02.2013 г., № 18/06.03.2013 г., № 19/08.03.2013 г. и № 20/30.03.2013 г., издадени от „Каси Лес“ ЕООД с ЕИК по Булстат 202326452, като в условията на посредствено извършителство чрез лицата К.И. за „Стандарт“ ЕООД и И.И. за „И. Консулт“ е потвърдил неистина в подадените справки-декларации по ЗДДС № 19001020948/10.12.2012 г., № 19001023444/11.01.2013 г., № 19001025846/13.02.2013 г., № 19001028513/14.03.2013 г. и № 19001030604/15.04.2013 г. и като е приспаднал неоснователно данъчен кредит е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на „Дулово лес“ ЕООД в особено големи размери по см. на чл. 93, т.14 НК - 62 884.77 лева (шестдесет и две хиляди осемстотин осемдесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки) по ЗДДС, както следва:

1. На 10.12.2012 г. в гр. Силистра, в условията на посредствено извършителство чрез К.И. за „Стандарт“ ЕООД е потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС № 19001020948, използвал документ с невярно съдържание - фактура № 1/30.11.2012 г., издадена от „Каси Лес“ ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 12 420.00 лева

2. На 11.01.2013 г. в гр. Силистра, в условията на посредствено извършителство чрез К.И. за „Стандарт“ ЕООД е потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС № 19001023444, използвал документи с невярно съдържание - фактури № 2/09.12.2012 г., № 3/10.12.2012 г., № 4/11.12.2012 г., № 5/15.12.2012 г. и № 6/28.12.2012 г., издадени от „Каси Лес“ ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 17 145.04 лева

3. На 13.02.2013 г. в гр. Силистра, в условията на посредствено извършителство чрез И.И. за „И. Консулт“ ЕООД е потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС № 19001025846, използвал документи с невярно съдържание - фактури № 7/24.01.2013 г., № 8/26.01.2013 г., № 9/26.01.2013 г., № 10/29.01.2013 г. и № 11/29.01.2013 г., издадени от „Каси Лес“ ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 10 139.73 лева;

4. На 14.03.2013 г. в гр. Силистра, в условията на посредствено извършителство чрез И.И. за „И. Консулт“ ЕООД е потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС № 19001028513, използвал документи с невярно съдържание - фактури № 12/02.02.2013 г„ № 13/13.02.2013 г„ № 14/16.02.2013 г„ № 15/21.02.2013 г., № 16/23.02.2013 г. и № 17/26.02.2013 г„ издадени от „Каси Лес“ ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 10 139.73 лева

5. На 15.04.2013 г. в гр. Силистра, в условията на посредствено извършителство чрез И.И. за „И. Консулт“ ЕООД е потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС № 19001030604, използвал документи с невярно съдържание - фактури № 18/06.03.2013 г., № 19/08.03.2013 г. и № 20/30.03.2013 г., издадени от „Каси Лес“ ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 6 971.50 лева като общия престъпен резултат по пункт I и пункт II възлиза на 124 719,23 /сто двадесет и четири хиляди седемстотин и деветнадесет лева и двадесет и три стотинки/;

Съобразявайки обстоятелството, че двамата подсъдими са действали задружно, въззивната инстанция упражни и правомощието си по чл.337, ал.1, т.2 от НК и измени присъда № 18/04.10.2018 година, постановена по НОХД № 131 по описа за 2018 година от Окръжен съд гр.Силистра по отношение на подсъдимия В.Ц. като приложи закон за същото наказуемо престъпление, приемайки че

1.     деянието по п.I е осъществено в условията на съучастие с подс.И.Д., последният действал като подбудител, а подс.Ц. като извършител;

2.     деянието по п.II е осъществено в условията на съучастие с извършител И.Д., а подсъдимият В.Ц. е действал като негов помагач;

Обсъждайки субективната страна на деянието, съдът се съобрази с трайната съдебна практика, според която за наличието на субективните елементи на престъплението следва да се съди най-вече от конкретните обективни действия на дееца, предшестващи общественоопасните последици, а не от неговите последващи обяснения за убежденията и намеренията му и собствената му интерпретация на произтеклите събития. Изхождайки от това принципно положение, въззивната инстанция заключи, че двамата подсъдими ясно са съзнавали, че инкриминираните фактури не отразяват реални сделки, както и че единственото им предназначение е да създадат фиктивно основание за намаляване на данъчните задължения на „Дулово лес 2012“ ЕООД. Подробно описаните по-горе действия на двамата подсъдими категорично убеждават, че те са съзнавали общественоопасния характер на деянията си, предвиждали са техните общественоопасни последици и са искали тяхното настъпване. Иначе казано, действали са с пряк умисъл. Подсъдимият Ц. е бил мотивиран от подс.Д. да създаде дружеството „Каси лес“ ЕООД, за да осъществи първото престъпление по чл.255 от НК като осчетоводи фактурите с невярно съдържание с издатели „В.Л.И“ ЕООД, „Елбрус Импорт Експорт“ ЕООД и „Съни палас1“ ЕООД. Горното обосновава наличието на съдружна деятелност по смисъла на чл.20, ал.3 от НК за подс.Д. и го определя като подбудител. При второто престъпление против данъчната система подс.Ц., издавайки от името на „Каси лес“ ЕООД инкриминираните 20 бр. фактури с невярно съдържание с получател „Дулово лес“ ЕООД е действал като помагач на подс.Д. в преследване на запретения резултат – неоснователно намаляване на данъчни задължения.

 За да индивидуализира съответното наказание, което подсъдимият Д. следва да понесе, съдът съобрази степента на обществена опасност на извършеното като висока. Настоящата инстанция съобрази, че престъпленията против данъчната система са считани по правило за такива със завишена степен на обществена опасност с оглед техния обект на защита.

За да индивидуализира наказанието на подсъдимия И.Д., съдът съобрази степента на обществена опасност на конкретното престъпление, която е типична за този вид деяния.

 Степента на обществена опасност на личността подсъдимия И.Д. е висока, тъй като той е многократно осъждан за разнообразни престъпления. Деянията, предмет на настоящото разглеждане са осъществени от него непосредствено след излизането му от затвора след изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“.

Конкретизирайки основното наказание, настоящият състав прецени като смекчаващо отговорността обстоятелство отдалечеността на деянието във времето спрямо момента на ангажиране на наказателната отговорност. Деянието е извършено преди повече от шест години спрямо момента на настоящото произнасяне, като този период от време, макар и в рамките на разумните срокове за провеждане на наказателно производство на досъдебна и съдебна фаза (вкл.въззивна), следва да се отчете като продължителен и за деяния, които се отличават с фактическа или правна сложност.

Съобразявайки всички по-горе изложени факти и съблюдавайки целите на специалната и генералната превенция, въззивният съд прецени, че на подсъдимия И.Д. следва да се определи наказание „Лишаване от свобода при условията на чл. 54 от НК, отдавайки относително по-голям превес на смекчаващото отговорността обстоятелство и в размер, който е под средния, предвиден в закона, а именно „Лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, при първоначален СТРОГ режим, определен на основание чл.57, ал.2, б. Б от ЗИНЗС.

Въззивният съд, съобрзявайки писмените доказателства, приобщени в хода на въззивното производство относно притежаваното от подсъдимия Д. имущество, частично удоволетвори и искането на прокурора, съдържащо се в протеста, като наложи и кумулативно предвиденото наказание конфискация на част от него както следва:

·        пет дружествени дяла всеки от по 1000 (хиляда) лева от капитала на ЕООД «Таръм-Таръм» Шумен със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.Владайско въстание № 7, вх.4, ет.7, ап.92, ЕИК 200469238;

·        лек автомобил «Форд Транзит» с рег.№ Н 5748 АР

Искането за конфискуване на запорираните банкови сметки в АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД, сметка № BG15BUIN95611000463865 и УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, сметка № BG80UNCR70001522880976, не може да бъде удоволетворено, тъй като към настояшия момент по тях няма налични парични средства, т.е. не съществува имушество, което да бъде конфискувано.

Такива по вид и размер наказания са съответни на всички индивидуализиращи отговорността обстоятелства, съобразено е с целите на специалната и генералната превенция и е справедливо.

По отношение оплакването за заниженост на наказанието, наложено на подс.В.Ц.:

Въззивната инстанция намира протеста в тази му част за неоснователен. При определяне вида и размера на наказанието на подс.Ц. СОС не е допуснал нарушение на закона. Съдът правилно е отчел като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало, влошеното му здравословно състояние, недоброто семейно и социално положение, процесуалното му поведение, липсата на данни за други противообществени прояви. Към тази кагегория правно значими факти следва да се включи и отдалечеността на деянията във времото. Сочените от прокуратурата като основания за увеличаване на наказанието обстоятелства – високия размер на укритите данъци, са елемент от обективната страна на квалифицирания състава на престъплението по чл.255, ал.3 от НК, поради което и не следва втори път да се отчитат като обосноваващи по-тежко санкциониране на дееца.

Предвид данните за личността на подс.Ц. съдът не намира основания и да преразгледа и приложението на института на условното осъждане.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимите И.Д. и В.Ц. да платят по равно направените по делото разноски в размер на сумата от 1833,38 лв., представляваща направени по делото разноски в досъдебната фаза в полза на Държавата, по сметка на ОП Силитстра и 321,97 лв., представляваща направени разноски в хода на съдебното производство, в полза на Държавата, по сметка на Окръжен съд Силистра.

По реда на служебната проверка настоящият състав на въззивната инстанция не констатира други нарушения на процесуалния и материалния закон, които да съставляват въззивни основания за отмяна или изменяване на първоинстанционната присъда.

 По изложените съображения възивният съд постанови нова присъда.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                       2.