О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер 265/01.08.2018                              година                      Град Варна

 

Варненският апелативен съд                     Наказателно отделение

На първи август  Година две хиляди и осемнадесета

В закрито  заседание в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

            ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Тончева ВЧНД№ 287 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:

 

Производството по делото е по реда на чл.243 ал.7 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от ОП-Варна срещу определение №487/14.06.2018 година, постановено по ЧНД№521/2018 година по описа на Окръжен съд – Варна, с което е отменено постановление за прекратяване на наказателно производство по д.пр.№247/2017 година по описа на РУ-А.

Авторът на протеста атакува правилността на първоинстанционния съдебен акт с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност. Аргументите биха могли да се групират в две рубрики. Първата от тях обхваща твърдения за изчерпателност на разследването, т.е. за постигната яснота по деянието и резултата. Втората рубрика е насочена към обосноваване отсъствието на причинно-следствена връзка между действия на служители от „А.“АД-Ш. и общественоопасната последица. Тук са развити доводи, според които противоправното поведение на починалия водач С. Д. е единствената причина за съставомерния резултат. Към настоящата инстанция е отправено искане за отмяна на първоинстанционното определение и разрешаване на спора в хипотезата на чл.243 ал.8 вр. ал.6 т.1 от НПК.

Въззивният състав извърши пълна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, като на основание събраните в досъдебното производство доказателства достигна до следните изводи:

Досъдебно производство №247/2017 година по описа на РУ-А. е започнало  в хипотезата на чл.212 ал.2 от НПК със съставянето на протокол за оглед на местопроизшествие от 31.07.2017 година. Установените положения са насочили разследващите към престъпление по чл.343 ал.1 б.в от НК (л.1 от д.пр.), защото на посочената дата в резултат на ПТП между т.а.“И.“ с ДК№Н9877ВВ и л.а.“Ф.“ с ДК№В3309РР настъпила смъртта на С. Д.

Обемът на проведените следствени действия позволява извеждането на следните фактически положения:

На 31.07.2017 година на АМ“Х.“ в посока от гр.В. към гр.С., се извършвали СМР от служители на „А.“АД-Ш.

Пряк ангажимент към ремонтните работи имали т.а.“Г.“ с ДК№Н 9417 АТ, т.а.“М.“ с ДК№ Н7572 АТ, т.а.“Ф.“ с ДК№Н 9187 и т.а.“И.“ с ДК№Н 9877 НВ.

Известно от показанията на работници в „А.АД-Шумен - св.св.А. П., Х. М., М. Х., М. е, че в аварийната лента на АМ „Х.“ имало поставени временни знаци, първият ограничаващ скоростта на пътуващите до 110 км/ч, вторият – след 150-200м с ограничение за скорост до 90 км/ч и третият – след нови 150м, указващ на водачите посоката на стеснение на пътя поради ремонт.

Малко след 12.00 часа в района на км.419+700 от гистралата пристигнал т.а.“И.“, управляван от св.П. С него пътувал св.М. Автомобилът бил оборудван с две големи и няколко по-малки лампи, примигващи в оранжево. Самосвалът спрял в лявата лента зад т.а.“Ф.“, последният с включена мигаща светлина и голям знак за ремонт на пътя. На около 150м пред т.а.“Ф.“ се намирал т.а.“М“. Пред тази машина работили св.М. Х. с цистерна с битум, а на 50м от него св.С. го обезопасявал чрез сигнализация с палка.

Еднопосочни са показанията на очертаната свидетелска група, че след 12 часа композицията трябвало да се придвижи напред по вътрешната лента на АМ „Х.“. Първо, временните знаци били натоварени от св.Х. на т.а.“Г“. След това  въпросният автомобил се придвижил по аварийната лента, като подминал стоящите товарни автомобили „И.“ и „Ф.“ и спрял в началото на друг ремонтен участък.

В това време пострадалата Д. управлявала л.а.“Ф.“ с ДК№В 3309 РР. Движила се от гр.Варна по посока с.С., в лявата лента на гистралата, със скорост около 118,94 км/ч. Водачката не възприела т.а.“И.“, като неподвижено препятствие в ползваната от нея пътна лента. Близостта между двете МПС-та и скоростта на движение на Д. изключили технически отбягването на катастрофата. В резултат на удара С. Д. загинала на място. Несъставомерни телесни увреждания получили Д. К. (установени чрез СМЕ), както и св.св.П.и М. (по техни показания), причинени били и несъставомерни имуществени щети по двете МПС-та .

 

Заключението на СМЕ (л.86 и сл.) изяснява причината за смъртта на С. Д.  Получените при катастрофата тежка черепно-мозъчна и лицева  травма са били несъвместими с живота, съответно обусловили и незабавния летален изход. В кръвта на починалата се установила алкохолна концентрация от 0.7 промила, проявяваща се с лесна уморяемост, отслабване на концентрацията , забавени реакции.

От изготвената АТЕ (л.125 и сл.) съществени са отговорите за скоростта на л.а.“Ф.“ преди удара, безопасната скорост за конкретната пътна ситуация и причината за ПТП-то. Във връзка с последния фактор, вещото лице счита че водачката е била изненадана от появата на т.а.“И.“ в лявата пътна лента на гистралата, без наличие на съответни обозначения.

Сходна фактическа обстановка са приели първоинстанционните прокурор  и съд.

Извън очертаните по-горе безспорни фактически положение с отношение към съставомерността на деянието, в проверяваното постановление на ВОП са приети и други такива (стр. първа и стр.втора, абзаци първи и втори от постановлението), които по мнение на настоящата инстанция почиват на предположение, но за тях ще стане реч по-надолу в настоящия съдебен акт.

Първоинстанционният прокурор е отнесъл елевантните обстоятелства, към диспозицията на престъплението по чл.343 ал.1 от НК, констатирайки, че починалата Д. е допуснала нарушения на чл.5 ал.3 т.1, чл.20 ал.1, чл.20 ал.2, чл.23 ал.1, чл.42 ал.1 т.2 от ЗДП. Нейното виновно поведение е окачествено като единствената причина за общественоопасната последица и разбираемо е довело до правоприлагане по чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.4 от НПК.

Окръжният съд напълно обосновано не е възприел аргументите на ВОП за прекратяване на наказателното производство, като чрез констатираните празноти в разследването е подсказал необходимостта от изчерпване на доказателствения процес и обсъждане на фактическите положение на плоскостта на различен престъпен състав от дискутирания в постановлението.

И настоящият въззивен състав констатира сериозни празноти в доказателствената маса, препятстващи изпълнението на задачата по чл.1 ал.1 от НПК и очертаващи нарушение на принципите по чл.13 и чл.14 ал.1 от НПК.

Досъдебното разследване е останало пасивно при изясняване на причината, поради която св.св.П., М., Х., М., Й., С. и Х.се намирали на 31.07.2017 година на територията на АМ “Х“. От обективните действия на лицата е ясно, че са извършвали рехабилитационни работи по пътната настилка, без обаче да е установено на какво основание са престирали труд. Тази тема е засегната много бегло в писмо на л.105 в д.пр., като работодателят на лицата е съобщил за собствени задължения по договор №РД-38-9/19.05.2017 година. Този договор обаче не е бил предмет на приобщаване и изследване в досъдебното производство, съответно бездействието е породило фактически празноти с отношение към правомерността на трудовия процес на инкриминираната дата. По външна характеристика на дейността, очертана чрез гласните ДС, би могло да се твърди, че процесните СМР са представлявали източник на повишена опасност, към които са въведени изисквания за безопасност от Наредба №2 от 2004 година за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР.

Разследването не е установило дали е имало технически ръководител на извършваните СМР на 31.07.2017 година, ако да - кое е това лице, какви са неговите задължения, съответно изпълнени ли са те. Разпитаният св.Крамар е дал известни разяснения по въпроса, които са крайно недостатъчни. Това е разбираемо, защото чрез гласни ДС не би могла да се констатира организацията на работа в „А“АД-Шумен, длъжностните изисквания към интересуващите  наказателното производство служители, както и да се правят изводи за изпълнение/неизпълнение на трудови задължение с отношение към настъпилата смърт на С. Д.

След като бъде установена общата рамка на дейността, разследването дължи отговор дали конкретно предприетите действия на 31.07.2017 година от всички служители и работници на „А “АД-Ш. са били в съответствие с нормативните изисквания на Наредба №2 от 2004 година за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР и специалните правила на Наредба №3 от 16.08.2010 година за временната организация и безопасността на движението при извършване на СМР по пътищата и улиците.

Рехабилитационните действия от 31.07.2017 година по платното на АМ „Х.“ са краткотрайни работи и се подчиняват на регламента на раздел четвърти от Наредба №3 от 16.08.2010 година за временната организация и безопасността на движението при извършване на СМР по пътищата и улиците. По общото правило на чл.2 ал.1 и ал.2 от наредбата, като създаващи затруднение в движението тези краткотрайни работи е следвало да бъдат сигнализирани за безопасност, непосредствено преди започване на СМР. Както бе посочено по-горе поради неизясняване на обхвата на ремонтните дейности е невъзможно да се правят изводи в коя част от пътното платно на магистралата е следвало да се разположат сигнализационните знаци и табели. Като се връща към маркираната частична необоснованост на проверяваното постановление, настоящият състав констатира че наблюдаващият прокурор е приел за доказано, че ремонтно-рехабилитационните работи са обхванали пътен възел „Летище“ - пътен възел „С“. Вероятно фактът е извлечен от показанията на св.св.П., М.,  Х., К. Гласните доказателствени средства в случая обаче са само ориентир по фактическото положение. За извеждане на стабилни изводи  е необходимо прилагане на относимата техническа документация. Само по този начин могат да се правят стабилни заключения относно спазването на чл.2 от Наредба №3 от 16.08.2010 година за временната организация и безопасността на движението при извършване на СМР по пътищата и улиците, с пряка рефлексия върху извода за наличие на престъпление от общ характер и неговия автор.

Дейността по сигнализация е нормативно регламентирана. Директно проявление върху нейните характеристики има Приложение №11 към чл.58 ал.5 от Наредба №3, въвеждащо изискване на 500м от автомобил със затваряща табела С19 да е поставен знак с ограничение за скоростта до 110 км/ч, знак А23 и Г9 с мигаща сигнализация. Вторият компонент на средствата за безопасност трябва да е разположен на 250м след първата група табели. Пак следвайки схемата на приложението, автомобилът с табела С 19 трябва да се намира в лявата пътна лента, като зад него не може да има друга тежкотоварна техника.

Какво установяват показанията на свидетелите?  Св.Й. (водач на т.а.“Ф“ с табела С19) пристигнал в зоната на СМР в 11.30 часа, т.е. преди това пътният участък не е бил надлежно сигнализиран за краткотрайните работи. Малко след 12.00 часа зад т.а. „Ф.“ спрял т.а.“И.“. Според показанията на св.П. (водач на т.а.“И.“) неговият автомобил  имал само сигнализиращи лампи, т.е. съобразно Приложение №11 МПС-то е нямало право да се намира зад т.а.“Ф.“ със затваряща табела С19 (подвъпрос е каква е височината на двете МПС-та и възможно ли е т.а.“Ивеко“ да е закривал табела С19). Ето тук отново се опира до правилата за ЗБУТ в смисъл, каква е била длъжностната характеристика на св.П., имал ли е задължение да знае нормативните изисквания на Наредба №3 от 16.08.2010 година за временната организация и безопасността на движението при извършване на СМР по пътищата и улиците, какъв е бил обхвата на проведения му инструктаж  за безопасност. След установяване на тези обстоятелства могат да се правят изводи по правомерността/неправомерността на действията му от 31.07.2017 година и да се изследва дали е налице релевантна причинно-следствена връзка с настъпилата общественоопасна последица.

Наблюдаващият прокурор не е изградил вътрешното си убеждение при спазване на принципа по чл.14 ал.1 от НПК. Отбягнати са показанията на очевидци на катастрофата - св.Д. (л.42), св.Б. (л.44), св. П. (л.46), чрез които се въвеждат преки доказателства за липса на сигнализиращи табели за намаляване на скоростта и промяна в посоката на движение във времето, във времето когато починалата Д. е управлявала автомобила си към с.С.Показанията на тази свидетелска група са в кореспонденция с показанията на работещите на АМ, които сочат че след 12.00 часа  поради приключване на работите в участък км.419+700 е трябвало да се преместят по-напред. За целта сигнализацията с табели за скорост, знаци А23 и Г9  е била премахната, като се е достигнало до нарушаване на задълженията за безопасна маркировка на кратковременните СМР по чл.2, чл.58 ал.4 и Приложение №11 от Наредба №3. При това положение прокурорът дължи извод дали стационарно разположеният товарен състав в лявата лента на гистралата при липсваща сигнализация за СМР е създавал реална опасност за водачите на МПС.

Не бива да се пренебрегват протокол за оглед на местопроизшествие, заключението на  АТЕ и гласните ДС ( показанията на св.св.Д. и П.), които сочат, че пострадалата е възприела в последния момент опасността в пътната си лента, поради което не е имала техническа възможност за реакция. Именно в обяснението на въпросната закъсняла реакция ще се намери релевантната причинно-следствената връзка спрямо общественоопасната последица,  т.е. дали тя се дължи на нарушение на нормативни правила при извършване на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност или изцяло на виновно поведение на водача! Извеждането на обосновани изводи в тази насока е възможно единствено при обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства във връзка с деянието.

 В тази насока следва да се имат предвид и показанията на св.Г. (л.29). Неговият автомобил е бил оборудван с видеорегистратор, заснел реалната пътна ситуация. Свидетелят е предал за целите на разследването видеофайл, като съдържанието на носителя изобщо не е било изследвано. Дължима е проверка за относимост и автентичност на видеофайла, която може да бъде извършена само по експертен път. В случай на положителен отговор, ВДС следва да се съпостави с писмените и гласни доказателства относно сигнализацията на краткотрайните ремонтни работи, като по този начин би се гарантирала обективността на доказателствения процес, съответно биха могли да се правят обосновани изводи по приложимия материален закон.

Ето защо проверяваното постановление за прекратяване на наказателното производство се оцени като преждевременно, изготвено при неизясняване на обективната истина във връзка с предмета по чл.102 от НПК. Достигайки до същия правен извод, окръжният съд е приложил правилно закона, като е отменил финалния акт по чл.243 ал.1 т.1 от НПК и е възстановил висящността на д.пр.№247/2017 година по описа на РУ на МВР-А. с оглед провеждане на пълноценно разследване.

Предвид изложеното и на основание чл.243 ал.8 от НПК, въззивният състав

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

Потвърждава определение №487/14.06.2018 година, постановено по ЧНД№521/2018 година по описа на Окръжен съд – Варна

Определението е окончателно.

 

Председател:                                             Членове: