Р Е Ш Е Н И Е

 

197

 

гр.Варна,         02.12.2015 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  двадесет и шести октомври  две хиляди и петнадесета година в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

               ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА

                                   СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

                                     

 

при секретар С.Д.

и в присъствието на прокурор Пламен Костадинов

изслуша докладваното от съдия Янков ндв №281/2015г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

         

          Производството е по чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК. Образувано е по искане , подадено от осъденото лице Д.И.Д., за възобновяване на производството по внохд №172/2015г. на Разградски окръжен съд, и по нохд №20/2015г. на Разградски районен съд. Навеждат се доводи доводи, относими към основанията по  чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК, и по конкретно – претендира се липса на мотиви и разпит на свидетел в нарушение на чл.118 НПК, което от своя страна е довело до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт. В крайна сметка се иска отмяна на постановените в хода на посочените производства съдебни актове и връщане делото за ново разглеждане на Разградски районен съд.

           

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура излага съображения за неоснователност на направеното искане за възобновяване, и моли същото да бъде оставено без уважение.

          Осъденото лице и защитникът му редовно призовани не се явяват, съответно и не изразяват становище.

Варненски апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните,  в пределите на правомощията си  намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.424 ал.1 вр. чл. 419, ал. 1 от НПК, като в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по  чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал.3 т.1 и 2 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано обаче и по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С присъда №120/25.03.2015г. по нохд №20/2015г.  Разградски районен съд е признал Д.И.Д., за виновен в това, че в един ден за периода от 22.09.2014 до 06.01.2015г. в гр.Разград сам е осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про мрежи”АД-гр.Варна, с което е създал условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия в имот, находящ се на ул.”Венелин” №10 в същия град, поради което и на основание чл.234в ал.1 НК му наложил наказание пробация, изразяващо се в задължителните пробационни мерки по чл.42а ал.4 вр. ал.2 т.1 и 2 НК за срок от шест месеца и с честота за първата от тях – два пъти седмично.

С решение №41/27.05.2015г. по внохд №172/2015г. Разградски окръжен съд изцяло е потвърдил посочената присъда, и тъй като съдебният акт на въззивния съд не подлежи на касационен контрол, то присъдата влязла в сила на датата на постановяването му.

          При така изложеното релевира се пред настоящата инстанция основанието за възобновяване, предвидено в разпоредбата на чл.348 ал.1 т.2 НПК. Всъщност възраженията са основно три, но всички те се свеждат до твърдения за съществени нарушения на процесуалните правила – по чл.348 ал.3 т.1 и 2 НПК. В този аспект и ще бъдат разгледани.

Твърди се на първо място липса на мотиви на въззивния съдебен акт - основание по чл.348 ал.3 т.2 НПК,  което твърдение настоящият съдебен състав намира за напълно неоснователно. В частност сочи се от искателя, че не получил отговори от въззивния съд по направените пред него възражения. Това не отговаря на истината. Решението на Разградски окръжен съд е изготвено в съответствие с изискванията на чл.339 НПК. Като втора инстанция по фактите въззивният съд е посочил какво приема за установено от фактическа страна, като издържана се явява и правната му оценка за събитията. Отделил е място както на самостоятелен анализ на доказателствените средства по делото , така и на определеното на осъдения наказание – по повод протеста в тази насока. Специално внимание е обърнато в изложението и на направените от страна на жалбоподателя във въззивното производство/подсъдимия Д./ възражения. Въпреки че съображенията на въззивния съд за липса на процесуални нарушения при формулиране на обвинението напълно се споделят и от настоящия, то те следва да бъдат маркирани – доколкото се навеждат като касационни основания и в рамките на настоящото производство пред Апелативния съд. На първо място трябва да се отбележи, че посочвайки точното място на извършване на деянието районният съд по никакъв начин не е разширил обема на обвинението, а само го е детайлизирал. Всъщност в нито един момент от производството не се е твърдяло, че деянието е извършено на място различно от дома , обитаван от подсъдимия – къща на ул.”Венелин” №10, намираща се в гр.Разград. В тази връзка абсурдно е да се твърди, че съдът като е посочил точния адрес на имота, в който е извършено престъплението, е нарушил правата на подсъдимото тогава лице. Изложеното касае и периода от време, който съдът отново конкретизирал като посочил „в един ден”. Очевидно е, че деянието е извършено в един ден – така е посочил и Д. пред служителите на електроразпределителното дежурство и на полицията. В крайна сметка процесуалните нарушения са съществени, когато водят до ограничаване процесуалните права на страните. Нещо, което очевидно в случая не е налице с детайлизирането на обвинението /а не с неговото изменение или разширяване/. На второ място – не са ограничени правата на молителя и от допуснатата грешка в обстоятелствената част на обвинителния акт, където е посочено, че  присъединяването е извършено към електропреносната мрежа. Както правилно е отбелязал и въззивният съд навсякъде другаде е посочена другата форма на изпълнително деяние – „присъединяване към електроразпределителна мрежа”. Тази форма на изпълнителното деяние по чл.234в НК е вменена във вина на Д. в постановлението за привличане на обвиняем, в диспозитива на обвинителния акт, в присъдата и в мотивите към нея. Затова и Апелативният съд намира за несериозно твърдението на искателя , че било нарушено правото му на защита, защото не бил разбрал в какво е обвинен. Грешката /или неточността/  в обстоятелствената част на обвинителния акт в никакъв случай не обуславя подобен извод. На трето място – няма никакво разминаване в абонатните номера на СТИ. Възраженията на искателя в тази насока са породени от недостатъчно доброто познаване на писмените по делото доказателства , и в частност на констативен протокол №1800204/06.01.2015г. Предмет на проверката /а впоследствие и на обвинението/ е бил единствено СТИ с №0100201030. В горна дясна част на първата страница от протокола е отразен номера на проверявания СТИ и той е именно този с абонатен номер 0100201030. На втората страница от протокола са вписани действията и резултатите от проверката : „ …беше снет клемния капак на СТИ и беше изключено захранването към СТИ от клемореда. В същото време беше спряно и захранването на електромер с абонатен номер 0100201031 и беше констатирано …”. От изложеното повече от очевидно е, че в имота има два електромера, че обект на проверката е този с №0100201030, а вторият – този с №0100201031 е бил спрян за нуждите на обследването, и след като първия/проверяваният/ вече е бил спрян. От което пък може да се заключи , че не съществуват никакви противоречия между гласните и писмените по делото доказателствени средства – въпреки противните твърдения на искателя. А единствено наличието на такива създава задължения за съда да излага съображения по смисъла на чл. 305 ал.3 НПК.

Не са допуснати от съдилищата и процесуални нарушения при събирането и проверката на доказателствата – и по-специално досежно показанията на св.Радослав Петров. Той е полицейски служител, който е присъствал при извършване на проверката от служители на „Енерго-Про” и като такъв е вписан в констативния протокол, а после е снел и обяснения на Д.. Т.нар. „обяснения”  не представляват никакво доказателствено средство и не се събират по предвидения от процесуалния закон ред.  Затова и не представляват действия по разледването, съответно и св.Петров не е извършвал действия по разследването - разследващ по делото е бил полицай Дарина Димитрова. Поради изложеното забраната на разпоредбата на чл.118 НПК не се разпростира и върху полицейският служител Радослав Петров, поради което пък и показанията му представляват годно доказателствено средство. Не е допуснато нарушение и при приобщаването на част от тези показания по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК – поради наличие на частично противоречие. Приложението на тази законова разпоредба не предполага даване на съгласие от страните.

Анализът пък на събраните при липса на нарушения доказателствени средства сочи  по безспорен начин, че автор на извършеното престъпление е именно осъденото лице – Д.Д.. В тази връзка не е налице и нарушението на закона, за което се загатва в края на изложението на защитата в искането за възобновяване.

В крайна сметка следва да се заключи, че твърдяните от страна на искателя и защитата му нарушения не са налице, поради което и искането за възобновяване се явява напълно неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Предвид изложеното Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д.И.Д. за възобновяване на наказателното производство по нохд №20/2015г. на Разградски районен съд и по внохд №172/2015г. на Разградски окръжен съд.

Решението е окончателно -  не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

Председател :                                   Членове :