Р Е Ш Е Н И Е

 

 

158

 

 

Гр.ВАРНА,14.11.2013 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският апелативен съд-наказателно отделение в открито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

                                                                    ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 

 

При секретар: С.Д.

и в присъствието на прокурор: ПЛАМЕН КОСТАДИНОВ,

 разгледа докладваното от съдия Димитров

 ВНОХД №298/2013 год. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на въззивното производство е присъда №86 по НОХД № 888/2013 год. на Варненския окръжен съд, постановена на 12.09.2013 год.,с която, подсъдимия по делото: Д.Н.М., български гражданин, е признат за виновен по обвинението по чл.199,ал.1, т.4, вр. Чл.198, ал.1, вр. Чл.26, ал.1, вр. Чл.54, вр. Чл.58а от НК и му е наложено наказание –лишаване от свобода за срок от шест години, което да изтърпи в затвор, при „Строг” режим. Зачел е предварителното задържане на подсъдимия, произнесъл се е по веществените доказателства и го е осъдил да заплати направените разноски по делото.

Въззивното производство е образувано по жалба на Д.М.. В жалбата се твърди ,че не е извършил грабежа на 04.12.2012 год. Моли съда на тази основа да му намали наложеното наказание.

Представителят на прокуратурата изразява становище, че подадената жалба е основателна. Грабежа извършен на 04.12.2012 год. не бил доказан и поради това следва да се намали наложеното наказание.

Подсъдимият редовно призован, се явява, за него се явява адв. Н.П. ***. Подържат жалбата на същите основания ,като молят съда да оправдае подсъдимия за грабежа извършен на 04.12.2012 год. и да намали наложеното наказание.

 

Първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

 

Подсъдимият Д.Н.М. ***.

На 04.12.2012г. около 20.00ч. свидетелката Р.М.Б. слязла от автобус № 31а на „Червения площад" в гр.Варна и тръгнала да се прибира към дома си, като се движела по ул."Братя Миладинови". Когато стигнала до кръстовището с ул." Иван Драсов", пред входа на дружество „Родни балкани", подс. М. я нападнал откъм гърба, като я блъснал в областта на раменете й. Б. залитнала, при което М. хванал с двете си ръце дамската й чанта и със сила я издърпал от дясната й ръка, след което избягал с чантата и намиращите се в нея вещи по ул."Братя Миладинови", по посока Община – гр.Варна. Вещите, които подсъдимият отнел от владението на свид.Б. използвайки сила са следните: - дамска чанта от кожа тип торба, калъф за документи, лична карта, свидетелство за правоуправление на МПС, кожено портмоне, 3 бр. банкови карти, карта осигурителна каса, 5 бр. визитки, 11 бр. клиентски карти, сумата от 285 лв., 2 бр. калъф за мобилен телефон изкуствени., слънчеви очила "Burberry" с калъф, калъф портмоне с медикаменти, кожен ключодържател, служебна карта, карта за градски транспорт, карта за "Транстриумф", мобилен телефон "Нокия N 73", сим карта МТел, сумата 100 евро и други - всички вещи на обща стойност 800,53 лв.

  На 18.01.2013 г. около 14.10 ч. свидетелката С.К.П. тръгнала след приключване на работното й време да се прибира към дома си. Вървяла по ул."Цар Страцимир" в гр.Варна по посока „колелото". Когато стигнала до аптека „Вичо", подс.М. я нападнал откъм гърба, хванал с ръце дамската й чанта и започнал да я дърпа силно, но чантата останала на ръката на П.. М. продължил да дърпа чантата. Пострадалата му казала да й остави чантата, но той продължил да я дърпа и с едната си ръка ударил П. в областта на гърдите. Свидетелката изпитала болка и пуснала дамската си чанта, при което М. взел чантата с намиращите се в нея вещи и избягал към ул "Ивайло". Вещите които използвайки сила, подсъдимият отнел от владението на свид.П. са следните: - чанта от изкуствена кожа, тефтер с твърди корици, диоптрични очила, червила, здравно осигурителна книжка, лична карта, здравна карта, портмоне кожено, калъф за документи, документи-рецепти, сумата от 50 лв., 3 бр. дебитни карти, мобилен телефон "Нокия", СИМ-карта "МТел", мобилен телефон "Моторола С 139" и други- всички вещи на обща стойност 238,29 лв.

  На 19.01.2013г. около 19.15ч. свидетелката Д.Д. С. излязла от работа и тръгнала по ул."Пирин", а след това продължила по ул."Дрин" по посока към "Колхозния пазар" в гр.Варна. Подминала кръстовището с бул."Сливница" и когато стигнала до автошкола „Кали" подс.М. я нападнал откъм гърба, хванал с ръце дамската й чанта и рязко я дръпнал със сила два-три пъти, при което издърпал чантата с намиращите се в нея вещи и избягал. Пострадалата се развикала и се опитала да настигне подсъдимия, но не успяла. Вещите които използвайки сила, подсъдимият отнел от владението на свид.С. са следните: - чанта от естествена кожа, лична карта, свидетелство за правоуправление на МПС, контролен талон, диоптрични очила, кутийка за очила, сумата от 53 лева, мобилен телефон "Нокия 1208", СИМ-карта на "МТел" и други, всички вещи на обща стойност 232,10лв.

 

  На 22.01.2013г. около 19.15ч. след като приключила работа, свидетелката М. Б. К. тръгнала по ул.”Георги Живков" в гр.Варна по посока на автомобила си, който бил паркиран на същата улица до кръстовището с ул."Г.Бенковски". Когато подминавала намиращия се на улица „Г.Живков" трафопост, подс.М. я нападнал откъм гърба, хванал с ръце дръжките на дамската й чанта, намираща се на дясната й ръка, и започнал да я дърпа. К. свила ръцете си пред себе си и задържала чантата си. М. започнал да дърпа силно чантата, като с едната си ръка държал ръката на пострадалата. Той избутал свидетелката и тя паднала на земята, при което главата й се ударила в земята в областта на тила й. К. продължила да държи чантата си, а подсъдимият продължил да дърпа дамската чанта и да рита с крак пострадалата в областта на левия й крак. Като не успял да издърпа чантата, М. избягал. Вещите, които подсъдимият се опитал да отнеме, използвайки сила от владението на свид.К. са следните: дамска чанта от естествена кожа, мобилен телефон "НТС дизаер С", мобилен телефон "Нокия С 101", портмоне, лична карта, свидетелство за правоуправление на МПС, талон, 3 бр. банкови карти, сумата от 100 лв., слънчеви очила "Кристиан Диор" и др., всички вещи на обща стойност 683,25 лв.

 

 Малко по-късно, на същата дата - 22.01.2013г. около 19.25 ч., след приключване на работния й ден, свидетелката С.С.П. чакала такси на тротоара на ул."Неофит Бозвели" пред № 33 в гр.Варна. Пенева направила няколко крачки към пътното платно, за да бъде видяна от таксиметровия шофьор. В този момент подс.М. я нападнал откъм лявата й страна, хванал с ръце дамската й чанта, която била преметната през лявото й рамо, и силно я дръпнал. От силното дръпване, дръжката на чантата се скъсала и М. избягал с останалата в ръцете му дамска чанта и намиращите се в нея вещи по посока към ул."Поп Харитон". Вещите, които подсъдимият отнел от владението на свид.Пенева използвайки сила, са следните: - дамска чанта от изкуствена кожа, портмоне, сумата от 55 лв., лична карта, картонче банкова карта, карта за библиотека, 2 бр. дебитни карти, флаш памет "LBD 4 GB", флаш памет "ASER 4 GB", карта памет "SD" за фотоапарат 4 GB, четец за карти, диоптрични очила с тъмни стъкла, мобилен телефон "LG GB 220" с карта памет, СИМ-карта на "МТел", мобилен телефон "Алкател one touch 217Р", СИМ-карта на "Виваком" и други - всички вещи на обща стойност 372,79 лв.

 

 На същата дата - 22.01.2013г. около 19.15ч. Й. С. С. затворила магазина в който работела и тръгнала по ул.”Гаврил Кръстевич" в гр.Варна да се прибира пеша. Преминала през градинката на ул."Отец Паисий". Оттам продължила да върви по улиците "Отец Паисий", "Алеко Константинов", „Ангел Кънчев" и „Неофит Бозвели". На ул."Неофит Бозвели" влязла в магазин и напазарувала. След като излязла от магазина, свид.С. тръгнала по ул."Неофит Бозвели" към дома си - по посока на училище "Цар Симеон". Когато свидетелката стигнала пред входа на кооперацията, в която живеела, подс.М. я нападнал откъм гърба, казал й да си даде чантата, хванал с ръце дамската й чанта, намираща се на лявата й ръка, и я дръпнал. След това той нанесъл удар с юмрук в областта на лявото око на пострадалата и я блъснал, от което С. приклекнала, свила лявата си ръка, в която била чантата й, а дясната си ръка вдигнала, за да се отбранява. Подс.М. продължил да нанася с юмрук удари в областта на лицето на пострадалата. Тя започнала да вика и тогава М. избягал. Вещите, които подсъдимият направил опит да отнеме от владението на свид.С., използвайки сила са следните: - дамска чанта от изкуствена кожа, портмоне от естествена кожа, лична карта, свидетелство за правоуправление на МПС, талон, сумата от 140 лева, печат на фирма, мобилен телефон "Самсунг D-900i", СИМ-карта на "Глобул", мобилен телефон "Самсунг S 5620", СИМ-карта на "Виваком", мобилен телефон "Самсунг", СИМ-карта на "Глобул" и други - всички вещи на обща стойност 482,50 лв.

 

ОТНОСНО ОБОСНОВАНОСТТА И ЗОКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО Е ПРОТЕКЛО ПРИ УСЛОВИЯТА НА ГЛАВА 27 ОТ НПК.

 

Първоинстанционния съд е събрал необходимите доказателства по делото, извършил е анализ на всички събрани доказателства по делото и е направил своите правни изводи.

В съдебно заседание подсъдимия е заявил ,че му е разяснено процедурата по чл.371,т.2 от НПК. Признава изцяло вината си и фактите изложени в обвинителния акт. В съдебно заседание е заявил:”Признавам се за виновен.Вярно е , че на досъдебното производство отричах да съм извършил грабежа на 04.12.2012 год., но сега заявявам , че се признавам за виновен за всички престъпления, за които съм обвинен в обвинителния акт.”

Направените самопризнания от подсъдимия се подкрепят от всички останали събрани доказателства по делото, събрани съгласно изискванията на НПК.

От събраните доказателства по делото ,безспорно е установено ,че подсъдимия при условията на продължавано престъпление е извършил  описаните в обвинителния акт грабежи, тъй като същите са извършени през непродължителни периоди един от друг.

От обективна страна деянията са осъществени от подсъдимия, тъй като при всичките деяния, той използва сила при отнемането на чантите на потърпевшите, като издърпва чантите със сила, а там където пострадалите са се съпротивлявали, е нанасял удари по тялото на пострадалите, за да отнеме чантите им. Съгласно заключението на СОЕ стойността на отнетото и опита да се отнеме чуждото движимо имущество с цел да бъде присвоено- е на стойност 2809, 45 лева.

Прави впечатление, че след отнемането на чантите от пострадалите ,подсъдимия е вземал предимно парите, които са били в чантите и телефоните , а останалите вещи е оставял в чантите, които е захвърлял на различни места, които по време на досъдебното производство е показал и част от тях са били намерени.

Всички деяния са извършени при условията на пряк умисъл. Подсъдимия е осъзнавал обществено опасния характер на деянията , предвиждал е обществено опасните последици от деянията и е искал настъпването на тези последици.

Неоснователни са доводите на защитника и на прокурора в съдебно заседание пред въззивната инстанция, че деянието извършено на 04.12.12 год. не било доказано. В съдебно заседание на подсъдимия му е било разяснено и той е заявил ,че му е ясно какви са последиците, ако делото се гледа при условията на гл.27 от НПК. Съда е чел определение, че ще ползва неговото самопризнание и събраните доказателства по делото, без да събира други доказателства. Направеното самопризнание пред първоинстанционния съд, се подкрепя от събраните доказателства по делото. Посочените разминавания в една от цифрите на сим картата по отнетия телефон на св. Б., е техническа грешка и не променя същността на събраните доказателства по делото. Деянието се доказва от показанията на св. Б., от св.Д.И.- приятелка на подсъдимия и от показанията на св. С. В..

От показанията на св. И. е видно ,че подсъдимия е ползвал откраднатия телефон със симкартата на И., което е видно и от справката на мобилния оператор. Св. В. категорично заявява ,че е закупил въпросния телефон именно от подсъдимия.

Още на следващия ден от извършването на грабежа, останалите вещи заедно с чантата са били намерени и доброволно предадени от св.Петя П. на полицейските органи. При предаването е заявила, че чантата е била намерена зад блока на ул. „Марин Дринов” №15, което е в посоката, в която е избягал подсъдимия след извършването на грабежа.  От показанията на пострадалата е видно ,че две неустановени лица, са го гонели след извършването на грабежа, но не са могли да го хванат. Явно при гонитбата, е успял да вземе само телефона от чантата , а останалите вещи намиращи се в чантата ,заедно с нея, ги е изхвърлил.

Неоснователно е твърдението на прокурора ,че имало различие между номера на иззетия телефон от св. В. и номера на върнатия телефон на св. Б.. От свидетеля В. е иззет мобилен телефон с ИМЕИ № 35”3” 640 019 933 809, а в разписката за връщането на телефона на Б. е записано ,че и връщат телефон с ИМЕИ № 35”6” 640 019 933 809. От гореизложеното е видно ,че е допусната техническа грешка при изписването на номера на телефона при връщането ,касателно третата цифра, която е от индекса за това ,че картата е от България. Поради това настоящия състав намира ,че е допусната техническа грешка и става въпрос за една и съща карта.

Предвид на гореизложеното, настоящия състав на съда намира, че деянието извършено на 04.12.2012 год. е доказано  и подсъдимия не следва да бъде оправдаван за това деяние.

Налице е и квалифициращия елемент- опасен рецидив, който се обуславя от присъдата по НОХД №699/2008 год. на РС-Варна, която е влязла в сила на 30.12.2008 год.  и по която присъда, има наложено наказание от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода.

 

 

ОТНОСНО СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

 

При определяне вида и размера на наложените наказания, първоинстанционния съд е извършил анализ на всички обстоятелства, влияещи на решението на съда при определяне на размера на наложените наказания.

При определяне на вида и размера на наложеното наказание съда правилно е отчел, като смекчаващо вината обстоятелство: изразеното съжаление и критично отношение към извършеното.

Съда е приел , като отегчаващи вината обстоятелства-високата обществена опасност на деянията и на дееца. Приел е, че дееца е с висока обществена опасност личност въз основа на съдебното минало, не влияещо на квалификацията на деянието. Същият е осъждан многократно и все за деяния срещу собствеността, проявата на агресивност при извършване на деянията  и жестокост по отношение на пострадалите.

Съда е определил наказанието при условията на чл.58а от НК. Според настоящия състав на съда, дори съда е бил снизходителен при определяне на вида и размера на наказанието. Като се има предвид предишните му осъждания, е видно, че същият не взел поука от преди това наложени му наказания и трудно ще бъде превъзпитан.

Определеното наказание към средния размер, който предвижда закона, при условие, че не е налице паритет на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Напротив има превес на отегчаващите вината обстоятелства, но поради това , че липсва протест на прокурора, не е възможно да бъде отежнявано положението на подсъдимия.

Необходимо е подсъдимия да бъде изолиран за известно време от обществото, за да има възможност да преосмисли поведението си. Така определеното наказание, ще изиграе възпитателна роля не само върху подсъдимия, но и върху останалите членове на обществото и по този начин, ще бъдат постигнати целите и задачите визирани в чл.36 от НК.

Предвид на гореизложеното, искането в жалбата на подсъдимия за оправдаването му за деянието извършено на 04.12.2012 год. и за намаляване на наложеното наказание, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд.

 

 

При извършената служебна проверка на присъдата от въззивната инстанция, не бяха констатирани пропуски или нарушения ,водещи до отмяна на обжалваната присъда.

 

 

 

Водим от горното и на основание  чл. 338  от НПК ,ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

 

 

                                                                                                                            

                               Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №86 на Варненския окръжен съд- постановена на 12.09.2013 год. по НОХД № 888/2013 год.,с подсъдим: Д.Н.М., ЕГН-**********.

 

 

Решението може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от получаване на съобщението по чл.340 ,ал.2 от НПК пред ВКС на Р. България.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                            2.