Р Е Ш Е Н И Е

                 № 167

 

14.07.2016 г., гр. Варна,

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Асен Попов

при секретаря П.П.

и прокурора Св Курновска

      разгледа докладваното от Р.Лолова

      ВЧНД №285 по описа за 2016 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

 На основание закона, данните по делото и по реда на чл.20 ал.2 ЗЕЕЗА

 

Р  Е  Ш  И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение №180/24.06.2016г. по чнд №655/16. на Варненския окръжен съд, с което е допусната екстрадиция на руския гражданин А.М.А., род.***г. в гр.Серов, Свердловска обл. по искане на компетентните власти на правосъдието на Руската Федерация.

Потвърждава мярката за неотклонение на А.М.А. „задържане под стража” до фактическото му предаване на молещата държава, но не повече от 40 дни.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател:                                           Членове:1.

 

 

 

                                                                             2.

 

 

 

 

 

Мотиви към решението по ВЧНД №285/16 по описа на Апелативен съд Варна, наказателно отделение.

 

 

 

Производството е по реда на чл.20 ал.2 ЗЕЕЗА и има за предмет решение №180/24.06.16г.,постановено по чнд№655/16г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е допусната екстрадицията на руския гражданин А.М.А., род. ***г. в гр.Серов, Свердловска обл. С руски паспорт №7127776/16.12.2011г., по искане на руските власти по повод наказателно дело №4901375 по обвинение в извършване на престъпление, предвидено в ч.3 на чл.272 на Наказателния кодекс на Руската федерация – неправомерен достъп до охранявана със закон компютърна информация, като това деяние е повлякло копиране на компютърна информация, извършено от група лица по предварителен сговор. Съгласно приложената молба за екстрадидиция лицето следва да бъде предадено на руските власти за осъществяване на наказателно преследване, предвид извършеното от него криминално деяние. Приложена е и заповед за задържане, като А. е бил обявен на международно издирване.

Въззивната проверка е по жалба на исканото лице, чрез защитата му – адв.Б.Б.. В жалбата се навеждат основания за необоснованост, незаконосъобразност, нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да се откаже исканата екстрадиция поради липса на всички формални изисквания,регламентирани в ЕКЕ и ЗЕЕЗА за предаване.

В съдебно заседание, пред настоящата инстанция жалбата се поддържа на всички посочени основания от двамата защитника като се доразвиват изложените в жалбата съображения. Исканото лице, в своя лична защита също моли да не се допуска екстрадицията му, на три основания: поради съмнения за преследване на основание политически убеждения; поради унизително отношение и липса на гаранции за спазване на правата му както и поради изтекла давност за преследване във връзка с предявеното му обвинение.

Представителят на Апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съставът на въззивния съд, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди изложените отстраните съображения и сам провери служебно правилността на атакуваното решение намери за установено следното:

Постъпило е искане, с официална молба до М-ра на правосъдието на РБългария за екстрадиция на руския гражданин А.М.А. №81/3-237-16/06.05.2016г. от компетентен орган – Генералната прокуратура на Руската Федерация. Изготвен е и легализиран превод на български на документите касаещи екстрадицията, налице са всички изискващи се документи придружаващи молбата.

Срещу исканото лице е било образувано наказателно производство за извършено от него криминално престъпление, наказуемо по част 3 на чл.272 от НК на Руската Федерация, за това, че от 01.01.2013г. до 05.02.2013г., в гр.Екатерининбург, заедно с неустановено лице, действайки с инструкциите на С. Н.Д., умишлено, съвместно и съгласувано с група лица, след предварителен сговор, без да притежават необходимите правомоция, без съгласието на собствениците на информацията, защитена с пароли, използвайки компютърна техника, са извършили неправомерен достъп до компютърна информация. За същия период, намирайки се в зданието на администрацията на Губернатора на Челябинска обл., А. е предал на С. Н.Д. посочената компютърна информация с личната кореспонденция на Подопригора А.В. и Полозов А.А. На 02.12.15г. по отношение на исканото лице е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

Това деяние съответства на деянието по чл.319а ал.2 вр.ал.1 от НК на РБългария, където се предвижда наказание до една година лишаване от свобода. Налице е съответствие и във формите на съизвършителство и престъпно съучастие с други две лица.

Съдът е приел, че са налице положителните предпоставки за предаване на лицето и отсъстват отрицателни такива.

Налице е международен договор , по който РБългария е страна. Налице е двойна наказуемост на деянието и за него се предвижда наказание лишаване от свобода. Лицето се изисква с цел разследване и повдигане на обвинение. Дадени са гаранции, че искането няма за цел преследване на лицето по политически мотиви, във връзка с расова принадлежност, вероизповедание, националност или политически възгледи, че ще му бъде предоставена възможност за защита, няма да бъде подложен на мъчения, жестокости, безчовечни, унижаващи достойнството третиране или наказание. Посочва се, че срокът на давност според законодателството на РФ не е изтекъл и че ще бъде разследван само за деянието за което се изисква.

Исканото лице не е български гражданин, не му е предоставяно убежище, не се ползва с имунитет и е наказателно отговорно съгласно българското законодателство. Не са налице нито една от абсолютните отрицателни предпоставки по чл.7 ЗЕЕЗА. Не са налице и относителните такива по чл.8 от ЗЕЕЗА.

По жалбата:

Първото възражение е за неокомплектованост на искането за екстрадиция.

Това възражение е неоснователно.

Налице са всички изискуеми документи и молбата за екстрадиция е в съответствие с изискванията. Посочени са както исканото лице с всички идентификационни признаци, повода по който се иска екстрадицията, деянието за което се изисква лицето с подробно описание на фактическата обстановка и приложението на съответните текстове от НК на РФ, размера на предвиждащото се наказание, както и давностните срокове.

Налице е легализиран превод. Проверката на молбата за екстрадиция се извършва от Министъра на правосъдието или от оправомощено от него длъжностно лице. След като не установено несъответствие и молбата не е върната, а съобразно чл.12 ЗЕЕЗА е изпратена на ВКП, то няма основания да се твърди, че липсвал превод, или че наличният не е бил „заверен от заклет преводач”. Въпреки това съдът е направил нещо повече, като е наредил повторен превод на изпратените документи от преводна агенция, за да се убеди в достоверността на превода от една страна, както и съответствието му с оригинала.

Въззивната инстанция намира, че с нищо не са нарушени правата на исканото лице, нито на неговата защита. Същите са имали възможност да се запознаят с документите – за исканото лице в оригинал, на родният му език, а за защитата му –и в превод на български, както в първоначалният, така и с този нареден от съда. При сравнение, не възниква никакво съмнение относно съдържанието на тези документи.

По второто възражение – лицето се изисква не с цел изтърпяване на наказание или на мярка за неотклонение ”задържане под стража”, в какъвто смисъл са възраженията назащитата, а за разследване, поради което и неоснователно се възразява, че не е била налице предпоставката на ал.2 на чл.5 ЗЕЕЗА. В този смисъл е постоянната практика на съдилищата.

На трето място се възразява за изтекла давност. Това възражение също е неоснователно. По НК на РФ очевидно не е настъпила такава давност. По българското законодателство, аналогичният текст би бил чл.319а ал.2, предвиждащ до една година лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл.81 ал.3 НК наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с ½ срока по чл.80, или в случая чл.80 ал.1 т.5, която е три години. В конкретния случай абсолютната давност за наказателно преследване е в рамките на четири години и ще изтече през м.август 2017г.

По отношение възражението по п.4 от жалбата, че са налице данни за преследване по политически причини, то също е необосновано. Лицето се изисква заради криминално деяние, а какви цели е имал или преследвал евентуалният му „съпроцесник” подбуждайки го към такова криминално деяние е без значение за настоящия процес. Дадени са достатъчно гаранции от искащата страна за бъдещ справедлив процес и няма основание замолената страна да се съмнява в това. Представените многобройни разпечатки от руски сайтове и преса нямат отношение към настоящото производство. Част от тези материали касаят други лица или други производства. Не се установяват и никакви данни за наличие на политическо престъпление, за което исканото лице да се преследва. Освен това съдебно преследване спрямо лицето може да има само по отношение престъплението, за което е и молбата за екстрадиция.

Правилно съдът е приел, че не следва да коментира дали по време на водене на наказателното производство в РФ са допускани или не нарушения, тъй като българският съд няма правомощия да се произнася по законосъобразността или обосноваността на постановените актове от разследващите органи и съда на РФ. Всички тези представени материали не водят до различен от направения от съда извод за наличието на положителните и липсата на отрицателните предпоставки за допускане на исканата екстрадиция.

Предвид изложеното, изводът на Варненския окръжен съд за наличие на всички предпоставки за екстрадиция на лицето А.М.А. с цел наказателно преследване, с оглед извършено от него криминално престъпление по част 3 на чл.272 НК на РФ е правилен, обоснован и законосъобразен, поради което и решението №180/24.06.16г. следва да бъде потвърдено, в какъвто и смисъл въззивната инстанция постанови решението си.

В контекста на горното потвърди и мярката за неотклонение на исканото лице до физическото му предаване на съответните власти по не по-късно от 40 дни.

 

 

Председател:                                         Членове:1.

 

 

                                                                           2.