Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 160

 

                           Варна , 21  ноември  2013 година

 

                                  В  името  на  народа

 

 

 

Варненският апелативен съд , наказателно отделение,в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                    Председател:Божидар Манев

                                          Членове: Живка Денева

                                                         Димитър Димитров

 

 

при участието на секретаря Г.Н. и прокурора Ружа Големанова разгледа наказателно дело № 299 по описа за 2013 година , докладвано от съдия Б.Манев

 

 

Въззивното производство е образувано по жалби на поверениците на всички частни обвинители против присъда № 44/13.09.2013 по наказателно дело № 241/2013 на Разградския окръжен съд. В жалбите се навеждат доводи по чл.348 ал.5 ал.1 т.1 и т.2 пр.1 от НПК и се пледира за увеличаване на наложените наказания , или ,алтернативно за ефективно изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода.

Всички жалби се поддържат пред въззивния съд по изложените в тях съображения.

Защитникът на подсъдимия Б.Д. пледира за потвърждаване на присъдата , а самият подсъдим изразява съжаление за извършеното деяние.

Според  апелативния прокурор  жалбите са основателни.

 

Варненският апелативен съд , за да се произнесе взе предвид:

 

С обжалваната присъда състав на Разградския окръжен съд е признал подсъдимия Б.Д. за виновен в това , че на 22.01.2013 на пътя от Разград за  Шумен при управление на МПС – лек автомобил „Дачия Логан” с рег.номер Н 05-09 АР със скорост 138 км/ч нарушил правилата за движение , регламентирани с чл.чл.5 ал.1 , 8 ал.1 , 15 ал.1, 16 ал.1 , чл.20 ал.1 и 2 , 21 ал.1 и 44 ал.1 от Закона за движение по пътищата и с  чл.чл.3 , 73 ал.1 и 92 ал.1 от Правилника за приложението му като причинил по непредпазливост смъртта на три лица – Г.А.Г. , С.П.С. и А.Н. В. и на основание чл.343 ал.3 пр.5 б”б” пр.1 вр.ал.1 б”в” вр.чл.342 ал.1 вр. чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца , което на основание чл.58а ал.1 от НК намалил на три години и на основание чл.66 ал.1 от НК отложил изпълнението му с изпитателен срок от пет години.

На основание чл.343г от НК лишил подсъдимия Д. от право да управлява МПС за срок от три години , като зачел времето , през което е бил лишен от това право по административен ред.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.

 

В производство по чл.371 т.2 от НПК подсъдимият е признал следната фактическа обстановка :

 

Подсъдимият Б.Д. *** и е правоспособен водач на МПС с категории за управление „В” и „М” от 11.02.2002 година. Като водач на МПС е спазвал стриктно правилата за движение , поради което през целия период не са му налагани санкции от контролните органи.

На 22.01.2013 Д. и колегата му,св. С.С. посетили служебно град Русе като се придвижили със служебния автомобил  „Дачия Логан” с рег.номер Н 05 09 АР на фирмата,в която работили.  Късно след обед потеглили обратно за Шумен.  И на отиване и на връщане автомобилът бил управляван от подсъдимия Д..

Около 17,30 часа автомобилът се движил в района на ресторант ”Момин рид” до село Ушинци, Разградска област със скорост около 138 км/ час при разрешена за този участък – 90 км/ч. В насрещната лента приближавали два леки автомобила – „Фолксваген Пасат” с рег.номер РР 46 93 АР , управляван от св. Ю. Р. и лек автомобил „Пежо 306” с рег.номер Н 81 73 АН , управляван от Г.А.Г.. На предната седалка до водача  седял С.П.С. , а на задната – А.Н. В..***.

Когато разстоянието между автомобила на подсъдимия и първия насрещен автомобил било около 50 метра „Дачия”-та започнала да навлиза в насрещната лента на пътното платно. Свидетелят Р. преминал плътно в дясно ,поради което „Дачия”-та само  счупила лявото странично огледало на”Фолксвагена”,без да настъпи удар между двата автомобила. Такъв , обаче настъпил с втория насрещен автомобил – „Пежо 306” , в който автомобилът на подсъдимия се ударил челно. В резултат на ПТП на място починали водачът Г.Г. и пътника до него – С.С. , а возещият се на задната седалка Антон В. починал в болницата. Според заключението на назначената съдебно –медицинска експертиза смъртта на тримата е пряк резултат от челния удар между двата автомобила.

Автотехническа експертиза е установила , че подсъдимият е управлявал автомобила си със скорост 138 км/ч , а двата насрещни автомобила са се движили със скорост около 110 км/ч. Според експертите скоростта на автомобилите не е в причинна връзка със съставомерния резултат , който е настъпил поради преминаването на „Дачия”-та в насрещната лента за движение и би бил непредотвратим и при движение на автомобилите с разрешената скорост от 90 км/ч.

Така описаната в обвинителния акт фактология е призната изцяло от подсъдимия Д. пред първоинстанционния съд , който е приел ,че самопризнанията му се подкрепят от доказателствата по делото и е провел съкратено съдебно следствие.

Този извод е правилен , тъй като в подкрепа на изложените факти са протоколът за оглед на ПТП и фотоалбумът на мястото на произшествието , показанията на свидетеля  Ю. Р. , отчасти обясненията на подсъдимия Д. от ДП и показанията на спътника му,св.Ст.С. , като и двамата твърдят,че не си спомнят как е станало ПТП , защото в този момент са разговаряли /!/ , заключенията на назначените експертизи.

При установената фактическа обстановка окръжният съд е приложил правилно материалния закон , като е приел  ,че деянието на подсъдимия Д. е съставомерно по чл.343 ал.3 б”б” пр.1 вр. ал.1 б”в” вр.чл.342 ал.1 от НК , тъй като е причинил смъртта на три лица в резултат на нарушение на правилата за движение при управление на МПС.

 

 

Следва, обаче да бъде обърнато специално внимание на правилата за движение , за нарушаването на които е бил обвинен подсъдимия Д. и за които го е осъдил окръжният съд.

Посочени са всевъзможни нарушения по ЗДвП и Правилника за приложението му , броят на които дори е приет от съда като обстоятелство , отегчаващо вината на подсъдимия.

Всъщност единственото нарушение , извършено от подсъдимия,което е в пряка причинна връзка с настъпването на съставомерния резултат е това по чл.20 ал.1 от ЗДвП –   Д. не е контролирал непрекъснато автомобила , който е управлявал и в резултат на изгубения контрол е преминал в насрещната лента за движение.  Без всякакво значение е причината , поради която това е станало и която причина назначената АТЕ се е опитвала да установи без това да е нейно задължение , освен ако  ПТП не е резултат на техническа повреда    ,или на здравословни проблеми на водача, каквито доказателства по делото няма. Според настоящата инстанция подсъдимият Д. не е следил в посочения пътен участък  пътя пред автомобила си , защото в този момент е разговарял със св .С.   „за някакви складове до село Ушинци , за някаква табела” и пр. ,поради което е отклонил вниманието си встрани/показания на С. – л.74 от ДП № 4/2013 , том втори /

 

Останалите нарушения , посочени в присъдата не са извършени  ,или не се намират в причинна връзка с настъпването на ПТП , тъй като :

-Разпоредбите на чл.5 ал.1 от ЗДвП и на чл.3 от ППЗДвП регламентират общите принципи на поведение , с които водачите на превозни средства са длъжни да съобразяват поведението си по пътищата на страната, а не конкретното нарушение предизвикало ПТП.

-Разпоредбите на чл.8 ал.1 ,чл.15 ал.1 и чл.16 ал.1 и чл.44 ал.1  от ЗДвП и на чл.92 ал.1 от ППЗДвП се отнасят до хипотезите на съзнателно нарушаване от страна на водачите  на правилата за разположение на МПС на пътното платно и на съблюдаване на страничното разстояние между два разминаващи се автомобила , докато в конкретния случай тези нарушения не са умишлени , а са пряка последица от загубения контрол над автомобила.

 

- Едновременното нарушаване на правилата ,регламентиращи  разрешената  скорост по чл.21 от ЗДП и по чл.73 ал.1 от ППЗДП и  съобразената скорост по чл.20 ал.2 от ЗДвП не е възможно , доколкото първите две правила изключват третото. Несъобразена може да бъде  само разрешената скорост,  а подсъдимият е управлявал със скорост от 138 км/ч.   От друга страна  в конкретния случай , според заключението на назначената АТЕ неразрешената скорост на движение на автомобила на подсъдимия не е в причинна връзка с настъпването на ПТП , което би настъпило и при движение с разрешената скорост от 90 км/ч , поради което и на това второ основание подсъдимият не следва да носи отговорност за тези нарушения на правилата за движение , посочени в присъдата.

В крайна сметка по изложените съображения ,които са резултат от служебната проверка на присъдата по чл.314 от НПК подсъдимият Б.Д. следва да бъде оправдан за това,че е извършил инкриминираното деяние в резултат на допуснати нарушения на правилата за движение по чл.чл.5 , 8 , 15 ,16 и 20 ал.2  и 21 и 44 ал.1  от ЗДвП и по чл.чл.3 , 73 и 92 от ППЗДвП , тъй като в пряка причинна връзка с извършването му е само нарушението по чл.20 ал.1 от ЗДвП.

 

Жалбите на поверениците на частните обвинители са за нарушения по чл.348 ал.5 т.1 и т.2 пр.1 от НПК и от тях е основателно  второто  оплакване, тъй като е приложено неправилно условното осъждане.

 

За да определи при условията на чл.54 от НК наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца , което на основание чл.58а ал.1 от НК е редуцирал на три години окръжният съд е приел следното :

Смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства са самопризнанието му , демонстрираното разкаяние , чистото съдебно минало , добрите характеристични данни и липсата на нарушения на правилата за движение в практиката му на водач на МПС.  

А отегчаващи вината обстоятелства , според съда са високата степен на обществена опасност на деянието , причиняването смъртта на трима млади мъже , многобройните нарушения на правилата за движение , допуснати в конкретния случай , които са създали опасност и за водача на л.а.”Фолксваген”, св.Р..

 

 

 

При  определяне размера на наказанието лишаване от свобода по реда на   чл.54 от НК окръжният съд действително е нарушил закона , като е направил неправилна преценка на обстоятелствата , които смекчават или отегчават вината на подсъдимия.

Безспорно е , че признание от страна на подсъдимия на Досъдебното производство  няма , а направеното пред окръжния съд е било основание за провеждане на съкратено съдебно следствие и не може да се третира и  като смекчаващо вината му по смисъла на чл.54 от НК.

 От друга страна , както бе посочено, не са налице многобройни нарушения на правилата за движение , а само едно – по чл.20 ал.1 от ЗДвП , а обществената опасност на деянието и обстоятелството, че е причинена смъртта на три лица  инкриминира деянието на подсъдимия  по посочения квалифициран състав  ,а не по основния състав на транспортното престъпление.

Всъщност действително отегчаващи вината  на подсъдимия   обстоятелства са преди всичко особено грубото конкретно нарушение на правилата за движение   по чл.20 ал.1 от ЗДвП  и превишената с почти 50 км/ч максимално разрешена скорост в посочения пътен участък,   която скорост,   макар да не е в причинна връзка с ПТП  е израз   ,както на проявена изключителна самонадеяност от страна на водача ,така и на пълното   игнориране на правилата за движение,   свързани с режима на скоростта.

Според настоящата въззивна инстанция и при тези обстоятелства не е налице основание за увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода по реда на чл.54 от НК , което  отново  при превес на смекчващи вината обстоятелства следва да остане в определения от ОС размер, но те  имат отношение към начина на изтърпяване на това наказание.

При управление на МПС  с почти 140 км/ч  и  преминаване в насрещната лента за движение с  предизвикан  челен удар върху напълно правомерно движещ се автомобил ,при който е причинена смъртта на всички лица в автомобила  и той   , както личи от фотоалбума е смазан до неузнаваемост , целите по чл.36 от НК и на генералната и на специалната превенция не могат да бъдат реализирани с определянето на условно наказание.

 

 За да бъде превъзпитан към спазване на правилата за движение подсъдимият и да се въздейства предупредително на останалите недисциплинирани водачи на МПС  той следва да бъде изолиран за определения  от ОС срок.

Поради това жалбите на частните обвинители,  респ.на техните повереници са основателни по отношение на оплакването по чл.348 ал.5 т.2 пр.1 от НПК  и  определеното от ОС наказание  лишаване от свобода  следва да бъде изтърпяно ефективно при общ режим в затворническо общежитие от открит тип на основание чл.59 ал.1 и чл.61 т.3 от ЗИНЗС.

В останалата част , вкл. по отношение размера на наказанието по чл.343г от НК ,който не е коментиран в жалбите присъдата следва да бъде потвърдена.

 

Водим от горното и на основание чл.336 ал.1 т.3 , чл.337 ал.2 т.1 и чл.338 от НПК Варненският апелативен съд

 

                     Р     Е     Ш     И

 

ИЗМЕНЯ  присъда №44/13.09.2013 по наказателно дело № 241/2013 на Разградския окръжен съд , както следва:

1. В частта,  в която изпълнението на наложеното на подсъдимия   Б.Д.Д. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА   за срок от ТРИ ГОДИНИ   е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК,   като постановява ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО  в ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ от ОТКРИТ ТИП при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.

2.  В частта , в която подсъдимият Б.Д.Д. е признат за виновен в това , че е нарушил правилата за движение по пътищата , регламентирани с разпоредбите на чл.чл.5 ал.1 , 8 ал.1,  15 ал.1 , 16 ал.1 , 20 ал.2  ,чл.21 ал.1 и чл.44 ал.1 от ЗДвП и на чл.чл. 3 , 73 ал.1 и 92 ал.1 от ППЗДвП ,като го ОПРАВДАВА  за извършването на тези нарушения.

ПОТВЪРЖДАВА  присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                  Председател:

 

                                       Членове: