Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 

                            Варна , № 163   26 ноември   2013 година

 

                                     В  името   на   народа

 

 

 

                  Варненският апелативен съд , наказателно отделение , в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и тринадесета година в състав :

 

                                             Председател:Божидар Манев

                                                    Членове:Живка Денева

                                                                  Румяна Панталеева

 

при участието на секретаря Г.Н. и прокурора Илия Николов  разгледа наказателно дело № 297 по описа за 2013 година докладвано от съдия Б.Манев

 

 

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от Шуменска окръжна прокуратура против присъда №21/17.09.2013 по наказателно дело № 270/2013 на Шуменския окръжен съд с искане за изменението й , поради допуснато нарушение на закона.  В протеста се излагат доводи за определяне на наказанието по чл.343г във вр.с чл.37 ал.1 т.7 от НК , наложено на подсъдимия  Д.П. в размер по-нисък от размера на наказанието лишаване от свобода и се пледира за увеличаването му поне до размера на първото наказание.

Протестът се поддържа пред апелативния съд от представителя на апелативна прокуратура , а подсъдимият и защитникът му пледират за потвърждаване на присъдата.

Варненският апелативен съд , за да се произнесе взе предвид :

 

 

 

С протестираната присъда състав на Шуменския окръжен съд е признал подсъдимия  Д.Д.П. за вновен в това , че на 23.01.2013 в град Шумен при управление на МПС нарушил правилата за движение , регламентирани с разпоредбата на чл.96 от ЗДП и причинил по непредпазливост смълтта на Т.С. ,поради което и на основание чл.343 ал.1 б”в” и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години , като отложил изпълнението му с четиригодишен изпитателен срок.

На основание чл.343г от НК лишил подсъдимия и от право да управлява МПС за срок от една година , като присъдил разноските по делото.

В производство по чл.371 т.2 от НПК подсъдимият е признал изцяло , а съдът е приел за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимият П. е правоспособен водач на МПС от 1981 година.През настоящата година той работил като сервизен монтьор във фирма „Хайстер България”ООД и управлявал служебен товарен автомобил „Пежо Партнер” с рег.номер СА 19-25 НТ. На 23.01.2013 сутринта подсъдимият посетил жилищен блок на ул.”Гоце Делчев” № 1 в Шумен , за да се види със своя роднина.Той паркирал автомобила на улицата пред блока без да вземе мерки против самозадвижването му , поради което и заради лекия наклон  автомобилът потеглил , блъснал минаващата по улицата жена – т.с. , прегазил я и причинил смъртта й.  

Както личи от показанията на свидетелите к.к. и Н.Г. след ПТП автомобилът е бил без опъната ръчна спирачка и без да е включен на скорост.  Самият подсъдим поддържа,   че е оставил автомобила си на скорост , но скоростният лост се е задействал сам и се е самоизключил , обстоятелство , което   ,според заключението на АТЕ е възможно.   От показанията на св.А.Г. , полицай от РПУ Шумен личи,  че пред него подсъдимият П. е заявил , че е оставил автомобила си на включена предавка , но тя се е самоизключила и това не се случва за първи път.

При така установената от всички доказателства фактическа обстановка , призната изцяло от подсъдимия  окръжният съд е направил правилния извод  ,че П. е извършил престъпление по чл.343 ал.1 б”в” от НК , тъй като в резултат на нарушаване на правилото за движение ,регламентирано с разпоредбата на чл.96 от ЗДП -  ”Водачът на паркирано МПС е длъжен да вземе мерки то да не се преведе в движение  или да потегли само” е причинил по непредпазливост смъртта на т.с. от град Шумен.

За извършеното деяние при превес на смекчаващите вината обстоятелства окръжният съд е наложил на подсъдимия при условията на чл.54 от НК наказание лишаване от свобода за срок от три години , което на основание чл.58а от НК е редуцирал с една трета и е определил  наказание лишаване от свобода за срок от две години , изпълнението на което е отложил на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години.

По установената фактическа обстановка и размера на наказанието лишаване от свобода страните нямат възражения.

Следва , обаче за се посочи , че в диспозитива на присъдата съдът е отразил неправилно като основание за определяне на наказанието лишаване от свобода за срок от две години  разпоредбата на чл.54 от НК    вм.тази,по която всъщност е определено наказанието – чл.58а ал.1 от НК. В мотивите към присъдата основанието за определяне на първото наказание вече е посочено правилно.

За да определи и задължителното второ наказание по чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът е отчел”смекчаващите вината обстоятелства  ,обществената опасност на подсъдимия и на осъщественото от него деяние” и му е определил наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.

Това наказание , както правилно се поддържа в протеста е определено в нарушение на закона.

Още с Постановление № 1/17.01.1983 г „По някои въпроси за престъпленията по транспорта” – т.6   б”б” ВСРБ е приел изрично , че „Срокът на лишаване от право на управление на МПС не може да бъде по-кратък от срока на  наложеното наказание лишаване от свобода”. В същия смисъл е постоянната съдебна практика през следващите 30 години ,   като многобройни решения в този смисъл са цитирани в Протеста , който е основателен.

 В конкретния случай наказанието лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 от НК не може да бъде определено за срок по-малък от срока на лишаване от свобода – две години ,но няма основание и за определянето му в по-висок размер.   Касае се до нелеп инцидент и проявена от подсъдимия небрежност , но  безспорно извършеното нарушение на правилата за движение е със сравнително по-ниска обществена опасност.  От друга страна през последните четири години  подсъдимият е санкциониран само веднъж за нарушение на правилата за движение  с глоба в размер на 30 лева ,което  налага извода , че и като водач на МПС не е с висока обществена опасност.

Поради това във връзка с протеста присъдата на Шуменския окръжен съд следва да бъде изменена по отношение на наказанието по чл.37 ал.1 т.7 от НК ,което следва да бъде увеличено на две години , а в останалата й част присъдата следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.337 ал.2 т.1 и чл.338 от НПК   Варненският апелативен съд

 

                         Р     Е     Ш     И

 

ИЗМЕНЯ  присъда № 21/17.09.2013 по наказателно дело № 270/2013 на Шуменския окръжен съд като УВЕЛИЧАВА срока на  наложеното на подсъдимия Д.Д.П. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС  на ДВЕ ГОДИНИ.

ПОТВЪРЖДАВА  присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                Председател:

 

                                   Членове: