Р Е Ш Е Н И Е

 

284

 

гр.Варна,     22.12.2016 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        

Варненски апелативен съд, Наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

 ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА

                                СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при секретар С.Д.

и в присъствието на прокурор Илия Николов

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №296/2016г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         С присъда №22/13.06.2016г. по НОХД №214/2016г. Добрички окръжен съд е признал подсъдимия Ж.Б.П. за виновен в това, че на 11.05.2014г. в гр.Генерал Тошево причинил по непредпазливост смъртта на Й. И.С. вследствие на умишлено нанесена на 12.04.2014г. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота, поради което и на основание чл.124 ал.1 пр.2 НК и чл.54 и чл.58а от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип. С присъдата подс. П. е осъден и да заплати на Г.Й.И. и И.Й.И. сумата от по 70 000 лева за всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 11.05.2014г. до окончателното изплащане на сумата.

В тежест на подсъдимия са възложени и сторените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от адв.Р.Г. в качеството му на служебен защитник на подс.Ж.П., в която се прави едно единствено възражение – за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се неговото намаляне, а като последица от това – и евентуално приложение на чл.66 ал.1 НК.  

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от подсъдимия и защитника му.

Представителят на Апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и намира, че присъдата на Добрички окръжен съд като правилна, законосъобразна и справедлива, следва да бъде потвърдена в цялост. Счита, че дори и наказанието да бъде намалено, то във всички случаи следва да бъде изтърпяно ефективно.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци също намира присъдата за правилна, а наложеното наказание за справедливо, поради което и моли жалбата да бъде оставена без уважение, а присъдата – потвърдена.

 

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира , че въззивната  жалба е подадена в срок и е допустима. По същество е и частично основателна.

 Съдебното производство пред Добрички окръжен съд е проведено по реда на глава XXVII от НПК, след като : 1. Подсъдимият е направил изрично искане в тази насока, заявявайки, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в  обвинителния акт, и не желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. Съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че  самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните по делото доказателства в досъдебното производство, след което е провел съдебно производство по диференцираната процедура по чл. 371 т. 2 от НПК. Като последица от това е приел фактическата обстановка почти такава, каквато е изложена в обвинителния акт, а именно:

На 11.04.2014г. Ж.П. срещнал на пазара в гр.Ген.Тошево свои познати-пострадалия Й. С. и свидетеля П.П.. Почерпил ги с бира и около 15:00 часа ги завел в дома си, за да продължат почерпката с ракия и вино. Около 17:30 часа П. си тръгнал и се прибрал в дома си в състояние на тежко опиянение от алкохола, а подсъдимият и пострадалият продължили да пият. Между 17:30 и 00:30 часа, докато П. слагал въглища в печката, С. го дръпнал за панталона в допълнение на подигравките си за „мъжествеността” му. С държаната лопатка подсъдимият нанесъл множество удари по главата, торса и ръцете на пострадалия, след което го извлякъл в двора на къщата си, оставил го в безпомощно състояние на земята, залостил входната врата и легнал да спи. Около 00:30 часа свидетелката Руска Донева, живееща на съпружески начала с П., се върнала в дома им. Влизайки в двора дочула стонове и пъшкане, след което забелязала, че пострадалият лежи окървавен на земята в очевидно тежко състояние. Жената незабавно накарала съседи да се обадят на „НС 112”, след което на мястото пристигнал екип на „Бърза помощ”, полицейските служители Г.В. и Ц. Й., както и Г.И.-син на С.. Пострадалият бил отведен в МБАЛ-гр.Добрич, откъдето бил преместен в МБАЛ”Св.Анна”-гр.Варна. В здравното заведение останал до 25.04.2014г., след което бил изписан и настанен в дома му - неадекватен и напълно неподвижен. На 11.05.2014г. пострадалият починал в дома си.

Така изложената фактическа обстановка първостепенният съд е установил по абсолютно категоричен начин след като се е позовал на направеното самопризнание на подсъдимия, както и на събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателствени средства, а това са :

-         гласни - показанията на свидетелите Руска Донева – живуща с подс.П., Г.И. - син на пострадалия, и полицейските служители Г.В. и Ц. Й.;

-         писмени –  протокол за доброволно предаване на оръдието на престъплението, медицинска документация ;

-         експертизи – следва да бъдат разгледани макар и непредставляващи доказателствени средства, а вид способ за доказване, интерпретиращ доказателствата по делото: - назначени са в хода на досъдебното производство няколко съдебномедицински експертизи – за аутопсия на труп, по писмени данни, допълнителна по писмени данни, тройна. Като цяло дават категоричен /и еднопосочен/ отговор на въпроса какви увреждания е получил пострадалият при нанесения му побой, каква е причината за настъпилата смърт, и за наличието на причинна връзка между тях. Пострадалият Й. С. е претърпял контузия на главата, разкъсно-контузна рана в челната област, контузия на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и ограничени кръвоизливи по твърдата мозъчна обвивка в дясно, кръвонасядания по клепачите, дясното рамо, носа, предна и задна повърхност на лява гръдна половина, лявата мишница, лявата и дясната предмишници, счупвания на носните кости, горната челюст и лявата орбита, ожулвания по гърба на дясната ръка, кръвонасядания в областта на половите органи. Прието е от вещите лица, че описаните травматични увреждания са резултат от удари с или върху твърд тъп предмет и са реализирани с не по-малко от 6-7 силни удара, като тези в областта на лицето са най-малко два. Уврежданията в  областта на главата и горните крайници биха могли да бъдат получени с твърдяното от подсъдимия оръдие – лопатка за смет. Констатираната черепно-мозъчна травма е пряк резултат от нанесените по главата на пострадалия удари. Кръвонасяданията по предмишниците на ръцете са обяснени като „защитни” - възникнали при опитите на пострадалия да се предпази от ударите. Кръвонасяданията в областта на лявата половина на гръдния кош, дясната ръка и в областта на половите органи са окачествени като получени в резултат на юмручни удари и ритници, евентуално – и като последица от падане и удар в подлежаща повърхност. Установената черепно-мозъчна травма, изразяваща се в кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и контузия на главния мозък, е обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота. В месеца след побоя тя се е усложнила с развитието на гноевидно възпаление на мозъчните обвивки, както и с възникването на двустранна бронхопневмония от застоен тип, довела до остра сърдечна и дихателна недостатъчност, а от там и до смъртта на пострадалия. Поради това е прието и наличието на пряка причинно-следствена връзка между нанесената черепномозъчна травма и настъпилия смъртен резултат. Назначена е и медицинска експертиза на приложената като веществено доказателство лопатка за смет, предадена доброволно от подсъдимия. По обекта е установено наличието на човешка кръв, но без възможност за допълнително конкретизиране.  Назначени са по делото и две съдебнопсихиатрични експертизи. Първата от тях /единична/ е дала заключение, че Ж.Б. страда от деменция от посттравматичен и съдов тип, той е с намалени интелектуални способности, и не е способен да възприема правилно фактите и обстоятелствата от обективната действителност. Назначената впоследствие петорна експертиза /включително с участието и на вещото лице по предходната експертиза/ е опровергала този извод, като е заключила, че Ж.П. е с данни за психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол. Страда от посткомоционен синдром, следствие преживяна през 2014г. средно тежка черепномозъчна травма с хроничен субдурален хематом. Това заболяване обаче не го лишава от възможността да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи по разумни подбуди постъпките си и правилно да преценява последствията от тях. При извършване на деянието е бил в състояние на не повече от средна степен на обикновено алкохолно опиване. С оглед това становище на вещите лица и предвид поведението на подсъдимия по време на целия наказателен процес, може категорично да се заключи , че той е вменяемо лице по смисъла на чл.31 ал.1 НК.

 

Очевидно е при един анализ на посочените доказателства, че направените от подсъдимия самопризнания по реда на чл.371 т.2 НПК напълно се подкрепят от тях. Поради което и направеният от първостепенния съд в същата насока извод се явява правилен и законосъобразен. Като последица от това спазени са и изискванията за провеждане на съкратено съдебно следствие при втората от хипотезите на чл.371 НПК  - налице са изискуемите от закона за това предпоставки. Тук може би следва да се обърне внимание /доколкото въпросът се поставя от защитата - от една страна, и характеризира действията на подсъдимия след деянието – от друга/, че при излагане фактологията по делото окръжният съд се е отклонил от тази, посочена в обвинителния акт. В мотивите към присъдата е прието, че „подсъдимият нанесъл множество удари по главата, торса и ръцете на пострадалия, след което го извлякъл в двора на къщата си, оставил го в безпомощно състояние на земята, залостил входната врата и легнал да спи“. В обвинителния акт прокурорът е приел, че П. „нанесъл 6-7 удара …, като ударите били нанесени един след друг. След това отворил вратата на къщата и казал на пострадалия да си ходи. Тогава пострадалият, подпирайки се, излязъл от къщата на обвиняемия, свлякъл се на земята в близост до къщата и външната кухня и се свил на кълбо.“ Това разбира се е дребен детайл от цялостната картина, на който настоящата инстанция не би се спряла въобще, ако той не бе използван впоследствие от съда и като отегчаващо вината обстоятелство посочвайки, че „подсъдимият захвърлил жертвата си навън“. Не е процесуално допустимо съдът да излага /или установява/ факти различни от приетите от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт – с оглед същността на процедурата по чл.371 т.2 НПК и задължителните указания по приложението й, дадени с ТР № 1/06.04.2009 г. на ВКС, по тълк. д. № 1/2008 г., ОСНК.

Иначе при безспорно и категорично установените и посочени по-напред факти , то ответна на закона се явява и тяхната правна оценка. Очевидно с действията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, визирано в текста на  чл.124 ал. ал.1 пр.2 НК, след като на 11.05.2014г. в гр.Генерал Тошево причинил по непредпазливост смъртта на Й. И.С. вследствие на умишлено нанесена на 12.04.2014г. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота. С оглед използваното средство, броят на ударите – 6-7, поне два от които в областта на жизнено важна част от човешкото тяло – главата, правилна по съществото си е преценката на първостепенния съд, че при преследването на близката цел /нанасяне на телесна повреда/ подсъдимият е действал с пряк умисъл, а отдалечения във времето резултат – настъпилата смърт, се явява като последица на проявена непредпазливост в нейната форма „небрежност“.

Всъщност жалбоподателят не повдига спор нито по фактите, нито по приложението на закона. Единственото възражение, инициирало въззивния контрол е за явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание.  В подкрепа на това възражение се изтъква като довод пренебрегването от първостепенния съд на част от смекчаващите вината обстоятелства. В крайна сметка иска се от въззивния съд намаляне на наказанието, а с оглед възрастта на подсъдимия – и неговото отлагане по реда на чл.66 ал.1 НК. Така формулирано искането,  въззивният съд го намира за разумно в неговата първа част. Т.е. жалбата е частично основателна – що се касае за искането за намаляне на наказанието. При определяне на наказанието окръжният съд е приел като отегчаващи вината обстоятелства високата степен на обществена опасност на деянието, и завишената степен на обществена опасност на дееца. Че подсъдимият обаче е личност обществено опасна е извод, с който настоящият съдебен състав ще си позволи да изрази несъгласие. Беше вече посочено, че един от доводите на съда в подкрепа на това твърдение /че след деянието захвърлил жертвата си навън/ не намира опора в доказателствата по делото. По-насетне - Ж.П. е на 69 години, не е осъждан, не се водят срещу него други наказателни производства. От справката за характеристичните му данни /изготвена от полицейски служител/  единственото, което би могло да са оцени като отегчаващо вината  му обстоятелство е склонността към  агресия, което се потвърждава и от заключението на вещите лица по СПЕ /л.69 т.2 от д.п./. Отразената от полицейския служител склонност към нарушаване на обществения ред е изцяло хипотетична – до 69-тата си година подсъдимият  няма регистрирани противообществени прояви. По-нататъшното изложение в справката представлява по-скоро характерови особености на подсъдимия, и не може да бъде преценено като отегчаващо вината обстоятелство. Всъщност доколко въобще тази справка /на л.50 т.1 от д.п./ съдържа достоверна информация е силно съмнително, тъй като се установява, че поне две обстоятелства в нея не отговарят на истината. Първо – посочено е, че подсъдимият е безработен, а всъщност той е пенсионер, който през целия си живот е бил трудово ангажиран, а и към момента се  грижи сам за личното си стопанство. На второ – сочи се, че е осъждан, а от бюлетина за съдимост се установява точно обратното. Т.е. очевидно е от изложеното , че като отегчаващи вината обстоятелства могат да бъдат приети единствено сравнително високата степен на обществена опасност на деянието , и склонността на П. към агресия/която обаче до момента на деянието не е намерила проявление/. Като смекчаващи вината обстоятелства от окръжния съд са отчетени възрастта на подсъдимото лице, чистото съдебно минало и липсата на противообществени прояви. На едно от тях настоящата инстанция ще акцентира допълнително – възрастта на дееца. Ж.П. е роден на *** г. т.е. след месец и половина – на 02.02.2017г. , ще навърши 70 години. Същевременно според официални данни на Националния статистически институт /публикувани на сайта му/ , съдържащи се в Таблици за смъртност, раздел „Средна продължителност на предстоящия живот на населението по области и пол през периода 2013 - 2015 година“,  средната продължителност на живота на мъжете в Добричка област /в която се намира и гр.Генерал Тошево/ е 69,59 години. Очевидно е, че подсъдимият вече е над нея, и вероятността смъртта му да настъпи по време на изпълнение на наказанието е значителна/колкото и грубо да звучи/. Като смекчаващо вината обстоятелство следва да бъде изтъкнато и още едно /невзето предвид от първоинстанционния съд/ : Производството по настоящото дело е протекло и приключило по реда на чл.371 т.2 НПК. Съобразно т.7 от цитираното вече ТР № 1/06.04.2009 г. на ВКС, по тълк. д. № 1/2008 г., ОСНК, признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. Поведението на подс.П. на досъдебното производство покрива това изискване. Деянието е извършено на 11/12.04.2015 г. , и непосредствено след него пред полицейските служители Г.В. и Ц. И. подсъдимият е заявил, че е ударил Й. /пострадалия/ няколко пъти с лопатка за боклук. По своя характер това негово изявление има характер на извънпроцесуално признание. Веднага след това с протокол за доброволно предаване от 12.04.2014г. Ж.П. е предал въпросната лопатка за смет. Именно поради това негово признание и предаването на лопатката е станало възможно установяването и на автора, и на средството за извършване на престъплението още в първия ден от разследването. Освен това по този начин са били запазени и следи по въпросното веществено доказателство, и впоследствие при извършената експертиза идентифицирани като следи от човешка кръв. На 01.04.2016 г.  П. е привлечен в качеството на обвиняем и разпитан. Отново е разказал какво се е случило, като се е опитал единствено да придаде маловажност на действията си твърдейки, че е нанесъл само един удар с лопатката по устата на пострадалия. Т.е. в хода на цялото разследване процесуалното поведение на П. е било еднопосочно – винаги е твърдял, че лично той с въпросната лопатка /предадена от него/ е нанесъл удар/удари в областта на лицето на пострадалия. Поради това и следва това му поведение в хода на досъдебното производство да бъде отчетено също като смекчаващо вината обстоятелство.  

С оглед изложеното до момента то очевидно е, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства/а не на отегчаващите – както е приел първостепенният съд/. Този извод влече след себе си и намаляне на наказанието. Предвиденото от текста на чл.124 ал.1 пр.2 НК наказание е от две до осем години лишаване от свобода. При констатирания превес на смекчаващи отговорността обстоятелства то наказанието следва да бъде определено под средата на санкцията /която среда е пет години/ - в размер на четири години лишаване от свобода. Определяне на наказание под посочения размер би било неоправдано. Така индивидуализирано наказанието подлежи на редукция с една трета /по силата на чл.58а ал.1 НК/ - до размера на две години и осем месеца лишаване от свобода. Това наказание следва да бъде изтърпяно ефективно при определения вече режим – в преследване най-вече целите на генералната превенция, тъй като личната едва ли би могла да бъде постигната  предвид напредналата възраст на подсъдимия.

Относно присъденото обезщетение: В мотивите към присъдата  първоинстанционният съд е изложил подробни съображения и относно присъденото обезщетение. За да определи размера му окръжният съд е изследвал доколко е засегната личната и емоционална сфера на ищците. Предвид събраните доказателства в тази насока, а именно - претърпени негативни емоции, привързаност на всеки един от тях към родителя му – установимо от полаганите грижи в продължение на месец към човек в коматозно състояние, то обезщетението е несъмнено доказано по основание и размер, поради което въззивната инстанция не намира причини то да бъде коригирано чрез намаляването му. В този си вид то се явява разумно и отговарящо както на обществения критерий за справедливост , така и съобразено с практиката на съдилищата в тази насока.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения – както в хода на съдебното , така и в хода на досъдебното производство.

Предвид изложеното и като намира, че присъдата следва да бъде изменена, на основание чл.337 ал.1 т.1 от НПК, Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъда №22/13.06.2016г. по НОХД № 214/2016г. по описа на Добрички окръжен съд, като НАМАЛЯ наложеното на подсъдимия Ж.Б.П. наказание на четири години лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 НК редуцира с една трета – до размера на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останала част.  

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15 - дневен срок, считано от уведомлението на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: