Р Е Ш Е Н И Е

 

179

 

гр.Варна,   09 ноември 2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 16 октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА ДЕНЕВА

 

            ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

при участието на прокурора ИВАН ТОДОРОВ и секретаря С.Д., като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНОХД № 299 по описа на ВАпС за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба от адв.И.М. в качеството му на защитника на подсъдимия П.П.П. против присъда № 15, постановена по НОХД № 181/15г. по описа на ОC – гр. Добрич. С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по смисъла на чл.343, ал.3, б. Б, пр. първо, вр. чл.342 ал.1 от НК, за това, че на 20.X.2014 год. на около 500м след разклона за с.Царевец по главен път Генерал Тошево-Добрич, обл. Добрич, при управление на МПС - лек автомобил марка „Мерцедес” модел „ЦЛК 320” с per. № ТХ 63 03 ХК е нарушил правилата за движение- чл.20 ал.1 от Закона за движение по пътищата - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” и ал.2 с.чл. - водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на двиоюението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” и по непредпазливост причинил смърт на едно лице - М. Г. Н., с ЕГН ********** от гр.Добрич и причинил телесна повреда на две лица - Д.Й.В., с ЕГН **********, изразяваща се в счупване на седалищните и срамни кости в ляво, обусловило трайно затруднение на движението на долен ляв крайник за период от около 3-4 месеца и телесна повреда на С.Д. М., с ЕГН **********, изразяваща се в контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно- контузна рана по лигавична и кожна повърхност на долната устна, ожулвания на меки черепни обвивки, дясно коляно и дясна подбедрица, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. На основание чл.343 ал.4, вр. с ал.3, б.”б” предл.“първо“ и чл.54 ал.1 от НК първостепенният съд е определил на подсъдимия П.П.П. наказание лишаване от свобода за срок от 9/ДЕВЕТ/ ГОДИНИ. По реда на чл.58а ал. I от НК съдът е редуцирал  така определеното наказание с 1/3, като е наложил за изтърпяване наказание от 6/ШЕСТ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „строг” затворнически режим, в Затвор или затворническо общежитие от „закрит“ тип.

На основание чл.343 “г” във връзка с чл.37 т.7 от НК ДОС е лишил подсъдимия П.П.П., с ЕГН **********, от право да управлява МПС за срок от 6/ШЕСТ/ ГОДИНИ.

Съдът се е произнесъл по приобщените по делото веществени доказателства и е възложил сторените в хода на производството разноски за заплащане от подс.П..

Във въззивната жалба на защитника на подсъдимия се излагат твърдения за несправедливост на наложеното от първата инстанция наказание в аспект на неговата завишеност с оглед постигането на целите на генералната превенция. Въззивната инстанция е сезирана с искане за намаляване на наложените на подсъдимия П. наказания.

Пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура изразява становище за неправилност на атакуваната присъда, тъй като с нея не е приложен правилно материалния закон. Деянието е било квалифицирано по чл.343, ал.3 от НК, като са инкриминирани смърт на едно лице и две телесни повреди на други две лица. Едната телесна повреда е средна такава по смисъла на чл.129, ал.1 от НК, но инкриминираната и влизаща в квалификацията на престъпния състав телесна повреда на С.Д.И. е лека, защото съгласно СМЕ става въпрос за временно разстройство на здравето, не опасно за живота, т.е. говорим за престъпление по чл.130, ал.1 от НК и като такова то няма място като инкриминация в посочения текст. Според прокурора това налага присъдата на ДОС в тази й част да бъде изменена, в смисъл да бъде оправдан за причинената лека телесна повреда на свид.И.. Прокурорът счита, че тази телесна повреда следва да бъде ценена единствено при определяне на наказанието като отегчаващо вината обстоятелство. По отношение на оплакването за несправедливост на наказанието, поддържано от защитата прокурорът изразява становище за неоснователност.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия П. – адв.Р. Х., поддържа доводите за завишеност на наложеното на въззивника наказание, като първостепенният съд е отдал приоритетно  значение на генералната превенция без да отчете данните за личността на въззивника. Оспорва се законосъобразността на определения първоначален режим на изтърпяване на наказанието, като се претендира той да бъде „общ”, а не „строг”.

Повереникът на частните обвинители С.И. и Д.В. – адв.Я., изразява несъгласието както с представителя на публичното обвинение, така и със защитата: материалният закон е приложен правилно, защото разпоредбата на ал.3 на чл.343 от НК сочи като квалифициращи елементи смърт и настъпила телесна повреда на повече от едно лице. Според защитата е достатъчно е да има повече от едно увредено лице без оглед на степента и вида, и характера на телесните увреждания, за да е налице квалифициращият елемент по ал.3 на чл.343 от НК. По отношение на наведеното оплакване от подсъдимия за несправедливост на наложеното наказание изразява становище за неговата неоснователност – подс.П. е осъждан няколкократно, санкциониран е за допуснати адм.нарушения по ЗДвП.

Повереникът на частния обвинител Г.А. – адв.Т., също поддържа становището за неоснователност на оплакването на подс.П., тъй като отмереното наказание е съответно както на деянието, така и на данните за личността на въззивника.

В последната си дума възз.П. пред настоящата инстанция заявява желанието си да бъде при семейството си и новородената си дъщеря.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира за установено следното:

Предмет на въззивна проверка е присъда № 15, постановена по НОХД № 181/15г. по описа на ОC – гр. Добрич, с която П.П.П., ЕГН ********** е бил признат за виновен в извършване на престъпление по смисъла на чл.343, ал.3, б. Б, пр. първо, вр. чл.342 ал.1 от НК, за това, че на 20.X.2014 год. на около 500м след разклона за с.Царевец по главен път Генерал Тошево-Добрич, обл. Добрич, при управление на МПС - лек автомобил марка „Мерцедес” модел „ЦЛК 320” с per. № ТХ 63 03 ХК е нарушил правилата за движение- чл.20 ал.1 от Закона за движение по пътищата - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” и ал.2 с.чл. - водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на двиоюението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” и по непредпазливост причинил смърт на едно лице - М. Г. Н., с ЕГН ********** от гр.Добрич и причинил телесна повреда на две лица - Д.Й.В., с ЕГН **********, изразяваща се в счупване на седалищните и срамни кости в ляво, обусловило трайно затруднение на движението на долен ляв крайник за период от около 3-4 месеца и телесна повреда на С.Д. М., с ЕГН **********, изразяваща се в контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно- контузна рана по лигавична и кожна повърхност на долната устна, ожулвания на меки черепни обвивки, дясно коляно и дясна подбедрица, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. На основание чл.343 ал.4, вр. с ал.3, б.”б” предл.“първо“ и чл.54 ал.1 от НК първостепенният съд е определил на подсъдимия П.П.П. наказание лишаване от свобода за срок от 9/ДЕВЕТ/ ГОДИНИ. По реда на чл.58а ал. I от НК съдът е редуцирал  така определеното наказание с 1/3, като е наложил за изтърпяване наказание от 6/ШЕСТ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „строг” затворнически режим, в Затвор или затворническо общежитие от „закрит“ тип.

На основание чл.343 “г” във връзка с чл.37 т.7 от НК ДОС е лишил подсъдимия П.П.П., с ЕГН **********, от право да управлява МПС за срок от 6/ШЕСТ/ ГОДИНИ.

Съдът се е произнесъл по приобщените по делото веществени доказателства и е възложил сторените в хода на производството разноски за заплащане от подс.П..

Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване и от надлежна страна. Наведените в тях основания представляват въззивни такива по смисъла на чл.334, ал.1, т.3 от НПК. Като основателно се прецени единствено оплакването на защитата за несправедливост на наложените на въззивника наказания по следните съображения:

Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по реда на глава 27 НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 НПК, в което е положил дължимата грижа с допустими доказателствени способи да установи обективната истина. В резултат на това ВАпС намира за установено от фактическа страна следното:

Подс.П.П.П. е роден на ***г. в гр.Добрич, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият П.П. е правоспособен водач на МПС, като притежава свидетелство за управление на МПС/английски образец/ CD30876266/14.05.2014r., издадено на П.П., с валидност до 13.05.2015г.

Подс.П. и свид.Д.В. се познавали отдавна и до процесната катастрофа били приятели.На 20.10.2014г. свид.Д.В. се обадил по телефона на подсъдимия и малко по-късно пристигнал пред дома му с управлявания от него лек автомобил „Мерцедес ЦЛК”, per. №Тх 63-03 ХК, собственост на свид.И.И. от гр.Добрич. Около 20 часа на същия ден, подс.П.П.П., свид.М.Р.А., свид.Д.Й.В., свид.С.Д.И. и М. Г. Н. потеглили с автомобила, собственост на свид.И.И. към с.Пчеларово, общ.Ген. Тошево. Автомобилът бил управляван от подсъдимия. Когато пристигнали в селото, свид.А. слязла и се прибрала у дома си, а около 21 часа четирите момчета отпътували обратно за гр.Добрич. Автомобилът бил управляван отново от подсъдимия, отпред вдясно до него седял свид.Д.В., зад него вдясно седял М. Н., а зад водача седял свид.С.И.. Пътували по пътя гр.Ген.Тршево-гр.Добрич в посока гр.Добрич. Времето било сухо и ясно, а видимостта била  добра. Подсъдимият П. карал много бързо - с над 100км/ч и свид.Д.В. му направил забележка да намали скоростта, но той не го послушал. На около 500м. след разклона за с.Царевец, подс.П.П. изгубил контрол над управлението на автомобила, при което той преминал в лентата за насрещно движение. След това се отклонил вдясно, продължавайки движението си косо спрямо платното за движение в посока надясно, завъртайки се около вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка, след което преминал върху десния банкет и се ударил със задната си част в стоящо там крайпътно дърво. Ударът бил толкова силен, че дървото се врязало в задната част на купето, достигайки до нивото на предните колонки. В резултат на силния удар и последващото проникване на дървото в купето на автомобила, купето се деформирало /намачкало/ драстично, при което возещия се на задната дясна седалка М. Г. Н. получил директни удари в главата и тялото с направление отдясно на ляво, получавайки тежка черепно-мозъчна травма с фрактура на черепа и освен нея получил и гръдна травма. В резултат на тежкия удар в главата, той починал на място.;

Вследствие на настъпилата рязка промяна в скоростта и посоката на движение на автомобила при удара със задната част на същия в дървото, тялото и главата на свид.Д.В., седящ на предната дясна седалка, първо се изместили назад, след което рязко се отметнали напред и нагоре. Свид.В. ударил с челото си горната дясна част на предното панорамно стъкло, счупвайки го с глава отвътре навън.В резултата на удара,свид.Д.Й.В. получил сътресение на мозъка, счупване на седалищната и срамната кости вляво и множество вътрешни наранявания.

При сблъсъка, свид.С.И., возещ се на задна лява седалка, получил странични удари от вътрешните части на купето на автомобила и последващото проникване на дървото в купето по главата, тялото и крайниците с направление отзад- напред и отдясно-наляво, довели до сътресение на мозъка и множество разкъсно- контузни рани по лицето и крайниците.

Случаен автомобил, управляван от свид.Ж.Д. Х. спрял на местопроизшествието непосредствено след пътния инцидент.Свид.Ж.Х. се обадила на тел. 1112 от своя мобилен телефон.Пътниците от друг, случайно преминаващ автомобил също спрели да помогнат на пострадалите.Малко след това местопроизшествието било посетено от два екипа на ЦНСМ-гр.Добрич, които констатирали смъртта на М. Г. Н. и оказали помощ на останалите пострадали, откарвайки ги в Спешния център в гр.Добрич.След тях пристигнали и служители на Полицията, които направили огледа на местопроизшествието, сложил началото на настоящото наказателно производство.

От заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото съдебно-медицинската експертиза за аутопсия на трупа на М. Г. Н. е видно, че при огледа и аутопсията се установили черепно мозъчна травма, контузия на главен мозък, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на черепната основа, наличие на кръв в мозъчните стомахчета, кръвонасядане на меките черепни обвивки, разкъсноконтузна рана на лявата буза и подлежащо счупване на долната челюст, кръвонасядания и ожулвания на лицето и лявата подбедрица. Според експерта, причината за смъртта на пострадалия е контузията на главния мозък, довела до остра сърдечна и дихателна недостатъчност от централен произход и е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Експертизата приела, че описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети.

От протокола за химическа експертиза №197/30.10.2014г за определяне на алкохол или друго упойваццо вещество в кръвта се установява, че в изследваната проба кръв от трупа на пострадалия М. Г. Н. не е установено наличие на етилов алкохол.

От заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото съдебно-медицинската експертиза за характера и степента на увреждане на пострадалия Д.Й.В. е видно, че се установили контузия на главата и тялото, сътресение на мозъка, счупване на I ребрена дъга вляво, счупване на седалищна и срамна кости вляво, руптура на десен бъбрек, плеврален излив вляво, ожулвания на лява скула и буза, разкъсно-контузна рана на дясната вежда. Експертизата приела, че установените увреждания са резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и биха могли да се получат при станалото ПТП. Според вещото лице, счупването на седалищната и срамни кости вляво са обусловили трайно затруднение движението на долен ляв крайник за период от около 3-4 месеца.

От заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото съдебно-медицинската експертиза за характера и степента на увреждане на пострадалия С. Д. И. е видно, че се установили контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана по лигавична и кожна повърхност на долната устна. ожулвания на меки черепни обвивки, дясно коляно и дясна подбедрица. Експертизата приела, че установените увреждания са резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и биха могли да се получат при станалото ПТП. Според вещото лице, в своята съвкупност уврежданията на И. обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От протокола за химическа експертиза № 1499/22.10.2014г. за определяне на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта се установява, че в изследваната проба от кръвта на подсъдимия П.П. не е установено наличие на етилов алкохол.

От заключението по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото СХЕ е видно, че химическото изследване на кръвта на подс.П.П.П. не показало наличие на алкалоиди, барбитурати, фенотиазинови производни, ди - и бензодиазепинови производни, наркотици, мет- и амфетамини, фенциклидин, трициклични антидепресанти и др.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото СОЕ е видно, че би било невъзможно отстраняването на нанесените повреди вследствие на пътния инцидент по лекия автомобил „Мерцедес ЦЛК”. per. №Тх 63-03 ХК и би била невъзможна бъдещата му експлоатация. Вещото лице оценило автомобила към датата на произшествието, като приело, че неговата пазарна стойност била 5 000.00/пет хиляди/ лева.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото СТЕ е видно, че при извършения оглед на кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система на лекия автомобил марка „Мерцедес ЦЛК”, per. №Тх 63-03 ХК не били установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване .Експертът приел, че установените поврели по окачването на задния мост на автомобила са настъпили при удара с крайпътнотоо.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/ е видно, че непосредствено преди произшествието лекият автомобил марка „Мерцедес ЦЛК”, per. №Тх 63-03 ХК се е движел със скорост от 148.60км/ч, а опасната му зона за спиране имала дължина около 166 метра.

Според експерта при скорост на движение от 90км/ч и спиране върху платното за движение, опасната зона на лекия автомобил е следвало да бъде около 75м.

Вещото лице направило изчисления, че лекият автомобил „Мерцедес ЦЛК”, per. №Тх 63-03 ХК се е намирал на отстояние около 110м. преди мястото на удара в крайпътното дърво в момента, в който водачът му е загубил контрол над управлението, вследствие на което автомобилът се е отклонил вляво и е преминал в лентата за насрещно движение.

Ако непосредствено преди произшествието лекият автомобил се е движел със скорост от 90км/ч и водачът му е реагирал своевременно и е предприел спиране в момента, в който е загубил контрол над управлението, вследствие на което автомобилът се е отклонил вляво и е преминал в лентата за насрещно движение, той е имал техническата възможност да предотврати произшествието, спирайки автомобила преди удара в крайпътното дърво.

Според вещото лице основната причина от технически характер за настъпване на пътното произшествие е загубването на контрола над управлението на автомобила от водача му. Експертът направил изчисления, че скоростта на движение на лекия автомобил непосредствено преди произшествието и непредприетите своевременно действия от водача му за интензивното намаляване на скоростта са в пряка връзка с настъпване на произшествието.

От заключението на вещите лица по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото комплексна-съденомедицинска, трасологическа и автотехническа експертиза, ведно с изготвения към нея фотоалбум, досежно механизма на настъпване на произшествието, е видно, че на 20.10.2014г. около 21.00ч.-21.30ч. по пътя гр.Ген. Тошево- гр.Добрич по посока гр.Добрич се движел лекия автомобил „ Мерцедес CLK 320" с per. № ТХ 63 03 ХК. Пътната настилка била асфалтова, суха, запазена, в добро състояние, с прав участък от пътя в района на произшествието. В автомобила пътували П.П.П., Д.Й.В., С. Д. И. и М. Г. Н..Произшествието настъпило през тъмната част нц денонощието, при ясно време и нормална видимост за тази част от денонощието /добра метеорологична видимост/. При извършения оглед на кормилният механизъм, окачването на предният мост, задният мост, ходовата част и спирачката система на лекият автомобил „Мерцедес CLK 320" с per. №ТХ 63 03 ХК не се установили неизправности, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване.Установените повреди по окачването на задният мост са настъпили при удара в крайпътното дърво.

Експертите приели, че наближавайки мястото на произшествието, на около 500 м. след Т -образното кръстовище за с.Царевец, при движение по прав участък от пътя, водачът на лекият автомобил „Мерцедес CLK 320" с per. №ТХ 63 03 ХК загубил контрол над управлението на автомобила и той преминал в лентата за насрещно движение. След това автомобилът се отклонил в дясно и продължил движението си косо спрямо надлъжната ос на платното за движение в посока на дясно. като в същото време се завъртял около вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка.Така в процес на транслация и ротация лекия автомобил ..Мерцедес CLK 320" с per. № ТХ 63 03 ХК преминал върху десният банкет и достигнал до крайпътното дърво, движейки се със задната си част йапред.Последвал удар на задната част на автомобила в крайпътното дърво, като вследствие на възникналите при него моментни сили, дървото проникнало в задната дясна част на купето на автомобила, достигайки до нивото на средните колонки.

Относно механизма на получаване на телесните увреждания по пътуващите в лекия автомобил вещите лица приели, че установената тежка черепно-мозъчна травма, довела до смъртта на М. Н. и гръдната травма били резултат на много силен удар с или върху твърди тъпи предмети и отговаряли на травма в купето на автомобила.Установената ЧМТ - кръвонасядане на меките черепни обвивки и фрактура на черепа, били с направление отдясно на ляво и били резултат на удар в деформираните вътрешни части на купето на автомобила, вследствие на удара и последващото проникване на дървото в купето на автомобила.Моментните сили, възникнали при удара, били директни за главата тялото и крайниците на пострадалия.

Установенцте увреждания по главата, тялото и крайниците на свид. С.И. били резултат на |дари с или върху твърди тъпи предмети и отговарят на травма в купето на автомобила.Тези увреждания били сравнително по леки и били разположени в дясна и задна повърхности на тялото и крайниците.Уврежданията били резултат на удар в деформираните вътрешни части на купето на автомобила вследствие на удара и последващото проникване на дървото в купето на автомобила.Моментните сили възникнали при удара се явили тангенциални /странични/ за свид.И., с направление отзад напред и отдясно наляво.

Установените увреждания по главата, тялото и крайниците на свид.Д.В. били резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и отговаряли на травма в купето на автомобила.При настъпилата рязка промяна в скоростта на автомобила при удара в дървото със задната част на същия, тялото и главата на свид.В. се изместили назад и впоследствие, последвало рязко отмятане на тялото и главата напред и нагоре, при което последвал удар на челото / в областта на веждата, която се явява предлежаща част/ в горна дясна част на предното панорамно стъкло.

При извършения оглед на автомобила било установено, че въздействието върху предното панорамно стъкло, предизвикало счупването било в посока отвътре навън.

Установените увреждания по тялото крайниците и главата на подсъдимия П.П. били резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и отговарят на травма в купето на автомобил и не ни дават основание по категоричен начин да определим мястото му автомобила тъй като са неспецифични, но се явяват най-леки в сравнение с уврежданията на останалите лица.

Въз основа на доказателствения материал по делото вещите лица приели категорично, че пострадалия М. Г. Н. е седял на задната дясна седалка на автомобила, свид.С.И. е седял на задната лява седалка зад водача, а свид.Д.В. е седял на предната дясна седалка на автомобила. Що се касае до мястото на което е седял подс.П.П., съобразно тежестта на уврежданията и тяхната локализация експертите направили извода, че той се е намирал на най-голямо разстояние от центъра на удара и приели, че това било мястото на водача на автомобила. Този извод следвал и от факта, че като водач, подс.П. губейки контрол над управлението на автомобила, бил подготвен за настъпване на произшествието.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото СТЕ е видно, че изследвания документ - СУ МПС /английски образец/ CD30876266/14.05.2014 г., издадено на подс.П.П.П., с валидност до 13.05.2015г., притежава необходимите защити за английско СУ МПС и бил истински /автентичен/ официален документ.

От писмо изх.№ 10582р-1491/20.11.2014г. на Дирекция „НС-112” при МВР, РЦ- Варна и приложения към него СД с 6 бр. електронни картона и 3 бр. аудиозаписа се установява, че на 20.10.2014г. на телефон 112 са регистрирани обаждания за пътен инцидент по пътя Ген.Тошево Добрич до с. Царевец.

Записаните на 20.10.2014г. разговори с оператора на Дирекция „НС-112” на обектите са възпроизведени в Съдебно-техническа експертиза с обект на изследване СД .В 269/14”.

От метеорологичната справка изх. № НО-114-1939/30.10.2014г. на Националния институт по метеорология и хидрология /НИМХ/- филиал Варна при Българската академия на науките /БАН/ се установява, че за времето от 20-22часа на 20.10.2014г. в района на с.Царевец, общ.Добричка температурата на въздуха е била в интервала 12,4-9,6 градуса по Целзий, нямало е вятър, времето е било тихо, влажността на въздуха е била в интервала 82-92% и хоризонталната метеорологична видимост е била 15 км.

От писмо изх. №АСБ 0506/1401.2015г. на Министерството на образованието и науката /МОН/ се I установява, че не разполагат с данни за завършено средно образование от лицето П.П.П..

От писмо изх. №А-7310/10.03.2015г. на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество” при МВР се установява, че по данни на Интерпол-Манчестър подс.П.П.П. притежава временно свидетелство за управление на МПС, което означавало, че той можел да шофира само под надзора на друго лице.

От заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото СПЕ е видно, че подсъдимия П.П.П., с ЕГН ********** от гр.Добрич не страда от психично заболяване, в тесния клиничен смисъл на думата /психоза/.Според нея нямало данни за зависимост към алкохол или психоактивни вещества, като били налице анамнестични данни единствено за „Посттравматичен органичен мозъчен синдром”, като последица от пътнотранспортното произшествие. Съгласно заключението, преди извършване на деянието на 20.10.2014г. П.П.П. не е страдал от никакво психично заболяване.Веднага след травмата на главата бил изпаднал в безсъзнателно състояние с характерната за такива случаи амнезия.Претърпяната на 20.10.2014 контузия на главата със сътресение на мозъка довела до поява на „Посттравматичен органичен мозъчен синдром”.В резултат на проведеното стационарно лечение през декември 2014г. оплакванията на подс.П. отзвучали и към момента на освидетелстването - месец арил 2015г. той не споделил никакви оплаквания.

Вещото лице заключило, че към момента на извършване на деянието на 20.10.2014г. подсъдимия П. бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Според експерта и към момента на изготвяне на заключението той бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, т.е. П.П.П. може да носи наказателна отговорност.

„Посттравматичния органичен мозъчен синдром” не представлявал психично разстройство, в тесния клиничен смисъл на думата/психоза/.Към момента на изготвяне на заключението оплакванията на подсъдимия били отзвучали, но дори и да не били, това не би му попречило да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

По време на освидетелстването, в обективното състояние, както и при стационарни условия, при П.П.П. не били установени симптоми /налудности и халюцинации, сериозни афективни разстройства/, които да променят качествено съзнанието му и да нарушават психичната му годност да разбира свойството и значението на извършеното ида ръководи постъпките си, като според ВЛ, П.П. не страда от психично заболяване, което да отговаря на реда и условията за разстройство на съзнанието в смисъла на чл.33 от НК.

В психичният му статус към момента на изследването липсвали установени психопатологични феномени, които да променят качествено съзнанието на П.П. и да нарушават базисните му психични годности за участие в наказателния процес.Психическото и физическо състояние на подс.П. му позволявало правилно да възприема фактите, които имат значение по делото и да дава достоверни обяснения за тях, т.е. според експерта, П.П.П. може да участва пълноценно в наказателното производство и да носи наказателна отговорност.

Така изложените факти се установяват без никакво противоречие от събрания на досъдебното производство доказателствен материал, което е било и основанието за първоинстанционния съд да постанови присъдата си въз основа само на самопризнанието на подсъдимия по смисъла на чл. 371, т.2 от НПК, без да събира доказателства за обстоятелствата по фактическото обвинение. Правният анализ на фактите безспорно позволява законосъобразното извличане на признаците на престъпен състав по чл. 343, ал.3, б."б" от НК, с оглед признаците смърт на едно лице и средна телесна повреда на друго.

Представителят на Варненска апелативна прокуратура неоснователно оспорва правилното приложение на материалния закон и в частност възприетата правна квалификация на случая като такъв по ал.3 на чл.343 НК. Безспорно телесните увреждания на С. М. имат характер на леки телесни повреди по смисъла на чл.130 ал.1 от НК и те нямат самостоятелно правно значение при преценка на правната квалификация на деянието. Безспорно е също така и обстоятелството, че в резултат на допуснатото от възз.П. ПТП е причинена смърт на едно лице и средни телесни повреди на друго. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС при причиняване смърт на едно лице и телесни повреди на едно или повече лица квалификацията на деянието е по чл. 343, ал. 2, б. "б" НК (сега чл.343, ал.3, б.Б от НК.) Такова е и изричното правило, съдържащо се и в ал.4 на чл.343 от НК, което урежда именно наказуемостта при причиняване на смърт на едно лице и телесни увреждания на едно или повече лица. Горното мотивира въззивната инстанция да приеме, че възприетата от първата инстанция квалификация на деянието е правилна и не се налага тя да бъде променяна.

По оплакването за несправедливост на наложеното наказание:

В случая относително младата възраст и обстоятелството, че въззивникът наскоро е станал родител не са достатъчни, за да го характеризират еднозначно и неоспоримо като лице с ниска лична обществена опасност. Той не е завършил средното си образование и не полага труд, освен това е осъждан няколкократно – по чл.152, ал.2, т.1 НК, по чл.142а, ал.3 НК. Системно е извършвал и престъпления против транспорта, управлявайки МПС без необходимата правоспособност, наказван е многократно и по административен ред за нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретния случай подсъдимият е допуснал с поведението си особено грубо погазване на редица свои задължения като водач на МПС – привел е в движение чужд лек автомобил, управлявал го е със скорост сериозно надвишаваща максимално допустимата при движение в извънградски условия. Особено укоримо е това негово поведение, защото то е било предприето, след като подс.П. е търпял наказания „пробация” и „лишаване от свобода”, наложени му за престъпление по чл.343В, ал.2 от НК. Подсъдимият не се е съобразил с молбата на своите спътници да намали скоростта на движение на л.а. – напротив той е подкарал автомобила с висока скорост (близо 150 км/ч.), създавайки сериозна опасност за живота и здравето на неограничен кръг от хора. В резултат на това негово поведение той е отнел не само живота на своя приятел М. Г. Н., причинил средна телесна повреда на Д.Й.В. и лека такава на С.Д. М., но е нанесъл и значителни имуществени вреди на св.И.И., практически унищожавайки неговия л.а. „Мерцедес”. Последното обстоятелство е също отегчаващо отговорността на въззивника, неотчетено от първоинстанционния съд.

При индивидуализацията на конкретното наказание в границите на санкцията по приложимата правна норма – от три до десет години, определеният размер от девет години се разполага над средния към максималния размер. Това решение на окръжния съд покрива изискването по чл.35, ал.3 от НК и не се налага наказанието да бъде изменяно, защото то е справедливо с оглед наличния превес на отегчаващите отговорността обстоятелстваданните за личността на подсъдимия – осъждан, наказван и то многократно за нарушения на ЗДвП, а от друга значимостта на вредните последици, коментирани по-горе. Първостепенният съд е изпълнил задължението си да редуцира така определеното наказание по рида на чл.58а от НК като е наложил за изтърпяване наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест години.

Като неоснователно се преценява и възражението на защитата за допуснато нарушение на закона от първоинстанционния съд при определяне на първоначалния режим на изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода” на възз.П.. Видно от приложената по делото справка за съдимост на П.П.П. той двукратно е бил санкциониран двукратно  с ефективно изпълнено наказание „Лишаване от свобода” – по НОХД № 1683/06 г. на РС Добрич и по ЧНД № 533/11 г. на РС Добрич. Горното квалифицира въззивника като рецидивист по смисъла на § 3, (1) т.1 от ЗИНЗС. Това от своя страна изпълва изискванията на чл.60, (1) от същия закон и обуславя настаняването му в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и предопределя първоначалния режим като строг на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС.

 

По изложените съображения липсват основания да бъде уважено искането защитата за намаляване на отмореното наказание, тъй като изложените в подкрепа аргументи не са игнорирани, а се вземат предвид и отчитат при определяне степента на отговорността чрез наложеното конкретно наказание.

По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде изцяло потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда 15, постановена по НОХД № 181/15г. по описа на ОC – гр. Добрич.

 

Решението подлежи на касационна проверка в 15-дневен срок от съобщаването на страните за настоящото решение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                     

                                                                                            2.