Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 148/05.11.            Година  2019                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На десети октомври                              Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Ж. Денева

Ангелина Лазарова

Секретар Соня Дичева

Прокурор Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 292 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда №       34/17.5.2019г, постановена по НОХД № 688/18 г. на Окръжен съд Варна, с която подс. Н.А.К. била призната за невинна в извършено престъпление по чл. 255 ал.3, вр. ал.1, т.2 и 7, вр.чл.26 ал.1 от НК, й оправдана по повдигнатото й обвинение. С присъдата бил оставен без уважение предявеният от М.Ф. като представляващ държавата, граждански иск срещу подс. К. в размер на 117 396.35 лева, представляващ обезщетение за имуществени вреди от престъплението, като неоснователен.

Делото във въззивния съд е образувано по протест на прокурора, считащ, че присъдата е неправилна, с порочен анализ на доказателствата, и следва да бъде отменена, като се постанови нова, с която подсъдимата бъде призната за виновна и се наложат съответните наказания. Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от М.Ф. чрез пълномощник, с искане за уважаване на предявения граждански иск ведно със законната лихва.

В с.з. представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста и счита, че по делото са били събрани и проверени от първоинстанционния съд достатъчно доказателства за постановяване на осъдителна присъда. От друга страна, намира, че мотивите са разхвърляни, неподредени, вътрешнопротиворечиви, с толкова тежки пороци, че на практика липсват. Оценява изложеното като съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна и връщане на делото за разглеждане от друг състав.

В писмени бележки представителят на гражданския ищец се иска делото да бъде разгледано, присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която отхвърленият граждански иск да бъде уважен. Счита се, че противно на изложеното в мотивите, деянието е извършено и доказано от обективна и субективна страна. Посочени са конкретни съображения по оценката на доказателствата.

Защитникът на подс. К. счита, че по делото не са били събрани достатъчно доказателства, които да подкрепят обвинението, останало недоказано по несъмнен начин и компроментирано. Преценява мотивите към присъдата като малко разхвърляни, но ги споделя по отношение изводите за основния източник на доказателства – показанията на свид. Ж., двукратно злоупотребила с доверието на подсъдимата, имаща сериозни данъчни задължения към Държавата. Счита, че гласните и писмените доказателства подкрепят обясненията на подсъдимата, чиято единствена грешка е, че се е доверила на свид. Ж., която от своя страна я е злепоставила. Моли присъдата да бъде потвърдена, а протестът и жалбата – оставени без уважение.

Подс. К. в личната си защита сочи, че през годините е била в ясни, точни и категорични отношения със свид. Ж., вкл. уговорките да плаща ДДС. Заявява, че единствената й вина е доверието, което й е гласувала.

В последната си дума подсъдимата моли да се потвърди присъдата.

 

Настоящият състав след пълна и задълбочена проверка постановената присъда в пределите по чл. 313 и чл. 314 от НПК, на възраженията и доказателствата по делото, счита следното:

Изготвените към присъдата мотиви нямат необходимото и достатъчно съдържание, което да позволи проверка на законосъобразността на взетите решения. Анализът от фактическа страна е игнорирал събрани по делото писмени доказателства, като не са били изследвани съдържащите се в тях факти, не са били съпоставени с гласните доказателства. Извън вниманието на съда са останали значими противоречия между групи и отделни източници на доказателства, приети за доказани са спорни положения. Налице е нарушение по чл. 305 ал. 3 от НПК, доколкото мотивите не съдържат същински правни изводи по внесените срещу подсъдимата обвинения. Допуснати са противоречия във формулираните в присъдата и мотивите изводи, като не е възможно да се установи каква е била действителната воля на съда. По-конкретно:

         1.Съдът в мотивите си приел: „В рамките на посочения период, подс. К. водейки счетоводството на  ЕТ „Р. 75 Ж.П.“ подавала и съответните данъчни декларации в ТД на НАП Варна. Тяхното съдържание се определяло от издадените от търговеца фактури – към „Топ Чойс“ ООД и получените такива от ЕТ „Р. 75 Ж.П.“ по извършени от него покупки. Последните се определяли от приети и осчетоводени фактури основно на две дружества ЕТ „Форест А.Г.“ и „Терем Плюс“ ЕАД, който също се обслужвали счетоводно от подс. К..“.

         Съдът не е обсъдил изцяло доказателствата, че на 20.10.2010 г. при нотариус В. П. бил заверен договор за покупко-продажба ЕТ „Р. 75 Ж.П.“ с купувач - свид. В.Т.. В деня на заверяване на договора за продажба на предприятието, Т. заверил при същия нотариус и две пълномощни – на  подс. Н.К. и на нейната служителка св. Р.С.. Този договор не бил вписан в Търговския регистър. Следователно към инкриминирания период подсъдимата е знаела, че собственик на ЕТ „Р. 75 Ж.П.“ е свид. Т.. /Обемът на пълномощията й може да се установи и при запознаване с данните по регистъра на нотариус П. – т. 1, л. 218-219/. Дали с него е била осъществявана необходимата за продажбите на продукцията й като физическо лице комуникация и защо не той е бил търсен за издаване на фактури и касови бонове – съдът не е дал отговор. Кой е бил длъжен да издаде фактурите за продажби към този момент, кой е съответно и длъжният да получи за ЕТ „Р. 75 Ж.П.“ – фактурите за покупки.

В същия период от време ЕТ „Форест А.Г.“ с договор за покупко-продажба от 25.10.2010 г. било прехвърлено на свид. А.А.. В деня на заверяване на договора за продажба на предприятието, А. заверил при същия нотариус и две пълномощни – на  подс. Н.К. и на нейната служителка св. Р.С.. Името на ЕТ било променено на „Форест-А.А.“. С уведомление от ЕТ „Форест А.Г.“, с представляващ А., от 06.02.2012г. за упълномощаване от името на А. за подаване на СД бил упълномощен ЕТ „А.-Н.К.“, а от 15.11.2012г. подс. К., която и след тази дата подавала СД с електронния си подпис. Свидетелят никога не е извършвал дейност, нямал документи и печат. Печатът на фирма ЕТ „ Форест-А.А.“ е иззет от офиса на подсъдимата.

         Член на съвета на директорите на „Терем Плюс“ ЕАД, пълномощник представляващия М., свид. Г. упълномощил подсъдимата да подава документи, свързани с дейността на дружеството пред НАП, като предоставил фирмен електронен подпис. По в неговите дневници не би следвало да фигурират никакви фактури. Свид. Г. никога не е имал търговски отношения с ЕТ „Р. 75 Ж.П.“. Впоследствие с коригиращи СД, изготвени от друг счетоводител, отразените в дневниците продажби за м. 06. (за м.03.) и 07. 2013г. били заличени.

         Извън вниманието на съда е останало практическото значение на тройното съвпадение на възложените на подсъдимата функции от представителите на търговците - да води счетоводство и да подава нужните документи, вкл. и СД по ДДС. Подсъдимата е имала фактически достъп до данните, книжата, печат на съответните търговци. Фактури на ЕТ „Р. 75 Ж.П.“ са били заложени в компютъра й. Защо тогава, изготвяйки СД на същия ЕТ за съответните периоди – е вписала фактури за покупки от ЕТ „Форест-Ан. Г.“ – след като е знаела, че името на търговеца вече е „Форест-А.А.“. „Терем Плюс“ е било ЕАД, но вписаните от подс. К. фактури в дневниците, съобразени в СД на ЕТ „Р. 75 Ж.П.“, сочат друга форма на дружеството – ЕООД. И на какво се дължи разликата между името на търговеца ЕТ „Р. 75 Ж.П.“, посочен във всички фактури ЕТ „Р. 75 Ж. Ж.“. При оформянето на дължимите счетоводни и отчетни документи подобни разлики неминуемо ще направят впечатление на професионалист с опита и уменията на подсъдимата.

         Нещо повече, следвало е съдът да даде отговор на въпроса – кое е давало право на подс. К., получавайки фактури за покупки от ЕТ „Р. 75 Ж.П.“, да ги отбелязва и по счетоводните регистри на свид. А. и Г.. Представителите на тези търговци не са й предали съответните фактури за осъществени от тях продажби, тъй като те твърдят, а и съдът приема, че подобни сделки не са били извършени.

 

2. Според съда „всички сделки на ЕТ „Р. 75-Ж.П.“ с дружествата „Терем Плюс“ ЕАД и ЕТ „Форест - Ан.Г.“ не са извършени реално, респ. и счетоводните документи, които ги регистрират и фигурират в отчетите и декларациите, не пораждат нужния ефект. Но важното в случая, е че за бъде ангажирана отговорността на подс. К., следва категорично да е установено, че тя е била лицето, което е снабдявало  ЕТ „Р. 75-Ж.П.“ с фактури за покупки от споменатите дружества и това е ставало без знанието и съгласието на св. Ж..“.

Следвало е съдът да интерпретира фактурите за осъществени доставки към „Топ Чойс“ ООД, от м. 27 и 31.03.2013г., по които са продадени от ЕТ „Р. 75 Ж. Ж.“ 125бр. детски бутикови дрешки, които са подписани за съставител от подс. К.. Към този момент не е бил съставен дори договорът от 05.04.2013г., с който подс. К. възлага на „Борасса“ООД произвеждането на тези дрешки. Съпоставка между писмените доказателства съдът не е извършил, няма и изводи относно значението на авторството на подписите от подсъдимата на посочените книжа.

Видно от решението по адм. д. 99/2015г., т. 1, л. 208 и следв., „Борасса“ ООД е фирма на подс. К., която изпълнява поръчките. По същото дело е било установено, че подс. К. е продавала продукцията като физическо лице на ЕТ „Р.-75 Ж.П.“, за което административният съд се е позовал на съответни фактури. Следвало съдът да отрази в мотивите към присъдата – вписани ли са били в дневника за покупки, съответно отразени в СД по ЗДДС, от подс. К. в качеството й на пълномощник на ЕТ, водещ счетоводството му, фактурите, с които ЕТ „Р.-75 Ж.П.“ е изкупила продукцията от подс. К. в качеството й на автор и дизайнер.

Писмените доказателства по делото не са били съобразявани и анализирани. Съдът не е забелязал и разликата между фактурите издадени от ЕТ „Р.-75 Ж. Ж.“ с прикрепен касов бон от ЕТ „Р.-75 Ж.П.“.

 

3.Изцяло не са отстранени противоречията между доказателствата относно движението на документи – фактури, и пари, между подс. К. и свид. Ж..

Ако свид. Ж. е носила фактурите на К., няма как в две от тях авторството на подписа да е на подсъдимата. Ако е носила само тези за покупки на дружеството – защото подс. К. ги е приемала, след като е знаела, че свид. Т. е собственик на ЕТ. Свид. Т. А. и свид. Р. посочват, че свидетелката Ж. носела фактура с прикрепен касов бон, свид. З. - че Ж. носела само фактура, К. и К. са виждали К. да предава парични суми на Ж., а не говорят за фактури. Подс. К. сочи, че фактурите ги е писала сама, на своя компютър.

Твърдението, че подс. К. е давала пари за да покрие дължимото ДДС на свид. Ж., са били възприети от съда, въпреки заключението на ССчЕ (кредитирано), че през инкриминирания период ДДС е било дължимо общо в размер на 9, 77лв.

По отношение механизма на „зануляването“, за което подс. К. твърди, че е било извършено от свид. Ж., съдът не е изложил становище. По какъв начин свид. Ж. е могла и се е сдобила с фактури за извършени покупки от лица, които твърдят, че не са я познавали (но затова пък познават и са се доверили на подс. К.), и за суми – съответстващи на приходите, реализирани от търговската дейност на подс. К.. Такива изводи в мотивите отсъстват. Както и относно къде са отишли парите по продажбите от ЕТ, колко ДДС е било дадено от подсъдимата на свид. Ж., защо на нея, а не на свид. Т. и т.н.

 

4. Непълно е интерпретирано и счетеното от съда като решаващо доказателство - справката, постъпила от НАП и съдържаща информация от лог - системата на приходната агенция. Свид. Д. е правила справка по отношение на придобиване на информация за актуалното състояние на трудовите договори за търговеца, или за евентуално налични задължения, каквито тогава за ЕТ не са били все още установени - към 12.12.2013г.

 

5. Противоречие се констатира при съпоставката на две, несъответни една на друга тези: подс. К. е извършвала търговска дейност чрез споменатия търговец и е подавала справки декларации в ТД на НАП Варна от негово име. Но този въпрос изобщо не е бил спорен в нито един момент от досъдебната фаза, а и в съдебната такава. Такива доказателства са налични по делото и съда приема, че тези факти са безспорно установени.“ - „ Само по себе си факта, че подс. К. изработва дрехи и ги продава, фактурирани от ЕТ „Р. 75-Ж.П.“, изобщо не представлява фактическо осъществяване дейност на споменатия търговец. Още по-малко изготвянето и подаването данъчни декларации може да бъде такава дейност.“. Всъщност съдът не е заел категорична позиция по отношение на въпроса – осъществявала ли е подс. К. фактически дейността на управител на ЕТ „Р. 75-Ж.П.“, доколкото е признал за „нейната версия лансирана по случая, макар, че и тя не е издържана докрай…“.

 

В заключение по тази част на съображенията на въззивната инстанция, следва да се посочи затруднението на съда, обективирано в мотивите към присъдата, да съпостави всички необходими източници на факти и обстоятелства от значение за предмета на доказване. Съсредоточавайки се върху изясняване на разрива в емоционалните отношения между подсъдимата и свид. Ж., съдът е пропуснал да анализира писмените, приобщените по чл. 371 т. 1 от НПК, експертните източници. Опитвайки се да реши дали да вярва на подсъдимата или на свид. Ж., съдът се е дистанцирал от други – обективни и убедителни източници, чрез съпоставка с които би могъл да вземе решение по липсващите в мотивите отговори на основните фактически и правни въпроси в наказателното производство. Този факт е коментиран в подадените протест и жалба, подчертан и от прокурора, взел участие в заседанието пред въззивния съд. В разглежданото изложение е отразено вътрешно убеждение на съда, но с оглед основния принцип по чл. 14 ал. 1 от НПК – то трябва да е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото при водещо значение на закона. При непълнота на изследването, съответно на изводите по същество, въззивната инстанция е лишена от възможност да извърши проверката в пределите по чл. 314 от НПК.

 

При частичен, непоследователен, противоречив анализ по доказателствената съвкупност с пълно изолиране на относими източници, се налага извод за липса на мотиви, съществено процесуално нарушение, отстранимо само при повторно разглеждане на делото в първата инстанция. Съставът съобрази становището си и с трайната съдебна практика – напр. Решение № 128 от 27.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 66/2009 г., II н. о.; Решение № 1 от 25.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 648/2009 г., III н. о.; Решение № 4 от 11.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 2317/2013 г., II н. о.; Решение № 6 от 31.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2766/2011 г., III н. о.

 

Предвид съществуващото процесуално основание за отмяна на присъдата, всички останали аргументи на страните досежно анализа на фактите не могат да бъдат обсъждани.

        

По изложените съображения и на основание чл. 334 т. 1 вр. чл. 335 ал. 2 вр. чл. 348 ал. 3 т. 2 от НПК, въззивният съд

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ присъда № 34, постановена на 17.05.2019 г. по НОХД № 688/18г. на Окръжен съд гр. Варна, и

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: