П Р И С Ъ Д А

 13


 

08.10.2015 година, гр. Варна

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на осми октомври две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

Секретар С.Д.

Прокурор ИЛИЯ НИКОЛОВ

като разгледа докладваното от съдия ЛАЗАРОВА

ВНОХД № 295 по описа за 2015 година 

 

На основание чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, ОТМЕНЯ присъда № 64 от 09.07.2015 г., по НОХД № 1235/2014 г. по описа на Окръжен съд Варна, в частта в която подс. П.И.Н. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.354а ал.1, предл. 2 от НК, като вместо това

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ П.И.Н. - роден на ***г. в гр. Бяла Слатина, постоянен адрес ***, понастоящем обявен на ОДИ, бълг.гражданин, със средно образование, неосъждан, ЕГН **********, ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, че

На 09.07.2013г. в гр. Варна, без надлежно разрешение държал прекурсор - солна киселина 760 мл., поставена под контрол съгласно чл.2, б"а”, Приложение 1, категория 3 към регламент /ЕО/ № 273/2004г. на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз от 11.02.2004г.относно прекурсорите на наркотични вещества на стойност 2.66лв. и материали, предназначени за синтез на наркотично вещество метамфетамин - йод 42.62грама на стойност 11.93лв.,червен фосфор-28.68грама на стойност 6.02лв., натриева основа - 1832.81грама на стойност 8.43лв. и фосфорна киселина-23 мл. на стойност 0.25лв. на обща стойност 29.30лв., поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл. 354 а ал.1, предл.2 от НК.

ОТМЕНЯ присъдата в частта на приложението на чл.23 от НК, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА наказанието лишаване от свобода за срок от една година с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

ПРИСЪДАТА подлежи на касационна проверка в 15-дневен срок от днес пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                         2.

 

 

 


МОТИВИ към присъдата по ВНОХД № 295 по описа за 2015 година на Варненски Апелативен съд, наказателно отделение

 

 

Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 1235/ 2014 г. на Окръжен съд гр. Варна, № 64, постановена на 09.07.2015г., с която подс. П. Н. бил признат за виновен в престъпление по чл. 354 А ал. 3 т. 1 от НК, за което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 2000лв., и по чл. 354 А, ал. 1 предл. 2 от НК, за което било наложено на наказание лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 20 000лв. По чл. 23 от НК съдът наложил за изтърпяване наказанието лишаване от свобода за срок от три години, като постановил отлагането му по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години, и глоба в размер на 20 000лв. С присъдата съдът признал подс. Н. за невинен по обвинението за престъпление по чл. 354 А, ал. 1 предл. 1 от НК. Приложен бил чл. 354 А ал. 6 от НК, като било постановено унищожаването на наркотичните вещества, съдът се разпоредил и с останалите веществени доказателства по делото. На подсъдимия били възложените направените по делото разноски.

 

Въззивното производство е образувано по жалби от защитниците – служебен и упълномощен – баща, на подс. Н..

В жалбата си адв. М. счита, че присъдата в осъдителната си част е неправилна, тъй като не е доказано по безспорен начин, че подсъдимият е осъществил състава на престъпленията, по които е признат за виновен. Иска се присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която да бъде признат за невинен. В допълнително писмено изложение служебният защитник твърди, че при постановяване на присъдата са били допуснати съществени процесуални нарушения – доколкото с повдигнатото на подсъдимия обвинение в досъдебната фаза е било ограничено правото на защита – не е определен видът на произведените наркотични вещества, едва с обвинителния акт е въведена и друга форма на изпълнително деяние – „държал”, в обвинението по чл. 354 А ал. 1 от НК отсъства законовопредвидената специална цел „за разпространение” – като подсъдимият е осъден по несъставомерно деяние, като е следвало съдът да прекрати по чл. 250 ал.1 т. 2 от НПК производството в тази част. Твърди се, че от съда не са изложени мотиви по това обвинение, което намира за несъстоятелно и иска оправдаването на подсъдимия. Относно обвинението по чл. 354 А ал. 3 т. 1 от НК защитникът сочи, че не е безспорно доказано иззетите от квартирата на подсъдимия високорискови наркотични вещества да са били държани от подсъдимия, като намира показанията на свид. П. за нелогични и заинтересовани – тъй като и той се е намирал в жилището и има интерес да защити себе си. Защитникът подчертава, че съдът не е обсъдил приложението на чл. 354 А ал. 5 от НК, неправилно е ценил съдимостта и последвалата реабилитация. Поради изложеното счита, че подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с прилагане на чл. 78 А от НК. В заключение моли присъдата да бъде отменена като делото бъде върнато за ново разглеждане или да бъде постановена нова присъда, с която подс. Н. бъде оправдан по възведените му обвинения. В с.з. защитникът поддържа аргументите по жалбата и допълненията към нея.

В жалбата на упълномощения защитник на подс. Н. се счита, че присъдата е постановена при неизяснена фактическа обстановка, при тенденциозно и невярно заключение на вещите лица – психиатри. Счита се, че воденият процес е порочен, че извършеното от подсъдимия е по чл. 354 А ал. 3 вр. ал. 5 от НК, като наложеното наказание не съответства на количеството наркотични вещества. Сочи се, че съдебният протокол е манипулиран от Председателя на съдебния състав, диктувайки какво да се записва и изземвайки функциите на прокурора. Твърди, че е напуснал заседанието, тъй като бил възмутен от начина на водене на делото, отказа да бъдат уважени негови искания и заплахите на председателя на състава да му наложи глоба. Сочи, че с тенденциозната присъда съдът иска да хвърли обвиняемият в отчаяние и да го върне към наркотиците и ако така разбира поправянето и превъзпитаването на извършилите престъпление, то оттам трябва да започне съдебната реформа. Счита, че съдии които притежават високи морални качества не могат да постановят такава присъда и затова защитникът ще прати делото в Страсбург, за да видят там магистратите какво се прави тук, моралът и спазването на законите от правоприлагащите органи в България. Моли въззивната инстанция да приеме, че подсъдимият е извършил деяние по чл. 354 А ал. 3 вр. ал. 5 от НК. Алтернативно иска делото да бъде върнато на предварителното следствие, за да бъде изяснена фактическата обстановка, защото в момента производителят продължава да извършва престъпната си дейност. Сочи, че следствието, прокуратурата и съда са станали оръжие за отмъщение на свид. П., който си бил внушил че подс. Н. е откраднал лаптопите му и е направил тази инсценировка, за която предварително се бил уговорил с полицаите. В с.з. защитникът поддържа аргументите си. Заявява, че солна киселина и йод се използват в бита, а намерените не са на подс. Н.. Свидетелят е отишъл при подсъдимия, свидетелят е произвел наркотици, и преди е бил прокурорски свидетел по друго дело, а към момента продължава да зарибява малки ученици. Подсъдимият от друга страна се измъкнал от наркотиците, отишъл в Англия, като за него следва да бъде постановена оправдателна присъда тъй като той е съгласен да съдейства на органите за да бъде наказан виновникът. Моли жалбата да бъде уважена, като декларира, че ако се вземе предвид искането им няма да обжалват в по-горна инстанция и си оттеглят искането за връщане на делото.

Представителят на въззивната прокуратура счита жалбите за неоснователни. Намира, че в досъдебното прозивдство не са били ограничени правата на обвиняемия, като само в последното привличане – в отсъствието на обв. Н. е налице известен пропуск, който не е съществен. Сочи, че за държането на прекурсори не е необходима специална цел – за разпространение, като се позовава на решение на ВКС и житейската логика. Предвид обстойният анализ на първоинстанционния съд, прокурорът оценява наложените наказания като справедливи. Счита, че съдът не е приложил чл. 354 А ал. 5 от НК, тъй като се касае за две престъпления, но ако въззивната инстанция установи, че деянието по ал. 1 предл. 2 от НК е несъставомерно или неосъществено, то в прерогативите й попада и произнасянето по ал. 5. В заключение заявява, че присъдата е законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

В последната си дума подс. Н. иска по-леко наказание.

 

Въззивният съд с оглед събраните в хода на наказателното производство доказателства и при спазване пределите по чл. 314 и чл. 316 от НПК счита следното:

 

От фактическа страна.

 

На 25.06.2013 г. подс. Н. и свид. В. пристигнали в гр. Варна и наели квартира под наем на адрес ул. Радецки 35, ет.5, ап.9. При нанасянето им подс. Н. донесъл и оставил в кухнята сак, в който имало кафяви бутилки и електронна везна. Подсъдимият приемал „пико” и знаел как да приготви такова. Сдобил се с необходимите материали. В следващите дни подсъдимият поръчал и получил чрез куриерите на Еконт пратка, в която имало цилиндрична бяла пластмасова кутийка, в която имало някакво червено вещество. Обяснил на свид. В., че ще го продава.

В началото на месец юли 2013 год. двамата отишли до гр. Бяла Слатина, където срещнали свид. Л.Р.. Тримата се върнали в гр. Варна и заедно ползвали наетата квартира.

По същото време в гр. Варна се установил и свид. Л. П., който бил съгражданин на подс. Н. и се познавал с него от преди това. Двамата се срещнали случайно в града, като при тази среща свид. П. се запознал със свид. Д. В..

На 09.07.2013 год. подс. Н. и свид. В. отишли в кръвния център и дали кръв срещу заплащане. По-късно подс. Н. и свид. Р. слезли към центъра, а свид. В. и П. се чули по телефона и се срещнали в кафене. Към тях се присъединили и подсъдимият и свид. Р.. Първоначално свид. В., а по-късно и свид. Р. се запознали със свидетелката М.- М.М. и нейна приятелка. По-късно през деня свид. В., Р. и М. отново се срещали, разхождали и ходили до квартирата на момчетата.

Подс. Н. по същото време бил в квартирата си заедно със свид. Л. П.. Подсъдимият отишъл в кухнята и започнал да смесва необходимите за произвеждане на метамфетамини вещества. Към ефедрин добавил йод и червен фосфор в среда от фосфорна киселина, след което получената смес загрял до кипване, до получаване на метамфетамин. За пречистването му филтрирал получената реакционна смес и към филтрата прибавил натриева основа като по този начин превърнал получената метамфетамин база в кристали чрез взаимодействие със солна киселина и чрез използване на разтворител - толуол.

Свид. П., решил да си тръгва и влязъл в кухнята при подсъдимия и видял подс. Н. да чупи ампули и на масата пред него имало поставени стъклени и пластмасови шишета. Възприел жълти пушеци и остра задушлива миризма. Подсъдимият му казал да се върне в хола и да го изчака. По-късно подсъдимият го повикал в кухнята при себе си. Влизайки отново в кухнята този път той видял, че на масата имало поставен бял лист с някакво прахообразно вещество на кристали, наподобяващо захар и предположил, че е наркотично вещество. Освен това видял разни шишенца с пресечени съединения и ампули, като в стаята продължавало да се чувства остра миризма и да има жълт гъст дим.

Междувременно се върнали свид. Димитър В., придружен от свид. М.М., но подс. Н. не ги пуснал да влязат. Те останали на стълбите, при тях дошъл и свид. Радиев. Подс. Н. отворил вратата и дал на свид. Р. да изхвърли торба с боклук, от която изтичало вещество с неприятна химическа миризма.

Подс. Н. произвел бяло вещество на кристали, което поставил на лист хартия. В присъствието на свид. П. отделил част от него „като си направил една черта” и го употребил, а друга част поставил в 2 пакетчета от хартия, които сложил в целофанова опаковка за цигари. Останалото вещество прибрал в жълта кутийка, която поставил в хладилника и в полиетиленово пакетче, което оставил на масата в кухнята. Върнал обратно в сака използваните 2 кафяви шишета, електронна везна, кутийка с листчета, бяла пластмасова цилиндрична кутийка, плик с етикет „сода за сапун”. В коша в кухнята хвърлил бутилката от „толуол”.

Подс. Н. пуснал свид. В., Р. и М. в жилището, при което и тримата усетили остра миризма „като от аптека".

Веднага след това подс. Н. и свид. П. излезли и тръгнали в посока към Морската градина. Докато се движели по ул. Никола Кънев били забелязани от свид. М.Х. - служител в Първо РУП МВР - Варна, който бил заедно с колегите си И.Г. и К.Д.. Същият решил да провери двете лица, тъй като по описание едното от тях отговаряло на извършител на грабеж, когото издирвали. Присъединили се и още двама полицейски служители. След като ги спрели подс. Н. направил опит да избяга, което наложило използване на физическа сила и поставяне на белезници. Подсъдимият съобщил, че има наркотични вещества в себе си. Същият заедно със свид. Л. П. били отведени в Първо РУП - Варна.

При извършения личен обиск на подс. Н. в него било намерено прозрачно полиетиленово пакетче, с поставени в него два броя хартиени пакетчета, едно от които с надпис "П.", съдържащи бяло прахообразно вещество. В протокола саморъчно подс. Н. написал, че всички вещи са негови.

Свид. М.Х. забелязал, че по кожата на ръцете и пръстите на подс. Н. има специфични петна и предположил, че те са оставени от наркотични вещества приготвяни в домашни условия, поради което решили да извършат оглед и свързаните с него претърсване и изземване в квартирата му. Първоначално подс. Н. съобщил действителния си адрес с номер 35, но когато разбрал, че полицаите ще отидат в жилището, уточнил, че живее на номер 37.

След като било уточнено местоживеенето му, полицейски екип се насочил към адреса. До блока били установени свид. В. и М., а в апартамента - свид. Р..

При извършените оглед, последван от претърсване и изземване, в кухненското помещение били намерени и иззети - прозрачно целофаново пликче, съдържащо кафяво влажно прахообразно вещество, тел с Е-образна форма, празна бяла пластмасова опаковка с надпис Gasex" без следи от наркотични субстанции, 1 брой специфично сгънато пакетче от бяла хартия, съдържащо бяло прахообразно вещество, 4 броя жълти на цвят таблетки, поставени в опаковка на спринцовка, карта за казино на името на подс. Н. - пластика черна цвят без следи от наркотична субстанция, кутийка оранжева на цвят от шоколадово яйце, съдържаща влажно кристално вещество, стъклено бурканче с метална капачка, съдържащо прозрачна безцветна течност, празна чаша "Бехер" 150 мл. без следи от наркотична субстанция. От сака на подс. Н. в кухнята били иззети кафяво стъклено шишенце с черна капачка, съдържащо кристално вещество, черна електронна везна – по която по-късно били установени следи от метаамфетамин и ефедрин, пластмасова кутийка с прозрачен капак, съдържаща лакмусови ленти, бяла пластмасова цилиндрична кутийка със зелена капачка, съдържаща кристално вещество, стъклена кафява бутилка, съдържаща прозрачна течност, черна полиетиленова торба с поставена в него прозрачен полиетиленов плик с надпис "сода за сапун.натриева основа". От кошчето били иззети полиетибенови торбички, съдържащи бяло прахообразно вещество под форма на люспи и кафява стъклена бутилка с етикет "Толуол" - празна.

За изследване на качествения и количествения им състав била назначена и физико - химическа експертиза, при която се установило, че: намерените при личния обиск на подс. Н. пакетчета съответно с нетно тегло 0.06 грама, съдържат метамфетамин и ефедрин със съдържание на метамфетамин 58.5 % и с тегло 0.03 грама със съдържание смес от метамфетамин и ефедрин – като поради недостатъчно количество не може да бъде проведен анализ за определяне на процентното съдържание на веществото под контрол – метаамфетамен. Намерените при претърсването на квартирата - бежово прахообразно вещество е с нето тегло 0.085 грама и съдържание на метамфетамин 28 %, а кристалообразно вещество с тегло 0.558 грама е със съдържание метамфетамин 51 %.

Според заключението същите са със сходен качествен химически състав като метамфетаминът представлява високорисково наркотично вещество, включен в списък I към чл.3 ал.2 ЗКНВП.

Вещите лица установили, че в намереното стъклено бурканче /обект 11.14/ се съдържа 760 мл. солна киселина, която представлява прекурсор, поставен под контрол в Приложение № 1, категория 3 от Регламент /ЕО/ № 273/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета относно прекурсорите на наркотични вещества.

Течността в кафяво шише с черна капачка представлява йод с тегло 42.62 грама; в бялата цилиндрична пластмасова кутийка със зелена капачка се съдържа червен фосфор с тегло 28.68 грама; черна полиетиленова торба и прозрачен полиетиленов плик съдържат натриева основа с тегло съответно 886.33 гр. и 946.48 гр.; стъклено бурканче с метална капачка съдържа фосфорна киселина 23 мл. Кафявата бутилка, празна, е от "толуол".

Солната киселина, йодът, червеният фосфор, фосфорната киселина, натриевата основа, толуолът, ефедрин или псевдоефедин според вещите лица заедно могат да участват в схема за получаване на метамфетамин. Производството преминава през три етапа - Редукция, при която към ефедрина или псевдоефедрина, се добавят йод и червен фосфор в среда от фосфорна киселина и сместа се кипва до получаване на метаамфетамин. Пречистване чрез филтриране, добавяне на натриева основа и извличане на метамфетамина при използване на разтворител /толуол и др./ Превръщане на базата в сол - хидрохлорид /в какъвто вид се предлага на нелегалния пазар/ чрез използване на солна киселина и органичен разтворител /толуол, бензол, ацетон, етер/. При реакцията се получава хидрохлорид на кристали, които се сушат.

От назначената съдебно- оценителна експертиза се установява, че стойността на наркотичните вещества е в размер на 8.59 лв., а на прекурсора в размер на 2.66 лв. и материалите в размер на 29.30 лв.

По делото били назначени единична и тройна съдебно – психиатрична и психологична експертизи. Установява се, че подс. Н. не страда от психично заболяване, към момента на извършване на деянието 09.07.2013 год., той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. С оглед гласните доказателства по делото вещите лица допускат към момента на деянието при подсъдимия да е била налице вредна употреба на амфетамини.

 

Изложената фактическа обстановка съставът приема за безспорно установена въз основа на доказателствата, извлечени от свидетелските показания на свидетелите Христов, Ангелов, Р., М. и В. – с приобщаване на показанията от ДП, частично чрез обясненията на подсъдимия пред въззивния съд, писмените и веществените доказателства, експертните заключения, които са взаимнодопълващи се и безпротиворечиви. Чрез тях се формира съвкупността, върху която съдът обоснова единствено възможните изводи за хронологията и съдържанието на активните действия на подсъдимия.

С оглед становището на защитата, че фактическата обстановка по делото не е изяснена, че главният виновник е свид. П., който е предоставил материалите и наркотичните вещества на подс. Н. и е имал предварителна уговорка с полицейските служители да задържат подсъдимия, съставът намира за необходимо да изложи своите съображения:

Правилно първоинстанционният съд е кредитирал свидетелските показания като съдържащи основните факти, значими за предмета на доказване на делото. Възприетите и възпроизведени от свидетелите В., Р., М. и П. факти имат съществено значение за изясняване на обективната истина по делото по отношение на процеса на изготвяне на наркотичното вещество.

Решаващият съд, обаче, не е констатирал противоречието между показанията на свид. В. от ДП и депозираните в съда относно собствеността върху сака – намерен в кухненското помещение на квартирата, съдържанието му и времето, през което тази вещ е била оставена на мястото – където е била намерена при надлежно извършеното претърсване и изземване.

Свид. В. в първите си показания сочи, че сакът е на подс. Н., от самото начало е бил донесен и оставен в кухнята и в него е имало кафяви шишета и електронна везна. Тези твърдения пред съда свидетелят променя като сочи, че сакът на П. след като си извадил дрехите останал в неговата стая, че за първи път видял такива шишета в сака в този ден.

От друга страна обаче, свид. В. потвърждава пред съда показанията си, че са получавали от Еконт пратка, поръчана от подсъдимия, като за това шишенце той казал, че ще го продава на някакво момче.

Съставът цени показанията на свидетеля от досъдебното производство, тъй като те са обвързани с констатациите по протокола за претърсване и изземване и самите веществени доказателства по делото. Описаната от този свидетел цилиндрична пластмасова кутийка, получена от Еконт, напълно съответства на намерената в сака, съдържаща червен фосфор – необходим за производството на метаамфетамини. В сака са били намерени две кафяви шишета, за които свид. В. сочи, че са били в него още при нанасянето им в апартамента. По изследваната електронна везна са установени следи от ефедрин – прекурсор на наркотични вещества, и от метаамфетамин – произведен от подсъдимия в същия ден. Към момента на излагане на показанията си на 10.07.2013г. свидетелят е бил с ясен спомен, неповлиян от интересите на защитата на приятеля си в съдебната фаза. Твърденията, съдържащи се в неговите първи показания са подкрепени и от останалите свидетели – Р. и М. – относно недопускането им до жилището от подсъдимия в процеса на приготвянето на веществото, за миризмата – естествено съпътстваща химичните процеси процеси, за намерените в кухнята вещи след излизането на подс. Н. и свид. П.. Свид. Р. в приобщените показания от ДП също сочи, че сакът е бил винаги в кухнята.

Видно е, че процесът на производство е бил подготвен отпреди от страна на подс. Н. – който се е сдобивал последователно с необходимите му материали. Той е и контролирал достъпът на свидетелите до жилището в момента на произвеждане на веществото. Свид. П. сочи, че не е бил желан в кухнята докато подсъдимият е провеждал етапите на обработка на веществата – тези твърдения са подкрепени и от свид. Р., В. и М. – които дори са били задържани извън жилището – на стълбите. Именно подс. Н. е дал на свид. Р. торбата с разливащата се от нея течност с неприятен мирис, която той е трябвало да изхвърли. Подсъдимият е бил и човекът, който е преценил кога могат всички да влязат. В неговия сак са били прибрани останалите количества от материалите. Именно по неговите ръце свид. Христов е забелязал оцветяването, характерна следа от лично участие в производството на наркотични вещества в домашни условия. Подсъдимият е имал неспокойно поведение при срещата с полицейските служители, опитал е да осуети проверката в началото, а и после когато е дал друг номер на жилището им. Отразил е по протоколът за обиск по ЗМВР, че описаните вещи – сред които двете пакетчета съдържащи високорисковите наркотични вещества са негови.

Изложените доказателства категорично свързват подс. Н. с процеса на изготвяне на установеното в него и в квартирата му наркотично вещество.

Непротивопоставими на посочената съвкупност са твърденията, че вещите за производство на метаамфетамина са били донесени от свид. П.. Видно е от кредитираните показания на свид. В. – те са били осигурени от подсъдимия. Не е доказано твърдението, че за жилището са имали ключове множество лица и че е възможно намерените солна киселина, използваният толуол, червеният фосфор, натриева основа и т.н. да принадлежат другиму. В жилището са били официално настанени подс. Н. и свид. В., като забелязаният от свид. А. трети човек, ползвал ключ е бил свид. Р.. Видно е, че ключовете не са били достатъчно за тях – тъй като видно от показанията на свид. В. и Р. – те са имали телефонен разговор, при който са се разбрали, че е необходимо да се отвори външната врата. Свид. В. и Р. съобщават за трайното наличие на сака в кухнята, като първият дава показания и за съдържанието му. Изложеното установява, че именно подс. Н. е притежавал тези материали, като по-късно си е набавил по пощата червения фосфор.

Не могат да се извлекат аргументи в полза на защитната теза от факта, че на едно от пакетчетата установени в подс. Н. е пишело неговото малко име. Белязването по този начин на по-голямото пакетче с най-високо съдържание на метаамфетамин сочи на принадлежността му на подсъдимия. Последният факт е бил потвърден и устно, и писмено от него в хода на полицейската проверка и при задържането му в управлението – при протокола за личен обиск по ЗМВР.

Не могат да бъдат преценени като достоверни обясненията на подсъдимия, че наркотичните вещества са му били дадени от свид. П. – тъй като всички свидетелски показания свързват подс. Н. с времеемкия процес по производството на веществата и разкриват личната му активност. Показанията на свид. П. не следва да бъдат надценявани – той е само един от свидетелите, които съобщава отделни факти за действията на подс. Н. през този ден – установими и чрез други доказателствени източници. Свид. Х. пряко е възприел следи от оцветяване по ръцете на подсъдимия, които не биха били останали, ако свид. П. му е дал готовите пакетчета. Целта този свидетел да го предаде на полицията, предварителната организация и участието на полицейските служители в заговора – са напълно необосновани голословни твърдения. Подсъдимият и свид. П. преминавали по улица вблизост до районното управление, което обяснява срещата им със свид. Христов и двамата му колеги, както и доближаването и на още двама служители в хода на предприетата проверка.

Употребата на наркотични вещества от страна на подсъдимия към м.06-07.2013г. е установима чрез показанията на приятелите му – свид. В. и Р. сочат, че не са го виждали да употребява, свид. П. съобщава, че го е видял да взема една черта в същия ден. Обясненията на подс. Н. в тази част съставът цени – той твърди, че е вземал около една година „пико”. На тази основа не се променят изводите на вещите лица по тройната СППЕ – за наличието на вредна употреба на ПАВ от подсъдимия. Удостоверението от Общински Съвет по наркотични вещества гр. Благоевград от 24.06.2015г. разкрива информация относима към 2014г. – когато с подс. Н. са били провеждани срещи, установили неконтролируемо желание за дрога. Деянието, предмет на производството е извършено на 09.07.2013г. – и представителите на средата, в която подсъдимият е бил ежедневно не съобщават за такава потребност. Следва да се подчертае двукратно разясненото от вещите лица психиатри, че подс. Н. е бил в състояние да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си пълноценно, без съзнанието му да е било повлияно от външни фактори.

Не са били допуснати сочените от служебния защитник съществени процесуални нарушения, които да ограничат правата на подсъдимия в предходната досъдебна фаза на процеса. Видно от постановлението от 11.06.2014г. – в присъствието на подс. Н. са били повдигнати две обвинения, съдържащи основните фактически положения и правната им оценка. Последното привличане на подсъдимия се е наложило поради пропуск на едно от веществата в пункта по чл. 354 А ал. 1 изр. 2 от НК. Действително в това последно постановление от 01.10.2014г. – отсъстват формата на изпълнителното деяние „държал”, характеристиката на веществата като високорискови – по обвинението по чл. 354 А ал. 1 изр. 1 от НК, както и цел по обвинението по чл. 354 А ал. 1 изр. 2 от НК. Видно е обаче, че първото обвинение е било попълнено с необходимите елементи – известни и на подсъдимия, при внасяне на обвинителния акт – официалният документ, който завършва първата фаза на производството и поставя рамката на съдебната фаза. По отношение на второто обвинение прокурорът не е отразил специална цел, като по този начин е преповторил съдържанието на постановлението от 01.10.2014г. Защитата оспорва потвърждаването на това обвинение от страна на ВОС и намира, че в тази част е налице съществена липса на мотиви към осъдителната присъда. Доколкото се касае за елемент от правна страна – съставът ще формулира своите съображения довели до оправдаването на подсъдимия по този пункт. Поради изложеното и с оглед трайната съдебна практика съставът счете, че на досъдебната фаза не са били ограничени правата на подсъдимия да узнае в какво е обвинен и оптимално да организира защитата си. В допълнение постановяването на оправдателен диспозитив по обвинението по чл. 354 А ал. 1 предл. 2 от НК в най-голяма степен удовлетворява интересите на защитата.

Принципно положение в процеса на събиране и проверка на доказателствата по делото е да бъдат в обем и качество, които да позволят безспорни изводи. Приемано е многократно в практиката, че ако за един и същ факт има множество източници, то не е необходимо всички те да бъдат приобщавани. От основно значение е, събраните по делото да очертават същинския предмет на доказване по чл. 102 от НПК. С оглед на изложеното не се установят пропуски в набора на относими източници с постановения от ВОС отказ да бъдат уважени доказателствените искания на защитника на подс. Н. – за разпит на допълнителни свидетели, които не са очевидци на деянието, но познават свид. П.. Изложени бяха съображения, че показанията на свид. П. са само част от съвкупността на взаимнодопълващи се доказателствени средства, чрез които фактът на извършеното от подсъдимия престъпление и личното му участие в него са установени несъмнено.

От съдържанието на съдебния протокол не се установява незаконосъобразно водене на съдебното заседание, неуважение към упълномощения защитник, ограничаване на правата му на участие в съдебно-следствените действия. Не е инициирано производство по чл. 312 ал. 1 от НПК, поради което и настоящият състав намира, че съдебният протокол се ползва с пълна доказателствена сила за съдържащите се в него записи.

 

С оглед задълбочения анализ на събраните по делото доказателства съставът счете, че с цялостното си поведение и всички свои активни проявления подс. Н. е организирал процеса на производство – като време, място, суровини, и лично е изпълнил етапите на химичния цикъл. Заключението на ФХЕ установява сходният качествен състав на веществата, намерени в подсъдимия и в квартирата му, което ведно с кредитираните от съда свидетелски показания обосновава едновременното им изготвяне и установяване на фактическа власт върху тях.

Съставът не установи други фактически положения, които да пораждат спорове относно конкретните действия на подсъдимите и да налагат допълнителен анализ на доказателствения материал.

 

От правна страна и по въпросите на наказанието.

 

1. С проверяваната присъда подсъдимият бил признат за виновен в това че на 09.07.2013г. в гр.Варна, без надлежно разрешение държал високорискови наркотични вещества - 0.06 грама смес от метамфетамин и ефедрин със съдържание на активен компонент метамфетамин 58.6%, 0.03 грама смес от метамфетамин и ефедрин, 0.085 грама прахообразно вещество със съдържание на активен компонент метамфетамин 28%, 0.558 прахообразно вещество със съдържание на активен компонент метамфетамин 51% на обща стойност 8.59лв. Съдът преквалифицирал обвинението срещу подсъдимия по чл. 354 А ал.3, т.1 от НК и го оправдал по първоначалното – да е произвел и държал високорисковите наркотични вещества с цел разпространение – по чл. 354 А ал. 1 от НК.

Изложените в мотивите съображения на първоинстанционния съд се споделят от настоящата инстанция. Не е необходимо извършването на обстоен пореден анализ на установените фактически положения – относно количеството на държаните вещества, тяхното местонахождение, употребата на такива вещества от страна на подсъдимия. Не са събрани доказателства за готовност за разпространението им.

Не са изложени съображения относно правната оценка на доказателствата за производството на веществата от подсъдимия – вид способ за придобиването им. Посочено е, че обвинение за придобиване няма, което е в съответствие с преценката на прокурора изготвил обвинителния акт. В отсъствие на протест с искане към настоящата инстанция да се произнесе дали производството на веществата не осъществява формата на изпълнителното деяние „придобил”, предвидено в чл. 354 А ал. 3 от НК, правното положение на подсъдимия не би могло да бъде отежнено.

От друга страна обаче – доказателствата за организирането и провеждането на този химичен процес завишават степента на обществена опасност на личността на подсъдимия и по този начин влияят върху оценката за извършеното от него като не позволяват да се приеме, че е налице маловажен случай. Искането от страна на защитата пред настоящата инстанция е да приложи чл. 354 А ал. 5 вр. ал. 3 т. 1 от НК. Маловажността на случая по чл. 93 т. 9 от НК е налице, когато извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Съображенията на първоинстационния съд относно високата степен на обществена опасност на извършеното са с оглед обществената нетърпимост към разпространените прояви на държане на високорискови наркотични вещества. Необходимо е да се добави, че извършеното от подсъдимия има за предмет синтезирани в домашни условия наркотични вещества, към които с оглед посоченото от вещите лица се развива сравнително бързо психическа зависимост. Към рисковете, свързани с качествата и влиянието върху организма на подобна наркотична субстанция се добавя и фактът на пристрастяване, което мотивира към следващи престъпни актове. Видно е, че подс. Н. се е подготвял предварително за този процес на производство, събирал е необходимите вещества, съдове, материали. Успял е да проведе трите етапа на цикъла, с което обективно е доказал своите специални знания. Разпоредил се е с веществата – приел непосредствено след производството им, взел със себе си друго в две пакетчета, оставил в дома си останалото количество, като по този начин е демонстрирал упорито и последователно неправомерно поведение. Към този момент подсъдимият (21г.) е бил осъждан за деяния, извършени като непълнолетен, не е учил и работил. Стойността на наркотичното вещество, определена от СОЕ е въз основа на нормативната уредба създадена за остойностяване на веществата по наказателните дела. Публично известен е фактът, че стойността на 0, 733 г метаамфетамин на нелегалния пазар многократно надхвърля 8, 59лв., а от това общо количество държано от подс. Н. могат да бъдат приготвени около 12 пакетчета с тегло 0, 06г, каквото е намерено при обиска му. Извън последвалата реабилитация, заличаваща осъжданията /по арг. от решение 514/03.02.2015г. на ВКС, І н.о. по н.д. 1630/14г., с което е било възобновено производството по последното осъждане на подс. Н./ и младата възраст не се установяват други смекчаващи отговорността обстоятелства, а посочените нямат изключителен характер. Следователно не се обосновава възможност за преценка на извършеното от подсъдимия като маловажен случай по чл. 354 А ал. 5 от НК.

Налагайки минималното предвидено наказание - основно и кумулативно, съдът е намерил баланс между значимите обстоятелства. Въздействието на санкциите в тяхната съвкупност е в съответствие с изискванията по чл. 57 ал. 2 от НК и позволява постигането на целите на специалната и генералната превенции.

С оглед на изложеното в тази част проверяваната присъда е правилна и законосъобразна и съставът я потвърди.

 

2. С присъдата по настоящото въззивно производство съставът прие, че подс. Н. следва да бъде признат за невинен в това че на 09.07.2013г. в гр. Варна, без надлежно разрешение държал прекурсор - солна киселина 760 мл., поставена под контрол съгласно чл.2, б"а”, Приложение 1, категория 3 към регламент /ЕО/ № 273/2004г. на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз от 11.02.2004г. относно прекурсорите на наркотични вещества на стойност 2.66лв., и материали, предназначени за синтез на наркотично вещество метамфетамин - йод 42. 62 грама на стойност 11. 93лв., червен фосфор-28. 68грама на стойност 6.02лв., натриева основа - 1832.81грама на стойност 8.43лв. и фосфорна киселина-23 мл. на стойност 0.25лв. на обща стойност 29.30лв. и на основание чл. 304 от НПК го оправда по обвинението за престъпление по чл.354а, ал.1, предл./изр. 2 от НК.

Основателни са съображенията на защитата за непълноценност на внесеното обвинение в тази част. Тълкуването на правната норма на чл. 354 А ал. 1 изр. 2 от НК е обвързано с изложеното съдържание в изр. 1 на ал. 1 на чл. 354 А от НК и налага държането на прекурсорите и материалите да е с цел за разпространение. Обикновеното държане на подобни вещества не е криминализирано по този текст. По принцип, част от веществата биха могли да попаднат в обсега на чл. 354 ал. 1 от НК – при наличие на специфична експертиза, че са отровни и поставени под разрешителен режим, но подобно изследване по делото не е направено, такива положения не фигурират сред фактическите по обвинителния акт, и въззивната инстанция няма правомощия да изменя толкова съществено внесеното обвинение за първи път пред себе си.

Доколкото са изложени съображения, споделени от състава на въззивния съд, че държаните от подс. Н. наркотични вещества не са били предназначени за разпространение, в още по-малка степен може да се претендира, че солната киселина, натриевата основа и т.н. са били държани с тази цел. Свид. В. сочи, че за полученото чрез пратката вещество подс. Н. е заявил, че ще го продава на неустановено момче, но обективните конклудентни действия на подсъдимия са били да задържи и използва веществото в процеса на производство на метаамфетамините. Останалите количества неизползвани вещества – прекурсор и материали – са били съхранени от подс. Н., прибрани в сака му, като по този начин той ги е запазил за себе си.

По изложените съображения съдът прие, че деянието по чл. 354 А ал. 1 предл. 2 от НК не е осъществено от подс. Н..

        

         3. С оправдаването на подс. Н. по обвинението по чл. 354 А ал. 1 предл. 2 от НК, възникна основание за отмяна на постановеното групиране на наказанията по чл. 23 от НК.

На основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът отложи определеното за деянието по чл. 354 А ал. 3 т. 1 от НК наказание лишаване от свобода за срок от една година с минимален изпитателен срок. С оглед възобновеното към момента наказателно производство и реабилитацията по останалите осъждания, възникна предпоставката за отлагането му, като съдът съобрази и данните за коренната промяна в начина на живот на подсъдимия като активиран личностен ресурс за поправяне и превъзпитаване. Съдът прие, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати по този начин, като периодът на наложено въздържане на подс. Н. от друго престъпно деяние намалява риска от ново ангажиране и употреба на наркотични вещества. Наказанието глоба, определено от съда, има своето самостоятелно значение като се явява съобразено с материалното състояние на подсъдимия. Този комплекс от санкции има своето важно значение и спрямо членовете на обществото, за реализиране на генералната превенция – чрез узнаването за наложеното наказание и повлияването към въздържане от други подобни прояви.

 

Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: