Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

Номер 236/10.11.       Година  2016                 Град Варна

 

Варненският апелативен съд                Наказателно отделение

На двадесет и шести септември                Година две хиляди и

                                                                         шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Илия Пачолов  

                            ЧЛЕНОВЕ: Румяна Панталеева

Росица Тончева

 

 

Съдебен секретар С.Д.

Прокурор Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 291 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 19/20.05.2016 г. по НОХД № 415/15 г. на окръжния съд в град Добрич, с която Р.И.Д. е бил признат за виновен и осъден по чл.249, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.54 от НК на лишаване от свобода за срок от три години при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, както и на 140 лева глоба.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, че на 18.08.2015 г. в гр.Балчик, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на дебитната карта на Г.А., без нейно съгласие, на два пъти, подсъдимият е изтеглил общо 70 лева от сметката й.

 

Въззивната проверка се инициира с жалба от подсъдимия, чрез защитника му адвокат В.Д.,***, с която се отправя поддържаното в съдебно заседание искане за оправдателна присъда или връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Становището на представителя на въззивната прокуратура е, че присъдата следва да бъде потвърдена.

 

Относимите към предмета на обвинението, респективно отговорността на подсъдимия, факти, отразени в обвинителния акт и установени от съда, накратко са следните:

На 18.08.2015 г. свидетелката Г.А. изгубила чантата си, съдържаща пари, документи, банкови карти и други лични вещи. Същата вечер я намерил подсъдимият Д., и като установил, че заедно с дебитната карта на „Уникредит Булбанк” АД има листче с ПИН-код, от банкомат изтеглил последователно 50 и 20 лева. В последствие, след установяването му като извършител по записите от охранителната камера, подсъдимият предал доброволно отнетото и вещите били възстановени на собственика.

Така изложените факти се установяват без никакво противоречие от изобилен доказателствен материал и във въззивната жалба /подадена от името на Д. Д./, както и в допълнението /вече от името на подсъдимия/, не се разчитат твърдения, насочени срещу възприетата от съда фактическа обстановка. Оплакването е за допуснати процесуални нарушения, каквито не се установяват при въззивната проверка.

Неоснователно се твърди, че присъдата е постановена от незаконен състав, основано на предубеденост на председателя му, тъй като видно от наличните съдебни протоколи подобно укоримо поведение не се открива. Противно на твърдението, предубеденост не личи и от мотивите на присъдата, които са изготвени изцяло в съответствие с изискванията по чл.305, ал.3 от НПК, след надлежен анализ на доказателствената съвкупност. Никъде в мотивите не се открива цитираното като „дословно” твърдение, че „и по-голяма наличност от парични средства да е имало в инкриминирания платежен инструмент – банкова карта, то и този размер би присвоил”.

Не е допуснато и твърдяното нарушение по чл.118, ал.1 от НПК. От оспорените гласни доказателствени източници съдът е основал решението си по делото съобразявайки показанията на свидетеля Милен М., по отношение на когото липсват основания за прилагане на визираната забрана, тъй като той не е имал друго процесуално качество в същото наказателно производство.

При служебната проверка, с оглед събраните още на досъдебното производство доказателства, тогавашното процесуално поведение на подсъдимия, заявеното при предявяването желание за сключване на споразумение, както и изявлението му пред въззивния съд, се налага извод, че в съдебната фаза до сега подсъдимият не е бил добре запознат с всички процесуални възможности и последиците от тях за упражняване на най-оптимална и благоприятна защита. Едновременно с това той е получил и едно наказание, което не съответства на степента на обществена опасност на конкретното деяние, респ. на изискването в чл.35, ал.3 от НК. Независимо от предходните осъждания, въз основа на безспорно ниската степен на обществена опасност на деянието предвид конкретните му характеристики, фактът на доброволното възстановяване не само на изтеглените 70 лева, но и изобщо на намерената чанта, портмонето и съдържащите се в нея карти, както и установеното във въззивното производство влошено здравословно състояние на подсъдимия, справедливото наказание за Д. ще е в минималния размер на лишаването от свобода, предвид и специалния законов минимум, в който смисъл се налага изменение на присъдата. 

 

По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани други основания за отмяна или изменение на присъдата, на основание чл.338 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ присъда № 19/20.05.2016 г. по НОХД № 415/15 г. на Окръжен съд Добрич, като намалява наказанието лишаване от свобода на подсъдимия Р.И.Д. на две години.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: