Р Е Ш Е Н И Е

 

№  151         

 

гр.Варна,     03 ноември 2014 год.

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в открито съдебно заседание, проведено на втори октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                                  

ЧЛЕНОВЕ: 1.  ЖИВКА ДЕНЕВА

 

2.СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

с участието на секретаря С.Д. и прокурора Вилен Мичев, като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВЧНД № 289 по описа за 2014 год. на ВОС, наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК.

С определение № 538 от 05.09.2014 г., постановено по ЧНД  № 1003/2014 г. по описа на ВОС, НО, първоинстанционният съд на основание  чл.70, ал.7 от НК постановил отделно изтърпяване на пет месеца и двадесет и три дни от наложеното на С.А.С., ЕГН ********** наказание лишаване от свобода по НОХД № 6151/2012 г. по описа на ВРС  при първоначален СТРОГ затворнически режим.

Определението е обжалвано от защитника на осъдения С., като в жалбата се изтъква, че определението е незаконосъобразно. Навеждат се аргументи, че макар действително доказателствата по делото да сочат, че С. се е поставил сам в невъзможност да изпълнява наложената му пробационна мярка, тъй като е напуснал територията на Р.България, то от материалите по досието на лицето от периода, в който е изтърпявал наложената му пробационна мярка - задължителни периодични срещи с пробационен служител, С. е показал рязка положителна промяна по отношение на спазване на изискуемото от закона поведение. Същият е полагал усилие да се откаже от всички вредни навици и да се откъсне от престъпните възможности за прехрана. На практика осъденото лице не се е явило на една пробационна среща, преди изтичането на установения спрямо него изпитателният срок на 28.08.2014г. Защитата приема, че С. е изтърпял почти цялата наложена му пробационна мярка. Настоящата инстанция е сезирана с искане, че дори да приемете, че са налице основанията на чл.70 ал.7 от НК за изтърпяване на остатъка от наложеното по НОХД № 6151/2012г., по описа на ВРС наказание, то от същото да приспаднете изтърпяната пробация по общото правило два дни пробация се равняват на един ден лишаване от свобода.

В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в нея.

Представителят на ВАП предлага обжалваното определение да потвърдено.

 

Варненският апелативен съд, като прецени изложените в жалбата доводи, материалите по делото и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 НПК, намира следното.

 

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Установено е по безспорен начин, че спрямо С.С. е постановена влязла в сила на 03.12.2012 г. присъда по НОХД 6151/2012 г. по описа на ВРС, с която е осъден за извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 от НК на наказание 2 години и 6 месеца "Лишаване от свобода".

Също така е установено, че с определение от 28.02.2014 г. състав на ВОС е постановил УПО на С.С. по отношение на остатъка от пет месеца и двадесет и три дни от наложеното му с горната присъда наказание „Лишаване от свобода”. Постановен е бил и изпитателен срок за срок от 6 месеца, както и пробацинна мярка по чл.42 а, ал.2 т.2 от НК, а именно „задължителни периодични срещи с пробационен служител” в рамките на изпитателния срок.

Впоследствие, при започнал пробационен надзор на 24.03.2014 г., осъденият С. изпълнявал пробационните мерки до 25.07.2014 г., като всъщност след тази дата липсва информация за него, включително и за неговото местонахождение.

С оглед на очертаните факти правилно и законосъобразно решаващият съд на първо място е решил, че се касае до процедура по чл. 306, ал.1, т.3 от НПК, тъй като материалноправната норма, която регулира конкретната хипотеза е тази по  чл. 70, ал.7, изр.1, пр.2 от НК. Касае се до случай, при който условно предсрочно освободен от изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" не е изпълнявал пробационни мерки, които са били наложени именно при постановяването на условното му освобождаване от затвора. Затова и в никакъв случай не могат да се приемат за основателни процедурните възражения на защитата, досежно аналогията с производството по чл. 451 и сл. от НПК. Различието в двете производства се състои в това, че докато в процедурата по чл. 306, ал.1, т.3 НПК, вр.  чл. 70, ал.7 от НК се касае до пробационни мерки, наложени като ВЪЗПИТАТЕЛНИ МЕРКИ при условно предсрочно освобождаване, то в производството по чл. 451 и сл. от НПК се съотнасят случаите на наложено наказание "пробация", като резултат от упражняване на наказателната репресия на Държавата. Следователно докато в първия случай става дума за привеждане в изпълнение на наказание, поставено под условие (напр. неизпълнение на пробационна мярка или извършване на друго престъпление в изпитателния срок на условното предсрочно освобождаване), то във втория - става дума за трансформация на един вид наказание (пробация) в друг вид наказание (лишаване от свобода).

По нататък правилно решаващият съд е счел, че с оглед установените факти са налице материалноправните предпоставки за приложение на  чл. 70, ал.7, изр.1, пр.2 от НК. За да се приложи цитираната разпоредба кумулативно следва да са налице следните условия:

- лицето да е осъждано с влязла в сила присъда на наказание "лишаване от свобода";

- лицето да е освободено условно предсрочно от изтърпяване на наказанието по цитираното по-горе осъждане;

- в изпитателния срок по условното предсрочно осъждане съдът да е постановил пробационна мярка, като вид възпитателна мярка;

- в изпитателния срок по условно предсрочното освобождаване осъдения да не изпълнява наложените пробационни мерки.

Вярно е, че в разпоредбата на  чл. 70, ал.7 НК не е посочено дали следва да се касае до неизпълнение на пробационните мерки по уважителни или неуважителни причини. С оглед, обаче на цялостното тълкуване на нормите на чл. 43а НК и чл. 68, ал.3 НК, които са рестриктивни спрямо осъденото лице, в случаите, когато без основателни причини то не е изпълнявало наказанието пробация, то следва да се приеме че и в хипотезата на  чл. 70, ал.7 от НК е необходимо да се установи, че пробационните мерки не са изпълнявани без основателна причина. Такъв е и конкретния казус - видно от Протокол от 24.03.2014 г. осъденият С. е бил запознат с правата и задълженията си по време на изпълнение на пробационните мерки, включително и относно задължението си да представя на пробационните служители необходимата информация за правилното и законосъобразно изпълнение на пробационната мярка, както и незабавно да съобщава за последващите промени в декларираните от него обстоятелства. След като преустановил явяването си в пробационната служба, осъденият не е предоставил каквото и да е информация относно промяната в местоживеенето му или промяна на другите обстоятелства, които са били нужни, за да може ефективно да се изпълнят пробационните мерки. Издирването му в продължение на месец е останало без резултат - не е намерен нито на известните по делото адреси, нови такива не са установени.

При това положение е очевидно, че С. без основателна причина е спрял изпълнението на наложената му пробационна мярка.

Оплакването в жалбата, че ВОС неправилно е отказал да приспадне времето, през което С. е изпълнявал пробационната мярка по реда на чл.43а, т.2, пр.последно от НК, също е неоснователно. Пробационните мерки по чл. 70, ал. 6, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 - 4 НК се налагат с оглед постигане социализация и реинтеграция на осъдения. Както вече бе посочено по-горе, те не са наказание по смисъла на чл. 37, ал. 1 НК. Това разграничение ясно е направено в разпоредбите на чл. 70, ал. 6 НК, където е предвидено постановяване на само една от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 - 4 НК. Затова и срокът на реализация на мерките по чл. 70, ал. 6, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 - 4 НК, не може да се приспада от лишаването от свобода, което условно предсрочно освободения следва да изтърпи отделно по  чл. 70, ал. 7 НК. В този смисъл Решение № 261 от 30.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 818/2012 г., II н. о., НК.

 

Всичко изложено дотук предпоставя законосъобразност на извода на ВОС за наличието на предпоставките по чл. 70, ал.7 от НК за постановяване на отделното изтърпяване на остатъка от наложеното на С.А.С., ЕГН ********** наказание лишаване от свобода по НОХД № 6151/2012 г. по описа на ВРС в размер на 5 месеца и двадесет и три дни при първоначален строг режим в затвор.

 

По изложените съображения въззивният съд намира, че определението на Варненския окръжен съд следва да бъде потвърдено и на основание чл. 341, ал. 1 вр. чл. 306 НПК

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 538 от 05.09.2014 г., постановено по ЧНД  № 1003/2014 г. по описа на ВОС.

 

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                                                   Членове:  1.

 

2.