О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 331

 

гр.Варна , 08.10. 2019г.

 

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,      Наказателно отделение , в закрито съдебно  заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета  година в състав :

 

                                                  

    Председател : Янко Янков

 Членове :  Маринела Дончева

                  Дарина Маркова

 

 

изслуша докладваното от съдия Янков  вчнд № 284/2019г. на Варненски апелативен съд , и за да се произнесе взе предвид следното :

 

         

Производството е по реда на чл.243 ал.8 НПК.

Образувано е по частен протест на Варненска окръжна прокуратура срещу  определение №572/04.07.2019г. по чнд №687/2019г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено постановление на Варненска окръжна прокуратура от 30.05.2019г. за прекратяване на наказателното производство по дп №2173/2019г. на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, и делото върнато на прокурора.

Протестът е подаден в срок и от легитимирано лице, поради което и е допустим. Разгледан обаче и по същество, той е неоснователен.

На фактите по делото настоящият съд няма да се спира, доколкото те са подробни изложени както от прокуратурата, така и от съда. А и не те са причината постановлението на прокурора два пъти да бъде отменяно и делото връщано. И в двата случая това е станало по чисто процесуални съображения – липса на мотиви към прокурорския акт, което представлява нарушение на разпоредбата на чл.199 ал.2 НПК. Посоченият порок на свой ред препятства извършването на изискуемата по смисъла на чл.243 ал.5 НПК съдебна проверка на законосъобразността и обосноваността на прокурорския акт. Разпоредба на чл.199 ал.2 НПК задължава прокурора да изложи мотиви в своя акт, т.е. да посочи поради какви съображения е стигнал да крайното си решение. Пренесено на плоскостта на настоящия казус това означава  да бъде изрично посочено в какво точно се изразява виновното нарушение на правилата за движение от страна на водача на автомобила, или иначе казано коя точно от хипотезите на чл.20 ал.2 ЗДвП е нарушена – предвидената в изр.първо, или тази в изречение второ. Защото между двете е налице съществена разлика /каква е тя е пояснено в съдебния акт/.  Ако прокурорът приема първата от посочените хипотези /т.е. предвидима опасност/ то той следва да посочи на какво основание /защо/ в съзнанието на водача би следвало да възникне субективна представа за евентуална предстояща опасност на платното за движение – при липсата на пътни знаци, сигнализиращи за такива, както и на пътни знаци ограничаващи скоростта/въпрос, на който с основание е обърнато внимание в жалбата до първоинстанционния съд/. При втората пък хипотеза /отново с оглед пътната обстановка – липсата на каквито и да било пътни знаци/ следва да бъде обсъдена и възможността за наличие на случайно деяние, за което пък загатват изводите на вещото лице по назначената автотехническа експертиза. Отделно от това изводът на прокурора за движение с несъобразена скорост от страна на водача предполага даването на отговор на въпроса коя е съобразената в случая скорост, и какво налага водачът да се движи точно с такава скорост. Липсата на отговорите на тези въпроси както вече се спомена препятства извършването на каквато и да било смислена проверка на атакувания прокурорски акт. Т.е. налице е очевидна липса на мотиви. Вярно е /както се твърди в протеста/, че разпоредбата на чл.243 ал.6 т.2 НПК дава възможност на съда да измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство. За да бъде сторено това обаче трябва първом да е посочено конкретно основание. По съществото си настоящото предложение на прокуратурата в протеста е съдът не да измени основанията за прекратяване, а да си избере такова измежду няколкото, което е недопустимо. Както и ВКС на РБ е имал възможност да посочи в решение № 454/21.11.2008 г. по н. д. № 361/2008 г., III н. о. /а и не само в него/,  липсата на обсъждане на определени обстоятелства в постановлението на прокурора не може да бъде заместена /допълнена/ от съда, в такива случаи съдът следва да върне делото на прокурора за произнасяне по въпросите, които той е трябвало да обсъди – тези по чл.24 ал.1 НПК. Поради това и протестираното определение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Предвид всичко това на основание чл.243 ал.8 НПК Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

          ПОТВЪРЖДАВА определение №572/04.07.2019г. по чнд №687/2019г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено постановление на Варненска окръжна прокуратура от 30.05.2019г. за прекратяване на наказателното производство по дп №2173/2019г. на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна.

 

Определението  не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                       Членове :