Р Е Ш Е Н И Е

 

210/04.10.2016 г.

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД  - Наказателно отделение, на петнадесети септември, година две хиляди и шестнадесета, в публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

Секретар:П. П.

Прокурор: Ст. Якимова

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ВНОХД № 287 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивна проверка е присъда № 13 на Окръжен съд- Шумен, по НОХД № 159/2016г. по описа на същия съд, постановена на 01.06.2016г., с която подс. В.Ж.А., с ЕГН ********** е била призната ЗА ВИНОВНА в извършване на деяние, наказуемо по чл. 115 от НК за това, че на 21.05.2015г. в село Салманово, обл.Шумен, умишлено умъртвила С. А. Х. от същото село. На основание чл.58а, ал.1 вр. чл. 54 от НК е наложено наказание от СЕДЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода, което да изтърпи при „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип.

На основание чл.59 от НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимата по мярка за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест”.

 

Със същата присъда подсъдимата А. е осъдена да заплати на Р.С.А., ЕГН ********** и Ж.С.А., ЕГН **********, действащи чрез особения си представител адв.И.Ц.Х. /ШАК/, сумата от по 100 000,00 лв. /сто хиляди лева/ за всяка от тях, както и на А.  Й.М., ЕГН ********** сумата от 60 000,00 лв. /шестдесет хиляди лева/, всички представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на деянието, като лихвата е дължима за Р.С.А., ЕГН ********** и Ж.С.А., ЕГН **********, действащи чрез особения си представител адв.И.Ц.Х. /ШАК ведно със законната лихва, считано от дена на увреждането - 21.05.2015г. до окончателното им изплащане. Със същата присъда е отхвърлен гражданския иск за неимуществени вреди, предявен от А.  Й.М. до предявения размер от 100 00 лева.

 С присъдата подсъдимата А. е осъдена да заплати държавна такса върху уважените гр. искове, направените по делото разноски; налице е произнасяне и досежно веществените доказателства по делото.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по протест на прокурор при ОП-Шумен и жалба на подс. В. А., чрез служебния й защитник – адв. Г. С. /ШАК/.  В протеста се навеждат доводи за явна несправедливост на наложеното на подс. наказание „лишаване от свобода” с искане за увеличаване на същото на 12 години; в жалбата се развиват съображения в две насоки: за неправилност на присъдата в наказателната и гражданската й части - досежно приложимия материален закон с твърдения, че е налице деяние по смисъла на чл. 119 от НК и за завишен размер на уважените гр. искове в полза на тримата гр. ищци. Молбата е за преквалифициране на деянието и налагане на наказание при условията на чл. 66 от НК, а също и за намаляване на размера на присъдените обезщетения.

В с.з. пред състава на АС – Варна представителят на Апелативна прокуратура – Варна поддържа протеста и оспорва жалбата на подс., като моли за увеличаване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода”; Подс. А. се явява лично, представлява се и от служебния си защитник – адв. Г. С. /ШАК/, който поддържа така депозираната жалба, доразвивайки доводите си.

Частните обвинители и гр. ищци Р.С.А. и и Ж.С.А. не се явяват, същите се представляват от особения си представител - адв.И.Ц.Х. /ШАК/, която изразява становище за неоснователност на жалбата на подс. и в двете й части, както и за частична основателност на протеста в насока увеличаване на наказанието „лишаване от свобода”, но не и в размера, който се предлага в протеста.

В последната си дума пред настоящата инстанция подс. А. изразява съгласие с изложеното в защитната пледоария от защитника й.

 

След преценка на изложените от страните доводи, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че протестът е неоснователен, а жалбата на подс. А. е частично основателна – досежно наложеното й наказание и размера на присъдените обезщетения, по изложените по – долу съображения:

 

Съдебното производство пред ШОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к.: 1. подсъдимата е направила подобно искане и е заявила, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в  обв. акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че самопризнанието на подс. А. се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съдебното производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно: Подсъдимата В.А. и пострадалия С.Х. живеели в село Салманово и се познавали от деца. В различни периоди след навършване на 14-годишна възраст подс. А. живяла с трима различни мъже, включително и с постр. Х.. През 2011г. двамата отново заживели заедно в дома на родителите на подсъдимата, а по-късно излезли на квартира в с.Салманово. През 2012г. се родила първата им дъщеря - Р.С.А., а през 2013г. и втората – Ж.С.А.. През 2014г. двамата си построили жилище, представляващо една стая в двора на имота на родителите на подсъдимата в с.Салманово, където заживели с децата си. Отначало се разбирали добре, но през 2015г.  отношенията им започнали да се влошават, често се карали и рядко излизали заедно. След Великден през 2015г., една вечер,  пострадалият Х. решил да се изнесе в къщата на майка си и първоначално взел по-голямото дете, но после го оставил и отишъл сам при майка си. На следващия ден  се върнал при подсъдимата и децата си и временно отношенията им се подобрили. Причината за конфликтите помежду им била ревността на постр. , който считал, че нежеланието на жена му - подс. А. да имат и други деца, се дължи на наличието  на интимна вързка връзка с друг мъж и това обтегнало отношенията им. Започнали да обмислят да се разделят, като всеки вземе по едно от децата, а пострадалият се изнесе от семейното жилище.

На 21.05.2015г. пострадалият С.Х. работил като общ работник в гр.Шумен заедно със свид. Ж.С.. Прибирайки се обратно в с.Салманово, бил посрещнат от подсъдимата и децата им, при което той дал пари на подсъдимата за да напазарува, след което посетили парка на селото и към 19.00 часа се прибрали в дома си за да вечерят. За пореден път се започнали да се карат, при което подс. А. заявила, че отива при братовчедка си - свид. С.СТ., при което пострадалият я обидил. След подсъдимата тръгнала голямата им дъщеря, а малко след тях тръгнал и пострадалият, който взел и малката дъщеря със себе си. Когато отишла в дома на свид. С.СТ., подсъдимата споделила, че се е ядосала и поискала да излязат на разходка в селото, за да се поуспокои. Пострадалият дошъл малко след това, и в присъствието на свид. Ж.С. и свид. Емилия Г., двамата с подс. продължили да се карат. Думите им били възприети и от свид. С.СТ., която се преобличала в съседната стая. Подсъдимата А. ритнала два пъти в коляното пострадалия Х.. След като свид. СТ. се облякла, заедно с подсъдимата и свид. Г. излезли от дома, а двете дъщери на пострадалия и подсъдимата тръгнали след тях. Подсъдимата ги върнала при баща им и двамата продължили да си разменят обидни реплики. Накрая трите приятелки – С.СТ., подс. В.А. с по-голямото си дете и Емилия Г. с нейното дете, тръгнали надолу към центъра на селото. Пострадалият Х. с малката им дъщеря се отправил в противоположна посока, като междувременно потърсил жена си – подс. А. по телефона на свид. СТ. и при проведения разговор отново се скарали, като пострадалият заявил, че ще си отиде при майка си, а подсъдимата го окуражила. Когато се прибрал в дома им, пострадалият споделил с майката на подсъдимата – свид. Мариянка А. за намеренията им да се разделят, включително и относно децата. Свид. А. се обадила по телефона на свид. С.СТ. и разговаряла с дъщеря си, за да я накара да се прибере. Подсъдимата се разделила с приятелките си и към 21.15 часа се прибрала в дома си. В това време пострадалият С.Х. бил при свид. А., която поговорила на двамата и временно успокоила обстановката. Двамата се прибрали в дома си и по съвет на свид. А. всеки легнал с по едно от децата, а свид. А. се прибрала в нейната къща. Малко по-късно подсъдимата и пострадалия започнали отново да се карат, а голямата дъщеря  Р.С. повикала баба си, защото баща й биел майка й. Свид. А. намерила двамата да се борят отзад до стената на тяхната къща, като подс. А. била на земята, а пострадалият бил върху нея. Свид. А. извикала силно и пострадалият оставил подсъдимата, станал и се дръпнал от мястото Свид. А. помогнала на дъщеря си да стане, вкарала я  тяхната стая, като подсъдимата й обяснила, че мъжа й – постр. Х. бил обърнал ръката й и я ударил по главата. В този момент Х. блъснал вратата и влязъл рязко в стаята, при което двамата с подсъдимата отново започнали да се карат, като Х. тръгнал към А., а свид. А. се опитала да го избута към вратата и да го изведе навън, но не успяла. Постр. Х. застанал над подс. А. с ръце напред, а зад него останала свид. А.. В този момент подс. В.А.  взела с дясната си ръка стоящия на масата до леглото нож, насочила го към пострадалия Х. и го пробола в областта на гърдите. Пострадалият отстъпил назад, започнал да охка, а от гърдите му започнала да избива кръв. Подсъдимата се изплашила, изпищяла, хвърлила ножа и започнала да прегръща и целува пострадалия Х.. Свид. А. казала на подсъдимата да отива за кола, за да закарат пострадалия на лекар. Подс. А. излязла, а свид. А. сложила кърпа на раната му, за да преустанови кръвта. Подсъдимата намерила в съседите свид. Н.Г., на когото споделила че без да иска е наръгала пострадалия Х.. Свид. А.Г. сигнализирал на тел.112, а подсъдимата се прибрала в дома си. След нея отишли и свид.Н.Г. и свид. Ю.Г.. Последният проверил пострадалия за пулс и установил, че е починал. Свид. А. разбирайки, че няма да карат пострадалия с кола, а ще чакат линейка, накарала дъщеря си да преоблекат постр. Х., за да не ходи окървавен на лекар. Линейката пристигнала след около  30 минути и лекарят констатирал смъртта на С. А. Х..

Почти едновременно с дежурния лекарски екип пристигнали на местопроизшествието и първите полицаи от РУ – Шумен свид. Мариян М., който провел разговор със свид. А.  и свид. В. В., който разговарял с подсъдимата. След установяване на смъртта на пострадалия, полицейските служители извели всички от стаята, докладвали на дежурния в РУ – Шумен. След пристигане и на други служители от ОДМВР – Шумен, които започнали оглед на местопроизшествието свид. В. и дежурните от автопатрула отвели подсъдимата в РУ – Шумен, където пред свид. В. и свид. Б.С. подсъдимата обяснила, че са се карали с пострадалия, защото той искал да се изнесе от къщата и да вземе децата, а тя не позволявала. Споделила, че пострадалият я ударил с юмрук по главата, а тя за да се предпази взела кухненския нож, който стоял на масата в стаята и го насочила с дясната си ръка към него, като го предупредила, че ако я приближи, ще го удари  с ножа. Впоследствие  С. посегнал да я удари, а тя инстинктивно се предпазила с ножа и видяла как той се свлича на колене пред нея, хванат за гърдите.

Заключението по съдебно-медицинската експертиза за оглед и аутопсия на труп по отношение на пострадалия С. А. Х. установява редица травматични увреждания: едно прободно-порезно нараняване в лявата предна страна на гръдния кош; прерязване на част от IV ребро и по-малка част от V ребро; прободно-порезно нараняване на сърцето; кръвоизлив в лявата гръдна половина /2200мл./; смъртта на С.Х. се дължи на масивна остра кръвозагуба, развила се вследствие прободно-порезното нараняване на сърцето. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Прободно-порезното нараняване е причинено от нож с остър връх и режещ ръб, което личи от формата на кожната рана и на раневия канал. Този нож е имал ширина на режещата част от върха към дръжката не по-голям от 2,6см. И дължина не  по-малка от 7см. /при дължина на раневия канал 7 см./ Според вещото лице посоката на раневия канал показва, че нараняването е причинено с посока на движещото  се оръжие отпред-назад, малко отляво – надясно и леко отдолу –нагоре. Силата на удара е била голяма, довела до проникващо нараняване в гръдния кош с частично прерязване на IV и V ребро. При такова направление на раневия канал най-вероятно нападателят е бил лице срещу лице с пострадалия. Прободно-порезното нараняване е нанесено в жизненоважна област в областта на сърцето; Експерта не определя характера и степента на всяко от констатираните травматични увреждания, тъй като смъртта е настъпила сравнително бързо и не е имало време да се проявят. Заключението на експерта е, че има пряка  причинно следствена  връзка между установеното увреждане на сърцевия мускул и смъртта на лицето. Всички травматични увреждания са причинени приживе.

Подс. А. също била освидетелствана, като заключението на съдебно-медицинската експертиза за освидетелстване на живо лице установява причинена палпаторна болка в областта на  лявото слепоочие над ушната мида, оток на IV пръст на лявата ръка, по-добре изразен в средната и крайната фаланга; кръвонасядане по дланната повърхност на IV пръст на лявата ръка. Установените травматични увреждания според вещото лице могат да бъдат причинени в деня на инцидента - вечерта на 21.05.2015г. и са причинили на подс. болка и страдание.

От заключенията на съдебно-химическите експертизи на взетите кръвна проба  от подсъдимата В.А., кръв и урина на пострадалия С.Х., не се установява наличие на никакъв алкохол в пробите кръв на В.А. и С.Х. и урина от С.Х..

От заключението по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза за изследване на веществени доказателства и съдебно-медицинската експертиза  на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране, по иззетите при огледа на местопроизшествие в къщата на В.А. и С.Х. парче мокет с червено-кафяво петно, бяла мъжка тениска с множество червено-кафяви зацапвания и нож с дървена дръжка /обект №3/ с обща дължина около 33 см., с дължина на дръжката 13 см. с червено-кафяви петънца от острието, са открити петна в червен цвят, които са от човешка кръв. За установените кръв по мокет, по тениската и по острието на изследвания нож, цитираната СМЕ по метода на ДНК профилиране е дала заключение, че е човешка кръв с ДНК профил на лице от мъжки пол, като ДНК профила напълно съвпада с изпратената за изследване кръв от трупа на С.Х..

От заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза е видно, че подсъдимата А. е с нормален интелект, съответен на възрастта и, на образованието и социалния й опит; не се води на диспансерен учет в специализирано психиатрично заведение. Не са установени по делото данни  за нейно психично заболяване, както в миналото, така и към момента на освидетелстването й; същата е е склонна към раздразнителност, агресия и прояви на доминиращо поведение в границите на допустимото и не е налице разстройство на личността; към момента на деянието подсъдимата е била в състояние да разбира  свойството и значението на извършваното и да ръководи поведението си; по време на деянието подсъдимата е била в състояние на емоционално напрежение и тревожност, но то не удовлетворява критериите за състояние на силно раздразнение или на уплаха и смущение. Според експертите при подсъдимата е налице добра възможност да възприема запаметява факти  и обстоятелства свързани с деянието, още повече, че те са в значителна степен емоционално наситени за нея, както и да ги възпроизвежда, ако желае и през призмата на защитните си механизми и няма пречки тя да участва в наказателното производство.

 

Съставът на АС- Варна констатира, че на досъдебното производство са събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на ШОС е приобщил към доказателствения материал на делото и  въз основа на тях е достигнал до фактическите изводи на прокуратурата, отразени в обв. акт и приети изцяло от подс. За да направи това обаче, първоинст. съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК. Отчетени са и обясненията на подс. А., които тя по свое желание е дала пред първоинст. съд, възползвайки се от правата си по смисъла на чл. 272 ал. 2 НПК. В тази връзка преценката на  ШОС, след направеното разяснение от подс., че не е искала да извърши деянието, не представляват оттегляне на направеното от нея самопризнание и не внасят никакво съмнение в същото, е правилна и обоснована: личностните качества на подс. А., с оглед житейското й и социално развитие и интелект, се обективират в депозираните от нея през призмата на защитната версия лансирана и от нейния защитник обяснения, че е действала при превишаване пределите на неизбежна отбрана. Досежно темперамента и характеровите й особености са налице доказателства в заключението по комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза и в предсъдебния доклад изготвен по реда на чл.202 ал.2 от ЗИНЗС. Крайният извод на първоинст. съд, за това, че направеното от подсъдимата самопризнание на фактите от обвинителния акт се потвърждават от събраните в хода на досъдебното производство доказателства е обоснован и правилен.

В процедурата по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, първонист.съд е събрал и допълнителни гласни и писмени доказателства по отношение на двете деца на подс. А. и постр. Х. - малолетните Р. и Ж., въз основа на които от които е установено: 1. че към момента децата са настанени по реда на ЗЗД с решения на ШРС в семейството на бабата свид.Мариянка А.; 2. че органите на Отдел „Закрила на детето“ при АСП – Шумен са посъветвали подсъдимата да не живее на адреса в с.Салманово, тъй като в противен случай, няма да може децата да бъдат предоставени на тяхната баба свид.Мариянка А.;

 

Изложеното по-горе, дава основание на съставът на въззивната инстанция да сподели направените от първоинст. съд изводи както от фактическа страна, така и досежно приложимия материален закон във връзка с престъпните действия на подс. А. - от обективна и субективна страна същата е осъществила състава на престъплението по смисъла на чл. 115 от НК.

Изложени са подробни съображения в мотивите към присъдата във връзка с обективната и субективна съставомерност на извършеното от подс. деянието, като обстойно са изследвани всички обстоятелства, имащи значение за правилната правна преценка: подс. А. умишлено е умъртвила съпруга си – С.Х. чрез прободно-порезно нараняване с нож в областта на гръдната област, което  довело до прободно-порезно нараняване на сърцето, получено в резултат на замаха с ножа в дясната й ръка към гръдната област на тялото на постр. Прободно-порезното нараняване е нанесено в жизненоважна област - в областта на сърцето; между нанесеното прободно -порезно нараняване на сърцето с установеното увреждане на сърцевия мускул и настъпилата смърт на пострадалия е налице причинно-следствена връзка, тъй като в резултат именно на това нараняване е настъпила смъртта на пострадалия на 21.05.2015г.

 Към моментна на извършване на деянието подс. А. е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си; била е в състояние на емоционално напрежение и тревожност, което обаче не удовлетворява критериите за състояние на силно раздразнение или на уплаха и смущение; базисните  и психични годности не са били накърнени.

По отношение умисъла: настоящата инстанция не споделя доводите на първоинст. съд, за това, е подс. А. е извършила деянието при условията на внезапно сформиран пряк умисъл: безспорно е, че подс. А. е осъзнавала, че използвайки остър нож и насочвайки го към гръдната област на пострадалия, където се намира сърцето - жизненоважен орган, може да причини смъртта му. От събраните по делото гласни доказателства /показанията на разпитаните на досъд. производство свидетелите Вл. В., М. А. и М. М., приобщени по реда на чл. 283 от НПК / се установява, че подс. е целяла да сплаши постр. и да го мотивира да преустанови словесната и физическа агресия, насочена към нея, вкл-но и леко да го нарани, но не и да го умъртви, т. е. не е целяла настъпването на съставомерния резултат. Въпреки това, използвайки остър и сравнително голям нож /с ширина на режещата част от върха към дръжката не по-голям от 2,6см. и дължина не  по-малка от 7см., при дължина на раневия канал 7 см./, подсъдимата, наред с целения резултат е предвиждала, че може да настъпи смъртта на пострадалия, но се е отнасяла безразлично към това, като е допускала съставомерния резулта, поради което въззивната инстанция приема, че в случая тя е действала умишлено, но при условията на евентуален умисъл.

 

Пред състава на въззивния съд, както впрочем и пред първоинст. съд, сл. защитник на подс. А. оспорва правната квалификация на извършеното от нея, като твърди, че е налице хипотезата на чл. 119 от НК. Тези доводи са били обект на преценка на ШОС и същите обосновано са били отхвърлени като неоснователни и противоречащи  на доказателствената съвкупност. Съгласно безспорната съдебна практика, институтът на неизбежната отбрана предпоставя непосредствено и противоправно нападение, изразяващо се в активни действия или бездействие на пострадалия, насочени към увреждане на юридически защитени интереси, и изисква то да е започнало и продължаващо във времето. Доказателствата по делото в настоящия казус /включая личностните и характерови особености на подс. и постр./ очертават един продължителен, постоянно тлеещ и подклаждан конфликт, /включващ и нанасяне на обиди и взаимни удари/ и станал достояние на редица техни близки и познати; активна и доминираща в семейството е била подс., като същата е била нееднократно укорявана от майка си – св. М. А., че инициира скандалите. Въпросната вечер, конфликтът между подс. и постр. е протекъл на няколко етапа и в различно време, като за това са имали непосредствени впечатления свидетелите Ж. СТ., С. СТ., Ем. Г. и М. А.; подс. няколкократно е предизвикала раздразнението на постр. /с думи и действия, вкл-но и с нанасянето на ритник в крака му в присъствието на други лица/. Поради това и разменените взаимни обиди, вкл-но и извиването на ръката и нанасянето на удар в областта на главата от постр. извън къщата, не може да се приеме за нещо необичайно и предизвикващо уплаха или страх от противоправно нападение. След като св. А. ги е разтървала, подс. я е последвала в стаята. При влизането на постр. след тях и насочването му към подс. с протегнати ръце, последната е била раздразнена от това, че той не напуска дома им и не отива при майка си, а отново се връща в желанието си да разговарят. Подс. е била наясно, че постр. не представлява сериозна заплаха за нея и в подкрепа на този факт е обстоятелството, че в тази „кризисна” за нея ситуация /по твърдения не защитата й и нейните собствени обяснения/, тя се е владеела и е преценила, че следва да заплаши постр., насочвайки ножа към гърдите му, очаквайки да го склони да напусне стаята. Не могат като отбранителни да бъдат квалифицирани действията на подс. А. в инкриминираната ситуация. Липсват приетите в правната теория и съдебната практика признаци на неизбежната отбрана – липсва започнало нападение, няма такова, което пряко и непосредствено да е застрашавало живота или здравето на отбраняващия се или на другиго и да не е завършило. При условие, че не е налице института на чл. 12 ал. 1 от НК е безпредметно да се коментира превишаване на пределите й. В този смисъл възраженията на сл. защитник на подсъдимата се явяват неоснователни.

 

По отношение наложеното наказание: ШОС е приложил разпоредбата на чл. 58а от НК, с оглед императивната норма на чл. 373 ал.2 от НПК, преценявайки преди всичко обстоятелствата, имащи значение при индивидуализацията на наказанието по смисъла на чл. 54 от НК, отчитайки степента на обществена опасност на подс. и на извършеното деяние, като и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, определяйки го над минимално предвидения размер – на десет години и шест месеца лишаване от свобода, което след редукцията по чл. 58а от НК е в размер на седем години. Въззивната инстанция намира че намалено и след редукцията то се явява несправедливо, т. к. с оглед целите на наказанието, визирани в нормата на чл. 36 от НК, то е завишено и като такова е прекалено тежко за подс. А. и за извършеното от нея. Подс. е млада жена, с две малолетни деца, които имат нужда от нея, особенно след загубата на втория си родител; тя е съдействала на органите на досъдебното производство от първия момент, като е направила пълни самопризнания и е изразила искрено съжаление от настъпилия резултат и извършеното от нея; не е осъждана. Конфликтите между нея и постр. по време на семейния им живот, безспорно са резултат от от поведението и действията и на двамата /налице са доказателства за честа словесна агресия от страна на постр. спрямо нея, съпроводена с нанасяне и на обиди; следва да бъде отчетено и че същата вечер извън къщата постр. е упражнил насилие спрямо подс., извивайки ръката й и нанасяйки й удар в областта на главата, което е наложило по-голямата им дъщеря да потърси помощ от баба си-св. М. А., която ги е разтървала. Безспорно е, че подс. А. в момента на извършване на деянието също се е намирала в едно по-особено психологическо състояние, /непокриващо съставомерните признаци на чл. 118 и 119 от НК/, предизвикано от активните действия /словесни и физически/ на постр. Х.. Практически, липсват отегчаващи отговорността обстоятелства, а характеровите особености на подс. А., преценени като такива от първоинст. съд не могат и не следва да се преценяват като такива, защото сами по себе си те са свойствени за личността й и само поради това не могат да доведат до противоправност в поведението й и отегчаване на наказателно-правното й положение. С оглед на изложеното, въззивната инстанция счита, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК, поради това наказанието на подс. А. следва да определи по реда на чл. 58а ал.4 от НК вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК , а именно „лишаване от свобода” за срок от ПЕТ ГОДИНИ при „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип. Така определено и отчитайки фактът, че двете невръстни деца имат нужда от родител и те не следва да понасят всички негативи от извършеното от майка им – подс. А., съставът на въззивния съд счита, че наказанието е съответно на критериите по чл. 54 НК, на целите на същото, визирани в чл. 36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал. 3 НК.

Искането на прокуратурата, обективирано в протеста и поддържано в съдебно заседание пред състава на въззивния съд в този смисъл се явява неоснователно, освен високата степен на обществена опасност на деянието, не са налични други обстоятелства, които да утежняват наказателно-правното положение на подсъдимата и да налагат определяне на наказание към средния, предвиден в закона размер.

 

Относно присъденото обезщетение В мотивите към присъдата първоинстанционният съд се е обосновал подробно досежно основанието на дължимото от подс. обезщетение в резултат на виновното й поведение спрямо постр. Х.  в полза на двете й малолетни деца Р. и Ж. и майката на постр. Ант. М.. При определяне на размера на претенцията за всеки от ищците обаче, ШОС не се е съобразил изцяло с принципа на справедливостта. Определения размер на дължимото обезщетение в полза на малолетните деца Р. и Ж. в размер от по 100 000лв. и в размер от 60 000лв. в полза на майката на постр. Х. - А.М. настоящата инстанция намира за завишени и несъответни на понятието “справедливост” по смисъла на чл.52  ЗЗД, т. к. не направена цялостна преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършено деянието, причинените морални страдания, осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Подс. и пострадалия са живеели с децата си в едно домакинство, в двора на къщата на майката на подс. , като подс. не е работела, а е отглеждала двете невръстни деца. Майката на постр. е в млада трудоспособна възраст /р. 1973г/. Освен претърпените болки и страдания от всеки от ищците, следва да се отчетат и материалните възможности на подс. и безспорният факт, че именно тя ще отглежда и занапред двете малолетни деца. Гореизложеното даде основание на въззивната инстанция да редуцира размера на присъденото от ШОС обезщетение в посока намаляване размера - от по 60 000 лева в полза на всяко от двете деца и 30 000  лева в полза на гр. ищца СТ..    

       

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на АС-Варна  достигна до извода, че присъдата на Окръжен съд – Шумен не страда от пороците, наведени в протеста и частично в жалбата, същата следва да бъде изменена в наказателно-осъдителната й част по отношение основанието и размера на наложеното наказание лишаване от свобода, както и в гражданско-осъдителната й част досежно размера на присъдените обезщетения в посока на намаляването им, същото е относимо и по отношение на присъдената д. т. върху уважените гр. искове.

 

 Съобразно изискванията на закона, ШОС е приспаднал предварителното задържане на подсъдимата и времето с мярка за неотклонение „домашен арест”; разпоредил се е веществените доказателства, като правилно е възложил и направените по делото разноски.

 

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с. з., / които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

Водим от горното и на основание чл. 337 ал. 1 т. 1 и ал. 3 пр. последно и чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

Р Е Ш И :

 

 

ИЗМЕНЯ присъда № 13/01.06.2016 година, постановена по НОХД № 159/2016 година по описа на Окръжен съд - Шумен в:

 

- наказателно-осъдителната й част, като определя наказание на подс. В.А. по реда на чл. 55 ал. 1 т. 1 вр. чл. 58а ал. 4 от НК - лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ, което да изтърпи при „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип;

- в гражданско-осъдителната й част, като НАМАЛЯВА присъдените на гр. ищци Р.С.А., ЕГН ********** и Ж.С.А., ЕГН **********, действащи чрез особения си представител адв.И.Ц.Х. /ШАК/ обезщетения от по 100 000 / сто хиляди/ лв. на по 60 000 / шестдесет хиляди/ лв. за всяка от тях, ведно със законната лихва от датата на увреждането- 21.05.2015 г., до окончателното им изплащане и на гр. ищец А.  Й.М., ЕГН ********** обезщетение от 60 000,00 лв. /шестдесет хиляди лева/ на 30 000,00 лв /тридесет хиляди лева/, всички представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на деянието, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част до пълния предявен размер от по 100 000,00 лв. от Р.С.А., ЕГН ********** и Ж.С.А., ЕГН **********, действащи чрез особения си представител адв.И.Ц.Х. /ШАК/ и за разликата от 30 000,00О до 60 000,00 лева за гр. ищца Ант. М.; размера на дължимата д. т. върху уважените гр. искове от 10 400 лева /десет хиляди и четиристотин лева/  на 6 000 лева /шест хиляди лева/.

 

        ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.              2.