Р Е Ш Е Н И Е

156/14.09.2015 година, гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски апелативен съд, Наказателно отделение, в публично съдебно заседание на трети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Румяна Панталеева

ЧЛЕНОВЕ:Ангелина Лазарова

Росица Тончева

при участието на секретар Г.Н.

и в присъствието на прокурор Илия Николов

изслуша докладваното от съдия Тончева ВЧНД № 288/2015 г. по описа на АС Варна, като при произнасянето си намери следното:

Производството е по чл.34 от ЗПИИРКОРНФС.

Образувано е по жалба на засегнатото лице Д.Д. против решение №217/14.06.2015 г. по ЧНД № 956/2015 г по описа на ВОС. С обжалвания акт Варненски окръжен съд е признал решение на несъдебен орган на издаваща държава – полицията в Скане, Кралство Швеция с №120020-648939593 вл.с. на 25.06.2014г. С него на засегнатото лице Д. е наложена финансова санкция в размер на 5500 шведски крони с  левова равностойност  -1172.64лв., за допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата - нарушение на регламента за шофиране и почивка, както и неплащане на дължима такса за тежко превозно средство.

Във въззивната жалба  засегнатото лице Д. оспорва факта на административното нарушение, както и размера на наложената финансова санкция.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв.П. /служебен защитник/. Пледоарията се организира около твърдението, че засегнатото лице е наказано за деяние, което не съставлява административно нарушение според българското законодателство. Алтернативно се претендира обективна несъставомерност на нарушението и несправедливост на административното наказание.

 Представителят на Варненска апелативна прокуратура намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно.

Варненският апелативен съд при извършената проверка на правилността на първоинстанционното решение, след съобразяване на аргументите в жалбата и становищата на страните, намери следното:

Съдебното производство пред Варненски окръжен съд е образувано по изпратено от Кралство Швеция удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР от 24.02.2005 г. на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. От удостоверението се установява, че с решение №120020-648939593 на несъдебен орган в издаващата държава, вл.с. на 25.06.2014 година за нарушение на §5 и чл.15.3 от Регламент /2004:865/ на шофиране и почивка, периодите и тахографите, както и на §2, 25, 31 от Закон /1997:1137/ за такси за някои тежки превозни средства, на българския гражданин Д.Н.Д., роден на *** година е наложена финансова санкция "Глоба" в размер на 5500 шведски крони.

Наложеното административно  наказание на Д. е във връзка с  управление на товарен автомобил с ремарке ДК № Е 2963 ВХ /BG/ и HLHK9008 /DE/. Касае нарушение на регламента за шофиране и почивка, включително неплащане на дължима такса за тежко превозно средство. Деянието е извършено на 25.06.2014 година в 15.45ч. в Кралство Швеция, пътен участък Е4.

В проведеното производство по реда на чл. 32 от ЗПИИРКОРНФС първоинстанционният съд е събрал доказателства, които са го мотивирали с постановеното решение да признае решението за налагане на финансова санкция на Д.Д.. Решението е правилно и законосъобразно. Съдът е подложил на внимателна преценка налице ли са условията за признаване и изпълнение по чл. 30 от Закона, както и налични ли са отрицателни предпоставки от визираните в текста на чл. 35 от същия закон, след което логично е стигнал до извода, че следва решението да бъде признато.

Основното възражение пред настоящата инстанция е ориентирано около твърдението на засегнатото лице, че не е извършвал административното нарушение, за което е санкциониран от несъдебен орган на Кралство Швеция. Доколкото се касае за аргументи по съществото на административно производство в издаващата държава, то същите на първо място не могат да намерят правна оценка и съответна последица в настоящето производство по признаване на решение и второ – не могат да обосноват отмяна на обжалваното първоинстанционно решение. В тази връзка настоящият въззивен състав подчертава, че принципът за взаимното признаване на решения  между държави-членки на ЕС се основава на взаимно доверие, включително и относно спазване на основните принципи на прилагането на закона, в т.ч. и принципа за справедлив процес.

В полученото удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/П. на Съвета,  издаващата държава се е позовала на деяние, за което не се изисква двойна наказуемост – поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата (чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС). Така съдът не е длъжен да търси правен аналог на санкционираното в чуждата държава деяние в българското законодателство.

Правото на засегнатото лице да претендира обективна несъставомерност на нарушението пък е гарантирано от изричното му уведомяване за възможността да обжалва решението на несъдебния орган, сроковете за това и компетентния орган пред който се развива производството. За посочените обстоятелства е налично писмено отбелязване в удостоверението по чл.4.

В производството по признаване на решения за налагане на финансови санкции не е предвидена процедура за проверка на справедливостта на наложеното административно наказание. Възраженията, включително и представените писмени доказателства пред въззивната инстанция са относими към съществото на делото в издаващата държава.

При горните аргументи следва да се заключи, че атакуваното решение се явява правилно и законосъобразнои тъй като не са налице основания за неговото изменение или отмяна, на основание  чл. 34, ал.1 вр. 20, ал.2 и 3 от ЗПИИРКОРНФС Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 217/14.06.2015 г. по ЧНД № 956/2015 г. на Варненски окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

Председател:                                                                                            Членове: