Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 185/24.10.           Година  2018                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                Наказателно отделение

На тринадесети септември                 Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар Соня Дичева

Прокурор Пламен Костадинов

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

НДВ № 288 по описа на съда за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на Глава ХХХIII от НПК и е образувано по искане на осъдения Д.П.П. за възобновяване на производството по наказателно дело № 2088/2018г. на Районен съд гр. Варна, по което с определение от 11.06.2018г. е одобрено споразумение за решаване на делото, по силата на което осъденият е бил признат за виновен в извършено на 31.05.2017г. деяние по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 3 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 от НК и с приложението на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, при първоначален строг режим.

 В искането не са формулирани правни положения за възобновяване, но се твърдят съществени нарушения, допуснати от съда при произнасяне по споразумението и неговото одобряване, довели до нарушаване на закона при определяне на явно несправедливо наказание и на процесуалните правила, засегнали правото на защита на осъдения, което ангажира отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК.

 Претендира се отмяна на определението за одобряване на споразумението. Изразено е становище, че наказанието е завишено и се иска изтърпяването му при общ режим.

 В съдебното заседание пред АС гр. Варна осъденият участва лично и със защитник, който поддържа искането и претендира връщане на делото за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание. Твърди се, че осъденият не е бил питан дали е съгласен с параметрите и да подпише споразумението, не е разбрал какво е наказанието, поради което съгласието му няма как да бъде валидирано. От друга страна, според защитника осъденият е категоричен, че психиатрична експертиза не му е правена и при връщане на делото на разпоредително заседание ще формулира искане по чл. 248 ал. 1 т. 7 от НПК да бъде назначена.

Представителят на Апелативна прокуратура гр. Варна счита, че наложеното на осъденото лице наказание не е явно несправедливо, предвид предходните му осъждания за престъпления срещу собствеността, трайните престъпни навици и високата степен на обществена опасност на личността му, съответно и на правилно определения строг режим. Прокурорът намира за неоснователни твърденията, че при подписване на споразумението осъденият бил уплашен, не осъзнавал какво говори пред съда и обясненията на адвоката си, че нямал спомен какво е подписал. Посочва се заключението на назначената по делото СПЕ, видно от която той е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и може да носи наказателна отговорност, като е в състояние да участва пълноценно в наказателното производство и да се защитава сам. Прокурорът преценява, че подс. П. е съзнавал смисълът и съдържанието на споразумението и е декларирал, че е съгласен с него. В заключение прокурорът счита, че не са налице основания за възобновяване на производството.

В личната си защита осъденият твърди, че експертизи не са му извършени, при задържането припаднал и била извикана линейка, закарали го на дело, разпоредително, и го накарали да плати щети, каквито няма. Изразява учудването си, че го съдят по този член и заявява, че наистина не знаел къде се намира. Желае делото да бъде върнато.

Съставът на Апелативен съд гр. Варна, като извърши проверка по основанията, посочени в искането и съобрази доводите на страните, установи следното:

С определението си, постановено на основание чл. 384 вр. чл. 382, ал. 7 от НПК, Районен съд гр. Варна е одобрил споразумение за решаване на делото, с което е ангажирана наказателната отговорност на осъдения за това, че на 31.05.2017 г. в гр. Варна, в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, направил опит да отнеме чужди движими вещи - 1 брой слънчеви очила за риболов с надпис „Балзер" на стойност 15,04 лева от владението на Пламен Борисов К., 1 брой дистанционно с два бутона, 1 брой шапка за бейзбол с козирка, 1 брой найлонова торба 60х40см. с надпис „Булинс", 1 брой нивел 80 см., 1 брой хартиена кутия за чистачки, 1 брой акумулатор, 2 броя сенници за врати на автомобил, 1 брой нож с 6 см. острие, вещи на стойност 83,79 лева от владението на Георги Жеков Влаев, всички вещи на обща стойност 98,83 лева, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини, престъпление по чл.196 ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.З, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.18 ал.1 от НК. С приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК било утвърдено за извършеното подсъдимият да понесе наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Съдът одобрил и разпореждането с разноските и веществените доказателства по делото. След одобряване на споразумението съдът е прекратил производството по делото на основание чл. 24, ал. 3 от НПК. Определението е влязло в законна сила в деня на постановяването си на 11.06.2018 г.

 Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК и по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по извънредния способ за възобновяване на наказателните дела, съгласно разпоредбата на чл. 419, ал. 1 във вр. чл. 382, ал. 7 от НПК.

Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:

 1. Искането за възобновяване на делото съдържа твърдение, че макар и лично да е участвал в производството, осъденият – полуграмотен, зависим от хероин и изключително притеснен, не бил наясно с характера и значението на споразумението, подписано по съвет от служебно назначения му адвокат, с което е сериозно засегнато правото му на защита. От своя страна защитникът пред настоящата инстанция сочи, че осъденият не е разбрал параметрите на споразумението и съгласието му не е било осъзнато.

Вдействителност, още в разпита си на 04.04.2018г. /л.9 от ДП/, незабавно след повдигане на обвинение срещу него, обв. П. е признал вината си, изразил е съжаление за стореното и е поискал сключване на споразумение с представител на прокуратурата. Служебно назначеният по искане на обвиняемия защитник е взел участие при повдигане на обвинението, в хода на разпита и при предявяване на материалите от ДП.

След внасяне на обвинителния акт по делото и образуване на НОХД № 2088/18г. с разпореждането си от 15.05.2018г. съдията-докладчик изключително подробно е разяснил на подсъдимото лице правата му, включително да има защитник, възможностите с които разполага за да поиска назначаването на служебен, в кои случаи защитата е задължителна /в това число и при производството по гл. 29 от НПК/. С всички тези указания подсъдимият е бил запознат на 05.06.2018г. /след издирване поради факта, че е напуснал адреса си и двукратно книжата не са могли да бъдат връчени/, което е потвърдил в с.з. на 11.06.2018г.

В хода на разпоредителното заседание подс. П. е заявил желанието си да сключи споразумение и при даване ход на делото по гл. 29 от НПК, прокурорът е предоставил предварително подготвено писмено постигнато споразумение, приложено по делото на л. 63, подписано от подсъдимия, защитника и прокурора. Съдържанието му е било отразено в съдебния протокол, ведно с декларацията по чл. 381 ал. 6 от НПК от подсъдимия, че се отказва от разглеждане на делото по общия ред, и подписано от страните – прокурор, подсъдим, защитник. Подсъдимият изрично е заявил, че доброволно подписва споразумението.

Подсъдимият има завършено основно образование с успех „много добър“, до 1999г. е учил в Техникум по Механотехника, специалност ДВГ, в гр. Кърджали, живял е и работил в чужбина. С оглед на изложеното не се установява правдоподобност на тезата, че е неграмотен и социално непълноценен.

Видно от свидетелството му за съдимост, в седем от предходните си осъждания той е бил страна по сключено и одобрено от съд споразумение. С такъв акт е приключило и последното производство по НОХД № 1043/2015г. по описа на РС гр. Кърджали, по което отново по обвинение за престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 3 и 4 от НК, осъденият е приел да му бъде наложено наказание от същия вид и в същия размер, каквото е наложеното в настоящото производство.

На тази основа законосъобразно се обосновава извод, че при провеждане на съдебното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, засягащи правата на защита на осъденото лице. П. е имал желание за такова приключване на производството, изразено още в ДП, потвърдено и многократно пред съда. Спрямо него не е била упражнена принуда, той не е поискал промяна в назначения служебен защитник, съдът е разяснил последиците от споразумението, като подс. П. е бил съгласен с тях, съзнавайки, че актът за одобряване на споразумението има окончателен характер. Доброволността и пълноценността на съгласието му с признаването за виновен, определеното наказание и начина на изтърпяването му, са били удостоверени с поставяне на подписи заедно с всички участници в процеса в съдебния протокол след вписване на съдържанието на споразумението.

С осъществяването на описаните процесуални действия, съдът е спазил стриктно процесуалния закон, като е обяснил на осъдения естеството на диференцираната процедура и последиците от нея. От изявленията може да се прецени, че той е разбрал разясненията, приел и осмислил сключването на споразумението и го е подписал по силата на своята трайно формирана и изразявана воля. Всичко това е осъществено в условията на публично проведена съдебна процедура, с участието на защитник. Личният опит на осъдения, участващ в процедури по споразумение за осми път, също следва да се отчете.

Изложеното дава основание на АС гр. Варна да приеме, че при изготвяне и одобряване на споразумението за решаване на делото не са допуснати нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правата на осъдения в процеса. Не намира опора в данните по делото тезата, че той не е разбирал характера и значението на споразумението. Напротив, напълно съзнателно се е възползвал от законовата диференцирана процедура за решаване на делото и в рамките на същата е получил наказание, определено при условията на чл. 55 от НК, значително под минималния размер на предвиденото, в съответствие с разясненото му и от служебния защитник. Налице е израз на информиран избор да сключи споразумение с представителя на обвинителната власт при точно определени и отразени в споразумението клаузи на същото.

2. Становището, че правата на осъдения са засегнати от факта, че в хода на ДП не му е била назначена СПЕ, е напълно изолирано от доказателствата по делото.

Деянието е било осъществено на 31.05.2018г., като на 01.06.2017г. след освобождаването му от задържане по ЗМВР в 15.05ч., в 16ч. спрямо него е било осъществено съдебно-психиатрично изследване. Изложеното се установява от съдържанието на СПЕ, справката-декларация на вещото лице, заповедта за задържане и разписката към нея.

Представените в заседанието пред настоящата инстанция данни от лекуващ лекар д-р Крайчева за лечението на осъдения към и след 31.05.2017г. са били в обсега на проверка от органите на разследването. Носените от извършителя таблетки, изписани от лекаря, са били намерени на мястото на деянието и сред веществените доказателства по делото до връщането им с разписка.

Системното явяване на П. при лекар, лекуващ зависимостта му, допълнително гарантира установената от вещото лице по СПЕ интелектуално волева способност да разбира свойството и значението на извършеното, да ръководи постъпките си и да участва в наказателното производство. В периода около повдигането на обвинение и проведения разпит в ДП П. е имал два прегледа, както и към датата на с.з., в което е било разгледано желанието му за сключване на споразумение.

От друга страна, позицията на подсъдимия и защитника му, както и на останалите страни и съда в разпоредително заседание, не е установила каквито и да е процесуални нарушения, допуснати в хода на ДП. С оглед на изложеното и на основание чл. 248 ал. 3 от НПК възраженията за допуснати такива са преклудирани. Независимо от това, съставът на съда подчертава, че не са налице дори съмнения за ограничаване правата на осъдения в хода на ДП.

3. От материалите по делото се установява, че не е налице нарушение на материалния закон при определяне на наказанието на осъденото лице.

Наказанието е определено при излагането на съответната клауза по споразумението, по която е налице и правно валидно съгласие от страна на осъденото лице.

Проверката на състава установява спазване на принципите на законоустановеност и индивидуализация. Приложена е нормата на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, значително смекчаваща наказателната отговорност на осъдения. При запознаване със съдържанието на бюлетините за съдимост на П. се установяват множество деяния, насочени срещу собствеността на гражданите, при използване на подобни техники за преодоляване на прегради, здраво направени за защита на имот, каквито са ползвани от него и по настоящия казус. Независимо от сравнително ниската обща стойност на предмета и недовършеността на деянието, то се характеризира с висока степен на обществена опасност. Действията на осъдения, до момента на прекъсването им, са били насочени към два автомобила, собственост на различни лица, паркирани в общ вътрешен двор, с оглед на което е направена оценка за едно общо, а не продължавано престъпление. Намесата на свид. К. е осуетила довършването на деянието, но въпреки това след известно време П. се е върнал, за да си прибере подготвените за отнемане вещи. При извършване на разглежданото деяние осъденият е проявил трайните си престъпни навици, високата степен на обществена опасност на личността си, като заварен на местопроизшествието се е опитал да продължи действията по привеждане в движение на л.а. на свид. К., спокойно е оправдавал присъствието и действията си, търсил е начин да довърши замисленото. Особено интензивно е било желанието му да избяга по пътя към полицейското управление, упражнил е физическо насилие спрямо свид. К., като му е причинил лека телесна повреда по чл. 130 ал. 2 от НК, отправил е редица заплахи срещу личността и семейството на свидетеля, дори в присъствието на полицейските служители. Подчертал е многократно, че ще съсипе живота на свидетеля, тъй като „бил рецидивист“. Изложеното обосновава извод, че към ангажиране на отговорността на осъдения е била проявена достатъчна снизходителност, като не се установяват основания за намаляване на наложеното му наказание. На основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „б“ от ЗИНЗС съдът правилно е определил и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Не се установяват нарушения по чл. 348 ал. 1 т. 1-3 от НПК, поради което и искането за възобновяване на производството следва да бъде оставено без уважение.

Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК, Варненският апелативен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д.П.П. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 2088/2018г. по описа на Районен съд гр. Варна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

председател:               членове : 1.                        2.