П Р И С Ъ Д А

№ 2

 

20.03.2015 година, гр.Варна

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД      НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,

на ДВАДЕСЕТИ МАРТ       ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА,

в публично заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

 

СТАНЧО САВОВ

 

секретар Г.Н.

прокурор СТАНИСЛАВ АНДОНОВ

като разгледа докладваното от съдия САВОВ

ВНОХД № 29 по описа за 2015 година

 

На основание чл.336, ал.1, т.2 от НПК

 

П Р И С Ъ Д И:

ОТМЕНЯ присъда № 2 от 15.01.2015 година по НОХД № 238/2014 година на Окръжен съд - Шумен, с която подсъдимия Д.И.Д., ЕГН ********** е бил признат за НЕВИНОВЕН и на основание чл.304 от НПК е бил ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.1, б.”в”, предложение 1, вр.чл.342, ал.1 от НК, като вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.И.Д., ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес град Шумен, ул.”Цар Освободител” № 10, ет.3, ап.13, български гражданин, с висше образование, работещ, разведен, неосъждан ЗА ВИНОВЕН в това, че на 16.09.2013 година около 8:20 часа на път 1-2, при управление на л.а. „Пежо 406” с peгистрационен № Н 14 30 ВВ, в посока от град Нови пазар за с.Стан, област Шумен, в региона на километър 140+018, нарушил чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2, изречение 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на З.С.Н., ЕГН **********, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„в”, предложение 1, вр.чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г от НК НАЛАГА на подсъдимия Д.И.Д. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

На основание чл.190, ал.1 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Д.И.Д. да заплати направените по делото разноски в размер на 595.88 лв. в полза на ОД на МВР – Шумен, както и сумата от 3 004.74 лв. в полза на ВСС по сметка на Окръжен съд - Шумен.

 

Веществените доказателства по делото: 1 бр. контактен ключ за л. а. „Пежо”406 да бъде върнат на подсъдимия Д.И.Д. и 1 бр. контактен ключ за л. а. „Рено Туинго” да бъде върнат на Н.Н.Б., чрез законният й представител.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на касационна проверка в 15-дневен срок от днес пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                      2.

 

   М  О  Т  И  В  И   към присъдата по ВНОХД № 29 по описа на Варненския апелативен съд за 2015 г., наказателно отделение.

 

        Предмет на въззивното производство е присъда № 2/15.01.2015 г., постановена по НОХД № 238/2014 г. на Окръжен съд гр.Шумен , с която подсъдимия Д.И.Д.  е оправдан по чл.343, ал.1, б.”в” пр. 1 вр. чл.342 ал.1 от НК.

       За да вземе това решение, окръжният съд е приел, че подсъдимия не е извършил престъплението, вменявано му във вина от прокуратурата, а именно, че на 16. 09. 2013 г. около 8. 20 ч. на път 1-2 при управление на л. а. „Пежо” 406 с per. № Н 14 30 ВВ в посока от гр. Нови пазар за с. Стан обл. Шумен в региона на километър 140+018 в средната част на ляв завой, към с. Стан с радиус на кривата 600 м., с надлъжен наклон по пътя 1% /0. 571 градуса/ на спускане, по посоката на движение на л. а. „Пежо” 406 на пътно платно с две ленти за движение с обща широчина 7. 40 м., с надлъжна пътна маркировка тип М5 /двойна смесена линия /: непрекъсната линия по посока на движението на л. а. „Пежо” 406 и прекъсната линия, след непрекъснатата, в завоя по посока на насрещното движение е нарушил правилата за движение - чл. 16 ал. 1 т. I от ЗДП -„На пътно платно с двупосочно движение, на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне” във вр. с чл. 20 ал. 2 изр. 2 от ЗДП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, при движение на пътно платно с две пътни ленти за движение и надлъжна пътна маркировка, тип М 5 е навлязъл в лентата за насрещно движение, без да е имало необходимост да изпреварва или заобикаля, след което не е намалил скоростта и не е спрял, когато е възникнала опасност за движението, появата на л. а. „Рено Туинго” с per. № Н 12 99 АР, управляван от З.С.Н. и по непредпазливост е причинил смъртта на З.С.Н., ЕГН **********, като деянието е извършено при условията на независимо съпричиняване от страна на З.С.Н., която по същото време и място при управление на л. а. „Рено Туинго” с per. № Н 12 99 АР е нарушила правилата за движение - чл. 16 ал. 1 т. 1 от ЗДП, при движение по пътно платно с две пътни ленти за движение и надлъжна маркировка тип М 5 е навлязла в лентата за насрещно движение, без да е имало необходимост да изпреварва или заобикаля, с което е допринесла за настъпването на вредоносния резултат

         Въззивното производство е образувано по протест на  прокурора в първата инстанция, жалба на повереника на частните  обвинители З.С. и С.С. и жалба на повереника на частния обвинител Н.Б. с които поради необоснованост на оправдателната присъда и неправилно тълкуване на закона се  иска отмяната й, и постановяване на нова осъдителна присъда, с която подсъдимия да бъде признат за виновен съгласно внесеното обвинение.

       В съдебно заседание прокурора от апелативната прокуратура поддържа протеста, както и жалбоподателите поддържат направените писмено оплаквания.

        Защитата моли за потвърждаване на присъдата, а подсъдимия излага, че иска да бъде оправдан.

       Относимите към поведението, респективно отговорността, на подсъдимия факти накратко са следните:

       Подсъдимия Д.Д. ***, бил правоспособен водач на МПС, както притежавал  лек автомобил „Пежо” 406 с per. № № Н 14 30 ВВ.

          Пострадалата З.Н. живеела в с. Стан заедно с дъщеря си Н.Н.Б., също била правоспосочен водач на МПС , като притежавала лек автомобил „Рено Туинго” с per. № Н 12 99 АР.

       На 16. 09. 2013 г. около 08.00 ч. пострадалата Н. потеглила, управлявайки  лекият си автомобил  от с. Стан за гр. Нови пазар, за да заведе дъщеря си Н.Б. за първия учебен ден на училище.  В автомобила били само двете, като детето седяло на задната седалка на автомобила. След като излязла от с. Стан, пострадалата Н. продължила към гр. Нови пазар по път 1-2 /Варна - Нови пазар/. Пътя бил сух от дребнозърнест асфалтобетон, без неравности, времето било  ясно и слънчево, а видимостта - добра. Пътното платно било с обща ширина 7. 40 м. с две ленти за движение във всяка посока. Пътувайки за гр. Нови пазар, пострадалата наближавала отбивката за местността „Алята”, намираща се в дясно от пътя по нейната посока за движение и в десен завой на пътя. Пътя бил сигнализиран преди отбивката с пътни знаци А1 / опасен завой на дясно /, дублиран с пътни знаци В24 / забранено изпреварването на МПС с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди / и  указателна табела Т2 /750 м./.   След началото на входа за „Алята” на разделителен остров в дясно от пътя по посока с. Стан - Н. Пазар имало поставен пътен знак В26 /забранено движението със скорост по голяма от 60 км/ч./. След изхода на „Алята” в дясно на пътя, в същата посока се намирало кръстовище с черен път, като на изхода на този черен път бил поставен пътен знак Б2 /Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство/.

             В същото време и по същия път, в посока от гр. Нови пазар за с. Стан се движел подс. Д. управлявайки  собствения си лек автомобил Пежо 406. Той бил сам в автомобила и се движел  по права отсечка от пътя с наклон на спускане към ляв за него завой на пътя преди местността „Алята” / същия завой, който се явява десен на движещата се срещу него пострадала с автомобила си/. Приближавал пътни знаци А2 / опасен завой на ляво /, дублиран с пътен знак В24 / забранено изпреварването на МПС с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди /.

       Видимостта на подс. Д. към левия завой пред него била повече от 250 м. В този момент той възприел движещия се срещу него лек автомобил „Рено” управляван от пострадалата Н..

       Виждайки л. а. „Рено” подс. Д. се движел със скорост от 80 км/ч., а л. а. „Рено” със скорост от 115 км/ч. След като подсъдимия подминал двата пътни знака А2 и В24, на разстояние 138 м. пред себе си видял и възприел, че движещия се срещу него л. а. „Рено” навлиза в неговата лента за движение. Виждайки това подсъдимия решил първо да отбие в дясно, но л. а. „Рено” продължил да се движи в неговата лента, като наближавал десния край на пътното платно по посоката на движение на подсъдимия. Тогава подсъдимия решил, че движещия се срещу него, в неговата лента за движение автомобил се движи по този начин, защото щял да навлиза в намираща се пред него отбивка в дясно от пътя по неговата посока на движение, на която отбивка започвал черен път за с. Енево, успореден на пътя по който се движел подсъдимия. С цел да предотврати удара между двата автомобила в неговата лента за движение и като видял, че в лявата лента нямало други автомобили, подсъдимия свил рязко в ляво и започнал да навлиза в насрещната лента по неговата посока на движение. В този момент обаче и пострадалата Н. с управлявания от нея л. а. „Рено” предприела маневра, като  свила в дясно по посоката на нейното движение и л. а. „Рено”, като по този начин  започнал да се връща в своята лента за движение.

         Двата автомобила почти изцяло навлезли в насрещната лента по посоката на движение на подсъдимия, поради което и последвал челен удар между тях.  След удара л. а. „Пежо” продължил, като се завъртял по посока обратна на часовата стрелка, гледано от горе и спрял в лявата страна на пътя - по неговата посока на движение. След удара л. а. „Рено” се завъртял по посока на часовата стрелка, също гледано от горе и спрял в своята лента за движение. Непосредствено след удара подсъдимия излязъл от автомобила си. В резултат на удара  детето- св. Н.Н.Б. изпаднала от л. а. „Рено” и паднало на пътя между двата спрели след удара автомобила, а пострадалата Н. останала в л. а. „Рено”.

       Подс. Д. видял идващия автомобил на св. С.А.Н. и Х.П.Н. от посока с. Стан и започнал да им маха, за да окажат помощ на пострадалите. Двамата свидетели спрели и отишли при подсъдимия и автомобилите. Подсъдимия казал на св. Н. да се обади на тел. 112.

       В това време св. Н.видели лежащата на пътя, между двата автомобила Н.Б., като св. Н. възприел, че детето помръднало.   В този момент на мястото на ПТП пристигнал св. Д.Х.И., който бил полицейски служител. Същия попитал дали са звънели на „Бърза помощ” и заявил, че щял да се обади на колегите си от РУП МВР Нови пазар, тъй като през тел. 112 ставало по бавно. Обадил се на колегите си за станалото ПТП. През това време на местото пристигнал и св. К.Б.Б., също полицейски служител. Някой, от св. И. или Б.накарал св. С.Н. да извика детето по име и тя го извикала. Св. И. видял, че детето лежи по гръб и го побутнал леко, но то не помръднало. Двамата със св. И. казали на св. С.Н. и друга жена, която също била спряла на мястото, да преместят св. Б. по далеч от автомобилите, тъй като имало разлив на бензин. Св. С.Н. и неизвестната жена напръскали св. Б. с вода и тя отворила очи, като попитала за майка си.

      След това двамата свидетели започнали да отварят л. а. „Рено” за да извадят пострадалата Н.. Успели да я извадят от автомобила и я поставили на земята. Тогава пристигнала и линейка от ЦСМП гр. Нови пазар, където и  натоварили пострадалата Н. и св. Б.. Пострадалата била откарана в МБАЛ Шумен, но въпреки оказаната и помощ тя починала в 13ч. същия ден.

       След заминаване на линейката на мястото пристигнал св. П.П. и попитал подсъдимия какво е станало. Подсъдимия му отговорил, че л. а. „Рено” е навлязъл в неговата лента за движение и просто двамата са си разменили лентите за движение.

      От заключението на извършената СМЕ се установява, че при ПТП на пострадалата са причинени множество травматични увреждания довели до масивна вътрешна кръвозагуба, която масивна вътрешна кръвозагуба е причина за смъртта на пострадалата Н..

      От заключенията на химически експертизи № 177 и 178 от 24. 09. 2013 г. се установява, че не е налице алкохол в кръвта на подс. Д. и пострадалата Н..

        С възразения акт подсъдимия е бил оправдан, тъй като съдът приел, че деянието на подс. Д. покрива признаците на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, поради което на осн. чл. 304 от НПК съдът го е  признал за невиновен и го оправдал по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „в” предложение I във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК.

       Настоящият състав на въззивната инстанция не споделя горния извод на първостепенния съд и намира протестът и жалбите  за основателни.

       За правилното решаване на делото, при така възведеното обвинение за нарушение по чл.16 ал.1 т.1 и чл. чл.20, ал.2 от ЗДвП, преди всичко са от съществено значение действията на подсъдимия при възникване на опасността от ПТП.

        Установява се от заключението на извършената АТЕ от вещите лица проф. К., д-р Х.У. и инж. Ш., че  скоростта на л. а. Пежо управляван от подсъдимия в момента на удара е  80 км/ч., а скоростта на л.а.  л. а. Рено управляван от пострадалата в момента на удара е била  115 км/ч.   Вещите лица приемат, че зоната на видимост на подс. Д.  към завоя  от където се е придвижвал л. а. Рено  е била  повече от 250 м., като подсъдимия е възприел, че л. а. Рено е „опасност за движението” т.е. че е навлязъл в неговата лента за движение на разстояние  62.1 м. от мястото на удара при движение със скорост от 80 км/ч., като в този  момент л. а. Рено движейки се със скорост от 115 км/ч. се е намирал на 75. 8 м. от мястото на удара.  В  заключение вещите лица приемат, че разстоянието между двата автомобила е било 137.9 м.  когато подс. Д. е възприел л. а. Рено като опасност на пътя.      Приемат също, че опасната зона за спиране на л. а. Пежо, при движение със 98 км/ч. е 85 м., а на л. а. Рено при движение със скорост от 115 км/ч. е 103 м.  Уточняват в съдебно заседание пред първата инстанция, че  опасната зона за спиране на л. а. Пежо при движение със скорост от 80 км/ч.  е   62.7м.

      Излагат, че технически правилно е било водача на л. а. Пежо т.е. подсъдимия  да контролира непрекъснато МПС запазвайки  посоката на праволинейното си движение, като е следвало да  предприеме спиране.

       Твърдият , че  двамата водачи - подсъдимия и пострадалата са имали техническа възможност да предотвратят удара, като от  техническа гледна точка при така предприетите действия от водача на Пежо ударът е бил непредотвратим. Той е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като предприеме спиране и запазване на праволинейното движение в собствената лента.   Подсъдимия е предприел технически неправилни действие, като е отклонил автомобила към насрещната лента. В случай, че беше се съобразил с това обстоятелство, то удар между двата автомобила не би настъпил.    Пострадалата не е имала техническата възможност да предотврати ПТП при навлизане на Пежо в нейната лента. Навлизането й в лентата за движение на Пежо е резултат на конкретни действия при управлението. Въпреки, че скоростта й е била по-висока от максимално разрешената при тази скорост тя е имала техническата възможност да запази движението си в собствената лента за движение, без да я напуска.

         В съд. заседание пред първата инстанция,  при разпита им, вещите лица приемат, че няма технически данни преди ПТП подсъдимия да е употребил спирачки;

         Както и първоинстанционния съд, така и настоящият съдебен състав кредитира изцяло заключението на тази извършена СТЕ, тъй като изводите  на тази експертиза се подкрепят и допълват от всички други събрани доказателства.

         На практика след комплексна преценка на всички доказателства по делото- гласни и писмени и най вече с оглед на заключението на тройната СТЕ се  стига до извод за следната фактическа обстановка, а именно, че   на 16. 09. 2013 г. подс. Д. наближавайки мястото на ПТП е управлявал л. а. „Пежо” в посока от гр. Нови пазар за с. Стан със скорост от 80 км/ч., пътя  бил сух, без неравности, видимостта добра. В същото време, срещу него - в обратна посока в ляв завой, пострадалата З.Н. е управлявала л. а. „Рено” като на задната седалка на автомобила е било детето на пострадалата - св. Н.Б.. Автомобила на пострадалата бил възприет от подс. Д. на разстояние около 250 м. Излизайки от завоя пострадалата е изгубила контрол над управлявания от нея автомобил и той започнал да навлиза в насрещната лента за движение, движейки се със скорост от 115 км/ч. При навлизането в насрещната лента на л. а. „Рено” подсъдимия е възприел това. В този момент двата автомобила са били на разстояние 137. 9м. един от друг. Тогава подс. Д. решил да свие в дясно, но тъй като насрещния автомобил продължавал да се движи в неговата лента и да продължава движението си в дясно по посоката на движение на подсъдимия, последния решил рязко да свие в ляво, за да избегне удара, тъй като в лявата за него лента нямало движение. В момента на рязкото завиване на ляво от подсъдимия и пострадалата възприела неправомерното си движение и предприела маневра за връщане в своята лента за движение. Последвал удар между двата автомобила в ляво на осовата линия на пътя по посоката на движение на подсъдимия, на разстояние 0. 4м. до 1. 7 м. от осовата линия. От удара пострадалата Н. получила описаните в СМЕ травматични увреждания които довели до смъртта и.

        При тази възприета за установена фактическа обстановка, настоящия съдебен състав противно на разбирането на окръжния съд, намира, че  автомобила на пострадалата не е представлявал внезапно появила се опасност за движението,  за да се допусне приложение на чл.15 от НК и да се приеме, че подсъдимия е  осъществил т. нар. „спасителна маневра”.

      Съгласно установената съдебна практика и в частност тълкувателно   решение №106 от 1983г. на ОСНК -  1/Спасителната маневра като действие чрез изменение посоката на движение се предприема от водач на моторно превозно средство в опасната зона за спиране за предотвратяване настъпването на обществено опасни последици;  2/- Спасителна маневра се извършва при внезапно възникнала опасност от неправомерното поведение на участници в движението, на самия водач или на природни сили;      3/- Спасителната маневра е правомерна, когато се извършва при условията на чл. 13, ал. 1 НК т.е. при крайна необходимост и се уврежда имущество, а не се причинява смърт или увреждане на хора     4 / -При предприемане на спасителна маневра опасността трябва да бъде внезапна, пряка и непосредствена и да не може да се предотврати по начините, предвидени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП     5/ - Водач на моторно превозно средство не носи наказателна отговорност, когато при извършване на спасителна маневра се намира в положение на крайна необходимост по чл. 13, ал. 1 НК и от неговото деяние се уврежда имущество, а не животът и здравето на хора, както и когато  в опасната зона за спиране на моторното превозно средство бъде увредено лицето, което е създало опасността - чл. 15 НК.

        От тук следва и извода, че спасителната маневра е неправомерна, когато водачът на МПС е нарушил правилата за движение и виновно се е поставил в положение да я извърши.

      В случая подсъдимия нарушавайки  разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, а именно след възникване на опасност за движението въпреки, че е  имал задължението да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, не е сторил това, като  се е поставил сам в положение да извършва маневра, а именно навлизане в насрещното  платно за движение, която  да твърди, че е спасителна.

     Опасността която е възникнала за подсъдимия като водач на МПС ,,Пежо,, не е била внезапно възникнала, тъй като отстоянието между двата автомобила при възприемане на опасността от подсъдимия е била 137.9м. един от друг т.е. подсъдимия е имал достатъчно време и разстояние да изпълни задължението си вменено му с разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, а именно да намали скоростта на управлявания от него автомобил и да спре. Вместо това той е нарушил и разпоредбата на чл.16 ал.1 от ЗДвП, като е навлязъл в лентата за насрещно движение, където и е станало ПТП довело до смъртта на пострадалата.

      При движение на МПС водачът му, който при конкретната пътна обстановка се убеди, че предимството му е отнето от водача на насрещно движещо се МПС, преминал в неговото платно за движение, е длъжен да намали скоростта  или да спре. Ако не направи това, той нарушава правилата за движение и съпричинява резултата. В този смисъл е и съдебната практика- р.№227 от 26.06.1992г. по н.д. №138/92г.

        В случая подсъдимия вместо да изпълни  задължението си вменено му с разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП е преминал в насрещното платно за движение, като по този начин е станал причина за настъпване на вредоносния резултат.    

      От друга страна съгласно съдебната практика , а именно         решение №521/15.05.1981г. на ВС ако едно МПС се движи неправилно  в попътната лента  на друго МПС,  възниква опасност за движението , която нараства с приближаването им, като това задължава и двамата водачи да намалят скоростта или да спрат или неправилно движещото се  МПС своевременно да заеме своята лента за движение.  Ако единият от водачите  не намали скоростта, но вземе решение в последния момент да заеме разрешената лента за движение , а другият, за да избегне насрещния удар, завие рязко към другото платно за движение и в резултат на тези маневри последва удар, е налице нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП и от двамата водачи.

      В настоящия случай маневрите предприети и от двамата водачи са почни идентични с описаните в горе цитираното решение на ВС, поради което и следва извода, че и двамата водачи-подсъдимия и пострадалата са нарушили разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, тъй като никой от тях не е взел своевременни мерки за безопасността на движението , след като е възникнала опасност и тя прогресивно се е увеличавала със скъсяване на разстоянието  между двете МПС.

         В случая няма внезапно навлизане на МПС в лентата на другия водач на МПС, поради което и с цел избягване на удар да бъде извършена спасителна маневра чрез завиване наляво /или надясно/  за да се избегне насрещен удар, тъй като при възникване на опасността разстоянието между двамата водачи на МПС е била  137.9метра, поради което и подсъдимия е имал задължението да намали скоростта и да спре/в каквато насока е  и заключението на вещите лица по извършената СТЕ по време на съдебното следствие/ , а не да предприема действия по изтегляне на автомобила максимално в дясно, а след това завиване на ляво в другото платно за движение с цел ,,избягване,, на удар между двете МПС.       

В противовес на изложеното в мотивите на първоинстанционния съд относно приетото, че удара между двата автомобила е бил неизбежен, тъй като  отстоянието между  двата автомобила е било  137. 9м. в момента на възникване на опасността, което разстояние е било недостатъчно  подсъдимия да предотврати удара чрез екстрено спиране т.е., че автомобила на подсъдимия е бил в опасната  зона за спиране, настоящият съдебен състав намира, че това не е така.    Вярно е , че подсъдимия донякъде е бил изненадан от появата на автомобила на пострадалата в неговото платно за движение,  но таза поява за него е била както беше посочено по горе, когато автомобилите са били почти на 140метра един от друг, като подсъдимия е имал време и техническа възможност да предприеме правилните действия вменени му от ЗДвП и в частност чл.20 ал.2, а именно намаляване на скоростта и спиране, като само може да бъдат  предполагани действията на водача на другия автомобил, а именно дали и той, при такава реакция на подсъдимия  е щял да предприеме вменените му от закона действия или не и дали би настъпило ПТП.      

Безспорна е липсата на спирачни следи от автомобила управляван от подсъдимия, което от своя страна сочи, че последния не е задействал спирачната система на управлявания от него автомобил т.е. не е изпълнил задължението си вменено му в разпоредбите на закона, а е предприел действия, които не са правилни, а именно навлизане в насрещното платно за движение в резултат на които и е настъпило ПТП.

 

         При така възприетото от настоящия съдебен състав,  се налага извод, че не е налице случайно деяние, както е приел първоинстанционния съд, а в случая подсъдимия не е изпълнил предписанията на закона и не е направил всичко зависещо от него, за да не настъпят общественоопасните последици, което от своя стана законосъобразно обуславя наличието на причинно-следствена връзка между поведението му като водач на МПС и настъпилия вредоносен резултат, а именно - смъртта на пострадалата.

        Доколко последната е съпричинила резултата, е от значение само за степента на вината и отговорността - наказателна и гражданска, на подсъдимия.

      Искането на прокурора в първата инстанция по отношение на наказанията, поддържано с протеста , е било за определяне на лишаване от свобода в размер под средния  с отлагане на изпълнението му с подходящ изпитателен срок,  а относно лишаването от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК - не е взел отношение. Частното обвинение в лицето на адв.В. излага,  че на подсъдимия следва да се наложи наказание  към средното предвидено в закона с приложение на чл.66 от НК, а в лицето на адвокат Н.И.К. излага, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание  от шест години лишаване от свобода, което да се търпи ефективно.

        В процеса на индивидуализация на наказанието съдът констатира наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, липса на данни за  санкционирани нарушения на правилата за движение по пътищата, искрено разкаяние за станалото,   както и съпричиняване от страна на пострадалата, които обуславят налагане на наказание към минималния  размер, предвиден в санкцията на специалната норма, и прие за справедливо и съответно на извършеното то да бъде за две години лишаване от свобода, което наказание на осн. чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години считано от влизане на присъдата в сила.

         Във връзка с решението си за налагане на наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, съдът констатира известна самонадеяност у подсъдимия, предвид обстоятелството, че въпреки, че притежава продължителен опит на водач на МПС, той не е предприел съответните правилни действия вменени му със ЗДвП, а е извършил една неправилна маневра, която в крайна сметка е довела до смъртта на пострадалата. Предвид на това и му определи наказание в размер на две години  лишаване от право да управлява МПС.

         Определяйки наказания в този вид и размер, съдът прецени, че по този начин по отношение на подсъдимия по най добрият начин ще бъдат изпълнени целите на генералната превенция  визирана в разпоредбата на чл.36 от НК, като същия ще коригира своето поведение в съответствие  с  общоприетото, а от друга страна ще се въздейства коригиращо и предупредително и на другите членове на обществото. 

        Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимия деловодните разноски, направени по делото.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: