Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 81/13.06.            Година  2014                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На петнадесети май                          Година две хиляди и четиринадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева

Ангелина Лазарова

Секретар С.Д.

Прокурор Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 3 по описа на съда за 2014 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивна проверка е присъда № 111 по НОХД № 1423/2012г. на Варненски Окръжен съд, постановена на 18.11.2013г., с която подсъдимият З.Г.И. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2, 6 и 7 от НК, за което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок три години, и за престъпление по чл. 313 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, като било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година. Съдът приложил чл. 23 от НК и наложил най-тежкото от така определените, както и чл. 25 от НК за групирането му с предходно осъждане и постановил като общо за изтърпяване наказание лишаване от свобода за срок от три години при първоначален общ режим. Признал за невинен и оправдал частично подс. З.И. за престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2, 6 и 7 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК. С присъдата подс. С.И. бил признат за невинен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2, 6 и 7 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК. С присъдата бил уважен предявения от Министъра на Финансите чрез процесуален представител граждански иск за обезщетение на имуществени вреди в размер на 780 659, 10лв. ведно със законната лихва, считано от 14.08.2008г., като в останалата част на приетия за съвместно разглеждане до 4 279 137, 69лв.  отхвърлил претенцията. На подс. З.И. били възложени държавната такса върху уважения граждански иск и направените по делото разноски.

Производството е образувано по протест на прокурора и жалби на защитниците на подс. З.И. - адв. Г. Г. и адв. Ю. Г..

Прокурорът от Окръжна прокуратура счита, че присъдата е в оправдателната й част е необоснована, тъй като направените от съда изводи противоречат на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка. На следващо място прокурорът намира, че с оглед степента на обществена опасност на деянието и подс. З.И., както и причинената щета, наложеното му наказание се явява необосновано ниско и в тази част присъдата е неправилна. Иска се съответно – отмяна на присъдата в частта, в която подс. З. и С. И.ови са признати за невинни и постановяване на нова присъда, с която да бъдат признати за виновни и им бъдат наложени поисканите от прокурора наказания пред първата инстанция; и изменение на присъдата в частта на наложеното на подс. З.И. наказание съобразно размера на предложеното от прокурора в с.з. В допълнително писмено съображение прокурорът представя фактическите си аргументи относно действията на подс. Св. И. като пълномощник на “Агро ойл експорт” ЕООД – основен доставчик на управляваното от него “Агро клас” ЕООД, като и с двете дружества не е развивал никаква търговска дейност. Обясненията на подсъдимите са счетени за нелогични и непоследователни при съпоставката им с други доказателства по делото – например регистрацията на “Агроклас” ЕООД по ЗДДС от подс. Св. И. след като е станал негов собственик, вписването в регистъра на търговците на зърно, обективната възможност да представлява дружеството, което обаче е правил брат му. Счита се, че подсъдимите са действали в съучастие при общност на умисъла да се осуети установяването и плащането на данъчни задължения на “Агроклас” ЕООД в резултат на дейността му като търговски субект. В с.з. пред въззивната инстанция представителят на прокуратурата не поддържа протеста и счита, че не са налице достатъчно доказателства, които да обосноват по несъмнен начин извод за виновност на подс. Св. И.. Посочва, че извършител може да бъде само данъчно задълженото лице, като поначало е сгрешена конструкцията на обвинението и срещу подс. Зл. И., който няма как да бъде признат за виновен в деяние във връзка с участието му като подбудител или помагач. Коментира относимата съдебна практика и преценява, че правилно ВОС е ангажирал отговорността на подс. Зл. И. само за един данъчен период, когато е бил търговски представител на дружеството, като за останалите периоди деятелността му е подведена по чл. 313 ал. 1 от НК. Постъпилата срещу присъдата жалба прокурорът от въззивната прокуратура намира за неоснователна. Подкрепя изводите на ВОС за размера и начина на изтърпяване на определеното наказание, като извършеното групиране с предходно осъждане не променя оценката за завишена степен на обществена опасност на дееца.

В жалбата на адв. Г. срещу присъдата се иска отмяната й в осъдителната част, а при условията на алтернативност – намаляване на наказанието и приложението на чл. 66 от НК. В допълнителни съображения към жалбата се поставя акцент за отсъствието на доказателства за субективната страна на деянието. Посочва се, че подс. Зл. И. е бил обикновен работник на заплата във фирмата, подала неверни декларации, като по този начин е избегнато установяването и плащането на данъчните задължения. Подсъдимият се доверил на фактическия собственик, знаел е, че се работи с държавни предприятия и се участва в обществени поръчки, което предполага изрядна отчетност, като не е налице разлика между неговото положение и това на повечето свидетели по делото. Счита се, че престъпление липсва и от обективна страна, тъй като сделките са нищожни, не са породили права и задължения, респективно по тях не се дължат данъци. Твърди се, че срещу действително виновните лица не е водено разследване, което налага прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за допълнително разследване на ВОП. Участието на подс. И. било опосредствано, като неразследването на доказателствата за съучастие нарушава правата му. Алтернативното искане за намаляване на наказанието и приложение на чл. 66 от НК е обосновано от липсата на съД.ст към момента на извършване на деянието, съдействието за разкрИ.е на обективната истина и изразеното критично отношение към извършеното, семейното положение, отдалечеността на деянието от момента на въззивната проверка, липсата на данни за други общественоопасни прояви, както и с оглед целите на превенцията, предвид които ефективното наказание ще повлияе отрицателно  и ще усложни драстично семейното му положение. В с.з. адв. Г. поддържа жалбата си и намира, че по делото е налице фигура на косвено представителство, “сламен човек” – който от свое има приема за чужда сметка права и задължения, следователно не може да бъде субект на престъплението и извършеното е несъставомерно от субективна страна. Дейността е била ръководена от свид. Д., процесните сделки са били нищожни според вещото лице, което води до извод, че деянието не е осъществено от обективна страна. Поддържа се и искането за връщане на делото на ДП, тъй като е установена съпричастност и на други лица към деянието и разследването не е било обективно, всестранно и пълно, което съществено нарушава правата на обвиняемите тогава лица. Иска се и намаляването на наказанието и приложението на чл. 66 от НК, като предвид изтеклия период от 6 години и с по-леко по размер и начин на изтърпяване наказание биха се постигнали целите на превенцията. Намира, че по отношение на подс. Св. И. е безспорно доказана липсата на каквото и да е съучастие в извършване на деянието – нито фактически действия, нито общност на умисъл между двамата братя, а услуга, която не би могла да бъде санкционирана.

По същество такива искания прави в жалбата си и адв. Ю. Г.. В допълнението към нея, счита, че обвинението е неясно в частта срещу подсъдимите да са действали сами и в съучастие като Зл. И. е действал с “мълчаливото и изрично съгласие” – как при условията на продължавана престъпна дейност – основание за отмяна и връщане на досъдебното производство, доколкото са нарушени правата на обвиняемите и защитниците им за организиране на адекватна защита. Защитникът намира, че присъдата по отношение на подс. Зл. И. е постановена при неизяснени обстоятелства и въпреки усилията на ВОС да попълни доказателствената основа на делото са останали непроверени обясненията на подсъдимите и ролята на подс. Зл. И. при извършване на деянията. Съдът приел, че била налице организация от няколко лица, ангажирани с извършването на данъчни престъпления, като защитата намира, че тя е била създадена от свид. Д. Д. и К. Ж.. Счита се, че с неизясняването на деятелността на тези свидетели е ограничено правото на защита на подсъдимите да докажат субективния си умисъл по обвиненията. В с.з. пред въззивната инстанция защитникът поддържа жалбата си на всички основания, като с оглед позицията на прокурора по протеста, намира, че следва вниманието на състава да се насочи към обсъждане предпоставките за приложение на чл. 66 от НК. Счита, че при неизясняване отговорността на свид. Д. Д. е несправедливо подс. Зл. И. да влезе в затвора, за да изтърпи вината на друг, който остава свидетел по делото. Моли да се преценят всички обстоятелства по делото, семейното положение на подс. Зл. И., грижата към болната му майка и да се приложи чл. 66 от НК по отношение на наказанието, което следва да изтърпи.

В писмено становище до въззивната инстанция процесуалният представител на гражданския ищец счита постановената присъда за законосъобразна в гражданско-осъдителната й част.

В последната си дума подс. Зл. И. сочи, че по предходното си осъждане е бил невинен. Заявява, че е бил работник, който изпълнява нарежданията на Д. Д. и не е мислил, че има нещо нередно в сделките. Съжалява, че е подсъдим по делото и твърди, че е имал отправени заплахи.

В последната си дума подс. Св. И. заявява, че Д. и Ж. са излъгали съда, че той няма нищо общо. Посочва, че ако има присъди срещу тях, няма да има кой да гледа майка им. Знае, че са невинни, че е виновен друг човек. Моли да бъдат оправдани.

 

Настоящият състав на въззивната инстанция след пълна и задълбочена проверка на възраженията и доказателствата по делото счита следното:

 

І. От фактическа страна.

         Производството пред първоинстанционния съд протекло по реда на чл. 371 т. 1 от НПК, като съдът при постановяване на присъдата се ползвал непосредствено от съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите А. М., Б. Х., М. Д., Н. Н., Р. М., Ц. Р., З. З., В. Л., П. Х., Л. П., А. П., А.А., Е. Т. и Б. И.. В хода на съдебното следствие били събрани и множество други доказателства, по които съдът изградил съответна и неоспорвана от страните фактическа обстановка.

С оглед пределите на въззивната проверка по чл. 314 от НПК съставът обсъди доказателствения материал и констатира прецизно посочване на цифровите данни, относими към изследваните по делото счетоводни, отчетни и представени пред органите на НАП документи. Без да преповтаря в детайли несъмнените положения, като съществени за правилното изясняване на основните въпроси на производството, намира следните факти и обстоятелства:

През 2007г. подс. З.И. приел предложението на свид. Д. да започне работа за него, като представляващ търговско дружество. Подсъдимият имал много финансови проблеми и предполагал, че ако лично поеме представителството срещу дружеството могат да започнат изпълнителни дела, което да блокира работата и средствата, с които оперира. Поради тази причина помолил брат си – подс. С.Г.И., който се съгласил дружеството да бъде прехвърлено на него.

„Агроклас” ЕООД било вписано с решение от 21.06.2007 г. /№ 5463/ по фирмено дело № 2885/07 г. в търговския регистър при Окръжен съд – гр. Варна, като първоначално собственик и управител бил А.А.В.. С решение № 6953/13.08.07 г. били отразени промени – собственик и управител станал подс. Св. И., преместен бил адресът на управление на дружеството на ул. „Цар Симеон” № 12, ет.2 в гр. Варна - адрес на управление и на „Агро ойл експорт” ЕООД и „Стройсистемпласт” ЕООД, чийто собственик и управител бил подс. З.Г.И.. На 23.08.2007 г. „Агроклас” ЕООД било регистрирано и по ЗДДС.

        През лятото на 2007 г. подс. З.И.  се свързал със свид. К. И., която приела да обслужва счетоводно трите дружества, които той й казал, че управлява: „Агроклас” ЕООД, „Агро ойл Експорт” ЕООД и „Стройсистемпласт” ЕООД. Впоследствие И. се запознала и с подс. С.И..  Документите по повод на осъществени сделки от „Агроклас” ЕООД по принцип й носел подс. З.И.. За улеснение подс. З.И. подписвал празни листи, по които после свидетелката принтирала регистрите по чл. 124/дневниците за покупки и продажби/ и справките-декларации по чл. 125 от ЗДДС на „Агроклас” ЕООД и „Агро ойл експорт” ЕООД, отразяващи представените фактури. Въз основа на пълномощно, предадено й от З.И., подавала необходимите документи в ТД-НАП-Варна. За периода август 2007 – края на 2007г., през който извършвала счетоводната дейност на посочените дружества свид. И. подала общо две справки-декларации.

СД №03000984773/15.10.2007 г. за данъчен период месец септември 2007 г., включвала данните от представената от подс. З.И. фактура №259/20.09.2007 г. на стойност 9 735,45 лв. и ДДС – 1 947,09 лв. със сочен издател “Воланс”ЕООД. Свид. И. попълнила регистрите по чл. 124 от ЗДДС. В тях като адрес на управление и управител били посочени респективно – гр. Варна, местност „Ваялар” № 116 и  А.А.В.. В регистъра за покупките, свидетелката И. отразила представената  фактура, а сумата посочена като платен ДДС по нея, отразила с оглед разпоредбите на ЗДДС като право на дружеството за пълен данъчен кредит в справката-декларация. Дневниците и СД били подписани от подс. Зл. И..*** били подадени на 15.10.2007г. от свид. И. с пълномощно от С.И., подписано от подс. З.И.. За предаването на регистрите и справката-декларация в ТД-НАП бил изготвен протокол, подписан от свидетелката.

СД 0995615/14.11.2007 г. за данъчен период месец октомври 2007г. По аналогичен на горния начин била отчетена дейността на „Агроклас„ ЕООД, като подс.З.И. представил 4 фактури за сделки с издател “ПХГ Динамик” ЕООД. Сумата, посочена като платена като ДДС по тях – общо 28 246 лв. била декларирана пред органа по приходите като право на пълен данъчен кредит за дружеството. Книжата били подписани от подс. Зл. И., СД била предадена в НАП от свид. И., която подписала и съответния протокол за приемане.

За данъчни периоди м. ноември и декември 2007 г. „Агроклас” ЕООД – Варна отчело, че не развива дейност.

          След напускането на И., подс.З.И. наел нов счетоводител – свид.И. И.. Свидетелят се запознал и с подс. С.И., но никога не контактувал с него. Той извършвал счетоводната дейност на „Агроклас”ЕООД от м. януари до м. октомври 2008г. Фактурите му били предоставяни от подс. З.И.. Свидетелят ги обработвал, изготвял регистрите по чл.124 ЗДДС, както и справките-декларации, след което ги предавал отново на подс. З.И.. Подсъдимият му ги връщал подписани, ведно с пълномощно за подаване пред ТД-НАП на името на И. И. или сина му П. И.. При предаването в ТД-НАП се изготвяли протоколи, които били подписвани от И. И./на 14.02.08г./ и от сина му П. И./през останалия период/. В два случая дневниците били подадени по електронен път, на електронен носител, поради което на тях подписи не са поставяни, като свид. И. И. използвал електронния подпис на сина си П. И.. По този начин било процедирано по повод -

СД № 03001028799/14.02.2008 г. за данъчен период месец януари 2008г. Подс.З.И. предал на счетоводителя 20 фактури касаещи покупки с издател “Агро Ойл Експорт”ЕООД, и една фактура с издател ЕТ “Катя-Захари З.”. Фактурите били описани от свид. И. в дневника за покупки за м. януари 2008 г. Посочените във фактурите суми на обща стойност 248 957,33 лв., платени по сделките като ДДС, били декларирани в СД, която сума свидетелят попълнил като право на пълен данъчен кредит за „Агроклас”ЕООД. В регистрите по чл. 124 и декларацията по чл. 125 от ЗДДС като управител на търговеца бил посочен С. Г. И., но били подписани от подс. З.И.. Въз основа на пълномощно от подс. С.И., но подписано от подс. З.И., свид. И. И. на 14.02.2008г. подал регистрите и справката-декларация в ТД на НАП – Варна.

СД №03001039922/14.03.2008г. за данъчен период месец февруари 2008г. Като данни за извършени покупки от страна на „Агроклас” ЕООД за този данъчен период подс. З.И. представил на свид. И. И. 43 фактури с издател  “Агро Ойл Експорт”ЕООД и една фактура с издател  “Валстройтранс”ЕООД. Документите били описани в дневника за покупки на „Агроклас” ЕООД. В него, и в дневника за продажби, както и в справката-декларация по ЗДДС като управител на дружеството бил посочен подс. С.И.. Дневникът за продажби бил подписан от подс. З.И.. Дневникът за покупки за този период и справката-декларация били положени подписи с неуточнено авторство. Съобразно посочените като платени суми – ДДС по сделките с купувач „Агроклас” ЕООД в СД за данъчен период м. февруари бил декларирано право на пълен данъчен кредит в размер на 428 642,23 лв. Въз основа на пълномощно от подс. С.И., но подписано от подс. З.И., П. И. представил справката-декларация и регистрите по чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП – Варна, като подписал съответния протокол.

СД №03001051443/14.04.2008 г. за данъчен период месец март 2008г. За този данъчен период подс. З.И. представил на свид. И. И. 43 фактури с издател “Агро Ойл Експорт”ЕООД. Свидетелят описал фактурите в дневника за покупки за този период. Съобразно посочените данни във фактурите, като платен ДДС при сделките, общо на стойност – 654 834,74 лв. бил деклариран в СД на „Агроклас” ЕООД като право на дружеството на пълен данъчен кредит. От името на подс. С.И. била подадена декларация пред Директора на НАП – ТД – Варна, че за данъчен период месец март 2008 г. се възползва от правото си по чл. 113, ал. 9 и 10 от ППЗДДС, т.е. дневниците за покупки и продажби са представени на електронен носител/съответно нямат подписи/. Справката-декларация била изготвена от свид. И., като управител в нея бил посочен подс. С.И., но тя била подписана от подс. З.И.. Справката-декларация, както и магнитният носител, на който били записани регистрите по чл. 124 от ЗДДС, на 14.04.2008 г. представил в ТД на НАП – Варна П. И.И. въз основа на пълномощно от името на подс. С.И. – с неуточнен по авторство подпис, към свид. И. И..

СД № 03001062571/14.05.2008 г. за данъчен период месец април 2008г. За този данъчен период подс. З.И. представил на св. И. И. 9 фактури по повод направени от „Агроклас” ЕООД покупки с издател  “Агро Ойл Експорт” ЕООД. Сумата, посочена като ДДС по сделките – общо на стойност 83975,82 лв. била декларирана в справката-декларация като право на пълен данъчен кредит за „Агроклас” ЕООД. Справката-декларация била изготвена от св.И. И., в нея като управител на дружеството бил посочен подс. С.И.. Подписите в справката-декларация и в дневниците да покупки и продажби са с неуточнено авторство. Въз основа на пълномощно от подс. С.И., но подписано от подс.З.И., П. И.И. подал регистрите и СД в ТД на НАП – Варна.

На 12.06.2008г. била вписана промяна по партидата на „Агроклас”ЕООД. Подс. С.И. прехвърлил дружествен дял на 10.04.2008г. на свид. Д. И. в размер на 4950лв. По този начин станали съдружници в новоучреденото „Агроклас”ООД, като подс. С.И. запазил дялово участие в размер на 50лв. Подс. С.И. бил заличен като управител и като такъв на „Агроклас”ООД бил вписан свид. Д. И.. Дейността на дружеството продължила да бъде водена от подс. З.И. при запазване на установената комуникация със свид. И. И. по повод изготвяне на книжата по ЗДДС.

СД №03001074623/16.06.2008г. за данъчен период месец май 2008г. Фактурите по повод сключени сделки от „Агроклас”ООД подс. З.И. представил на свид. И. И., а той от своя страна ги включил в регистрите. В дневника за покупки последният описал 6 фактури, с издател  “Агро Ойл Експорт”ЕООД и по една с издател “К. М.ов АКМ”ЕООД и “К.-З. З.” ЕТ. Сумата, като платен ДДС по тях – общо в размер на 47 125,77 лв. била декларирана като право на пълен данъчен кредит за дружеството. Самата справка-декларация както и в предходни периоди била изготвена от счетоводителя, в нея като управител фигурирал С.И., но била подписана от подс. З.И.. Дневниците за покупки и продажби изхождали от името на подс. С.И., но също били подписани от подс.З.И..  На основание пълномощно от подс. С.И., но подписано от подс. З.И., П. И. ги представил в ТД на НАП – Варна, като се подписал на съставения протокол за приемане.

СД №03001098819/14.08.2008г. за данъчен период месец юли 2008г. На 12.08.2008г. с пълномощно под регистрационен № 6141/12.08.2008 г. на нотариус Е.Д. – нотариус с рег. № 190, свид. Д. Й. И. упълномощил подс. З.Г.И. да управлява и представлява „Агроклас” ЕООД по повод на дейността му пред всички държавни, общински органи, административни, данъчни, финансови служби на територията на Р България, регистър БУЛСТАТ, БТПП, МВР, КАТ, митнически власти, съд, нотариус, Прокуратура, БТК, ВиК, Енергоснабдяване, ДИТ, НАП, КЗП,  НОИ, да представлява „Агроклас” ЕООД навсякъде, където е необхоД., във връзка с управлението му, да подписва всички необходими документи от името и за сметка на дружеството, да подписва от името и за сметка на дружеството всякакъв вид договори във връзка с търговската дейност, да подписва, съставя, изпълнява, променя, допълва и прекратява договорите, да извършва всякакви плащания и поема всякакви задължения във връзка с подписването или изпълнението на договорите, да подписва от името и за сметка на дружеството трудови договори, да подписва, съставя , променя, допълва и прекратява договорите да извършва всякакви плащания във връзка с изпълнението на тези договори съгласно КТ. Счетоводните документи по повод дейност на дружеството отново представил подс. З.И.. От свид. И. фактурите били описани в дневниците за покупки и продажби. В този за покупките били описани 20 фактури с издател “Агро Ойл Експорт” ЕООД. Сборът на сумите, платени съобразно фактурите от страна на „Агроклас” ЕООД като ДДС при сделките – 780 659,10 лв. били декларирани като право на пълен данъчен кредит за търговеца. В регистрите по чл. 124 и справката-декларация по ЗДДС като управител на дружеството бил посочен С.И., но всички те били подписани от подс. З.И.. Въз основа на пълномощно от С.И., подписано от подс. З.И., П. И. подал регистрите и справката-декларация в ТД-НАП, за което бил съставен протокол.

СД №03001111228/15.09.2008г. за данъчен период месец август 2008 г. Подс .З.И. представил фактури на свид. И. И., които той описал в дневниците за покупки и продажби и обобщил в справката-декларация по ЗДДС. Съответно в дневника за покупки на „Агроклас”ЕООД били отразени 35 фактури с издател “Агро Ойл Експорт”ЕООД и по една с издател “Марк Консултинг”ЕООД и “Марек Комюникейшънс”ЕООД. Общата стойност на сумите, сочени във фактурите като платен ДДС – 780 659,10 лв. била отразена в справката-декларация по ЗДДС като право на пълен данъчен кредит. В регистрите по чл.124 и в справката-декларация като управител бил посочен подс. С.  И., но подписите по тях са с неуточнено авторство. С пълномощно от името на свид. Д. И., но с неуточнен автор, П. И. подал документите в ТД на НАП, за което бил съставен протокол.

СД №03001123775/14.10.2008г. за данъчен период месец септември 2008 г. На 17.09.2008г. подс. С.И. прехвърлил своя дял в „Агроклас”ООД в размер на 50лв. на свид. Д. И. и така той станал едноличен собственик на капитала. Дружеството било трансформирано отново в „Агроклас”ЕООД, но със собственик и съответно представляващ  Д. И.. За този данъчен период било изготвено заявление от името на свид. Д. И. за това, че ще се ползва от правото по чл. 113, ал. 9 и 10 от ППТЗДДС. Поради това в ТД на НАП – Варна била подадена на хартиен носител само справката-декларация по ЗДДС, а регистрите – на електронен носител, поради което не съдържат подписи. Регистрите по чл. 124 от ЗДДС били изготвени от свид. И. И., като в тях той отразил фактурите, които подс. З.И. му занесъл. В този за покупките описал 34 фактури с издател “Агро Ойл Експорт”ЕООД, и една фактура с издател  “Ито Микс”ЕООД. Сборът на сумите, посочени във фактурите като платен ДДС при сделките – общо на стойност 1 008 215,10 лв. била декларирана като право на пълен данъчен кредит на „Агроклас” ЕООД. Справката-декларация била изготвена от свид. И., в нея като управител на дружеството бил посочен свид. Д. И., но подписът по нея и по пълномощното за предаването й в НАП са с неуточнено авторство.

 

През различните данъчни периоди подс. З.И. представял на счетоводителите си фактури изхождащи от дружества-доставчици по неосъществени реално сделки – покупки на “Агроклас” ЕООД.

Доказателствата по делото сочат, че основният доставчик по 175 от описаните фактури бил „Агро Ойл Експорт”ЕООД. Дневниците за продажби на дружеството “Агро Ойл Експорт” ЕООД за разгледаните данъчни периоди съдържали кореспондираща на тези за покупките на „Агроклас” ЕООД информация. Сделки реално не били извършени, а документите били попълвани от свид. В. Христова в общия офис. И двете дружества не разполагали с активи, персонал и ресурс за извършване на търговска дейност.

Дружеството „Агро Ойл Експорт”ЕООД било регистрирано по ДОПК на 11.04.2005 г., а по ЗДДС – от 28.04.2005 г. до 06.01.2009 г./дерегистрирано по инициатива на данъчен орган/. С решение на ВОС от 16.06.2006 г. като управител и представляващ бил вписан подс. З.Г.И., заедно и поотделно с дотогавашния управител Н.К.Р. /майка на подсъдимите/. От 14.03.2007 г. до 04.04.2008 г. собственик и управител на „Агро Ойл Експорт” ЕООД бил свид. А.П.А., а адресът на управление: гр. Варна ул. „Цар Симеон № 12, ет. 2 - идентичен с този на „Агроклас” ЕООД – Варна. В периода 22.03.2007 г. – 20.03.2008 г. свид. А. бил задържан в ОЗ – Варна за изтърпяване на наказания, като с пълномощно 27.03.07г. прехвърлил търговското представителство на дружеството на лице на име М. Г. М.. М. от своя страна на 26.07.2007г. упълномощил като представляващ “Агро Ойл Експорт” ЕООД – с всички произтичащи от това права и задължения, подс. С.И.. В това качество подс. Св. И. ***.08г. по повод извършвана проверка на “Агро Ойл Експорт” ЕООД. След 04.04.2008 г. като управител и собственик на „Агро ойл експорт” ЕООД била вписана свид. Р.С. М., “закупила” фирмата срещу 50 лв. без да извършва с нея търговска дейност. Не била подавала документи в НАП, но подписвала документи, част от които попълнени предварително фактури с издател „Агро ойл експорт” ЕООД в периода м. юли – м. септември 2008 г.

           В периода м. януари 2008 г.- 31.03.2008 г. във фактурите на „Агро ойл експорт” ЕООД като седалище и адрес на управление са посочвани два адреса – в гр. Варна, ул. „Цар Симеон” № 12 ет. 2 и с. Чернево, общ. Суворово, ул. „Срацимир” № 7/адресът от първоначалната регистрация на дружеството през 2005г./ Подписани – за издателя и получателя са фактурите до края на м. март 2008 г. След този период фактурите, с издател „Агро ойл експорт” ЕООД не са подписани – нито от издателя, нито от получателя. Като МОЛ за „Агро ойл експорт” ЕООД до 02.07.2008 г. е посочен А. А., а след тази дата – св. Р.С. М.. Като МОЛ за получателя – „Агроклас” ЕООД във фактурите на „Агро ойл експорт” ЕООД е  посочен С.И., а от 05.08.2008 г. – Д. И.. Подпис на МОЛ Д. Й. И. има положен във фактури № 596/01.08.08 г.,597/05.08.2008 г, 598/13.08.2008 г.602/22.08.2008 г.,534/28.08.08 г. Останалите фактури – както за този месец, така и от м. септември 2008 г., не са подписани – нито от издател, нито от получателя по тях.

      „Агро ойл експорт” ЕООД легитимирал като свои доставчици  били търговците „Харлей 2004” ЕООД, „Строй комерс груп” 2003” ЕООД, „Воланс”  ЕООД, ЕТ „Катя – Захари З.”„Валстройтранс” ЕООД, „К. М. АКМ” ЕООД,  ЕТ „К. – З. З.”, „Марек строй” ЕООД, „Марк консултинг” ЕООД, „Марек комюникейшънс” ЕООД, „Алди-ко” ЕООД, „Билдинг 321” ЕООД, „Ито микс” ЕООД, „А.М.О.К” ЕООД. Всички те са издирвани многократно и неуспешно от органите по приходите по повод на извършвани ревизионни производства. Всички, с изключение на „Марек комюникейшън” ЕООД са дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на данъчния орган. /„Воланс”  ЕООД, ЕТ „Катя – Захари З.”, „Валстройтранс” ЕООД, Марк консултинг” ЕООД, „Марек комюникейшънс” ЕООД и „Ито микс” ЕООД са доставчици и на “Агроклас” ЕООД/.

     Свид. Р.С. М. разпознала подписа си във фактурите с издатели „Ито микс” ЕООД, „Билдинг 321”ЕООД, „Алди-ко” ЕООД, „Марк строй” ЕООД, „Марек Комюникейшънс” ЕООД и „Марк консултинг” ЕООД в периода месец август – месец септември 2008 г., но такива сделки не е имало. Същите обяснения дава и по повод на част от фактурите, с издател ЕТ”Катя – Захари З.” от месец 07.2008г.  и тези от месец април 2008 г., които подписала. Съобразно счетоводната отчетност през м. юли 07.08 г. освен посочения едноличен търговец, доставчик на „Агро ойл експорт”ЕООД било и „Марк консултинг” ЕООД. Фактурите на този доставчик не са подписани – нито от издателя им, нито от получателя. Свид. М. не оспорва подписа си върху фактурите на доставчика през месеците юни, януари и февруари 2008 г. – „Харлей 2004” ЕООД, но не може да обясни защо е подписала фактурите като МОЛ на „Агро ойл експорт” за периоди, в които не е имала никакво участие в това дружество – месеците януари и февруари 2008 г. Подписала и фактури с издател „К. М. АКМ”ЕООД от месец май и месец март  2008 г., с издател „Строй комерс груп 2003” ЕООД – от месец януари 2008г., с издател „Валстройтранс” ЕООД – от месец февруари 2008г. без да е имало сделки.

         Без подписи – от издателя и получателя на стоките, са фактурите от доставчика през месец май 2008 г. – „К. М.ов АКМ” ЕООД. Не са представени договори, транспортни документи, кантарни бележки, стокови разписки,  документи доказващи наличието на материално-техническа база за съхраняване и транспортиране на стоките, предмет на сделките, както и такива за наличието на кадрова обезпеченост на продавача – трудови договори, ведомости за заплати, уведомления по чл. 62 от КТ. Липсват и документи по предаването и приемането на стоките по сделките с „Агро ойл експорт” ЕООД, както и такива по повод извършени плащания по тях.

15 от фактурите, датирани през периода 22.03.08г. до 21.04.08г. вероятно са подписани за съставител от свид. А., но в останалите, въпреки че е посочен като МОЛ подписите не са положени от него. Във фактурите с посочено МОЛ Р.С. М. подписите не са положени от нея.

Сред доставчиците на “Агроклас” ЕООД било дружеството „Воланс” ЕООД. Към месец септември 2007 г. седалището и адресът на управление на това дружество били в с. Тутраканци, общ. Провадия, а собственик и управител съобразно вписванията в търговския регистър от 18.06.2007 г. била свид. А.М.Д., с основно образование, безработна. Дружеството било регистрирано по ЗДДС на 22.04.2004 г. Дерегистрирано е по инициатива на данъчен орган, считано от 12.09.2007г., като датата, отразена по фактура № 259 е след този момент - 20.09.2007г. Свид. Д. сочи, че по инициатива на съпруга си закупила няколко фирми без да е в състояние да посочи имената им и да развивала дейност с нито една от тях. Фактурата от 20.09.2007 г. не й е позната, не я е попълвала, нито подписала.

Дружеството „ПХГ ДИНАМИК” ЕООД, първоначално било на свид. Н. П. Н., създадено по идея на приятеля му свид. Т.М.С.. С дейността на дружеството трябвало да се занимава Т.С., като уговорката им била всеки месец да плаща някакви пари на Н.. Документите били подготвени от С., след нотариата в гр. Провадия посетили и ТД-НАП-Варна, където подали документи за регистрация по ДДС. В продължение на няколко месеца свид. Н. получавал по триста лева на месец от Т.С.. Лично Н. не е извършвал никаква дейност от името на фирмата, не е сключвал сделки, не е наемал служители, не е имал офис. Подписал е четирите фактури от м.10.07г. за доставки към “Агроклас” ЕООД. Когато в края на м. ноември 2007 г. свид. Н. получил няколко съобщения от НАП – Варна да представи документи по повод на извършвани проверки, С. го посъветвал да не се отзовава. /”ПХГ ДИНАМИК” ЕООД било регистрирано по ЗДДС от 30.03.07 г. и дерегистрирано по инициатива на данъчния орган, считано от 21.09.09 г. Към края на м. май 2008 г. дължало на фиска 4 539 320,32 лв. – ДДС./. Впоследствие С. намерил М.К. Д., на когото свид. Н. прехвърлил дяловете си. –Свид. С. потвърждава, че „ПХГ Динамик”ЕООД е регистрирана с негова помощ, но по указание на Д.Д., който му дал пари да внесе и уставния капитал. Твърди, че е вършил различни услуги за Д. – теглил пари от банки с пълномощно и му ги предавал. От своя страна бил упълномощил Д. да управлява и представлява неговата фирма ЕТ”Верона-Т.С.”.

ЕТ „Катя – Захари З.” към месец януари 2008г. бил собственост и се управлявал от З.Н. З.. В търговския регистър на СГС като седалище и адрес на управление били вписани гр. София, р-н Младост, жк Младост2, бл. 224, вх. Г, ет. 1, ап. 49. Свид. З. обяснява, че познат на негов познат регистрирал търговеца на негово име, под претекст, че след като има дружество, ще му уреди получаването на банков кредит. След като подписал документите, необходими за регистрацията пред нотариус, свид. З. не видял повече това лице. Свидетелят не развил дейност с дружеството, не е попълвал и подписвал фактурите, издадени от името на ЕТ „Катя – З.Н. З.” на „Агроклас” ЕООД, справките-декларации и дневниците за покупки и продажби за данъчни периоди месец януари и месец май 2008 г.

Към м. февруари 2008 г. „Валстройтранс”ЕООД било собственост на свид. В.Г. Л. /т.1 л.153/. Той обяснява, че в периода 2007-2008 г. дружеството развивало дейност – търговия на едро с бяла техника и строителство. В гр. София имал офис на ул. „Л. Каравелов”. Фирмата имала трима-четирима работника. Заявил, че дружеството не е осъществявало сделки с „Агроклас”. Описаната в дневника за покупки на „Агроклас” ЕООД фактура № 1000000662/21.02.2008 г. не била отразена в дневника за продажби на „Валстройтранс” ЕООД за месец февруари и март 2008 г. и не е подписана от нито едно от установените по делото лица.

Собственик и управител на „К. М.ов АКМ” ЕООД към месец май 2008г. бил свид. Любчо Д. П., който го придобил без да познава К. М. М. - предишен собственик. През 2006 г. негови познати му предложили да подпише документи, срещу което всеки месец щял да получава сумата от 500 лв. Свидетелят подписал представените му документи и получил еднократно сумата от 250 лв. Той не развивал никаква дейност с дружеството. Фактурата с № 1000000068/29.05.08 г. не била описана в дневника за продажби на „К. М. АКМ” ЕООД и не е подписана от св. П.. Свид. А.Х. П. била упълномощена само да подава СД и регистрите по ЗДДС на „К. М. АКМ” ЕООД, без да е водила счетоводството на дружеството, не разполагала с никакви счетоводни документи на търговеца и не извършвала сделки за това дружество. На адреса, вписан като адрес на управление на „К. М.ов АКМ” ЕООД – гр. София, ЖК „Люлин” бл. 101 никога не е имало офис на това дружество и не е бил обитаван от лицата, вписани като негови собственици и управители в различните периоди.

В периода месец август 2008 г. собственик на дяловете и управител на „Марк консултинг” ЕООД бил свид. А.Т. А.. Регистрирането на фирмата било извършено от И. СТ. И. от с. Буковец, който първоначално се представил като И.М.. Дал на свидетеля 150 лв. срещу личната му карта. Свид. А. не знае нищо за дейността на това дружество. За данъчен период м. август 2008 г. „Марк Консултинг” ЕООД подало регистрите по чл. 124 и справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС, но в дневника за продажби не са описани сделки с „Агроклас” ЕООД. Фактура № 0000000422/25.08.2008 г. не е подписана от свидетеля.

До 30.06.2008 г. собственик и управител на „Марек Комюникейшънс” ЕООД била  свид. Емилия Борисова Т.. За регистрирането на фирмата на нейно име, получила от И. СТ. И. от с.Буковец 150 лева, а самата регистрация станала заедно с тази на „Марк Консултинг” ЕООД. И. завел Т. заедно със свид. А. в нотариат в гр. София, където дружествата били прехвърлени. Свидетелката не е развивала никаква дейност с дружеството. От 30.06.2008 г. в търговския регистър като собственик и управител на дружеството бил вписан свид. Н. П. Н.. Двама негови познати му предложили да стане собственик на фирма, като му обещали, че след това всеки месец ще получава сумата от 300 лв. Свид. Н. приел и подписал необходимите за това документи в офиса на нотариус Н.А.. Посочва, че не е развивал никаква дейност с това дружество. За данъчен период м. август 2008 г. „Марек Комюникейшън” ЕООД не е подало справка-декларация /респективно регистри по чл. 124/ по ЗДДС. Фактура № 0000000102/11.08.2008 г. не е подписана от свид. Н. П. Н..

Към месец септември 2008г. ”Ито микс” ЕООД било собственост и се управлявало от свид. Б. И.И.. Съобразно регистрацията му, адресът на управление на дружеството бил гр. София , кв. „Христо Ботев” ул. 529 № 31, като свидетелят не обитавал този адрес и на него никога не е имало офис на това дружество. Данъчният адрес бил гр. София, ул. „Жолио Кюри” № 20. Регистрите по чл. 124 и справката-декларация по чл. 125 от ЗДДС били подадени от Александър Петров Н., упълномощен от Б. И.И.. В дневника за продажби на „Ито микс” ЕООД за месец септември 2008 г. не е описана фактура № 1000000067/14.09.2008 г. с получател „Агроклас” ЕООД. Свидетелят станал собственик на дяловете и управител на „Ито микс” ЕООД по предложение на лице, в чийто автосервиз работел срещу обещани 500 лв. Подписвал много документи, които Тодор му представял, без да ги помни, като не е развивал дейност с дружеството. Фактурата, издадена на „Агроклас”ЕООД от „Ито микс” ЕООД не била подписвана от него.

 

На основание заповед за възлагане на ревизия № 802122/13.10.2008 г. ТД- НАП - Варна извършила ревизионно производство на „Агроклас” ЕООД по  ЗДДС за периода 23.08.2007 г. – 30.09.2008 г. Исканията за представяне на документи получавал подс. З.И. в качеството си на пълномощник. Съобразно документите, които представил пред органите по приходите, основната дейност на „Агроклас” ЕООД била покупка и продажба на селскостопанска продукция – пшеница, царевица, слънчоглед, ечемик, рапица, бирена каша, трици, царевична каша, а освен това и болтове, бетонни блокчета, гумени подложки, шпилки, оградни блокчета, хидроизолация, ел.материали, консултантски и рекламни услуги. В хода на ревизионното производство подс. Зл. И. представил само фактури за извършени и получени доставки. В хода и на ревизионното, и на досъдебното производство не са представени и не е установено наличието на никакви съпътстващи описаните в дневниците за покупки по чл. 124 от ЗДДС сделки документи – договори, оферти, товарителници, търговска кореспонденция, калкулации, ценообразуване.

 

         В хода на наказателното производство, образувано на 27.01.2010г. първоначално срещу свид. Д. И., впоследствие водено срещу подсъдимите, били назначени основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Установено било, че в периода 01.09.2007г. – 14.10.2008г. неправомерно е бил начислен данъчен кредит /съответно укрит/ от „Агроклас” ЕООД – гр.Варна общо в размер на 4 280 187.49 лв. С издаването на фактурите, включени в дневниците и СД и посочени по отделни данъчни периоди от данъчно задълженото лице бил начислен ДДС без основание, тъй като не е настъпило данъчно събитие по чл.25 ЗДДС и не е налице право на данъчен кредит в посочения от дружеството размер. Така акумулираният ДДС от “Агроклас” ЕООД е бил пренасочван към клиентите на дружеството.

 

         Изложената фактическа основа на делото се потвърждава от съвкупността от безпротиворечиви и взаимнодопълващи се доказателства чрез свидетелските показания, писмените доказателства и доказателствени средства, заключенията по счетоводните и графологични експертизи и обясненията на подсъдимите.

От съвкупността отстоят показанията на свид. Д.Д. и КрА. Ж., за които са събрани доказателства, че са имали активно участие в дейността на “Агроклас” и “Агро Ойл Експорт”. Свидетелите отричат да са извършвали каквито и да е конкретни действия с посочените дружества. Под защитата на чл. 121 ал. 1 от НПК двамата свидетели имат право да не се уличават в извършването на престъпление. Преценката на прокурора за обсега на разследването и привлечените към наказателна отговорност лица е автономна и напълно независима, поради което и становището на защитата, че неизследването на всички обстоятелства и версии по делото е довела до засягане на правото на защита на подсъдимите не може да бъде споделена. При обсъждане на доказателствата от досъдебната фаза – в отсъствие на обясненията на подсъдимите, показанията на свид. В. Христова, допълненията от свид. И. И., писмените доказателства - заверено извлечение от Общия регистър на нотариус Илиян Маджунова за периода 01.09.2007г. – 30.09.2008г. и извлечение относно наличности, движение и операции за същия период от време по разплащателна сметка на „Агроклас”ЕООД в ТБ ДСК АД – не е била налице основа да се счита, че предметът на доказване може да бъде разширен. В резултат на задълбочената работа в хода на съдебното следствие са били изяснени допълнителни факти, чиято правна интерпретация относно мястото и ролята на свид. Д. и Ж. в създадената схема от взаимовръзки между различни търговски субекти с цел извличане на законоуредени облаги би могла да обоснове самостоятелно разследване по инициатива на компетентните за това органи. В рамките на настоящото производство предмет на проверка са обвиненията срещу подсъдимите за определени фактически действия, като събраните в съответствие със закона доказателствени източници позволяват категорична оценка по хронологията, съдържанието и последиците им.

Безспорно се установява, че подс. Св. И. е имал лично участие по пререгистрацията на “Агроклас” ЕООД и тази по ЗДДС, както и в хода на данъчна проверка като пълномощник на “Агро Ойл Експорт” ЕООД. Бил забелязван в общия им офис, бегло познат на активно свързаните с документирането и отчитането на дейността на представляваното от него като собственик дружество. Издавал пълномощни, нотариално заверени, към лица с и без процесуално качество по делото с цел извършване на различни правни действия. На тази основа – в отсъствие на доказателства за конкретни действия по набавянето, изготвянето и предаването на първични счетоводни, отчетни, дължими пред органите на НАП книжа, упълномощаване за предаването им, теглене и/или превеждане на суми по сметки, контакти със съконтрахенти по търговски операции – не би могло да се намери фактическа връзка между подсъдимия и декларираните от дружеството резултати. Поради характера на родствената връзка, неопроверганата и човешка близост между подсъдимите не може да бъде разколебано твърдението, че подс. Св. И. е бил воден от желанието да направи услуга на брат като е станал собственик на дружеството, респ. пълномощник на друго дружество, създадено от майка му и на което и брат му е бил управител. Въздържането му от действия, пряко насочени към търговската и отчетна дейност на дружествата е факт. Предвид изложеното не се очертава стабилна доказателствена основа за изводи, че е знаел, искал и целял дружеството, на което е собственик да извършва неправомерна дейност. Още по-малко са налице обективно проектирани фактически данни за общо взето и следвано през различните хронологично обособени моменти съвместно решение заедно с подс. Зл. И..

От друга страна – с поставените подписи по значимите за производството документи, личната активност и водещо значение при осигуряване на необходимите за документалното отразяване на “дейността” лица – секретар, счетоводители и т.н., подс. З.И. съзнателно е бил основен фактор в целия процес на обосноваване на търговска активност на “Агроклас” ЕООД с цел натрупване на обороти, които имат своите данъчни предимства. Установеното за механизма на попълване на фактурите, дневниците и СД от свид. К. И. – на празни листи, ритъмът на работа със свид. И. И., при данните за опита в предходни дружества, довели до “фалирането” му, позволява да се обобщи, че подсъдимият е бил напълно наясно със стойността на развивания документооборот и мястото му по веригата от свързани търговски дружества – укривайки истината в разрез с дължимото данъчно поведение. Първоинстанционният съд е изложил убедителни мотиви – словесно и в табличен вид, разкриващи параметрите на доказани по делото чрез експертни заключения факти, че подс. Зл. И. е подписал и подал СД за данъчен период м. 07.08г. и справките декларации за данъчните период м. 09, 10. 07г. и м. 01., 03. и 05.08г. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че отново подс. Зл. И. – като пълномощник на свид. Д. И. е участвал за дружеството в хода на предприетата проверка. Представял е фактури – голяма част от тях без подписи, а други изготвени с антидатиране от лица, които нямат необходимите интелектуални качества и способности да преценят какво изявление формулират в тези документи.

При такива категорични доказателства е несъмнено, че декларираната търговска дейност е била нереална. Документално са били симулирани сделки и по покупките и по продажбите, координирано между различните фирми. Доставките, описани в счетоводните документи, не били получавани и извършвани от “Агроклас” ЕООД. Те са били включени в съответните справки декларации за да докажат несъществуващо право на получаване на ДДС, респ. на приспадане на неследващ се данъчен кредит по ЗДДС. По същество подсъдимият Зл. И. е целял избягване на установяване и заплащане на данъчни задължения към бюджета на държавата-респ. източване на ДДС чрез неосъществени сделки.

Плащанията, чрез изследване на банковите движения не могат да докажат реалност на сделките. Първо, по приобщеното писмено доказателство не се установява разпоредено плащане към който и да е от доставчиците на “Агроклас” ЕООД. Сумите, които са постъпвали, изхождащи от различни железопътни секции – нямат нищо общо с презентирания предмет на дейност на дружеството. Основните постъпления са били през период м. 11-12.07г. – през който дружеството е декларирало, че не е развивало търговска дейност. Дружеството е имало само една банкова сметка, ***егляни на каса от упълномощените лица т. и М.ов. Видно от справката общо през сметката са преминали 217 768, 98лв., като само през периода без търговска дейност са постъпили и изтеглени суми в общ размер на 205 710лв., последната значителна на 18.12.2007г. През месеците на най-активна дейност – декларирана пред НАП – по сметката на дружеството нито са постъпвали, нито са били теглени парични средства. И по този начин се обосновава извод за нереалност на сделките и за принадлежност на дружеството към по-широк финансов механизъм, който е довел сериозни материални облаги несвързани с пряката търговска дейност, но категорично – с нейното невярно деклариране.

Прочитът на доказателствата по делото, направен от първоинстанционния съд е в съответствие с правилата за оценка и се подкрепя и от настоящия състав.

 

ІІ. От правна страна.

С присъдата подс. Зл. И. бил признат за виновен в две престъпления, като отправените от страните възражения следва да бъдат разгледани съответно:

1. Съдът признал подс. Зл. И. за виновен в това че на 14.08.2008 г. в гр. Варна в качеството му на представляващ “Агроклас” ЕООД избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС в размер на 780 659,10 лв. като потвърдил неистина в подадена пред ТД на НАП – Варна справка – декларация за данък върху добавената стойност с входящ номер 03001098819/14.08.2008г., изисквана на основание чл.125 от ЗДДС, приспаднал неследващ се данъчен кредит и при воденето на счетоводството и при представянето на информация пред органите по приходите използвал документи с невярно съдържание за данъчен период м. 07.2008 г. – 20 бр. фактури /с безспорно уточнени номера/ с издател  “Агро Ойл Експорт” ЕООД, и счел че действайки по описания начин подсъдимият осъществил обективните и субективни признаци на състава по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, 6 и 7 от НК.

Правната преценка е съответна на събраните релевантни за правилното решаване на делото доказателства. По силата на пълномощното от свид. Д. И. - подс.З.И. се явява търговски пълномощник на дружеството. Фактическата активност на подс. Зл. И. досежно дейността на дружеството през целия разглеждан период – от наемане на счетоводителите, през предоставяне на фактурите, включени в дневниците за покупки и продажби, до подписване на СД, упълномощаване за подаването им пред ТД-НАП, след 12.08.2008г. е била правно валидирана. Получавайки целия обем права и задължения по пълномощното от тази дата, подс. Зл. И. е станал представляващ “Агроклас” ЕООД. Следователно нему е било задължението да отчете търговската дейност през периода м. 07.08г. Съдът е коментирал относимата практика по сходни фактически положения, като вярно е очертал пределите на представителната власт на подсъдимия.

В останалите периоди подс. Зл. И. не е имал подобни права, поради което и не би могъл да представлява правно значимо дружеството, съответно да носи отговорност за съществото на декларираните от него резултати. Поради изложеното подаденият протест срещу оправдателната част на присъдата по отношение на подс. Зл. И. – досежно деяния по чл. 255 от НК през другите данъчните периоди и обвързването им по чл. 26 от НК е неоснователен. Прокурорът от въззивната прокуратура счита, че обвинението е било неправилно като конструкция, доколкото в периодите, извън м. 08.08г. подс. Зл. И. не е бил “никакъв” на дружеството. Евентуалните хипотези за привличането му като помагач или подбудител, които съдебната практика свързва с подобни фактически положения, в случая не могат да бъдат обсъдени за първи път от въззивната инстанция.

Защитата в лицето на адв. Г. възразява, че доколкото сделките са нереални, не са възникнали данъчни задължения.

В тази посока съставът преценява изводите на вещото лице по ССчЕ. Съобразяват се и Директива 2006/112/Е, транспонирана и в националното законодателство – със ЗДДС и ЗИД ЗДДС /пар. 1 а от ДР на ЗДДС/ и практиката на СЕС – Решение от 06.12.2012г. по дело С-285/11г., Решение от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11.

Видно от Решение по дело С-285/11г., във връзка с преюдициално запитване от състав на АдмС Варна и с оглед нормите на Директивата – чл. 62 и чл. 63: п. 5 на решението – “данъчното събитие” означава обстоятелство, по силата на което се изпълняват правните условия, необходими за настъпването на изискуемостта на ДДС; ДДС става “изискуем”, когато данъчният орган придобива законното основание в даден момент да изисква дължимия данък от лицето платец на данъка… и п. 6. “Данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките и услугите са доставени.”. Посочва се, че ДДС се прилага спрямо всяка сделка в процеса на производство и разпространение, като се приспада ДДС, начислен пряко върху различните елементи от цената. За да се ползва от правото на приспадане е необхоД. заинтересованият да бъде данъчнозадължено лице /ДЗЛ/ и стоките и услугите, на които се основава това право да се използват впоследствие от ДЗЛ за целите на собствените му облагаеми доставки, а нагоре по веригата тези стоки/услуги трябва да бъдат доставяни от друго ДЗЛ. В този смисъл е и трайната административна и съдебна практика на българските органи.

Акцентът в посоченото Решение, е разграничението между добросъвестната търговска дейност и действията с измамна цел – в п. 35-43. Посочва се, че правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза и поради това правото на приспадане следва да бъде отказано, ако въз основа на обективни данни се установи подобно недобросъвестно позоваване. Така е в случаите, когато самото ДЗЛ извършва данъчна измама и в този случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от ДЗЛ и за икономическа дейност. ДЗЛ, което знае или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС-извършена от доставчика или друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от тези доставки, трябва да се счита за участник в тази измама, и то без значение дали извлича печалба от препродажбата на стоките или от използването на услугите в рамките на извършените от него впоследствие облагаеми сделки.

Подс. Зл. И. е документирал покупки с обективно установеното съзнание, че участва в сделки, част от измама с ДДС. Лансираната от защитата юридическа конструкция за отсъстваща необхоД.ст от заплащане на данък върху добавената стойност при фиктивни сделки, посочени от подсъдимия като реално извършени в инкриминираните справки-декларации и в съпътстващите ги дневници за покупко-продажби, индицира на претенция за черпене на ползи и права от собствено престъпно поведение, което е недопустимо. / Решение № 74 от 8.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 811/2010 г., III н. о., НК/.

Твърдяното обстоятелство, че не са били извършване реални, а само фиктивни сделки, не само не опровергава, а потвърждава повдигнатото с обвинението противоправно поведение, тъй като с привидната документална обосновка - подадената справка по ЗДДС, удостоверяваща неверни обстоятелства, е създадено у данъчните органи погрешно впечатление за реализирани действителни сделки, което да послужи за реализиране на данъчен кредит, за който няма основание, при което ще бъде намалено данъчното му задължение и съответно ощетен Републиканския бюджет. /Решение № 5 от 27.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 602/2008 г., II н. о., НК, Решение № 64 от 27.03.2012г. на ВКС по н.д. 3096/2011г., ІІІ н.о./

В ЗДДС се съдържат специалните материалноправни разпоредби, които уреждат правните отношения по повод облагането с данъка върху добавената стойност. Данъчният кредит и правото на приспадане са елементи от механизма на ДДС и са резултат от прехвърлянето на задължения на данъчната администрация по администрирането на данъка върху регистрираните лица. Нормалното развитие и приключване на данъчното правоотношение изисква всяко регистрирано лице, включено в механизма на данъка да изпълнява задълженията си по начисляване и внасяне на ДДС и респективно ползване на право на данъчен кредит и на приспадане на данъчен кредит.

Защитата намира, че подс. Зл. И. бил “сламен човек” – който от свое име приема за чужда сметка права и задължения, като действителният собственик на дружеството бил друго лице.

“Подставено лице /сламен човек/” е фигура, която гражданскоправната теория свързва с иска за установяване на нищожност на договора поради симулация. При сделки, извършени чрез такова лице, привидността се постига чрез три сделки между три лица, две от които желаят да встъпят в отношения помежду си по повод вещ или право, което да остане в тайна за третите лица или не могат пряко да сключат сделката помежду си поради законова забрана за това. Две от тези сделки са привидни и една – прикрита. Прикритата сделка се сключва между лицата, които искат да сключат договора помежду си, а привидните между всяко от тези лица и третото лице – сламен човек, което опосредява прехвърлянето на съответното имущество или право от имуществото на едното в имуществото на другото лице чрез тези две привидни сделки.

Конкретиката по настоящото дело категорично опровергава подобна теза. От подробно изложените от фактическа страна положения и анализа на събраните доказателства, съдът счита, че действията на подс. Зл. И. не са били на посредник между дружеството и определени лица. Не се установява подсъдимият да е бил поставен в състояние на заблуда от когото и да е относно действителната стойност и правната оценка на действията му. Налице са били личното му желание и готовност, без каквато и да необходимост от допълнително заблуждение, подвеждане и повлияване. В тази насока са налице обективните данни, изискуеми и от посоченото Решение на СЕС, които биха позволили да се установи участието му във веригата от фирми с фиктивни търговски доставки. Периодът на личната му активност е по-голям от рамката на обвинението /правилно преценен от ВОС и доказан и чрез книжата по данъчната проверка на “Агроклас” ЕООД/. Управлявал лично – съответно запознат с делата и ресурсите на “Агро Ойл Експорт” ЕООД, дружеството – основен доставчик на “Агроклас” ЕООД, осъществявал паралелна търговска дейност, от която сочи, че фалирал. Без да вижда стоки и клиенти едновременно е и купувал и продавал – по документи, като сам е създавал официална представа за активна и законно провеждана търговска дейност. Създаденият документооборот е в основата на обвинението и се явява ключов относно субективната страна на дееца. За съществуването й се съди по обективните следи от съзнателно предприетите действия. Процесът на доказването й в случая е улеснен от документалната основа, широкият кръг гласни доказателствени средства и експертните оценки. /сходни фактически положения в Решение № 449 от 4.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 371/2008 г., III н. о., докладчик съдията В.И., Решение № 624/06.02.2014г. на ВКС, І н.о. докладчик съдията Капка Костова/.

Умисълът на подс. Зл. И. е пряк, защото е съзнавал и искал настъпването на целените последици, укрИ.ето на данъчни задължения чрез изградения механизъм за симулиране на търговска дейност чрез фирми доставчици, които само формално фигурират в първичните счетоводни документи, именно с цел да удостоверят плащане, с цел данъчно облекчение, което няма правно основание.

Споделят се и останалите съображения на ВОС по отношение на съставомерните признаци.

 

2. Решаващият съд признал подс. Зл. И. за виновен и в това че, в периода 15.10.2007г.-16.06.2008 г. в гр. Варна при условията на продължавано престъпление потвърдил неистина в подадени пред ТД НАП-Варна справки-декларации за данък върху добавената стойност с вх. №03000984773/15.10.2007г.,03000995615/14.11.2007г.,03001028799/14.02.2008г., 03001051443/14.04.2008г., 03001074623/16.06.2008г. за дейността на “Агроклас” ЕООД, които се изискват на осн. чл. 125 от ЗДДС, с цел да се избегне заплащане на дължими данъци. Преценил, че с изложеното подсъдимият осъществил обективните и субективни признаци  на състава на престъпление по чл. 313 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

Правната оценка има своята фактическа обосновка – посочените  справки-декларации са документи с невярно съдържание, техен автор е подс. З.И., и с депозирането им пред данъчната администрация се цели избягване заплащането на дължими данъци.

Субект на престъплението по чл.313 ал.2 НК е лице, което потвърди неистина в писмена декларация, която се подава пред орган на властта по силата на закон, и с цел да се избегнат дължими данъци. Не се изисква подаващият декларацията да има специално качество – да е представляващ данъчно задълженото лице, за което се отнася изготвения инкриминиран документ.

Престъплението подсъдимият извършил при пряк умисъл – с ясното съзнание, че декларира неистина, като е целял укрИ.ето на дължимите данъчни задължения – извличани от цялостния анализ на действията му като фактически ръководител на дружеството.

 

Независимо, че страните не повдигат възражения относно преквалифицирането на престъпната дейност на подс. Зл. И. от едно общо престъпление по чл. 255 от НК, в две отделни – по чл. 255 от НК – за един период, и по чл. 313 от НК – за пет отделни декларации, съставът обсъди правилността на взетото от ВОС решение.

При съобразяване на съдържанието на обвинителния акт и доказателствената основа по делото, се установява, че в съдебната фаза съществените факти - такива, каквито прокурорът ги е описал в обстоятелствената част на обвинителния акт, са били потвърдени. Съдът е изменил правната квалификация на престъплението, като приложил закон за по-леко престъпление, без да е било необхоД. прокурорът да изменя обвинението. Правото на подсъдимия да упражни защитата си по фактите пред две съдебни инстанции не е накърнено, тъй като фактите са останали непроменени поради липса на съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Оценката им е довела до прилагане на правилния материален закон.

В резултат от правно-аналитичната дейност на съда е реализирано разделяне на съставомерните признаци в деятелността на подсъдимия в два отделни различно наказуеми състава. Справките декларации, подадени през м. 10, 11. 07г. и м. 02., 04. и 06.08г. - предмет на обвинението по чл. 255 от НК по внесения обвинителен акт, са намерили самостоятелно правно значение като предмет на по-леко наказуемото престъпление по чл. 313 ал. 2 от НК. Положението на подс. Зл. И. не е влошено, правата му не са били ограничени, тъй като по фактите, посочени обстоятелствената част на обвинителния акт, се приложило правото, без да се предприема съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. С упражняване на правото на въззивна жалба срещу присъдата се упражнява в пълнота и правото на защита на подсъдимия по променена правна квалификация на първоначално повдигнатото обвинение. /по арг. от Решение № 56 от 22.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 8/2012 г., III н. о./.

 

В подаденият протест срещу присъдата прокурорът при ВОП намира за доказано, че подс. С.И. е извършил заедно с подс. Зл. И. престъплението, в което е обвинен - че в периода 15.10.2007 г. до 15.09.2008 г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, в съучастие, като съизвършител със З.Г.И., в качеството му на управляващ и представляващ „Агроклас”ЕООД, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС в размер на 3 271 921,65 лв., като потвърдил неистина в подадени пред ТД на НАП – Варна справки – декларации за данък върху добавената стойност за дейността на “Агроклас” ЕООД, изисквани на основание чл.125 от ЗДДС, приспаднал неследващи се данъчни кредити и при воденето на счетоводството и при представянето на информация пред органите по приходите използвал документи с невярно съдържание - фактури. Иска се осъждането му по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2, 6 и 7 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.

Доколкото субект на данъчните престъпления е само данъчно задължено лице, респ. физическото лице, което по закон и регистрация управлява и представлява юридическото лице, то подс. С.И. би могъл осъществи състав на престъпление по чл. 255 от НК. Като собственик и управител на “Агроклас” ЕООД той бил длъжен да подава дължимите документи пред НАП. Вдействителност СД, дневниците към тях, фактурите, по които са изготвени – са изхождали и от негово име /при различните фактически вариации/, но той не е подписал нито един от тези документи. Следователно – макар и в тях да е била потвърдена неистина, и по този начин да са били избегнати дължими данъци, те не могат да ангажират наказателната отговорност на подсъдимия. Фактът, че не са били подадени от подс. Св. И. също е категорично установен, тъй като съставените към момента на подаване на декларациите протоколи за предаване на магнитните носители към тях – не са подписани от него, а от свид. И., И. И. и П. И..

Видно от трайната практика на ВКС по приложението на чл. 255 и чл. 257 /отм./ от НК – Р № 84/04.03.2009г. на ВКС, ІІІ н.о., Р № 542/09.02.2010г. на ВКС, І н.о. и на САС Р № 150/ 03.06.2009г., ІV състав, - наказателната отговорност за съответното деяние носи физическото лице, което е автор на декларациите, в които е потвърдена неистина или затаена истина с цел избягване на данъчни задължения. В конкретното наказателно производство подс. С.И. не е авторът на относимите към фактическите рамки на обвинението справки декларации по ЗДДС.

Отсъствието на авторството на подсъдимия по тях не заличава съществуването им в обективната действителност и в този смисъл не подлежи на обсъждане хипотезата на другата форма на изпълнителното деяние по чл. 255 ал. 1 т. 1 от НК – неподаване на декларация. В данъчната служба има подадени съответни декларации, макар и не от подсъдимия, с оглед на което задължението на данъчния субект – дружеството, е било изпълнено.

Регистрацията на дружеството, упълномощаването на отделни лица за различни правни действия и действията като пълномощник на свид. А. – за “Агро Ойл Експорт” ЕООД – отразяват обективните следи от конкретното участие на подсъдимия. Свидетелите по делото, запознати с дейността на дружеството изключват каквато и да е активност на подс. Св. И.. Действително обясненията на подсъдимите, че Св. И. станал управител, за да може да тегли суми – не са подкрепени от налично такова, но не може да се пренебрегне упълномощаването на лица от Св. И. за подобни действия. Отсъствието на разумна логика в конкретните правоприемства между подсъдимите и трети лица – свид. А. А., свид. Д. И., свързано с промени в представляването дружества “Агро Ойл Експорт” и “Агроклас” ЕООД – при отчитане близостта между подсъдимите, запазване действителните подбуди в кръга само на техните отношения – няма решаващо значение. Без убедителни материални следи за формирана и реализирана престъпна воля у подс. Св. И., съмненията, които прокурорът от въззивната прокуратура прецени като индиции срещу подс. Св. И. - не са достатъчни да обосноват осъждането му. Доказателствената основа по делото не позволява правна оценка за осъществен от него престъпен състав по изискуемия от закона безспорен начин. Като последица от този извод е пълното му оправдаване по повдигнатото обвинение и оправдаването на подс. З.И. за дейност, извършена в съучастие.

 

Прецизността налага да бъде изразена позиция по възражението на защитата на подс. Зл. И. срещу формулировката по обвинителния акт, че подс. Зл. И. извършил деянието “сам и в съучастие – като съизвършител със С.Г.И., като действал с мълчаливото и с изричното съгласие на управляващия и представляващия…”. Видно е, че вносителят на обвинителния акт изключително подробно е посочил относимите към индивидуалната и претендираната съвместна престъпна дейност периоди. Налице е уточняване на формата на съучастие като съизвършител. Редакцията “изрично или мълчаливо съгласие”, която прокурорът е използвал не е непозната в съдебната практика – напр. Р № 42/13.02.79г.-ІІ н.о., № 273/02.04.82г. – ІІІ н.о., № 455/12.10.81-ІІІ н.о. на ВС на РБългария, както и № 102/02.04.13г. на ВКС – ІІІ н.о., № 60/14.09.11г. ВКС – І н.о., №118/07.03.12г. на ВКС и др.

Обвинението – като формални характеристики съответства на изискванията за пълнота, разбираемост и в необходимата степен дава възможност за организиране на защитата на обвиненото лице. Разбира се, изложените съображения не рефлектират върху същностната оценка на направения от ВОС и подкрепен от настоящия състав извод за липсата на фактическа основа за съвместна престъпна дейност между двамата братя подсъдими.

 

След преценката на книжата по делото и становищата на страните съставът не установи други възражения от правна страна. При значителния обем на доказателствения материал по делото, многобройните източници на доказателства, сложните връзки между тях  и необходимостта от внимателен подход при правната оценка на извършеното, първоинстанционният съд е изпълнил правомощията си законосъобразно. Постановената присъда е правилна в частта на взетите решения по съществото на обвинението.

 

         ІІІ. По отношение на наложеното наказание.

         В подадения протест се иска увеличаване, а в жалбите на защитата - намаляване на наложеното на подс. Зл. И. наказание. Допълнително защитата обосновава становище за приложимост на чл. 66 от НК.

         Мотивите на присъдата в тази част са в съответствие с принципите на законоустановеност и индивидуализация. Изследвана е степента на обществена опасност на деянията. Следва да се отчете, че макар и само за един данъчен период – предметът на престъплението по чл. 255 ал. 3 от НК изключително надхвърля пределите по чл. 93 т. 14 предл. 2 от НК, а като непряк престъпен резултат от престъплението по чл. 313 ал. 2 от НК фактически са били укрити също значителни по размерите си данъчни задължения.

         От друга страна – подсъдимият не е бил осъждан към момента на извършване на деянията /въпреки, че с по-късно влязъл в сила акт - на 22.01.2009г., е бил признат за виновен в престъпление извършено през м. 02-03.06г./, има тежко семейно положение – отчетено като смекчаващо обстоятелство. Преценен бил и относимият по-благоприятен материален закон по чл. 2 от НК спрямо редакциите на чл. 313 ал. 2 от НК.

         Съставът намира, че в частта на определените на подс. Зл. И. наказания, ВОС е намерил баланс на значимите обстоятелства и е наложил съответни на извършеното санкции – в минимален размер по чл. 255 ал. 3 от НК и в размер над минималния, но под средния за деянието по чл. 313 ал. 2 от НК. Преценката за постижимост на целите на превенцията с такива по вид и размер наказания е обективна и законосъобразна, поради което и не са налице основания за промяната им.

Правилата на чл. 23 и чл. 25 от НК са били спазени и определеното като общо по делото е било групирано с наложеното по ВНОХД №910/2008г. на ВОС – наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е било отложено на основание чл.66 ал.1 НК за срок от пет години. При двете еднакви по размер наказания, съдът наложил същото като общо между отделните осъждания, но преценил, че следва да бъде ефективно изтърпяно с цел постигане на генералната превенция от особено значение при престъпления от този вид. Едновременно с това ВОС констатирал материалноправните предпоставки за приложение на института на условното осъждане, но постановил изтърпяването на определеното като общо ефективно.

В жалбите до настоящата инстанция и в хода на пренията защитниците поддържат становището, че не е налице пречка за прилагане на чл. 66 от НК. Това становище се споделя от настоящия състав по следните съображения:

По реда на чл. 25 ал. 4 от НК, когато по една или повече от присъдите, подлежащи на групиране, лицето е било освободено от изтърпяване по чл. 66 от НК, въпросът за изпълнението на общото наказание се решава при определянето му. В конкретния случай – предходното осъждане – стоящо в условията на реална съвкупност с настоящото, е било при приложението на чл. 66 от НК с определен максимален изпитателен срок. Доколкото към момента на извършване на деянията по настоящото производство подс. Зл. И. не е бил осъждан не е налице пречка общото наказание да бъде отложено по чл. 66 от НК.

При определяне на наказанието съдът следва да търси справедливото съответствие спрямо извършеното и от критериите на законовата и обществена оценка да отмерва следващата се санкция. В тази част аналитичната оценка на решаващия съд има да съобрази пряко целите по чл. 36 от НК. При размер на наказанието лишаване от свобода до три години, без значение от вида на престъплението и тежестта на обществено опасните последици, при лице с чисто съдебно минало /към момента на деянието/, съдът обсъжда и най-подходящия начин на изтърпяване.

Прилагането на условното осъждане по чл. 66 ал. 1 от НК, редом с останалите материалноправни предпоставки, по силата на закона има акцент върху индивидуалната превенция - "...преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието". Въздействието върху останалите граждани е предвидено като част от общата оценка за съзвучие с целите на наказанието, но основното внимание следва да бъде насочено към дееца и възможността за постигане на поправянето му, без да изтърпява ефективно наложеното наказание лишаване от свобода. Отговорността на съда да прецени потребностите на личността от поправяне и превъзпитаване, условията на функционирането й, потенциалните рискове, които носи, в този случай е завишена. Протича при съобразяване на личностните ресурси и ефектът на воденото наказателно производство. Отлагането при съответен изпитателен срок ведно с разясняване на възможността от привеждане на наказанието при следваща престъпна проява, е израз на обоснованото разбиране на законодателя към личности с по-ниска степен на обществена опасност да понесат наказанието в по-благоприятна среда и запазване на широк кръг от връзки за ресоциализация.

Отчитайки изложеното, ведно с обусловеността на голяма част от действията на подс. Зл. И. от общата верига търговски субекти, изтеклият период от около шест години от извършване на деянията до разглеждането на делото от въззивната инстанция – без подс. Зл. И. да е създавал пречки или да е злоупотребявал с правата си, данните за здравословното състояние на майка му и неговото /за което по делото са приложени книжа/ съставът счита, че не се налага изолацията му от обществото по време на понасяне на определеното от съда общо наказание. Тежестта на престъпния резултат и обществената критичност към подобни прояви са били съобразени при преценката за размера на основната санкция и не биха се повлияли от начина на изтърпяване. При създадените семейни връзки и значимостта на подсъдимия в тесния обществен кръг, при продължилото значителен период от време предварително разследване и при очакванията подсъдимият да изпълни задължението си да обезщети държавата за причинените от деянието му имуществени вреди, интересите на генералната превенция позволяват понасянето на наказанието и по този начин.

НеобхоД. е да бъдат предоставени достатъчно гаранции за балансираното превантивно отражение на наказанието в двете посоки на въздействие, поради което и изтърпяването на наказанието следва да бъде отложено за максималния изпитателен срок от пет години – считано от момента на групирането и влизане на присъдата в тази част в сила. Понасянето на съзнанието за наложеното наказание и възможността от привеждане, в този продължителен период гарантира трайността на въздържането на подсъдимия от друга престъпна проява и обективно удовлетворява целите по чл. 36 от НК.

Поради изложеното и въззивният съд счете, че произнесената от ВОС присъда следва да бъде изменена в частта на приложението на чл. 25 от НК – като по чл. 25 ал. 4 от НК подс. Зл. И. бъде освободен от изтърпяване на определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от три години по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години.        

При служебната проверка на присъдата, включително в гражданско-осъдителната част, не се установиха други основания за отменяване или изменяване.

         По изложените съображения и на основание чл. 337 ал. 1 т. 3 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

 

Изменя присъда № 111 на Окръжен съд гр. Варна по НОХД № 1423/2012 г., постановена на 18.11.2013 г., в частта на приложението на чл. 25 от НК, като

НА ОСНОВАНИЕ чл. 25 ал. 4 от НК ОСВОБОЖДАВА подс. З.Г.И. от изтърпяване на определеното общо по настоящото производство и по НОХД 2210/2007 г. на ВРС/ВНОХД № 910/2008 г. на ВОС, КД № 605/2008 г. на ВКС/ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.

 

Потвърждава присъдата в останалата част.

 

         Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по чл. 340 ал. 2 от НПК по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                                   членове :