Р Е Ш Е Н И Е

 

№  247/28.09.2017 г.

 

 

Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНЕСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

Наказателно отделение

На петнадесети септември

Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

  ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

                  

 

Секретар С. Дичева

Прокурор Ст. Андонов

като разгледа докладваното от съдия Димитрова,

ВНОХД № 296 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

Варненският окръжен съд, с присъда №50 по НОХД № 477/2017г. по описа на същия съд, постановена на 30.06.2017г. е признал подсъдимия Г.К.Г. за ВИНОВЕН в извършване на деяние, наказуемо по чл. 343, ал. 1 б."в" за това, че на 31.10.2016 г. в гр. Варна на бул. „Трети март" на кръстовището с ул. „Г. Минков" и „Фолксваген център", при управление на МПС л.а. „Фолксваген Голф" с рег. № В 48 34 КК, нарушил правилата за движение по смисъла на чл.50 ал.1 от 3ДвП /„На кръстовище, на което единия от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на ППС от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства които се движат по пътя с предимство“/ и по непредпазливост причинил смъртта на Д.К.А. от гр. Варна. На основание чл. 55 ал. 1 т. 1 вр. чл. 54 от НК от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, отлагайки изтърпяването му на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл.343Г от НК на подс. Г. е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Със същата присъда подс. Г. е бил оправдан по първоначалното обвинение за това, че по същото време и място е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 25 ал. 1 от ЗДвП; осъден е да заплати направените по делото разноски в полза на Държавата и ВОС.

 

Въззивното производство пред АС-Варна е образувано по:

- протест на прокурор при ОП-Варна, в който се навеждат доводи за несправедливост на наложеното наказание, като се оспорва наличието на обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК. Прави се искане за изменение на постановения съдебен акт с налагане на наказание по реда на чл. 54 от НК и увеличаване размера на лишаването от свобода, като не се възразява изпълнението му да бъде отложено с подходящ изпитателен срок;                                                                                                                                                                          

- жалба на подс. Г.Г. чрез защитника му адв. Ив. В. /АК-София/ с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна такава. Развиват се доводи в насока на допуснати от страна на първоинст. съд съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на подзащитния му и изразяващи се в липса на мотиви поради отсъствие на анализ на гласните доказателства; на необоснованост поради неизясненост на фактическата обстановка, т. к. ВОС е базирал своите изводи на противоречиви свидетелски показания и необосновано и противоречиво заключение по САТЕ, изготвено възоснова на негодни писмени доказателствени източници – протокол за оглед на местопроизшествие, в който не са посочени идентификационните данни на поемните лица и участвалия технически помощник; излагат се съображения за виновно поведение на водача на втория автомобил, с който е станало ПТП - ЛА „Ауди- А3“ С ДК№ В 38 62 ВК, управляван от св. И. С. и наличието на причинно–следствена връзка с вредоносния резултат.

 

Пред състава на въззивната инстанция протестът и жалбата се поддържат.

Особеният представител на наследника на пострадалата  - адв. Пл. М. ***/, конституиран като ч. обвинител, оспорва протеста и жалбата и моли за потвърждаване на постановената присъда като правилна и справедлива. 

В последната си дума пред настоящата инстанция подс. Г. моли да бъде оправадан, като акцентира на виновното поведение на св. Ив. С., който според него, „не е взел никакви мерки“, движейки се на главен път с превишена скорост.

 

След преценка на оплакванията и доводите на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че протестът и жалбата са неоснователни, по изложените по – долу съображения:

Възоснова на преценка на всички доказателствени източници, събрани на досъд. и съдебно първоинст. производство и относими към предмета на доказване, Варненският  Окръжен е установил от фактическа страна следното:

Подсъдимият Г.К.Г. и пострадалата Д.К.са брат и сестра. Подс. е роден на ***г*** и е правоспособен водач на МПС категория “В” от 1973г; няма налагани санкции за нарушения на ЗДвП и ППЗДвП. Наследник на пострадалата Д.К.А. е Г.А.Г. – неин син с ЕГН **********, като същият е поставен под пълно запрещение / с решение по гр. дело № 218/85г. на ВОС/ и негов настойник е подсъдимият Г.Г..***.10.2016г. около 11,00 часа, подс. Г. отишъл до дома на сестра си – Д.К.в ж.к. “Вл. Варненчик” с управляван от него л.а. “Фолксваген Голф” с ДК№ В 4834 КК, собственост на сина му. От там със сестра си и сина й трябвало да отидат до гробищния парк на гр. Варна.  На предна дясна седалка се качил племенника му Г.А., а на задната отляво - седнала сестра му. Потегляйки от дома на сестра си по ул.”Г. Минков”, подс. следвало да се включи в движението по бул.”Трети март” в посока центъра на гр. Варна, който е с две пътни платна. При кръстовището с ул.”Г. Минков” пътя се състоял от  пътно платно от три ленти за движение в посока центъра на гр. Варна и  платно с две ленти в посока магазин “Кауфланд”. Пътните платна били разделени с надлъжна разграничителна полоса с поставена в средата метална ограда. В района на кръстовището с ул.”Г. Минков” полосата прекъсвала на разстояние от около 22 метра. Пътната настилка в района на кръстовището била асфалтова, без неравности, с добре видими пътна маркировка и пътни знаци. Времето било с добра видимост – ясно и слънчево. За излизащите от ул.”Г. ***, /т. е. за подс. Г./ бил поставен знак “Стоп”, т. к. път с предимство се явявал бул.”Трети март”. Подс. Г., макар и движейки се с ниска скорост – около 22 км/ч, излязъл от ул.”Г. Минков” и без да спре на знака, директно навлязъл по бул. “Трети март”, пресичайки лентите за движение предназначени за движение в посока магазин “Кауфланд”. Движението му било наблюдавано от св.Ясен П., който управлявал автомобила си ”Фолксваген “Голф” по бул.”Трети март” и имал намерение да предприеме десен завой за навлизане в ул.”Г. Минков”. Поради наличието на спрени автомобили в лявата част на улицата, се наложило свидетелят да изчака излизането на автомобила, управляван от подсъдимия и затова той имал пряка видимост към действията на подс. и движението на управлявания от него ЛА.

По същото време по бул. “Трети март” в посока центъра на гр. Варна в дясна пътна лента със скорост от около 30-40 км/ч се движил ЛА “Форд” модел “Транзит”, управляван от св. Красимир А.. В лявата пътна лента отпред и в ляво от него се движил и друг ЛА - “Ауди А3”, управляван от св. И. С. със скорост  около 50 км/ч. Подс. Г., преминавайки пътното платно на бул.”Трети март” в посока магазин “Кауфланд” и разделителния остров без да спира и навлизайки в лявата лента на платното за движение в посока центъра, препречил пътя на движещото се по пътя с предимство МПС - ЛА “Ауди А3”, управлявано от св. И. С.. Последния възприел автомобила на подс., движещ се в неговата лента за движение в близост до края на разделителния остров и изнесъл автомобила си в дясната лента за да се разминат. Подсъдимият обаче продължил движението си към дясната лента, което наложило свидетелят С.  да задейства аварийно спирачките на автомобила си, връщайки се в лявата лента, в опит да се разминат отляво. Въпреки това последвал удар между предната дясна част на автомобила на С. и задната лява част на автомобила на подсъдимия в района на намиращата се след разделителния остров пешеходна пътека. В резултат на удара ЛА на подсъдимия се завъртял по посока на часовниковата стрелка и продължил движението си напред, завъртайки се на дясно, след което се ударил в десния бордюр на пътното платно в посока центъра първоначално с предно ляво, а след това и със задно ляво колело, завъртял се и спрял с предница насочена напред и в ляво по посока на движението си. В резултат на удара от автомобила на пътното платно изпаднала пътуващата на задната седалка Д.К.. Вторият участващ в ПТП ЛА - “Ауди А3” угаснал и продължил по инерция движението си напред и в дясно, като спрял в дясната част на пътното платно.

ПТП било наблюдавано от свидетелите Красимир А. – пътуващ в по бул. “Трети март” в дясна лента по посока центъра и св.Ясен П., предприемащ маневра десен завой от бул.”Трети март” към ул.”Г. Минков”, който веднага се обадил на телефон за спешни повиквания 112 и съобщил за случилото се. Когато отишъл на мястото на удара видял, че между двете МПС, на асфалта, лежи по гръб жена, която диша тежко и от устата й тече кръв. Пострадалата Д.К.А. била откарана в Спешен център при МБАЛ “Св. Анна – Варна” АД, която въпреки извършената операция и положените медицински грижи, починала на 13.11.2016г.

 

Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъд. производство и първоинст. съдебно следствие доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност: гласни доказателствени средства /частичните обяснения на подс. Г.; свидетелските показания на свидетелите Кр. А., Ив. С. и Я. П. /; писмените доказателства, прочетени от първоинст. съд по реда на чл. 283 от НПК- протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум, протоколи за оглед на автомобилите-участници в ПТП ведно с фотоалбуми, справки от от “Национална система 112 – МВР”, от ЦСМП – Варна, от Сектор “ПП” при ОД на МВР – Варна, акт за смърт, удостоверение за наследници, справка за съдимост, справка за нарушител/водач за подс. Г.; заключенията по Съдебно–химически експертизи -2 бр., по СМЕ за аутопсия, САТЕ.

 

Кредитирайки заключението на назначената на досъд. производство СМЕ, поддържано от вещото лице в хода на съдебното следствие, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че пострадалата Д.К.в резултат на ПТП е получила тежката черепно – мозъчна травма, представена от тежка контузия на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и в своето клинично протичане тази тежка ЧМТ се е усложнила с развитие на двустранна лобарна гнойнохематорагична бронхопневмония, тромбози в белодробни съдове, облагоприятствали настъпването на смъртния изход. Полученото травматично увреждане в областта на главата – тежката ЧМТ и настъпилия смъртен изход са в пряка причинно - следствена връзка.

Видно от протоколите за химическа експертиза за определение концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта  в изпратените за изследване проби кръв, взети от св. Ив. С. и и от подс. Г., не е констатирано наличие на етилов алкохол.

Чрез заключението по назначената на досъд. производство САТЕ и поддържано от вещото лице в хода на съдебното следствие, е напълно изяснен механизма на произшествието. Пътната обстановка /при наличие на необходимата маркировка и пътни знаци/ е позволявала на подсъдимия, спазвайки правилата за движение и пропускайки движещите се по път с предимство ЛА, спокойно да извърши желаната маневра и да се включи в главния път за движение на МПС в посока центъра на града. Вместо да спре на кръстовището, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство от другият път /от който излиза той/ и да пропусне ЛА,  движещи се по пътя с предимство /тези на св. С. и А./, при наличие на абсолютна видимост, подс. Г. е отпочнал пресичане на пътното платно /пресичайки разделителния остров и лявата лента/, насочвайки се и към дясната, препречвайки, на практика, движението на движещите се по път с предимство водачи на ЛА – свидетелите С. и П.. Атмосферните условия, видимостта, цялостната пътната обстановка, включително и скоростта на движение на подс. са му позволявали обективно и адекватно да възприеме пътната обстановка и да даде път на движещите се по път с предимство МПС, изчаквайки те да преминат.

От заключението по САТЕ, защитено в съдебно заседание от вещото лице се установяват по безспорен начин следните обстоятелства, имащи значение за установяване механизма на ПТП, а именно:

-             мястото на удара между двете МПС - ЛА ”Фолксваген “Голф”, управляван от подс. Г. и ЛА “Ауди А3”, управляван от св. С. е на пешеходната пътека в лявата пътна лента и контактната зона на съприкосновение между автомобилите е с дължина 0,9 метра, отстояща на около 0,7 м. от дясната граница на лява пътна лента и на около 1,8 метра от лявата граница;

-             скоростта на ЛА, управляван от подс.  непосредствено преди ПТП е била 22,1 км/ч. и същата не е била променяна от началото на навлизането му в кръстовището и до удара с другото МПС;

-             скоростта на ЛА ”Ауди А3“, управляван от св. С.  непосредствено преди ПТП е била 54,8 км/ч, а в момента на удара 46,7 км/ч.; при движение с максимално разрешената скорост за населено място от 50 км/ч ударът е бил непредотвратим, чрез спиране, а безопасната скорост при която водачът при своевременна реакция би могъл да спре преди мястото на удара е 42,1 км/ч.;

 

Ревизирайки съдебният акт на първонист. съд, настоящата инстанция констатира, че по реда и със средствата на НПК ВОС е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които разкриват и изясняват обективната истина. Установил е една много подробна, точна и правилна фактическа обстановка възоснова на задълбочен и подробен анализ на събраните доказателства – съпоставяйки най-вече заключението по изготвената САТЕ с гласните доказателства – свид. показания на тримата очевидци на ПТП – свидетелите А., П. и С., включително и отчасти с обясненията на подс. Г.. Подложил е на внимателен анализ и тезата на подс. , развита в хода на съд. производство, /че е спрял на знака “Стоп”, след това и на разделителния остров, огледал се е надясно и е видял, че колите са били до “Кауфланд” и е преминал пешеходната пътека преди удара/ и обосновано я е отхвърлил като защитна такава, противоречаща на всички други доказателства. Показанията на свидетелите А. и П. /незаинтересовани от изхода на делото и имащи преки и непосредствени впечатления от произшествието преди и по време на същото/ освен, че оборват тезата на подс. Г. и защитата му, кореспондират със заключението на в.л. по САТЕ.

Относно показанията на св. И. С., водач на второто МПС, участвало в ПТП, следва да се отбележи и от настоящата инстанция, че преценени през призмата на разпоредбите на чл. 290 от НК и 121 ал. 1 от НПК, същите кореспондират с показанията на другите двама свидетели, посочени по-горе, както и със заключението по САТЕ, поради което следва да се кредитират с доверие. Преценката на прокурора за обсега на разследването и привлечените към наказателна отговорност лица е автономна и напълно независима, поради което и становището на защитата, че неизследването на всички обстоятелства и версии по делото е довела до засягане на правото на защита на подзащитния му не може да бъде споделена. Следва да се отбележи, че в рамките на настоящото производство предмет на проверка са обвиненията срещу подс. Г. за определени фактически действия, като събраните в съответствие със закона доказателствени източници позволяват категорична оценка по действията му, съдържанието и последиците им. В този смисъл подходът и изводите на ВОС се преценяват от настоящата инстанция като правилни и обосновани.

 

Обсъждайки заключението по САТЕ, ВОС е достигнал до правилни изводи относно оспорените от защитата на подс. Г. въпроси, свързани с точното изясняване на скоростта на движение на ЛА, управляван от подс. преди и по време на удара с ”Ауди А3“, управляван от св. С., както и на мястото на удара и като цяло - какъв е бил механизмът на причиняване на ПТП.

Всички тези фактически изводи и направения анализ на цялата доказателствена съвкупност /с изключение този за липса на съпричиняване на престъпния резултат от страна на втория участник в ПТП - св. С./, се споделят от въззивната инстанция.

 

Според състава на въззивната инстанция, преценката на първоинст. съд за липса на съпричиняване на престъпния резултат от страна на св. С., с оглед поведението му като водач на МПС и участник в ПТП е неправилна. Както от неговите собствени показания, така и от тези на свидетелите А. и П., всички подкрепени от заключението по САТЕ, се установява, че той самият е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, което е в независима причинно-следствена връзка с настъпилия престъпен резултат: макар преди ПТП скоростта му за движение да е била малко над разрешената такава за населено място - 54,8 км/ч, същият е имал видимост по отношение движението на ЛА, управляван от подс. – той самият е заявил, че е възприел подс. Г. да преминава пътното платно на булеварда в посока магазин “Кауфланд” и разделителния остров, че не е спрял, а е навлязъл директно в лявата лента на платното за движение в посока центъра, препречвайки му пътя. Вместо веднага да задейства спирачната система, съгласно вменените му задължения по смисъла на чл.20 ал.2 ЗДвП при възникване на опасност, при условие, че поведението на подс. еднозначно е сочело, че няма намерение да спре и да даде предимство на движещите се по главния път МПС, св. С. първо е предприел спасителна маневра,  изнасяйки се в дясната лента с очакване, че ще се размине с автомобила на подс. и едва тогава е задействал спирачките, връщайки се отново в лявата лента, в опит да се разминат отляво. Тази опасност, в случая, е възникнала от момента, в който св. С. е имал обективна възможност да възприеме навлезлия в лявата лента автомобил, управляван от подс. Такава обективна възможност св. е имал и този извод се извежда, от една страна, от неговото собствено поведение за предприемане първо на спасителна маневра без да намалява скоростта, а от друга страна, и от заключението по САТЕ, съгласно което безопасната скорост при която той би могъл да спре преди мястото на удара е 42,1 км/ч., движил се е непосредствено преди ПТП със скорост от 54,8 км/ч., като в момента на удара /т.е. след задействана спирачна система/ скоростта му е била вече 46,7 км/ч. Тези две стойности – на безопасната скорост от  42,1 км/ч. и тази в момента на удара /т.е. след задействана спирачна система/ от 46,7 км/ч са изключително близки, като навеждат на извода, че ако св. С. бе задействал веднага спирачната система на управлявания от него ЛА, а не бе предприемал спасителна маневра, въпреки извършеното нарушение от подс. , до удар между двете МПС не би се стигнало. Този коментар досежно допуснатото нарушение на ЗДвП от страна на св. С. въззивната инстанция прави с оглед задължението й за служебна проверка на постановения съдебен акт, а също и като обстоятелство, имащо значение при индивидуализацията на наказанието на подс., с оглед независимото съпричиняване на вредоносния резултат  от страна на друг участник в ПТП.

 

Следва да се отбележи, че защитата на подс. Г., обжалвайки първоинст. съдебен акт, навежда идентични доводи и съображения с тези, развити пред ВОС – по отношение на годността на събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива, както и във връзка с компетентността на в. л. и методиката на изчисления на изготвеното експертно заключение по Автотехническата експертиза. Предвид на това, че на всички тези въпроси ВОС е дал много обстоен и задълбочен  отговор и настоящата инстанция се солидализира изцяло с тях, имайки предвид становището на различни състави на ВКС на РБ, обективирано в редица решения /Р №624/06.02.14г, І НО по КД №1963/13г; Р №321/18.01.16г, ІІІ НО по КД №807/15г; Р № 181/11.06.12г І НО по КД № 486/12г/, въззивният съд счита, че не следва да преповтаря и ”…обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като /въззивният съд/ не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото”. Обект на анализ и коментар от страна на въззвния съд в настоящото решение са съображенията на защитата на подс., развити за първи път в пледоарията по същество пред настоящата инстанция, включително и допълване на развити вече доводи от първоинст. съд, а именно: 

-             на първо място, следва да се обсъди развития от защитата довод за липса на мотиви към така постановения първоинст. съдебен акт или на съществена част от тях, имаща отношение към формиране на вътрешното съдийско убеждение, поради липса на обстоен анализ на доказателствената съвкупност. Тези твърдения не могат да бъдат споделени: В съответствие с изискванията на чл.305 ал.3 НПК първоинстанционният съд е изложил достатъчно съображения, въз основа на кои доказателства приема за установени фактическите положения, както и в коя част и защо отхвърля недостоверната теза на подс. Г. за това, че е спрял на знака “Стоп”, след това на  разделителния остров, оглеждайки се надясно, осигурявайки предимство на движещите се МПС, преценявайки ги като неотговарящи на обективната действителност. На внимателен анализ са подложени показанията на свидетелите-очевидци А., П. и С., като е отчетена и евентуалната предубеденост на последния свидетел, участващ в ПТП. Тези гласни доказателства са съпоставяни поотделно и в съвкупна преценка с останалата доказателствена съвкупност – заключение по САТЕ и писмени доказателства. Съвсем отделен е въпросът, че подс. и неговата защита не са съгласни с извлечените изводи. Първоинст. съд е дал отговор и на направените пред него възражения досежно компетентността на в.л. , изготвило заключението по САТЕ и писмените доказателства, на които то се базира, в частност – относно годността на протокола за оглед на местопроизшествие от 31.10.2016г. /л. 8 от ДП/;

-             и пред настоящата инстанция защитата на подс. изтъква, че протоколите за оглед на местопроизшествието и на л.а. “Фолксваген” /л.8 и 25 от ДП/ не отговарят на изискванията на чл.156 ал.1 и ал.2 вр. чл.137 ал.1 от НПК, т. к. в тях освен трите имена на поемните лица, не са посочени други данни /адреси, ЕГН, местожителство/, както и че в протокола за оглед на ПТП не е вписан експерт, а е наличен подпис на такъв. Въззивният съд /а същото е сторил и ВОС/ констатира действително наличието на подобен пропуск, който обаче не може да се квалифицира като съществен такъв, че да рефлектира върху отразеното в тези протоколи до степен, че да бъдат квалифицирани те като негодни доказателствени средства и върху данните, получени чрез тях, да не могат да се изграждат фактически изводи от в.л. по САТЕ и от съда. Правилен е бил прочитът на разпоредбата на чл. 137 от НПК от страна на първоинст. съд, който е приел, че на разследващия орган при извършване на оглед на местопроизшествие не е вменено изискване за установяване самоличността на поемните лица посредством ЕГН, адрес номер на лична карта и т.н. В тази насока е Решение № 577 от 18.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 625/2009 г., III н. о., НК, съгласно което така „изброените "реквизити" не са посочени в НПК дори като пожелателни, а, още по-малко, като задължителни, та липсата им да доведе до негодност като доказателствено средство на протокола за оглед на местопроизшествието /срв.  чл. 137 и чл. 156, ал. 1 НПК/“. В подкрепа на така застъпеното становище е и виждането на ВКС, обективирано в Решение № 92 от 17.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 45/2009 г., III н. о., съгласно което “ …за да бъдат ценени като годни писмените доказателствени средства, законодателят е предвидил определен строго формален ред за изготвянето им и при настъпило ПТП, в протокола за оглед се закрепват важни обстоятелства /местоположения, отстояния и посоки/, които имат съществено значение за установяване на факти от предмета на доказване по делото. Функцията на поемните лица като участници в действията по разследването и особено в такива като оглед на местопроизшествието, което е от категорията на неотложните и с невъзможност от повтаряне в по-късен момент следствени действия, е да осигурят граждански контрол по законосъобразното извършване на огледа на местопрестъплението. Тяхното присъствие и лично възприятие е необходимо с оглед доказването на определени факти, които интересуват наказателния процес, затова годността на съответния протокол се определя не от формалното наличие на подпис на протокола, а от действителното участие на едно лице в съответното действие по разследването.“ В настоящия казус не се оспорва от защитата истинността на отразеното в цитираните протоколи за оглед, нито се оспорва факта на участие на поемни лица /вкл-но и техн. помощник/ изобщо, както и че те са положили подписите си в края на протоколите, а само се маркира наличието на пропуск на подобни реквизити. Поради това у настоящата инстанция не възниква съмнение по този въпрос - спазен ли е бил реда за провеждането на съответния оглед и дали протоколът отразява действително констатирани факти и обстоятелства, поради което и не счита за необходимо да го изследва. Ако действително у защитата е съществувало подобно съмнение, то искане в този смисъл е могло да бъде направено и този въпрос да получи отговор чрез разпит на поемните лица или техн. помощник, каквото обаче не е правено пред първоинст. и въззивен съд /не са наведени възражения за незаконосъобразно извършване на огледите на местопрестъплението/ при условие че едно от поемните лица е било известно – това е П. Димитров Г., участвал при провеждане както на огледа на местопроизшествие на 31.10.2016г, така и при извършения оглед на ЛА, собственост на подс.  на 21.11.2016г. Това е било лицето, което като служител на сектор „Пътна полиция“ –Варна, на длъжност мл. автоконтрольор, е посетило станалото ПТП, след което е изготвило „Докладна записка“ до Началника на ОДМВР-Варна сектор „Пътна полиция“  - л. 91 от ДП;

- защитата е изразила несъгласие и със заключението на в. л. по САТЕ, оспорвайки методиката на изчисление, използвана от него, предлагайки на съда, да приеме същата за неправилна, поради което и да назначи нова САТЕ. Тези доводи не могат да бъдат споделени: въпреки, че първонист. съд се е занимал с този въпрос, настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че нито съдът, нито страните /въпреки демонстрираното познание по физика и математика от страна на адв. В. / притежават специални знания в тази насока и поради това чл. 144 от НПК вменява в задължение назначаването на експертизи в подобни случаи. В. л. е дало компетентно заключение и по назначената на досъд. пр-во САТЕ, включително описвайки метода на изследване и изчисление с приложени скици, защитило го е в с.з., поради което нито у първоинст. съд, нито у настоящата инстанция възниква съмнение в неговата. Изводите на в. л. не са изолирани от цялостната доказателствена съвкупност, напротив, както бе отбелязано по-горе, те съответстват на възприятията на свидетелите А., П., С., както и на писмените доказателства;

 

Прави впечатление, че защитата на подс. Г. при излагане на доводите си във връзка със оспорване на събраните по делото доказателства /свид. показания и заключение по САТЕ/ и тяхното интерпретиране се позовава най-вече на субективните възприятия на подс. Г., имащи отношение към действията му преди, по време и след ПТП – къде според подс. са се намирали ЛА /на какво разстояние от него/ управлявани по пътя с предимство от свидетели А. и С. ЛА и с каква скорост са се движили. Безспорно е, че всеки индивид има свои субективни възприятия от заобикалящата го обективна действителност, но следва да се отбележи, че в случая,  много ясно се разграничава разминаване в преценката на подс. относно скоростта на движение на ЛА, движещи се по път с предимство и разстоянието, на което са се намирали в момента, в който той е навлязъл в него със собствените му представи за физическите му данни /възприятия и реакции с оглед възрастта му – 79г./, като и представите му за реалните технически параметри на управляваното от него МПС. Тези обстоятелства са от значение при преценката на съда във връзка с достоверността и обективността на обясненията, които дава подс. предвид двойствения им характер като доказателствено средство и средство за защита на правата и интересите му, респ. тяхното отхвърляне или кредитиране.

 

Предвид всичко изложено по-горе, съставът на въззивния съд намира, че ВОС на база на правилно установената фактология по делото, е достигнал и до законосъобразни правни изводи. С действията си подс. Г. е осъществил от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл. 343  ал.1  б.”в” от НК. Правилна е преценката, че:

1.  подс. е нарушил разпоредбата на чл.50 ал.1 от ЗДвП и това нарушение е в пряка причинно – следствена връзка с допуснатото ПТП и настъпилия съставомерен резултат;

2. решаващият първоинст. съд, с оглед повдигнатото обвинение спрямо подс. и фактите изложени в обвинителния акт и възприети от съда без промяна, но неправилно квалифицирани от прокурора, има процесуалната възможност да приеме нарушаване на различен законов текст при едни и същи факти, без да има направено искане от прокурора за изменение на обвинението по реда на чл.287 от НПК. В този смисъл оправдаването на подс. Г. по първоначално внесеното обвинение за нарушение на разпоредбата на по чл. 25 ал. 1 от ЗДвП е правилен и законосъобразен.

  Деянието е извършено при несъзнавана непредпазливост, тъй като подсъдимият не е искал настъпването на съставомерния резултат, но е могъл и е бил длъжен да го предвиди след като е правоспособен водач на МПС.

Споделят се и останалите съображения на ВОС по отношение на съставомерните признаци.

 

Всичко изложено по-горе като цяло, обуславя извода за несъстоятелност на доводите на защитата на подс. , присъдата на първоинст. съд не е необоснована и постановена при непълнота на доказателствата, съответно и при допуснати процесуални нарушения.

 

По протеста и оплакването за несправедливост на наложеното наказание: ревизирайки съдебния акт на ВОС в тази му част, настоящата инстанция прие, че при индивидуализация на наказанието на подс. Г. са отчетени всички обстоятелства по смисъла на чл. 54 от НК: взети са предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно му минало; обстоятелството, че до момента на ПТП е бил примерен водач на ППС и няма налагани наказания за нарушения на ЗДвП; напредналата му възраст, а също и че като настойник на частния обвинител Г.А.Г. – наследник на постр. той е полагал грижи и продължава да прави това. В настоящия случай следва да се отчете и обстоятелство, че отношенията, съществували между него и пострадалата– негова сестра /вдовица/  преди ПТП са се базирали на обич, доверие, взаимопомощ и уважение, и израз на същите е безспорния факт, че именно подс. Г. е бил назначен за настойник на сина на постр. – Г.Г., поставен под пълно запрещение със съдебно решение по гр. дело № 218/85г. на ВОС. Липсата на отегчаващи обстоятелства и ниската степен на обществена опасност на дееца са обусловили правилен извод у първоинст. съд при индивидуализиране на наказанието, че за подс. Г. са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, определяйки го под минимално предвидения минимум “Лишаване от свобода” за срок от 2 години -  на една година.

Подходът на ВОС за приложение на института на условното осъждане по смисъла на чл. 66 от НК, въззивният съд също намира за правилен –  подс. Г. е в напреднала възраст, с ниска степен на обществена опасност, именно той като настойник на сина на сестра си - Г. Г. следва и за вбъдеще да полага грижи, поради което и не се налага да изтърпява ефективно наказанието „лишаване от свобода”, налице са и формалните изисквания на закона за приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.

Предвид всичко изложено по-горе и отчитайки наличие на независимо съпричиняване на престъпния резултат от страна на втория участник в ПТП - св. С., съставът на АС-Варна прецени доводите, развити в протеста за определяне на наказание при условията на чл. 54 от НК като неоснователни. Определено по реда на чл. 55 от НК и отложено по реда на чл. 66 от НК, то е адекватно и ще обезпечи целите на специалната и генерална превенции. Така индивидуализирано, същото е съответно на целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал.3 от НК.

При определяне размера на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС” по смисъла на чл. 343Г от НК, първоинст. съд много детайлно е изследвал личността и поведението на подс. Г. като водач на МПС и правилно е отмерил размера му на три години.

В този смисъл протеста се явява неоснователен.

 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с.з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

От изложеното по-горе се налага категоричния извод за правилност на така постановената от ВОС присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена.

 

 

Водим от горното и на основание 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда № 50 на Окръжен съд -Варна по НОХД № 477/2017г. по описа на същия съд, постановена на 30.06.2017г.

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.