Р Е Ш Е Н И Е

 

№  8

 

гр.Варна,        15.01.2015 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  четвърти декември  две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

               ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА

                                   АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

                                     

 

при секретар С.Д.

и в присъствието на прокурор Светла Курновска

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №298/2014г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

         

          Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №63/08.09.2014г. по нохд №251/2014г. на Разградски окръжен съд , с която  подсъдимата Х.Х.А. е бил призната за виновна в това, че :

1. В периода от 01.01.2008 г. до 30.04.2012 г. в град Разград,  Област Разград, в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице, в условията на продължавано престъпление е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения, като не е подала годишни данъчни декларации:

 - в периода от 01.01.2008 г. до 30.04.2008 г. за доходи през 2007 г. в размер на 37 978.24 лв.;

- в периода от 01.01.2009 г. до 30.04.2009 г. за доходи през 2008 г. в размер на 39 234.94 лв.;

- в периода от 01.01.2010 г. до 30.04.2010 г. за доходи през 2009 г. в размер на 50 187.26 лв.;

- в периода от 01.01.2011 г. до 30.04.2011 г. за доходи през 2010 г. в размер на 35 089.85 лв.;

- в периода от 01.01.2012 г. до 30.04.2012 г. за доходи през 2011 г.в размер на 17 019.33 лв.,

с което избегнала плащане на данъчни задължения както следва ::

- за данъчен период 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. - 7 593,45 лв.;

- за данъчен период 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. - 3 779,49 лв.;

- за данъчен период 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. – 4826,73 лв.;

- за данъчен период 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. - 3 316,99 лв.;

- за данъчен период 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. – 1565,78 лв.,

или всичко общо за 21 082, 44 лв., което представлява данъци в особено големи размери, поради което и на основание чл. 255 ал. 3, във вр. с ал.1, т.1, във вр. с чл. 26 ал.1 от НК и чл.54 НК й определил наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 58а, ал. 1 НК намалил с 1/3 – до размера на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, което било отложено на основание чл.66 ал.1 НК за срок от три години.

 

 

2. В периода от 25.04.2008 г. до 19.01.2012 г. в град Лозница, Област Разград, в Дирекция за Социално подпомагане град Лозница, действайки в условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание:

- молба - декларация вх. № 488/25.04.2008 г., която се подава на основание чл. 10, ал.1 от Закона  за семейните помощи за деца за отпускане на помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, в точка 8 за периода от месец април 2007 г. до месец март 2008 г. е декларирала общ брутен доход на семейството - 0 лева, като за същия период е имала брутен доход в размер на 43 039, 96 лв.;

- молба- декларация вх. № 748/29.05.2009 г. която се подава на основание чл. 10, ал.1 от Закона  за семейните помощи за деца за отпускане на помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, в точка 8 - за периода от месец май 2008 г. до месец април 2009 г., декларирала общ брутен доход на семейството 0 лева, като за същия период е имала брутен доход в размер на 50 999,22 лв.;

- молба- декларация вх. № Л-583/26.05.2010 г., която се подава на основание чл. 10, ал.1 от Закона  за семейните помощи за деца за отпускане на помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, в точка 8 за периода от месец май 2009 г. до месец април 2010 г., декларирала общ брутен доход на семейството -882,19 лв., като за същия период е имала брутен доход в размер на 39 034, 09 лв.;

- молба- декларация вх. № Л-467/18.05.2011 г., която се подава на основание чл. 10, ал.1 от Закона  за семейните помощи за деца за отпускане на помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, в точка 8, за периода от месец април 2010 г. до месец април 2011 г., декларирала общ брутен доход на семейството 0 лева, като за същия период е имала брутен доход в размер на 29 495, 80 лв.;

- молба - декларация вх. № Л-477/08.07.2009 г., която се подава на основание чл. 13, ал. 1 от Закон за социално подпомагане, за отпускане на помощи - целева помощ за отопление по чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗСП, в раздел V декларирала, че дохода на семейството й през предходните шест месеца за времето от 08.01.2009 г. до 08.07.2009 г. е 70 лв., при доход 25 999,29 лв.; в раздел VIII "движима собственост", че не притежава такава, при притежавано моторно превозно средство - л.а." Форд ескорт"с рег.№ РР4432 АН;

- молба- декларация вх. № Л-1567/29.10.2010 г. която се подава на основание чл. 13, ал. 1 от Закон за социално подпомагане, за отпускане на помощи - целева помощ за отопление по чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗСП в раздел V не е декларирала, доход на семейството през предходните шест месеца за времето от 29.04.2010 г. до 29.10.2010 г., при доход 20 845, 22 лв.; в раздел VIII "Движима собственост", че не притежава такава, при притежавано моторно превозно средство - л.а." Форд ескорт"с рег.№ РР4432 АН;

- молба- декларация вх. № Л-451/10.08.2011 г. , която се подава по силата на чл. 13, ал.1 от ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ /ЗСП/, за отпускане на помощи /целева помощ за отопление/ по чл..12, ал.1, т.2 от ЗСП- в раздел V не е декларирала доход на семейството през предходните шест месеца /за времето от 10.02.2011 г. до 10.08.2011 г./, при реален доход 10 695.08 лв. (десет хиляди шестстотин деветдесет и пет лева и нула осем стотинки); в раздел VIII "Движима собственост", че притежава само един лек автомобил, при реално притежавани два броя моторни превозни средства- л.а. "Форд ескорт" с рег.№ РР4432 АН и л.а. БМВ с рег.№ РР 9464 АР;

- молба- декларация вх. № 620/10.07.2009 г. , която се подава по силата на чл. 13, ал.1 от ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ /ЗСП/, за отпускане на помощи /месечни/ по чл..12, ал.1, т.1 от ЗСП и чл.9 от ППЗСП- в раздел V (пет римско) декларирала, че доходът на семейството й през предходния месец /за времето от 10.06.2009 г. до 10.07.2009 г./ е 70 лв. (седемдесет лева), при реален доход 997.92 лв. (деветстотин деветдесет и седем лева и деветдесет и две); в раздел VШ(осем римско) "Движима собственост", че не притежава такава, при реално притежаван един брой моторно превозно средство - л.а." Форд ескорт"с рег.№ РР4432 АР ;

- молба - декларация вх. № Л-249/13.05.2011 г. , която се подава на основание чл. 13, ал. 1 от Закон за социално подпомагане, за отпускане на помощи по чл.12, ал. 1, т. 1 от ЗСП и чл. 9 от ППЗСП - в раздел V не е декларирала размер на доход на семейството и през предходния месец за времето от 13.04.2011 г. до 13.05.2011 г., при доход за деклариране 3 129, 33лв.,

които представила в Дирекция "Социално подпомагане"-гр. Лозница, е получила без правно основание чуждо движимо имущество:

- по молба - декларация вх. № 488/25.04.2008 г., за периода от 17.05.2007 г. до 17.04.2008 г.- общо 492 лв. месечни помощи за отглеждане на две деца, на основание чл. 7, ал.1 от ЗСПД

- по молба- декларация вх. № 748/29.05.2009 г. за периода от 18.06.2008 г. до 16.06.2009 г. общо 680 лв. месечни помощи за отглеждане на две деца, на основание чл. 7, ал.1 от ЗСПД

- по молба - декларация вх. № Л-583/26.05.2010 г., за периода от 16.06.2009 г.до 30.04. 2010 г. 840 лв. месечни помощи за отглеждане на две деца, на основание чл. 7, ал.1 от ЗСПД

- по молба - декларация вх. № Л-467/18.05.2011 г., за периода от 01.06.2010 г.до 20.04.2011 г. 840 лв., месечни помощи за отглеждане на две деца, на основание чл. 7, ал.1 от ЗСПД;

- по молба - декларация вх. № Л-477/08.07.2009 г., за периода от 04.11.2009 г. до 01.02.2010 г. общо – 276,15 лв., еднократна целева помощ за отопление - отоплителен сезон 2009/2010 година, на основание чл. 11 и чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗСП, наредба РД-07-5/16.05.2008 г. и заповед №РД01-610/03.07.2009 г. на МТСП

- по молба - декларация вх. № Л-1567/29.10.2010 г. , за периода от 30.11.2010 г. до 24.01.2011 г.,- общо 284,30 лв., еднократна целева помощ за отопление - твърдо гориво за отоплителен сезон 2010/2011 година, на основание чл. 11 и чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗСП, наредба РД-07- 5/16.05.2008 г. и заповед №РД01-532/21.07.2010 г. на МТСП

- по молба - декларация вх. № Л-451/10.08.2011 г., за периода от 05.10.2011 г. до 19.01.2012 г. 289.60 лв., еднократна целева помощ за отопление- твърдо гориво с изплащане на лицето за отоплителен сезон 2011/2012 година, на основание чл. 11 и чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗСП, наредба РД-07- 5/16.05.2008 г. и заповед №РД01-570/15.07.2011 г. на МТСП

- по молба- декларация вх. № 620/10.07.2009 г., за периода от 24.08.2009 г. до 01.02.2010 г., - общо 304.80 лв., месечни социални помощи, на основание чл. 11, чл.12, ал.1, т.1 от ЗСП и чл.9 от ППЗСП

- по молба- декларация вх. № Л-249/13.05.2011 г., за периода от 22.06.2011 г. до 19.01.2012 г. - общо 306.40 лв., месечни социални помощи, на основание чл. 11, чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗСП и чл. 9 от ППЗСП,

общо за всички в размер на 4 313.25 лв., като помощи по Закона за семейни помощи за деца и Закона за социално подпомагане, собственост на Агенция за социално подпомагане - Дирекция "Социално подпомагане" гр. Лозница, с намерение да ги присвои, поради което и на основание чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК и чл.54 НК й определил наказание лишаване от свобода за срок три години , което по реда на чл. 58а, ал. 1 НК намалил с 1/3 до размера на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК било отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 23 НК съдът определил едно общо наказание на подсъдимата в размер на по-тежкото - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, чието изтърпяване на основание чл. 66 НК било отложено за  срок от ТРИ ГОДИНИ.

С присъдата подсъдимата Х.Х.А. е призната и за НЕВИННА в това, че на 11.03.2011г. в град Разград, Област Разград, е извършила сделка с имущество - придобила собственост върху лек автомобил "БМВ", модел "318И" с per. № РР9464АР, рама № WBACA31000EG50976, двигател № 184Е105247250 със средства в размер на 500 лв., за които знаела, че към момента на сделката, са придобити чрез тежки умишлени престъпления , поради което и съдът я е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 253, ал. 4 НК във вр. с ал. 1 НК.Със същата присъда Х.Х.А. е осъдена да заплати на основание чл. 45 ЗЗД, обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1 НК имуществени вреди, на Агенция за социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане”-Разград, съответно 3 036, 19 лв., ведно със законната лихва от 30.04.2012 г. до окончателното й заплащане. , като в останалата част  - за разликата от предявения размер – 4 313, 25 лв. до присъдения – 3 036, 19 лв. или за 1 277, 06 лв., искът бил отхвърлен поради погасяването му по давност.

В тежест на подсъдимата са възложени и сторените по делото разноски.

 

Срещу така постановената присъда - в нейната оправдателна част, е постъпил въззивен протест от Разградска окръжна прокуратура, в който се прави възражение  за нарушение на материалния закон, допуснато с оправдаването на подсъдимата. Отправя се към съда искане оправдателната част на присъдата да бъде отменена и да се постанови в тази част нова, с която подс.А. да бъде призната за виновна и осъдена по предявеното й обвинение по чл.253 ал.4 вр. ал.1 НК.

Постъпила е срещу присъдата и въззивна жалба от адв.М.Е. в качеството му на защитник на подс.Х.А., като се правят всички възможни възражения – незаконосъобразност, неправилност, наебоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде оправдана. Алтернативно се моли за намаляне на наложените наказания,  и на уважения граждански иск.

В съдебно заседание протестът не се поддържа от представителя на Апелативна прокуратура-Варна.

Защитникът на подсъдимата поддържа жалбата си изцяло.

          Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК  извърши изцяло проверка правилността на атакуваната присъда и  като взе предвид протеста и жалбата, както и становищата на страните, констатира:

          Протестът е неоснователен, а жалбата е частично основателна – по отношение направеното искане за намаляне наложените на подсъдимата наказания.

          Установено е от фактическа страна по делото следното:

             І. Подсъдимата Х.А. е български гражданин с постоянен и настоящ адрес в с. Студенец, общ. Лозница, обл. Разград, ул. „Христо Ботев” № 2.

Бракът, който сключила на 15.08.1992 г. със С.С.С. бил прекратен с Решение № 50/14.04.2008 г. на Районен съд Разград (п. 7, л. 10-11). От брака си има родени две деца - Х. и А.С.С., по отношение на които, с посоченото решение, й е предоставено упражняването на родителските права.

За времето от 2007 г. до 2011 г. А. е безработна, не е получавала трудово възнаграждение и парични обезщетения за безработица, не е подавала данъчни декларации (п. 3, л. 3-4, л. 8). В този период подсъдимата Х.А. посещавала офисите на ФК „Кеш Експрес сървис" ЕООД, „ОББ” АД, „Одит консулт 2005" ЕООД, гр. Исперих, „Еврокеш" ЕООД, гр. Исперих и получавала чрез  международната система за парични преводи „Western Union” суми от граждани на различни държави - Белгия, Италия, Гърция, Швейцария, Турция, Холандия, Франция, Германия и Канада/ сумите и изпратилите ги лица са детайлно посочени в мотивите към присъдата, поради което и не е необходимо да бъдат тук повторно изложени/. По този начин Х.А. реализирала в периода 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г. следните доходи :

-         за 2007г. - в размер на 37 978,24лв.;

-         за 2008г. - в размер на 39 234,94лв.;

-         за 2009г. - в размер на 50 187,26лв.;

-         за 2010г. - в размер на 35 089,85лв.;

-         за 2011г. – в размер на 17 019,33лв.

 

Съответно дължимите данъци  от подс.А. по ЗДДФЛ /в качеството й на местно физическо лице/ за тези периоди са както следва :

-         за 2007г. – 7593,45лв.

-         за 2008г. – 3779,49лв.

-         за 2009г. – 4826,73лв.

-         за 2010г. – 3316,99лв.

-         за 2011г. – 1565,78лв.

или общия размер на данъците за инкриминирания период е 21 082,44лв.

 

ІІ. Подсъдимата А., след като разбрала че може да получава месечна помощ за отглеждането на децата си - Х. и А.С. , както и целеви помощи за отопление, от 2008г. започнала да посещава изнесено работно място на Дирекция „Социално подпомагане" - гр. Разград, находящо се в гр. Лозница. Там подавала молби-декларации за получаване на различни помощи по образец. Така в периода април 2008г. до януари 2012 г., подала следните молби - декларации:

1. На 25.04.2008 г. молба-декларация вх. № 488/25.04.2008 г. за получаване на месечна помощ за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20 - годишна възраст , с която заявява, че за периода от месец април 2007 г. до месец март 2008 г. семейството й няма доходи. За този период подсъдимата е получила парични преводи в размер на 43 039,96 лв., с брутен доход на член от семейството 10 759,99 лв.

На основание на подадената декларация Дирекция „Социално подпомагане" отпуснала на А. месечна помощ за отглеждане на две деца, като получава сума е в размер общо на 492 лв.

2. На 29.05.2009 г. молба-декларация вх. № 748/29.05.2009 г. за получаване на месечна помощ за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20 - годишна възраст , с която заявява, че за периода от м. май 2008 г. до м. април 2009 г. семейството й няма доходи. За същият период подсъдимата е получила парични преводи от чужбина в размер на 50 999,22 лв., а брутния доход на член от семейството е 16 999, 74 лв.

На основание подадената декларация Дирекция „Социално подпомагане" отпуска на подсъдимата А. месечна помощ за отглеждане на две деца в размер на 70,00 лв. , като общо получената сума в размер общо на 680 лв.

3.На 08.07.2009 г. молба-декларация вх. №Л-477/08.07.2009 г. за отпускане на целева помощ за отопление, с която заявява, че за периода от 08.01.2009г. до 08.07.2009 г. семейството й има доход 70 лв. За същият период подсъдимата е получила парични преводи от чужбина в размер на 25 999,29 лв. В раздел VIII от декларацията „Движима собственост" заявила, че не притежава такава, въпреки, че е собственик на МПС - л.а. „Форд Ескорт" с per. № РР 4432 АН.

Въз основа на подадената декларация Дирекция „Социално подпомагане" отпуснала на А. еднократна помощ в размер на 276,15  лв.

4.На 10.07.2009 г. молба-декларация вх. № 620/10.07.2009г., с която заявява, че за периода от 10.06.2009 г. до 10.07.2009 г. семейството й има доходи в размер на 70 лв. За същият период подсъдимата е получила парични преводи от чужбина в размер на 997,92 лв. В раздел VIII от декларацията „Движима собственост” е заявила, че не притежава такава, въпреки, че е собственик на МПС - л.а. „Форд Ескорт" с per. № РР 4432 АН.

На основание подадената декларация Дирекция „Социално подпомагане" отпуснала на подсъдимата помощ за прехрана в размер на 304,80 лв.

5.На 26.05.2010 г. молба-декларация вх. № Л-583/26.05.2010 г. за получаване на месечна помощ за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20 - годишна възраст, с която заявява, че за периода от м. май 2009 г. до м. 04,2010 г. семейството й има доход в размер на 882,19 лв. За същият период подсъдимата е получила парични преводи от чужбина в размер на 39 034,09 лв., а брутният доход на член от семейството е 13 011,36 лв.

Въз основа на подадената декларация Дирекция „Социално подпомагане" отпуснала на А. месечна помощ за отглеждане на две деца в размер на 70,00 лв. , като общо получената от нея сума е в размер общо на 840 лв.

6.На 29.10.2010 г. молба-декларация вх. № Л-1567/29.10.2010 г. за отпускане на целева помощ за отопление, с която заявява, че за периода от 29.04.2010 г. до 29.10.2010 г. семейството й няма доходи. За същият период подсъдимата е получила парични преводи от чужбина в размер на 20 845,22 лв. В раздел VIII от декларацията „Движима собственост" е заявила, че не притежава такава, въпреки, че е собственик на МПС - л.а. „Форд Ескорт" с per. № РР 4432 АН.

Въз основа на подадената декларация Дирекция „Социално подпомагане" отпуска на подсъдимата еднократна помощ в размер на 284,30 лв.

7.На 13.05.2011 г. молба-декларация вх. № Л-249/13.05.2011 г., с която заявява, че за периода от 13.04.2011 г. до 13.05.2011 г. семейството й няма доходи. За същият период подсъдимата е получила парични преводи от чужбина в размер на 3 129, 33 лв.

Въз основа на подадената декларация Дирекция „Социално подпомагане" отпуснала на А. месечна помощ в размер на 38,30 лв., като общо получена сума е в размер на 306,40 лв.

8.На 18.05.2011 г. молба-декларация вх. № Л-467/18.05.2011г. за получаване на месечна помощ за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20 - годишна възраст, с която заявява, че за периода от м. 04.2010 г. до м. 04.2011 г. семейството й няма доходи. За същият период подсъдимата е получила парични преводи от чужбина в размер на 29 495,80 лв., а брутният доход на член от семейството е 9 831, 93 лв.

Въз основана на подадената декларация Дирекция „Социално подпомагане" отпуска на А. месечна помощ за отглеждане на две деца в размер на 70 лв. Общо получeната сума е в размер общо на 840 лв.

9.На 10.08.2011 г. молба - декларация вх. №Л-451/10.08.2011 г. за отпускане на целева помощ за отопление , с която заявява, че за периода от 10.02.2011 г. до 10.08.2011г. семейството й няма доходи. За същият период подсъдимата е получила парични преводи от чужбина в размер на 10 695,08 лв. В раздел VIII от декларацията „Движима собственост" е заявила, че притежава един автомобил, въпреки, че е собственик на две МПС - л.а. „Форд Ескорт" с per. № РР 4432 АН и л.а. „БМВ", модел „318" с peг. № РР 9464 АР.

Въз основа на подадената декларация Дирекция „Социално подпомагане" отпуснала на А. еднократна помощ в размер на 289, 60 лв.

ІІІ. На 11.03.2011 г. в гр. Разград подсъдимата А. е сключила договор за покупко - продажба на МПС, в качеството на купувач, за лек автомобил „БМВ", модел „318И" с per. № РР 9464 АР, рама № WBACA31000EG50976, двигател № 184Е105247250 на стойност 500 лв.

 

Така изложената фактическа обстановка първостепенният съд е установил по един категоричен начин въз основа на гласните и писмени доказателства по делото, включително и самопризнанията на подс.А., направени по реда на чл.371 т.2 НПК. При така приетата фактология, както се спомена и по-напред се правят всички възможни възражения. По съществото си обаче възражението на защитника се свежда в крайна сметка до необоснованост /тъй като твърди, че приетите от съда факти не се подкрепят от доказателствата по делото – сумите били дарения а не доход с друг източник/ , и нарушение на материалния закон /тъй като вследствие на неправилно установените факти подсъдимата е била осъдена и по двата пункта от присъдата/. Нито първото , нито второто нарушение обаче е налице. Тук съдът няма да се спира на въпроса получените от подсъдимата суми вследствие на дарения ли са, тъй като този въпрос е бил поставен и на вниманието и на първостепенния съд, който му е отделил значително място в мотивите си, и се е аргументирал защо това не е така. Изложените там съображения напълно се споделят и от настоящата инстанция – което прави повторението им напълно излишно. Затова понастоящем съдът ще обърне внимание на направените възражения в техния процесуален аспект. Бе вече упоменато, че производството е приключило по реда на Глава двадесет и седма от НПК , и в частност – по чл.371 т.2 НПК. Т.е. подсъдимата е признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласила да не се събират доказателства за тези факти. Като последица от това и в изпълнение задълженията си първоинстанционният съд е постановил, че производството ще протече в рамките на посочената диференцирана процедура – след като разбира се установил, че самопризнанията на подсъдимата се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства/ за което съмнения не възникват и у настоящия съдебен състав/. След постановяване на определението по чл.372 ал.4 НПК   изявленията на подсъдимата по чл.371 т.2 НПК не могат да бъдат оттегляни, а именно в тази насока са както пледоарията на защитника й, така и неговите възражения пред настоящата инстанция. Наведените твърдения пред първоинстанционния съд, и тези във въззивната жалба, доразвити впоследствие и в въззивното съдебно заседание, сочат на оспорване на признатите факти - защото подсъдимата е признала изцяло фактите по обвинителния акт, а в него не се съдържа и намек дори получените от подс.А. суми да представляват дарения.  Съгласно т.8.1. от Тълкувателно решение №1/06.04.2009г. на ВКС цялостното признаване на фактите, изложени в обвинителния акт, обуславя ограничения  и в пределите на инстанционния контрол : „Допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. В тези предели могат да се установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, с предпоставкитеи съдържанието на наказателната отговорност. В обсега на същите са излагане на съображения за необходимост от приложение на относимите основни институти на наказателното право; очертаване на аргументи за обективните и субективни признаци на престъпния състав и обоснованата от тях правна квалификация, визирана в особените норми на наказателния кодекс; релевиране на възражения за наказателна неотговорност и погасителна давност; предлагане на доводи за индивидуализация на санкционните последици. Всичко това обаче е възможно при условие, че е съвместимо с фактологията по обвинителния акт и не внася съществени изменения в нейните очертания.” Изцяло в тази насока е и необвързващата практика на ВКС на РБ.  А твърдението за правени дарения в полза на подс.А. е несъвместимо с фактологията по обвинителния акт – излиза извън неговите фактически рамки. Затова и е процесуално недопустимо.

В рамките на направените самопризнания от подсъдимата /и въз основа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства/ окръжният съд е направил и верни правни изводи. Няма съмнение, че по смисъла на чл.4 ал.1 т.1 ЗДДФЛ  Х.А. представлява местно физическо лице. Като такова и след получаване на доходи, явяващи се облагаеми по смисъла на чл.35 т.6 от същия закон, то за нея възниква по силата на чл.50 ал.1 т.1 ЗДДФЛ задължението  да подаде годишна данъчна декларация в определения от закона срок -  до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Като не е сторила това подс.А. от обективна и субективна страна е осъществила състава на престъплението , визирано в текста на чл.255 ал.3 вр. ал.1 НК. С оглед броя на деянията, тяхна обективна и субективна връзка, правилна по съществото си е преценката на съда , че се касае за продължавана престъпна дейност, както и тази, че е налице квалифициращото обстоятелство „данъци в особено големи размери” – предвид размера на дължимия и укрит данък и дефиницията на чл.93 т.14 НК.

След като получените от подсъдимата суми представляват доходи по смисъла на закона, то и подадените от нея молби-декларации пред Дирекция „Социално подпомагане” – Разград, правилно са били окачествени от Разградски окръжен съд като документи с невярно съдържание. Това е така, защото подсъдимата в тях е посочила за различните периоди от време или нулев доход, или значително по-нисък от реално получения, което и двата случая не отговаря на истината. Това е довело до въвеждане в заблуждение на служителите от посочената Дирекция, и е станало основание да й бъдат отпуснати социални помощи – целева помощ за отопление и месечна помощ за дете, чийто общ размер е 4313,25 лева. При това положение  очевидно е налице и престъплението по чл.212 ал.1 НК вр. чл.26 ал.1 НК.

За престъплението по чл.253 ал.4 вр. ал.1 НК – както съображенията на съда, така и доводите , изложени от представителя на Апелативна прокуратура – Варна в съдебно заседание, напълно се споделят от въззивния съд. В инкриминирания период от време подсъдимата е получила значителни доходи – общо в размер на около 180 000лева. Предмет на престъпление са една малка част от тях - 21 082,44лв, представляващи укрити данъчни задължения, предмет на престъплението по чл.255 ал.3 НК, и 4313,25 лева получени без правно основание -  предмет на престъплението по чл.212 ал.1 НК. Останалите около 155 000лева не са предмет на каквото и да било престъпление. Същевременно не е възможно да бъде установен произходът на средствата, с които е закупен автомобилът. А от обективна страна съставът на чл.253 ал.4 вр. ал.1 НК изисква извършване сделка с имущество, за което деецът има съзнание, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление. Но средствата за закупуване е възможно да са от останалите 155 000лева, а не да са трансформирани от тези, които  са предмет на двете престъпления. С оглед изложеното въззивният съд намира, че съдът правилно е приел в крайна сметка, че действията на подсъдимата са несъставомерни по този законов текст, полади което и логично я е оправдал по това обвинение. С което не е допуснал нарушения на закона, а напротив –приложил го е правилно. Затова и протестът като неоснователен следва да бъде оставен без уважение.

Както бе подчертано жалбата е частично основателна – само по отношение несправедливостта на наложените на подсъдимата наказания. При индивидуализацията им окръжният съд е приел, че са налице единствено смекчаващи вината обстоятелства, и въпреки това е наложил на подсъдимата наказания над минималния размер. Така определени те са явно несправедливи – касае се за жена, самотна майка, отглеждаща двете си деца, безработна, неосъждана. При тези обстоятелства и при пълната липса на обществена опасност у дееца, то наказания определени по реда на чл.54 НК над предвидените от закона минимуми , се явяват завишени. В този смисъл и присъдата следва да бъде коригирана -  като се намалят наказанията на подс.А. до законовите минимуми - за престъплението по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.1 НК – на три години лишаване от свобода, и за престъплението по чл. 212 ал.1 НК – на две години лишаване от свобода. Така определените /намалени/ наказания следва да бъдат редуцирани по реда на чл.58а  ал.1 НК с 1/3 до размера на две години лишаване от свобода – за първото престъпление, и съответно на една година и четири месеца лишаване от свобода – за второто. На основание чл.23 НК следва да бъде определено на подсъдимата за изтърпяване по-тежкото от наложените наказания – две години лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

По възражението на защитника на подсъдимата по престъплението по п.2 от присъдата – твърди се, че сумите по първата молба-декларация с вх. №488/25.04.2008г. са получени за периода  17.05.2007г. до 17.04.2008г., а за този период подсъдимата няма предявено обвинение. Престъплението по чл.212 ал.1 НК започва с представянето /използването/ на документа с невярно съдържание / с което определено лице се въвежда в заблуждение по отношение на определени факти/ , и като резултатно – довършено е с получаването на чуждото движимо /в случая/ имущество. За това и периодът , за който се отнася подадената от подсъдимата декларация , е без значение. Деянието е започнато с подаването на молбата-декларация, а това е станало на 25.04.2008г. , съответно помощите са получени след тази дата. Не е необходимо да има обвинение за период, предшестващ започването на престъплението.

В гражданската част на присъдата – въззивният съд намира, че съдът приемайки, че част от претендираното от ищеца вземане е погасено по давност, е допуснал нарушение на закона. Съгласно разпоредбата на чл.114 ал.3 от ЗЗД за вземания от непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на  дееца. В повечето случаи моментът на увреждането и откриването на дееца съвпадат по време. В случаите , когато това не е така, и производството се води срещу „Неизвестен извършител” , то за момент на откриване на дееца съдебната практика приема момента на привличане на лицето като обвиняем. От този момент насетне следва да тече и  погасителната давност. В настоящия случай досъдебното производство е образувано с постановление на прокурор от Окръжна прокуратура-Разград от 12.06.2013г. срещу Х.А.. И това е моментът, който следва да се приеме за момента на откриване на дееца,  и от който започва да тече петгодишната погасителна давност. Очевидно към 2014г. тя все още не е изтекла. Този недостатък няма обаче как да бъде отстранен , поради липсата на процесуална за това възможност – липса на протест или жалба на гражданския ищец.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.

Предвид изложеното, и като намира че са налице основания за изменение  на атакуваната присъда, на основание  чл.337 ал.1 т.1 НПК Варненският апелативен съд 

 

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ присъда №63/08.09.2014г. по нохд №251/2014г. на Разградски окръжен съд В ЧАСТТА , в която на подс.Х.Х.А. са наложени наказания за престъплението по чл.255 ал.3 вр. ал.1 НК вр. чл.26 ал.1 НК - в размер на три години лишаване от свобода, и за престъплението по чл.212 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК – в размер на две години лишаване от свобода, както и в частта досежно определяне на общо наказание по реда на чл.23 НК, както следва:

- намаля наложеното на подс.Х.А. по реда на чл.54 НК наказание за престъплението по чл.255 ал.3 вр. ал.1 НК вр. чл.26 ал.1 НК на три години лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 НК редуцира с 1/3 - до размера на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;

          - намаля наложеното на подс.Х.А. по реда на чл.54 НК наказание за престъплението по чл. 212 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК на две години лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 НК редуцира с 1/3 - до размера на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

          На основание чл.23 ал.1 НК налага на подс.Х.Х.А. по-тежкото от тези наказания, а именно : ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 НК ОТЛАГА  за срок от ТРИ ГОДИНИ.

 

          В останалата част потвърждава присъдата.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от уведомлението на страните.

 

 

 

Председател :                                   Членове :