Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

Номер 175/17.12.       Година  2013                     Град Варна

 

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На шести декември                Година две хиляди и тринадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ:     Росица Лолова

Румяна Панталеева

 

съдебен секретар Г.Н.

прокурор Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия ПанталеЕ.

ВНОХД № 287 по описа на съда за 2013 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 79/29.08.2013 г. по НОХД № 568/13 г. на Окръжен съд Варна, с която подсъдимият А.Ц.Й. е бил освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.248а, ал.3, вр.ал.2, пр.1 от НК с налагане на административно наказание 1000 лЕ. глоба по реда на чл.78а от НК.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, че на 29.04.2009 г. в гр. Варна, като управител и представляващ юридическото лице "Агро трейд 2002" ЕООД, подсъдимият е представил неверни сведения пред Областна Дирекция на ДФ "Земеделие" Варна - че дружеството няма изискуеми публични задължения към държавата, за да получи средства, предоставени на българската държава от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

 

Въззивното производство е образувано по жалба на адвокат И.А.,***, като защитник на подсъдимия, поддържана в съдебно заседание, с която моли за оправдателна присъда поради несъставомерност на деянието, а алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане в първата инстанция. Представителят на въззивната прокуратура намира решението на окръжния съд за правилно. В последната си дума подсъдимият твърди, че е невинен.

 

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните, след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.313 и чл.314 от НПК, констатира, че жалбата е неоснователна.

 

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, първоинстанционният съд е възприел фактите, твърдяни в обвинителния акт, които накратко са  следните:

От 05.03.2008 г. подсъдимият Й. бил едноличен собственик и управител на „Агро Трейд 2002" ЕООД, гр.Варна, чиято дейност основно била ориентирана към производството на малц за пивоварната промишленост. Той имал административен и управленски опит от предходно заеманите длъжности на административен директор в „ММ холдинг“ и изпълнителен директор на „Леденика ММ“ АД.

В началото на 2009 г. подсъдимият решил да участва с дружеството си в проект за изграждане на производствен цех,  подпомогнат финансово чрез Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., в частност нейната мярка 123 -„Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”, подкрепяна от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, който предоставял парични средства на българската държава. Изискваният за целта бизнес план, подсъдимият възложил на дружеството „Интер консулт груп” ООД, гр.София.

Свидетелката П.С. подпомагала различните дружества на „Леденика ММ” АД в изработването на проекти по усвояване на средства от Еврофондове. И по този проект тя подреждала и съхранявала документите, изисквани от „Интер консулт груп” за прилагане към бизнес плана, без ангажимент да се снабдява лично с тях.

Свидетелките В.Т. и М.М. имали отношение към финансово-счетоводната дейност на „Агро Трейд 2002" ЕООД, като били упълномощени от подсъдимия да представляват дружеството му пред ТД НАП Варна и други институции. Подсъдимият бил предоставил съответните права и на частната осигурителна каса към търговското дружество „Дисофт”, Варна, което обслужвало изпълнението на осигурителните задължения на „Агро Трейд”.

Процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 123 се уреждала с нарочна наредба - № 18/2008 г. на министъра на земеделието и храните,  в чийто чл.11, ал.5, т.4 било въведено изискване към кандидатите да нямат изискуеми публични задължения към държавата. В същата наредба, приложение 10, раздел І, били изчерпателно изброени документите, свързани с допустимостта на кандидатите, като в т.7 се сочело удостоверението от Националната агенция по приходите, че кандидатът няма просрочени задължения, при изричното изискване, това удостоверение да е издадено не по-рано от един месец преди предоставянето му. 

Такова удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК, на името на „Агро Трейд 2002 ЕООД”, било издадено и подписано от свидетеля Д.Ж., данъчна администрация, на 19.01.2009 г., като в него били изброени актуалните към тази дата задължения на дружеството.

Документите по проекта все още не били внесени към месец март, когато била подписана от подсъдимия /изготвена и представена на компетентния орган от свидетелката Т./  годишната данъчна декларация на дружеството, отразяваща дължимия корпоративен данък за 2008 година, както и били внесени декларациите от частната осигурителна каса за месеците декември 2008 г. и януари-февруари 2009 г.

Пакетът документи, необходими за кандидатстване по проекта, бил окончателно комплектован от свидетелката П.С. в края на месец април, и придружен от нея, на 29.04.2009 г. подсъдимият ги подал в Областна дирекция „Държавен фонд земеделие“ Варна. Един от тези документи бил копие на удостоверение за наличие или липса на задължения на основание чл.87, ал.6 от ДОПК, което носело  изходящ номер от 14.04.2009 г. на ТД НАП Варна, било подписано от името на свидетеля Д.Ж. и подпечатано с неговия личен печат, с отбелязване да послужи пред Министерство на икономиката. В него се сочело също, че се издава по искане с вх.№ 26630/14.04.2009 г., а по същество документът удостоверявал, че дружеството „Агротрейд 2002” ЕООД няма задължения. Отделно от това удостоверение, в заявлението образец № 9, в съответната графа, подсъдимият декларирал с подписа си, че не дължи публични задължения към държавния бюджет.

 

 

 При прегледа на документите в Държавен фонд „Земеделие" София възникнало съмнение относно истинността на представеното удостоверение от ТД НАП Варна и било отправено запитване издавано ли е такова, както и дали действително дружеството няма публични задължения. Последващите проверки установили, че през април 2009 г. не е входирано искане за удостоверение по чл.87, ал.6 ДОПК относимо към дружеството, съответно и не е издавано такова, както и че към 14.04.2009 г. „Агро Трейд” е дължало 5 779.72 лЕ. корпоративен данък, 3196.39 лева данък върху доходите на физическите лица и 3460.12 лЕ. осигурителни задължения.

 

За да достигне до фактологията по делото, първоинстанционният съд е разполагал със значителен обем безпротиворечиви, последователни и допълващи се писмени и гласни доказателства, както и становища в експертни заключения, на които се отдава и липсата на спор между страните пред въззивната инстанция относно изложените до тук факти. Защитната теза по отношение на представеното неистинско удостоверение е, че подсъдимият не е знаел, че дружеството му има непогасени задължения към държавата, но се излагат и редица различни доводи за липсата на престъпен състав и от обективна страна. Така изложените виждания не могат да бъдат споделени.

На няколко места с жалбата са отправяни критики към обвинителния акт, включително чрез тълкуване на различни негови формулировки, които могат да получат един обобщен отговор, доколкото задължението на съда е да провери дали той не е изготвен по начин, препятстващ организирането на защитата на подсъдимия. Съгласно ТР № 2/2002 г., ВКС, ОСНК, задължителното изискване към обвинителния акт е да съдържа фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му – време, място и начин на извършване. Обвинителният акт по това дело отговаря на изискванията по чл.246 от НПК и задължителната съдебна практика, защото в него са описани фактическите действия на обвиняемия, посочено е дължимото му поведение съгласно относимата Наредба и са изложени обстоятелствата по неизпълнението им.

От своя страна съдът също е изпълнил в достатъчна степен задълженията си по чл.305, ал.3 от НПК, поради което упреците за едностранчивост на мотивите са неоснователни. Правните изводи за вината на подсъдимия не се основават на предположения, а съдът изрично е отбелязал, че за вината на дееца се съди не по неговите последващи обяснения, а по обективните му действия.

Подсъдимият е едноличен собственик и управител на търговско дружество, лично е подписал годишната данъчна декларация, и до инкриминираната дата – 29.04.2009 г., не е разпореждал покриването на дължимия корпоративен данък, нито покриването на данъчните задължения по внасяне на дължим за три отделни месечни периода данък върху доходите на физическите лица. Свидетелките Т. и М. са упълномощени само с представителни права пред данъчната администрация, първата от тях действително е можела да оперира с налични суми по банковите сметки на дружеството, но в качеството си на лице, извършващо само счетоводна работа за това дружество, тя не би могла сама, по свое еднолично и несъгласувано решение, да предприеме разплащането с цел покриване на задължения към фиска - това тя действително би могла да изпълни сама, но не и без управленско решение и нареждане, стоящи изцяло извън нейната компетентност.

Първоинстанционният съд не е дължал  отговори защо подсъдимият ще рискува инвестиционен проект за няколко милиона лЕ., по който са вложени значителни средства, и след като по сметките има наличност, в частност защо не е разпоредил на свидетелката Т. да нареди чрез електронния си подпис разплащането с бюджета, защото това не са преки отговори на въпросите за причини, мотив и условия на извършване на престъплението, не са задължителен предмет на изследване по делото и каквито и да са били, не могат да разколебаят направените въз основа на наличния доказателствен материал изводи, че деянието, представляващо формално престъпление на просто извършване, е осъществено от подсъдимия.

Не е вярно твърдението, че подсъдимият Й. няма пряк интерес от разработването на проекта, защото икономическият ефект от проекта, независимо от каквито и да било външни фактори, би повлиял за нарастване на оборотите и печалбата на дружеството му, което е и официалният източник на неговите доходи. Не е влизало в предмета на доказване установяването на отношенията му, както и тези на свидетелите В.Т., П.С. и М. М., с т.нар. „холдингова структура на М.М.”, защото каквито и да са били те, това не се отразява на престъпния състав. От гледна точка на фактите, при одобрение на проекта паричните средства от европейския фонд са щели да постъпят по сметките на неговото дружество, като е без значение какви са били неговите намерения, респ. съгласувани с други лица идеи, за бъдещото преразпределение на очакваните ползи.

Окръжният съд също така не е бил задължен да изследва възможността инкриминираното удостоверение да е било действително издадено от служител в НАП, защото обвинението се е отказало още на досъдебното производство от инкриминиране на невярното документиране, и повдигнатото обвинение, предмет на делото, е за невярно деклариране. Няма никакво значение за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелството, дали той е поискал лично, дали е натоварил за това друг, и дали изобщо е било „негов проблем”, по израза от въззивната жалба, снабдяването с този документ, защото при наличния съставомерен интерес на прокуратурата, неговата престъпна деятелност се е изразила в представянето на неверни сведения в две от позициите в заключителната, същинска декларативна част на заявлението за подпомагане – приложение № 9 към Наредбата, в първата от които кандидатът удостоверява: „Нямам изискуеми публични задължения към държавния бюджет”, а във втората - „Всички предоставени от мен официални документи към настоящата дата удостоверяват действителното правно положение относно третираните факти и обстоятелства”.

Съвсем точно е било прието от съда, че едно от условията за кандидатстване е липсата на изискуеми публични задълоюения към държавата, и не е вярна противопоставената от защитата теза, че за допустимостта на кандидатстването не съществува такова ограничение. Защото именно в цитираната Наредба, изискването за удостоверяване липсата на задължения е поставено под заглавието „Условия за допустимост на кандидата”. Също така невярно е разбирането, че условието е да липсват публично правни задължения към момента на получаване на помощта, защото подобен регламент не се съдържа в относимите правни норми, той би обезсмислил изцяло изискването за предварително представяне на указаното там удостоверение по ДОПК, а процедурата по разглеждане и одобряване на проектите, поне видно от материалите по настоящото дело, е много продължителна във времето без ясен краен момент на вземане на решенията. Не става ясно от кои точно норми защитата черпи тези си основания, след като изразът в Наредбата е просто: „финансова помощ се предоставя на лица, които нямат задължения”. Не е възможно да се предполага извършването на проверка „към момента на получаване”, след като за да „получат” кандидатите, трябва да им бъде „отпуснато”, а за да им отпуснат, трябва да нямат задължения – подобно разбиране прави отнапред невъзможно изпълнението на стъпките в цялостната процедура по Наредбата.

Няма спор, и то не само въз основа името на документа - Удостоверение за наличие или липса на публично правни задължения, че неговото съдържание може да отразява и съществуващи задължения. Но съгласно правната логика на Наредбата, ако има такива, ще е налице условие за недопустимост на кандидата. За това е вярно само първото от твърденията, направени от защитата в тази връзка – че наличието на задължения не се отразява върху допустимостта да се внесат документите - наистина, подобен комплект документи ще бъде приет, но при разглеждането му съответният кандидат изобщо няма да бъде допуснат. Това, че разпитаният свидетел К., старши експерт от Държавен фонд „Земеделие“, отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“, не знае какво се прави при подаване на такъв комплект документи, може да обоснове редица изводи извън предмета на доказване по делото, но не и да постави под съмнение относимата правна уредба.

Неоснователно е и твърдението, че подсъдимият е бил със съзнанието, че всички задължения на дружеството са погасени въз основа на влязъл в сила в средата на месец март 2009 г. данъчен ревизионен акт. По делото е установено, че актуалните към периода на инкриминация задължения на „Агро Трейд 2002" ЕООД – 29.04.2009 г., не са били предмет на ревизионния акт, тъй като са били декларирани след издаването му на 12.03.2009 г. От съдържанието на самия акт е видно, че с него са прихванати стари задължения, установени като вече изискуеми към дата 12.03.2009 г.

Защо и дали не е било подавано искане за издаване на Удостоверение по чл.87, ал.6 от ДПК, също както и въпросът дали наличното удостоверение не е все пак издадено от служител на данъчната администрация, остава извън предмета на доказване, поради което нито първоинстанционният съд, нито защитата са имали основание да се ангажират с подобни разсъждения.

Също така не може да влияе на изводите за наличие на престъпен състав безспорно вярното твърдение, че при спазване на условието от наредбата - Удостоверението да е издадено не по-рано от месец, предхождащ датата на подаване на заявлението за подпомагане, ако такова беше поискано и издадено на 29.03.2009 г., то би отразявало липса на публично правни задължения. Дори и да беше представил такъв документ, подсъдимият пак би осъществил престъпния състав поради невярното деклариране чрез отбелязването и полагането на подпис под позициите „Нямам изискуеми публични задължения към държавния бюджет” и „Всички предоставени от мен официални документи към настоящата дата удостоверяват действителното правно положение относно третираните факти и обстоятелства”.

 

Като е съобразил императивните правила за приложение на по-благоприятната норма и задължението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание при наличие на законовите изисквания в чл.78а от НК, първоинстанционният съд е определил глоба в минималния размер, при което не може да бъде преразглеждан въпросът за справедливостта на тази санкция.   

 

По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани други основания за отмяна или изменение на присъдата, на основание чл.338 от НПК, съставът на Апелативния съд в гр.Варна

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 79/29.08.2013 г. по НОХД № 568/13 г. на Окръжен съд Варна.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: