О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

276/03.08.2018

 

 

Град Варна

 

 

Варненският Апелативен съд                                    Наказателно отделение

На трети август                                          

Година две хиляди и осемнадесета

В закрито заседание в следния състав:

 

                     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия П. Димитрова  

ВЧНД № 293 по описа на съда за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.243 ал.8 от НПК.

 

Предмет на въззивното производство е определение № 101 на Окръжен съд- Търговище, по ЧНД № 50/2018 г. постановено в закрито съдебно заседание на 20.04.2018г., с което е отменено постановление  на окръжна прокуратура гр.Търговище от 02.03.2018 год. за прекратяване на досъдебно производство № 1078/2016 год., /преписка вх. № 1774/2016 год./ по описа на ОП - Търговище и делото върнато на ТОП за изпълнение на указанията по прилагане на закона.

Със същото определение е прекратено съдебното производство по делото в частта, досежно жалбата на адв. Ангел Боев, в качеството му на повереник на починалата съпруга на пострадалия в резулутат на деянието.

 

Въззивното производство е образувано по протест на окръжния прокурор на ОП-Търговище и жалба на обвиняемия Мартин М.К., чрез защитника му – адв.М. Петкова /АК-София/, в които твърди, че постановения съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован, като се преповтаря изложеното в обстоятелствената част на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Прави се искане пред настоящата инстанция за отмяна на определението на ТОС и потвърждаване постановлението на ТОП.

 

Варненският Апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото намира, че протестът и жалбата са допустими, но по същество се явяват неоснователни по следните съображения:

По реда на чл. 243 ал. 6 от НПК, ОС-Тъговище е ревизирал постановлението на ОП-Търговище от 02.03.2018г, с което е било прекратено наказателното производство по досъд. пр-во. № 1078/2016г./преписка вх. № 1774/2016 год./ по описа на ОП-Търговище, водено срещу срещу М.М.К. от гр. София за престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“ във връзка с чл.342, ал.1 от НК вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Първоинст. съд е приел, че прокурорският акт е неправилен, незаконосъобразен и постановен при непълнота на доказателствата, поради което го е отменил и върнал на ТОП с конкретни указания.

 

Съставът на АС-Варна намира, че като краен резултат извода на първоинст. съд за отмяна на постановлението е правилен, но не на посочените основания:

На първо място, се констатира, че постановлението за прекратяване на наказателното производство не отговаря на изискванията на чл. 199 ал. 2 от НПК -  допуснато е съществено процесуално нарушение при изготвяне на постановлението - не се съдържат необходимите за това фактически констатации, от които да става ясно, какво приема за установено прокурора и на базата на кои доказателства и доказателствени средства  - налице е единствено бегло цитиране на констатациите на вещите лица по изготвени експертизи – СМЕ на труп № 76/16г /л. 70-73 от д.п. във връзка с причината за настъпилата смърт на постр. Шерифов и получените от него увреждания/ и на комплексната СМАТЕ /л. 118-134 от д.п. досежно скоростта на движение на ЛА, управляван от обв. лице и опасната зона за спиране при тази скорост/. Липсва съществена част от мотивите към прокурорския акт, поради което и съдът  /първоинст. и въззивен/ не е в състояние да осъществи изискуемия съдебен контрол, съгласно задълженията си по смисъла на чл. 243 ал. 5 и 8 от НПК, на първо място, по обосноваността на постановлението.  При условие, че прокурорският акт е немотивиран, не може да се прецени и доколко той е законосъобразен – в съответствие с материалния и процесуален закон.

 

На второ място, /вероятно, за процесуална икономия първоинст. съд се е постарал се да извлече същността на мотивите за прекратяване на наказателното производство в  постановлението/, се констатира, че така постановения прокурорски акт е и вътрешно необоснован, доколкото възприетата за установена фактическата обстановка не е изяснена обективно, всестранно и пълно, за да се направят и съответните правни изводи. От материалите по делото е видно, че на досъд. производство, с разлика от седем месеца, са били назначени 2 комплексни СМАТЕ: – първата е била двойна и изготвена от две вещи лица – инженер-специалист в областта на автомобилите и ДВГ и съдебен медик; - втората експертиза е била тройна и изготвена от 3 вещи лица – две от тях специалисти в областта на автотехническите експертизи и съдебен медик. Констатациите, направени в заключенията по тези две експертизи се отличават и в този смисъл абсолютно правилно ТОС е акцентирал в съдебния си акт за липсата на коментар и необходимостта в прокурорския акт да се даде убедителен отговор, кое и на базата на какво се възприема едното от тях, респ. се отхвърля другото. В постановлението за прекратяване поначало не се конкретизира, кое от двете заключения кредитира държавното обвинение и защо, последното се е задоволило да посочи само наличие на заключение на изготвената комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, без дори да конкретизира, за коя от двете комплексни СМАТЕ става въпрос! В този смисъл е абсолютно несъстоятелно възражението в протеста, че вещите лица по повторната експертиза не следва да коментират различните констатациите на вещите лица по първата експертиза – такова задължение за вещите лица не само че няма – то е недопустимо, но е налице задължение за разследващите органи и съда, в зависимост от фазата на наказателното производство и мотивиране на постановения акт от съответния компетентен орган.

Установената разлика от първоинст. съд в констатациите на заключенията по двете комплексни СМАТЕ досежно скоростта на движение на управлявания от обв. ЛА и опасната зона за спиране, посоката и скоростта на движение на пострадалия и възможния механизъм на настъпване на ПТП; неизясняването по безспорен и категоричен начин на обстоятелството на какви светлини /дълги, или къси/ се е движил ЛА, управляван от обв. е в основата на сформиралия се правилен извод за необоснованост на прокурорския акт /отразена като неправилност и незаконосъобразност/ поради фундаментална неяснота по основния въпрос в наказателното производство, а именно - налице ли е причинно-следствена връзка между действията на обв. К. и настъпилата смърт на пострадалото лице Шерифов. Безспорно е, че тази необоснованост на изводите на прокурора рефлектира като цяло върху правилността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Изводът на ОС-Търговище се споделя изцяло от въззивната инстанция – необходимостта от извършване на  допълнително разследване за пълно и всестранно изясняване на всички обстоятелствата от значение за разкриване на обективната истина по делото чрез предвидените в НПК способи, налагащо извършването на допълнителни процесуално – следствени действия е пространно коментирано в ревизирания съдебен акт и указанията са ясни и точни.

 

Поради изложените съображения за цялостна необоснованост на постановлението за прекратяване на наказателното производство /като прокурорски акт и досежно направените фактически и правни извови/, определението на ОС-Търговище за отмяна на постановлението на ОП-Търговище следва да бъде потвърдено, а делото върнато на прокурора за изпълнение на дадените от съдилищата указания, с оглед на което и на основание чл. 243 ал.8 от НПК, съставът на АС-Варна:

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 101 на Търговищки окръжен съд по ЧНД № 50/2018 г., постановено в закрито съдебно заседание на 20.04.2018г.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДЕСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.