Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 280/19.12.          Година  2016                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На дванадесети декември                     Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар П.П.

Прокурор Милена Гамозова

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 295 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда № 56 от 16.05.2016 г., постановено по НОХД № 520/14 г. на Окръжен съд Варна, с която на основание чл. 304 предл. 2 от НПК съдът признал подсъдимите А., К., К., А. и С. за невинни и ги оправдал по обвиненията за извършено престъпление по чл. 196 А от НК. С присъда бил отхвърлен предявеният граждански иск от М.Т. срещу подсъдимите за сумата от 196 392, 55лв. като недоказан по основание и размер.

Делото във въззивния съд е образувано по протест от прокурор при ВОП и жалба на поверениците на частния обвинител и граждански ищец с искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за невинни, а предявеният граждански иск бъде уважен изцяло.

В хода на пренията пред въззивната инстанция протестът се поддържа от представителя на въззивната прокуратура, като се формулира искане за отмяна на присъдата и постановяване на осъдителна.

Поверениците на частния обвинител и граждански ищец претендират отмяната на присъдата като неправилна и осъждането на подсъдимите по обвиненията с налагане на справедливи наказания и уважаване на предявения граждански иск в пълен размер.

Защитниците на подсъдимите молят за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна.

В последната си дума подс. А. иска да бъде оправдан и заявява, че няма нищо общо с тази работа.

В последната си дума подс. К. иска присъдата да бъде потвърдена.

В последната си дума подс. К. иска присъдата да бъде потвърдена.

В последната си дума подс. А. иска присъдата да бъде потвърдена.

 

Настоящият състав на въззивния съд след като се запозна с материалите по делото, счита че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде отстранено от настоящата инстанция и съставлява основание за отмяна на постановената присъда.

Изготвените към присъдата мотиви нямат необходимото и достатъчно съдържание, което да позволи проверка на законосъобразността на взетите решения. Налице е нарушение по чл. 305 ал. 3 от НПК, доколкото мотивите не съдържат цялостен анализ на събраните по делото доказателства, отчетено и от повереника адв. В. като ощетяване на частното обвинение. Допуснати са и съществени противоречия във формулираните изводи, като не е възможно да се установи каква е била действителната воля на съда.

В отсъствие на категоричен отговор – кредитира или не показанията на свид. М. Т., в мотивите на съда е проявена вътрешна противоречивост по отношение на оценката им.

От една страна, при фактическата обстановка съдът включва прибирането на златата от офиса в куфар, но веднага след това подчертава „в който според нея се намирали изделия от злато, пари в размер на 10 000 лева и сумата от 1 000 евро.». Приема показанията, че «част от отнетите и златни накити са наследствени, част са закупени от лице на име Д. Йовчев, а друга част от частни лица», но счита, че съществуването им може да бъде доказано само от документи, които да ги индивидуализират по видове, модели, карати и т.н. Съдът задава въпрос – откъде в куфара са се появили 10000лв., като не намира отговор. Отчита показанията й, че е разпознала своя гривна - върната й като веществено доказателство, но намира, че прибързаното връщане е преклудирало възможността да се извърши разпознаване от човека, чиято е била тази гривна и което безспорно ще я свърже с откраднатите от Т.. Очевидно в този случай съдът е приел, че разпознаването на вещта, /но не от свид. Т./, би заместило отсъствието на документи за собствеността върху гривната.

В мотивите са вградени съмнения, че свид. Т. е купила микробус на свид. Недялков, че е обещала 5000лв. на свид. Живкова, както и че преведените парични записи от 300 лв. през 2014г. свид. Т. към свид. Маринов са свързани с настоящото наказателно производство.

На тази основа, обаче, съдът е обобщил, че цени показанията на свид. Т. като обективни и добросъвестно депозирани.

При така изложените противоречиви оценки на показанията на свидетелката, респективно по предмета на обвинението, съдът се е поставил в невъзможност да поясни – вярва ли на свидетелката, имала ли е тя подобни количества бижута, пари, телефон и т.н. Ако не й е вярвал, защо е счел, че показанията й са обективни и добросъвестни, и т.н.

Извън вниманието на съда напълно са останали ориентирите от съдебната практика досежно индивидуализацията при сходни предмети на престъпления срещу собствеността. При такива фактически количества, предназначени в голямата си част за продажба, описание по специфични белези на всеки предмет е житейски невъзможно. Същественото обаче, е че липсата на ясна оценка – доколко надеждни и правдоподобни са показанията на пострадалата, източник на доказателства за предмета на престъпление, е ощетила съществено мотивите на проверявания съдебен акт.

Съдът в мотивите си не е дал отговор на въпроса, откъде подс. К. е придобил златните накити, които е дал своя чичо и пастрок да заложат при свид. Петрова.

Един от тези накити е и гривната – разпозната и върната на свид. Т., за която по-нататък съдът сочи, че не е доказателство, което да свързва подсъдим и вещи предмет на престъплението. Липсва ясна позиция, приема ли съдът – тази гривна да е била предмет на престъпление въобще.

Декларирано е, че не се дава вяра на обясненията на подс. А. и К., в които са признали за участието си в деянието, но не са изложени съображения защо. Това, че по-късно тези обяснения са били отречени, съдът свързва с твърдението, че подс. К. «бил принуждаван от защитника си – адв. Десислава Борисова и М.Т., за да говори неща, които са неистина.».

Отъствието в мотивите на анализ на събраните в хода на ДП доказателства в хронологията на тяхното приобщаване, е оставило множество въпроси без надлежен и процесуално изискуем отговор. Каква е била причината обв. А. и К., свид. Недялков, свид. Живкова, свид. Кр. К. и свид. Р. П. – да са имали синхронни, взаимнодопълващи се твърдения в началото на разследването. Къде е бил подс. А., когато час след деянието полицията го е търсила в дома му. Как в дните след деянието всички подсъдими са демонстрирали нарастване на доходите си. Вместо това са били отправени редица критики към разследващите за пропуснати възможности да бъдат събрани доказателства. Видно е, че при конкуренцията между гласни източници от досъдебното и от съдебното производство съдът е кредитирал последните без да изследва причините, довели да тази промяна.

Констатирането на противоречия между гласни доказателствени средства е налагало съдът да изложи съображенията си кои приема и кои отхвърля. Такива например са възникнали в показанията на свид. Кр. К. и Р. П., в мотивите на съда обаче не е извършена проверка и съпоставка с данните по документите, изготвени от свид. Петрова.

 

Изложеното обосновава извод, че съдът не е изпълнил задължението да изготви мотивите към присъдата в съответствие със дължимите стандарти. С оглед трайната практика на ВКС – подобен недостатък категорично ограничава процесуалните права на всички участващи в производството страни. В случая извън вниманието на съда са останали множество въпроси, на които не е даден отговор, а доказателствени източници с решаващо значение са били противоречиво коментирани. Съответно, въззивната инстанция не е в състояние да провери правилността на отсъстващи или взаимноизключващи се изводи.

С оглед на допуснатото нарушение, което е съществено и неотстранимо в тази фаза, присъдата следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Предвид съществуващото процесуално основание за отмяна на присъдата, всички останали аргументи на страните досежно анализа на фактите не могат да бъдат обсъждани.

 

         По изложените съображения и на основание чл. 334 т. 1 вр. чл. 335 ал. 2 вр. чл. 348 ал. 3 т. 2 от НПК, въззивният съд

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ присъда № 56, постановена на 16.05.2016 г. по НОХД № 520/14 на Окръжен съд гр. Варна, и

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: