Р Е Ш Е Н И Е

60

13.05.2014г., гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на осми май през две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева

Павлина Димитрова

секретар С.Д.

прокурор Светла Курновска,

като разгледа докладваното от съдията Р.Лолова

ВНОХД №30 по описа за 2014 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба на А.В.В., чрез защитника му адв. Д.,  подсъдим по нохд № 1413/2013г. по описа на Варненския окръжен съд, против присъдата, постановена от същия съд на 13.01.2014г., с която е признат за виновен за деяние по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 и чл.54 и чл.58а ал.1 НК. и му е наложено наказание четири години лишаване от свобода при строг режим. Подсъдимият е  осъден да заплати на гражданския ищец А.Ж.Ж. сумата от 2000лв. имуществени вреди, както и направените по делото разноски и държавна такса.

В жалбата на подсъдимия се навеждат  основания за явна несправедливост на наложеното наказание като се прави искане за изменение на присъдата като същото се намали

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия В..

Частният обвинител и граждански ищец  А.Ж. не се явява за да изрази становище.

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 13.01.2014г., постановена по нохд № 1413/2013г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия В. за виновен за това, че на 15.11.2009г. в гр.Варна, при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност 2000лв., собственост на А.Ж., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като употребили за това сила, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.54 и чл.58а НК му е наложил наказание, след редукцията, от четири години лишаване от свобода при строг режим. Осъдил го е да заплатит на гражданския ищец сумата от 2000лв. имуществени вреди както и да заплати съответните такси и разноски.

Производството се е развило по реда на чл.371 т.2 НПК като подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и  се е съгласил да не се събират нови доказателства. Съдът е изслушал самопризнанията на подсъдимия и като е съобразил, че те се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства е обявил, че ще ги ползва при постановяване на акта си.

Приемайки за безспорна описаната в обв. акт фактическа обстановка, подсъдимият се е ползвал от привилегията на чл.373 ал.2 НПК.

Жалбата е само по размера на наложеното наказание.

За да определи така наложеното наказание, съдът е отчел като смекчаващо обстоятелство единствено самопризнанията на подсъдимия, въпреки, че те са били основа за разглеждане на делото по реда на чл.371 ал.2 НПК. Съдът не е отчел отегчаващи обстоятелства, доколкото предишните му осъждания обуславят квалификацията „опасен рецидив”. Съдът не е отчел не добрите  данни за личността на подс. В.. Съдът е определил наказания към минимума преди редукцията по чл.58а НК. Деянията по чл.199 ал.1 НК се характеризират с изключително завишена обществена опасност, извършени с безогледна наглост и бруталност, използвайки физическото  превъзходство на нападателя, елемента на изненада при нападенията. В конкретния случай престъплението е особено дръзко. Подсъдимия влиза в магазин като предварително си е набелязал жертвата, без каквото и да е смущение издърпва синджира от нищо не подозиращата жертва хуква с плячката си. Когато пострадалата го настига след продължително преследване, той се обръща, хваща я и започва да я блъска в спрените в близост автомобили след което я събаря на земята и продължава бягството си. Не са налице нито многобройни нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Изложеното от защитата, че деянието е извършено в едно особено състояние на наркотична зависимост в никакъв случай не може да се приеме като смекчаващо обстоятелство. Напротив, подсъдимия сам се е поставил в такова състояние и не може да черпи бонуси от това. Той е съзнавал много добре какво върши като се е съгласил да се сдобива със средства по този начин, а не като работи. Както вече се спомена той е набелязал предварително жертвата си, наблюдавал я е, знаел е, че носи постоянно вещта предмет на престъплението, т.е. деянието съвсем не е инцидентно.

В този смисъл и жалбата е неоснователна.

Правилно и обосновано е определено наказанието да бъде изтърпяно ефективно при строг режим, предвид предишните осъждания на подсъдимия.

Определеното наказание не само не е завишено, напротив то е занижено, но поради липса на протест това не може да бъде поправено.

Предвид изложеното жалбата на подсъдимия В. се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 13.01.2014г. на Варненския окръжен съд, постановена по нохд №1413/2013г. по отношение на подсъдимия А.В.В. с ЕГ№ **********.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.340 ал.2 НПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.