Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

193/24.08. Година 2016 Град Варна

 

 

 

Варненски апелативен съд,                              наказателно отделение

На осемнадесети август,               две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                       

Председател:Румяна Панталеева

Членове:Росица Тончева

Асен Попов

 

Секретар:С.Д.

Прокурор:С. Андонов

като разгледа докладваното от съдия Попов ВНОХД №282 по описа на съда за 2016 година, при произнасянето си взе предвид следното:

 

Въззивното производство е образувано на основание чл.318 ал.2 от НПК. Оплакването е срещу присъда №53/04.05.2016 година по НОХД №431/2016 година по описа на Окръжен съд – Варна, с която подсъдимия Д.В.К. е бил признат за виновен за това, че на 03.12.2015г., по пътя от с.Дъбравино, Община Аврен, обл.Варна, по посока на разклона за селата Гроздьово и Горен Чифлик, обл.Варна, при управление на товарен автомобил „Ситроен Джъмпер", с peг. № Р 4866 ВВ нарушил правилата за движение:

Чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата : При избиране на скоростта на движение извън населено място, на водачът на пътно преводно средство от категория „В" е забранено да превишава скорост 90 км./ч.

Чл.77 от Закона за движение по пътищата: При заслепяване водачът е длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре, и по непредпазливост причинил смъртта на А.Я.Х., ЕГН **********

С оглед на този извод и на основание чл.343, ал.1,б „в", вр. чл. 342, ал.1 от НК, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК ВОС наложил наказание Лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА, чието изтърпяване на осн.чл.66, ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

С първоинстанционната присъда на подс.К. е наложено и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.

Решен е въпроса с разноските по делото.

В подадения срещу първоинстанционната присъда протест се развиват съображения относно неправилното приложение на материалния закон, касаещ наказанието по чл.37, т.7 от НК.

Депозирана е била и въззивна жалба срещу съдебния акт от страна на адв.Ст.И., като защитник на подсъдимия К.. С жалбата са наведени оплаквания по приложението на закона и в частност по отношение на квалификацията на инкриминираното деяние. Навеждат се доводи за наличие на привилигирован състав на чл.343а, ал.1, б.“Б“ от НК. Отделно се пледира липсата от необходимост за налагане на кумулативно предвиденото наказание лишаване от право, което е било наложено на подсъдимия.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът поддържа протеста.

Защитникът на подсъдимия отчита, че приложените на закона е задължително. Поддържа и сторените оплаквания в жалбата. Пледира за постановяването на справедлив съдебен акт.

В последната си дума подсъдимият се уповава на преценката на съда..

 

Варненският апелативен съд като взе предвид подадения протест, доводите на страните в съдебно заседание и след като служебно провери правилността на атакуваната присъда по реда на чл.313 и чл.314, ал.1 НПК, намери за установено следното:

Първоинстанционното съдебно производство е протекло в хипотезата на чл.371, т.2 НПК.

От фактическа страна първоинстанционният съд приел накратко следното:

Свидетелката А.А.Х. и съпругът й А.Я.Х. живеели в гр.Долни Чифлик, обл. Варна, ул.“Лале“, №3 и имали пет деца: Н.А.П., В.А.Я., Е.А.Я., М.А.Я. и Албена А.ова Янкова, която починала на 01.10.2005г.

Св.Х., така и съпругът й били безработни. Единственият доход, който имали бил от получени пари от превоз на дърва за огрев, каквито превози извършвал Х. с каруцата, която имали, като в нея бил впряган собствения им кон. Каруцата не била регистрирана в Община гр. Долни Чифлик като пътно превозно средство и не била оборудвана със съответните обозначителни и светлоотразителни знаци.

Подс.Д.В.К., живеел в гр. Варна. През месец март 2015г., той започнал работа в „ГИД 2014" ООД – Варна като куриер.  „ГИД 2014" ООД - Варна била търговски представител на куриерска фирма „Еконт Експрес" ООД, гр.Русе по силата на договор, сключен на 01.11.2014 г. Трудовата функция на обвиняемия К. включвала разнос на куриерски пратки с микробус, марка „ Ситоен Джъмпер", с peг. № Р 4866 ВВ. Микробусът бил собственост на „Еконт Експрес" ООД, но бил даден под наем на „ГИД 2014" ООД.

На 13 ноември 2015г., на микробуса бил извършен годишен технически преглед и бил в изрядно техническо състояние.

На 01.12.2015 г., около 08.00ч., свид. А.Х. и съпругът й пили кафе у дома си. Провели разговор, в хода на който си направили план за деня. Свид.Х. трябвало да посети лекар, а съпругът й споделил, че възнамерявал да отиде до с. Синдел, обл. Варна и да посети племенника си свид. М.Я.Я.. Решили обаче, той да тръгне след като свид. Х. се върне от лекаря. Около 11.00 ч., свид. Х.  се прибрала у дома си и съпругът й натоварил в каруцата две касетки с ябълки, една чанта с детски дрехи и около 30 литра ракия. Възнамерявал да продаде част от ракията, за да набави парични средства за семейството си. Х., взел една възглавничка от дома си и я поставил на изработената от него дървена седалка на каруцата. След като впрегнал коня в каруцата, качил се в нея и потеглил към с. Синдел. Пътуването му с конския впряг до това населено място не било за първи път, като през изминалото лято бил ходил на гости на племенника си около 7-8 пъти, поради което и познавал добре пътя.

След обяд на 01.12.2015г., А.Х. пристигнал в с. Синдел и отишъл у дома на свид.Янков. Останал у тях на гости до следобеда на 03.12.2015 г. На този ден по обяд, докато се хранили, Х. изпил около 200 грама ракия. Той рядко употребявал алкохол. През времетраенето на гостуването в дома на племенника си, Х. успял да продаде само 5 литра ракия. На племенника си оставил 7 литра, а останалия алкохол натоварил обратно на каруцата. Около 15.00- 15.30ч., Х. натоварил в каруцата и четири броя колелета за каруца, които закупил с парите, получени от продажбата на ракията. Впрегнал коня в каруцата и потеглил към с. Дъбравино, обл. Варна. Отишъл в гробищния парк на селото и почистил гробовете на дъщеря си Албена, на нейния съпруг и на детето й. След това се отправил с конския впряг към дома си, като вече започнало да се стъмнява. Около 17.00 ч., Х. се намирал с каруцата си на около 1км. преди разклона за с. Гроздьово и за с. Горен Чифлик.

Същият ден, около 17.05 ч., подс. К. доставил колетна пратка в с. Дъбравино, обл. Варна и управлявайки микробуса със скорост около 100 км./ч се отправил към с. Венелин, обл. Варна. В микробуса останали малко пратки- 4 автомобилни гуми, един телевизор и няколко дребни предмета. Товароносимостта на микробуса била до 1500 кг. Движейки се с микробуса, на около 1 километър преди разклона за селата Горен Чифлик и Гроздьово, Варненска област, подс. К. видял, че в насрещното платно, с включени фарове се движат на известно разстояние един след друг три автомобила. Пътният участък бил прав и без неравности. Първият от трите автомобила бил с 4 на брой фарове, светещи силно, като левият фар бил насочен към насрещно движещите се автомобили и за миг заслепил К.. В този момент, обвиняемият не спрял управлявания от него микробус, нито намалил скоростта му, а продължил движението в същата посока. В 17.09-17.10 ч., непосредствено след заслепяването К. забелязал, че в неговата пътна лента имало „нещо" и извил волана малко в ляво. Това била движещата се по пътното платно, в същата посока конска каруца, с намиращия се в нея Х.. Подс.К. не задействал спирачната система, поради което микробусът, управляван от него ударил каруцата в задната й част. В резултат на удара, Х. починал, като след удар в каруцата и в нейни части, тялото му изхвърчало в тревната площ, намираща се в дясно от пътната лента на разстояние около 26 метра от мястото на първоначалния удар между каруцата и микробуса, а десния крак на Х.- от коляното надолу се откъснал от тялото му и бил намерен на разстояние от около 6 метра преди трупа му. Конят също бил изхвърлен от удара извън пътното платно и загинал, като трупът на животното е бил намерен между откъснатия крак и трупа на пострадалия. Каруцата била раздробена на множество части, които се разпилели по пътното платно и в тревната площ, намираща се в дясно от пътя, като отломки от нея са намерени на разстояние 41 метра от мястото на удара. Подс. К. усетил, че микробуса е ударил нещо и тъй като не разбрал в първия момент какво се е случило, поставил скоростния лост в свободно положение. Движейки се по инерция микробусът изминал известно разстояние и спрял. К. включил аварийните светлини, излязъл от МПС и тръгнал към мястото, където настъпил удара.

В този момент, по същия пътен участък и в същата посока се движил с автомобила си свид. А. И. А.. Видял, че по-напред, в неговата пътната лента има спрял микробус, на който аварийните светлини светили. Когато приближил, той видял и разпръснати по пътното платно дървени отломки, колело и един кол. Спрял автомобила си и излязъл от него. Видял, че срещу него върви подс. К., който говорил по мобилния си телефон. Попитал го какво се е случило и той му отговорил, че бил заслепен от насрещен автомобил и ударил каруца, но все още не знаел дали има пострадал човек. Подсъдимият обяснил на свид. А.ов, че в момента подавал сигнал на тел. 112 за настъпилото ПТП. След това двамата огледали пътя и тревните площи и видели трупа на коня, след което тялото на пострадалия и откъснатия му крак. След около 8 минути пристигнал екип на Спешна помощ, като лекарят констатирал, че Х. е починал. През това време, подс.К. се обадил по телефона на управителя на фирмата- свид. Ивайло И. и му обяснил какво се е случило. Свид. И. веднага тръгнал от гр. Провадия към местопроизшествието. Пристигнал след като вече полицейските служители - свидетелите: С.Д.И., Д.К.М., П.П.П. и разследващия екип били на мястото на катастрофата. На място К. бил тестван с техническо средство „Дрегер" 0091, което отчело отрицателна проба .

Съгласно заключението на извършената по делото съдебно- автотехническа експертиза се установило, че скоростта на движение на микробуса в момента на удара е била 103 км/ч., при максимално допустима в този участък от пътя 90 км./ч. Опасната зона за спиране на микробуса, при тази скорост на движение е била 106.64м. Максималната скорост, при която биха се предотвратили вредните последици от ПТП е 72 км./ч. Първоначалното съприкосновение между микробуса и каруцата е настъпило при GPS координати : дължина 27.5935798 и широчина 43.0325891, а ударът е настъпил точно в 17.09.48ч. на 03.12.2015 г.

От заключението на СМЕ №1-223/2015 г. е видно, че при аутопсията върху трупа на А.Я.Х. е била установена съчетана травма:

- черепно-мозъчна: кръвоизливи на меките черепни покривки в тилната област, многофрагментно счупване на кости на черепната основа с хлътване към черепната кухина, разкъсване на твърдата и меките мозъчни обвивки по основата, субарахноидален кръвоизлив теменно- тилно, разкъсвания на главния мозък по основата му, кръвениста течност в мозъчните стомахчета, ожулвания по челото, ожулвания и кръвонасядания по дясната буза;

- гръдна: разкъсване на белите дробове в хилусите, както и по предната и задната им повърхност, околно кръвопропиване, аспирация на кръв в дихателните пътища, разкъсване на перикарда, отделяне на сърцето от големите кръвоносни съдове и изместване на същото от анатомичното му място, разкъсване на десните предсърдие и камера, наличие в гръдната кухина на около 1000 мл. вляво и 90 мл. вдясно течна кръв, многофрагментно счуване на ребрата двустранно, счупване на гръдната кост, счупване на гръбначния стълб на две места- между 7-ми шиен и 1-ви гръден прешлен, с контузия и прекъсване на гръбначния мозък на това ниво, и между 5-ти и 6-ти гръден прешлен без разместване, кръвонасядане на меките тъкани около всички места на счупване, порезни ранички и кръвонасядания по дясното рамо, множество драскотини по гърдите, ожулване по лявата странична повърхност на гръдния кош;

- коремна: кръвопропиване на голямото було, разкъсване на диафрагмата в ляво, смачкване и разкъсване на слезката, смачкаване, разкъсване и кръвонасядане на черния дроб, разкъсване на стомаха и тънкочревни примки в ляво с излив на съдържимото им в коремната кухина, разкъсване на левия бъбрек, наличие на около 300 мл. течна кръв в коремната кухина, прекъсване на тазовия пръстен на две места, с раздалечаване на костите в лявото кръстцово- хълбочно и лонното съчленение, разкъсване и кръвонасядане в околните меки тъкани, ожулвания и кръвонасядания по кожата на корема, ожулвания в ляво хълбочно;

- Травма на крайниците: прекъсване на десния долен крайник в областта под коляното с пълно отделяне на подбедрицата и стъпалото, открито раздробено счупване на двете пищялни кости на дясната подбедрица, в горната им трета и закрито многофрагментно счупване на пищялните кости на лявата подбедрица на същото ниво, разкъсване и кръвонасядане на околната мускулатура, ожулвания и кръвонасядания по горните и долните крайници, разкъсно- контузии ранички по пръстите на двете ръце;

-анемия на вътрешните органи и

- наличие на 3.9 промила алкохол в кръвта.

Причина за смъртта на Х. е съчетаната травма, изразяваща се в несъвместимите с живота увреждания на вътрешните органи- главен и гръбначен мозък, мозъчни обвивки, сърце и прилежащите му големи кръвоносни съдове, бял, черен дроб, слезка, ляв бъбрек.

 

Смъртта е била неизбежна и е настъпила много бързо.

 

Всички травматични увреждания биха могли да се получат при условията на конкретното ПТП. Тежките травматични увреждания, разкъсно- контузиите рани, ожулванията и кръвонасяданията са възникнали по механизма на действие на твърдите тъпи предмети чрез удари или натиск с/върху такива предмети. Порезните рани са в резултат на действие на остър предмет и биха могли да се получат при съприкосновение на тялото с предмети с такива характеристики при падането му на земята. Всички увреждания са прижизнени, видно от установеното количество кръв в гръдната и коремната кухина, кръвонасяданията по рехавите тъкани около разкъсаните вътрешни органи и около местата на счупване на костите, и от анемията на вътрешните органи.

Към момента на смъртта си, Х. е бил в тежка степен на алкохолно опиване, при която са значително променени всички функции на организма.

От приложена по делото справка за съдимост се установява, че  подс.К. към момента на извършване на деянието не е бил осъждан.

От приложената справка за нарушител  се установява, че подсъдимия е бил наказван два пъти за нарушение на правилата за движение по пътищата- през 2005г. и последно през 2009г., като са му били наложени административни наказания глоби в размер съответно 100лв. и 30лв. От последното наказание до настоящия момент няма извършени други нарушения на правилата, регламентирани в ЗДвП.

 

Доколкото на обективния анализ на доказателствените източници и на съпоставката помежду им са изградени изводите на първоинстанционния съд, същите се споделят от настоящата инстанция изцяло.

.

Изводът относно нарушението на двете материалноправни норми от специалния ЗДП почива на коментираните гласни доказателствени източници /св.И., С.Д.И., Д.К.М., П.П.П./, с които фактически и логически кореспондират протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбуми, заключение на АТЕ.

Заключението на СМЕ установява, множество травматични увреждани по пострадалия и механизма на причиняване. Тяхното усложняване според заключението е причината за смъртта на пострадалия Х.. Изложеното прави извода на първоинстанционния съд относно наличието на причинно-следствена връзка между деянието на подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат доказателствено обоснован.

При правилно установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приложил съответния материален закон. Поведението на подсъдимия се отнася към състава на престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ от НК.

Пред настоящата инстанция подсъдимия, чрез своя защитник навежда доводи за неправилно приложение на материалния закон , като се претендира приложение на привилигирована разпоредба Претенцията на подсъдимия и защитата му за прилагане на намалена отговорност на подсъдимия по чл. 343а НК - поради "оказване помощ на пострадалия" е останала е била подробно обсъдена от първата инстанция. Несъмнено съдът е изпълнил задължението си да отговори в мотивите на присъдата на този довод. Данните по делото, съдържими в заключението на СМЕ сочат на увреждания, които са били несъвместими с живота и че смъртта на Х. е била неизбежна и настъпила бързо. Смъртта на пострадалия е настъпила още на мястото на инцидента. При изводимите обективни данни по делото решаването на материалноправния въпрос за оказана помощ на пострадалия не може да намери позитивен отговор за прилагане на претендирания привилегирован състав. Според трайната и задължителна съдебна практика на ВС и ВКС /спр. ПП№ 1/83 г. по н. д. № 8/82 г. на ВС на РБ/, освен че преценката - дали деецът е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия се състои в данните за конкретните психофизически възможности, здравословно състояние в момента, обстановката, в която е действал и характера на действията, които сам или с помощта на другиго е извършил, от значение е наличието и на фактора помощта да е била необходима/ т. е. критерият е обективен/. Помощта следва да е оказана на жив човек, независимо от характера и степента на нараняването му, да е насочена обективно към запазване здравето или спасяване живота на пострадалия.

По отношение на второто оплакване за необоснованост на кумулативно наложеното наказание лишаване от право.

На първо място ВнАС следва да отбележи, че в мотивите си ВОС е приел за незаконосъобразно приложението на чл.55, ал.3 НК с оглед разпоредбата на чл.343Г от НК. Този извод не е бил подкрепен с коментар на закона или съдебната практика. Съставът на въззивния съд с оглед на наведеното възражение намери следното. Налице е многобройна съдебна практика по във връзка приложението на разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК по отношение на лишаването от право за управление на МПС. Практиката на ВКС е в противоположни посоки. Така например в Р565/2009г. по НОХД 553/2008г.; Р №453/2009г. НОХД №485/2009г.; Р №444/2012г. по НОХД №1353/12г.;  Р 209/2010г. по НОХД №158/2010г.; Р №452/2010г. по НОХД №412/2010г. на ВКС се приема, че липсва пречка за освобождаване на дееца от по-леко предвиденото наказание – лишаване от право да управлява МПС по реда на чл.55, ал.3 от НК. Съдът приема в тези и др. свои решения, че макар разпоредбата на чл.343Г от НК да предвижда задължително наказание лишаване от права по чл.37, т.7 от НК , когато отговорността е за престъпление по чл.343, 343а, 343б, 343в, ал.1 от НК , то е налице предвидено отклонение от тази императивна норма в общата част на НК при определяне на наказанието по чл.55, ал.1 вр чл.55, ал.3 от НК. В друга не по малобройна своя практика - Решение № 467 от 9.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1531/2014 г., I н. о., НК; Решение № 445 от 17.11.2009 г. на ВКС по н.д. № 448/2009 г., II н. о., НК,Решение № 53 от 19.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 2028/2014 г., II н. о., НК;Решение № 567 от 2.12.2008 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 606/2008 г., I н. о., НК;Решение № 244 от 25.VII.1989 г. по н. д. № 223/89 г., III н.о. Решение № 1 от 28.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1690/2014 г., II н. о., НК, ВКС приема, че  по отношение на съставите на престъпления по чл.343, чл.343а, чл.343б, 343в, ал.1 от НК е налице императивната разпоредба на чл.343г от НК, която предвижда във всички случай на престъпление по тези състави да бъде налагано и лишаване от право осъдения да управлява МПС. В тези случаи действието на цитираната норма е в отношение специална към обща по отношение на разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК, и на практика я дерогира. Настоящия състав на ВнАС приема изцяло становището на ВКС изложено във втората група на изложената съдебна практика.  Преценяването на налагане на по-лекото наказание е предоставено на съда при условията на чл. 55 НК, но е изключено при извършване на престъплението по чл.343 НК. Предписанието да бъде задължително лишен водач от право да управлява моторно превозно средство при извършване на транспортно престъпление е продиктувано от необходимостта да се осигури безопасност на движението, като задължително се отстрани за определен срок всеки, който е извършил опасно нарушение на правилата за движение.

 Ето защо и искането за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК се явява неоснователно.

 

Пред настоящата инстанция от страна на прокуратурата не се оспорва авторството и съставомерността на престъплението.

Претендира се неправилно приложение на материалния закон относно наказанието по чл.37, т.7 от НК. При преценка на основателността на протеста, въззивният съд установи:

Първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанията на подсъдимия К. в хипотезата на чл.55 от НК. Приел е, че отговорността му се смекчава от съдействието за разкриване на обективната истина, чистото съдебно минало, семейното положение на подс.К., трудовата му ангажираност и навици, изразеното искрено разкаяние и добрите характеристични данни, както и от наличното съпричиняване от страна на пострадалия за фаталния резултат.

Посочените обстоятелства са вярно каталогизирани и оценени от първоинстанционния съд  на плоскостта на правилата за индивидуализация на наказанието. Към тях следва да се добави моралната укоримост на престъплението, към която имат отношение подбудите и други субективни характеристики на деянието. Касае се за непредпазливо престъпление. Същото не се дължи на грубо нарушение на специални правила за поведение от страна на К.. Вярно е, че нарушенията на ЗДП са част от необходимите условия за настъпване на съставомерния резултат. В обективирането на последния обаче съществен принос има и пострадалия Х.. Той е управлявал ППС – каруца по пътното платно в тъмната част от денонощието, без светлоотразителни знаци и след употреба на значително количество алкохол.

Горните съждения дават основание на настоящият въззивен състав да сподели извода на първоинстанционния съд относно наличната висока степен на съпричиняване на съставомерния резултат от пострадалия и наличието на предпоставки за прилагането на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Наказанието на подсъдимия е определено под специалния минимум на чл.343 ал.1 б.в от НК, т.к. наложено и в размер от две години би било несъразмерно тежко спрямо обществената опасност на деянието и дееца.

Първоинстанционният съд не е обсъдил защо е приложил разпоредбата на чл.55 от НК, а не тази на чл.58а от НК. Математическата пропорция е вярна в случай на индивидуализация на наказанието в специалния минимум и редукцията му с 1/3. Ако така бе постъпил първоинстанционния съд, то би се стигнало до налагане на по-високо по размер наказание на К., отколкото настоящето в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК.

Въззивната инстанция намира наложеното наказание за справедливо, съобразно чл.35 ал.3 и чл.36 от НК.

Правилно е приложен материалния закон, като изтърпяването на наложеното наказание е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК. Налице са материално-правните предпоставки, както и възможността за поправяне на осъдения чрез прилагане института на условното осъждане. Личността на подсъдимия не разкрива висока степен на обществена опасност. Освен добрата публична биография – не е осъждан, работи, следва да се отчете и поведението му в рамките на възникналото ПТП. Всичко това доказва отсъствието на необходимост от изолирането на подсъдимия в пенитенциарна среда. Престоят в обществото при условията на чл.66 от НК е в състояние да активира самокорекционните механизми в поведението на К..

Първоинстанционният съд е наложил и кумулативното наказание по чл.343г от НК в размер на една година. Определяйки в по-нисък размер наказанието спрямо размера на лишаването от свобода, съдът е нарушил материалния закон.

Когато се налага наказание лишаване от права по чл.37, т.7 от НК, заедно с наказание лишаване от свобода срокът на лишаването от права не може да бъде по-кратък от срока на лишаване от свобода /П 1-1983-ПлВС, ТР 61-1980-ОСНК, Р23-1988-ОСНК, Р 212-1987-3 н.о., Р 306-1985-3 н.о. и др./.

 В протеста прокурорът препраща по индивидуализация на кумулативното наказание към първоинстанционната си пледоария. Според съдържанието й, справедливо би било лишаване на подсъдимия от права по чл.37 т.7 от НК за срок от една година /л.37 гръб от НОХД/, но при определяне размер на наказанието лишаване от свобода за същия срок. Наказанието по чл.37 т.7 от НК е определено от първоинстанционния съд при наличие на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, идентични с тези от значение за наказанието лишаване от свобода. При липсата на негативна характеристика следва извода, че действително справедливо би било наказание лишаване от право за управление на МПС в идентичния размер с лишаването от свобода, т.е. за срок от една година и три месеца. Последното е предпоставка за изменение на атакуваната първоинстанционна присъда по реда на  чл.337, ал.2, т.1 от НПК.

При извършената служебна проверка, не се констатират допуснати нарушения, обосноваващи отмяна на проверяваната първоинстанционна присъда.

Предвид изложеното и на основание чл.337, ал.2, т.1 от НПК, Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ присъда №53/04.05.2016 година по НОХД №431/2016 година по описа на Окръжен съд – Варна, в частта относно наложеното на Д.В.К. наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, като го увеличава по размер - от една година на една година и три месеца.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                                                          2.