Р Е Ш Е Н И Е

 

173/20.10.2015 г.

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На осми октомври

Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

 

Секретар: С.Д.

Прокурор: Илия Николов

като разгледа докладваното от съдия Тончева НДВ № 298 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид:

 

На основание чл. 420, ал. 2, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3, изр. 1 НПК осъденият В.М.М. чрез изрично упълномощения защитник – адв.С.И. прави искане за възобновяване на ВНОХД № 1441/2014 г. по описа на Окръжен съд Варна.

От съдържанието на отправеното искане са изводими основанията на чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК, приложими по препращане от чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

В съдебното заседание пред АС-Варна осъденият не се явява. Представлява се от редовно упълномощен защитник, който поддържа изцяло искането за възобновяване.

Представителят на АП-Варна изразява становище за неоснователност на искането, като счита че то следва  да бъде оставено без уважение.

 

Варненският Апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

С Присъда №287 от 25.09.2014 г. по НОХД № 1888/2014 г. по описа на Районен съд – Варна В.М.М. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.129 ал.1 от НК, защото на 28.07.2013 година в гр.Варна причинил на И.С.М. средна телесна повреда – счупване на носни кости с разместване на фрагменти, усложнено в оздравителния процес с изкривяване на носната преграда и трудна проходимост на лява половина на носа. Наказанието е индивидуализирано в хипотезата на чл.54 от НК - шест месеца лишаване от свобода, отложено с приложението на чл.66 от НК с три години изпитателен срок. С присъдата е уважен граждански иск за обезщетяване на неимуществени вреди в резултат на деянието, претърпени от И.С.М. в размер на три хиляди лева, ведно със законната лихва от датата на деянието – 28.07.2013 година.

 С Решение №71 от 06.03.2015г. по ВНОХД № 1441 по описа на Окръжен съд – Варна за 2014 г., първоинстанционната присъда е изменена по реда на чл.337 ал.1 т.1 от НПК, като е намален размера на наказанието лишаване от свобода от шест на три месеца. В останалата част присъдата е потвърдена.

Решението на ВОС е влязло в сила от момента на постановяването му доколкото е изключено от кръга на актовете, подлежащи на касационна проверка.

Искането за проверка на наказателното дело по реда на възобновяването е депозирано по изричното пълномощие на осъдения от неговия защитник, поради което същото се намери за допустимо - подадено от процесуално легитимирана страна, в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК.

 

Разгледано по същество, искането на осъдения В.М.М. за възобновяване на наказателното производство е неоснователно.

 

Оплакванията в искането аргументират хипотезата на чл. 348, ал. 1 т.1 и2 от НПК. При произнасяне по неговата основателност на първо място следва да се посочи, че в производството по възобновяване за апелативния съд не съществува процесуална възможност за промяна или заместване на вътрешното убеждение на инстанциите по фактите. Проверката в настоящата инстанция е ограничена само до спазването на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на предходната инстанция при установяването на обстоятелствата, относими към предмета на доказване.

 

В този аспект ВАпС не установи наличието на съществени процесуални нарушения, които да доведат до възобновяване на наказателното дело в интерес на осъдения М..Претенцията на искателя срещу осъществения от съдебните инстанции доказателствен анализ е неоснователна. ВРС е оценил доказателствените материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК. Аргументирал е решението си относно достоверността на доказателствените източници, като е взел отношение по назначените в д.пр.№2336/13 година на 1 РУП-Варна две експертизи – СМЕ и СППЕ.

Не отговаря на действителността упрека на искателя към първоинстанционния съд за липса на мотиви по оценката на доказателствата. ВРС след проверка достоверността на доказателствените източници е изложил безпротиворечиви аргументи защо не кредитира обясненията на подс.М., в частност относно механизма на причиняване на телесното увреждане на пострадалия М.. Решението е обосновано със заключението на СМЕ и фактите, съдържащи се в показанията на свидетелите М., А. и Л. /стр.трета от мотивите по НОХД №1888/. Оценъчната дейност на съда е в обхвата на чл.102 от НПК. Не се установява претендираното от искателя игнориране и подценяване на доказателства, включително и относно квалификацията на деянието.

Пред първоинстанционния съд искателят е поставил въпроса по приложимия материален закон, претендирайки основание за субсумиране на доказателствата под диспозицията на чл.132 от НПК. С подробни аргументи ВРС е мотивирал  правоприлагащата си дейност по материалния закон. Обсъдил е подробно заключението на СППЕ /стр.трета и четвърта от мотивите/ и изводимото от него отсъствие на физиологичен афект. Аналитичната дейност на този съд почива изцяло на доказателствата по делото, които не установяват факти, относими към обективния състав на чл.132 от НК. Наличието на физиологичен афект категорично е отречено и от вещите лица, изготвили СППЕ /л.18 гръб от НОХД №1888/. Не е имало основание за обсъждане на чл.153 от НПК, доколкото заключението на коментираната СППЕ изцяло кореспондира с доказателствената съвкупност.

Вътрешното убеждение представлява съзнателна увереност , основана на доказателствените материали, събрани и проверени по надлежен ред, при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Само в случай на произволна оценка на доказателствената съвкупност би могло да се счита за налично касционното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Доколкото подобна произволност и нарушаване на правилата на формалната логика при аналитичната дейност на първоинстанционния съд не се установява, оплакването на искателя в тази част е неоснователно.

Съвсем в идентичен порядък се разглежда и оплакването от дейността на въззивния съд във връзка с чл.13 и чл.14 от НПК. Видно от писменото изложение към въззивната жалба  /л.6,7 от ВНОХД№1441/ е, че искателят е поддържал сходни с настоящите оплаквания по правилността на първоинстанционната присъда. Същите са намерили задълбочен отговор във въззивното решение, като в него не може да се установи процесуален дефицит.

Въззивният съд е проверил дейността на първоинстанционния съд по формиране на вътрешното убеждение и е изложил собствените си аргументи  /стр. 4-5 от решението на ВОС/ по претенциите във връзка с нарушението на чл.13, чл.14 и чл.305 ал.3 от НПК. Не отговаря на истината твърдението на искателя за формалност в оценъчната дейност на второинстанционния съд.  Изложени са достатъчно аргументи защо въззивният съд споделя доводите в мотивите към първоинстанционната присъда. Подробно е обсъдено искането за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, също намерено за неоснователно.

 В процесуалната дейност на двете инстанции по фактите липсват пороци, които да доведат до съмнителност на приетата фактология.

С оглед изложеното ВАпС приема, че първата  и въззивната инстанции са направили изводите си за доказаност на авторството и съставомерност на деянието въз основа на взаимно съпоставяне и изчерпателен анализ на всички доказателствени източници.

Настоящият съдебен състав не установи и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.  За да се стигне до основание за приложение на привилегирования състав на  чл.132 ал.1 от НК трябва да са налице правните критерии, визирани в закона и съответните медицински такива. В коментирания случай свидетелите на сбиването между искателя и пострадалия М. не са възприели действията на дееца да са резултат от провокативно поведение на пострадалия. Такава е оценката и на самия М., който в обясненията си пред първоинстанционния съд съобщава, че с  М. си разменили реплики, които оценява като „не много обидни”.

За приложението на чл.132 ал.1 от НК е необходимо още в резултат на провокативното поведение деецът да е изпаднал в състояние на силно раздразнение. Последното освен фактически е и медицински въпрос. Дали е налице стеснение на съзнанието на дееца е изследвано и на основание изводи, направени в психолого-психиатричен аспект. Вещите лица са отрекли каквато и да е симптоматика на физиологичен афект у дееца, поради което и оплакването във връзка с неправилно приложение на материалния закон се явява напълно неоснователно.

С оглед на изложеното Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.М.М. за възобновяване на ВНОХД №1441/2014 година по описа на Окръжен съд - Варна.

 

Настоящето решение не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.