Р Е Ш Е Н И Е

 

137

 

09.07.2015 година, Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на  единадесети юни, година две хиляди и петнадесета, в открито заседание в следния състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

                    ЧЛЕНОВЕ:ЖИВКА ДЕНЕВА

ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 

Секретар С.Д.

Прокурор Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ВНОХД №287 по описа на съда за 20014г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ГЛАВА ХХІ от  НПК.

 

Варненският Oкръжен съд, с присъда № 65 по НОХД № 768/12г. по описа на същия съд, постановена на 30.06.2014г. е признал подсъдимите:

 

1. П.А.М. за ВИНОВЕН в това, че на 03.05.2010г. в гр. Варна чрез съставяне на документ с невярно съдържание  съзнателно дал възможност на „Балкан Холд" АД - София да получи без правно основание чуждо недвижимо имущество, /собственост на „Ф.К. Инвестмънт" ЕООД - Варна на обща стойност 1 559 000 лв/, в големи размери, престъпление по  чл. 212 ал.4 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК поради което и на основание чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип; на основание чл. 212 ал.7 от НК съдът е лишил подс. М. от право да заема длъжност в държавна или обществена организация и от право да упражнява професия или дейност, свързани с пазене или управление на държавно или обществено имущество за срок от по ОСЕМ ГОДИНИ.

Със същата присъда ВОС е оправдал подс. М.: да е извършил деянието в съучастие с подс. Д.Л.И., за разликата в стойността над 1 559000лв, както и  да е извършил документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай; На основание чл.304 от НПК съдът е оправдал подс. и по обвинението по чл.314 вр. чл. 20 ал.2 от НК.

Подс. М. е осъден да заплати сторените по делото разноски.

 

2. Д.Л.И. за НЕВИНЕН по обвиненията по чл. 212 ал.5 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК и по чл.314, вр.чл.20, ал.2 от НК.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по:

- протест на зам.окръжен прокурор при ОП – Варна, с който се предлага отмяна на оправдателните диспозитиви и постановяване на осъдителни такива по отношение и на двамата подсъдими. В допълнителните писмени съображения към протеста се излагат аргументи за необходимостта от прилагане на по – тежката квалификация досежно деянието по чл. 212 ал.5 от НК; за доказаното участие на подс. И. в инкриминираното деяние; за необходимостта от осъдителен диспозитив за престъпление по чл. 314 от НК по отношение и на двамата подсъдими.

- жалби  на  подс. М., с които оспорва изцяло постановената присъда като неправилна, необоснована, незаконосъобразна, постановена при нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди, че ОА не отговаря на предписанията на чл.246 НПК, както и че е било нарушено правото му на защита; излагат се аргументи за обективна и субективна несъставомерност на деянието. В пространно допълнение към жалбата се излага още становище, че първостепенният съд е кредитирал противоречиви свидетелски показния на базата на които е сформирал и неправилен извод от правна страна досежно вината на този подс. ; твърди се още, че съдебният акт на ВОС е непълен и неясен, което представлява съществено процесуално нарушение и основание за отмяна. Отново се акцентира върху нарушеното право на защита още на досъдебната фаза. Молбата е за цялостно оправдаване или алтернативно- за намаляване размера на наложеното наказание поради явна несправедливост.

 

В съдебно заседание пред състав на АС-Варна подсъдимите редовно призовани се явяват лично и се представляват от упълномощени защитници.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна не поддържа протеста на ВОП и излага доводи в тази насока. Досежно жалбата на подс. М. изразява становище за неоснователност, като пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Защитата на подс. М. моли протеста на ВОП да не бъде уважаван; счита, че обвинението не е доказано от обективна и субективна страна, излагайки аргументи в тази насока и предлага подс. да бъде оправдан, а алтернативно -делото да бъде върнато на ВОС поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Защитникът на подс. И. моли присъдата на ВОС  да бъде потвърдена и излага аргументи в подкрепа на това искане.

В последната си дума пред настоящата инстанция подс. М. заявява, че е невинен и моли за оправдаване, а подс. И. - да бъде потвърдена присъдата на ВОС.

 

Въззивният съд, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.313 и чл. 314 от НПК констатира следното:

Протестът и жалбата на подс. М. са неоснователни, по изложените по – долу съображения:

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Варненският Окръжен съд  е приел за установено от фактическа страна следното: През 2005г. било създадено дружество „Балкан холд“ АД - гр.София с предмет на дейност покупко-продажба на недвижими имоти и отдаването им под наем/аренда, като подс.М. притежавал акции на това дружество /без 1 бр./. Финансовата 2005г. за дружеството, приключила с отрицателен резултат – 35205 лв., за 2006г. била декларирана печалба от 18511 лева, а за 2007г. - 71407 лева. Към 2007г. дружеството нямало назначен персонал и разкрити клонове.

През 2007г. св.К. решил да закупи недвижим имот в България. Той се познавал с кмета на гр.Варна - К.Й. и съпругата му Е.В., затова се обърнал за съвет към тях, да му препоръчат сигурен човек, за да не бъде измамен. Така те го запознали с подс. М., който В. представила като добър познат и човек, вещ в инвестиционния бизнес.

Свид.К. и Г.Г., председател на съвета на директорите на „Стария Пловдив“ АД, се познавали от дълги години и  били приятели. По време на престоя на К. във Варна, Г. му предложил да закупи апартаменти, собственост на управляваното от него дружество в ж.к.„Порт Палас“ в к.к.“Св.СВ.Константин и Елена“ /“Слънчев ден“/. К. много харесал предложените му апартаменти и решил да ги купи. Средствата за закупуването им били осигурени от свид.К. чрез заем от Александра Жарова, както и от негови лични спестявания. Подс.М. разяснил на свид.К., че е добре да закупи апартаментите чрез търговско дружество. Свидетелят се съгласил, а подс. М. предложил той да се ангажира с регистрацията на дружеството, като за целта следвало да бъде упълномощен. На 15.06.2007г. свид.К. упълномощил подс.М. с пълномощно рег. №3652- да го представлява при сключване на различни видове договори, да го представлява при упражняване на правата му на съдружник или акционер, да открива набирателни сметки в банки, да внася средства по тях, да го представлява пред нотариус, да преупълномощава трети лица. Това станало пред нотариус К.А. от гр. Пловдив. На същата дата свидетелят К. подписал още две пълномощни:- с рег. №3650, с което упълномощил подс.М. да го представлява при учредяване на ООД и № 3657, упълномощавайки го от името и за сметка на К. да сключва договори за покупка на недвижими имоти на територията на Р България; - с рег. № 3651 в полза на  своя чичо – свид.К., който от името на К. и за негова сметка да сключва договори за покупка на недвижими имоти на територията на Р България.

Подс.М. подал документите за регистрацията на „Ф.К. Инвестмънт" ЕООД в СГС. На 26.06.2007г. дружеството било регистрирано с управител подс.М. и едноличен собственик на капитала–свид.К.. Междувременно, адвокатът на свид.К. в гр. Москва – свид.Т.А., го посъветвала да смени управителя на дружеството си с доверено лице - свой родственик.

На 29.06.2007г. „Ф.К. Инвестмънт" ЕООД, представлявано от управителя - подс. М., закупило от "Стария Пловдив" АД договорените между К. и Г. четири апартамента в ж.к."Порт Палас" с №№ 314, 315, 608 и 1001. На същата дата в гр.Варна, преди да напусне страната свид.К. подписал решение, като едноличен собственик на капитала за освобождаването на М. и вместо него назначил за управител чичо си–свид.К.. Това решение било обявено на подс.М., който присъствал на летището във Варна при изпращането на К.. На 27.07.2007г. СГС вписал промяната, като заличил подс.М. като управител и вписал като управител свид.К., като на 06.08.2007 г. било издадено съответно удостоверение от СГС за вписването й.

Свид.К. дълго не успявал да получи документацията на дружеството от подс.М.. и след като я получил, започнал да изпълнява задълженията си на управител.

През септември 2008г, преглеждайки документацията на клиента си, свид.А. установила, че пълномощното, за което говорила с К. не било налично. Тя препоръчала официално да се оттегли същото, за което да се съобщи и на М.. За целта на 08.09.2008г. свид.А. повикала нотариус С.Б. в дома на свид.К. в Москва, пред която К. поставил подписа си на документ, чрез който оттегля пълномощно с рег.№3652 от 15.06.2007 г. Помощничката на свид.К. – св.Х. набрала по мобилния телефон подс.М. и дала на К. да разговаря с него. Разговорът се провел на високоговорител, като били използвани и руски и български думи, като у присъстващите не останало съмнение относно естеството на разговора и възприятията за казаното от двете страни. По време на разговора свид.К. уведомил подс.М., че е оттеглил пълномощията си от него и той вече не притежава пълномощия за компанията му в България, както и относно имотите му. След този разговор, подс.М. и свид.К. се видели още два пъти, в САЩ и във Варна в ресторант „Капитан Кук”.

 През 2009г. стартирало преустройството на апартаменти 314 и 315, с цел да бъдат обединени.

Междувременно „Балканхолд“ АД- София започнало да изпитва финансови проблеми. Към 2010г. дружеството разполагало с активи, но имало и големи задължения – към БАКБ и към други ЮЛ. За да реши възникналите финансови проблеми подс. М. решил да прехвърли апартаменти 314 и 315 от „Ф.К. Инвестмънт" ЕООД на „Балканхолд“ АД. Това решение той не споделил със свид.К., нито с управителя свид.К.. За целта решил да използва пълномощното № 3652/15.06.2007г. от свид.К. /въпреки че знаел, че е оттеглено/ и да назначи нов управител на „Ф.К. Инвестмънт" ЕООД. Разговарял с подс.И., с когото се познавали отдавна и му предложил да стане управител на „Ф.К. Инвестмънт" ЕООД. Подс. И. се съгласил след като видял пълномощното на подс.М.. На 29.03.2010г. подс.М. подписал Решение, като пълномощник на К., да освободи от длъжността управителя на дружеството свид.К. и да назначи нов – подс.И.. Промяната била вписана в търговския регистър. Подс.М. обяснил на подс.И., че е загубил нотариалните актове за апартаментите в „Порт палас“, и че трябва да извади преписи от агенцията по вписванията, както и всички необходими документи относно продажбата на двата апартамента.

На 26.04.2010 г. подс.И. получил от АВ Удостоверение за актуално състояние на "Ф.К. Инвестмънт" ЕООД, в което фигурирал, като управител. Още същият ден подал в Община Варна молба за издаване Удостоверение за данъчна оценка на недвижими имоти, собственост на "Ф.К. Инвестмънт" ЕООД - апартаменти №№ 314 и 315. Като основание за тази си молба посочил „за продажба".

На 29.04.2010г. подс.М. взел Решение, като пълномощник на К. за продажбата на ап.314 и 315 в „Порт палас“ за сумата от 320 000 лева – общо за двата.

На 30.04.2010г. подс. И. упълномощил адвокат Илиева и Танова от АК-Варна, в качеството си на управител на "Ф.К. Инвестмънт" ЕООД, да го представляват пред Агенция по кадастъра, пред РДНСК и за снабдяване с данъчна оценка на недвижими имоти. Подс. И. поискал чрез Заявления до Агенцията по вписванията да му бъдат издадени преписи от нотариалните актове на двата цитирани по-горе имота, заявени за продажба, като за основание посочил - „загубен оригинал".

На 03.05.2010г. с всички изискуеми документи подсъдимите отишли при нотариус Я.Несторов и изповядали сделката по продажба на апартаментите. Цената - 320 000 лв. за двата апартамента, според отразеното в нотар.акт била платена изцяло от купувача – „Балканхолд“ АД.

На 03.05.2010 г. подс.М. издал разписка, че е получил от подс. И. сумата от 384 000 лв. - продажната цена с вкл. ДДС.

На 05.05.2010г. при опита си да регистрира в ТД на НАП Варна електронен подпис свид.К. случайно установил, че "Ф.К. Инвестмънт" ЕООД вече не се управлява от него, а на  по-късен етап, че два от имотите на дружеството са продадени. Свидетелят, силно притеснен, отишъл в банката, където чрез свид.Боева, успял да блокира банковите сметки на дружеството и впоследствие сезирал компетентните органи за извършеното престъпление.

На 10.05.2010г. свид.К. писмено освободил от длъжност управителя подс. И. и назначил отново свид. К.. На 11.06.2010г. "Ф.К. Инвестмънт" ЕООД, подало иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 вр. чл.40 от ЗЗД срещу „Балкан холд“ АД, представлявано подс. М.. С влязло в сила решение на 12.12.2013г.  по т.д. № 940/2010 г. по описа на ВОС е прогласена нищожността на сключения договор за покупко-продажба между "Ф.К. Инвестмънт" ЕООД и „Балканхолд“ АД, относно ап.314 и ап.315.

 

По реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които допринасят за изясняване и разкриване на обективната истина. Установил е една подробна, точна и правилна фактическа обстановка на базата на задълбочен и подробен анализ на събраните доказателства – най-вече депозираните гласни такива пред него /обяснения и свидетелски показания/, съпоставени с писмените доказателства и  с изготвените по делото заключения по назначените експертизи.

Съгласно заключението по изготвената графическа експертиза, подписът, положен на решението за едноличния собственик на капитала на „Ф.К. инвестмънт” ЕООД – Варна от 29.03.2010г. относно освобождаване и избиране на управител, е изпълнен от подс.М.. От заключението на втора графическа експертиза се установява, че подписите, положени на решението за едноличния собственик на капитала на „Ф.К. инвестмънт” ЕООД – Варна от 29.04.2010г. и за „получил сумата” в копие от разписка от 03.05.2010г. са изпълнени от подс.М..

Според заключението на съдебно-оценителна експертиза, пазарната стойност на продадените имоти била 1 802 579 лв. Според допълнителното заключение, изготвено по време на първоинст. съдебно следствие, общата пазарна оценка на двата апартамента към датата на деянието била 1 559 000 лева.

От заключението на ССчЕ  се установява, че не е извършвано реално плащане на цената по сделката, както и че към 2010г. с наличните средства по сметките на „Балканхолд" АД не би могло да се извърши плащане за покупката на апартаментите. Дружеството не било включило сделката в дневника за покупки и в справката-декларация за съответния отчетен период.

Настоящата инстанция възприема изцяло фактическите изводи, до които е достигнал първоинстанционният съд. Видно от гласните доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът резонно е кредитирал изцяло, подс. М. е бил уведомен по телефона недвусмислено за оттегленото пълномощно от едноличния собственик на капитала на „Ф.К. инвестмънт”, но въпреки това е съставил инкриминиран документ /Решение от 29.04.2010 г./ , с който съзнателно е дал възможност на „Балкан Холд" АД - София да получи без правно основание чуждо недвижимо имущество, собственост на „Ф.К. Инвестмънт" ЕООД - Варна - апартаменти № 314 , № 315, на стойност 1 559 000 лв. На по – късен етап имотите са били продадени, като подс. М. е въвел в заблуждение подс. И., че все още е пълномощник на едноличния собственик на капитала и че има разрешението на св. К. за продажбата на тези апартаменти.

Като неоснователно се преценява възражението на защитата на подс. М. относно съставения инкриминиран документ /Решение на едноличния собственик на капитала на „Ф.К. Инвестмънт" ЕООД  от дата 29.04.2010/, а именно че същият не може да бъде предмет на лъжливо документиране, тъй като последният е диспозитивен по своя характер. Първостепенният съд е изложил подробни мотиви в тази връзка, които настоящата инстанция също споделя досежно двойствения характер на инкриминираното решение и че в различните си части, то носи белезите едновременно на свидетелстващ и на диспозитивен документ. Законосъобразно ВОС е възприел, че в ЕООД не се провеждат общи събрания на съдружници, решенията се взимат еднолично от собственика на капитала или в титулната им част същите са свидетелстващи документи, а относно решеното – диспозитивни. От данните по делото безспорно се установява, че инкриминираното решение е взето от лице без представителна власт – подс. М., а не от св. К. /собственик на капитала/, т.е. налице е невярно документиране.

Няма основание да се твърди, че е налице обективна и субективна несъставомерност на извършеното от подс. М. – действията на последният са били насочени към получаване без правно основание на чуждо движимо имущество. За целта подс. е „изфабрикувал” документ с невярно съдържание и въпреки, че е знаел, че е отстранен, като управител и че „Ф.К. Инвестмънт" ЕООД се представлява от друго лице – чичото на св. К., той не се е съобразил с волята на собственика и е извършил една неправомерна продажба, на една занижена стойност в сравнение с покупната цена на инкриминираните имоти. Именно с действията си последният е осъществил състава на престъплението по см.на чл. 212 ал.4 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК. Предметът на престъплението е в „големи размери”, тъй като паричната му равностойност надхвърля седемдесет пъти установената в страната минимална работна заплата за 2010г. /ТР № 1/30.10.1998г. на ВКС на РБ/. Подс. е действал с пряк умисъл – съзнавал е, че съставя документ с невярно съдържание и че въвежда в заблуждение подс.И., както и че ЮЛ „Балкан холд“ АД ще получи чуждото имущество.

 

Настоящата инстанция не споделя аргументите, изложени в протеста на държавното обвинение досежно доказаното участие на подс. И. в инкриминираното деяние поради следните съображения: по делото не са събрани доказателства за това, че този подс. е бил наясно с факта на оттегленото пълномощно от подс. М.. Двамата подсъдими са се познавали и са имали служебни взаимоотношения от един по – минал етап, като не са съществували каквито и да е обстоятелства, които да разколебават доверието на подс. И. към подс. М.. Действията на подс. И. са били свързани единствено с реализираната продажба на недв. имущество, като до датата на вписването му като управител на дружеството на 01.04.2010г., той не е извършвал други действия. Сделката с апартаментите е реализирана на 03.05.2010г., а измамата разкрита два дни по – късно от родственика на св. К., като едва след този момент подс. И. е разбрал за извършеното престъпление. В този смисъл деянието му не е съставомерно нито от обективна, нито от субективна страна, тъй като той изобщо не е знаел, че действа без представителна власт, поради оттеглените пълномощия от подс. М..

По отношение искането за прилагане на по–тежката квалификация по смисъла на чл.212 ал.5 от НК: настоящата инстанция също не намери опора в това искане на прокуратурата. В многобройни свои решения ВКС на РБ е застъпвал становището, че за да са налице кумулативно и двата признака -  „особено големи размери” и „особено тежък случай”, следва стойността на предмета на посегателство следва да е изключително висока, а в настоящия случай, стойността надвишава критерия едва 46 пъти и само по себе си това обстоятелство не е основание да се приеме, че се касае до „особено тежък случай”. /В този смисъл са Решения на ВКС №№ 3/15.06.2009г., по н.д. 571/2008г. на III н.о.; 490/ 14.12.2009г., по н.д. №481/2009г. на I н.о.;158/ 07.04.11г. по н.д. №69/11г. на III н.о., 1/18.02.2009г. по н.д. № 622/08г. на II н.о., №69/09/26.02.09г. по н.д. № 21/09г. на I н.о.; 343/06.12.12г. на I н.о.; 380/12.01.12г. по н.д. № 1327/14г. на III н.о./

Не се споделя и изложеното в протеста на държавния обвинител относно искането за осъждане и на двамата подсъдими за престъплението по чл.314 от НК : съдебната практика е константна по въпроса, че за инкриминираните документи, средство на измамата, не се носи отделно наказателна отговорност, т. к. деянието се поглъща от състава на документната измама. Подс.М. е осъществил измамата, като престъплението е било довършено с изповядването на самата сделка и неверните обстоятелства, отразени в нотариален акт за продажба на недвижимите имоти, са част от документната измама.

Не се споделят оплакванията на защитата на подс. М., че обв. акт не отговаря на предписанията на чл.246 НПК: обвинението, възведено спрямо подс. е прецизно, ясно и коректно и не е нарушено правото му на защита -той е бил наясно, за какво точно е бил предаден на съд, по какво обвинение трябва да се защитава, респ. за какво е бил и осъден.

Не се констатира и твърдяната липса на мотиви в първоинстанционният съдебен акт, както и че същите са противоречиви: първоинст. съд  е отговорил на всички възражения на защитата, мотивирал е подробно своите изводи, излагайки съображения относно направените фактически и правни изводи, както и оценката на доказателства; подложил е на задълбочен  анализ свидетелските показания и обясненията на подс. М., като последните резонно са били преценени единствено  като адекватно реализирано право на защита на този подсъдим, но неотговарящи на обективната истина, установена безспорно въз основа на целия доказателствен материал.

В този смисъла доводите, изложени в протеста и тези на защитата, се явяват неоснователни.

 

Настоящата съдебна инстанция намира обаче, че е налице явна несправедливост на наложеното наказание на подс. М. по следните съображения:

Първоинстационният съд обосновано е отчел степента на обществена опасност на деянието като висока, предвид характеристиките и механизма на извършване на същото, както и имуществената стойност на общия престъпен резултат, надвишаващ в пъти критерия "особено големи размери”. От друга страна, правилно са констатирани като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на дееца и здравословните проблеми на подс. /заболяването на очите/, за което са налични съответните писмени доказателства. Към тези обстоятелства следва да се добави и изминалия не малък период от време от извършване на деянието – повече от пет години, както и многократното отлагане на делото, но не по вина на този подс., с което е пренебрегнат разумния срок за реализирането на наказателната отговорност.

 При така възприетите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства от въззивната инстанция, няма основание на подс.М. да не се наложи наказание в минимално предвидения от Закона  размер от три години лишаване от свобода, предвид най-вече неговото специфично заболяване на очите. Съобразявайки данните за личността му, както и факта, че същият не е осъждан, съставът на  настоящата инстанция на АС намира, че следва да се приложи и института на условното осъждане по смисъла на чл. 66 ал. 1 от НК , с отлагане изтърпяването на така наложеното наказание с максимален изпитателен срок от пет години.

За поправянето и превъзпитанието на подсъдимия от една страна, и от друга - за да въздейства възпитателно и предупредително върху цялото общество, законосъобразно ВОС е приложил разпоредбата на чл. 212 ал.7 от НК, предвид пълното постигане на законовите цели визирани в чл.36 НК и е наложил на подсъдимия наказание лишаване от право да заема длъжност в държавна или обществена организация и от право да упражнява професия или дейност, свързани с пазене или управление на държавно или обществено имущество за срок от по ОСЕМ ГОДИНИ.

 

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на въззивния съд  достигна до извода, че присъдата на ВОС следва да бъде изменена в наказателно – осъдителната й част, а в останалата - като правилна и законосъобразна, на основание чл.338 от НПК да бъде потвърдена.

 

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с. з., / които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

Водим от горното и на основание чл. 337 ал. 1 т. 1  и чл. 338 от НПК, съставът на  ВАРНЕНСКИЯ   АПЕЛАТИВЕН   СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ИЗМЕНЯ присъда № 65 на ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА по НОХД №768/12г. по описа на същия съд, постановена на 30.06.2014г., в наказателната й част по отношение на подс. П.А.М., като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание лишаване от свобода от пет години  на ТРИ ГОДИНИ, като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на същото с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.