Р Е Ш Е Н И Е

 

32

 

гр.Варна,   06 март 2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 22 декември 2016 година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА Л.А

 

            ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при участието на прокурора ИЛИЯ Н. и секретарите Г. Н. и С.Д., като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНОХД № 286 по описа на ВАпС за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по:

·       Въззивен протест с допълнителни

·       въззивна жалба от частните обвинители М. и Д. И. чрез техния повереник адв.П.Н. от ВАК с искане за изменение на присъдата и налагане на ДЗБЗ на под.Д..

·     въззивни жалби, подадени лично от подс.Д. и неговия служ.защитник – адв.В.Й., против присъда № 51/04.05.2016г, постановена по НОХД № 1405/2014 г. от ВОС, с която В.С.Д. е бил признат за виновен по предявените му обвинения по чл. 116, ал.1, т.4, пр. 3 и т.12 вр. чл. 115 от НК и чл.196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал.1 от НК, като по реда на чл.23 от НК му било наложено наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР при първоначален СПЕЦИАЛЕН РЕЖИМ в Затвор;

В протеста и във въззивните жалби на частните обвинители се твърди несправедливост на наложеното наказание и се иска изменение на присъдата като на подс.Д. бъде наложено от въззивния съд наказание Доживотен затвор без право на замяна.

Във въззивните жалби на защитата се твърдят допуснати от първата инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост на присъдата. Иска се отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция или пълно оправдаване на подс.Д. по всички обвинения.

 Лично подс.Д. е изложил оплакванията си пространно в пет допълнителни изложения както следва:

1.    В Допълнително изложение № 1 вх.№ 5481/24.08.2016г. – подс.Д. оспорва обосноваността на заключението на съдебно- дактилоскопната експертиза, извършена в рамките на досъдебното производство и приобщена от първата инстанция. Твърди се, че то е изготвено в противоречие с изискванията на Инструкция № 1 за работа и взаимодействие на органите на предварителното разследване, прокуратурата, МВР и НСС. Основното възражение е свързано с липсата на фотографски снимки на следата при нейното изземване. Твърди се противоречие с експертна справка № 595/29.11.2013г. и направената 51 дена по-късно експертна справка № ИЗ/14.01.2014г.; оспорва се компетентността на експерта, извършил изследването по дак.експертиза – стр.47, т.4 дп – А.А.

2.    В Допълнително изложение № 2 вх.№ 5632/02.09.2016г. подс.Д. прави собствен анализ на показанията на свид.Д.И., като обосновава виждането си за нейна свидетелска негодност, позовавайки се на заключението на назначената от ВОС КСППЕ; твърди недостоверност на заявеното от нея поради съществуващи проблеми със зрението й; оспорва се извършеното на 16.03.2015 г. в съдебно заседание разпознаване от св.Д.И. на подс.Д..

 На следващо място се оспорва допустимостта на одорологичната експертиза като доказателство в наказателния процес;

Оспорва се извода на съда, че чрез СТЕ на моб.телефони може да се определи точно местоположение на техните ползватели;

Оспорва се допустимостта на разпитите на свидетелите полицай – защото били извършвали многобройни действия по разследването – Б.Б., Б.Н. и В.В.;

Поставя се на критичен анализ заявеното от свид.К., като подс.Д. съпоставя твърденията на свидетеля със заключението на КСППЕ и с показанията на Н.;

3.    Допълнително изложение № 3 вх.№ 5652/07.09.2016г. е посветено на противоречията между ОА и доказателствата по делото, развити на 9 страници;

4.    В Допълнително изложение № 4 вх.№ 5914/19.09.2016г. подс.Д. развива оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение при изготвянето на мотивите – твърди се в 81 точки липса на мотиви, защото съдебният състав бил повторил мотивите на обвинението, допуснати били съществени вътрешни противоречия, ВОС боравил с предположения; Доказателствата по делото не били проверени по реда на чл.107 ал.5 от НПК;

ВОС бил направил превратна интерпретация и неправилна оценка на доказателствата от дп - в мотивите си ВОС бил използвал 30 пъти „възможно и вероятно”. Делото било решено въз основа на вероятности, без да бъде разкрита обективната истина. Съдът се позовавал на не приети от самия него доказателства.

Прави се анализ на съдържанието на мотивите на ВОС ред по ред и интерпретация на доказателствата по делото – свидетелски показания, разпознаване и експертизи (СППЕ, СТЕ, видео-техническа и лицево – идентификационна, дактилоскопна) и се обосновава извод за необоснованост на присъдата. Отново се оспорва достоверността на показанията на Д.И. – нейната свидетелска годност, както и достоверността на заявеното от М.И. и К.. Твърди се, че разпитите на свидетелите полицаи били недопустими.

5.                В Допълнително изложение № 5 вх.№ 5997/21.09.2016г. подс.Д. прави анализ на становища на прокурора и повереника на частните обвинители - адв.Н., пред първата инстанция.

Твърдят се процесуални нарушения при изготвянето на ОА. На стр.12-13 – том 1 от дп – е приложено искане за удължаване на срока с дата от 13.01.2016 г., а срокът бил изтекъл на 08.01.2016 г.; на стр.9-10 искане за удължаване на срока с дата 13.05.2014г., а срокът бил изтекъл на 08.05.2014; не били посочени и доказателствата, на които се позовава обвинението; неоснователно била изключена от доказателствата справка № 595/29.11.2013 г.

Нарушения при предявяването на разследването – материалите били предявени на Д. на 17.09.2014 г., а описите били изготвени на 23.09.2014г., което било нарушение на чл.227, ал.8 НПК;

Нарушен бил чл.125, ал.1 от НПК, тъй като липсвали фотоснимки на отпечатъците на дактилоскопните следи;

Нарушен бил чл.196 от НПК, защото прокурорът не бил върнал делото за отстраняване на грешките;

Нарушен бил чл.232, ал.4 от НПК, защото в обвинителното заключение липсвали доказателствата, от които се установявали посочените обстоятелства.

6.           В Молба вх.№ 6078/28.09.2016г. – подсъдимият Д. развива оплаквания за незаконен състав на първата инстанция. Твърди се предубеденост на съдия Жулиета Шопова, защото се била произнесла по ЧНД № 521/14 г. ВОС, по което е била наложена възбрана върху недвижим имот, съсобствен на подс.Д. и неговата съпруга. Съдия Шопова не била дала възможност на подсъдимия да се запознае с материалите по ЧНД № 521/14г. Съдия Шопова била участвала в разпит на свидетели на досъдебното производство.

 Твърди се предубеденост и на съдия Димов – защото били връчени преписи от протоколи от с.з. без номерация и подписи на съдията и съдебния протоколист. Съдия Димов отхвърлил искания на подс.Д. за поправка на протокол от с.з.  Съдия Димов бил предубеден, защото дълги години бил работил във Военен съд Варна с адв.П.Н.. На последната молба на подс.Д. за поправка на протокол от с.з. от 03.05.2016 г. не било отговорено. Бил получил мотивите към присъдата преди да бъде отговорено на исканията за поправки в протоколите.

В крайна сметка се иска отмяна на осъдителната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВОС.

 

Представителят на въззивната прокуратура поддържа изцяло протеста срещу присъдата. Намира жалбата на подсъдимия за неоснователна, моли настоящата инстанция да потвърди първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и добре мотивирана. Анализирайки оплакванията на подсъдимия, прокурорът ги обобщава в няколко групи. Първата от тях е свързана с допуснатите нарушения на досъдебното производство, посочени в 10 точки, които всъщност се свеждат до нарушаване разпоредбата на чл.234, ал.4 от НПК. Това процесуално нарушение първо според прокурора не е съществено, второ то не е и отстранимо, поради това и претенция в тази част се счита за неоснователна. Прокурорът намира, че оплакването по т.2 и т.8, че описът на материалите по досъдебното производство по делото бил от 23.09.2014 г., а предявяването било от 17.09. – не съставлява каквото и да било процесуално нарушение, т.к. описът е техническа дейност, а не процесуална, поради това и самият опис не подлежи на предявяване.

Прокурорът изразява становище, че всички твърдяни нарушения по изземването на дактилоскопната следа по делото са неоснователни. Според прокурора основното оплакване, свързано с това, че иззетата дактилоскопна следа не е фотографирана, не опорочава действието, тъй като то не е задължително по НПК, а Инструкция 1/2004 г. е отменена мълчаливо и не намира каквото и да е приложение. Всички поставени от подсъдимия въпроси, свързани с неизследваните папиларни образи и причините,поради които системата АФИС не е разпознала следата са изяснени от въззивния съд.

 Наведените оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство прокурора намира за неоснователни, като излага доводи за всяко твърдяно такова.

Оплакването за допуснати процесуалните нарушения на съдебната фаза също се преценява от прокуратурата за неоснователно:

Не се касае за незаконен състав на съда – нито съдия  Шопова, нито съдия Димов според прокурора са била предубедени, като се излагат подробни доводи. Според прокурора Варненският окръжен съд дори е направил повече отколкото изисква законът за спазване правата на подсъдимия. Реално са били удовлетворени всичките му искания за събиране на доказателства по делото. Били са му предоставени на практика сканирани всички материали по делото, както сам подсъдимият призвана в една неофициална кореспонденция със свидетел по делото.

Прокурора намира, че не може да бъде споделено и оплакването за липсва мотиви. По делото са изготвени обстойни мотиви. Направен е анализ на събраните по делото доказателства, като съдът изрично се е спрял на безспорния факт, че по делото са налице най-вече косвени доказателства за вината на подсъдимия, но техният анализ, тяхната системна връзка водят до извода, че те образуват единна логическа верига, която не може да води до друг извод, освен до извода, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен.

 В заключение прокурорът изразява становището, че извършената във въззивното следствие допълнителна проверка на всички ключови доказателства по делото - допълнителната дактилоскопна експертиза, допълнителния разпит на свид. И.К., допълнителна комплексна експертиза за свидетелската годност на свид. Д.И. и допълнителна идентификационна и видео-техническа експертиза, потвърждават фактически положения, приети за установени от първата инстанция. Затова според прокурора няма никакво друго логическо решение, освен ВАпС да потвърди присъдата на първата инстанция, с поддържаното изменение в санкционната част.

Повереникът на частните обвинители – адв.П.Н. също поддържа депозираната въззивна жалба, с която моли да бъде заменено наложеното на подсъдимия наказание доживотен затвор с най-тежкото предвидено в закона наказание – доживотен затвор без право на замяна. Счита, че са налице предпоставките, посочени в чл.38, ал.1 от НК, когато конкретно извършеното престъпление е изключително тежко и целите на чл.36 от НК не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание. Развива твърдение си, че по отношение на този подсъдим целите на чл.36 от НК и най-вече целта посочена в чл.36, ал.1, т.2 от НК – да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, могат да бъдат постигнати единствено и само с поисканото в жалбата наказание. Според частното обвинение този извод се извлича от обстоятелството, че подсъдимият е автор на изключително тежкото престъпление - убийство на двама възрастни пенсионери без никаква лична причина и повод, който те да са му дали. В тази насока частното обвинение коментира предварителната подготовка, която е била направена от страна на подсъдимия за извършване на тези две брутални убийства. Как точно са се развили събитията между 11:45 и 12:15 часа на 23.11.2013 г. в дома на пострадалите сем. К.и, според адв.Н.  може да разкаже само подсъдимият, но е ясно от представените по делото доказателства, че в този период В.Д. единствен е бил в това жилище. Това се установява на първо място от показанията на свидетеля К., установява се от SMS, който подсъдимият е получил на мобилния телефон, който е използвал, позвъняването от страна на дъщерята на К. от Италия на един от мобилните телефони, за което свидетелства и К., който се е качил до жилището и е заключил вратата, установената и намерена на мястото на престъплението годна дактилоскопна следа, която вещото лице при разглеждане на делото пред първата инстанция беше категоричен в заключението си, че това е дактилоскопна следа оставена от подсъдимия. Възраженията на Д. са били проверени от Апелативният съдът с назначената тройна дактилоскопна експертиза, която в много добра конкретика изясни, че този пръстов отпечатък не само е оставен от Д., а двата други пръстови отпечатъци, които те обявяват, че не могат да идентифицират поради наличие на малко признаци – четири признака, с категоричност заявиха пред ВАпС, че това са пръстови отпечатъци оставени от лявата ръка на Д.. В най-големи подробности са изяснени обстоятелствата, свързани с това как е иззета следата, която съдебната практика винаги е приемала като безспорно доказателство относно авторството на определено престъпление.

Частното обвинение коментира и заключението по назначената от Апелативен съд допълнителна видео-техническа и лицево идентификационна експертиза. Предмет на изследване на тази експертиза са кадри, налични по делото от 22 и 23 ноември 2013 г., които установяват по един безспорен начин, че Д. е бил в района, в непосредствена близост до дома на пострадалите К. и П.. В кадрите от 22 ноември, второто посещение в дома им, ясно се вижда че подс.Д. е облечен с бежов шлифер с качулка, точно както Д.И. свидетелства, че мнимият полицай, който е посетил дома им е бил с връхна дреха с гугла.

Според частното обвинение съдът следва да отчете и поведението на подсъдимия след постановяване на първоинстанционната присъда и неговият опит да въздейства на свид.К.. В своите девет общо на брой допълнителни писмени изложения към въззивната жалба, на практика подсъдимият оспорва и показанията на Д.И., и показанията на основния свидетел по делото – К., но не отрича срещата на 23.11.2013 г. с К. на бензиностанция ОМВ, находяща се в непосредствена близост до местопрестъплението, както и за индиректната си връзка с другия свидетел по делото – Д.. Това обстоятелство, действията на подсъдимия след образуването на въззивното производство са още един аргумент според частното обвинение, че по отношение на този подсъдим няма как да бъде въздействано с наказанието, което Окръжният съд е наложил и по отношение на него следва да бъде приложена изключителната мярка, която законът предвижда – доживотен затвор без право на замяна.

 Според частното обвинение са налице и други квалифициращи белези, освен повдигнатите по чл.116, ал.1 и т.4, пр.3 и т.12 НК –деянието е извършено с особена жестокост, което се предлага да бъде отчетено като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство. Според частното обвинение, подсъдимият  в конкретния случай е действал изключително хладнокръвно и с чувство за безнаказаност, проявил се като изключително коравосърдечен и жесток индивид, нежелаещ да се съобразява с най-висшето човешко благо, а именно човешкият живот. Подсъдимият е осъждан четири пъти и извън квалификацията, която е дадена по обвинението, тези осъждания не са указали никакво благоприятно въздействие за неговото поправяне и превъзпитаване, напротив както става ясно от престъпленията, за които са му наложили наказания, това е довело до градация на все по-тежки и по-тежки престъпления и това е още едно основание да се наложи изключителната, мярка предвидена в закона.

Защитата на подс.В.Д. - адв. Й., поддържа жалбата си на изложените в нея основания. Заявява становището си, че в този наказателен процес има много догадки, съмнения, предположения. Защита признава, че даже има и съвпадение на някой факти, но според нея логично възниквал въпросът - какво от това? Изразява схващането си, че обвинителният акт е изграден върху едни хипотези, чиято логическа очевидност в никакъв случай не можела да бъде база за налагане на осъдителна присъда. Защитата акцентира върху факта, че не е установено оръжието, с което е извършено деянието, че не е доказана тезата на обвинението, че Д. се снабдил с оръжие и с него извършил това престъпление. Защитата поставя под съмнение надеждността на показанията на свид. И. като оспорва възможността й добре да е видяла мнимия полицейски служител. Показанията й били недостоверни, защото тя твърдяла, че лицето имало коса, а Д. – нямал такава. Според защитата лицето на видеозаписа, за което К. заяви, че му прилича на Д. също не било облечено с тъмни дрехи, а с жълт шлифер. По делото такава униформа не била представена от обвинението, за да я види защитата, въпреки извършените многобройни претърсвания и изземвания в дома на Д. - нито униформата е намерена, нито това жълто яке или шлифер.

 Защитата оспорва квалификацията на деянието по чл.195 от НК, като изтъква довода, че ако пострадалите са били първо умъртвени, как тогава от тяхното владение ще бъдат отнети телефоните. Ако пък телефоните били отнети първо, а пострадалите умъртвени след това - ставало въпрос за грабежо-подобна кражба. Отново се поставя въпрос за липсата на телефоните като веществени доказателства по делото.

Особено внимание защитата отделя на липсата на фотоснимки при изземването на дактилоскопната следа. Това поставяло под въпрос откъде точно били иззети. Защитата заявява, че тези дактилоскопни следи били привнесени в последствие, за да обслужат единствено и само тезата на обвинението, че извършител на тези престъпления е Д.. Защитата коментира и факта, че при първоначалното обработване на следата в система AFIS, тя не открива съвпадения. Близо два месеца по-късно обаче се оказало, че тази следа е на г-н Д..

Според защитата било нелогично пресметливия, находчивия, интелигентния човек, какъвто е описан Д., да прибегне до убийството на двамата пострадали. Било достатъчно да излъже или да избяга.

 Предлага на съда да не кредитира и заключението на техническата и лицево-идентификационна експертиза, защото на записите са били показани хора, които се движат свободно около хранителен магазин, вкл. и някакво лице, за което обаче не може вещото лице със сигурност да твърди, че това е Д..

Според защитата заключението на комплексната психологична и психиатрична експертиза също не допринася за изясняване на фактите по делото, защото тя доказвала това, което вече се знаело още от първоинстанционния съд, че свид. Д.И. е с влошено зрение и че и са и намалени когнитивните способности.

Защитата предлага на съда да не дава вяра и на заявеното от свид.К. с аргумента, че той „очевидно откровено лъже“. Защитата квалифицира показанията на този свидетел като: „Безкрайно противоречиви, неистински, неблагонадеждни свидетелски показания, мотивирани единствено и само от обстоятелството, че той тогава имаше някакво висящо наказателно производство, доколкото разбрахме после приключило със споразумение, за да получи някакво по-леко наказание за извършеното от него престъпление по чл.354а от НК.“ Защитата достига до извода, че следва да се вярва на записаното в Декларацията, представена от подс.Д. във въззивното производство.

В крайна сметка защитата поддържа искане въззивната инстанция да отмени присъдата на ВОС  и да постанови нова, с която да оправдае подс.Д., поради недоказаност на обвиненията. В условията на евентуалност се поддържа искане за връщане на делото за ново разследване на фазата на досъдебното производство. По отношение по протеста и жалбите на частните обвинители изразява становище за тяхната неоснователност, изказва изненада от протеста, който следвало да бъде в друга насока.

 

В личната си защита подс.Д. заявява, че представителите на прокуратурата и частното обвинение изключително избирателно, превратно и неправилно са тълкували точките, обясненията, анализите и то само някой от тях, които е изложил подробно в допълнителните изложения към въззивната жалба. По същество пресъздава пред съда отново съдържанието на допълнителните изложения към въззивната си жалба. В заключение заявява, че очаква решение за отмяна на осъдителната присъда и евентуално ново разглеждане от друг състав на ВОС, макар и то да не в съС.ие да отстрани грешките, неточностите и противоречията, разкрили се още на досъдебното производство. Това било логична последица от не анализирането и липсата на проверки и коментар по отношение на тези, посочени от подс.Д. грешки, а също така и противоречия в доказателствата, показанията и в документалните материали, които са приложени по делото. Те се съдържали още в досъдебното производство и в съдебното следствие, но предубедеността винаги пречела да се види истината. Предубедено постановения съдебен акт винаги подлежи на отмяна. Обективната истина е налице когато констатациите на съда отразяват правилно обективната действителност, а вероятността в наказателното производство е степен на възможност известни факти или събития да съществуват или да са настъпили в миналото. Изводът за достоверност трябва да изключва всички други изводи за деянието и вината. Ако съществува и най-малката вероятност, възможност за друга версия или хипотеза, която съдът е пропуснал, тогава делото се решавало въз основата на вероятностите и предположенията, така, както било в мотивите на ВОС, без да е разкрита истината по делото. Такъв съдебен акт винаги подлежи на отмяна, тъй като съдът трябвало да издирва обективната истина в процеса, който изключвала всякаква вероятност. Според подс.Д. принципът на правосъдието бил в една хуманна държава, че е по-добре сто виновни на свобода, отколкото един невинен в затвора, какъвто бил неговия  случай. Било доказано по делото, че не подс.Д. е извършил това, в което е обвинен.

В последната си дума подсъдимият Д. отново изтъква, че очаква отмяна на присъдата, „за достигане на обективната истина“ и връщане на делото за разглеждане от нов състав. Алтернативно се иска делото да се върне за ново разследване, поради допуснати още от самото начало „грешки“. Отново декларира невинността си. Заявява, че няма нищо по делото, което да го посочва като извършител на това тежко деяние.

 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира за установено следното:

Предмет на въззивна проверка е присъда № 51/04.05.2016г, постановена по НОХД № 1405/2014 г. от ВОС, с която В.С.Д., ЕГН ********** е бил признат за виновен по предявеното му обвинение по чл. 116, ал.1, т.4, пр. 3 и т.12 вр. чл. 115 от НК, вр. чл. 54 от НК, тъй като на 23.11.2013 г., в гр. Варна в условията на опасен рецидив, умишлено умъртвил повече от едно лице - Н. И. К. и Е. С. П., за което му е наложено наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР при първоначален СПЕЦИАЛЕН РЕЖИМ в Затвор;.

В условията на реална съвкупност подс.Д. е бил признат за виновен и за осъществено престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал.1 от НК, , вр. чл. 54 от НК, тъй като на 23.11.2013 год., в гр.Варна, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - мобилен телефон „Нокия 100" с ИМЕИ 356685057294450, мобилен телефон „Нокия Cl-01" с ИМЕИ 359745044825770 и мобилен телефон „Ел Джи КР 233" с ИМЕИ 353958021508610, всичко на обща стойност 110.00 /сто и десет/ лв. от владението и собственост на Н. И. К. и Д.И.И., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, за което ВОС му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от ШЕСТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в Затвор.

На основание чл.23, ал.1 от НК първоинстанционният съд е групирал така определените на подс.Д. наказания като му наложил за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно - ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР при СПЕЦИАЛЕН РЕЖИМ в Затвор.

На основание чл.59, ал.1 от НК ВОС e приспаднал времето, през което подс. Д. е бил задържан под стража, считано от 29.01.2014 г.

ВОС е ангажирал и гражданската отговорност на подс.В.С.Д., като го е осъдил да заплати на гражданските ищци следните обезщетения:

- на Д.И.И., ЕГН ********** обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 116, ал.1, т.4, пр. 3 и т.12 вр. чл. 115 от НК– сума в размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.11.2013 год., до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 1500 лева.

 - на М.Н.И., ЕГН ********** обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 116, ал.1, т.4, пр. 3 и т.12 вр. чл. 115 от НК – сума в размер на 120 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.11.2013 год., до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 2753 лева.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ВОС е възложил на подс.В.Д. заплащането и на направените по делото разноски  в размер на 7 970.06 лева в полза на Държавния бюджет по сметка на ОД на МВР-Варна и 5 756.09 лв. по сметка на ВОС в полза на Държавата, както и държавна такса върху уважените граждански искове в размер на 10 800 лева.

Първоинстанционният съд се е произнесъл и по веществените доказателства.

Въззивните жалби и протест са процесуално допустими, подадени са в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледани по същество се преценява като неоснователни по следните аргументи:

 

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие и в проведеното такова във въззивното производство доказателства настоящата инстанция приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

От дълги години, вкл. и през 2013 год., свидетЕ.та Д.И. и пострадалият Н. И. К. живеели в кооперация, находяща се в гр. Варна, ул. "Бузлуджа" № 3, ет. 5, ап. 5. Двамата били съпрузи от 55 години. Заедно с тях през последните десет години живеела и Е.П. – сестра на Д.И.. Кооперацията била семейна, като на всеки етаж бил разположен по един апартамент, в който живеели техни роднини.

Е.П. била инвалид втора група, тъй като страдала от шизофрения. Последната била поставена под пълно запрещение с настойник свидетЕ.та Д.И.. Д.И. и пострадалият К. имали и дъщеря - свидетЕ.та М.Н.И.. Тя живеела от около шестнадесет години в гр.Милано, Италия, където работела като отговорник на група за почистване на автобуси. Св. М.И. била разведена, но имала две дъщери - свидетелките Н. В.а А. и Д. В.а А., които след 2013 год. живеели при майка си в Италия. Преди това внучките били под грижите на свидетЕ.та Д.И. и пострадалия К..

На 02.05.2012 г. от жилището на ул. "Бузлуджа" № 3, ет. 5, ап. 5, била извършена кражба на златни накити. СвидетЕ.та Д.И. подала жалба за това в Първо РУП - Варна, където била заведена преписка ЗМ № 1129/2012 год. По случая започнал работа Иво П., инспектор ДПС, разпитан на досъдебното производство в качеството му на свидетел, който по-късно - на 08.04.2014 год. починал. В хода на проверката било установено, че извършител на деянието била една от дъщерите на М.И. – св. Н.А.. Част от отнетите вещи били намерени и върнати от Иво П. на свидетЕ.та Д. И.. Това обстоятелство сближило полицейския служител П., както с майката на Н.А. - свидетЕ.та М.И., така и с нейния дядо - пострадалия К.. Едновременно с това Иво П. бил в приятелски отношения и с племенника на Д.И. и Н. К. - свидетеля С. Д.Б., който живеел в същата кооперация в апартамента на 4-тия етаж.

С. Б. още от ученическите си години се познавал със свидетеля Л. Н. ***. Св. Д. в края на 2012 год. и през 2013 год. помагал в работата на свой приятел в ресторант „Здравец", намиращ се зад заведение за бързо хранене „Макдрайв" на бул. „Владислав Варненчик" в гр. Варна. Заведението често било посещавано от свидетелите С. Б. и Иво П..

През 2013 год. двамата (Б. и П.) продължили да посещават заведението, като консумирали алкохол и разговаряли на различни теми. Някои от разговорите се провеждали и в присъствието на св. Д., който сядал на тяхната маса.

Така св. Д. станал свидетел на техен разговор, в който двамата коментирали братовчедката на свидетеля С. Б. - свидетЕ.та М.И.. Говорили за извършената кражба на златни накити, по която работел Иво П.. Коментирали, че в жилището имало много златни накити и именно П. бил съдействал на родителите на И. да си ги върнат. Двамата обсъждали също, че св. М.И. в Италия се занимавала с нерегламентирана дейност и печелели много пари, които най-вероятно пренасяла през границата с автомобила си и ги съхранявала в дома на родителите си.

По-късно, през месец юли, август 2013 год. свидетелят Д. посетил свой приятел - свидетеля Д. Д. Д. ***, който имал автосалон в града, на бул. „Цар Освободител", под магазин „Джъмбо". Срещата се провела по повод на това, че Д. оставил колата си при него за продажба. По време на разговора той споделил на св. Д. информацията, която имал от разговора между полицая Иво П. и Б. за апартамент, обитаван от родителите на св. М.И. - възрастни хора, в който се съхранявала голяма сума пари. Помолил го да му съдейства да намерят подходящи хора, които да откраднат парите.

Д. споделил с Д., че неговата позната на име М. го била помолила за помощ да среже една резервна гума. Когато той сторил това, от там извадили сумата от около 200 или 300 хиляди евро. Според него парите били от нерегламентирана дейност, с която М. се занимавала в Италия. След като извадили парите, тя ги отнесла в дома на родителите си и ги скрила там. Св. Д. не разбрал точно къде в къщата били скрити парите, но заявил, че бил влизал в жилището и бил забелязал, че по стените имало старинни картини и икони.

Няколко дни след този разговор, свидетелят Д. отишъл на автомивката на свой познат - свидетеля Р. Й. ***, известен с прякора си „Полковника". Св. Д. знаел, че Д. познавал много хора от криминалния контингент, които биха могли да извършат кражба на парите.

 Д. от своя страна препредал на Д. информацията, която научил от Д., че родителите на М. И. държали в апартамента си голяма сума пари – около 200 000 евро, извадени от резервната гума на автомобила. Предложил му да откраднат парите. Заявил му, че парите били от наркотици и проституция, както че информацията била сигурна, тъй като била подадена от негов човек.

След известно време, свидетелят Д. се обадил на св. Д. и го попитал за адреса на апартамента с парите. Св. Д. се срещнал със св. Д. и взел от него бележка, в която последният написал адреса на жилището, както и имената на живущите – Н. К. и Д.И., начертал и скица на помещенията. Разположението на апартамента му било известно, тъй като бил влизал в него преди години. Освен това той много пъти бил посещавал дома на св. С. Б., живущ на долния етаж. Д. знаел, че всички жилища в кооперацията, включително и това на петия етаж, били с еднакво разпределение на помещенията.

По същото време св. Р. Д. отдавал под наем нощно заведение "Маркиз", намиращо се на ул. "София" № 21, в района на ЖП гара Варна. По този повод Д. се срещнал със св. И.Х.К. ***, които проявявал интерес да наеме заведението. В проведените разговори между двамата, К. обяснил на Д., че могат да си сътрудничат и в други дейности, осигуряващи печалба на пари. Уверил го, че може да се обръща към него по всякакви въпроси. Тогава св. Д. му споделил за разговора си със св. Д. и добитата от него информация за налични много пари, икони и злато в дома на възрастни хора, от където могат да бъдат откраднати. Св. К. проявил интерес и казал, че той ще се оправи, стига само да има адреса. Св. Д. му предал листчето с адреса, като се уговорили, че ще се разберат за парите, кой какво ще получи след това. На листчето както беше посочено по-горе бил изписан адреса, имало схема на апартамента и имената на живущите.

Свидетелят К. заявил, че имал негов човек, който ще свърши работа, като не уточнил за кого точно става въпрос. Във връзка с изпълнение на поръчката той взел от Д. и 2 бр. малки мобилни станции марка "ALAN 441 - PMR 446".

Свид.К. и подс.Д. се познавали много добре и били в близки отношения. Двамата възнамерявали да развиват съвместен бизнес в заведението „Маркиз“, което се канели да наемат от св. Р. Д.. При една от срещите им през месец ноември 2013 год. св.К. споделил с него и информацията, която получил от Р. Д.. Казал му, че това е възможност да изкарат пари и му посочил адреса. Подсъдимият Д. проявил интерес, като поискал бележката с адреса и взел едната мобилна радиостанция. От бележката разбрал, че става въпрос за жилище на ул.“Бузлуджа“, № 3, ет.5, ап.5, което се намирало в района, в който самия той живеел. Двамата с К. отишли до адреса и видели стара 5 етажна жилищна кооперация със сива метална врата. К. му дал и едната мобилна станция.

Подс.Д. решил да огледа жилището и да провери информацията. За да бъде допуснат до жилището, той решил да се представи за полицейски служител.

На 21.11.2013г. свидетЕ.та Д.И. и пострадалите Н. К. и Е.П. били в дома си. Около 16.30 часа се позвънило по домофонната им уредба. Н. К. попитал кой звъни. От долу му отговорил мъжки глас, като заявил, че бил служител на Първо РУП при ОД МВР Варна. К. му отворил, тъй като помислил, че поводът за това посещение е подадена от него жалба на 09.10.2013г. за извършена кражба на вещи от друг техен имот – къща, находяща се същата улица на № 15а. По това тяхно оплакване в Първо РУП - Варна било образувано досъдебно производство № 2581/2013г.

В жилището влязъл подс.Д., който бил облечен в тъмни дрехи, наподобяващи полицейска униформа. Пострадалият К. го поканил и двамата седнали в коридора, който свързвал всички стаи в жилището. Там имало легло, масичка с две табуретки и вградени шкафове. Подсъдимият седнал на табуретката в ляво от масата в коридора до гардероба /откъм входната врата/, а пострадалият К. - от другата страна. Д. се представил за полицай от Първо РУП - Варна и поискал личните карти на живущите в жилището. Докато разговаряли покрай тях минала и Е.П. и Д. я видял. Н. К. помолил съпругата си – св. Д. И. да представи личната си карта, както и тази на Е.П., като след това Д. записал личните им данни.

Той им заявил, че срещу тях имало донос, че укривали сирийски бежанци. Пострадалият К. и св.Д.И. се възмутили как подобен донос може да има срещу тях, на което подсъдимият отговорил, че трябва да направи протокол, както и да огледа жилището. Обяснил им, че човекът, който бил пуснал доноса живеел на адрес в гр. Варна, ул. "Цариброд" №11. Когато занесла личната си карта, свидетЕ.та Д.И. огледала мнимия полицай. Той бил облечен с тъмно сини дрехи, на лявата ръка имал емблема, на главата имал поставена шапка с козирка, бил със светло лице, продълговато, гладко избръснат, не широкоскулест, с тънки устни, с брачна халка на едната ръка.

Пред свидетЕ.та и пред К. мнимият полицай отново казал, че трябва да направи оглед и да оформи протокол, но при посещението в този ден не влязъл в нито една от стаите, а само записал данните от личните карти на тримата. След това им заявил, че в момента работното му време било изтекло и затова щял да дойде отново на следващия ден в работно време около 09.00 ч.

На 22.11.2013 год. пострадалият Н. К. и св.Д.И. чакали цяла сутрин посещението от мнимия полицай, но той не се появил. Едва в следобеда се звъннало на домофона. К. след като разбрал, че отново звъни човека от Първо РПУ, му отворил входната врата. В жилището отново пристигнал подсъдимият Д.. Пострадалият К. го попитал защо идва чак сега, а не в 09.00 ч. сутринта, каквато била уговорката. Тогава подс.Д. се извинил и му отговорил, че бил много зает през деня, а имали и почерпка в полицията и затова закъснял. Седнал отново на същата табуретка в коридора, както и предния път, без да обхожда жилището. Св.Д.И. била свидетел на разговора на своя съпруг с полицая. Забелязала, че бил облечен със същите дрехи, като в ръката си носел чанта, а върху нея светло-бежова връхна дреха с качулка. Споделил, че имал малко бебе и трябвало да се прибира. Заявил, че човекът, който бил пуснал доноса се казвал Л. и живее на ул.“Цариброд“ № 11. Обяснял, че и този ден нямало да може да оформи протокола. Уговорили се отново да посети жилището им на следващия ден около 11.00ч. По време и на второто си посещение подсъдимият, както беше посочено и при първото посещение не обхождал стаите, за да провери дали има други хора, а седял само на табуретката откъм входната врата.

След като си тръгнал, св. Д.И. споделила на съпруга си съмнението си, че изобщо съществува такъв донос. Вечерта доста мислила и на сутринта решила да отиде до ул. "Цариброд" № 11, за да види кой бил подал сигнала срещу тях. Пострадалият К. пожелал да я придружи.

Около 09:00 ч. на 23.11.2013 г., двамата тръгнали към посочения адрес, който се намирал близо до дома им, а пострадалата Е.П. останала в жилището. Съпрузите отишли пеша до ул. "Цариброд" и започнали да проверяват от № 21, който бил жилищен блок и тръгнали нагоре. Проверили до № 13, след който улицата свършила. Продължили да оглеждат, но не намерили такъв адрес. Попитали и продавачка в съседен магазин, но никой не знаел къде се намира №11. Тогава пострадалият Н. К. казал, че се прибира, а св. Д. И. продължила до турския ресторант и установила, че той е с № 1. От там слязла до спирката на ЖП Гара, на автобус № 13, тъй като възнамерявала да ходи на магазин „Пикадили" Център. Преди да се качи в автобуса, в 10.55 ч се обадила от нейния мобилен телефон с № 087 76 17 77 на телефона на пострадалия К.. /т. 7, стр. 24/. При разговора им той й казал, че бил добре и че в момента говори по домашния телефона с внучката им - св. Н.А. от Италия. В разговора с внучката си пострадалият К. й споделил, че чакал в 11:00 ч. полицая от Първо РУП и тя го посъветвала при срещата им да поиска полицаят да се легитимира, като покаже значката си, което той обещал да направи.

На 23.11.2013 г. в 11:08 ч. подсъдимият В.Д. се обадил на свидетеля И.К. от района на бензиностанцията на ОМВ до жп гара Варна /видно от разпечатките на мобилните оператори, от СТЕ и допълнителната СТЕ/, където го чакал за уговорена по-рано среща. По време на обаждането подс. Д. се намирал пред магазин за хранителни стоки, разположен на ъгъла на улиците „Шабла" и „Цариброд", а свидетелят К. бил в района около дома си – разговорът бил обслужен от базовата станция с административен адрес гр.Варна, ул. „Петко Стайнов“ № 3, бл.3, вх.А. След обаждането Д. останал да чака в района на хранителния магазин до 11:22 ч., през което време си взел две напитки от кафе-машината и си купил минерална вода от магазина. В 11:22 ч. той тръгнал от хранителния магазин към бензиностанция „ОМВ“. В 11:20 ч. свидетелят К., който вече пътувал към мястото на срещата си с Д., изпратил SMS на свидетеля Р. Д., който пък от своя страна се намирал в офиса си в ЖК "Вл. Варненчик". Свидетелят К. му писал да се срещнат в района на ул. "Цариброд" до бензиностанция „ОМВ". В 11:30 ч. подсъдимият Д. изпратил SMS на св. К.. По това време вече и двамата се намирали в района на бензиностанция „ОМВ", но все още не се били срещнали.

В 11:30 ч. свидетелят К. влязъл с автомобила си "Тойота Авенсис" от ул. "Дунав", по ул. "Цариброд", и след пресечката на ул. "Бузлуджа" и ул. "Поп Богомил" паркирал колата в лявата част на пътното платно на ул. "Цариброд". След това пеш се отправил по ул. "Цариброд" в посока бензиностанция „ОМВ". Подс. Д. и св. К. се срещнали на външните маси на бензиностанция „ОМВ" и останали там за времето от 11:32 до 11:44ч. Докато говорили, телефонът на подсъдимия звъннал. Той се навел на дясно и започнал да бърка в чантата си. Търсейки телефона си, извадил от чантата два листа и ги сложил на масата. След това взел телефона си и отхвърлил позвъняването. Докато листите били на масата, св. К. се загледал в тях и забелязал, че били формат А 4. Най-отгоре на горния лист видял думата „обяснение", принтирана като на бланка. По- надолу видял, че имало ръкописен текст, около два реда. Не успял да прочете какво пише и запитал Д. какво било това. Последният му обяснил, че бил ходил в жилището на възрастните хора, като се представил за районен инспектор от първо районно, който снема обяснения във връзка с незаконно пребиваващи чужденци. Свидетелят К. го попитал какво смята да прави и подс. Д. му отговорил, че имал уговорена среща да приключи последно с протокола. Заявил му, че закъснява и трябва да се придвижи към кооперацията. Двамата тръгнали пеш по улица „Цариброд" зад бензиностанция ОМВ. На пресечката с ул. „Бузлуджа" се разделили, като подс. Д. му казал, че се качва в жилището и се насочил към вратата на кооперацията с № 3.

Докато двамата били на бензиностанцията в 11:35 ч. свидетелят Р. Д. влязъл с автомобила си джип "Нисан Терано" - пикап, червен на цвят, от ул. "Дунав" по ул. "Цариброд". Забелязал паркирания автомобил на свидетеля К. и паркирал непосредствено пред него. Д. нямал в себе си мобилен телефон, тъй като го бил оставил в офиса си в ЖК "Вл. Варненчик". Той останал да чака свидетеля К. в автомобила си.

Около 11:45 ч. свид. К. и подс. Д., след разговора им на ъгъла на ул. "Бузлуджа" и ул. "Цариброд", както беше посочено малко по- горе се разделили, като Д. се отправил към кооперацията на ул. "Бузлуджа" №3, а св. К. тръгнал към автомобила си. Тогава той видял пикапа на свидетеля Р. Д. и се качил при него. К. му казал, че „човекът", като имал предвид подс. Д., бил отишъл пак до адреса и изказал опасението, че нещата много се били проточили и хората можело да са се усъмнят. Св. Р. Д. му отговорил, че достатъчно се били занимавали с това и го накарал да се обади на неговия човек и да го спре. Тогава в 11:56 ч. свидетелят К. изпратил на подс. Д. SMS, в който му казвал да се връща. След това св. К. се качил в своя автомобил и следван от св. Д. в „Нисан"-а отишли до магазина за авточасти, находящ се на ул."Александър Дякович", на пресечката с ул. „Кавала". Св. К. паркирал автомобила си и отишъл до магазина за авточасти, а св. Д. спрял до колата на св. К. и изчакал. Без да се бави св. К. излязъл от магазина, качил се в пикапа на св. Р. Д. и потеглили по ул. „Александър Дякович", завили надясно по ул. "Крали Марко" и от там надясно по ул. "Дунав".

Подс.Д. около 11.45 ч позвънил отново на домофонната уредба на кооперацията на ул. „Бузлуджа“ № 3 ,ет.5 и се представил за полицая от Първо РПУ. Н. К. му отворил вратата, тъй като имали уговорена среща за 11.00 ч. и го очаквал. Подсъдимият след като се качил на петия етаж в сградата на ул. "Бузлуджа" № 3, бил посрещнат от пострадалия К., който го допуснал до дома си..

Влизайки в коридора, подсъдимият установил, че в жилището е само Н. К.. Това бил подходящ момент да приведе в изпълнение замисъла си да открие и открадне парите. Подс.Д. още в коридора извадил незаконно притежаван пистолет "Макаров" калибър 9x18 мм. с монтиран към него заглушител, с който произвел четири изстрела от близко разС.ие в тялото на пострадалия К..

Първото нараняване било в коремната област, а последното в главата. Пострадалата П., която седяла на масата във всекидневната чула шума от коридора. Разтревожена тя започнала да вика. Именно тези викове били чути от свидетеля Д. Б., живущ на долния етаж. Подсъдимият Д. също чул виковете й и бързо се насочил от коридора към вратата на всекидневната, бутнал я с лявата си ръка, за да я отвори. Тогава оставил отпечатък от ляв среден пръст /иззетата дактилоскопна следа № 1, намерена от външната страна на вратата на всекидневната на 10 см над бравата/. Заварил пострадалата П. до масата и произвел три изстрела от сравнително близко разС.ие в тялото й, като първият изстрел бил в областта на корема, а последният в областта на лицето. След като произвел изстрелите по двамата пострадали, подсъдимият Д. събрал гилзите, които успял да намери, с изключение на една, останала под главата на Н. К..

Подсъдимият Д. набързо преровил шкафовете и чекмеджетата в една от другите стаи, където предполагал, че може да се намират пари и ценности, но не открил нищо.

Подсъдимият забелязал, че на масата във всекидневната има три мобилни телефона - мобилен телефон „Нокия 100" с ИМЕИ 356685057294450, мобилен телефон „Нокия Cl-01" с ИМЕИ 359745044825770 и мобилен телефон „Ел Джи КР 233" с ИМЕИ 353958021508610, които решил да присвои, като ги взел със себе си.

След това по радиостанцията се обадил на свидетеля К. и му казал да отиде при него на адреса. На въпроса на свидетеля защо го вика, подсъдимият му казал, че станало грешка и му отговорил „ти ми пусна съобщение да не се качвам, но аз приключих вече с нещата“.

Когато приел обаждането, св. К. все още бил в джипа на свидетеля Д., който в този момент бил на ул.“Дунав“, в близост до местопроизшествието. Св. К. взел якето на свидетеля Д., слязъл от автомобила и пеш от ул. "Дунав" и през улица „Цариброд", се отправил към адреса, като в 12:06:19 ч. (13:14:06ч. системно време) камерата на магазин „Омега" на ул. "Цариброд" в посока ул. "Александър Дякович", отразила преминаването му.

След него с автомобила по ул. "Цариброд" влязъл и свидетеля Р. Д., който паркирал на улицата, изчакал малко и си тръгнал. Свидетелят К. застанал пред входната врата на кооперацията на ул. "Бузлуджа" № 3 и започнал да звъни. Подсъдимият Д. слязъл долу и му отворил вратата на кооперацията. Докато се качвали по стълбите звъннал мобилният телефон на пострадалия К., тъй като св. М.И. го набирала многократно от Италия, като едното набиране било на мобилния телефон в 12.08 часа, видно от протокола за оглед на веществени доказателства /т.2, л.78 ДП/. Мобилният телефон на баща й бил в чантата, която носел подс. Д.. Той отхвърлил разговора, след което двамата се качили до входната вратата на апартамента, където Д. помолил св. К. да заключи входната врата на жилището, с обяснението, че го болял гърба. Подсъдимият извадил от вътрешната страна на металната врата връзката с ключовете и ги подал на свидетеля К.. След като последният я заключил, върнал ключовете на подс.Д. и двамата излезли от кооперацията, като тръгнали по ул. "Цариброд".

Оглеждайки се св. К. забелязал по улицата да върви възрастен мъж, както и мъж да бута бебешка количка. Този факт бил записан на една от охранителните камери на ул. „Цариброд”. Така двамата стигнали до автомобила на К. след което се разделили, като се прибрали в домовете си.

След многобройни позвънявания на свидетЕ.та М. И. на домашния телефон и на мобилния телефон на баща й, в 12:14 ч. тя от телефон 393460103984 провела изходящ разговор със св. Д. Б., който живеел на долния етаж, на тел:052658795 с продължителност 72 сек. и го помолила да се качи до апартамента и да провери къде са родители й. Разговорът с него приключил в 12:15:12ч. След това Д. Б. се качил до апартамента на петия етаж, звъннал, но никой не му отворил, поради което и се върнал в жилището си.

Междувременно св. Д.И. напазарувала в магазин "Пикадили" и с автобус № 13 се върнала до спирката на ЖП Гара - Варна, където слязла от автобуса и тръгнала пеша към дома си. Звъннала по домофонната уредба, но никой не й отворил. Тогава със собствения си ключ отключила входната врата и тръгнала към жилището си. Позвънила на вратата, но никой не отворил и не се обадил, което я учудило. Тогава отключила металната врата и влязла в жилището. Забелязала съпруга си да лежи в коридора на земята по гръб, облян в кръв. Първоначално помислила, че му е станало лошо, но после видяла и пострадалата П. да лежи във всекидневната, също обляна в кръв. Св. И. слязла на долния етаж при свидетеля Д. Б. и го помолила да извика линейка, като му съобщила какво е видяла в жилището си и изчакала екипа на спешна помощ пред вратата.

На място пристигнал екип на ЦСМП -Варна. Свидетелят д-р А. констатирал смъртта на пострадалите. Междувременно за случая били сигнализирани и органите на полицията. На място пристигнала следствено - оперативна група от ОД на МВР - Варна. Бил извършен оглед на местопроизшествие, обективиран в протокол от 23.11.2014 год., при който били иззети дактилоскопни, биологични следи и други веществени доказателства.

След проведените процесуално - следствени действия, на 27.01.2014г., било извършено претърсване на жилището и офиса на Д., обективирани в протоколи с които били иззети редица вещи, между които и компютърна конфигурация, тениска с цветна щампа, 2 бр. лаптопи, на единия от които е била извършена компютърна експертиза, а на 28.01.2014 г. подс. Д. е бил задържан

 

В хода на разследването са назначени, извършени и изслушани следните експертизи:

 

От заключението на назначената съдебно медицинска експертиза / т.3, л.63-70/ при огледа и аутопсията на Н. К. се установило, че смъртта му се дължи на увреждания, причинени от четири огнестрелни наранявания, водещото от които е несъвместимата с живота травма на главния мозък вследствие на преминалия през главата проектил.

Смъртта е настъпила бързо, но не мигновено, в рамките на няколко минути след прострелването.

Описаните огнестрелни увреждания са от действието на средно калибрено оръжие и отговарят да са получени от намерените при аутопсията три проектила – 9 мм.

Морфологията на уврежданията с конкретен вид на входните рани и посока на раневите канали дава възможност да се определи, че първо е нараняването в коремната област, а последното - това в главата.

Тъй като входните наранявания са в предната лява част на тялото, може да се направи извод, че пострадалият е бил обърнат с тази си страна към посоката, от която са възпроизведени изстрелите.

В близките часове преди смъртта си пострадалият не е приемал храна и алкохол.

СъС.ието на трупните изменения по време на аутопсията съответства на давност от края на първото денонощие.

 

От заключението на назначената съдебномедицинска експертиза / т.3,л.73-79/ при огледа и аутопсията на Е.П. се установило, че смъртта й се дължи на увреждания, причинени от три огнестрелни наранявания, и причината е остра анемия в резултат на масивен външен и вътрешен кръвоизлив.

От нараняванията може да се приеме, че смъртта не е настъпила веднага след получаване на уврежданията, а в един по – продължителен период от време от порядъка на десетки минути.

Трите наранявания са от действието на средно калибрено оръжие и отговарят да са получени от намереният при аутопсията проектил – 9 мм.

Посочените увреждания са в резултат на три изстрела в описаните области, възпроизведени в кратко време един след друг, от сравнително близко разС.ие.

Тъй като входните наранявания са в предната дясна част на тялото, може да се предположи, че пострадалата е била обърната с тази си страна към посоката от която са възпроизведени изстрелите.

Установеното количество на алкохол в кръвта съответства на лека степен на алкохолно опиване , близо да долната му граница.

Откритата в стомаха хранителна материя, след което се различават не смлени парченца, подобни на ябълка, показват, че такава е била консумирана много кратко време преди смъртта.

СъС.ието на трупните изменения по време на аутопсията съответства на давност от края на първо – начало на второ денонощие.

 

От заключението на вещото лице по назначената дактилоскопна експертиза /т.4, л.43-48/ се установява, че дактилоскопна следа № 1, иззета от външната страна на врата на всекидневната на 10 см над бравата, в апартамент намиращ се в гр. Варна, ул. „Бузлуджа" № 3, ет. 5, ап. 5, при извършен оглед на местопроизшествие на 23.11.2013 г., е идентична с дактилоскопен отпечатък на среден пръст на лявата ръка на лицето В.С.Д., ЕГН **********. Следата е оставена посредством допир и последващ натиск върху следовъзприемащия предмет.

 

От заключението на вещото лице по назначената одорологична експертиза /т.4, л.104-106/ се установи идентичност на описаната като обект №1 – консервирана миризма, иззета с Протокол за изземване на одорологически следи на 13.01.2014 год. от платнена тапицерия на табуретка с тези иззети и описани като обекти под №2, №3 и №4 от лицата В.С.Д. с Протокол №0026004 от 28.01.2014 год., И.Х.К. с Протокол от №0026005 на дата 28.01.2014 год. и П. Н. Г. с Протокол за вземане на образци за сравнително изследване на 10.01.2014 год.

 

От одорологическа експертиза изготвена от вещото лице /т.4, л.89-90/ се установява следното:

От направеното сравнително изследване се установи идентичност на миризмата, описана като обект №1 – консервирана миризма, иззета от платнена тапицерия на табуретка на 05.12.2013 год. с протокол за изземване на одорологически следи, при оглед на местопроизшествие на 23.11.2013 год. в гр.Варна, ул. „Бузлуджа“ №3, ет.5, ап.5, с тази иззета от дрехите на лицето П. Н. Г., с протокол за изземване на веществени доказателства и одорологически следи №0026003/04.12.2013 год.

 

От заключението на вещото лице по назначената балистична експертиза /т.3, л. 86-91/ се установява, че представените за изследване 1 бр. гилза и 5 бр.куршуми са части от стандартни патрони кал.9Х18 мм, предназначени за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал.9Х18 мм.- „Макаров“, „Стечкин“ и др.

Представените за изследване 5 бр. куршуми са били изстреляни с едно и също оръжие.

Представените за изследване 1 бр. гилза и 5 бр. куршуми са били изстреляни с пистолет конструкция „Макаров“, кал. 9Х18 мм. Констатираните разкъсвания на ризниците на четирите куршума, както и раздуването на гилзата, са нетипични следи за стандартен заводски комплектуван пистолет конструкция „Макаров“. Тези следи е възможно да се получат от преработен или сглобен в не заводски условия пистолет, конструкция „Макаров“, а характерното разкъсване на ризниците да е получено от монтиран към пистолета заглушител.

В Националната съдебно балистична колекция на Лабораторията по съдебна балистика при НИКК – МВР не се съхраняват гилзи или куршуми – веществени доказателства от неразкрити престъпления на територията на страната с употреба на огнестрелно оръжие, стреляни с оръжието с което са стреляни представените за изследване гилза и 5 бр. куршуми.

 

От заключението на вещото лице по назначената балистична експертиза /т.3, л. 98-100/ се установява, че представения за изследване куршум иззет при допълнителния оглед на 27.11.2013 год. е част от патрон кал.9Х18 мм., предназначен за стрелба с пистолети и картечни пистолети  кал.9Х18 мм. – „Макаров“, „Стечкин“ и др.

Представения за изследване куршум и куршумите, изследвани в протокол за балистична експертиза №13/БАЛ – 309 от 26.11.2013 год. са изстреляни от едно и също оръжие.

В Националната съдебно балистична колекция на Лабораторията по съдебна балистика при НИКК – МВР не се съхраняват гилзи или куршуми – веществени доказателства от неразкрити престъпления на територията на страната с употреба на огнестрелно с употреба на огнестрелно оръжие, стреляни с оръжието с което са стреляни представените за изследване гилза и 6 бр. куршуми.

 

От заключението на вещото лице по назначената балистична експертиза /т. 4, л. 80/ се установява, че патрона, обект на изследване е стартов патрон, калибър 9 мм., не е под разрешителен режим.

Патрона представлява боеприпас за газово оръжие калибър 9 мм.

Същият е заводски произведен .

Поради липса на подходящо газово оръжие в наличност не се извърши експеримент за годност на предоставения за изследване патрон.

 

От заключението на назначената видео – техническа и лицево – идентификационна експертиза / т.4, л. 54-63 / се установява, че снимковите кадри са с качество което не позволява отграничаване на достатъчно частни и общи признаци, характеризиращи заснетото лице.

Резултатът от сравнителния анализ позволява да се направи извод, че на посочените фотокопия /СН.11,16,22,24,25 и ф.к.1,4,5,6/, вероятно е заснето едно и също лице - В.С.Д..

Не е възможно да се установи часът посочен на записите, дали съвпада с реалното часово време, това се извършва в момента на копиране на записите.

Експертът е установил сходство в отпечатания рисунък на иззетата от дама на подс.Д. на 28.01.2014 г. блуза и тази, с която лицето на записа е облечено, като е достигнал до извода, че вероятно се касае за една и съща блуза.

В съдебно заседание вещото лице поддържа така изготвената експертиза и заявява, че е дал вероятност, тъй като заснетото лице е с шапка с козирка, която прикрива част от лицето и не може да се идентифицира. Заявява, че освен лице са изследвани и дрехите- блуза и чанта и най – вече щампата на самата блуза.

 

Видно от назначената компютърна експертиза /т.4, л.69-75/ се установява, че при изследването на обект две - преносим компютър марка HP Mod. Compaq 6715S, без батерия е установено следното:

В запазената история за посетените интернет страници с програмно приложение „Mozzilla Firefox" е намерена информация за :

Посетена интернет страница на 04.12.2013г. в 21:36:23 часа с наименование „Пенсионерите във Варна са разстреляни от упор". Към момента на експертизата при зареждане на интернет страницата се отваря статия за Н. К. и Е. С..

Посетена интернет страница на 04.12.2013г. в 21:37:39 часа с наименование „Пенсионерите във Варна са разстреляни от упор", като намерената информация в запазената история за двете посетени интернет страници с горепосоченото програмно приложение е предоставена в четим вид на предоставен с експертизата оптичен носител-един брой CD диск.

 

От Съдебно техническа експертиза / НД/ се установява, че вещото лице е изготвило за телефоните, ползвани от подс. Д. – 0988825267 и 0895856208 цветна схема на придвижване с обозначение на нередността – Приложение №1. Изготвил е освен това детайлна справка за времето и клетката от която са били проведени съответните телефонни разговори, както и съответните мобилни номера от които са провеждани – Приложения 1/1 и 1/2.

По същия начин вещото лице е изготвило справка за тел. номера 0897882772 и 0898833371 ползвани от св. И.К., както и за тел. номера 0888272608 и 0888671778 ползвани от св. Р. Д. придружени със съответните приложения.

 

От заключението на Допълнителната съдебно техническа експертиза /НД/ се установява:

1./ Че вещото лице е изготвило хронологичен анализ на разговорите между подс. В.Д. и свидетелите И.К. и Р. Д. – Приложение №1 и цветни схеми с точното географско местоположение на базовите станции, обслужвали съответните разговори по време на провеждането им – Приложение от №2 до №12.

2./ За тел. номер 0988825267 (принадлежащ на В.Д.) в 11:56:17 часа е получил SMS изпратен от тел. номер 0897882772 (принадлежащ на св. К.) в 11:56:13 часа. По време на получаване на SMS-a тел. номер 0988825267 е обслужван от сектор на базова станция, намираща се на адрес: ул."Дунав"ЗА. На Приложение №13 този сектор е обозначен със зелен цвят. На същото приложение е обозначено и географското местоположение на адрес: ул."Бузлуджа" N3 и ул. "Кавала"  №42 в гр. Варна.

Въз основа на мощностите на сектора на базовата станции, находяща се на ул.“Дунав“ 3А, вещото лице е достигнало до извод, че в момента на получаването на SMS-а в 11:56:17 часа, е възможно ползвателя на тел. номер 0988825267 (подс.Д.) да се е намирал на адрес: ***, както и че не е възможно да се е намирал на адрес: ул."Кавала"№42 в гр. Варна.

 

3./ Тел. номер 0897882772 (принадлежащ на св. К.) е изпратил SMS-a в 11:56:13 часа. По това време той е обслужван от базова станция намираща се на адрес: ул. "Козлодуй"№11 в гр. Варна. На Приложение №13 с червен цвят са обозначени секторите на базовата станция обслужваща този номер. Според експерта е възможно тел. номер 0897882772 да се е намирал на ул. "Александър Дякович" в 11:56:13, в участъка от улицата, който е препокрит от сектора в червен цвят - Приложение №13.

 

4./ Тел. номер 0988825267 (принадлежащ на В.Д.) в 11:08:46 часа е провел разговор (19 секунди) с тел. номер 0897882772 (принадлежащ на св. К.). По време на провеждане на този разговор, тел. номер 0988825267 е обслужван от сектор на базова станция намираща се на адрес: ул."Дунав" № 3а. На Приложение №13 този сектор е обозначен със зелен цвят. На същото приложение е обозначено и географското местоположение на адреси: ул."Цариброд" №41, ул."Цариброд" №48 и ул."Кавала" №42 в гр. Варна.

Според експерта е възможно  тел. номер 0988825267 / на Д./ да се е намирал между адреси: ул. "Цариброд“ №41 и ул."Цариброд“ № 48 в гр. Варна по време на провеждане на разговора 11:08:46ч. на 23.11.2013 г., както и че по-скоро не е възможно да се е намирал на адрес: ул."Кавала"N42 в гр. Варна по време на провеждане на разговора 11:08:46 часа на 23.11.2013 г.

От заключението на вещото лице по назначената Съдебно техническа експертиза по отношение на Мобилната радиостанция „ALAN 441- PRM 446“ се установява, че същата се състои от две устройства, чрез които се приемат и предават гласови услуги. Те работят с осем фиксирани радиочестоти, предназначени са да граждански разговори с честотна модулация , без допълнително кодиране на сигналите. Устройствата се захранват от акумулаторни батерии, които се зареждат чрез захранващо устройство.

Обхватът на действие е 4 – 5 /четири – пет / километра. Възможно е намаляване радиуса на действие и влошаване качеството на връзката вследствие на заглъхване на сигнала от препятствие като сгради, дървета, метални конструкции, възвишения, метеорологични условия.

В съдебно заседание вещото лице поддържа експертизата, като заявява, че специални умения и подготовка за боравене с радиостанцията не е необходима, и, че често те се използвали за бебефони.

 

От заключението на вещите лица по назначената физикохимична експертиза /т.3, л.120-126 / се установява, че пробойната върху парчето, изрязано от розовата риза на Н. К. и изпратено за изследване е получена при изстрел от упор.

Определената дистанция на изстрелите произведени върху представеното за изследване парче, изрязано от блузата на пострадалата Е.П. е както следва:

- групата от трите пробойни върху парчето от блузата са получени от дистанция на изстрел по-малка от 20. см.

- единичната пробойна върху парчето от блузата е получена от дистанция на изстрел по-голяма от 50 см.

 

          От заключението на вещите лица по назначената физикохимична експертиза /т.3, л.109-112/ се установява следното:

1./ В пробите от обтривките на двете ръце на Иво П. не се регистрираха капсулни микро следи.

2./ В пробата от обтривката на лява ръка на Д.И.  се регистрира една капсулна микрочастица със състав : олово, калай, антимон, барий./ Pb, Sn, Sb, Ba/. По дясната ръка не се регистрираха капсулни микроследи.

3./ В пробата от обтривката на лявата ръка на Е. С. П. се регистрира една частица със състав олово, калай, антимон. В пробата от обтривката от дясната ръка на П. се регистрираха тринадесет капсулни микрочастици със състав : олово,калай, антимон и барий, както и множество микрочастици със състав Pb, Sn, Sb и една микрочастица със състав Pb, Sn, Ba.

4./ В пробата от обтривката на лавата ръка на Н. К. се регистрираха девет капсулни микрочастици със състав: Pb, Sn, Sb, Ba, както и девет микрочастици със състав Pb, Sn, Sb. В пробата от обтривката на дясната ръка на К. се регистрира една капсулна микрочастица със състав Pb, Sn, Sb, Ba, както и една микрочастица със състав Pb, Sn, Sb. Регистрираха се над 1000 железни и няколко месингови частици.

5./ Капсулните микро следи по парчетата от плат са със състав Pb, Sn, Sb, Ba.

6./ Съставът на капсулните микро следи по парчетата от плат съвпада със състава регистриран в пробите от обтривките на ръцете на Н. К. и Е.П. и Д.И..

 

От заключението на вещите лица по назначената физикохимична експертиза /т.4, л.8-10 / се установява , че по платнената чанта, черна с надпис „HP“, платнената чанта, черна с метална емблема с надпис „ GROUND“, тениската с къс ръкав и черното кожено яке не се регистрираха капсулни микро следи.

От заключението на вещото лице по назначената експертиза „ДНК анализ“ /т.4, л.15-20 / се установява следното:

1./ Клетъчния материал по изрезките от нокти по ръцете на Н. И. /обекти 1 и 2/ има ДНК профил, който напълно съвпада с ДНК профила на същото лице.

Вероятността да се установи този ДНК профил , ако клетъчния материал е оставен от някой друг индивид освен К. е 1: 1 580 000 000 000.

2./ При изследването на тези обекти не се доказа наличието на клетъчен материал от друго лице.

3./ Кръвта по тампона с обтривката /обект 4/ има ДНК профил, който напълно съвпада с този на Е.П..

4./ Резултатите показват ,че по обект 3 / ноктени изрезки от дясна ръка на Е.П./ има смес от клетъчен материал от повече от две лица от женски и мъжки пол в различно съотношение.

Биологичния материал в по - голямото количество има ДНК профил, напълно съвпадащ с този на убитата Е.П..

За клетъчния материал в по – малкото количество не може да се определи конкретен ДНК профил.

При сравнителното изследване на ДНК профила на К. и този на сместа се установи присъствие на всички негови алели, т.е. той е възможен източник на клетъчен материал по обект 3 / ноктени изрезки от дясна ръка на Е.П./ заедно с други лица.

В сместа от клетъчен материал по обект 3 не се доказа наличие от Иво П..

Тези резултати представляват категорично доказателство, че клетъчния материал по ноктените изрезки от ръцете на К., произхожда от него, а кръвта от тампона с обтривката – обект 4 произхожда от Е.П.. Резултатите представляват силно доказателства, че клетъчния материал в по – голямото количество по ноктените изрезки на Е.П. произхожда от същата.

От заключението на вещото лице по назначената експертиза „ДНК анализ“ /т4, л.36-39 / се установява следното:

1./Сравнителният анализ на ДНК профила на кръвта по предната част на якето/обект№1.1/ и ДНК профилите на Н.К. и Е. П. показва, че кръвта по обекта не може да произхожда от никой от тях, а произхожда от друго, неизследвано лице от мъжки пол. ДНК профилът е сравнен с Националната ДНК боза данни. Към момента няма съвпадение с профил на лице или биологична следа.

2./ Кръвта по джоба и маншета на якето /обекти 1.2 и 1.3/ има ДНК профил, който напълно съвпада с ДНК профила на В.С.Д..

3./Тези резултати представляват категорично доказателство, че кръвта по обекти №1.2. и 1.3 / петънца от джоба и маншета на якето / произхожда от В.Д..

 

От заключението на вещото лице по назначената експертиза „ДНК анализ“ /т4, л.26-28 / се установява следното:

1./ В ДНК профила, определен при изследването на ноктени изрезки от дясната ръка на Е.П. в Протокол №14/ДНК – 219 на БНТЛ – Бургас  се откриват алели, които не се откриват в ДНК профилите на И.К. и В.Д..

2./ Това означава, че И.К. и В.Д. могат да се изключат като източници на биологичен материал по ноктените изрезки от дясна ръка на Е.П..

 

От заключението на вещото лице по назначената оценителна експертиза /т.4, л.141-142/ се установява, че пазарната стойност на мобилен телефон марка „Нокия 100“ с ИМЕИ 356685057294450, мобилен телефон, марка „Нокия  С1-01“ с ИМЕИ 359745044825770 и мобилен телефон „Ел Джи КР 233" с ИМЕИ 353958021508610, възлизат  всичко на обща стойност 110.00 лв.

 

От назначената съдебнопсихиатрична и психологична експертиза/ т.4, л.113- 117/ се установява, че освидетелстваната Д.И.И., ЕГН ********** НЕ СТРАДА ОТ ПСИХИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ и зависимост към психо активни вещества. Налице са сведения за Хипертонична болест. СъС.ие след инсулт. След съдовия инцидент не са настъпили отпадни неврологични явления, не е налице и интелекто – паметово снижение.

Тъй като не е била в „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“ и не е страдала от тежко слабоумие, към момента на извършване на деянието 23.11.2013 год. Освидетелстваната е била в съС.ие да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си .

Физическото и психическото съС.ие дава възможност на О. правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях.

 

От назначената съдебнопсихиатрична и психологична експертиза/ т.4, л.119- 122/ се установява, че освидетелстваният Д. Б. И. ЕГН ********** не страда от психично разстройство. Не са налице анамнестични и клинични белези за зависимост към психо активни вещества. Въпреки напредналата възраст не е налице интелектуално – паметово снижение.

Към момента на извършване на деянието на 23.11.2013 год. той е бил в съС.ие да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Физическото и психичното му съС.ие позволява правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания по тях. Той може да участва пълноценно в наказателния процес.

 

От назначената съдебнопсихиатрична и психологична експертиза / т.4, л.124- 129/ се установява, че освидетелстваният В.С.Д. , ЕГН ********** не страда от психично заболяване. Няма данни за зависимост към психо активни вещества. Няма сведения за органични изменения в мозъка, когнитивни нарушения, припадъци.

Към момента на извършване на деянието на 23.11.2013 год. подс.В.Д. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Физическото и психичното му съС.ие дава възможност на О. правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Той може да участва пълноценно в наказателния процес ида се защитава сам.

Зад фасадата на социално приемливо поведение психологичното изследване разкрива при Д. нестандартен начин на поведение и реакции. Във вътрешния си психичен живот Осв. изпитва значим дискомфорт, който отреагира в реалния живот по несвойствен и социално неприемлив начин. В този смисъл би могло да се приеме, че е склонен към агресия.

 

В хода на съдебното следствие пред първата инстанция е била допусната комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза по отношение на Д.И. /НОХД 1405/14г., л. 575- 598/, която достига до следното заключение по въпроса настъпили ли са органични мозъчни нарушения, които да водят до интелектуално паметови дефицити в съзнанието на свидетЕ.та Д.И. за периода от 28.11.2013 г. до 17.06.2015 година: според експертите анализът на данните от делото, от предоставените медицински документи, от проведените съдебно психиатрично и социалнопсихологическо изследвания водят до извода, че освидетелстваната Д.И.И., с ЕГН ********** вследствие на соматичните й заболявания за периода от 28.11.2013 г. до 17.06.2015 година е била със снижени интелектуално мнестичните способности от органичен тип.

 

В хода на съдебното следствие от първата инстанция е била допусната и извършена комплексна съдебнопсихиатрична и съдебно психологична експертиза и по отношение на подс.В.Д. /НД, л. 451-484/. Вещите лица са дали следното заключение:

      1./ Освидетелстваният В.Д. не страда от психично разстройство по смисъла на Международната класификация на болестите - Десета ревизия, което да представлява умствена недоразвитост или психично разстройство, в смисъла на критерия «краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието». Въз основа на анамнезните данни за приеманият алкохол, но без наличие на абстинентна симптоматика не могат да бъдат удовлетворени критериите за поставянето на диагнозата синдром на алкохолна зависимост или зависимост към други ПАВ, както и злоупотреба.

      2./ Няма пречки от медицинско естество, които да са възпрепятствали Д. към 23.11.13 година да е разбирал свойството и значението на извършеното и да е могъл да ръководи постъпките си.

    3./ От медицинска гледна точка, не се установяват обективни причини, поради които Осв. да не може правилно да възприема и да възпроизвежда факти и събития имащи значение за делото и дава достоверни показания, ако желае тъй като същия не страда от психично разстройство или умствена изостаналост, в смисъла на критерия „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието".

      4./ Към момента на КСППО не се установяват актуални психопатологични феномени, които да нарушават базисните му психични годности да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи, поради което е в съС.ие да участва в наказателно производство.

      5./ Изготвен е психологичен портрет, който подробно е описан в експертното обсъждане.

Видно от изложеното по-горе въззивната инстанция се солидаризира с основните факти, възприети за установени и от първостепенният съд. Правилно ВОС е кредитирал показанията на свидетелите – Д.И.И., Л.Ц.Б., Д. Б. И., Н. И. К., С. Д.Б., Б. Д.Б., М.Н.И., Н. В.а А., Д. В.а А., М.К. А., И.Х.К., Р. Й. Д., Д. Д. Д., Л. Н. Д., С. Д. С.ов, Б.Н. Ю., С. Ф.Г., В. П. В., Б.М.Б., К.а П. Н. и св. С.А.Н., като  ги е ценил съобразно тяхното действително съдържание. Законосъобразен и правилен е подходът на съда по отношение на изслушаните от него заключения по многобройните експертизи, които се споделя и от въззивната инстанция с изключение на тези по психиатричните и комплексните СППЕ, както и одорологичната такава, за които ще стане реч по-долу.

 В хода на проведеното пред въззивната инстанция съдебно следствие бяха назначени и изслушани следните допълнителни заключения:

I.                   На допълнителна тройна съдебно-дактилоскопна експертиза с вещи лица - ст. инспектор А.Н.А., ст. инспектор М.Ж.В. и инспектор Ф.Н.Ф. от сектор БНТЛ при ОД-МВР гр. Варна бяха поставени три допълнителни въпроса:

1.          Да разгледат двата неизследвани до настоящия момент по дактилоскопна експертиза №3 от 17.01.2014г., отпечатъка по дактилоскопна следа № 1 и да определи съдържащите се в тези два отпечатъка признаци, които да съпостави с тези на подсъдимия.

2.          Да установят според позицията на следите, дали е възможно да са оставени от пръстите на една ръка, като бъдат съпоставени с ръката на подсъдимия.

3.          Да бъдат посочени условията при които е извършено изследването и са били формирани резултатите по експертна справка №595 от 29.11.2013г.

По първия въпрос експертите са изследвали дактилоскопна следа №1, иззета на 23.11.2013г. при оглед на двойно убийство в гр. Варна, ул. „Бузлуджа” №3, ет.5, ап.5. Установили са, че в дактилоскопната следа има изобразени три папиларни образа, оставени върху външната страна на врата на всекидневната на 10 см. над бравата. Дактилоскопната следа представлява следа-наслоение, при което потомастния секрет се наслоява на следовъзприемащата повърхност. Дактилоскопната следа е проявена с черен магнитен прах, иззета с безцветно дактилоскопно фолио и залепена върху картон, образец на НИКК МВР

За целите на изследването образите в дактилоскопна следа №1 са били условно обозначени от експертите като ДС 1-ляв ДС 1 средна и ДС 1-десен.

При извършеното сравнително изследване между ДС 1-ляв и дактилоскопен отпечатък на ляв безимен пръст на Д. са били установени съвпадение в общите признаци, а именно примка на ляво. Също така са били установени и съвпадение в частните признаци, показани в приложение на лист 3 и 4, където са визуализирани 4 броя частни признаци. Сравнителното изследване между ДС 1-ляв и отпечатък на ляв безимен пръст на Д., установи съвпадение по общи и частни признаци, но поради това, че идентификационните частни признаци са недостатъчни по количество ДС 1-ляв е негодна за идентификация. При извършеното сравнително изследване между ДС 1-десен и дактилоскопен отпечатък на ляв показалец на Д. се установиха съвпадение в общите признаци, а именно радиална примка. Сравнително изследване въз основа на частни признаци между ДС 1-десен и ляв показалец на Д. не може да бъде извършено, тъй като в ДС 1-десен няма изобразени частни признаци, което дава основание за извода, че ДС 1-десен е негодна за изследване

Взаимното разположение на ДС 1-ляв , ДС 1-среден и ДС 1-десен и съвкупността от установените съвпадения в общите и частни признаци, са дали на експертите основание за извода, че дактилоскопна следа №1 е оставена от една ръка, а именно ляв показалец, ляв среден и ляв безимен пръст на Д..

По третия въпрос експертите са установили следното: Дактилоскопна следа №1, условно обозначена като ДС 1-среден, е проверена в система АФИС към датата на изготвяне на експертна справка №595 от 29.11.2013г., която не е открила съвпадения.

Една от причините, поради която система АФИС не е установила съвпадение е в липсата на цикатриса на ляв среден пръст на Д. от per. №10077/20.11.2003год., визуализиран на лист 5 и наличието на цикатриса на ляв среден пръст от per. №69221/27.08.12год. визуализиран на л.6.

Втората причина, поради която системата не установява съвпадение е различията в начина на следообразуване на следата и отпечатъка. Затова е и изготвена ЕС №595 от 29.11.2013г.

Допълнителна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза № 157/08.12.2016г. e изследвала следните веществени доказателства, приложени по делото:

-DVD-R "Verbatim" с ръкописно изписан надпис 22.11.2013г./1/, в който се съдържат 176бр. видео файла, записани в AVI формат,

-DVD-R "Verbatim" с ръкописно изписан надпис 22.11.2013г./2/, в който се съдържат 140бр. видео файла, записани в AVI формат. И двата диска съдържат записи от охранителна камера, разположена от външната страна на магазин за хранителни стоки „Стар“, находящ се в гр. Варна, ул. „Цариброд“ № 41 и

- DVD-R "Verbatim" с ръкописно изписани надписи „М-н „Омега Лайт“ гр. Варна, ул. „Цариброд“ №48, съдържащ 3бр. видео файла от 23.11.2013 г. и 1бр. папка с надпис 22.11.2013г. съдържаща 6бр. видео файла, записани в AVI формат от охранителна камера, разположена в магазин за осветителни тела.

Прегледът на файловете е бил извършен с професионален плеър, специализирани криминалистически програмни продукти за видео-обработка и редактор за растерни изображения Adobe Photoshop CS3.

Видео файловете са цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на видео охранителна система. Не се установиха следи от манипулация/намеса върху записаната информация.

 При извършения преглед на предоставените за изследване видео файлове записани от охранителните камери разположени на ул. „Цариброд“ № 41 и ул. „Цариброд“ №48 експертът е установил за времето от 15:58:44ч. до 16:09:31ч. на 22.11.2013г. по данни на двата тайм кода (реално време 14:50:44ч. до 15:01:31ч.), заснето едно лице от видим мъжки пол, облечено със син панталон, черна блуза, бежов шлифер с качулка, тъмна шапка с козирка с бяла лента по периферията и черни обувки, да влиза в обхвата на камерата разположена на ул. „Цариброд“ № 41 /хранителен магазин/. Лицето навлиза от долната част на кадъра, насочва се към входа на магазина и влиза в него. Остава за кратко, след това излиза и се оттегля към горната част на кадъра и излиза от обхвата на камерата разположена на ул. „Цариброд“ № 41/CH. 1 до 14/ и влиза за кратко в обхвата на камерата разположена на ул. „Цариброд“ №48, като се движи в посока бензиностанция OMV. /СН. 15 до 18/ След това отново се връща от бензиностанция OMV към хранителния магазин, заснето за кратко от камерата разположена на ул. „Цариброд“ №48 СН.19, 20/ и от камерата разположена на ул. „Цариброд“ № 41. /СН. 21 до 28/ Лицето преминава по тротоара пред хранителния магазин, като е заснето да държи леко присвита в лакътя лявата си ръка и да я притиска към тялото си. В следствие на този натиск са се е образували под шлифера ръбове очертаващи твърд предмет с правоъгълна форма./СН.24/ След това излиза от обхват, като отново влиза в обхвата на камерата разположена на ул. „Цариброд“ №48. Лицето е заснето да преминава по тротоара разположен пред магазин „Омега Лайт“ от дясно наляво по посока на заснемане и след това се връща по същия тротоар.СН.29 до 35/

Вещото лице е извършило допълнително сравнително изследване на съпътстващите признаци на заснетото лице от 22.11.2013г. и лицето, заснето на 23.11.2013г. представено в изготвена експертиза № 35/2014г., като е установило съвпадение в цвят, форма и модел на шапката и цвят, форма и модел на обувките носени от заснетите лица.

Резултатът от сравнителния анализ е позволило на вещото лице да направи извод, че на горепосочените фотокопия не се изключва възможността да е заснето едно и също лице посочено като В.С.Д. ЕГН **********

След извършения преглед на видео файловете, записани на 22.11.2013г. от охранителна камера разположена в магазин „Омега Лайт“, находящ се на ул. „Цариброд“ № 48, вещото лице е прегледало и видео файловете записани на 23.11.2013г., съдържащи се в същия диск, с цел установяване на лице със сходни общи външни белези с лицето заснето на 23.11.2013г. от камера разположена на хранителен магазин, находящ се на ул. „Цариброд“ №41.

От извършения преглед на посочените файлове вещото лице е установило лице със сходни общи външни белези с лицето, заснето на 23.11.2013г. от камера, разположена на хранителен магазин, находящ се на ул. „Цариброд“ №41, което за времето от 12:19:44ч. до 12:52:50ч. (реално време 11:11:44 до 11:44:50 ч. )е заснето от камерата разположена в магазин „Омега Лайт“. Лицето остава за кратко в това положение, след това слиза от тротоара и тръгва по ул. „Цариброд“ в посока бензиностанция OMV и излиза от обхвата на камерата. В 12:26:56ч.  (реално време 11:18:56 ч.)се връща, качва се на тротоара пред хранителния магазин и остава там до 12:30:08ч. (реално време 11:22:08 ч.) След това отново слиза на ул. „Цариброд“ и се отправя в посока бензиностанция OMV до излизане от обхвата на камерата. В 12:52:46ч. (реално време 11:44:46ч.) лице със същото описание е заснето да върви по ул. „Цариброд“ от бензиностанция OMV по продължение на улицата, придружавано от второ лице от видим мъжки пол с късо подстригана коса, облечено с черно яке, син панталон и черни обувки. Двете лица преминават пред магазин „Омега Лайт“ и излизат от обхвата на камерата.

Видно от доказателствата по делото часовникът на камерата на магазин „Омега Лайт“ е бил 68 мин. напред от действителното часово време, а този на камерата на хранителния магазин – 67м. и 20 сек. също напред от реалното време (в този смисъл докладна записка, т.6, л.79 от дп, както и показанията на свид.Нишад, дадени на досъдебното производство с протокол за разпит от 05.12.2013г. – т.3, л.59 от дп, и приобщени от въззивната инстанция на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК в съдебно заседание на 21.12.2016 г)

            При така приетата фактическа обстановка, проверена и възприета и от въззивната инстанция, първостепенният съд от правна страна достигнал до правилни правни изводи, придавайки точната квалификация на стореното от Д.. Безспорно намеренията на подс.Д. да посети жилището на Н. К. е да извърши кражба на евентуално налична голяма сума пари. Подсъдимият е имал подобна информация, но не е знаел дали тя е достоверна, както и ако е вярна, къде се съхранява тази сума. Затова той двукратно е посещавал жилището, за да се ориентира в ситуацията и да разбере кои са обитателите му. Така той е разбрал, че Е.П. не напуска жилището и не отваря на никого, когато е сама. Подсъдимият е бил наясно предварително, че ще му се наложи по някакъв начин да „преодолее“ това поС.но присъствие в дома. Не случайно той е носил при посещението си на 23.11.2013 г. огнестрелно оръжие – пистолет, и то снабден със заглушител. Това говори, че подс.Д. е имал предварителната готовност да използва оръжието срещу обитателите на жилището, т.е. имал е намерението и подготовката да извърши убийство. Това и той е сторил на 23.11.2013 г. – умъртвил е Н. К. и Е.П.. Това му осигурило възможността на претърси жилището, в което обаче не намерил предварително набелязаните пари. Затова и квалификацията по чл.116 от НК се преценява като правилна от обективна и субективна страна. Умисълът да отнеме телефоните на пострадалия К. е възникнал инцидентно у подсъдимия, след като вече се е бил уверил, че пари в жилището няма. Това прекъсва връзката между извършеното по-рано убийство и отнемането на вещите. Несъстоятелна е тезата на защитата за невъзможност на квалификацията кражба, тъй като владелците били убити, ерго не можели да осъществяват владение. На първо място отнетите вещи са били собствени на съпрузите Н. К. и Д.И. и те двамата са ги владели в собствения си дом. Очевидно единият владелец – Д.И. е била жива, към момента на отнемането им и подс.Д. без нейното съгласие ги е отнел. Не може да бъде споделена и тезата на частното обвинение, че начинът на умъртвяване на жертвите разкривал особената жестокост на дееца. В практиката си ВКС на РБ приема, че убийството с особена жестокост характеризира начина на извършването му и личността на дееца, изразени в ярост, свирепост, отмъстителност, садизъм. В конкретния случай подс.Д. е произвел 4 изстрела в тялото на К. и 2 в тялото на П., което не надхвърля нужното за причиняването на тяхната смърт. Поведението на подс.Д. не говори за ожесточение и гняв, а за планирано и хладнокръвно поведение. По изложените съображения въззивната инстанция споделя правните доводи на ВОС по квалификацията на деянията.

 

По отношение възражението относно доказателствената стойност на одорологичната експертиза:

Настоящият състав на въззивната инстанция, съобразявайки и съдебната практика, принципно приема, че мирисовите следи имат веществен характер и биха могли да бъдат обект на научно изследване, резултатът от което да се инкорпорира в доказателствената съвкупност. В този смисъл Решение № 590 от 11.11.2003 г. на ВКС по н. д. № 507/2003 г., I н. о., Решение № 171 от 15.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 178/2015 г., I н. о. Решение № 359 от 5.05.2016 г. на ВКС по н. д. № 941/2015 г., I н. о; В конкретния случая обаче е установено, че мирисовите следи, иззети от веществените доказателства /тапицерия на табуретка/ в дома на убития Н. К., съвпадат с тези на три лица – на подсъдимия Д., на св.К. и на трето лице – П. Н. Г.. Ако за първите двама по делото е изяснена възможността да имат досег с веществените доказателства и така да оставят мирисови следи по него, то за третото лице разследването е изключило напълно такава вероятност. Това обстоятелство поставя под съмнение начина на изземване и на съхранение на мирисовите следи и съответно тяхната достоверност. Именно това обстоятелство мотивира въззивната инстанция да изключи одорологическото заключение от доказателствената маса, върху която гради вътрешното си убеждение. ВОС също не е ползвал приоритетно одорологическото изследване, а само го е обсъдил като обстоятелство, което е в синхрон с фактическата обстановка, изяснена въз основа на анализ на кредитираните доказателствени източници.

 

По отношение възраженията на подсъдимия Д. относно изземването на дактилоскопните следи и тяхното изследване:

Сочат се редица нарушения на Инструкция № 1 от 22.03.2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване, издадена от главния прокурор на Република България, министъра на вътрешните работи и директора на Националната следствена служба, обн., ДВ, бр. 30 от 13.04.2004 г., попр., бр. 37 от 4.05.2004 г.; изм. с Решение № 8201 от 20.07.2006 г. на ВАС на РБ - бр. 63 от 4.08.2006 г., в сила от 4.08.2006 г.

Тази инструкция е била издадена на основание чл. 111, ал. 3 , чл. 122, ал. 5, т. 4 и 8 от Закона за съдебната власт, отменен на 11.08.2007 г. и чл. 23, т. 2 и 11 ЗМВР, отменен на 01.05.2006 г. и чл. 35, ал. 1, т. 26 ЗОВСРБ, отменен на 12.05.2009 год. Нейната цел е била да урежда (регламентира) работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване по прилагането на Наказателно-процесуалния кодекс, също отменен на 29.04.2006 г. Т.е. цитираната Инструкция е била издадена въз основа на отменени нормативни актове, за да регламентира взаимодействие по също отменен нормативен акт. Горното сочи, че тя също мълчаливо е била отменена и е загубила каквото и да било обвързващо действие. Отделен е въпроса доколко е допустимо с подобна вътрешноведомствена инструкция да се създават правила за поведение, различни от предвидените в действащите нормативни актове, каквито са НПК и НК на РБ. Претенцията на подсъдимия за допуснато някакво процесуално нарушение на правило, създадено според него от отменена Инструкция, не може да бъде споделено. Нито отменената Инструкция, нито сега действащият НПК предвиждат императивно намерените на местопроизшествието дактилоскопни следи да бъдат фотографирани. Това е една възможност, която е предоставена на преценката на разследващите органи. Нормата на чл.125 от НПК също не създава подобно неотменно задължение за фотографиране на веществените доказателства, които не могат да бъдат отделени от мястото, където са намерени. Фотографирането е само един от способите за тяхното фиксиране, наред с такива като кинозаснимане, видеозаснимане, изготвяне на диапозитиви, планове, схеми, отливки или отпечатъци. В конкретния случай дактилоскопната следа е била отделена от външната страна на вратата чрез отпечатък, който е в кориците на делото. Видно от заключение № 68 от 16.11.2016 г. на тройната дактилоскопна експертиза, назначена в хода на въззивното производство (л.313 от ВНОХД № 286/16г.) процесната дактилоскопна следа №1 е била иззета на 23.11.2013г. при оглед на двойно убийство в гр. Варна, ул. „Бузлуджа” №3, ет.5, ап.5, фиксирана чрез описване в надлежно съставения протокол за извършеното следствено действие. Дактилоскопната следа съдържа три папиларни образа, оставени върху външната страна на врата на всекидневната на 10 см. над бравата. Дактилоскопната следа представлява следа-наслоение, при което потомастния секрет се наслоява на следовъзприемащата повърхност. Следата е била проявена с черен магнитен прах, иззета с безцветно дактилоскопно фолио и залепена върху картон, образец на НИКК МВР.

От трите папиларни образи в следата годен за пълна и категорична идентификация е този на среден ляв пръст. Този образ е бил проверен на 29.11.2013 г. със системата АФИС, която не е открила съвпадения – виж Експертна справка № 595/29.11.2013 г. Една от причините за това е обстоятелството, че към 2013 г. подс.Д. на средния си ляв пръст е имал цикатрис (белег), какъвто не е имал през 2003 г., когато са били заложени в системата АФИС неговите сравнителни дактилоскопни отпечатъци. Затова по-късно при извършеното от вещото лице А.А. сравнително изследване е установено съвпадение на един от образите в следата със средния ляв пръст на подсъдимия Д.. При назначеното от въззивната инстанция допълнително изследване и на другите два образа, съдържащи се в следата, експертите достигат до извод, че взаимното разположение на трите образа в следата (условно наречени от вещите лица ДС 1-ляв , ДС 1-среден и ДС 1-десен) и съвкупността от установените съвпадения в общите и частни признаци, им дават основание да заключат, че дактилоскопна следа №1 е оставена от пръстите на лявата ръка на подс.Д., а именно показалец, среден и безимен пръст. Това заключение бе защитено убедително от експертите в съдебно заседание и се кредитира от въззивната инстанция като обективно, обосновано и безпристрастно дадено.f

По отношение годността на показанията на свидетЕ.та Д.И..

Въззивната инстанция не споделя становището на подсъдимия В.Д. за ненадежност на показанията на свид.Д.И.. Внимателният, обективен и непредубеден прочит на нейните показания сочи, че тя е депозирала последователни и непротиворечиви показания при всички свои разпити. В проведеното пред първата инстанция съдебно следствие е било констатирано едно-единствено разминаване със заявеното от нея на досъдебното производство, оценено твърде строго от съда като съществено – дали мъжът посетил жилището им е бил с полицейска униформа или с тъмни дрехи, наподобяващи такава. Коректната съпоставката между показанията на Д.И. на досъдебна и съдебна фаза не може да не констатира обстоятелството, че след разпита й на досъдебното производство на 28.11.2013 г. тя нито е пропуснала да заяви някое обстоятелство, нито е привнесла ново такова. Напротив тя съвестно е споделила за здравословните си проблеми към момента на деянието, което е дало повод на защитата да оспорва нейните възприятия. Д.И. в показанията си пред ВОС от 16.03.2015 г. е дала и логично и правдоподобно обяснение за причините, поради които не е успяла да разпознае подс.Д. на досъдебното производство. СвидетЕ.та е заявила: „Когато върших разпознаването, не съм си слагала капки на окото и казах, че не мога да посоча кой е човека, защото не виждах добре тогава и не исках да си слагам грях на душата и да посоча човека, който е идвал вкъщи и се представи за полицай. Полицаите знаеха, че в коридора е тъмно и човекът за разпознаване стои зад тъмно стъкло. Аз съм в тъмен коридор и как без светлина да разпозная човека. Това ми попречи да направя разпознаването.”

 Това нейно обяснение е потвърдено и от извършената в хода на въззивното производство комплексна съдебно-медицинска експертиза. Експертът офталмолог – д-р М., установява, че Д.И. страда от глаукома. В проведеното на 21.12.2015 съдебно заседание пред ВАпС експертът е заявил: „Заболяването на пациентката ми е глаукома, което означава намалено зрение, периферно, в тъмно, тъй като тя вижда по-добре на светло и централно, когато е в тъмен коридор и евентуално с тъмно стъкло пред нея и без очила трудно би разпознала фини детайли.” Това демонстрира обективност и трайност на възприятията й и добросъвестно излагане на същите пред органите на досъдебното производство и пред съда.

От особено значение за обективността на показанията на тази свидетЕ. и тяхната процесуална стойност е и заключението на назначената от въззивната инстанция комплексна съдебно медицинска експертиза, в чийто състав бяха включени специалисти в областта на неврологията, офталмологията, психиатрията и психологията - доц. д-р И.Д., д.м. - специалист по неврология и ВСД по невропсихология, Директор на Филиал Сливен към МУ - Варна, д-р А.Д., д.м. - специалист по психиатрия и специалист по съдебна психиатрия в Отделение по съдебна психиатрия към УМБАЛ ”Св. Марина”- Варна, д- р А.П. - специалист по психиатрия и специалист по съдебна психиатрия в Отделение по съдебна психиатрия към УМБАЛ ”Св. Марина”- Варна, д-р Адрияна М. - специалист по офталмология към Очен медицински център „Св. Н. Чудотворец" - гр. Варна и Г.М. - клиничен психолог към ДКЦ” Св. Марина”. Тази експертиза отстрани възникналото противоречие по въпроса за свидетелската годност на Д.И. между заключенията на двете психиатрични заключения, приобщени от първата инстанция към доказателствената маса по делото. ВОС е отхвърлил заключението на допуснатата от него експертиза с довода за влошени отношения между експертите, които приел за ноторен факт. Подобен подход не може да бъде споделен от въззивната инстанция, тъй като е изцяло голословен. Ако е вярно твърдението, изложено в мотивите на първата инстанция, за някаква вражда между експертите, то тогава е следвало съда да изложи съображения защо кредитира именно заключението на д-р Бояджиева и психолог Р.Г.а по отношение на Д.И.. Още повече, че ВОС е отказал да кредитира с доверие заключението, изготвено от същите експерти по отношение на В.Д.. Подобни доводи липсват. Ако двете заключения, изготвени от различните експерти, достигат до идентични изводи по отношение на психическия статус на подс.Д. и правно значимия въпрос относно неговата вменяемост, то техните изводи относно Д.И. и нейната възможност правилно да възприема и възпроизвежда фактите от действителността, са диаметрално противоположни. Затова и въззивната инстанция подложи на внимателна преценка двете заключения, имащи за задача оценка на свидетелската годност на Д.И., и констатира, че вещите лица д-р Д., д-р П. и психолога М. при изготвяне на заключението по КППСЕ са излезли извън сферата на своята компетентност – психиатрия и психология, и са навлезли в други научни области на медицинското познание – това на неврологията и офталмологията. Затова и въззивната инстанция назначи изслушаното пред нея комплексно медицинско изследване на Д.И., чието заключение е кредитирано от настоящия съдебен състав, тъй като то е изготвено чрез изследвания по научнообосновани методики и няма основания за каквото и да е съмнение в професионализма и научната компетентност на изготвилите го експерти. В резултат на това пълно изследване на физическото и психическото съС.ие на свидетЕ.та, въззивната инстанция приема, че не са налице каквито и да било медицински причини да се поставя под съмнение нейната свидетелска годност. Затова и заявеното от нея се кредитира с доверие и от настоящата инстанция, вкл. и досежно изявлението й, че именно подсъдимият В.Д. е бил лицето, което е посетило двукратно дома й под предлог, че е полицай. Пред първата инстанция Д.И. в с.з. на 16.03.2015 г. е заявила в свободния си разказ: „Ето това е господина, който беше седнал на табуретката /сочи подс.Д./, ръката му беше широка, с правилно и хубаво оформени нокти и пръсти, имаше халка на едната ръка, с тъмно сини дрехи, с високи обувки и шапка захлупена до очите, виждаха се прошарени косми на главата. Каза, че срещу нас има подаден донос затова, че сме укривали сирийски бежанци”; на въпроси на съда и страните свидетЕ.та отново е заявила: „Сега разпознах лицето по ръст, по дебелината на ръката, по пръстите на ръката, по белотата на лицето, по устните - всичко което съм видяла, по ширината на раменете. Този човек днеска го оприличавам на човека, който е бил вкъщи и беше облечен като полицай. Какво е извършил той, аз не зная, защото не съм била там. След като не съм била там, не мога да твърдя, кой е бил човека, извършил престъплението.” По този начин чрез показанията си свидетЕ.та е демонстрирала пълно съзнаване на отговорността, която носи като свидетел, и обстоятелството, че възпроизвежда пред съда само такива факти, които лично са й станали доС.ие и в които е убедена, че правилно е възприела

В същото заседание Д.И. в разпита си отново е потвърдила: „Сигурна съм, че това е лицето след като се обърна към мен. Беше в дома ми. Няколко пъти идваше в апартамента ми представящ се като полицай”.

В с.з., проведено на 17.06.2015 г. (НОХД № 1405/14 г., т.1, л.286 гърба) в допълнителен разпит по искане на подсъдимия свидетЕ.та Д.И. отново е потвърдила увереността си, че именно подс.В.Д. е лицето посетило жилището й.

Доказателство за липсата на каквото и да е външно въздействие върху нейните показания и поддаване на внушение е фактът, че при предявяване на приобщеното по делото като веществено доказателство бежово яке в с.з. на 16.03.2015 г. (л.175, т.1 НОХД № 1405/14 г.) свид.Д.И. категорично е заявила: „Не е това якето. То беше суитчър. Това казах и на разпита. Това е яке и щях да кажа…”  В случай, че нейните показания са били плод на манипулация или внушение, тя би давала противоречиви и непоследователни твърдения и би „разпознала” в съдебно заседание предявените й вещи, иззети от подсъдимия. Нещо повече, нейното твърдение, че лицето посетило дома й на 22.11.2013 г. е бил подс.Д., облечен с бежов суитчър с качулка се потвърждава и от заключението по Протокол № 157/0812.2016 г. на назначената от въззивната инстанция допълнителна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, онагледено със снимков материал сн.1-30. Д.И. в показанията си възпроизвежда и други детайли от облеклото на мнимия полицай – черни високи обувки, с тъмно сини дрехи, с високи обувки и шапка захлупена до очите, които отново се потвърждават от посочения снимков материал. Единственото колебание на свидетЕ.та при описване на външността на посетилия дома й „полицай” е дали под шапката са се подавали „косички”. Това колебание обаче не може да дискредитира нейните показания, защото косата не е сред стабилните белези и подлежи на бързи корекции или имитации. С оглед на тези съображения въззивната инстанция не се съгласи с доводите на подсъдимия и неговия защитник относно недостатъчната надеждност на показанията на св.Д.И.. Показанията й са последователни, лишени от фантастност и стремеж за възпроизвеждане на обстоятелства, които тя самата да не е възприела лично, поради което и те бяха изцяло кредитирани от настоящата инстанция и използвани при изграждане на вътрешното й убеждение относно фактите по делото. 

По отношение на доказателствената стойност на показанията на И.К.

Настоящата инстанция намери показанията и на св. И.К. за сигурна основа, от която да изведе своите фактически изводи. В резултат на личните си и непосредствени впечатления от проведения допълнителен разпит на св.К. от въззивната инстанция, както и след собствен анализ на показанията на св.Р. Д., Д.И., заключенията на техническите експертизи за клетките на мобилните оператори, обслужили разговорите на подс.Д. и св.К. през инкриминирания ден, заключенията на видео-технически и лицево-идентификационни експертизи, приобщените в хода на въззивното следствие писмени доказателства – декларации от И.К. – една представена от подс.Д. и една представена от представителя на публичното обвинение (последната в секретната секция на материалите по ВНОХД), въззивната инстанция не се съгласява с доводите на подс.Д. и неговия защитник, че те са несъстоятелни, не обективни, и вътрешно противоречиви.

Безспорно свид.И.К. е изиграл ключова роля за настъпването на събитията, разиграли се на 23.11.2013 г. в дома на Н. К. и Д.И.. Това е така, защото именно той е предоставил информацията, мотивирала подс.Д. да предприеме действията, довели до смъртта на К. и П.. И.К. не просто е дал информация за възможна наличност на пари и ценности, за адреса, разположението на помещенията в жилището, но е и осигурил на подс.Д. използваните за комуникация между тях уоки токита. Тази съпричастност на свидетеля с дейността на подсъдимия мотивираха въззивната инстанция да подходи особено внимателно при оценката на заявеното от него. Предложеният от подсъдимия подход за анализ на „лъжите на К.“ обаче не може да бъде споделен. Напротив, внимателния и обективен прочит на показанията на И.К. сочи на последователност, логичност и достоверност на твърденията му. Относно основните факти от значение за предмета на доказване по настоящото дело – познанството му с В.Д., предадената информация за налични пари и ценности в дома на К., за решението тези средства да бъдат откраднати, за това, че В.Д. е приел да изпълни това решение, за срещите им преди и на 23.11.2013 г., за това, че И.К. се е качил до входната врата на апартамента на К. по молба на Д., за това, че Д. не е открил в дома пари и ценности, за това, че нещо се е объркало, И.К. е излагал неизменно едни и същи твърдения, както на досъдебното производство, така и пред първата инстанция. Пред въззивната инстанция в с.з. на 24.11.2016 г. той разказа за оказан му психически натиск по време на престоя му в ОЗ Варна от други затворници, за да промени писмено показанията си и да оневини подс.Д.. Подс.В.Д. лично му предал изписана от него Декларация, която К. трябвало да препише собственоръчно и да я предаде обратно на подсъдимия. Това и сторил свидетеля, като преписал дума по дума текста, предоставен му от Д., в които в 8 пункта отричал достоверността на собствените си показания, дадени пред ВОС. Именно тази декларация от 09.08.16 г. подс.Д. представи по настоящото въззивно производство (първо копие, а в последствие и в оригинал), за да обоснове искането си за допълнителен разпит на И.К.. При извършения допълнителен разпит чрез видео-конферентна връзка, свидетелят обаче изцяло потвърди показанията си, давани през цялото наказателно производство. Нещо повече в с.з. на 24.11.2016 г., на свидетеля бяха предявени част от веществените доказателства по делото, съдържащи видеозаписи, изготвени от охранителна камера на хранителен магазин, намиращ се на ул. Цариброд, № 41, на 22-23.11.2013г., а именно записи от 22.11.2013г., два файла - STARS_1-камера 04-20131122-175718 и STARS_1-камера 04-20131122-175934, от диск „22.11.2013г./2“, както и втори диск, обозначен „23.11.13 г./ 1”, и четири видео файла: STARS_1-камера 04-20131123-141541, STARS_1-камера 04-20131123- 141746; STARS_1-камера 04-20131123-141902; STARS_1-камера 04-20131123-142038, съдържащи се в него. Св. К. разпозна на записите и от двата дни В.Д.. За записите от 22.11.2013 г. свидетелят заяви, че вижда лице, което оприличава на Д., че е виждал Д. и друг път облечен с връхната дреха, наречена от свидетеля «жълт дълъг шлифер». Това описание обективно се отнася до дреха с качулка, с дължина около коляното и светло-бежава на цвят, видно и от приложените снимки към заключението на допълнителната видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза № 157/08.12.2016г. Сам експертът я описва като „бежов шлифер с качулка“, а свидетЕ.та Д.И. – бежов суитчър с качулка. Особено същественото в случая е, че и трите доказателствени източници сочат подс.В.Д. като лицето на записа от 22.11.2013 г. Затова и въззивната инстанция прие, че именно В.Д. е лицето, заснето на 22.11.2013 г. от камерата на хранителния магазин, находящ се на ул. „Цариброд“ № 41, гр.Варна и посетило дома на свид.Д.И. същия ден.

По отношение на видеозаписите от същата камера от 23.11.2013 г. за въззивната инстанция не съществува каквото и да е съмнение, че лицето заснето на тях е отново В.Д.. В тази насока е извода на експерта по първата видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, потвърден от показанията на свид.К.. Заявеното от К. за проведената среща с В.Д. на 23.11.2013 г. за времето от 11:32 до 11:44ч. на бензиностанция ОМВ до гарата на гр.Варна се потвърждава от показанията на св.Д., заключението на техническата експертиза за клетките, обслужили разговорите на двамата през този период.

Именно от заключението на изготвените СТЕ и допълнителната СТЕ, се установява, че на 23.11.2013 год. на телефона на св. К. се получава входящо обаждане от телефона на подс. Д. и двамата провеждат разговор в продължение на 19 секунди. Този разговор за свид. К. е бил обслужен от обхвата на базовата станция с административен адрес ул. „Петко Стайнов“ № 3, бл.3, вх.А, а разговорът на подс. Д. е бил обслужен в обхвата на базова станция ул. „Дунав“ №3А. Видно от приложените по делото веществени доказателства – дискове със записи на охранителни камери - в 11:08:22 ч. (12:15:42 ч. системно време) в обхвата на охранителната камера, монтирана на хранителен магазин, разположен на ъгъла между ул. „Шабла“ и ул.“ Цариброд“, влиза подс. Д., който говори по телефона. Същият застава до уличната кафе машина, намираща се на ул. „Шабла“, в близост до входа на хранителния магазин. От кафе машината си взема напитка в 11:09:27 ч. (12:16:47 ч. системно време).

Вещото лице по допълнителната СТЕ на изричен въпрос дали е възможно телефонът, ползван от подсъдимия с номер 0988825267, по време на провеждане на този разговор от 19 секунди да се е намирал между адреси ул.“Цариброд“ № 41 и №48 е отговорило положително. Тук изрично следва да се подчертае, че и сам подсъдимият не отрича обстоятелството, че преди обяд на 23.11.2013 г. е имал среща със св. И.К., която се е осъществила на ОМВ бензиностанцията в района на ж.п. гара Варна. Това обстоятелство не е отречено и в изготвената по делото Декларация от 09.08.2016 г. от самия подсъдим и преписана от свид.К.. В разпита си през въззивната инстанция подсъдимият заяви, че поддържа всичко изложено от него в писмен вид като свои обяснения и няма какво друго да заяви в залата.

Фактът, че подс. Д. се е намирал на местопроизшествието /в жилището на ул. „Бузлуджа“ №3, ет.5, ап.5/ в 11.56.13 часа на 23.11.2013 год. се установява от изготвената СТЕ и допълнителната СТЕ, и от разпечатките на мобилните оператори, които са ползвани при изготвянето им. От тях се установява, че в 11.56.13 ч. св. К. е изпратил SMS на подс. Д.. От показанията на свидетеля се установява, съдържанието на това съобщение, а именно да не влиза в апартамента и да се връща, като в тази насока са показанията и на св. Р. Д.. В момента на изпращане на това съобщение двамата свидетели са били заедно и се намирали в автомобила на св. Д., паркиран пред магазина за авточасти, намиращ се на ул. „Ал. Дякович“, в гр. Варна. Това обстоятелство се установява и от заключението на допълнителната СТЕ, която сочи, че телефонният номер 0897882772, ползван от св. К. по време на изпращането на SMS –а, е бил обслужен от базовата станция, намираща се на адрес ул.“Козлодуй“, №11, в гр. Варна, видно от секторите обозначени с червен цвят в приложение №13 и е възможно да се е намирал на ул. „Ал. Дякович“. В съдебно заседание вещото лице е конкретизирало, че в същият сектор попадат и административните адреси с номера № № 16 и 20, което е видно от писменото доказателство – справка от Първо РПУ на МВР, че това са също магазини за авточасти. В същото време, когато подс. Д. е получил текстовото съобщение от св. К. е бил обслужен от сектор на базовата станция на ул. “Дунав“ №3А, обозначен със зелен цвят – приложение №13 и е възможно телефонът на подс. Д. да се е намирал на адрес *** / на местопроизшествието/, като по – скоро не е възможно да се намирал на ул. „Кавала“ №42 /домашният му адрес/. Експертът обаче е бил категоричен, че този SMS е приет в обозначения със зелен цвят на сектора - приложение № 13.

Заключението на видео-техническата и лицево-идентификационна експертиза също потвърждава заявеното от св.К. *** след приключването на срещата им на бензиностанция, което е фиксирано на записите на камерите на магазин за осветителни тела „Омега Лайт“, находящ се на ул. „Цариброд“ № 48. Отново заключението на видео-техническата и лицево-идентификационна експертиза установява наличието на сходство в отпечатания рисунък на щампата на тениската, с която е облечено лицето от записа на 23.11.2013 г. и тази, иззета от дома на подс.Д. на 27.01.2014 г. Твърдението на св.К., че след срещата на ОМВ бензиностанцията двамата се разделили – В.Д. се отправил към дома на пострадалите, а К. към л.а. на чакащия го Р. Д., се потвърждава от заключението на техническите експертизи за клетките, обслужили изпратения в 11:56:13 СМС от тел. номер на К. - 0897882772 на тел.номер на Д. – 0988825267. В този момент в 11:56:13 ч., подс.Д. е бил в дома на пострадалите на ул. „Бузлуджа“ № 3, а св.К. ***, в участъка от улицата, който е препокрит от сектора в червен цвят, съобразно заключението. Твърдението на св.К., че в момента когато с Д. са били в коридора на кооперацията на ул.“Бузлуджа“ № 3 в чантата му е звънял продължително GSM, се потвърждава от показанията на св.М.И., която в този момент е звъняла от Италия на телефона на убития Н. К..

Фактът, че подс. Д. *** се установява и от изготвените по делото две заключения на дактилоскопните експертизи.

Не е основателен и упрекът към свидетеля И.К., че неговите показания са плод на „сдЕ.“ с органите на досъдебното производство да депозира уличаващи подс.Д. твърдения срещу по-леко наказание по друго наказателно производство, водено срещу К. по чл.354а от НК, развити подробно в Допълнително изложение № 2, л.133 от ВНОХД. Тук следва да се отбележи, че служебно е известно на съда обстоятелството, че срещу И.К. е било водено наказателно производство за осъществено през периода 27.02.2016 г. до 28.02.2016 г. престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, което е приключило със споразумение, одобрено от съда на 08.07.2016 г. Именно с този акт е било наложено наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от две години и три месеца, довело до попадането на свид.К. във Варненския затвор. Първите показанията на И.К. по настоящото производство са били депозирани на досъдебната фаза още на 28.01.2014 год., /т.3, л. 8-11 и приобщени към доказателствената маса по реда на чл.281, ал.1 т.1 НПК на 17.03.2016 г. от ВОС/. Към този момент К. не е бил осъществил деянието по чл.354а от НК, за да може да се твърди разумно, че неговите показания, дадени две години по-рано, са плод на някаква сдЕ. по повод неосъществено още деяние. Този разпит е проведен пред съдия от ОС Варна и с участието на обв.В.Д., които е имал възможността още тогава лично да чуе неговите твърдения и да зададе въпроса: „Някой подучил ли те е да приказваш така?“  И.К. е заявил, че никой не го е подучвал, никой не му е оказвал въздействие, а това което разказва е истината. К. е разпитван по делото и след приключването на воденото срещу него наказателно производство (вкл. и пред въззивната инстанция) и отново не е променил показанията си. Напротив въпреки опита на подс.Д. да му въздейства психически чрез трети лица, довел до изготвянето на представената по делото Декларация от 09.08.2016 г., в непосредствения си разпит И.К. потвърди и пред състава на ВАпС истинността на всичко заявено от него до този момент.

Затова и въпреки многословието им, възраженията на подс.Д. за ненадежност на заявеното от И.К. не се споделя и от въззивната инстанция.

 

По възраженията за недопустимост на разпита в качеството на свидетели на оперативните работници Н. Г. Б. и В.:

 Категоричното становище на настоящия състав на ВАпС е, че показанията на Нишад, Гунчев и В. не са депозирани в нарушение на разпоредбата на чл.118 от НПК. Св.С. Гунчев през 2013-2014 год. е бил Началник на Сектор Криминална полиция при ОД на МВР Варна, св.В.В. – началник група „Престъпления против личността“ в Криминална полиция, а св.Б.Н. и Б.Б. – разузнавачи в същата група в Криминална полиция. В това им качество на свидетелите е била възложена работата по оперативното дело, изразяваща се в извършване чрез различни оперативни способи за събиране и проверка на получената в сектора информация за осъщественото престъпление. В рамките на тази проверка свидетелите събирали, координирали и анализирали оперативни данни, които докладвали на водещия разследването и на прокурора, като необходим източник на информация за възлагане и извършване на различни процесуално-следствени действия. Самите свидетели не са разследващи органи по смисъла на НПК, не са имали право и не са извършвали такива действия. В хода на наказателното производство В.В., Н. Г.  и Б. свидетелстват именно за извършената от тях дейност, както и за получената информация, впоследствие проверена и закрепена чрез съответните процесуално-следствени действия, регламентирани в НПК (обиск, претърсване и изземване, разпити, огледи, възлагане на експертизи и пр.). Служителите, ангажирани с оперативна работа преди или по време на наказателния процес, не са участници в самата процесуална дейност и не попадат в рамките на забраната по чл.118, ал.2 от НПК. Аргумент в подкрепа на тази констатация се извежда и от регламента, даден в чл.118, ал. 1, т. 3 от НПК, според който е допустимо да бъдат свидетели в наказателното производство служители на МВР, на военната полиция и пр., които са "присъствали" при извършване на оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване, като по този начин законодателят ясно е отграничил хипотезите на забраната по чл. 118, ал.2 от НПК с оглед конкретно извършваната дейност в рамките на производството. Евентуалната заинтересованост на ангажираните с оперативна работа служители от разкриване на престъплението, подлежи на отчитане и внимателна преценка в рамките на осъществяваната от съда дейност по проверка и оценка на доказателствените източници, наред с всички останали такива. Именно извършвайки оперативна работа св.Нишад е съставил на 30.12.2013 г. Протокол за доброволно предаване, с който е приел от Д.И. връзка ключове от жилището й, находящо се ул. „Бузлуджа“ № 3. Този документ има характер на разписка и с него не е извършено действие по разследване, тъй като не е било приобщено веществено доказателство по делото, а единствената му цел е била да даде сигурност на свидетЕ.та, че предоставя достъп до жилището си на полицейски служител. Паралелно с воденото разследване в настоящия случай е била извършвана и оперативна работа, за която свидетелстват множеството документи, приложени по делото. Били са проверявани версии и е била събирана информация чрез оперативни способи, като впоследствие далите резултат способи са довели до провеждането на съответното действие по разследване. С въпросните ключове, предадени от Д.И., не е било извършено каквото и да било действие по събиране на доказателства. Затова и въззивната инстанция не съзира пречки св.Нишад да свидетелства по делото.

Съгласно чл.117 от НПК, със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина, в това число и извънпроцесуални действия и поведение на други лица, включително и на такива, които в рамките на конкретния наказателен процес по-късно придобиват процесуалното качество на обвиняеми. В случая, депозираните от цитираните свидетели показания биха могли да бъдат надлежен доказателствен източник, а съдържащите се в тях факти и обстоятелства могат и следва да бъдат ценени наред с останалите доказателства по делото. Въпросът за тяхната доказателствена достоверност е оценка, различна от тази за процесуалната им годност. Тази оценка обаче следва да зачете съдържанието и на другите доказателствени източници по делото, каквито са протоколите за оглед, за претърсване и изземване, констатациите и изводите на експертните изследвания на ВД, данните от показанията на свидетелите и пр. (вж. р. № 15/2012 г. на ВКС, I НО, р. № 19/2012 г. на ВКС, III НО, р. № 524/2012 г. на ВКС, III НО, р. № 294/2013 г. на ВКС, II НО, р. № 198/2013 г. на ВКС, I НО, р. № 556/2012 г. на ВКС, I НО, р. № 299/2011 г. на ВКС, II НО, р. 256/2009 г. на ВКС, I НО и др.).           

 

Така че, съдът няма основание да оцени показанията на тези свидетели изначално като негоден източник на доказателствени факти. Тези показания имат своето значение като средство за разкриване на първични доказателства и за тяхната проверка, като дори могат и да заменят първичните, когато те се окажат недостъпни.

 

По възражението за незаконен съдебен състав

Подсъдимият Д. пространно развива оплакването си в Молба вх.№ 6078/28.09.2016г. за незаконност на състав на първата инстанция, поради предубеденост на съдия Жулиета Шопова. То се обосновава от обстоятелството, че тя се била произнесла по ЧНД № 521/14 г. ВОС, по което е била наложена възбрана върху недвижим имот, съсобствен на подс.Д. и неговата съпруга. Съдия Шопова не била дала възможност на подсъдимия да се запознае с материалите по ЧНД № 521/14г. Съдия Шопова била участвала в разпит на свидетели на досъдебното производство.

Тези твърдения са били изложени и пред първата инстанция с молба за отвод на съдия Шопова – вх.№ 780/28.09.2015г., която правилно е била разгледана и оставена без уважение от съдебния състав с определение от 30.11.2015 год.

Пред въззивната инстанция се твърди предубеденост и на съдия Димов – защото на подсъдимия били връчени преписи от протоколи от с.з. без номерация и подписи на съдията и съдебния протоколист. Съдия Димов отхвърлил искания на подс.Д. за поправка на протокол от с.з.  Съдия Димов бил предубеден, защото дълги години бил работил във Военен съд Варна с адв.П.Н.. На последната молба на подс.Д. за поправка на протокол от с.з. от 03.05.2016 г. не било отговорено; подс. Д. бил получил мотивите към присъдата преди да бъде отговорено на исканията за поправки в протоколите.

Принципно е споделима тезата (по аргумент от предписанието на чл.29, ал. 2 от НПК), че незаконен съдебен състав би бил този, в който участва съдия или съдебен заседател, който поради определени обстоятелства /извън тези по ал. 1/ може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото. За да е налице предубеденост или заинтересованост, е необходимо да са установени конкретни обстоятелства, аргументиращи липса на обективност и безпристрастност на съда, или чрез конкретни свои действия съдът да е дал повод за съмнение в своята безпристрастност. В тази връзка следва да бъде съобразена практиката на ЕСПЧ при решаване на въпроси за нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ поради неосигуряване на изискването за безпристрастен съд. Според ЕСПЧ, при установяване на безпристрастността на съда се ползват два паралелни подхода: субективен подход, който представлява оценка на личните качества и поведението на конкретния съдия по конкретното дело и обективен подход, при който се преценява съществуват ли достатъчно гаранции, които да изключват всяко легитимно съмнение в безпристрастността на съда. За да бъде съдът субективно безпристрастен е нужно нито един от членовете му за не е проявил с поведението си и отношението си към страните предразсъдъци, предубеденост или пристрастност, а за да е и обективно безпристрастен, е нужно да не съществуват установими и подлежащи на проверка факти, извън поведението на членовете на съда, позволяващи създаване на основателно съмнение в безпристрастността на съдията или съда.

В случая, както е аргументирал правилно и първоинстанционният съд, пред който подс. Д. е поставил искането си за отвод на член на състава - съдия Жулиета Шопова, не може да се счете за предубедена или заинтересована. Обстоятелството, че пред съдия Шопова са били проведени разпити на свидетели по настоящото наказателно производство в неговата досъдебна фаза, не може да бъде оценено като формирало у нея предварително убеждение относно авторството и вината на обвиняемото лице, което и да обоснове извод за незаконност на състава. В производствата по чл.223 от НПК съдията не разполага с материалите по делото и единствената негова функция е да гарантира, че разпитът се провежда от органа на досъдебното производство при спазване правата на свидетеля, както и че обективно се отразяват в протокола неговите показания. В това производство съдията не формира изводи по въпросите за отговорността и вината, извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, поради което то не се явява пречка по чл.29, ал.2 от НПК за същия съдия да се занимава с тях в същинското наказателно производство.

Подобна пречка не се явява и обстоятелството, че съдия Жулиета Шопова е била докладчик по ЧНД № 521/2014 г. по описа на ВОС. Делото е било образувано на 09.05.2014 г. по молба на адв.П.Н. като повереник на гражданските ищци за обезпечаване на техния бъдещ иск срещу подс.В.Д.. В това производство съдът също не изследва въпросите относно доказаността на обвинението, а единствено се съобразява с неговия обхват, за да прецени дали са налице вреди, които да подлежат на обезпечаване. Затова и произнасянията по реда на чл.73 от НПК не са включени от законодателя сред пречките по чл.29, ал.1 от НПК.

В проведените пред ОС Варна съдебни заседания съдия Шопова не е допуснала поведение, което да бъде възприето като недопустимо въздействие върху свободната преценка на подс. Д. по какъв начин да упражнява процесуалните си права, или пък да го е ограничила в тяхното упражняване. Напротив подс.Д. и неговата защита са имали възможността да участват активно в проверката и събирането на доказателствата, да развият тезата си, да посочат нови доказателства, които я подкрепят. Първата инстанция е проявила активност и е събрала посочените от защитата доказателства. Обстоятелството обаче, че съдът е ценил доказателствата по различен начин от предложения от подсъдимия и неговата защита, не може да бъде разглеждано като предубеденост, а като израз на суверенното му право да изгради вътрешното си убеждение върху доказателствата по делото, като ги цени съобразно действителното тяхно съдържание. Затова и като не е приел за основателно искането за отвод на съдия Шопова съдебния състав по НОХД № 1405/2014 г. не е допуснал нарушение на закона.

Не може да бъде споделено и оплакването на подс.Д. за предубеденост на съдия Димов – докладчик по делото, защото всички многобройни молби и искания на подсъдимия са били своевременно разглеждани. Дали са били уважавани е въпрос, които е стоял единствено на преценката на съда. По всички искания за поправка на протоколи председателя на състава се е произнасял своевременно и затова е бил уведомяван подсъдимия. Обективно поведението на съдия Димов не може да бъде разглеждано като предубедено, а е било съобразено с изискванията на НПК. Не може да постави под съмнение безпристрастността на съдия Димов и твърдението на подсъдимия, че съдия Димов и повереника на гражданските ищци – адв.П.Н. преди години са работили в една сграда – тази на закрития на 01.04.2014 г. Варненски военен съд. Адв.Н. не е бил съдия в този съд, а прокурор при Военно окръжна прокуратура Варна, напуснал нейните редици далеч преди закриването на институцията. Горното сочи, че не са налице каквито и да било обективни данни за някакви отношения между съдия Димов и друг участник в процеса, които да застрашават безпристрастността и обективността му като съдия по настоящото дело. За извършването на отвод по чл. 29, ал. 2 от НПК на съдия от разглеждането на делото, не е достатъчно страните по делото да считат, че съдията е предубеден, а е необходимо тези техни съмнения да се обосновават с налични факти по делото, каквито в случая липсват.

 

По отношение на оплакването за допуснати съществени процесуални в хода на досъдебното производство:

Подсъдимият Д. поддържа оплакването за нарушение по чл.234, ал.4 от НПК, т.е. оплакване, че водещият разследването е изготвил мотивираното искане за удължаване на срока след изтичането на сроковете по ал. 1 и 2. Според подсъдимият това е съществено процесуално нарушение. Тази му теза не може да бъде споделена, още повече, че не отговаря на фактите по делото. На първо място не може да бъде споделен начина на изчисляване на сроковете, предложено от подсъдимия. В конкретният случай наказателното производство е било образувано на 23.11.2013 г. с първото действие по делото – извършения оглед на местопроизшествие. Това е и началният момент за всички процесуални срокове. Както сам подс.Д. отбелязва в допълнението към жалбата си – първото искане за удължаване на срока е изготвено на 13.01.2014 г. – т.1, стр.12-13, т.е. преди изтичане на двумесечния срок по чл.234, ал.1 от НПК. Срокът е бил удължен от Административния ръководител и Окръжен прокурор при ОП Варна на 17.01.2014 г., за четири месеца, считано от 23.01.2014 г. Този срок отново е бил удължен с акт от 19.05.2014 г. на оправомощен прокурор при Апелативна прокуратура Варна с нови четири месеца, считано от 23.05.2014 г. Искането на разследващия орган, както сам отбелязва подсъдимия, е било изготвено на 13.05.2014 г. – т.е. при спазване на изискването на ал.4 на чл.234 от НПК.

Обстоятелството, че след предявяването на материалите на досъдебното производство бил изготвен опис на същото, изобщо не може да се коментира като каквото и да било нарушение на процесуалните правила. Описването на делата представлява деловодна работа, а не дейност по събиране на доказателства. Освен това не само, че не нарушава правата на подс.Д., ами и улеснява тяхното упражняване, тъй като му позволява по-бързо и лесно да се ориентира къде са разположени доказателствените средства, отразяващи оспорваните от него доказателства.

Не се дължи на някакво процесуално нарушение обстоятелството, наричано от подсъдимия и защитата „липса на веществени доказателства“. Безспорно по делото не е приобщено оръжието на убийството, телефоните предмет на кражбата, дрехите, с които е бил облечен подсъдимия в деня на убийството и преди това, листите А4, на които е свалял обяснения от пострадалия К. и св.Д.И.. Но това не се дължи на някакви нарушения, извършени от разследващите, а на факта, че такива предмети не са били издирени в хода на разследването и съответно не са били никога приобщавани по делото. От този безспорен факт обаче не следва извод за тяхното несъществуване. Напротив съществуването на всички тези вещи е безспорно установено по делото от гласните доказателства, обективните находки на местопроизшествието, подробно коментирани по делото. Фактът на употреба на огнестрелно оръжие е установен по делото от заключенията на СМЕ, балистичната експертиза, намерените проектили и гилза на местопроизшествието т.н. Съществуването на другите предмети – телефони, дрехи, листи, също е изводимо от гласните доказателства, съдържащи се в показанията на Д.И., И.К., от записите на охранителните камери, представени по делото. Безспорно доказателственият процес щеше да бъде облекчен в значителна степен, ако тези вещи бяха установени и приобщени, но пък каква е тяхната съдба по делото знае единствено подсъдимият Д.. Претенцията на защитата по същество и в тази си част касае обосноваността на обвинението и съдържа предложението от доказателствената маса по делото да бъдат изключени всички гласни доказателства, с изключение на показанията свид.С.Н.. Коментираните показания според Д. категорично доказвали, че той към момента на убийството, той е бил в дома си на ул. „Кавала“ 42, гр.Варна. Подобен прочит на показанията на св.Н. противоречи на тяхното действително съдържание. СвидетЕ.та споделя, че на инкриминираната дата са станали около 10ч., след това съпругът й, преди обяда на 23.11.2013 г. е бил изпратен от нея да купи лекарства за болното им бебе. Тя обаче не е категорична кога точно той се е прибрал в дома им – било е по обяд. Заявеното от нея не опровергава другите доказателствени източници, напротив то е в синхрон с тях – Д. от 11.08 ч. до към 12.16 ч. е бил извън семейното жилище, което се намира на около 200 м. от мястото на убийството. Очевидно за него е било възможно да се прибере в дома си по обяд.

 

По отношение на оплакването на обвинението относно несправедливост на наложеното наказание „Доживотен затвор“:

 

Въззивната жалба и протест са неоснователни в частта относно оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.

 При определянето на най-тежкото по вид наказание от системата на наказанията по българското наказателно право, правилно е отчетено, че извършеното престъпление се характеризира с изключителна тежест, която обосновано е изведена от броя на квалифициращите признаци, включени в състава на обвинението /две възрастни жертви, деянието е при опасен рецидив/ както и от допълнително извършеното посегателство срещу собствеността на К. и св.Д.И..

 Тежестта на деянието обосновано е изведена и от данните относно съдимостта на подсъдимия Д., извън тази определила квалификацията „опасен рецидив“,  подробно коментирана от първата инстанция, поради което няма да се преповтаря и от въззивната.

 Едновременно с това втората предпоставка, изискуема от закона за определяне на наказание доживотен затвор без замяна, целите по чл. 36 от НК да не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание, в случая не може да бъде приета за безспорно установена и доказана.

 Към датата на извършване на деянието подсъдимият Д. е бил на 40 годишна възраст, баща на четири деца, едно от които малолетно; с висше образувание, като от данните за неговата съдимост не се установяват извършени други тежки престъпления против личността по глава втора, раздел първи от особената част на НК на РБ.

 Изложеното относно личността на подсъдимия не води до безусловния извод, че целите на наказанието по чл. 36 от НК спрямо него не могат да бъдат постигнати с налагане на по-леко наказание.

 Наказанието доживотен затвор без замяна изключва възможността за преразглеждане на наложеното наказание на по-късен етап след постановяване на присъдата, дори и при постигане целите на наказанието спрямо дееца.

 В актуалната практика на ЕСПЧ наказанието доживотен затвор без право на замяна, в случаите когато националното законодателство не предвижда механизъм или възможност за преразглеждане на присъдата се определя като несъвместимо с изискванията на чл. 3 от ЕКЗПЧОС, която несъвместимост възниква още в момента на налагане на доживотната присъда, а не на по-късен етап. В този смисъл е решението по делото Винтер и други срещу Обединеното Кралство. /Решение на Голямата камера от 13.07.2013 г./ В това решение Голямата камара подробно преглежда съответните съображения, произтичащи от съдебната практика на Съда и от неотдавнашните сравнителни и международни правни тенденции по отношение на присъди за доживотен затвор (пак там, § § 104-18). На това основание тя заявява, че присъда от доживотен затвор може да остане съвместима с чл.3 от Конвенцията, единствено ако съществува перспектива за освобождаване и възможност за преразглеждане (пак там, § § 109-10), защото не може да се задържи затворник, освен ако няма легитимни пенологически основания за лишаване от свобода и хвърляне в затвора. Тези основания включват наказание, възпиране, публична защита и поправяне. Голямата Камара отбелязва по-конкретно, че балансът между тези мотивирания за изпращане в затвора не е по необходимост статичен и може да се промени в хода на присъдата. Това, което може да е първично основание за лишаване от свобода в началото на дадена присъда, може да престане да е такова след продължителен период на излежаване на тази присъда. Следователно, тези фактори или промени могат единствено правилно да се оценят след извършването на преглед на обосноваването за продължително задържане в даден момент в присъдата. Ако затворник е изпратен в затвора без никаква перспектива за освобождаване и без възможност за преразглеждане на доживотната му присъда, съществува риск той никога да не е в съС.ие да изкупи вината за извършеното от него нарушение: каквото и да направи в затвора, обаче, колкото и изключителен да е напредъкът му по отношение на поправянето му, наложеното му наказание остава фиксирано и не подлежи на преразглеждане (пак там, § § 111-12). Голямата камара следователно заявява, че би било несъвместимо с човешкото достойнство - заложено в самата същност на системата на Конвенцията - насилствено да се лиши лице от свободата му, без да се стреми към поправяне и да му се предостави възможност един ден да си възвърне свободата (пак там, § 113).

Актуално този въпрос засяга и решението по делото Харакчиев и Толумов срещу България от 8.07.2014 г., в което налагането на наказание доживотен затвор без право на замяна също е прието за нарушение по чл. 3 от Конвенцията.

 Изложеното определя неоснователността на искането на обвинението за налагане  на наказанието доживотен затвор без право на замяна, като въззивната инстанция намира, че адекватно на извършеното от подсъдимия Д. деяние, предвид изключителната му тежест, се явява наказанието доживотен затвор, наложено му от първата инстанция.

 Изключителната тежест на извършеното от подсъдимия Д. престъпление по чл. 116 от НК обуславя налагането на наказанието доживотен затвор като съответно на тежестта на извършеното и на личната обществена опасност на дееца, която е изключително висока.

 Основания за допълнително редуциране на наказанието спрямо подсъдимия Д. чрез определянето му на лишаване от свобода ВАпС не намира.

 Цялостната характеристика на престъплението, което се състои в умишлено умъртвяване на двама старци, единият от който страдащ от шизофрения, в собствения им дом, в които подсъдимият е бил допуснат с измама и воден от користни цели определят изключителната тежест на деянието, предвид наличието на допълнителни утежняващи факти извън рамките на квалификацията.

            Изключителната тежест на престъплението се обуславя и от данните за личността на дееца, характеризиран от експертите психиатър и психолог като една рационално овладяна, намираща се под контрола на интелекта емоционална реактивност, стабилна, приспособяваща се и способна за рапорт афективност- както непосредствена реакция на външния дразнител, така и вътрешно преработване на стимула, рефлектиране на субекта към самия себе си; загатната е дистимна или страхова готовност, повече педантичност; при подсъдимия се наблюдават черти от натрапливата структура и ананкастни черти, вътрешна несигурност /особено поС.ното подчертаване на симетрията или липсата й, присъща на епилептоидните и шизоидни личности, както е в неговия протокол/. Подс.Д. отчасти ги маскира в поведението си. При него се отчита омекотена форма на персеверация. Тя се среща при по-леките органични разстройства и при епилепсия, за каквато нямаме медицинска документация в случая. При подсъдимия се установява педантична потребност от подреденост, строга последователност.

Подсъдимият Д., въпреки наложените и изтърпени предходни наказания не е коригирал поведението си.

 С оглед изложеното и при наличието на предпоставките на чл. 38а от НК, наложеното на подсъдимия наказание „Доживотен затвор“ се явява справедливо, тъй като посредством този вид наказание могат да бъдат постигнати целите на наказанието по чл. 36 от НК спрямо подсъдимия В.Д..

 Наказанието доживотен затвор, по смисъла на чл. 38а от НК не противоречи на практиката на ЕСПЧ, в която същото е прието за съвместимо с чл. 3 от Конвенцията, с оглед законово установената възможност за преразглеждане на присъдата и перспективата за освобождаване на осъдения съгласно разпоредбата на чл. 38а, ал. 3 от НК.

 По изложените съображения, присъдата на Варненския окръжен съд следва да бъде потвърдена в частта на наложеното наказание „Доживотен затвор“.

Въззивната инстанция извърши служебна проверка на атакуваната присъда и в нейната гражданско-осъдителна част и не констатира допуснати нарушения от първостепенният съд, както при допускането за съвместно разглеждане в наказателния процес на гражданските искове, при конституирането на допълнителните страни в наказателния процес, така и при уважаването на деликтната претенция. ВОС е изложил убедителни доводи за формиране на справедливия размер на дължимото обезщетение, обсъждайки съществувалите близки роднински връзки между убития Н. К. и неговата съпруга и дъщеря, техните отношения на взаимопомощ, подкрепа и обич.

Пред въззивната инстанция възникнаха и основанията по чл.189, ал.3 от НПК, тъй като в хода на проведеното пред нея производство бяха сторени разноски, както от частните обвинители – за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева и за пътни разходи – от М.И. в размер на 262 лв., така и бяха изплатени възнаграждения от ВАпС на вещите лица по новодопуснатите експертизи в размер на 2 164.21 лева. Заплащането на всички тези разноски следва да бъде възложено на подс.В.Д. на посоченото основание.

При служебната проверка въззивната инстанция констатира настъпила законодателна промяна в ЗИНЗС ( изм. и доп., бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) Съобразно актуалната редакция на чл. 57 (1) ЗИНЗС съдът е оправомощен единствено да определи първоначалния режим за изтърпяване на наказанието, но не и типа на пенитенциарното заведение, в което да бъде настанен подсъдимия. Това налага присъдата на Варненския окръжен съд да бъде отменена в частта на определяне на Затвора като място на изтърпяване на наложеното на подс.Д. наказание.

 

 Водим от горното и на основание чл.337 и чл.338 от НПК, въззивният съд

                       

 

                                                           Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъда 51/04.05.2016г., постановена по НОХД № 1405/2014 г. от ВОС, като я ОТМЕНЯ в частта, с която е определен вида на затворническото заведение, в което подс.В.С.Д., ЕГН ********** следва да изтърпи наложеното му наказание.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подс.В.С.Д. да заплати направените по делото разноски в размер на 2 164.21 лева (две хиляди сто шестдесет и четири лв.и 21 ст.) в полза на съдебната власт.

ОСЪЖДА подс.Д. да заплати на частните обвинители Д.И. И. ЕГН ********** и М.Н.И. ЕГН ********** сумата от 3000 (три хиляди) лева, представляваща разноски за изплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА подс.Д. да заплати на частния обвинител М.Н.И. ЕГН ********** сумата от 262 (двеста шестдесет и два) лв. , представляваща пътни разходи.

.

Решението подлежи на касационно обжалване в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Копие от решението да се връчи на страните.

 

                                                                                                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                  2