О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

285/26.08.2019 г.

 

гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и шести август две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТАНЧЕВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ВЧНД № 282 по описа за 2019 год. на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК и е образувано по жалба на адв. И.И. ***/, като повереник на С.Ф.Б. – наследник на пострадалия Б.Ж.Б. срещу определение на ОС-Добрич 148 от 20.05.2019г, постановено по ЧНД № 146/2019 год. по описа на същия съд, с което по реда на чл. 243 ал. 6 т. 1 от НПК е било потвърдено постановление с изх.№ 255/2018г. от 10.04.2019г. на Окръжна прокуратура – град Добрич за прекратяване на наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

В същата се  оспорват като цяло изводите на съда, респективно на прокурора, както по отношение на фактическите, така и на правните изводи: твърди се, от една страна, че разследването не е проведено всестранно и пълно -  не са събрани всички необходими доказателства, установяващи виновно поведение на водача на МПС - „Ф.“ – св. К.Р., допуснал ПТП; от друга, че анализът на събраните такива е повърхностен, т. к. правилното им интерпретиране налага извод за нарушение на разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт, респ.  и  прокурорския такъв и връщане на делото на органите на досъдебното производство за продължаване на разследването.

       

Жалбата е допустима за разглеждане, като по  същество се явява неоснователна по следните съображения:.

       

С определение № 148 от 20.05.2019г, постановено по реда на чл. 243 ал. 6  НПК по ЧНД № 146/2019 год.,  Окръжен съд - Добрич е потвърдил постановление с изх.№ 255/2018г. от 10.04.2019г. на Окръжна прокуратура – град Добрич за прекратяване на наказателното производство на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Първоинстанционният съд е възприел фактическата обстановка такава, каквато е била установена на досъдебното производство и отразена в постановлението за прекратяване на наказателното производство, а именно:

На 25.04.2018 г., около 21:00 – 21:30 часа, румънският гражданин – св. К.Р. управлявал ЛА „Ф.“ с румънски рег. № B948CОR, движейки се по пътя град Балчик – град Каварна, в посока град Каварна. Заедно с него на предната дясна седалка пътувала св. Валентина Иван, също румънска гражданка. По същото време и по същия път, но в противоположна посока, се движел ЛА „О.“ с рег. № ТХ 0915 НХ, управляван от пострадалия Б.Ж.Б.. Пътната настилка била асфалтова, суха, запазена, в добро състояние. Двете моторни превозни средства били управлявани в тъмната част на денонощието, при ясно време и при добра метеорологична видимост за тази част на денонощието, на прав участък от пътя. Навлизайки в района на Т-образно кръстовище на пътя за с.Божурец, водачът на лекия автомобил „О.“ внезапно предприел маневра „завой наляво“, за да продължи движението си към с.Божурец през платното за движение, предназначено за излизащите от селото в посока за гр.Каварна автомобили, при което навлязъл в платното за насрещно движение от главния път. Настъпил удар между предната лява част на ЛА „Ф.“ и предната дясна част на ЛА „О.“. Сблъсъкът между двата автомобила бил в платното за движение, по което се движел лекият автомобил „Ф.“ - в посока от град Балчик към град Каварна. Вследствие на скоростта, масата, посоката на взаимното разположение на двата автомобила в момента на удара с ЛА „О.“, ЛА „Ф.“ продължил движението си напред, навлязъл върху десния банкет, след което се насочил към платното за насрещно движение, пресякъл го, след това и левия банкет от пътя и навлязъл в разположена вляво от пътя в посока град Каварна житна нива, установявайки се в покой, разположен под ъгъл спрямо дължината на пътя и насочен с предната си част в посока към град Каварна. ЛА „О.“ се завъртял в посока на часовниковата стрелка и от инерцията, придобита от удара, насочил се в обратна на движението му посока, като завъртането му около вертикалната ос продължило около 330 градуса, преди да се установи на място. В резултат на ПТП водачът на ЛА „О.“ Б.Ж.Б. получил телесни увреждания, несъвместими с живота му. Били причинени и имуществени вреди по двете моторни превозни средства.

Съгласно заключенията по изготвените на досъд. производство СМЕ и комплексна съдебно-медицинска, трасологическа и автотехническа експертиза /КСМТАЕ/ причина за настъпването на смъртта на Б.Ж.Б.  е тежката гръдна травма – разкъсване на сърцето и белите дробове, и излив на кръв в гръдната кухина; същата е в резултат на разкъсване на сърцето от фрагменти на фрактурирани ребра вследствие на много силен удар с или върху твърд, тъп предмет с голяма маса в областта на гръдния кош; всички увреждания отговарят да са били получени по механизма на травма в купето на автомобил, респ. са в причинна връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие.

 От заключенията по СХЕ се установява, че към момента на ПТП постр. Борисов е бил 2.07 ‰ промила алкохол в кръвта , докато при свидетелите К.Р. и Валентина Иван не е констатирано такова наличие.

От заключенията по изготвените на досъд. производство единична, тройна САТЕ и КСМТАЕ се установява, че:

 

1.   липсват повреди по управляваните от двамата водачи ЛА „О.“ и „Ф.“, които да са били причинени преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за настъпване на ПТП; възстановяването на двата ЛАс цел отстраняване на повредите по тях и бъдещата им експлоатация по предназначение е невъзможно;

2.   непосредствено преди ПТП ЛА „Ф.“ се движел със скорост около 97.25 км/ч.; опасната зона на спиране е била с дължина около 83.86 м;

3.   в момента на удара ЛА „О.“ се е движел със скорост около 28.11 км/ч; при отчитане степента на алкохолно повлияване на водача от 2.07 ‰ промила алкохол в кръвта, опасната му зона на спиране е имала дължина около 26.87 м, докато при трезво състояние същата дължина е следвало да бъде около 15.16 м;

4.   при скорост на движение от 90км/ч (допустимата такава на този пътен участък) опасна зона на спиране на ЛА „Ф.“  е следвало да има дължина около 74.44 м;

5.   ЛА „Ф.“ се е намирал на отстояние от около 41.32 м преди мястото на удара в момента, в който ЛА „О.“ е пресякъл осевата линия и е навлязъл в лентата му за движение, т.е. в лентата за движение в посока към град Каварна;

6.   при установената скорост на движение на ЛА „Ф.“ /около 97.25 км/ч/, както и при допустимата такава от 90 км/ч, ако водачът му /с. Радулески/ е реагирал своевременно и е предприел спиране в момента, в който ЛА „О.“, управляван от постр. Борисов е пресякъл осевата линия и е навлязъл в лентата му на движение, водачът на първия автомобил не е имал техническа възможност да предотврати произшествието, спирайки автомобила си преди мястото на удара;

7.   водачът на ЛА „О.“ /постр. Борисов/ е имал техническата възможност да предотврати настъпването на произшествието, респ. удара между двата автомобила, ако при извършването на маневра завой наляво първо е изчакал преминаването на движещия се в права посока срещу него ЛА „Ф.“ и след това е предприел пресичане на лентата за насрещно движение на указаното за извършване на тази маневра място;

8.   причина за настъпване на ПТП от технически характер е била пресичането на траекторията на движение на ЛА „Ф.“ от ЛА „О.“, вследствие навлизането на втория в коридора на движение на първия автомобил на разстояние пред него, по-малко от опасната му зона на спиране.

 

В мотивите към ревизирания съдебен акт първоинст. съд  пространно е коментирал събраната по делото доказателствена съвкупност и обосновано е приел, че на досъдебното производство са събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК,  чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства. Правилен и законосъобразен е извода за това, че деянието, предмет на образуваното наказателно производство, не е съставомерно по отношение на румънския гражданин - св. Р. /допуснатото от него нарушение на разпоредбата на чл. 21 от ЗДвП не се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, респ. и с вредоносния резултат/, доколкото самият пострадал е нарушил разпоредбите на ЗДвП / чл.37 ал.1 и чл. 5 ал. 3 /– на първо място е управлявал е МПС след употреба на алкохол, с концентрация над 0.5 на хиляда - 2.07 промила, което е обусловило неправилна преценка на конкретната ситуация и забавяне на реакциите му; на второ място, не е спазил императивното правило при завиване наляво с цел да навлезе в друг път, да пропусне насрещно движещото се пътно превозно.

Правилно е акцентирал ДОС, че допуснатото от св. К.Р. нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е неотносимо към настъпилия вредоносен резултат, тъй като от заключенията по САТЕ и КСМТАЕ безспорно е установено, че дори да се бе движил с разрешената за пътния участък скорост от 90 км/ч, той отново не би имал техническата възможност да спре управляваното от него  МПС и да  предотврати настъпването на удара с ЛА“О.“.      

Доколкото пред настоящата инстанция се навежда довод за допуснато нарушение на чл. 20 ал. 2 пр. 2 от ЗДвП от страна на св.Р. поради предприетата спасителна маневра „заобикаляне в дясно“, следва да се отбележи, че съставът на АС-Варна намира същия за несъстоятелен и в противоречие с наличната по делото доказателствена съвкупност от една страна, а от друга, както правилно е отбелязал първостепенният съд /пред когото е било наведено идентично възражение/ на превратно тълкуване на закона и интерпретация на установените факти. Съгласно подробното, обективно и мотивирано заключение на вещите лица по комплексна съдебно-медицинска, трасологическа и автотехническа експертиза, изготвено на база обективираните находки при извършения оглед на местопроизшествие, в момента на удара, ЛА „Ф.“ е продължил движението си напред /а не вдясно, каквито са безпочвените твърдения на жалбоподателката/ , навлязъл е върху десния банкет, след което се е насочил към платното за насрещно движение, пресичайки него и левия банкет от пътя, след което е навлязъл в житната нива, разположена вляво от пътя в посока град Каварна /л.122, том I, 4 абзац/.

 

Не могат да се споделят възраженията наведени в жалбата за това, че не са събрани достатъчно доказателства или че анализът на събраните такива е повърхностен: на първо място, са налични гласни доказателства - показанията на свидетелите К. Р. и В. Иван – първият управлявал ЛА „Ф.“, а втората е седяла на предната седалка до него, имащи преки и непосредствени впечатления от ПТП /включително и от поведението на постр./; на второ място са налице писмени доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие, скица и фотоалбум; веществените доказателства; налице са и обективните данни, събрани чрез заключенията по СМЕ, САТЕ, КСМТАЕ и СХЕ. Анализът на тази доказателствена съвкупност по безспорен и категоричен начин налага и за въззивния съд извода, до който е достигнал прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното производство, на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

 

При липсата на доказателства за неправомерно поведение на водача на ЛА „Ф.“– св. К. Р., респ. за нарушени от него норми на ЗДвП, находящи се в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, изводът на ДОС за липса на съставомерни признаци на деяние по чл.343, ал.1, б.”в” от НК /както и на каквото и да е друго деяние по смисъла на НК/ се явява правилен и законосъобразен.

 

Изложеното по-горе обосновава извода за законосъобразност на постановения от ОС-Добрич съдебен акт, същият като правилен и обоснован следва да бъде  потвърден, поради което и на основание чл. 243 ал. 7 от НПК, настоящият състав на АС-Варна

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 85 от 20.03.2017г. на Окръжен съд-Шумен, постановено по ЧНД № 92/2017 год. по описа на същия съд.

 

Определението  е окончателно и не подлежи на контрол.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.