Р Е Ш Е Н И Е

 

200

 

гр.Варна,      13  ноември 2018г.

 

В     ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 04 октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при участието на прокурора МИЛЕНА ГАМОЗОВА и секретаря ПЕТРАНКА ПАСКАЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНОХД № 295 по описа на ВАпС за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

   

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба от защитника на подсъдимия В.Й.В., ЕГН ********** против присъда № 45 от 29.05.2018г. по НОХД № 382/2018 год. по описа на Окръжен съд – Варна; Развиват се оплаквания за несправедливост на наложеното наказание „Лишаване от правоуправравление” и се иска намаляване ня негавятя продължителност.

С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в това, че на 13.09.2017 г. в гр. Варна при управление на МПС, л.а. „Фолксваген Голф" с per. № В 9734 PC, нарушил правилата за движение, чл. 50 ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Светослав Иванов С., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия,  поради което и на основание чл. 343А, ал.1, б.„Б",вр. чл.54, вр.чл.58а от НК ВОС му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и го оправдал по първоначалното  обвинение по чл.343, ал.1, б.“В“ от НК.

На основание чл. 66, ал.1 от НК ВОС отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.343 Г от НК ВОС е лишил подсъдимия В.Й.В., с ЕГН **********, от право да управлява МПС за  срок от ТРИ ГОДИНИ.

В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.

Въззивното производство пред Варненския апелативен съд е образувано по жалба от защитника на подсъдимия – адв.М.Р., с която се твърди, че наложеното наказание „Лишаване от права” е несъразмерно тежко. Излага се искане за намаляване срока на постановеното лишаване от права от въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивният прокурор изразява становище за основателност на въззивната жалба на защитата. Намира отмереното от първата инстанция наказание „Лишаване от правоуправление” за несправедливо завишен, тъй като неговия срок не е съобразен с вярно отчетеното от ВОС наличие само на смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Излага доводи, че за настъпването на съставомерния резултат значителен принос има и самия пострадал. Затова и счита, че са налице основания за претендираното от защитата намаляване на срока на наказанието „Лишаване от правоуправление” до 1 година.

Повереникът на частните обвинители – И.С. и Е.С., адв.П.В., изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Намира изложените от първоинстанционния съд мотиви при индивидуализацията на кумулативното наказание за убедителни и предлага на въззивната инстанция да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата на изложените в нея основания. Излагат се оплаквания за несъразмерна тежест на наложеното на възз.В. наказание „Лишаване от права“. Иска се намаляване на неговия срок, като се развиват доводи, че по отношение на подс.В. са налице единствено смекчаващи отговорността обстоятелства, които следва да бъдат отчетени не само при индивидуализацията на наказанието „Лишаване от свобода”, но и при отмерването на кумулативното наказание.

В последната си дума подсъдимият също заявява желанието си да бъде лишен от права за по-кратък период от време.

Настоящият състав на Варненския апелативен съд намира за основателни оплакванията на защитата по следните съображения:

От фактическа страна въззивната инстанция приема за установена следната обстановка:

На 13.09.2017 г. около 20.30 часа подс.В. управлявал л.а. „Фолксваген Голф" с per. № В 9734 PC по ул. „Васил Друмев” в гр. Варна. В автомобила пътували съпругата му, свид. Владева и дъщеря му Александра. На кръстовището с бул. „Княз Борис I” той спрял на знак „Стоп”. Дал предимство на движещите се по булеварда в посока центъра МПС и навлязъл с бавна скорост в зоната на затревената разделителна ивица. Достигнал до знака Б-1, регулиращ кръстовището на улицата с платното на булеварда в посока „Златни пясъци" и отново спрял. Намирал се максимално близо до знака, без да навлиза в пътя с предимство.

Времето било на смрачаване, но участъкът от пътя бил добре осветен от уличните лампи и видимостта била добра. Пътното Платно било сухо.

По същото време и при същата пътна обстановка по бул. „Княз Борис I" в посока „Златни пясъци" се движел пострадалия Светослав С., управляващ в лявата лента на пътното платно с изключително превишена скорост мотоциклет „Кавазаки Z 1000" с peг. № В 5823 К.

В. не възприел движещият се мотоциклетист и започнал да навлиза в лявата лента на булеварда, карайки с ниска скорост, определена от автотехническа експертиза в момента на катастрофата като такава от порядъка на 8.83 км/ч.

Навлизането на автомобила на В. в лявата лента на булеварда било наблюдавано от непосредствена близост от свидетелите Градев и Габърски, които се движели в автомобил след В.. Свидетелите видели връхлитащия мотоциклет, управляван от пострадалия С.. Описват го като бяла светлина, която се ударила във „Фолксваген”-а.

Мотоциклетът се блъснал под много остър ъгъл в дясната задна странична част на автомобила, като мотоциклетистът паднал на пътното платно и останал на място.

В. спрял незабавно автомобила излязъл от него и се насочил към пострадалия. Накарал съпругата си да позвъни на телефон 112. Подсъдимият с помощта на нож, подаден му от неустановено лице свидетел на катастрофата, разрязал ремъка на шлема на мотоциклетиста, с което освободил дихателните му пътища. Това действие било възприето и от свидетелите по делото, но те не възприели кой е водачът на катастрофиралия автомобил  и не могли да потвърдят, че именно той е оказал тази помощ на пострадалия.

Видно от приложения по делото диск и съпроводително писмо на НЦ 112, множество лица, сред които и свидетелката Владева, потърсили помощ и повикали линейка.

Пострадалият С. бил транспортиран в спешния център на МБАЛ „Света Анна". Въпреки положените медицински грижи, на следващия ден, 14.09.2017 г., той починал.

В рамките на разследването била назначена съдебно медицинска експертиза, която определила причината за настъпилата смърт - тежка съчетана травма, ангажираща глава, гръден кош, корем и крайници, като водеща за настъпването на смъртта е гръдната травма, изразяваща се в разкъсвания на левия бял дроб, левостранен пневмоторакс, множество контузии на белите дробове двустранно, аспирация на кръв в белите дробове, ателектаза в областта на долните дялове на белите дробове двустранно, контузия на сърцето в областта на предната стена на лявата камера, счупване на гръдната кост в горна трета, фрактури на първо до девето и на единадесето и дванадесето леви ребра, довела до развитието на остра дихателна и сърдечна недостатъчност. Вещото лице констатирало пряката и непосредствена причинно следствена връзка между тези наранявания, получени при описаното ПТП и настъпилата смърт.

Било констатирано и алкохолно опиване на пострадалия С., макар и в субклинична степен - 0.31 на хиляда.

Подсъдимият В. не бил употребил алкохол преди да седне зад волана, което е видно от съответната химическа и медицинска експертизи.

Видно от заключението на назначената па делото автотехническа експертиза скоростта на движение на управлявания от подс. В. л.а. в момента на удара била 8.83 км/ч. Пострадалият управлявал мотоциклета си със скорост, повече от два пъти над разрешената – 109.09 км/ч. Ако би съобразил скоростта на движението си с разрешената в градски условия, до катастрофа изобщо не би се стигнало. Нещо повече, вещото лице е описало възможни сценарии на поведение на пострадалия, при които той би могъл да предотврати настъпването на ПТП дори и при скорост от 92.24 км/ч, отново значително над разрешената.

Вещото лице е изчислило, че подсъдимия е имал отлична видимост към посоката на идване на мотоциклетиста. Той е могъл да го възприеме от поне 165 метра същият и да не предприема навлизане в лентата му на движение            Видно от изложеното по-горе въззивната инстанция възприема идентична с установената от ОС Варна фактическа обстановка, която е установена по несъмнен и категоричен начин не само въз основа на самопризнанието на подсъдимия, но и на положените в хода на досъдебното производство значителни усилия за изясняване механизма за настъпване на ПТП, вкл. чрез назначаването на множество експертизи. Спор по фактите по делото не е налице. Не се спори и по правната квалификация на деянието. По същество единственият спор по делото е дали наложеното на възз.В. наказание „Лишаване от права” е справедливо.

Производството по делото, в съдебната му фаза пред първата инстанция, е протекло по реда на диференцираната процедура, регламентирана в чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият е признал фактите по обвинението и е дал съгласие да не се събират доказателства за тяхното установяване. Направеното самопризнание е било одобрено от съда, съгласно процесуалният ред по чл. 373, ал. 4 от НПК, което е резултирало като санкционна последица в определяне на наказание при условията на чл. 58а от НК.

При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, изводът на Окръжен съд Варна за това, че подсъдимият Иванов следва да носи отговорност по чл. 343А, ал.1, б.„Б" НК е законосъобразен и като е преквалифицирал деянието първостепенният съд не е нарушил закона. По отношение на правната квалификация страните не спорят по делото, а въззивната инстанция не намира служебно основания (нито процесуални, нито материални) за нейното преразглеждане.

Както вече бе отбелязано, реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия В. е била осъществена от първостепенния съд при условията на чл.58а, ал. 1 от НК, като е отчетената липса на предпоставките на чл.55 от НК предвид отсъствието на многобройни смекчаващи или изключително за вината на дееца обстоятелства. Затова наказанието е било индивидуализирано в съответствие с разпоредбата на чл. 54 от НК. След редукцията с една трета основното наказание е определено в рамките на една година лишаване от свобода, а допълнителното наказание е фиксирано в размер на три години лишаване от права.

Санкцията е отмерена при отчетен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в която категория са включени необремененото съдебно минало на подсъдимия, добрата му характеристика, изказаните съболезнования към близките на пострадалата, оказаното от подсъдимия съдействие на разследването от самото му начало. В този кръг обстоятелства първата инстанция правилно е отчела и значителния принос за настъпването на съставомерния резултат на самия загинал моторист. Отегчаващи за отговорността на подс.В. факти ВОС не е намерил. Тази аналитична дейност на първата инстанция въззивният съд може да сподели напълно.

Настоящият състав на ВАпС обаче намира, че ВОС е допуснал дисбаланс при индивидуализацията на кумулативното наказание, предвидено в чл.343Г НК, която отново следва да се подчинява на правилата, установени в чл.54 от НК. В конкретния случай, при наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, наказанието Лишаване от правоуправление следва да бъде определено в диапазона от една до четири години. Налагайки това наказание за срок от три години, ВОС е допуснал нарушение на правилото по чл.54 от НК, тъй като при наличието единствено на смекчаващи отговорността на въззивника обстоятелства е наложил наказание над средния размер. Всички аргументи, свързани със съпоставка на административните наказания, предвидени в ЗДвП за деяния, обявени за административни нарушения, не могат да бъдат споделени и не могат да намерят приложение в наказателния процес. Касае се за различни видове отговорност, които се подчиняват на различни процесуални и материални правила. Дали българският законодател е бил последователен в решенията си относно наказването на деянията, засягащи в различна степен обществените отношения, свързани с охраната на безопасността по пътищата, е въпрос, който не следва да се разглежда в ущърб на подсъдимия. Затова и въззивната инстанция намира, че наказанието по чл.343Г от НК, което следва да бъде наложено на подс.В. следва да бъде съобразено единствено и само с установените по делото обстоятелства и то по правилата, установени в НК – в случая чл.54 от с.з. Т.е. при наличието на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, то следва да бъде под средния размер, към минимума, установен в закона. Като справедливо и съответно на посочените по-горе факти и личността на дееца, въззивната инстанция намира наказанието Лишаване от правоуправление за срок от една година и шест месеца.

Горното налага въззивната инстанция да упражни правомощията си по чл.337, ал.1, т.1 от НПК и да намали кумулативното наказание.

По изложените съображения и предвид липсата на други  констатирани основания за отменяване или друго изменяване на присъдата, на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК, въззивният съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 ИЗМЕНЯВА присъда № 45 от 29.05.2018г. по НОХД № 382/2018 год. по описа на Окръжен съд – Варна като НАМАЛЯВА срока на наказанието „Лишаване от правоуправление”, наложено на въззивника В.В.В. на основание чл.343Г от НК на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

 

  ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването на страните.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                                                                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                              2.