Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 128/03.10.2019година      Град  Варна

 

                         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд     наказателно отделение                            

На тридесети септември   две хиляди и деветнадесета година                                                

В  открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  РОСИЦА ТОНЧЕВА

              ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

 

Секретар:Соня Дичева

Прокурор: Иван Тодоров

като  разгледа  докладваното от  съдия Д.Сапунджиева

ВЧНД       номер  281   по описа за 2019   година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 32 ЗПИИРКОРНФС.

Образувано е пред настоящата инстанция по жалба на адв.П.А.Х.-***, като служебен защитник на Д.К.Ш., срещу решение на Шуменския окръжен съд №72/30.07.2019г. постановено по ЧНД №256/2019г. С последното е признато и допуснато за изпълнение Решение №257.50.230684.0 от 29.07.2017г., влязло в сила на 19.09.2017г. постановено от несъдебен орган на ФР Германия- Централна служба  "Глоби и парични санкции", окръг Гьотинген, с което на българския гражданин Д.К.Ш., с постоянен и настоящ адрес *** е наложена финансова санкция в размер на 80,00 евро и разноски по съдебното производство, в размер на 28,50 евро, с равностойност в български лева към деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава, в размер на 212,22лв.

Прави се искане същото да бъде отменено като неправилно, тъй като е постановено от некомпетентен съд по правилата на чл.31,ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, липсва превод на български език на процесното решение и доказателства, че лицето е уведомено за същото и възможностите за обжалване на разбираем за него език.

Пред въззивната инстанция лицето не се явява, същият е нередовно призован на посочения от НБД адрес. От приложената справка на МВР Шумен се установява, че лицето от пет години живее в Чехия, а към настоящия момент е задържано с мярка за неотклонение "временен арест" във Варшава. Жалбата се поддържа от служебния му защитник, назначен от първоинстанционния съд- адв.П.А.Х.-*** на посочените основания.

Представителят на Апелативна прокуратура - Варна изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съставът на Апелативен съд - Варна, след като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и ревизирайки първоинстанционния съдебен акт, прие за установено следното: жалбата е подадена в срок и е допустима, по същество се явява основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.31,ал.1 от ЗПИИРКОРНФС /Закона/, компетентен да признае решението за налагане на финансови санкции е окръжния съд, в чийто териториален обсег се намира местоживеенето или обичайното пребиваване на санкционираното лице. Компетентността принадлежи на Софийски градски съд само в случаите, когато не може да бъде установено местоживеенето, или обичайното пребиваване на лицето/чл.15,ал.5 от Закона/. В Удостоверението по образец по чл.4,вр.чл.3 от Закона, издадено от несъдебен орган на ФР Германия, като "последен известен адрес" е посочено гр.Шумен, ул."Найден Геров"№9. Това обстоятелство, поначало определя местната компетентност на Окръжен съд Шумен, където е било образувано дело. По разпореждане на съдията-докладчик е изискана информация от НБД- Население. От същата е установено, че настоящия и постоянен адрес на лицето е идентичен с посочения в Удостоверението. Видно от връчената призовка на посочения адрес, същата е върната в цялост с отбелязване на длъжностното лице, че лицето не е установено. Отбелязано е, че по информация на Веселин К.Ш.-брат на лицето, същия е задържан в Р Полша на 29.05.2019г. От справка в ИИС "Справки" при ГДО на МП се установява, че лицето е напуснало страната на 03.05.2019г.

 Апелативната инстанция счете, че извършените от ШОС действия не са достатъчни за установяване местоживеенето, или обичайното местопребиваване на лицето и положи допълнителни усилия в тази посока. Действително разпоредбите на ЗПИИРКОРНФС не съдържат легална дефиниция на понятието "обичайно местопребиваване". За това следва да се изхожда от разпоредбата на чл.48,ал.7 от Кодекса за международното частно право, където под обичайно местопребиваване на физическото лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване /в този смисъл вж Определение №101 от 08.07.2017г. на ВКС по ЧНД№1070/17г. на трето н.о., Определение №46 от 17.03.2014г. на ВКС по ЧНД№342/14г. на второ н.о и др./. В своите актове ВКС приема, че "за определяне на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място  или от намерението му да създаде такива връзки".

Настоящият състав събра допълнително данни за местонахождението на лицето, от които беше установено следното.

 Видно от изисканата справка от НБД, бяха установени имената и адресите на близки роднини на санкционираното лице. Чрез РУ Шумен беше извършена проверка, от която е установено, че по техни данни Ш. от около пет години живее в Чехия. От МВР Шумен е налице информация, че с факс 279/2019г. от 31.05.2019г. посолството на РБ във Варшава е уведомено, че Окръжния съд в гр.Жешов е наложил на Ш. мярка за неотклонение"временен арест", за срок от три месеца, тъй като срещу него се води наказателно производство от Областното управление на полицията за притежание на упойващи вещества.

От изложеното настоящата инстанция намира за установено, че лицето преимуществено живее в чужбина, където полага труд, като в България се завръща инцидентно за кратък срок. В този смисъл са изпълнени критериите за обичайно пребиваване в чужбина, където лицето няма заявен адрес.

 Тези обстоятелства налагат извода, че е допуснато нарушение на правилата за местната подсъдност при разглеждане на делото. Настоящият състав намира, че компетентния съд е Софийски градски съд, тъй като не може да бъде установено местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето.

Правилото за законен състав е императивно предвидена процесуална норма, отнасяща се до компетентния съд и нарушението на тази норма е съществено процесуално такова от категорията на абсолютните, водещо винаги до отмяна на постановения съдебен акт. Ето защо съдът намира, че са налице пречки от процесуален характер делото да бъде разгледано по същество. Постановеният съдебен акт следва да бъде отменен, производството по делото-прекратено, а същото изпратено на СГС по компетентност.

Водим от горното и на основание чл.34 ЗПИИРКОРНФС вр. чл. 345 НПК Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение на Шуменския окръжен съд №72/30.07.2019г. постановено по ЧНД №256/2019г., с което е признато и допуснато за изпълнение Решение №257.50.230684.0 от 29.07.2017г., влязло в сила на 19.09.2017г. постановено от несъдебен орган на ФР Германия- Централна служба  "Глоби и парични санкции", окръг Гьотинген, с което на българския гражданин Д.К.Ш., с постоянен и настоящ адрес *** е наложена финансова санкция в размер на 80,00 евро и разноски по съдебното производство, в размер на 28,50 евро, с равностойност в български лева към деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава, в размер на 212,22лв.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски градски съд.

РЕШЕНИЕТО  е окончателно не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        ЧЛЕНОВЕ:1.                2.