Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 182/10.11.Година 2015 Град Варна

 

Варненският апелативен съд,  Наказателно отделение

На двадесет и втори октомври, Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Панталеева

ЧЛЕНОВЕ: Светослава Колева

Росица Тончева

съдебен секретар С.Д.

прокурор Искра Атанасова

 

като разгледа докладваното от съдия Р.Тончева ВНОХД № 292 по описа на съда за 2015 г., при произнасянето си взе предвид:

 

Въззивното производство е образувано  по реда на чл.318 ал.6 от НПК. Недоволни от присъда № 18/01.07.2015 г. по НОХД № 85/15 г. на Окръжен съд Силистра са останали подсъдимите Д.Е.Д.,  Д.С.С. и К.В.П.. С тази присъда тримата са признати за виновни и осъдени за престъпление по чл.277а ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, защото на 12.04.2014 година в землището на с.Попина, обл.Силистра, в съучастие помежду си като съизвършители, без съответно разрешение търсили археологически обекти, като използвали технически средства – металотърсачи и лопати.

Наказанието на всеки един от тримата подсъдими е индивидуализирано при приложението на чл.54 от НК, в размер от по една година лишаване от свобода с приложение на чл.66 от НК, както и глоба от по пет хиляди лева.

С присъдата е решен въпроса за веществените доказателства и съдебните разноски.

 

От съдържанието на въззивната жалба са изводими аргументи за неправилно приложение на материалния закон, алтернативно – за явна несправедливост на наложените наказания. Оспорвайки съставомерността на деянието, защитникът на подсъдимите претендира оправдаването им по повдигнатото обвинение.

В пренията пред настоящата инстанция с приоритет се ползва защитната теза за допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на тримата подсъдими. Свързва се с противоречие относно мястото на извършване на деянието. Не се изоставя оплакването от неправилно приложение на материалния закон, резултат от изолираната оценка на съставни от доказателствената съвкупност. В този смисъл е аргументираната позиция за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова по чл.304 от НПК. Алтернативно се поставя въпроса относно справедливостта на наложените наказания.

Въззивният прокурор пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

В последната си дума всеки един от тримата подсъдими моли за постановяване на оправдателна присъда.

 

Апелативният съд намира, че изложените във въззивната жалба възражения срещу присъдата не следва да се разглеждат по същество. При цялостната проверка по реда на чл. 314 от НПК въззивната инстанция констатира съществено нарушение на процесуални правила от категорията на посочените в чл. 348, ал.3 от НПК, неотстраними в тази инстанция, а именно:

1.В досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване правото на защита на тримата подсъдими.

С постановления по чл.219 от НПК Д., С. и П. са били привлечени като обвиняеми /л.24, л.31 и л.37 от д.пр./ за извършването на две престъпления в реална съвкупност. Фактите, срещу които са организирали защитата си са идентични:

-на 12.10.2014 година в с.Гарван, общ.Ситово, обл.Силистра в съучастие помежду си като съизвършители, без съответно разрешително търсили археологически обекти, като при извършване на деянието използвали технически средства – металотърсач и лопати – престъпление по чл.277а ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК;

-на 12.10.2014 година в с.Гарван, общ.Ситово, обл.Силистра всеки един от тримата подсъдими противозаконно държал оръдия, за които знае че са послужили за търсене на археологически обекти – престъпление по чл.277а ал.7 от НК.

Първоинстанционният прокурор съставил обвинителен акт срещу Д., С. и П., повдигайки им едно обвинение – за това, че на 12.04.2014 година в землището на с.Попина, обл.Силистра, в съучастие помежду си като съизвършители, без съответно разрешение търсили археологически обекти, като използвали технически средства – металотърсачи и лопати.

В обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт прокурорът посочил като място на извършване на деянието с.Попина, обл.Силистра, без да изоставя твърдението че тримата подсъдими са били задържани в землището на с.Гарван, обл.Силистра.

С посочените процесуални действия на първо място е нарушено правото на защита на Д., С. и П.. Една от производните процесуални гаранции за неговото осъществяване е предявяване на обвинението. Съществен елемент от последното е мястото на извършване на деянието.

В конкретния случай, на досъдебното производство подсъдимите се защитавали срещу факта да са осъществили съучастническото си деяние в с.Гарван, обл.Силистра. Последното е в логично единство с показанията на св.св.Г. /л.55/, Д. /л.58/, М. /л.61/. При излагане на възприетите факти, първите двама от тях съставили саморъчна скица /л.57,  л.60/ на мястото, където тримата дейци били установени. От съдържанието на схемите е видно, че се касае за местност между две населени места. Това фактическо положение категорично е налагало събиране на доказателства относно териториалното райониране – чрез извлечение от плана във връзка с несъмнено установяване на местоизвършването на деянието.

Противоречието относно мястото на деянието възниква с обвинителния акт, т.к. в неговата обстоятелствена и диспозитивна част са налице взаимно изключващи се твърдения. Мястото на извършване е факт, който има отношение към съставомерността на деянието и участието на обвиняемите в него. Наличието на противоречие е съществено процесуално нарушение по см. на чл.348 ал.3 т.1 от НПК /ТР 2-2002-ОСНК/.

2.Процесуалният дефицит се е отразил на законосъобразността на присъдата на първоинстанционния съд. Тримата подсъдими са признати за виновни за престъпление по чл.277а ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК,  извършено в землището на с.Попина, обл.Силистра.

В мотивите към присъдата обаче са изложени съображенията на първоинстанционния съд по оценка на доказателствата. Така, сред тях попадат показанията на св.св.Г., Д. и М., имащи отношение към мястото на извършване на деянието – в с.Гарван, обл.Силистра /стр.2, 3,  и 4 от мотивите/.

Допуснатото нарушение е съществено поради прякото си отражение върху правата на подсъдимите, а отделно - взаимно изключващите се твърдения в присъдата сами по себе си са и пречка за осъществяване на въззивната проверка, защото препятстват безспорното установяване на действителната воля на съдебния състав.

Доколкото ограничаването на правото на защита на подсъдимите е допуснато на досъдебното производство и на основание чл.335 ал.1 т.2 от НПК, въззивният съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ присъда №18/01.07.2015 година по НОХД №85/2015 година по описа на Окръжен съд Силистра и връща делото на Окръжна прокуратура Силистра за отстраняване на същественото нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемите.

 

Решението е окончателно и не подлежи на проверка.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ