Р Е Ш Е Н И Е

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Номер 6/14.01.      Година  2019                          Град Варна

 

Варненският апелативен съд                Наказателно отделение

На петнадесети ноември      Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Румяна Панталеева  

                            ЧЛЕНОВЕ:              Росица Тончева

Десислава Сапунджиева

 

 

Съдебен секретар Соня Дичева

Прокурор Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 292 по описа на съда за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 10/01.06.2018 г. по НОХД № 313/17 г. на Окръжен съд гр.Силистра, с която подсъдимият Р.Д.С. е била признат за виновен и осъден по чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.54 от НК на лишаване от свобода за две години, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за четири години, а по чл.343г от НК е бил лишен от право да управлява МПС също за четири години.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в частично съответствие с внесеното обвинение, че на 23.02.2017 г. в гр.Силистра, при управление на лек автомобил “Пежо 407” с рег.№ В 0202 НХ, подсъдимият е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП, с което по непредпазливост е причинил смъртта на П.И.И..

В отличие с обвинителния акт съдът е приел, че при извършване на пътнотранспортното престъпление подсъдимият не е допуснал нарушение и на чл.20, ал.2 от ЗДвП, в която част на повдигнатото обвинение го е признал за невинен.

 

Въззивното производство е по жалби на:

- адвокат М.Я.,***, защитник на подсъдимия, с искания за отмяна на присъдата, в условията на алтернативност – и връщане на делото за ново разглеждане от съда, или постановяване на нова, оправдателна присъда,

- адвокат С.Н.,***, повереник на частните обвинители, с искане за увеличаване на наложените санкции, респ. отмяна на условното осъждане.

В съдебно заседание жалбоподателите поддържат направените подробни писмени оплаквания, в последната си дума подсъдимият се счита за невинен, а становището на представителя на въззивната прокуратура е, че присъдата е правилна.

 

След цялостната въззивна проверка съгласно изискването в чл.314, ал.1 от НПК, както и по изрично направените възражения от защитата за допуснати в съдебната фаза съществени процесуални нарушения, се установява, че в процеса на проверка и оценка на доказателствата първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото в нарушение на чл. 14, ал. 1 от НПК, рефлектирало върху правата на страните, а мотивите не отразяват възникналите противоречия и наведени съмнения при проведеното съдебно следствие, както и изобщо отразена фактическа обстановка. В мотивите съдът не е направил необходимия последователен и прецизен анализ на фактите и обстоятелствата, върху които е направен решаващия извод за виновност, спестил си е и дължимия коментар на съществуващите противоречия с аргументация кое от доказателствата кредитира, кое не, и защо. Формалността на съдържанието им, в случая е равнозначна на липсата на мотиви, на ясна и безспорна основа, която да позволи законосъобразната въззивна проверка на постановения съдебен акт.

 

Предмет на делото е било пътнотранспортно произшествие между лекия автомобил „Пежо 407“, управляван от подсъдимия, който е пътувал сам, и пешеходец - починалият пострадал П.И., който се е оказал на пътното платно пред колата. Пешеходецът е носел газова бутилка, а в района на местопроизшествието се е намирала бензиностанция.

Преки очевидци на пътния инцидент не е имало, но:

- малко преди настъпването му пострадалият е бил забелязан в близост от няколко лица, сред които е установен и разпитан като свидетел Ш.А.,

- непосредствено след настъпването му към мястото са приближили с автомобилите си свидетелите А.М.и С.М..

Извършеният оглед на местопроизшествието е обективиран в протокол с принадлежащи към него скица и фотоснимки. От материалите са видни находки по пътното платно, чието разположение е от значение за правилното решаване на делото, и които са фиксирани като отстоящи на съответни разстояния от приети ориентири, същевременно са видими и на снимките.

 

Фактическото обвинение по обвинителния акт е било изключително пестеливо – относно главния факт от предмета на доказване, с него прокуратурата е твърдяла, че при движение със скорост 60 км/ч в градски условия /при разрешена 50/, подсъдимият „допуска ПТП с движещия се по булеварда пешеходец“, като единствено е уточнено, че пострадалият се е движел по платното за движение по посока бензиностанцията, попътно пред лекия автомобил. Тази пестеливост не е освобождавала съда от задължението му за всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, а е налагала изчерпателно и правилно установяване на фактическата обстановка, и в частност траекториите на движение, както и взаимното разположение един спрямо друг на участниците в произшествието. Вместо да изпълни това си задължение, съдът изобщо не излага своето виждане по тези най-важни обстоятелства, а се задоволява единствено да отбележи, че е допуснато ПТП. Така при излагане на дължимата на собствено основание съгласно чл.305, ал.3, изр.1, пр.1 от НПК фактическа обстановка, съдът изобщо не посочва как е структурирано пътното платно, в коя точно негова част се движи автомобилът, от къде се появявя пешеходецът – попътно ли се движи последният или пресича, а ако пресича – от ляво надясно, или обратно, и по каква траектория, както и не посочва кога и къде е възприет той за първи път от водача на МПС.

След като игнорира задължението си да изложи своя фактическа обстановка, съдът започва да цитира подробно и пространно големи пасажи от различните съдебни експертизи по делото, след което, в кратко изложение, озаглавено „по доказателствата“ заявява, че „при изграждане на фактическите си изводи“ – каквито липсват, се доверява на всички събрани доказателствени източници, без някои от обясненията на подсъдимия.

Подобен подход търпи сериозна критика и не удовлетворява стандарта за съдържанието на мотивите към един съдебен акт както съгласно закона, така и съобразно съдебната практика, според които фактите следва да бъдат изложени от съда – именно те отразяват неговото вътрешно убеждение за това кои обстоятелства счита за установени и въз основа на кои доказателства, едва след което обосновано да се позовава на достигнатите чрез специални знания изводи. В тази връзка е известно разбирането на съдебната практика, че експертизата не е доказателство, или доказателствено средство, респ. не може да бъде ползвана като източник на доказателствени факти. Нещо повече – едновременно с посочените пропуски, в мотивите към проверяваната присъда изобщо липсва анализ на въпросните експертни заключения, които са различни и в определени части си противоречат, а в други са необосновани.

Ненадежността на изводите, формирани при извършените автотехнически експертизи произтича основно от два факта:

- първо, че при изчисленията е използвана много важна величина, за която липсват доказателства – това е петното кръв на пътното платно, за което в огледния протокол е написано, че по дължина се намира на 25.4 м след ориентира, което, видно от скицата /на която същото отстояние не е посочено/, както и от снимковия материал, не отговаря на действителното положение. Това разстояние не е установено безспорно по делото чрез средствата, предвидени в НПК, а експертизата работи с друго – 32.20 м, който подход вещите лица обосновават по недопустим начин, и

- второ, че за установяване на скоростта на движение са използвани методи, базиращи на мястото на увреждане по автомобила, съответстващо на контакта с тялото, без да се държи сметка за показанията на свидетеля Мехмед от досъдебното производство относно забелязаното по тавана на автомобила, който е бил стъклен /респ. не предполага деформация/; същевременно същата тази неубедително установена скорост /чрез формула, наличието на каквато вещите лица твърдят, но каквато не се открива в цялото заключение/ е използвана и като величина при определяне на мястото на удара, което място е от особена важност за извода налице ли е виновно поведение на водача.

Така констатираната по-горе липса на мотиви относно фактите, която съответно обуславя донякъде и последвалата я липса на доказателствен анализ, се дължи на обстоятелството, че макар да е провел едно не съвсем формално съдебно следствие, първоинстанционният съд не е сторил нужното за да събере и провери всички относими факти във връзка с обвинението, и така сам се е лишил от възможността да реши правилно делото, тъй като не е установил по един безспорен и категоричен начин обстоятелствата:

- какво е било движението на пешеходеца – тук разсъжденията на експерта съдебен медик е следвало да бъдат фактически подкрепени чрез отговори на останалите неизяснени въпроси отивал ли е, или се е връщал от бензиностанцията /в частност пълна или празна е била бутилката/, респ. какви са били възможните маршрути на придвижването му между точката, в която последно е бил видим за свидетеля Алиш и другите лица с него до мястото на зареждане, а тъй като те са чули и реагирали на звука от удара – възможно ли е било за изтеклото време да е заредил и да се е връщал,

- какво е било разположението на петното кръв по дължина и ширина на платното – включително и чрез използване на специални знания от областта на фотограметрията,

- каква е била скоростта на движение на лекия автомобил – като в случай на изчисляването й въз основа на използваните до сега методи да бъдат съобразени и показанията на свидетеля Мехмед от досъдебното производство за забелязаното от него на тавана на автомобила,

- къде по дължина и ширина на пътното платно е настъпил ударът, можел ли е и кога подсъдимият да възприеме пешеходеца, в частност кога е възникнала опасността и можела ли е да бъде избегната.

 

Изложените до тук слабости на дейността по събиране и проверка на доказателствата, както и по оценъчната дейност на наличния доказателствен материал от страна на първоинстанционния съд, придружени от отсъствие на мотиви по възлови елементи от доказателствения и правен анализ, обуславят констатираното съществено процесуално нарушение, представляващо предвидено в закона отменително основание. Единна и непротиворечива е практиката на съдилищата относно приемането за отсъствие на мотиви в случаите, когато не са били изложени съображенията на решаващия съд за приетото по основните въпроси на производството, както и когато липсва анализ на доказателствата и са налице съществени противоречия между фактическата основа и правната й оценка. Допуснатите нарушения са отстраними единствено чрез ново разглеждане на делото в съответствие с мотивите на това решение, поради което и на основание чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.т.1 и 2 от НПК, съставът на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ присъда № 10/01.06.2018 г. по НОХД № 313/17 г. на Окръжен съд Силистра и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ в първата инстанция от друг съдебен състав.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: